24.8.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/1

—

подчертава неотложната необходимост демографските тенденции на ниво региони, градове и общини да се разглеждат диференцирано, тъй като от една страна в рамките на държавите-членки едновременно протичат твърде различни и отчасти противоположни тенденции, а от друга страна могат да се различат определени типични модели на развитие в различни региони на Европа. Политическите стратегии и насоки на регионите, както и на градовете и общините, в бъдеще ще трябва да се основават на реалистични ограничени демографски прогнози.

—

е на мнение, че демографското развитие следва да бъде хоризонтален политически въпрос, за да може навреме да се противодейства на дългосрочните рискове и да се откроят и използват възможностите. За тази цел е необходимо също така да се изправим пред неудобните истини и в обществения дебат да бъдат взети предвид всички факти. Уместни реакции могат да бъдат формулирани, едва когато вземащите политически решения и обществеността са приели цялостното застаряване на обществото, както и намаляващия брой на населението като необратим структурен факт.

—

подчертава, че няма основания демографското предизвикателство да се разглежда само в негативна светлина. От една страна се раждат по-малко деца, отколкото е необходимо за възпроизводството на населението — в дългосрочен план това се превръща в проблем за европейските общества, на който трябва да се намери решение. Едновременно с това обаче хората живеят по-дълго и остават здрави по-дълго време — това е добра новина. Заедно с това трябва да се приеме, че по-възрастните хора имат потенциал да дадат реален принос в обществото и това трябва да се признае в рамките на този дебат. Икономически проспериращите агломерации продължават да печелят от вътрешната миграция, която понастоящем все още може да компенсира ниската раждаемост.

1.

твърдо подкрепя инициативата на Комисията за продължаване на дискусията за Зелената книга „Да се изправим пред демографските промени: нова солидарност между поколенията“ и за подчертаване на смяната на перспективата от предизвикателство към възможност. Подходът на Комисията за обмен на опит и организирането на европейска дискусия относно справянето с демографската промяна, която следва да бъде обобщена всеки две години на „форум за демографско развитие в Европа“, е важен принос към оказване на подкрепа за държавите-членки, както и за местните и регионални власти. Създаването на и подкрепата за регионални мрежи на европейско ниво и използването и разпространението на примери за добри практики ще бъде значителен принос към една конструктивна и насочена към бъдещето дискусия по тази тема.

2.

подкрепя общите стратегии на Комисията да създаде една Европа:

3.

е на мнение, че демографското развитие следва да бъде хоризонтален политически въпрос, за да може навреме да се противодейства на дългосрочните рискове и да се откроят и използват възможностите. За тази цел е необходимо също така да се изправим пред неудобните истини и в обществения дебат да бъдат взети предвид всички факти. Уместни реакции могат да бъдат формулирани, едва когато вземащите политически решения и обществеността са приели цялостното застаряване на обществото, както и намаляващия брой на населението като необратим структурен факт.

4.

подчертава, че няма основания демографското предизвикателство да се разглежда само в негативна светлина. От една страна се раждат по-малко деца, отколкото е необходимо за възпроизводството на населението — в дългосрочен план това се превръща в проблем за европейските общества, на който трябва да се намери решение. Едновременно с това обаче хората живеят по-дълго и остават здрави по-дълго време — това е добра новина. Заедно с това трябва да се приеме, че по-възрастните хора имат потенциал да дадат реален принос в обществото и това трябва да се признае в рамките на този дебат. Икономически проспериращите агломерации продължават да печелят от вътрешната миграция, която понастоящем все още може да компенсира ниската раждаемост. Oт друга страна в сравнение с това, демографската промяна се извършва значително по-бързо в много от селските райони поради масовата миграция на млади хора от тях и значителната миграция към тези райони на по-възрастни хора и пенсионери. Тази тенденция обаче утежнява проблемите на регионите на произход с намаляващо население.

5.

споделя мнението на Комисията, че трябва да бъдат уважени правата на всяко поколение, както се признава изрично в Съобщението на Комисията „Нова солидарност между поколенията“ от 10 май 2007 г. Децата и младежите се нуждаят от шанс за участие в обществото в широк смисъл. Това включва подкрепа за техните семейства, създаване и подържане на качествени институции за детски грижи и образователни институции, професионално обучение и професионални перспективи. Средните поколения се нуждаят от помощ и подкрепа за отглеждането и възпитанието на децата си, но и за грижите за по-старото поколение. Старото поколение се нуждае от помощ за едно колкото може по-независимо и активно участие на възрастните хора в обществения живот.

6.

разглежда като основни посочените от Комисията фактори, определящи демографското развитие. Намаляването на средния брой деца на една жена, увеличаващият се дял стари и много стари хора като част от цялото население, увеличената и увеличаваща се продължителност на живота и само частичното балансиране на тези промени в структурата на населението от имиграцията са общи характеристики на европейското развитие. Агрегираните данни на ниво държави-членки обаче дават само ограничена информация за реалните тенденции.

7.

подчертава неотложната необходимост демографските тенденции на ниво региони, градове и общини да се разглеждат диференцирано, тъй като в рамките на държавите-членки едновременно протичат твърде различни и отчасти противоположни тенденции, а от друга страна могат да се различат определени типични модели на развитие в различни региони на Европа. Политическите стратегии и насоки на регионите, както и на градовете и общините, в бъдеще ще трябва да се основават на реалистични ограничени демографски прогнози, които могат да осигурят равни възможности за всички.

8.

отново потвърждава своето мнение, изразено в становището си относно Зелената книга „Да се изправим пред демографските промени: нова солидарност между поколенията“. Комитетът отбелязва, че основни аспекти на неговото становище са били възприети в съобщението на Комисията относно „Демографското бъдеще на Европа — от предизвикателство към възможности“ и „Нова солидарност между поколенията“.

9.

споделя мнението на Комисията, че конкретните реакции спрямо демографското предизвикателство са преди всичко в компетенциите на държавите-членки. Комитетът подчертава обаче особената отговорност на местните и регионални власти при справянето с демографските предизвикателства. Градовете и общините са в особена степен засегнати от последиците на демографските промени.

10.

настоятелно подкрепя Европейската комисия, в усилията й да постигне нов договор между поколенията. Това означава, че:

11.

смята за необходимо да обърне внимание на вече инициираните на национално и европейско ниво реформи като възобновената Лисабонска стратегия за растеж и заетост, пакта за стабилност и растеж, стратегията за устойчиво развитие, политиката на сближаване и открития метод на координация в областта на социалната защита и социалната интеграция. Той посочва обаче, че само заявяването на необходимостта от ангажиране с продължаването и задълбочаването на усилията, също и във връзка с посочените пет основни политически насоки, съвсем не е достатъчно за създаване на рамкови условия за необходимите подходи на европейско, национално, регионално и местно ниво.

12.

не открива в съобщението на Комисията описание на ролята на националните, както и на регионалните и местни политики. Демографските тенденции са в голяма степен регионални и местни развития. Възникващото в съобщението впечатление поради агрегиране на данните на национално и европейско ниво, че проблемите следва да се решат най-вече на тези нива е заблуждаващо от гледна точка на КР. Това по-скоро пречи на разпознаването на растящите регионални неравновесия, включително онези причинени от вътрешната миграция в рамките на държавите-членки.

13.

приветства намерението на Комисията да организира европейски демографски форум през период от две години, чиито резултати ще бъдат включени в една глава от годишния доклад за напредъка. Комитетът обаче смята едностранното концентриране върху въпроса за по-дългата продължителност на живота за несъобразно. По-скоро е нужно различните аспекти на демографските промени да бъдат разглеждани равностойно.

14.

подчертава, че демографската промяна предлага значителни възможности за подобряване качеството на живот на възрастните хора чрез нови продукти и услуги, като по този начин се създадат нови работни места и икономически растеж в Европа и се подобри конкурентноспособността на Европа. Това включва всички области на действие, насърчаващи независимия и активен живот на възрастните хора: занаятите, промишлеността, търговията и социалните асоциации, а също и секторите на туризма, културата, услуги в помощ на домакинствата, услуги за осигуряване на мобилност или финансови услуги.

15.

изразява подкрепа за по-силно интегриране на нуждите на възрастните хора и възможностите на т.нар. „икономика на възрастните хора“ на ниво ЕС, като те бъдат включени и в Лисабонската стратегия.

16.

отбелязва, че сред общите демографски тенденции на европейско ниво съществуват значителни регионални различия. Различните тенденции се наслояват и резултатът от това е, че сред регионите в Европа има печеливши (например „голям Лондон“ и Мюнхен) и губещи (например източна Германия или регионите в западна Полша). В резултат от тези тенденции е застрашено териториалното сближаване. Паралелно с демографските промени, миграцията от държави извън Общността също оказва влияние на демографските тенденции. Вътрешната миграция в рамките на ЕС засилва тенденциите към концентрация в големи пространства, като най-вече проспериращите градски райони имат все по-голяма притегателна сила. Едно последствие от тези различни тенденции е едновременното проявяване на процеси на растеж и свиване.

17.

споделя разбирането на Комисията, че връзката между способността за иновации и квалификацията ще придобие още по-важно значение при демографската промяна. Жените, и особено майките, следва в бъдеще да могат да придобиват квалификация в съответствие със собствените желания и нужди. Заедно с това образователните системи и предприятията трябва още сега да се адаптират постепенно към растящ брой възрастни хора и хора с имигрантски произход и да прилагат в тясно сътрудничество на практика нови форми на учене през целия живот.

18.

вижда в съчетаването на семейния и професионалния живот важно рамково условие за конкурентноспособността на обектите, която следва да се засили чрез европейската политика по заетостта и която играе важна роля именно в рамките на разработването на стратегия за Европа, която благоприятства демографското развитие.

19.

приветства, в тази връзка, представеното от Комисията Съобщение „Нова солидарност между поколенията“. КР обаче предупреждава мерките за подпомагане на семействата и за съчетаване на професионалния и семеен живот да не се предвиждат като единствена политическа реакция на демографската промяна. Много региони трябва да реагират съвсем конкретно на демографското развитие, като адаптират услуги и инфраструктурата — мерките в областта на семейната политика, колкото и да са необходими, се отразяват бавно на демографското развитие. Заедно с това, в много региони емиграцията на квалифицирани млади хора е по-сериозен проблем от раждаемостта сред оставащите в региона;

20.

приветства подхода за осъществяване на „алианс за семейството“, споменат в „Нова солидарност между поколенията“, за да бъде насърчен необходимият обмен на най-добри практики и цялостна информация; препоръчва обаче настойчиво този „алианс за семейството“ да не бъде разглеждан изключително с оглед на увеличаване на раждаемостта, а като инструмент за глобална реакция спрямо демографското развитие. Комитетът на регионите и свързаните с него местни и регионални власти следва да бъдат изцяло включени в работата на алианса и подчертават своята готовност да сътрудничат конструктивно и до отправят предложения за по-нататъшното прилагане на европейската политика по отношение на поколенията;

21.

подчертава неравномерността на демографските тенденции в регионите. Регионите, в които има растеж, привличат най-вече младите хора, жените, както и хора с миграционен произход. При това в тези региони чрез процеса на сегрегация се увеличават социалните различия, което от една страна води до все по-голяма нужда от интеграция в обществото, а от друга до повече усилия за изграждане и подобряване на една инфраструктура, адаптирана към нуждите на старите хора, за да не бъде допуснато прекомерно социално изключване.

22.

признава, че интегрирането на имигрантите е от решаващо значение за бъдещето на обществото. Комитетът изхожда от принципа, че въпреки предлаганите засилени усилия в областта на образованието за по-добро използване на потенциала на подрастващото поколение, съществува нужда от висококвалифицирана работна ръка от държави извън Европа. Важната конкуренция относно висококвалифицираната работна ръка обаче ще има само ограничен ефект върху демографското развитие.

23.

посочва, че свиващите се региони губят не само своето население, те губят преди всичко млади хора (най-вече във възрастовата група от 20 до 30 години) и жени, както и хора с добро образование. Свиващите се региони не се превръщат в региони, които са цел на миграция, за разлика от онези, в които се наблюдава растеж. По този начин в европейските региони възникват твърде различни проблеми на фона на еднакви тенденции на макро-ниво.

24.

обръща внимание, във връзка с това, на проблема за бъдещите здравни грижи. Свиващите се региони губят непропорционално голям брой население. Равномерно не нараства и „възрастовата зависимост“. В много по-голяма степен, особено имайки предвид нуждата от домашни грижи, проблемът на напускането на младите хора изостря проблема за бъдещото подпомагане на лицата, нуждаещи се от грижи. Това ще доведе до увеличаване на значението на публичните или частно предоставяни социални услуги в свиващите се региони.

25.

смята за необходимо да се съсредоточи върху твърде различните тенденции на регионално ниво и да създаде съответните бази данни за оценка на тези тенденции. При това местните, регионални и национални данни трябва да бъдат представени така, че да бъдат сравними. Това следва да се превърне в постоянна задача под формата на един „социално-демографски мониторинг“.

26.

подчертава особените тенденции в държавите-членки от средна и източна Европа и новите федерални провинции в Германия. В тези региони последиците от намаляването на раждаемостта и структурните промени на демографските фактори са понастоящем най-ясно изразени. Освен това, това развитие протича с извънредно бързи темпове. Тези региони преживяват развитие, което в повечето европейски региони ще настъпи по-късно или не със същата острота. Комитетът на регионите вижда в подкрепата за тези региони, например в рамките на инициативата на Комисията „региони за икономическа промяна“, възможност за разработване на подходящи инструменти за справяне с демографската промяна в цяла Европа.

27.

обръща внимание на проблемите, пред които са изправени малцинствените култури в държавите-членки, които могат да бъдат особено уязвими спрямо предизвикателствата, създавани от движението на населението и демографската промяна, с оглед на тяхната култура и запазването на езика им. Промените в състава на общностите и семействата водят до промени в обичаите и използването на езиците, които общностите трябва да предвидят и за които трябва да се подготвят.

28.

изтъква, че сегашното демографско предизвикателство няма аналог в европейската история. Не съществуват готови и изпитани рецепти как европейските общества да реагират по подходящ начин на това развитие. В световен план само Япония е натрупала съответния опит. По тази причина приветства открития подход на Комисията към тази тема.

29.

забелязва, че съобщението на Комисията се съсредоточава твърде много върху въпроса за по-дългата продължителност на живота и нейните последици. Също толкова важната тема за справянето с последиците от намаляването на населението и свързаните с това въпроси на конверсията в засегнатите региони не е описана. Дори и тези въпроси да се решават по-скоро на национално и регионално ниво, в случаите, където става дума за инфраструктура, те са също така и предмет на една необходима дискусия за използването на структурните фондове.

30.

отчита във връзка с това необходимост да се преразгледа едностранната ориентация на европейските стратегии към растеж. Регионите с намаляващо население трябва да се адаптират към променени концепции за развитие, трябва да бъдат в състояние да поддържат инфраструктурата и тя да е достъпна за едно по-малобройно население; регионалните концепции за развитие трябва да бъдат съобразени по подходящ начин с нуждите на по-малък брой хора. Това обаче не означава, че трябва да се инвестира по-малко, а да се инвестира по различен начин. Въпросите на развитието на икономиката и обществото при намаляващо население и силни регионални неравновесия са въпроси от качествено, а не най-вече от количествено естество. Това означава, че насоченото досега единствено към растеж разбиране за политиката трябва да се допълни с парадигмата на свиване и на трансформация.

31.

отбелязва, че за успешното справяне с предизвикателствата на демографската промяна са необходими следните политически рамкови условия:

32.

смята по тази причина за необходимо да подкрепи адаптирани към нуждите на регионите и диференцирани стратегии, които осигуряват възможно най-добър достъп на населението до услуги от общ интерес, услуги, свързани с информационни и комуникационни технологии и до образование.

33.

подчертава, че демографската промяна изисква нов поглед към професионалната биография. В икономиката и в администрацията ще бъде важно да се използва в по-голяма степен опитът на по-възрастните работещи. От съществено значение е по-възрастните хора да разполагат с по-голяма гъвкавост в последните години на техния активен трудов живот. Инициативи като работа от вкъщи, гъвкаво работно време и постепенно пенсиониране се възможности от решаващо значение, които трябва да бъдат предложени и които могат да насърчат по-възрастните работещи да продължат за по-дълго време професионалния си живот. Европейските общества и преди всичко социалните партньори следва да разработят променени модели на разпределяне на работата през целия живот, за да може от една страна да предложат по-добри перспективи за заетост на младите работещи, и от друга да насърчат заетостта, адаптирана към по-възрастните работещи.

34.

изисква засилване на ученето през целия живот като право на гражданите и като условие към тях, за да могат те да посрещнат постоянно променящите се изисквания на бизнеса и обществото.

35.

отбелязва, че в свиващите се региони възниква необходимостта осигуряването на здравни услуги, инфраструктурата и обществения живот да бъдат адаптирани съобразно с нуждите към броя на населението и на променящото се и намаляващо търсене. Предизвикателствата в държавите от средна и източна Европа, присъединили се при последната вълна на разширяване, и в източните провинции на Германия показват, че ориентираните към конверсия на инфраструктурата политически концепции се превръщат във въпрос, свързан с бъдещата конкурентноспособност на регионите.

36.

смята за необходимо да се направи преглед на структурните фондове и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) като цяло с оглед на справянето с последиците от демографската промяна. По тази причина Комитетът приветства обявяването от страна на Комисията в Съобщението, което ще бъде прието до края на 2008 г., и съдържащо предложения как по-добре да бъдат взети предвид нуждите на едно застаряващо население, че тя ще обърне особено внимание на потенциалната роля на структурните фондове в тази област.

37.

предлага в тази връзка да се направи преглед на общата роля на структурните фондове и на ЕЗФРСР и с оглед на това, дали нуждите на регионите, в които има растеж и свиващите се региони са взети предвид в достатъчна степен. Заедно с това КР моли това преразглеждане да се организира по такъв начин, че резултатите да са готови още през първата половина на периода на подпомагане. КР очаква от Комисията темата „демографска промяна“ да бъде поставена на важно място сред приоритетите на програмите във връзка с цел 3/Interreg IVC.

38.

обръща внимание на факта, че градските региони, в които има значителна имиграция са изправени пред значителни проблеми при интеграцията на различните групи от населението. Демографските ефекти засягат в различна степен отделните групи от населението. Въпросът за интеграцията на младите хора с миграционен произход се превръща във въпрос, свързан с бъдещето на европейските общества. При това градските региони са изправени най-вече пред факта, че демографският състав на различните групи от населението се променя с извънредно бързи темпове.

39.

предлага на фона на тези резултати да се идентифицират типични регионални и местни проблеми и тенденции, които изискват съответно различни отговори и стратегии. Представените в приложението примери следва да бъдат принос към идентифициране на проблемите.

24.8.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/7

—

счита, че „интеграционният капацитет“ представлява фактор, който следва да се вземе под внимание при определяне на хода на процеса на разширяване, а не е претекст за блокиране на присъединяването на държави към Европейския съюз или допълнителен критерий; КР го разглежда по-скоро като основен елемент на прозрачност, който засяга на първо място ЕС, след това и страните кандидатки;

—

счита, че разширяването на ЕС означава преди всичко споделянето на общ политически проект, изграден върху ценности и принципи, както и върху общи политики и институции, и че следователно е необходимо „интеграционният капацитет“ да се възприеме като инструмент, който да съхрани тези принципи и ценности, неговите политики и функционирането на неговите европейски институции. За да не се позволи разводняването на общия политически проект, той би трябвало да се стабилизира с всяко следващо разширяване;

—

припомня, че при разширяването си ЕС трябва да може да запази своята способност за действия и взимане на решения, като прилага общи ефикасни политики; следователно той трябва да подчини своята политика за разширяване на способността да запази своята специфична институционална, финансова и политическа структура, която поради разширяването, не трябва да отслабва или да рискува да изопачи първоначално предвидените смисъл и цел;

—

подчертава факта, че във всеки процес на разширяване, който трудно може да продължи на основата на досегашните договори и особено без промяна на Договора от Ница или непроменените финансови перспективи, се изисква приносът на всички европейски институции и органи за оценка на евентуални промени;

—

Счита, че включването на Комитета на регионите в реформата на системата на финансиране на ЕС би било конструктивна стъпка, която следва да се извърши заедно с процеса на институционалната реформа, и която не може да бъде отделена от политиката на Съюза за разширяването. В тази връзка, той потвърждава своето убеждение, че е невъзможно да се получи повече Европа с по-малко средства, и напомня, че концентрирането на средства в области, които носят европейска добавена стойност придобива особена важност за бъдещата финансова структура.

1.

Счита, че „интеграционният капацитет“ представлява фактор, който следва да се вземе под внимание при определяне на хода на процеса на разширяване, а не е претекст за блокиране на присъединяването на държави към Европейския съюз или допълнителен критерий; КР го разглежда по-скоро като основен елемент на прозрачност, който засяга на първо място ЕС, след това и страните кандидатки;

2.

Изразява съгласие със заключенията на Европейския съвет от декември 2006 г., според които „интеграционния капацитет“ е едно от ключовите решения за осигуряване на подновен консенсус на гражданите по отношение на политиката за разширяване.

3.

Припомня, че капацитетът за интегриране на нови държави към Европейския съюз е свързан най-вече с финансовата способност на Съюза да управлява своите политики, по-специално ОСП и политиката на сближаване; способността на пазара на труда да поема нови работници от новите държави-членки; способността на неговите институции да работят ефективно с по-голям брой държави-членки в съответствие с насоките на Европейския съвет от Копенхаген.

4.

Припомня, че при разширяването си ЕС трябва да може да запази своята способност за действия и взимане на решения, като прилага общи ефикасни политики; следователно той трябва да подчини своята политика за разширяване на способността да запази своята специфична институционална, финансова и политическа структура, която поради разширяването, не трябва да отслабва или да рискува да изопачи първоначално предвидените смисъл и цел.

5.

Счита, че разширяването на ЕС означава преди всичко споделянето на общ политически проект, изграден върху ценности и принципи, както и върху общи политики и институции, и че следователно е необходимо „интеграционният капацитет“ да се възприеме като инструмент, който да съхрани тези принципи и ценности, неговите политики и функционирането на неговите европейски институции. За да не се позволи разводняването на общия политически проект, той би трябвало да се стабилизира с всяко следващо разширяване

6.

Оценява сегашния дебат относно „интеграционния капацитет“ като закъснял, доколкото той би могъл да бъде по-подходящ, ако се развива в рамките на преговорите относно Програма 2000, и впоследствие, през периода, предшестващ непосредствено всяко разширяване, както и по време на преговорите относно финансовите перспективи за периода 2007-2013 г.

7.

Отбелязва несъответствието в документа на Комисията по отношение на представянето на дебата върху „интеграционния капацитет“, за който се смята, че се отнася повече за страните кандидатки, отколкото за ЕС.

8.

Подчертава факта, че във всеки процес на разширяване, който трудно може да продължи на основата на досегашните договори и особено без промяна на Договора от Ница или непроменените финансови перспективи, се изисква приносът на всички европейски институции и органи за оценка на евентуални промени (например, в рамките на разпоредбите за вътрешния пазар, за бюджета и финансите на ЕС, както и за институционалното му функциониране), необходими, за да се гарантира неговият успех. Местните и регионални власти, както и националните парламенти и гражданското общество, имат важна роля в тази оценка по отношение на приемането от страна на обществото (способност на обществото да приеме нови европейски граждани, споделящи същите ценности, изграждайки обща идентичност и гражданство, за да се създаде все по-тясно единство между европейските народи).

9.

Счита, че ЕС би трябвало да бъде в състояние, по време на преговорите с определена страна-кандидатка, да следи за спазването на условията, отнасящи се до „интеграционния капацитет“ и да осигури паралелно проследяване на спазването на критериите от Копенхаген от всяка държава — кандидатка; споделя, следователно критиката, изразена от Европейския парламент, който сметна за незадоволителен отговора, даден от Комисията, която не разгледа подробно настоящите преговори от гледна точка на „интеграционния капацитет“ и не изложи принципите, на които би трябвало да се основава това определение.

10.

Препоръчва институциите да насърчават действия с цел гражданите и сдруженията, в които те участват, да имат възможност публично да изразяват и обменят своите мнения относно процеса на интеграция.

11.

Очаква Комисията, през фазата, която предшества следващите разширявания, да извърши анализ на въздействието от разширяването върху съответните различни политики и тяхното финансиране, както и върху институционалната структура на Съюза; това проучване би трябвало да включва анализ на различните процеси на реформи, които протичат в страните кандидатки, най-вече що се отнася до нарасналото участие на гражданите в процеса на присъединяване и на административно децентрализиране.

12.

Счита, в този контекст, че е необходим специфичен анализ за бъдещето на политиката на сближаване и подчертава, че е полезно да се изработят симулационни модели, в зависимост от различните възможни сценарии за разширяване; това проучване на „интеграционната способност“ на една от най-важите политики на Съюза от социална и икономическа гледна точка, както и по отношение на видимостта на добавената стойност за гражданите на Европа, трябва да бъде проведено в сътрудничество с Комитета на регионите.

13.

Съзнава, от друга страна, трудностите за оценка на „интеграционния капацитет“ доколкото, по дефиниция, той не е статичен, и средствата, вложени от Съюза за достигане на неговите цели, могат да еволюират с годините; следователно изисква по-ясна дефиниция на интеграционния капацитет и по какъв начин той да бъде измерен.

14.

Подчертава, че регионалните и местните власти би трябвало да бъдат пряко включени в оценките на въздействието на различните европейски политики, които ги засягат, когато тези политики са предмет на промени, които се дължат на разширяването. Това е особено важно за регионалните власти, съседни на страните кандидатки в процес на разширяване.

15.

Подкрепя искането от страна на Европейския парламент да дава своето одобрение не само в края на преговорите, но и преди тяхното започване.

16.

Потвърждава отново своето решение да създаде работни групи („Западни Балкани“, „Хърватия“ и „Турция“) като полезен инструмент за подпомагане на местните и регионални власти на страните кандидатки в техните усилия за увеличаване на възможностите и за развитие на необходимия политически диалог между ЕС и страните кандидатки; желае, също така, тези работни групи да се преобразуват в съвместни консултативни комитети, когато това е предвидено в различните споразумения за асоцииране, и които да станат говорители на местните и регионални власти на страните кандидатки през цялата фаза на преговорите.

17.

Подчертава, че дебатът за „интеграционната способност“ би трябвало да достигне също така до алтернативни решения, които следва да бъдат намерени в случай на неразширяване към дадена страна-кандидатка или към други страни, които са подали молба за членство, но тя е била отхвърлена, като например засилването на европейската политика на съседство (ЕПС) или въвеждането на функционален подход (например свободна търговия или териториално сътрудничество), които могат да доведат до форми на диференцирана интеграция и/или на привилегировани партньорства.

18.

Изразява съгласие със заключенията на Европейския съвет от м. декември 2006 г. и на свой ред подчертава необходимостта от разрешаване на институционалните въпроси преди всяко бъдещо разширяване и преди провеждането на изборите за Европейски парламент през 2009 г. подновява своя апел за намиране, в процеса на реформата, на решения, целящи да гарантират по-добро функциониране на процедурите за взимане на решения на ЕС и, в същото време, за засилване на участието на гражданите и на местните и регионални власти в европейския законодателен процес, признавайки потенциала на многостепенно управление в разширена Европа.

19.

Счита, че е конструктивна стъпка Комитетът на регионите да бъде включен в реформата на системата на финансиране на ЕС, която трябва да се извърши заедно с процеса на институционалната реформа, и която не може да бъде отделена от политиката на Съюза за разширяването. В тази връзка, той потвърждава своето убеждение, че е невъзможно да се получи повече Европа с по-малко средства, и напомня, че концентрирането на средства в области, които носят европейска добавена стойност придобива особена важност за бъдещата финансова структура.

20.

Приветства предложенията на Комисията относно прозрачността на преговорите за присъединяване на страните кандидатки, за да се засили демократичната легитимност на процеса на разширяване и да се намали съществуващата дистанция между гражданите и техните политически ръководители, ангажирани в избора, свързан с присъединяването и разширяването, и смята, че е необходимо — за достигане на същата тази цел и за подобряване качеството на преговорите — да се включат активно гражданското общество, местните и регионални власти на страните кандидатки и Комитета на регионите в различните етапи на присъединителния процес, по време на аналитичния преглед на главите, свързани с политиката на сближаване и децентрализация.

21.

Подчертава, че в духа на последователност на своя подход за прозрачност и откритост към гражданите, Комисията би трябвало да публикува текста на своя годишен доклад за страните-кандидатки и за държавите потенциални кандидат-членки на ЕС на езиците, които говорят гражданите на тези страни с цел да се подобри качеството на процеса на присъединяване към ЕС, като се даде възможност за участие на гражданите в националния дебат относно присъединяването.

22.

Подчертава, освен това, че присъединителният процес, както е структуриран в момента, обикновено се налага „отгоре“ и не винаги е обект на демократичен контрол от страна на Парламента или местните и регионални власти на страните-кандидатки, по време на целия процес на присъединяване, като в него не участват пряко гражданите, политическите партии, гражданското общество или местните и регионални власти. Това състояние на нещата означава, че:

23.

Счита, следователно, че е полезно да се предложи подход, свързан с по-голямо участие и използването, между другото на инструмента на побратимяването, който вече се доказа като съществен за взаимното опознаване на гражданите, с цел подпомагане администрациите на страните кандидатки в борбата срещу корупцията в публичната администрация и за насърчаване на местните, регионални и национални управления да провеждат необходимите реформи в администрацията и в правосъдието.

24.

Одобрява подхода, който беше подчертан от Европейския парламент и от Комисията по отношение на ролята, която имат местните и регионалните власти в комуникацията, една политика, която би трябвало да бъде в по-голяма степен децентрализирана и по-отворена към приноса на гражданското общество, за да се насърчава консенсуса в общественото мнение, както в държавите-членки, така и в страните кандидатки за присъединяване, засилвайки прозрачността и отговорността на процеса на разширяване, за да бъде той одобряван възможно най-широко; затова одобрява предложенията на Комисията, като в същото време не счита, че тя трябва да изостави своите отговорности в областта на политиката за комуникация по разширяването, и я приканва да насърчава местните и регионалните власти да използват инструментите, необходими за успешния резултат от общите усилия.

25.

Приканва бюджетния орган на ЕС да допринесе финансово към усилията на местните и регионални власти на държавите-членки на ЕС, които следва да предвидят специални фондове за организиране на информационни кампании във връзка с разширяването на регионално и местно ниво и да подпомагат местните и регионални администрации на държавите-членки и на страните кандидатки да изпълняват ролята на разпространители на европейското послание.

24.8.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/12

—

напомня, че разширяването представлява голям успех за Европейския съюз и за Европа като цяло, и подчертава важността на регионалната и местна перспектива на процеса на разширяване за осигуряване на вътрешна стабилност, като демокрацията на най-близко до гражданите ниво е жизненоважна нейна част;

—

подчертава значението на трайното изпълнение на политическите критерии от Копенхаген, особено относно нуждата от засилване свободата на словото, свобода на изповядване религия, правата на жените, правата на малцинствата и синдикалните права, и нуждата от по-нататъшно актуализиране на институционната рамка на правата на човека;

—

подчертава, че политическото проследяване на процеса на разширяване на национално, регионално и местно ниво е предизвикателство от първостепенно значение, предвид значението на въпроса за бъдещето на Европейския съюз. Ето защо Комитетът на регионите реши да създаде съвместна работна група КР-Хърватия и Турция за стимулиране на диалога с всички заинтересовани страни, за да определи своите политически позиции;

—

приветства напредъка, постигнат по отношение на политическите и икономическите критерии в Хърватия, и по достиженията на правото на ЕС, както и по реализирането на Споразумението за стабилизиране и асоцииране и приветства продължаващото прилагане на политическите критерии от Копенхаген от страна на хърватските власти;

—

приветства съществените реформи проведени от Турция, но остава загрижен относно забавянето на хода на реформите и напомня, че създаването на смесен консултативен комитет с Турция остана негова политическа цел;

—

приветства продължаващия напредък относно реформите и факта, че Бившата югославска република Македония е на път да изпълни политическите критерии от Копенхаген, но отбелязва по-бавния ход на реформите през 2006 г.

1.

припомня, че от самото начало последователните разширявания представляваха основна част от проекта за изграждане на Европейския съюз;

2.

признава важната роля на процеса на разширяване за демократичното и стабилно развитие на страните в процес на присъединяване, както и за стабилността на европейския регион и сигурността на Европейския съюз;

3.

напомня, че разширяването представлява голям успех за Европейския съюз и за Европа като цяло; то спомогна да се преодолее разделението на Европа и допринесе за мира и стабилността в целия континент;

4.

подчертава важността на регионалната и местна перспектива на процеса на разширяване и признава важната роля на регионалната и местната политика за осигуряване на вътрешна стабилност, като демокрация най-близо до гражданите е жизненоважна нейна част;

5.

подчертава, че всяка страна, която има за цел членство в Европейския съюз, трябва да се оценява по достойнствата и, според нейните постижения в отговарянето от нейна страна на определените и строги критерии за членство;

6.

подчертава, че доброто европейско управление, основано на принципите на субсидиарност и пропорционалност, може да бъде постигнато чрез децентрализация без да бъде налаган единен модел;

7.

посочва, че балансираният трансфер на правомощия и финансови ресурси към децентрализираните власти е от решаващо значение за упражняването на реална демокрация на местно ниво;

8.

призовава за усилия за сътрудничество и обмен на опит и на най-добри практики, придобити в рамките на политиката на предприсъединяване, прилагана заедно с местните и регионални власти на държавите-членки на ЕС и страните-кандидатки.

9.

приветства напредъка, постигнат по отношение на политическите и икономическите критерии, и по достиженията на правото на ЕС, както и по реализирането на Споразумението за стабилизиране и асоцииране и приветства продължаващото прилагане на политическите критерии от Копенхаген;

10.

подчертава, че политическото проследяване на процеса на разширяване на национално, регионално и местно ниво е предизвикателство от първостепенно значение, предвид значението на въпроса за бъдещето на Европейския съюз. Ето защо за Комитета на Регионите бе важно да създаде съвместна работна група КР-Хърватия за насърчаване на този процес, и чрез стимулиране на диалога с всички заинтересовани страни да определи своите политически позиции;

11.

заявява намерението си чрез тази работна група да насърчи постоянния диалог с политическите представители на Хърватия. Освен това, той ще насърчи и подкрепи организирането на информационни и комуникационни кампании относно процеса на разширяване в градовете и регионите в Европейския съюз и Хърватия;

12.

подчертава, че едно от средствата за развитие на просперитета и стабилността в Хърватия и региона на Западните Балкани е активното трансгранично сътрудничество между местните и регионални власти;

13.

приветства изготвянето на стратегия за реформа на публичната администрация и обръща внимание на необходимостта да се предприемат действия по въпросите на капацитета на местните и регионални администрации;

14.

счита за важно, че правителството е започнало да прилага стратегии за реформиране на съдебната власт и за борба с корупцията, и приветства напредъка на Хърватия по въпроса за малцинствата и завръщането на бежанците, но все пак подчертава необходимостта от трайни усилия за реформа във всички тези области и препоръчва ускоряване на напредъка, особено по последните два въпроса;

15.

подчертава значението на доброто демократично и децентрализирано управление при отговаряне на нуждите на гражданите и посочва съществената роля на местните и регионалните власти в провеждането политиката на реформи;

16.

приветства продължаването на пълното сътрудничество на Хърватия с Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия и подчертава нуждата от по-нататъшен напредък при воденето на дела за военни престъпления, включително защитата на свидетелите;

17.

препоръчва да се постигне напредък по отношение на въпросите свързани с обществените поръчки, за да се осигурят прозрачни процедури на всички нива на администрацията;

18.

приветства последните развития в областта на регионалната политика и съгласуване на структурните инструменти, но обръща внимание на нуждата от по-голям административен капацитет за усвояване на финансирането от ЕС.

19.

приветства съществените реформи проведени от Турция, но остава загрижен относно забавянето на хода на реформите;

20.

подчертава, че политическото проследяване на процеса на разширяване на национално, регионално и местно ниво е предизвикателство от първостепенно значение, предвид значението на въпроса за бъдещето на Европейския съюз; ето защо за Комитета на Регионите бе важно да създаде съвместна работна група КР-Турция за насърчаване на този процес, и чрез стимулиране на диалога с всички заинтересовани страни да определи своите политически позиции;

21.

напомня, че създаването на смесен консултативен комитет с Турция остана негова политическа цел;

22.

изтъква, че чрез тази работна група възнамерява да насърчи постоянния диалог с политическите представители на Турция. Освен това, работната група ще насърчи и подкрепи предоставянето на информация и организирането на комуникационни кампании относно процеса на разширяване в градовете и регионите в Европейския съюз и Турция;

23.

подчертава значението на трайното изпълнение на политическите критерии от Копенхаген, особено относно нуждата от засилване свободата на словото, свобода на изповядване на религия, правата на жените, правата на малцинствата и синдикалните права, и нуждата от по-нататъшно актуализиране на институционната рамка на правата на човека;

24.

обръща внимание на значението на демокрацията на най-близко до гражданите ниво и важната роля, която местните и регионалните власти следва да играят в осъществяването на тази политика;

25.

подчертава важността на местната администрация и ключовата роля на градските съвети;

26.

приветства постигнатия наскоро напредък с определянето на омбудсман при спорове с публичната администрация;

27.

подчертава, че подобряването на правната рамка на обществените поръчки е от съществено значение за осигуряване на прозрачно и отговорно местно управление, предоставящо основни услуги на гражданите;

28.

приветства приемането на закона за създаване на агенции за регионално развитие и предлага да се подобрят прозрачността и отчетността в управлението на агенциите.

29.

приветства продължаващия напредък относно реформите и факта, че Бившата югославска република Македония е на път да изпълни политическите критерии от Копенхаген, но отбелязва по-бавния ход на реформите през 2006 г.;

30.

приветства факта, че изборите през м. юли 2006 г. бяха проведени като цяло в съответствие с международните стандарти, но подчертава, че са нужни значителни усилия за справяне с останалите нередности и за да бъдат спазени напълно тези стандарти при следващите избори;

31.

препоръчва да се положат усилия за засилване на борбата срещу корупцията, за да се осигурят прозрачност и демократична отчетност на всички равнища и да се осъществят реформи в полицията и съдебната власт;

32.

подчертава значението на пълното прилагане на Охридското споразумение;

33.

подчертава значението на демокрацията на най-близко до гражданите ниво и посочва важната роля, която може да играят местните и регионалните власти, особено при осигуряването на правилно прилагане на законите за защита на малцинствата и насърчаване на добри междуетнически отношения;

34.

приветства прилагането на закона за държавния служител от 2000 г. и усилията в последно време за децентрализация, и насърчава общинските власти да бъдат проактивни за осигуряване на зачитането на правата и правомощията им;

35.

подчертава необходимостта от осигуряване на независимост и професионализъм на администрацията.

36.

призовава правителството да предприеме значителните усилия, необходими за привеждане в съответствие с достиженията на правото на общността на законодателството относно регионалното развитие и за засилване на управленския капацитет в тази област, за да се постигне ефективно осъществяване на регионалната политика;

37.

приветства началото на преговори за облекчаване на процедурата за издаване на визи и реадмисия с всички страни от региона, с оглед на приключването на преговорите, колкото може по-скоро. Сключването на такива споразумения ще насърчи контактите между гражданите на ЕС и на страните от западните Балкани и ще увеличи възможностите за пътуване особено на младото поколение;

38.

призовава Европейската комисия да предприеме необходимите мерки за осигуряване на правна основа, позволяваща създаването на съвместен консултативен комитет между КР и Бившата югославска република Македония.

24.8.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/16

—

вярва, че бъдещето на държавите от Западните Балкани е в Европейския съюз и признава постигнатия напредък от държавите, потенциални кандидатки за присъединяване, в изпълнението на пътната карта, чиято цел е конкретизирането на тяхната европейската перспектива;

—

признава също, въз основа на реалистична преценка на ситуацията и въпреки вече постигнатия напредък, че все още съществуват сериозни проблеми в основни политически и икономически области, както и по отношение на гражданското общество, проблеми, чието разрешаване ще изисква полагането на значителни допълнителни усилия от страна на всички заинтересовани страни;

—

би желал също да подчертае, че темпът на присъединяване на потенциалните страни кандидатки зависи най-вече от резултатите от процеса на реформи в различните държави. Същевременно трябва да се вземе предвид и способността на ЕС да интегрира нови държави-членки;

—

подчертава в тази връзка, че това не е само „технически“ въпрос — способността за интеграция включва не само доброто институционално функциониране на ЕС, но също и подкрепата на населението на държавите-членки за взиманите решения;

—

посочва, че въпреки съществуващото сътрудничеството между ЕС и региона на Западните Балкани относно мерките за реформи като либерализация на търговията, приватизация, реформа на законодателството и насърчаване на чуждестранните инвестиции, все още липсва ясна рамка за сътрудничество на регионално и местно ниво; работната група „Западни Балкани“, създадена от Комитета на регионите през м. февруари 2006 г., има за цел да създаде такава рамка, за да постави социалното и икономическо развитие на региона на местно и регионално ниво в по-преден план в политическия дневен ред на ЕС;

—

напомня, че мониторингът на процеса на разширяване на национално, регионално и местно ниво е предизвикателство от първостепенно значение, като се има предвид значението на този въпрос за бъдещето на Европейския съюз и нуждата от стабилизация на Западните Балкани; ето защо за Комитета на Регионите бе важно да създаде политически форум за насърчаване на този процес и чрез стимулиране на диалога с всички заинтересовани страни да определи своите политически позиции.

1.

вярва, че бъдещето на държавите от Западните Балкани е в Европейския съюз и признава постигнатия напредък от държавите, потенциални кандидатки за присъединяване, в изпълнението на пътната карта, чиято цел е конкретизирането на тяхната европейската перспектива;

2.

признава също, въз основа на реалистична преценка на ситуацията и въпреки вече постигнатия напредък, че все още съществуват сериозни проблеми в основни политически и икономически области, както и по отношение на гражданското общество, проблеми, чието разрешаване ще изисква полагането на значителни допълнителни усилия от страна на всички заинтересовани страни;

3.

отправя настоятелно искане да бъдат продължени необходимите за стабилизацията на целия регион процеси на реформи; в същото време съзнава дилемата, пред която са изправени потенциалните страни кандидатки поради доста дългосрочната перспектива за тяхното присъединяване: колкото повече се отдалечава тяхната цел за присъединяване, толкова по-голяма е опасността процесът на реформи да изгуби от динамиката си. Това обаче не трябва да води до смекчаване на критериите за присъединяване или изоставяне на принципа за стриктното спазване на условията. Посочва, че трябва да се създадат достатъчно стимули и да се окаже необходимата подкрепа, която да допринесе за продължаването на процеса на реформи на всички нива;

4.

приветства всички подходящи мерки на ЕС, способстващи за стабилизирането на различните държави в развитието им, и преди всичко по отношение на борбата с корупцията и организираната престъпност и помощта при установяването на ефикасни административни структури, които задължително трябва да включват регионалното и местно ниво; приветства също в това отношение всички подходящи проекти, подпомагащи автономното развитие на политическото и икономическото сътрудничество в региона;

5.

би желал също да подчертае, че темпът на присъединяване на потенциалните страни кандидатки зависи най-вече от резултатите от процеса на реформи в различните държави. Същевременно трябва да се вземе предвид и способността на ЕС да интегрира нови държави-членки;

6.

подчертава в тази връзка, че това не е само „технически“ въпрос — способността за интеграция включва не само доброто институционално функциониране на ЕС, но също и подкрепата на населението на държавите-членки за взиманите решения и напомня на лидерите на ЕС колко е важно вслушването в гражданите, но и лидерството, за да се осигури обществена подкрепа за по-нататъшно разширение, когато общата оценка за разширението е положителна;

7.

препоръчва институциите на Общността да насърчават действия с цел гражданите и сдруженията, в които те се организират, да имат възможност публично да изразяват и обменят своите мнения относно процеса на разширяване;

8.

признава значението, богатството и стойността, която Западните Балкани, както и всяка отделна страни и народ от този регион ще внесат в целия Европейски съюз;

9.

подкрепя в този контекст всички усилия за успешното завършване на процесите на предприсъединяване и присъединяване при стриктно спазване на установените критерии и осигуряването на възможно най-голяма прозрачност, в частност по отношение на възможните последици върху общите политики, така че да се позволи широка политическа дискусия относно бъдещите разширения. Само на тази основа може да бъде постигнато необходимото одобрение от страна на обществеността. КР, както и членовете му, ще участват активно в този дебат със съзнанието, че именно бъдещето на държавите от Западните Балкани представлява важен пробен камък за общата европейска идея;

10.

призовава всички заинтересовани страни в този регион да участват активно и конструктивно в разрешаването на спорните въпроси, които понастоящем все още препятстват една обща перспектива; в това отношение въпросът за Косово очевидно придобива особено важно значение, тъй като се отразява върху целия регион;

11.

настоятелно призовава за периода, предшестващ присъединяването към ЕС, да бъдат приети подходящи мерки, които, поддържайки на всяка цена възможността за присъединяване, от една страна да допринесат за трайно подобряване на възможностите за конструктивно развитие на съответните държави от Западните Балкани и от друга, да подобрят процеса на предприсъединяване чрез практически стъпки;

12.

признава в тази връзка значението, което населението на Западните Балкани отдава на перспективата за въвеждане на облекчен визов режим (свободно движение на хора) и подкрепя извънредно настоятелно желанието за насърчаване на преки контакти и чрез отпускането на повече стипендии за студенти и млади работещи от региона;

13.

подкрепя подходящи мерки за трансгранично и междурегионално сътрудничество с местните и регионални власти в държавите-членки на ЕС, както и инициативите за сътрудничество между държавите в самите региони, които следва да обхващат възможно най-многобройни области;

14.

посочва, че въпреки съществуващото сътрудничеството между ЕС и региона на Западните Балкани относно мерките за реформи като либерализация на търговията, приватизация, реформа на законодателството и насърчаване на чуждестранните инвестиции, все още липсва ясна рамка за сътрудничество на регионално и местно ниво; работната група „Западни Балкани“, създадена от Комитета на регионите през м. февруари 2006 г., има за цел да създаде такава рамка, за да постави социалното и икономическо развитие на региона на местно и регионално ниво в по-преден план в политическия дневен ред на ЕС;

15.

напомня, че мониторингът на процеса на разширяване на национално, регионално и местно ниво е предизвикателство от първостепенно значение, като се има предвид значението на този въпрос за бъдещето на Европейския съюз и нуждата от стабилизация на Западните Балкани; ето защо за Комитета на Регионите бе важно да създаде политически форум за насърчаване на този процес и чрез стимулиране на диалога с всички заинтересовани страни да определи своите политически позиции;

16.

изтъква, че чрез тази работна група КР възнамерява да насърчи постоянния диалог с местните и регионални политически представители от Западните Балкани. Освен това, той ще насърчи и подкрепи организирането на информационни и комуникационни кампании за процеса на разширяване сред местните власти и регионите на ЕС и Западните Балкани.

17.

посочва, че както и досега са нужни значителни усилия за укрепване на децентрализираните структури и по този начин и условията за развитие на местната демокрация; преструктурирането и модернизацията на администрацията не би следвало да намаляват, а напротив — да укрепват местния и регионален административен капацитет;

18.

приветства постигнатия напредък в областта на закрилата на малцинствата и в същото време изразява загриженост за липсата на средства, предназначени за борбата с лошото отношение към човешките същества. Следва да бъдат направени бързи подобрения, и в частност за най-уязвимите лица, като например децата от ромски произход. КР изтъква важната роля на местните и регионални власти при въвеждането на съответната правна рамка именно в тази област;

19.

приветства, с оглед на настоящия проектозакон за финансиране на общините, всички мерки, способстващи за увеличаване на финансирането на местните и регионални власти и за увеличаване на обхвата им на действие по отношение на насърчаването на инвестициите на регионално и местно ниво;

20.

приветства подобренията в публичната администрация, особено в областта на възлагането на обществени поръчки (което понастоящем също е предмет на нов проектозакон в процес на разглеждане от Парламента), област малко прозрачна до този момент, и предлага за в бъдеще местното и регионално ниво да бъдат привлечени в по-голяма степен при изработването на нормативните документи;

21.

приветства явното подобрение на икономическата ситуация и очаква по-нататъшни усилия за изпълнение на задълженията, произтичащи от сключеното през 2006 г. споразумение за асоцииране и стабилизиране;

22.

като взема предвид резултатите от местните избори, произведени на 18 февруари 2007 г., отбелязва заключенията на наблюдателната мисия на ОССЕ и призовава за по-повече усилия, за да се гарантира в бъдеще произвеждането на избори, съответстващи на международните стандарти;

23.

приветства напредъка в борбата с корупцията и защитата на правата на човека и изразява очакванията си за по-нататъшни усилия за постигане на подобрение в тези области.

24.

обръща внимание на необходимостта от конституционни реформи и от изпълняване на задълженията, произтичащи от споразумението за стабилизиране и асоцииране, сключено с ЕС, за да може през следващите месеци да бъде ускорен в по-голяма степен процесът на присъединяване;

25.

подкрепя всички мерки, които могат да допринесат за постигане на напредък за стабилизирането на Босна и Херцеговина, като отдава особено значение на укрепването на местната демокрация в двете общностни единици. Свързаното с това подобряване на политическите условия на място би трябвало да спомогне до голяма степен за стабилизирането на общата ситуация;

26.

приветства напредъка в борбата с корупцията и в областта на защита на правата на човека и на защитата на малцинствата, настоятелно призовава за предприемане и полагане на по-нататъшни усилия в тази насока. Съществуването на жизнена местна демокрация и укрепването на гражданското общество биха могли да подобрят значително ситуацията в това отношение;

27.

настоятелно призовава за интензивно сътрудничество с Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия в Хага;

28.

подкрепя всички мерки, които могат да способстват за създаването на истински вътрешен пазар в страната и счита, че действията на местно ниво могат да представляват важен принос в това отношение;

29.

ето защо, поради същата причина, настоятелно призовава за институционално и финансово укрепване на това ниво, което трябва да се осъществи успоредно с изграждането на ефикасна администрация;

30.

настоятелно призовава за искрени усилия от страна на двете общностни единици за по-конструктивно сътрудничество и приветства резултатите от работата на неправителствените организации и организациите с нестопанска цел, свързани с новата стратегия за развитие на местното самоуправление.

31.

признава положените от страната усилия след придобиването й на независимост за изграждането на държавните структури и приветства постигнатия в тази посока напредък;

32.

приветства преди всичко реформата, предприета по отношение на местните власти, която бе започната с редица проектозакони и цели да укрепи местните административни единици съгласно работната програма за по-добро местно самоуправление;

33.

приветства също проекта на правителството за създаване на служба за координация на мониторинга на процеса на децентрализация, която ще има за задача и по-точното определяне на правомощията и съответната финансова рамка;

34.

накрая приветства също и новия етичен кодекс на държавните служители, който се отнася и за служителите на местната администрация. Този кодекс ще допринесе, в рамките на реформата в публичната администрация, за по-нататъшното преодоляване на съществуващите слабости, например в областта на борбата с корупцията;

35.

признава напредъка в борбата с корупцията и приветства сътрудничеството с Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия в Хага;

36.

Настоява за засилване на мерките за опазване на правата на малцинствата. В частност положението на ромското население и на бежанците се нуждае от особено внимание.

37.

препраща към своето становище относно Западните Балкани от м. октомври 2006 г., което потвърждава, че всички страни имат място в Европейския съюз, и потвърждава че ще продължи да поддържа диалога с местните и регионални власти в Сърбия;

38.

изразява съжаление относно решението на сръбския парламент за отхвърляне на проекта на специалния пратеник на ООН за бъдещия статут на Косово, г-н Martti Ahtisaari и се надява, че по време на преговорите ще се стигне до конструктивно решение, което да бъде прието от всички страни; призовава Белград да участва активно и конструктивно в консултациите за решаване на въпроса за статута на Косово;

39.

приветства постигнатия напредък в изграждането и по-ефективната работа на публичната администрация и същевременно призовава за полагане на съответните усилия и за изграждането на децентрализирана и местна администрация, съгласно принципа за субсидиарност;

40.

препоръчва на Комисията, в рамките на помощта, която тя оказва за институционално изграждане, да се обърне специално внимание на капацитета на местната власт, и по-специално да се подпомогне прилагането на законите и да се подобри комуникацията и сътрудничеството между правителството и органите на местното самоуправление;

41.

настоятелно призовава Сърбия да ратифицира колкото се може по-скоро Европейската харта за местно самоуправление;

42.

приветства напредъка в борбата с корупцията и настоятелно призовава да се полагат по-нататъшни усилия в тази област;

43.

настоятелно призовава за безрезервно сътрудничество с Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия в Хага;

44.

приветства видимия напредък при преговорите за облекчаване на визовия режим и реадмисия.

45.

приветства усилията на специалния пратеник на Обединените нации г-н Martti Ahtisaari за определяне на бъдещия статут на Косово и подчертава необходимостта да се намери в близко бъдеще трайно решение на въпроса за статута, решение, което ще трябва да гарантира правата на цялото население на Косово;

46.

приканва властите в Прищина да участват активно и конструктивно в консултациите за решаване на въпроса за статута на Косово;

47.

приветства напредъка в борбата с корупцията, признава положените досега усилия в областта на правата на човека и закрилата на малцинствата и настоятелно призовава за предприемане на по-нататъшни усилия в тези области;

48.

приветства факта, че институциите на Косово са изработили рамкова програма за реформа на общинското самоуправление, с цел подобряване на сигурността и условията на живот в общините;

49.

подчертава, че въпреки постигнатия напредък, административният капацитет на местно ниво все още е недостатъчен, както по отношение на управлението, така и по отношение на стратегическата дейност и дейността по планиране.

24.8.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/21

—

препоръчва разпоредбите на членове 99 и 128 от ДЕО, които са в основата на тригодишния цикъл на политиките и на определянето на интегрираните насоки за икономическата политика и политиката по заетостта да бъдат прилагани в цялостен контекст, включващ екологични и институционални, както и икономически и социални аспекти в интегрирания пакет от насоки, така че СУР да осъществи на практика трансверсалния и първостепенен характер на устойчивото развитие;

—

предлага на Комисията да установи засилено сътрудничество, за да оцени приноса на местните и регионални власти към политиките на устойчивост, като част от многогодишното институционално партньорство;

—

призовава Европейската комисия да предложи подходящи политики като определянето на горни граници за производството на някои замърсители или експлоатацията на някои ресурси, включително земеделски практики и такива, свързани с риболова, които да придружават механизмите за регулиране на пазара и данъчната политика в областта на околната среда. По отношение на последната съществува неотложна необходимост от премахване на нарушенията на пазара, породени от неправилно насочени субсидии, които насърчават форми на производство или продукти със силно въздействие или висок риск за околната среда;

—

счита, че в стратегията следва ясно да се посочи, че за да се прекъсне връзката между икономическия растеж и влошаването на състоянието на околната среда, ще бъде необходимо да се контролира, намали и стабилизира потокът от енергия, материали и свързаните с тях отпадъци, който захранва икономическата система преди да се върне обратно в екосистемата под по-малко използваеми форми;

—

подчертава важната роля, която местните и регионални власти могат да играят в постигането на устойчиво развитие; препоръчва насърчаването на Местен дневен ред 21, по-специално във връзка с използването на европейските фондове, като основен инструмент за осъществяването на процесите на широко участие; за тази цел, препоръчва да се насърчи пълното прилагане и разширяване на разпоредбите на Конвенцията от Архус за достъп до информация, публично участие при вземането на решения и достъпа до правосъдие по отношение на всички области на устойчиво развитие: икономиката, обществото, околната среда и институциите.

1.1

приветства приемането на новата Стратегия на Европейския съюз за устойчиво развитие (СУР);

1.2

със задоволство отбелязва, че новата стратегия потвърждава трансверсалния характер на целта за постигане на устойчиво развитие (1), която е първостепенна и определя политиките и дейностите на Съюза;

1.3

подчертава, както се посочва и в заключенията на Европейския съвет от 16 и 17 юни 2006 г., че напредъкът, постигнат след приемането през 2001 г. в гр. Гьотеборг на Стратегията за устойчиво развитие, не е достатъчен и изразява загриженост от липсата на задълбочено изследване на причините за този незадоволителен напредък и отрицателните тенденции по отношение на основните екологични променливи;

1.4

споделя мнението на Комисията, че е време да се даде предимство на един проактивен подход към устойчивото развитие, на практически действия на място и на решаващата роля, която местните и регионални власти могат да играят за постигането на устойчиво общество както в Европейския съюз, така и в останалата част на света;

1.5

подчертава, както и в свое предходно становище, значението на извеждането на преден план на устойчивото развитие и включването му във всички сектори на политиката на ЕС. И днес все още следва да се припомни, че политиката на сближаване е в основата на икономическото, екологично, институционално и социално измерения и че следва надлежно да се оценяват дългосрочните последици на всички политики;

1.6

би желал да подчертае, че безопасността и сигурността представляват важна предпоставка за постигането на добро качество на живот. В съчетание с широка перспектива за общественото здравеопазване, безопасността и сигурността осигуряват необходимата основа, върху която да се опират дейностите, насочени към постигане на устойчиво развитие. Безопасността и сигурността обхващат всички области, от въздействието на климатичните промени и войната до насилието срещу жени и деца; освен това Комитетът на регионите би искал да наблегне на необходимостта в дейностите, насочени към постигане на устойчиво развитие, да бъде включена перспектива, свързана с равните възможности за мъжете и жените;

1.7

припомня, че местните и регионални власти играят ключова роля в различни области, като териториалното устройство, в рамките на което редица от необходимите за насърчаване на развитието мерки, отнасящи се например до използването на земята, управлението на водните ресурси и на отпадъците и политиките в областта на градската околна среда, попадат главно в обхвата на правомощията на регионалните и местни власти и смята, че те следва да имат водеща роля в процеса на изпълнението, наблюдението и преразглеждането на стратегията;

1.8

подчертава още веднъж вниманието, което следва да се отделя на екологичните изисквания в процедурите по възлагане на обществени поръчки в технологичния сектор и по-специално в областта на отпадъците, енергетиката, транспорта, водоснабдяването и канализацията, пътищата и други инфраструктурни мрежи, както и на насърчаването на щадящи околната среда обществени поръчки. Следва да се разшири обхватът на Системата на Общността за управление и одитиране на околната среда (СОУООС), с цел да се обхване цялата територия и да се включат публичните власти. Тя следва да се усъвършенства и да се адаптира към проблемите и изискванията за устойчиво развитие, като се отчитат икономическите, екологични и социални измерения. В тази връзка следва да се разгледа по-задълбочено възможността да се вземат предвид екологичните ползи от произведени стоки на местно ниво и услуги предоставяни на местно ниво;

1.9

смята, че възможността да се обединява опитът и да се придобиват нови знания чрез сътрудничество и взаимодействие между различните участници е важен аспект на процеса за постигане на устойчиво развитие.

1.10

одобрява определените в новата стратегия цели, които изискват допълнителни уточнения и по-подробно разработване;

1.11

смята, че следва да се направи уточнение, че ако се прекъсне връзката между икономическия растеж и влошаването на околната среда, процентът на рециклиране на възобновяеми ресурси трябва да е равен или по-голям от сбора на процента на използване на възобновяеми и невъзобновяеми ресурси, а процентът на производство на отпадъци трябва да е по-малък от процента на рециклиране на отпадъците чрез природни системи; освен това е необходимо стратегиите да не целят единствено избягване на влошаването на състоянието на екосистемите, а най-вече съдействие за пълното възстановяване на функциите им, посредством насърчаването на мерки за управление, насочени към възстановяване и опазване на здравето и интегритета им и, в резултат на това, поемане на задължението употребата на стоките и услугите, свързани с околната среда, да бъде съвместима със социално — екологичните функции на територията;

1.12

счита, че не е достатъчно да се призовава за екологично ефективна икономика: следва да се разбере, че „екологичната ефективност“ тук означава създаденото от растежа благосъстояние да съответства на свързаните с него социални и екологични разходи или да не ги превишава;

1.13

смята, че тази връзка трябва да се изясни, че устойчивостта изисква справедливо равновесие между използването на ресурси и производството на замърсители. Свят, в който богатите (11 % от световното население) притежават 80 % от природните ресурси и същия процент от глобалните приходи, не е устойчив.

1.14

одобрява определените от новата стратегия ръководни принципи, които изискват допълнителни уточнения и по-подробно разработване;

1.15

смята, че по отношение на участието на гражданите, предприятията и социалните партньори, следва да се прави по-конкретно позоваване на формите на демокрация на участието и на съвещателна демокрация т.е. на механизми за участие и вземане на решения, които, в зависимост от обстоятелствата, могат да се съчетават с форми на традиционната представителна демокрация и счита, че насърчаването на социалната отговорност на предприятията означава също така да се експериментират някои мерки по отношение на структурата на собственост на предприятията като кооперативите и програмите за разпределяне на акции на съответните работници или общности;

1.16

одобрява необходимостта да се осигури съгласуваност между политиките на управление, интегрирането на политиките и използването на най-добрите налични знания, но смята, че тази съгласуваност все още не е постигната, че няма интеграция и че най-добрите знания се отнасят преди всичко до конкурентоспособността и иновациите и са насочени към икономическия растеж и завладяването на нови пазари и в далеч по-малка степен към изискванията за устойчиво развитие;

1.17

смята за необходимо за тази цел да уточни, че устойчивото развитие се отнася до качеството на живот, което може да бъде постигнато дори при отсъствието на икономически растеж, т.е. на по-високо производство на стоки и услуги или увеличаване на брутния вътрешен продукт на глава от населението; става дума преди всичко за едно наистина устойчиво развитие, което е в състояние да отговори на настоящите потребности, като в същото време запази за бъдещите поколения възможността да задоволяват своите нужди;

1.18

изразява съгласие, че всички европейски институции и държави-членки следва да гарантират на всички нива, че важните политически решения се основават на предложения, които са били подложени на висококачествена оценка на въздействието, при която се анализират социалните, екологични, институционални и икономически измерения на устойчивото развитие;

1.19

по отношение на потенциалното взаимодействие между Лисабонската и Гьотеборгската стратегии, припомня, както отбеляза в свое предходно становище, че Лисабонската стратегия представлява основата на отговора на ЕС на въздействието на глобализацията върху конкуренцията, икономиката и работната сила в Европа, но следва също да отразява въздействието върху устойчивото развитие в Европа и в световен мащаб;

1.20

би доказал, че установената между двете стратегии връзка е загубила правилната посока. Гьотеборгската стратегия би трябвало да представлява синтез между Лисабонската стратегия и процеса на преразглеждане на Петата програма за действие в областта на околната среда, както и да определи Шестата програма за действие в областта на околната среда;

1.21

изразява съжаление, че този синтез не е осъществен, и че двете стратегии се изпълняват чрез отделни процедури за вземане на решения и че устойчивостта на практика се свежда до екологичния аспект, като Лисабонската стратегия и нейните ключови думи: растеж, конкурентоспособност и иновации поставят на второ място стратегията за устойчиво развитие;

1.22

отбелязва, че призивът за по-голямо взаимодействие не е достатъчно мощен и не се подкрепя от управлението на двата процеса. Лисабонската стратегия се основава върху процедурите, предвидени в членове 99 и 128 от Договора. Тя оказва въздействие върху изготвянето на икономическата политика и политиката по заетостта в различните страни и върху решенията на различните формации на Съвета, които определят политиката на ЕС;

1.23

изразява съжаление, че заседанието на пролетния Европейски съвет, което би било повод за оценка на изпълнението на вътрешните и външните ангажименти в областта на устойчивото развитие (2), е изцяло посветено на цикъла на икономическата и социална политики от Лисабон;

1.24

отбелязва намерението на Комисията да представи годишен доклад за околната среда, с цел да допринесе за работата на Съвета „Околна среда“ по време на подготвителната фаза на пролетния Европейски съвет.

1.25

отбелязва седемте ключови предизвикателства, идентифицирани от стратегията и съответните измерими цели, оперативни цели и действия, но смята, че съществува риск разделянето на задачите да доведе до пренебрегване на дълбоката взаимовръзка между различните определени области на действие, като се разводнява основният въпрос за интегрирания и цялостен контрол на потока на материали и енергия, който захранва икономическата система;

1.26

изразява загриженост, че измеримите цели и оперативните цели не се отнасят до точно определени цели, което би било желателно, а по-скоро до принципи и насоки и отбелязва, че следва да се преразгледат свързаните с изменението на климата цели, като се вземат предвид заключенията на работни групи I и II на Междуправителствения комитет за изменението на климата (IPCC) и неотдавна формулираните от Европейския съвет през м. март 2007 г. насоки;

1.27

призовава да бъде разгледано насърчаването на употребата на биомаса като средство за диверсифициране на източниците на ЕС за горива предвид последните изследвания;

1.28

отбелязва резултатите от неотдавна проведеното от Евробарометър проучване, съгласно които 60 % от европейското население смята, че трябва да се намали делът на произвежданата чрез ядрена технология енергия и счита, че в стратегията следва да се посочи необходимостта от премахване на нарушенията на пазара, породени от бюджетната подкрепа на ЕС за ядрената енергетика (над EUR 550 милиона годишно), която е четири пъти повече от подкрепата за възобновяеми енергии и енергийна ефективност (EUR 168 милиона);

1.29

изразява съжаление, че определените в областта на транспорта цели се ограничават до характеристиките на автомобилите и не включват други видове транспорт. Следва да се определят конкретни цели по отношение на взаимовръзката между различните видове транспорт, да се въведат пазарни правила, за да стане железопътният транспорт по-конкурентоспособен, а именно чрез предвиждане на иновационни инструменти като определяне на горни граници за изминати километри/година за всяко транспортно средство и заменяеми разрешителни за превоз на товари. При определянето на тези цели трябва да се вземе под внимание конкретната ситуация, в която се намират различните хора, семейства, предприятия, икономики, както и различните географски фактори, видове транспорт и други налични инфраструктури;

1.30

отделя внимание на ролята, която могат да играят местните власти, както се посочва в стратегията, при разработването и осъществяването на транспортни планове и системи в рамките на тематичната стратегия за градска среда;

1.31

приветства значението, отдавано на предизвикателството, свързано с бедността в света и развитието, но изразява загриженост по отношение на забавянето за запълване на квотите за предоставяне на помощ на развиващите се страни; смята, че стратегията следва да преразгледа подхода, свързан с помощта за развиващите се страни и търговските политики предвид растящата пропаст между богатите и бедните в света, но и също поради надвисналата заплаха от екологична криза.

1.32

споделя мнението, че образованието е предпоставка за насърчаване на промяна в моделите за потребление и в моделите на поведение по принцип и съзнава, че тези модели могат да бъдат в противоречие с изискванията за устойчивост, ако нищо не се направи в областите, които оказват влияние върху тях или ги определят; необходимо е да се създаде система от ценности, която да се прилага по-лесно към начина на живот (и следователно и към моделите на производство и потребление);

1.33

приветства предприетите инициативи в рамките на обявеното от ООН Десетилетие на образование за устойчиво развитие; но въпреки това съзнава факта, че единствено образованието не е достатъчно, за да се гарантира пазарно поведение, което да е съвместимо с изискванията за устойчивост и че също е необходимо регулиране на пазара и механизми за социален контрол;

1.34

смята, че трябва да се прави разлика между образованието и обучението и счита, че обучението през целия живот е един от най-важните инструменти за осигуряване на равни възможности за всички при условията на пазарно общество, за укрепване на социалния стълб с цел насърчаване на устойчивото развитие;

1.35

отчита, че изследователската дейност в областта на устойчивото развитие следва задължително да включва краткосрочни проекти, които да улеснят вземането на решения, както и дългосрочни проекти и да решава въпроси от регионален и световен характер;

1.36

смята, че е неотложно и необходимо да се разработят нови, по-щадящи околната среда технологии. В тази връзка целите на 7-ата Рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие са полезни, както и мерките, които могат да благоприятстват схеми за насърчаване на устойчивото развитие на местно ниво и за подкрепа на развитието на щадящи околната среда предприятия, по-специално на МСП. Тези мерки следва да бъдат насърчавани;

1.37

споделя мнението, че е необходимо да се насърчават междудисциплинарни подходи, като се отчитат непрекъснатите промени във връзката между различните икономически, екологични, социални и институционални системи и смята, че от жизненоважно значение са максималната прозрачност и участие предвид степента на несигурност, съпътстваща развитието на системите, множеството интереси, свързани с процесите на вземане на решения, необходимостта да се отговаря на въпроси, отнасящи се до самия предмет на научните изследвания (например предпоставките, които ги обуславят), както и необходимостта да се опазва здравето и качеството на околната среда и да се гарантира, че процесите на вземане на решение са в съответствие с етичните принципи и ценности;

1.38

признава необходимостта от по-добро разбиране на взаимовръзките между създаването на доход, осчетоводяването му и благосъстоянието. По-конкретно Комитетът смята, че изчисляването на националния доход следва да включва показатели, предназначени да остойностяват потока от енергия и материали, който захранва икономическата система и да оценяват пълния обхват на икономическата дейност.

1.39

смята, че гамата от инструменти за политиката в областта на устойчивото развитие не може да се ограничава до отделни мерки за регулиране на пазара, колкото и полезни и необходими да са те. Търсенето чрез прозрачност и корективни мерки на „правилната цена“, която да отразява социалните и екологични разходи, не отчита факта, че не е възможно да се прогнозират с достатъчна точност променящите се тенденции в различните системи;

1.40

изразява съгласие относно необходимостта от по-голяма координация между държавите-членки и Комисията за осигуряване на по-добро използване на европейските фондове; по този повод изразява загриженост относно възможността, че Структурните фондове за периода 2007-213 г. ще могат в крайна сметка да допринесат за увеличаването на емисии на CO2, както това беше посочено в неотдавна публикувания доклад на CEE Bankwatch Network.

1.41

изразява съгласие, че следва да се използват подходящи мерки за комуникация, които да улесняват информацията и да повишават осведомеността по въпросите, свързани с устойчивостта и че те следва да спомогнат за изготвянето на последователна и реалистична визия на ЕС за устойчиво развитие в дългосрочен план;

1.42

споделя анализа на ролята, която регионалните и местни власти могат да играят за постигането на устойчиво развитие чрез действия на определени общности в градските и селски райони. Местен дневен ред 21 е основният инструмент за изпълнението на политиките, които са разработени и осъществявани чрез процесите на широко участие. Комитетът въпреки това е на мнение, че тези процеси на участие не могат да бъдат напълно развити, ако не им бъде отделено необходимото значение в управлението на бюджета на съответните нива на държавно управление, по-специално когато се управляват средства от бюджета на Общността;

1.43

смята, че мониторингът следва да се съсредоточи не само върху определянето и проследяването на развитието на показателите, но и върху проследяването на политиките и действията на ЕС, на отделните държави-членки и дори на местните и регионални власти;

1.44

счита, че това ще изисква промени в съществуващите процедури за вземане на решения в областта на европейското управление на устойчивото развитие;

1.45

убеден е, че утвърждаването на политиките за устойчиво развитие изисква фундаментална промяна във връзката между Лисабонския и Гьотеборгския процеси, която следва да бъде върната към първоначално замисленото й състояние. Пример: не резултатите от СУР на ЕС следва да допринесат за извършваната в Лисабонския контекст работа, както се посочва в точка 38 от стратегията за устойчиво развитие, а по-скоро резултатите от Лисабонската стратегия следва да допринасят за постигането на целите на устойчивото развитие, като се има предвид първостепенното място, което устойчивото развитие заема сред европейските политики;

1.46

подчертава необходимостта предложените от Комисията мерки за постигане на устойчиво развитие да бъдат разработени и формулирани по начин, който ще улесни тяхното прилагане на местно и регионално ниво в 27-те държави-членки. Важно е предложените мерки да могат да бъдат приложени на местно и регионално ниво, независимо от съществуващите в държавите-членки различия;

1.47

изразява загриженост по повод предложението на Комисията да се представи на Европейския съвет през м. декември план за управление на СУР. Това решение би задълбочило разделянето на Гьотеборгската от Лисабонската стратегии и би поставило на още-по заден план устойчивостта в европейското управление;

1.48

припомня в тази връзка, както беше потвърдено отново на пролетния Европейски съвет през 2005 г. по повод подновяването на Лисабонската стратегия, че тя се вписва в най-широкия контекст на необходимостта от устойчиво развитие.

2.1

убеден е, че подход към устойчивото развитие, който обхваща икономическите, социални и институционални аспекти е предпоставка за увеличено благосъстояние, високо ниво на заетост, на качествени работни места и икономически растеж, който не води до по-големи разходи за екология и поради това би създал изкуствено благосъстояние; за да може такъв подход да се утвърди, е необходимо да се извърши цялостна реформа на управлението на ЕС на устойчивостта;

2.2

препоръчва разпоредбите на членове 99 и 128 от ДЕО, които са в основата на тригодишния цикъл на политиките и на определянето на интегрираните насоки за икономическата политика и политиката по заетостта да бъдат прилагани в цялостен контекст, включващ екологични и институционални, както и икономически и социални аспекти в интегрирания пакет от насоки, така че СУР да осъществи на практика трансверсалния и първостепенен характер на устойчивото развитие;

2.3

препоръчва също така да се предостави ключова роля на местните и регионални власти в различните фази на този нов цикъл при определянето и реализирането на глобалните цели и извършването на необходимите за постигането на устойчиво общество промени, като се започне, при необходимост, от местните нива. В тази връзка към докладите за икономическата политика и политиката по заетостта, които всички държави-членки следва да представят ежегодно до м. октомври, следва да се добави и доклад за изпълнението на Шестата програма за действие в областта на околната среда. Трите доклада следва да бъдат взаимосвързани и да показват как всяко политика допринася за постигането на определените в СУР цели на устойчивостта;

2.4

счита, че в стратегията следва ясно да се посочи, че за да се прекъсне връзката между икономическия растеж и влошаването на състоянието на околната среда, ще бъде необходимо да се контролира, намали и стабилизира потокът от енергия, материали и свързаните с тях отпадъци, който захранва икономическата система преди да се върне обратно в екосистемата под по-малко използваеми форми;

2.5

препоръчва програмните документи да се придружават от анализ на тези потоци, за да се провери какъв е техният принос за отделянето на икономическия растеж от екологичното въздействие и целите на мерките в областта на сближаването да се отнасят на първо място и преди всичко до постигането на целите на стратегията за устойчиво развитие и, само при условие, че тези мерки се вписват в тази стратегия и са в съответствие с нея, и до интегрираните насоки за растеж и заетост на Лисабонския дневен ред;

2.6

поради това приканва Комисията да направи предложение в този смисъл и отправя искане Съветът и Европейският парламент да го разгледат в най-скоро време;

2.7

призовава Европейската комисия да предложи подходящи политики като определянето на тавани за производството на някои замърсители или експлоатацията на някои ресурси, включително земеделски практики и такива, свързани с риболова, които да придружават механизмите за регулиране на пазара и данъчната политика в областта на околната среда. По отношение на последната съществува неотложна необходимост от премахване на нарушенията на пазара, породени от субсидии, които насърчават форми на производство или продукти със силно въздействие или висок риск за околната среда;

2.8

препоръчва в СУР да се определят количествено измерими цели с точни срокове и призовава държавите-членки за разработят стратегии за устойчиво развитие, които да са в съответствие с Европейската стратегия, и които да могат да допринесат за изпълнението й. В тази връзка ангажира регионалните и местни власти да изготвят свои стратегии в съответствие с определените на национално и европейско ниво цели, заедно с подходящи механизми за получаване на обратна информация;

2.9

призовава Комисията да предвиди изготвянето на план за отговор на изменението на климата, който да разгледа въздействието на повишаването на температурите върху рибарството и защитата на бреговете върху вътрешните водни пътища и на колебанията на валежите и други неблагоприятни явления върху земеделието и животновъдството, рибарството и аквакултурите, горските пожари, сушите, биологичното разнообразие и горите, туризма, защитата на бреговете, здравеопазването и др.;

2.10

препоръчва установяването на процедури и укрепването на институционалния капацитет за извършване на оценка на екологичната устойчивост на планове, програми и проекти, с цел да се осигури адекватна информация и участие на обществеността. Счита, че основната цел на тези процедури следва да бъде да се установи дали планираните мерки са в съответствие с целите, определени на всички съответни нива на стратегията за устойчивост и дали допринасят за тяхното постигане;

2.11

подчертава важната роля, която местните и регионални власти могат да играят в постигането на устойчиво развитие; призовава Комисията да изготви подкрепящи инициативи за социално, градско и екологично обновяване на градските периферни зони; препоръчва насърчаването на Местен дневен ред 21, по-специално във връзка с използването на европейските фондове, като основен инструмент за осъществяването на процесите на широко участие; за тази цел, счита че е необходимо да се разшири процесът на участие с цел да се гарантира, че процесите на вземане на решения съответстват на ценностните системи на съответните общности (функция, която пазарът поради своето естество не може да изпълни) и да се подобри качеството на научната практика. Препоръчва да се насърчи пълното прилагане и разширяване на разпоредбите на Конвенцията от Архус за достъп до информация, публично участие при вземането на решения и достъпа до правосъдие по отношение на всички области на устойчиво развитие: икономиката, обществото, околната среда и институциите;

2.12

препоръчва, по отношение на участието на гражданите, предприятията и социалните партньори, да се прави по-конкретно позоваване на формите на демокрация на участието и на съвещателна демокрация и да се експериментират някои мерки по отношение на структурата на собственост на предприятията като програмите за разпределяне на акции на съответните работници и общности, както и да се отдели внимание на кооперативите;

2.13

призовава за преразглеждане на: i) размерите на помощта и процедурите за помощ за развитие, тъй като подходът, съгласно който облагите и преференциите за богатите рефлектират върху бедните, не представлява вече възможност предвид увеличаващата се пропаст между богатите и бедните страни и определените от крайния характер на екосистемата граници на икономическия растеж; ii) модела на растеж, произтичащ от глобализацията и неговата устойчивост; iii) относителния приоритет и връзките между европейския регионален пазар и неговия капитал и международните пазари и капитал; iv) в рамките на преговорите на СТО, тенденцията към приватизация на обществените услуги и стоки, като водата и тази практика трябва задължително да се прекрати; v) субсидиите, стимулите и други мерки, които създават търговски бариери за развиващите страни;

2.14

убеден е, че Комисията ще развие и задълбочи диалога си с местните и регионални власти в хода на оценката й на стратегията за устойчиво развитие и работата й по програмата за действие; Комитетът възнамерява да играе активна роля в усилията за постигане на устойчиво общество в Европейския съюз и в света;

2.15

предлага на Европейската комисия да установи засилено сътрудничество, за да оцени приноса на местните и регионални власти към политиките на устойчивост, като част от многогодишното институционално партньорство. В рамките на това сътрудничество, Комитетът на регионите ще изготви специфични становища (виж Приложение I) по поредица от досиета от работната програма на Комисията за периода 2007-2009 г. и които местните и регионални власти смятат за особено актуални по отношение на устойчивото развитие. Той ще направи също така конкретни предложения за осъществяване на съвместни инициативи.

24.8.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/30

—

подкрепя председателството на ЕС в неговата ангажираност относно процеса на реформиране на Европейския съюз и необходимостта от запазване на същността на Конституционния договор, подписан на 29 октомври 2004 г. в Рим от всички държавни и правителствени ръководители;

—

приканва държавните и правителствени ръководители по време на Европейския съвет на 21 и 22 юни 2007 г. да се ангажират да работят за бързото завършване на процеса на реформиране на Договора, без да се връщат към вече постигнатото от и за местните и регионални власти, по-специално по отношение на зачитането на принципа на субсидиарност и на добро управление, както и на териториалното сближаване в Европейския съюз и призовава тези разпоредби да бъдат запазени във всеки бъдещ договор;

—

желае да бъде консултиран относно предложената от Европейския съвет пътна карта за продължаване на процеса на реформиране на Европейския съюз и да бъде включен във фазата на преговорите, тъй като неговото включване ще насърчи подход на по-широко участие в интерес на гражданите;

—

смята, че липсата на Конституционен договор би била вредна за признаването на достойнствата на европейския интеграционен модел, който цели да насърчи зачитането и укрепването на многообразието в Европейския съюз и констатира, че без този Конституционен договор Европейският съюз няма да се възползва от признаването на регионалната и местна автономност като стълб на демократичната система на Европейския съюз и от способността за действа уверено, за да гарантира социалното сближаване и укрепването на солидарността в Общността;

—

потвърждава убедеността си в спешната необходимост, чрез децентрализирана комуникационна политика да се насърчи дебатът за общите ценности, за постиженията на европейската интеграция и политиките на Общността, както и на предизвикателствата за бъдещето на Европейския съюз и да се приеме двустранен подход, тъй като комуникацията с местните и регионални власти понастоящем се осъществява по твърде едностранен начин в посока отгоре на долу;

—

счита обаче, че комуникационната политика на Европейския съюз ще стане по-последователна и по-ефикасна, ако Европейските институции намерят правна рамка или база, която може да гарантира осъществяването на правилно насочена програма, която произтича от тази политика и е обезпечена с достатъчни финансови средства.

1.

подкрепя председателството на ЕС в неговата ангажираност към процеса на реформиране на Европейския съюз и необходимостта от запазване на същността на подписания на 29 октомври 2004 г. в Рим от всички държавни и правителствени ръководители Конституционен договор;

2.

приветства Берлинската декларация от 25 март 2007 г., в която се признава петдесет години след подписването на Римския договорq целта за създаване до изборите за Европейски парламент през 2009 г., на обновена обща основа, върху която да бъде поставен Европейският съюз и със задоволство отбелязва факта, че в декларацията се утвърждава териториалното измерение на Съюза, както и възприетите от него принципи и ценности;

3.

заявява още веднъж решителността си, изразена в приетата на 23 март 2007 г. по повод честването на петдесетгодишнината от подписването на Римския договор своя Декларация за Европа, да работи за създаването на един все по-тесен съюз между народите в Европа, съюз, чиято сила е в неговите свободи, ценности и принципи на солидарност и отговорност и който едновременно с разработването на общи политики и съвместни действия, запазва многообразието и местните и регионални идентичности, по силата на принципа на субсидиарност и добро управление;

4.

приканва държавните и правителствени ръководители по време на Европейския съвет на 21 и 22 юни 2007 г. да се ангажират да работят за бързото завършване на процеса на реформиране на Договора без да се връщат към вече постигнатото от и за местните и регионални власти, по-специално по отношение на зачитането на принципа на субсидиарност и на добро управление, както и на териториалното сближаване на Европейския съюз;

5.

поради това подкрепя свикването възможно най-скоро на нова Междуправителствена конференция с ясен мандат и график, която да предостави на Европейския съюз нов Договор, запазващ същността и баланса, постигнат по време на Конвента и в подписания през 2004 г. Конституционен договор и който да получи възможно най-широка подкрепа в Европа;

6.

признава, че за много граждани целта на Европейския съюз за 21-ви век не е много ясна и в духа на план „Д“ е убеден, че ЕС трябва да отчете, че от гражданите не може да се очаква да четат дълги технически договори и че ЕС трябва да е в състояние да разясни на съвременните граждани и на бъдещите поколения своето основание за съществуване по ясен и конкретен начин. В тази връзка, приканва лидерите на ЕС да формулират Мисията на ЕС в една страница и тя да бъде в сила за дълъг период от време, също така да бъде част от всеки бъдещ договор и институциите на ЕС да могат активно да я предлагат на вниманието на гражданите в днешно време и за в бъдеще;

7.

желае да бъде консултиран и напълно асоцииран в бъдещите дейности на процеса по реформиране на Европейския съюз въз основа на предложената от Европейския съвет пътна карта; очаква да бъде привлечен да участва във фазата на преговорите за нова МПК; тъй като неговото включване ще насърчи подход на по-широко участие в интерес на гражданите;

8.

подкрепя подхода на Комисията по отношение на символичното въздействие на Конституцията за засилване на чувството на притежаване на европейско гражданство на гражданите на Съюза въз основа на общи ценности и амбиции;

9.

смята, че без Конституционен договор Европейският съюз няма да е в състояние да отбележи значителен напредък по отношение на представителната демокрация и демокрацията на участието в Европейския съюз и няма да разполага със съответна правна рамка, нито с механизми за вземане на решения, които да засилят способността на Съюза да действа, по-специално изразена чрез гласуването с квалифицирано мнозинство, както и капацитетът му да приема нови страни кандидатки;

10.

подчертава, че без Конституционен договор Съюзът ще се лиши от възможността на бъде юридическо лице и да има обща платформа за основните си права под формата на задължителна харта, която осигурява реална правна и демократична гаранция за гражданите на Европейския съюз;

11.

констатира, че без Конституционен договор Европейският съюз няма да се възползва от признаването на регионалната и местна автономност като опора на демократичната система на Европейския съюз;

12.

смята, че липсата на Конституционен договор ще се отрази неблагоприятно върху признаването на потенциала на модела на европейска интеграция, чиято цел е зачитането и насърчаването на многообразието в Европейския съюз;

13.

припомня, че без Конституционен договор Съюзът няма да разполага с по-ясно определяне на правомощията, нито с политическа и правна система, която да засили прилагането и зачитането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, по-специално по отношение на изричното признаване на регионалното и местно измерение, като така се отказва от вземането под внимание в по-голяма степен на правомощията на регионалните и местни власти от страна на Съюза, от по-активното им участие в процеса на вземане на решения, благодарение на систематизацията на тяхното привличане в предхождащата законодателната фаза, фаза на консултации и от правната гаранция на това участие, осигурена по-специално чрез предоставянето на правото на Комитета на регионите да завежда искове пред Съда на Европейските общности. Това би засилило прозрачността и демокрацията в Европейския съюз;

14.

отбелязва, че с Конституционния договор Европейският съюз би разполагал със съответна възможност за действие, за да гарантира териториалното сближаване и да засили солидарността на Общността;

15.

подчертава, че без Конституционен договор Европа би се лишила от възможността да има обща политика в областта на убежището и конкретни механизми за борба с нелегалната имиграция — от особено значение за местните и регионални власти, които следва да осигуряват приемането на имигранти в техните региони и градове;

16.

припомня, че при отсъствието на Конституционен договор Съюзът няма да е в състояние да разработи мащабна енергийна политика, като това санкционира ангажираността на местните и териториални власти в полза на възобновяемите енергии и енергийната ефективност като част от усилията за намаляване на последиците от изменението на климата;

17.

изисква при всички положения следните разпоредби да бъдат запазени в един бъдещ Договор:

18.

поради това, отправя искане протоколът за прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност да бъде включен в един нов Договор или да бъде запазен като протокол № 2 непосредствено след протокол № 1 за ролята на националните парламенти;

19.

признава необходимостта да бъдат взети предвид следните области: изменение на климата, енергетика, Европейският социален модел в контекста на демографските промени и глобализацията (1), миграционна политика — по-специално по отношение на борбата с нелегалната имиграция, икономическа политика в еврозоната и подчертава, че действието на ЕС в тези области би било ефективно, само ако се подкрепя и се поема от местните и регионални власти; поради това желае един нов Договор да предвижда консултиране с Комитета на регионите в тези нови области на действие на ЕС;

20.

посочва, че независимо от многократно подчертаваните проблеми с комуникацията, гражданите очакват от ЕС и държавите-членки да развият политики, които са в по-голяма степен ориентирани към техните интереси. Въпросът на гражданите „Какво получавам от ЕС?“ е легитимен и европейската политика трябва да даде убедителни отговори на тези въпроси;

21.

в случай че мандатът на МПК предвижда преразглеждане на правната основа на част 3 от Конституционния договор, желае разпоредбите, отнасящи се до гражданската защита (член III-284), туризма (член III-281) и административното сътрудничество (член III-285), да предвиждат консултиране с него;

22.

отбелязва, че от началото на периода на размисъл се проявява консенсус относно необходимостта от провеждане на дебат за Европа на най-близко до населението ниво, от адаптиране на информацията към регионални и местни въпроси и определяне на целева информация;

23.

отново заявява твърдата си убеденост в неотложната необходимост да се насърчава посредством децентрализирана комуникационна политика дебат, посветен на общите ценности, достиженията на европейското изграждане и общностните политики, както и предизвикателствата за бъдещето на Европейския съюз;

24.

подчертава, че като добавя четвърто „Д“ за децентрализация към предложения от Европейската комисия „План Д за демокрация, диалог и дебат“, той желае да докаже целесъобразността от политическия и обществен дебат на най-близко до гражданите ниво, както и необходимостта от насърчаване на децентрализирана комуникационна политика в цяла Европа;

25.

припомня, че в момента разработва програма със значими събития в гр. Брюксел (Дни на отворени врати, Европейска седмица на регионите и градовете, форуми, тематични седмици), като предлага по този начин на европейските институции, които участват в организирането им, действителна платформа за комуникация с представителите на регионални и местни власти, регионалните и местни медии и издателите на издания на европейските и национални сдружения на местните и регионални власти;

26.

приветства всички предприети от неговите политически групи и от местните и регионални власти инициативи, свързани с „Да общуваме на тема Европа“, посочени в първите му два доклада относно напредъка на осъществяването на „План Д — Децентрализация“ (2), като така насърчава създаването на публично пространство на диалог и дебат чрез местните и регионални медии;

27.

поради това изтъква още веднъж необходимостта от установяване на двупосочен подход, препоръчван от Европейската комисия в нейната Бяла книга за европейската информационна политика; общуването с местните и регионални власти се извършва понастоящем предимно едностранно и в посока отгоре-надолу;

28.

задължава се в настоящия контекст на продължаване на действието на Комисията, да продължи прилагането на вече разработения в „План Д — Децентрализация“ териториален подход и с оглед консолидирането на децентрализирана комуникационна политика, призовава за:

29.

приветства извършената от Европейската комисия стъпка, изразяваща се в провеждането на Берлинската конференция на 18 и 19 януари 2007 г., с оглед разработване на партньорство между европейските институции и местните и регионални власти в областта на комуникацията;

30.

обръща по-специално внимание върху съдържащите се в заключенията от тази конференция предложения и в случая, върху необходимостта:

31.

споделя гледната точка на Комисията за в бъдеще конкретно да се насочи комуникацията към точно определени групи от населението и по-специално към жените и младежите;

32.

смята, че комуникационната политика на Европейския съюз ще стане по-последователна и по-ефективна, ако европейските институции намерят правна рамка или основа, която да спомогне за осъществяването въз основа на тази политика на действителна конкретна програма, подкрепена с достатъчно финансови средства; регионалните и местни власти, както и техните мрежи трябва да отговарят на изискванията за финансиране от фондовете на ЕС по тези бъдещи програми; в тази връзка приветства насоките за бюджетната процедура за 2008 г. на Европейския парламент, като призовава за по-активно участие и нови планове за действие или насочена към местните или регионални медии комуникация;

33.

отбелязва факта, че както Комисията (3), така и Европейския парламент (4) признават необходимостта от сътрудничество между институциите на Европейския съюз с цел да изпращат съгласувано послание за Европа на гражданите и приветства подновяването на сътрудничеството с регионалните и местни институции, с оглед да се докаже целесъобразността и въздействието на решенията на Съюза върху живота на гражданите;

34.

поддържа предложението на Европейския парламент по отношение на интеринституционално споразумение, определящо общите принципи, които могат да уреждат сътрудничеството между институциите в областта на комуникацията и иска да бъде включен в изготвянето и прилагането на това споразумение (5);

35.

подкрепя предложението на Европейския парламент за оценка на дейността на Междуинституционалната информационна група (МИГ), която да определи дали могат да се извършат подобрения и дали следва да се създаде група за координиране на изпълнението на определените от МИГ насоки и изразява желание да участва в тази оценка (6);

36.

приветства също така приложението към подписаното през м. ноември 2006 г. споразумение за сътрудничество с Европейската комисия относно информационната и комуникационна политика, което засилва това измерение на междуинституционалното сътрудничество в полза на една действителна децентрализирана комуникационна политика;

37.

подкрепя комуникационните дейности на регионалните парламенти и изисква участието в Междупарламентарните форуми за бъдещето на Съюза на неговите членове, както и на регионалните парламенти и техните представителни организации;

38.

приветства инициативата на Европейския парламент, който предлага създаването на Европейски журналистически фонд, който има за цел да направи европейските теми актуални за различните регионални и местни условия (7);

39.

възлага на Председателя да изпрати настоящото становище до членовете на Европейския съвет, на Съвета, на Европейския парламент, на Комисията и на Европейския икономически и социален комитет.

24.8.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/37

—

смята, че срокът за пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги до 2009 г., както се предлага в Директива 2002/39 на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 г. за изменение на Директива 97/67/ЕО относно по-нататъшното отваряне на пощенските услуги в Общността за конкуренция, трябва да се отложи до 31 декември 2010 г. и да се остави преходен период до 2012 г. за онези държави-членки, които преценят, че им е необходим. Правните въпроси, поставени от различните варианти за финансиране на задължението за универсална услуга, трябва да бъдат изяснени предварително от Комисията; в следващия си доклад и най-късно до 31 декември 2010 г. Комисията, след широки консултации със заинтересованите страни и подходящи изследвания, ще включи оценка на ефективността на предложените от директивата начини за финансиране, както и на степента на съответствие на обхвата на универсалната услуга спрямо нуждите на потребителите;

—

смята, че пощенската мрежа като цяло, включително клоновете на франчайз, биха могли да предоставят не само пощенски услуги, но и да представляват платформа за предлагането на други публични услуги, този потенциал би позволил да се отговори на нуждите на селските, планински или отдалечени райони, като се осигурява достъп до основни услуги по електронен път;

—

отбелязва, че новите оператори на пазара създават нови работни места на либерализираните пазари и косвено в индустриите, зависещи от пощенския сектор; въпреки това с либерализирането на пазара на пощенските пратки, съществува риск пощенският сектор, който преди това беше регулиран от социалните гаранции по отношение на заетостта и доходите, да направи крачка назад в посока на несигурността и ниските заплати;

1.

смята, че добрите пощенски услуги са от съществено значение за всички икономически и социални дейности и са жизнена част от комуникациите в ЕС;

2.

подчертава ключовата роля на пощенските услуги и особено на разпоредбите за универсална услуга, които гарантират наличието на висококачествени, надеждни и достъпни пощенски услуги, независимо от географските и финансови условия, в териториалната и социална кохезия на Европейския съюз;

3.

подчертава подкрепата си и ангажираността си със пълното изграждане на единния европейски пазар, посредством регулирана либерализация на пощенския пазар, като се осигури трайна гаранция за предоставянето на универсална услуга;

4.

смята, че срокът за пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги до 2009 г., както се предлага в Директива 2002/39 на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 г. за изменение на Директива 97/67/ЕО относно по-нататъшното отваряне на пощенските услуги в Общността за конкуренция, трябва да се отложи до 31 декември 2010 г. и да се остави преходен период до 2012 г. за онези държави-членки, които преценят, че им е необходим. Правните въпроси, поставени от различните варианти за финансиране на задължението за универсална услуга, трябва да бъдат изяснени предварително от Комисията. В следващия си доклад и най-късно до 31 декември 2010 г. Комисията, след широки консултации със заинтересованите страни и подходящи изследвания, ще включи оценка на ефективността на предложените от директивата начини за финансиране, както и на степента на съответствие на обхвата на универсалната услуга спрямо нуждите на потребителите;

5.

смята, че общностното и национално регулиране на пощенските дейности трябва да се състои от регламентиране, което осигурява на потребителите универсалните услуги, като същевременно гарантира на пощенските предприятия възможността да работят гъвкаво, за да обслужват променящите се пазари и потребителски нужди;

6.

се съгласява, че въздействието на глобализацията, пазарните изисквания за висококачествено обслужване и технологичен напредък означава, че пощенската индустрия се сблъсква с бързи промени. КР подчертава, че висококачествената, модерна и технологично напреднала пощенска универсална услуга е предварително условие за завършването на Единния пазар, бъдещ икономически растеж и социална интеграция. На пощенските услуги най-вече разчитат потребителите и малките предприятия в отдалечени и откъснати населени области. Но същевременно, с новите модерни технологии дойдоха нови начини за изпращане на съобщения и това трябва да се отчете от обхвата на универсалната услуга;

7.

обръща внимание на замяната на традиционните пощенски пратки с нови форми на комуникация, която се извършва в няколко държави-членки. Тя доведе до значително намаляване на обема на пратките за пощенските оператори, което трябва да се отчете, когато се определят обхватът и начините за финансиране на задължението за универсална услуга;

8.

препоръчва да се обръща повече внимание на работните места, които потенциално могат да се изгубят в процеса на либерализиране, дори при навлизането на нови конкуренти на пазара, които допълнително биха могли да осигурят значителни възможности за заетост;

9.

предлага държавите-членки и Европейската комисия да проучат допълнително възможностите за въвеждане на програми за преквалификация на сегашните служители в пощите, които могат да бъдат съкратени, когато монополните предприятия се сблъскат с конкуренцията на нови предприятия на пазара;

10.

отбелязва, че новите оператори на пазара създават нови работни места на либерализираните пазари и косвено в индустриите, зависещи от пощенския сектор; въпреки това с либерализирането на пазара на пощенските пратки, съществува риск пощенският сектор, който преди това беше регулиран от социалните гаранции по отношение на заетостта и доходите, да направи крачка назад в посока на несигурността и ниските заплати;

11.

отправя искане към държавите-членки и Европейската комисия да проучат възможностите, които произлизат от превръщането на мрежите от пощенски клонове във франчайз, както беше направено в някои северни страни с много положителен резултат. Там пощенски клон на франчайз, съчетан с друга стопанска дейност, предоставя на потребителите пощенски услуги по много достъпен начин;

12.

смята, че пощенската мрежа като цяло, включително клоновете на франчайз, биха могли да предоставят не само пощенски услуги, но и да представляват платформа за предлагането на други публични услуги, този потенциал би позволил да се отговори на нуждите на селските, планински или отдалечени райони, като се осигурява достъп до основни услуги по електронен път;

13.

отбелязва, че остава неясно дали информацията, за която става дума в член 6 за публикуването на информация относно универсалната услуга, се отнася за специалните характеристики на универсалната услуга, както е определено от органите, или за условията, предлагани от оператора на универсалната услуга. Би трябвало членът да се измени така, че да се определи ясно кои страни могат да бъдат обект на мерки от страна на държавите-членки;

14.

отбелязва, че с Директивата наистина се въвеждат алтернативи в новия член 7, за да се включат публични обезщетения посредством преки държавни субсидии или косвено финансиране, посредством процедури за обществени поръчки;

15.

отправя искане за допълнително разясняване на алтернативите за финансиране, предложени в член 7;

16.

смята, че в член 9 не са отчетени в достатъчна степен различните обстоятелства в различните държави-членки и че това ограничава възможностите да се предложат алтернативни решения. Затова КР предлага в Директивата да се включат възможности за различни лицензионни и разрешителни процедури, които да се съчетаят и координират, като се отчитат местните обстоятелства в държавите-членки;

17.

смята, че безопасността и оперативната сигурност на предприятията, определени да предоставят универсалната услуга, не бива да подлежат на по-високи изисквания от тези, които обикновено се поставят пред пощенските предприятия. Ако се наложат по-строги условия за предприятията, предоставящи универсалната услуга, това ще ги натовари с допълнителни разходи;

18.

изказва съгласие с идеята, че в една напълно конкурентна среда е важно, както за финансовото равновесие на универсалната услуга, така и за ограничаване на пазарното изкривяване, да се правят отклонения от принципа, че цената отразява обикновените пазарни условия и разходи, само за да се защитят или насърчат задълженията за универсална услуга, както са определени в съответното национално законодателство. Това подчертава факта, че държавите-членки би трябвало, ако е възможно, да поддържат уеднаквени тарифи за изпращането на единична пратка — услугата, която се ползва най-много от потребители и малки предприятия; освен това тези принципи не би следвало да попречат на доставчиците на универсалната услуга доброволно да прилагат уеднаквени тарифи за универсалните услуги;

19.

смята, че е особено важно ценообразователните принципи за универсална услуга да отговарят на член 12 и да бъдат достатъчно ясно и недвусмислено регулирани;

20.

препоръчва да се изясни какво се има предвид под разходоориентирани цени и принципа, че цените трябва да насърчават постигането на ползи от ефикасността. Освен това, в Директивата и преамбюла й би трябвало ясно да се отбележи, че ценообразувателните изисквания, свързани с универсалната услуга, не бива да задължават пощенските предприятия да намаляват цените си просто защото нарасналата ефикасност е довела до по-печеливши операции;

21.

смята, че е особено важно да са ясно регламентирани изискванията за разумни и разходоориентирани цени на универсалната услуга, така че да не се използват като инструмент за ценови контрол, а да се разбират в перспективата на законите на конкурентното право;

22.

смята, че ценообразуването на услуги, различни от универсалната услуга, не би трябвало да бъде предмет на пряко регулиране;

23.

отбелязва, че член 14, параграф 2, в който се говори за предложеното отчитане на себестойността, е по-общ от сегашната уредба, тъй като няма нужда да се диференцира универсалната услуга счетоводно или чрез отчитане на себестойността, ако пощенското предприятие не получава външно финансиране за предоставяната от него универсална услуга;

24.

смята, че в Директивата би трябвало ясно да се посочи принципът, според който пощенското предприятие не отговаря за диференцирането на разходите за универсалната услуга, ако държавата-членка не е въвела финансова система за универсалната услуга или ако универсалната услуга е оставена на пазарните сили;

25.

смята, че е ненужен принципът, въведен в член 14, параграф 8, че националният регулаторен орган може да решава по усмотрение дали да приложи член 14, например за да създаде изискване за диференцирано отчитане на себестойността. Освен това смята, че трябва да се премахне правото на националния регулаторен орган да решава по свое усмотрение дали да приложи изискванията на член 14. Вместо това в параграфа трябва да се изясни, че изискването за диференцирано отчитане на себестойността не се прилага, ако държавата-членка не е създала финансов механизъм в съответствие с член 7 или ако не е определено предприятие, което да предоставя универсалната услуга;

26.

смята, че е много важно да се разпределят и отчитат разходите за универсалната услуга, когато предприятието, определено да я предоставя, е задължено да прилага разходоориентирано ценообразуване.

24.8.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/48

—

приветства факта, че Комисията няма намерение да заменя въведените в повечето държави-членки национални мерки, с мерки на Общността или да предлага разработването на хармонизирано законодателство в областта на превенцията на вредите, свързани с употребата на алкохол; споделя разбирането на Комисията, че въведените в повечето държави-членки национални мерки са в областта на правомощията на държавите-членки в съответствие с член 152 от ДЕО и с принципа на субсидиарност;

—

посочва, че Комисията при изпълнението на плана си да извърши сравнение на въведените вече от държавите-членки мерки и да идентифицира най-добри практики, и най-вече да определи областите, в които тя смята, че може да се постигне по-нататъшен напредък, трябва да се ограничи само в рамките на определените й в договорите цели и предоставените й правомощия;

—

споделя разбирането на Комисията, че член 152 от ДЕО предвижда в областта на здравната политика ясно разделение на задачите между Европейския съюз и държавите-членки, в смисъл, че обхватът на действие на ЕС е ограничен до допълване на националните политики

—

не споделя разбирането на Комисията, че е необходима обща дефиниция на понятието „алкохолни ексцесии“ с цел да се предотврати и ограничи засилената и прекомерна употреба на алкохол;

—

изразява силно съмнение относно ползата от предложението на Комисията за анализиране на различията в навиците за употреба на алкохол по страни, възраст и пол. Това важи и за предложената система за гъвкави, но стандартизирани дефиниции на данните за употребата на алкохол и провеждането на повторни и сравними изследвания на употребата на алкохол, които, предвид признатите от Комисията различия в културните обичаи, свързани с употребата на алкохол в държавите членки, е малко вероятно да осигурят нова информация.

1.

отбелязва, че здравните рискове от вредната и рискова употреба на алкохол отдавна са тема на обществени и политически дискусии. Поради това е разбираемо, че Европейската комисия реши да разгледа тази тема и да насочи вниманието си преди всичко върху превенцията и ограничаването на засилената и прекомерна употреба на алкохол, както и на употребата на алкохол от малолетни и свързаните с алкохола пътнотранспортни произшествия и зародишния алкохолен синдром;

2.

счита за важно, поради различните културни обичаи, свързани с употребата на алкохол в различните държави-членки, Съобщението да не се концентрира върху самата употреба на алкохол, а върху злоупотребата с него и вредните й последици;

3.

приветства освен това факта, че Комисията няма намерение да заменя въведените в повечето държави-членки национални мерки, с мерки на Общността или да предлага разработването на хармонизирано законодателство в областта на превенцията на вредите, свързани с употребата на алкохол; споделя разбирането на Комисията, че въведените в повечето държави-членки национални мерки са в областта на правомощията на държавите-членки в съответствие с член 152 от ДЕО и с принципа на субсидиарност;

4.

посочва в тази връзка, че Комисията при изпълнението на плана си да извърши сравнение на въведените вече от държавите-членки мерки и да идентифицира най-добри практики, и най-вече да определи областите, в които тя смята, че може да се постигне по-нататъшен напредък, трябва да се ограничи само в рамките на определените й в договорите цели и предоставените й правомощия;

5.

оценява факта, че при обсъждането на мерките за подкрепа и допълване на националните политики осъществявани от държавите-членки, Комисията изрично е взела предвид значителните различия, които съществуват между обичаите и традициите при употребата на алкохол в ЕС.

6.

споделя разбирането на Комисията, че член 152 от ДЕО предвижда в областта на здравната политика ясно разделение на задачите между Европейския съюз и държавите-членки, в смисъл, че обхватът на действие на ЕС е ограничен до допълване на националните политики;

7.

споделя разбирането на Комисията, че много от държавите-членки вече разполагат с широкообхватни политики за борба с увреждащите здравето последствия от вредната и рискова употреба на алкохол и че в повечето държави-членки вече са предприети мерки за намаляване на вредите, свързани с употребата на алкохол;

8.

взема предвид стратегията на Комисията за подкрепа на държавите-членки при намаляването на вредите, свързани с употребата на алкохол, но въпреки това не споделя мнението, съгласно което, евентуално подобни проблеми в различни държави-членки непременно изискват общ подход за решаването им на европейско ниво поради съображения, свързани с принципа на субсидиарност, но също и предвид признатите от Комисията в нейното съобщение различни културни обичаи по отношение на употребата на алкохол.

9.

споделя позицията на Комисията, че вредната и рискова употреба на алкохол има значителни последици върху общественото здраве и по този начин води до разходи за здравеопазването, здравното осигуряване, мерки за прилагане на закона и опазване на обществения ред, както и за работните места и по този начин има отрицателно въздействие върху икономическото развитие и обществото като цяло. Младите хора са особено изложени на риск. В тази връзка съществува реална нужда от политика, насочена към превенция и лечение на вредната употреба на алкохол.

10.

споделя разбирането на Комисията, че вредната употреба на алкохол по-специално при младите хора има не само отрицателни последици за здравето и социалното благополучие, а и за образователното им ниво и за тяхното участие в социалния и демократичен живот на общността, към която принадлежат; отбелязва заедно с това в много държави-членки на ЕС увеличаваща се тенденция към алкохолни ексцесии сред малолетните. Ето защо е особено важно да се обсъдят в държавите-членки мерки за опазване на обществения ред, които имат за цел да се намали употребата на алкохол от малолетни и вредните навици за употреба на алкохол на млади хора; като същевременно следва внимателно да се проучат и изготвят законодателни мерки въз основа на натрупания до момента опит на другите държави-членки, така че репресивният характер на тези мерки да не затрудни достъпа до засегнатите лица;

11.

споделя разбирането на Комисията, че ефективното прилагане на национални и регионални мерки за борба срещу употребата на алкохол при управление на автомобил би могло да намали броя на загиналите, ранените и на инвалидите вследствие на пътнотранспортни произшествия;

12.

препоръчва Комисията, чрез предвиденото в Съобщението й изграждане на обща база от научно потвърдени знания на ниво ЕС, да предприеме стъпки за оценка на въздействието на умерената употреба на алкохол и да постигне съгласие относно обща дефиниция на „вредната и рискова употреба на алкохол“;

13.

не споделя разбирането на Комисията, че е необходима обща дефиниция на понятието „алкохолни ексцесии“ с цел да се предотврати и ограничи засилената и прекомерна употреба на алкохол;

14.

би приветствал една изследователска инициатива за оценка на разходите и ползите от избор на стратегия, тъй като това би спомогнало да се оцени въздействието на различните кампании за предотвратяване на вредите от употребата на алкохол;

15.

изразява силно съмнение относно ползата от предложението на Комисията за анализиране на различията в навиците за употреба на алкохол по страни, възраст и пол. Това важи и за предложената система за гъвкави, но стандартизирани дефиниции на данните за употребата на алкохол и провеждането на повторни и сравними изследвания на употребата на алкохол, които, предвид признатите от Комисията различия в културните обичаи, свързани с употребата на алкохол в държавите членки, е малко вероятно да осигурят нова информация;

16.

подчертава изрично, независимо от това, че прилагането на стратегията на ЕС за подкрепа на държавите-членки при намаляване на вредите, свързани с употребата на алкохол, не трябва да бъде финансово бреме за регионалните и местни власти.

17.

приветства, предвид изрично признатите от Комисията пълни правомощия на държавите-членки в тази област, подхода на Комисията да инициира и насърчи на три различни нива на действие мерки срещу увреждащите здравето последствия от вредната и рискова употреба на алкохол;

18.

приветства по принцип стъпките за насърчаване, най-вече в сътрудничество с държавите-членки, на стратегиите за намаляване на употребата на алкохол от малолетни, и препоръчва в това отношение плановете на Комисията за създаване на Форум „Алкохол и здраве“ да бъдат осъществени като неразделна част от Платформата за действие на ЕС относно храненето, физическата активност и здравето, за да се осигури последователен подход и същевременно да се допринесе за многократно изискваното от Комисията намаляване на бюрокрацията и на броя на съществуващите органи. Работата на ниво ЕС, свързана с алкохола и здравето, следва да бъде насочена към споделянето на знания и обмена на най-добри практики въз основа на предприетите вече на национално, регионално и местно ниво мерки;

19.

приветства идеята на Комисията да разгледа в рамките на 7-та рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие, по какъв начин научните изследвания на европейско ниво могат да придадат стойност на една стратегия на ЕС за подкрепа на държавите-членки при намаляване на вредите, свързани с употребата на алкохол;

20.

изразява голямо задоволство, че Комисията е разгледала и взела предвид в своето Съобщение мерките на държавите-членки и подходите за намаляване на злоупотребата с алкохол; споделя в тази връзка разбирането на Комисията, че приетите от държавите-членки специфични мерки за намаляване на вредите, свързани с употребата на алкохол, с цел опазване на общественото здраве, се основават на съответните им културни особености;

21.

напълно споделя разбирането на Комисията, че националните стратегии биха били по-ефективни, ако се подкрепят от дейности, осъществявани на местно ниво и в рамките на дадена общност; приветства в тази връзка включването в дейността на ЕС на лицата, отговорни за вземането на решения на регионално и местно ниво съгласно член 152 от ДЕО;

22.

споделя в тази връзка разбирането на Комисията, че местните общности биха могли да допринесат за стратегиите за превенция и подкрепа за защита на гражданите от вреди, свързани с употребата на алкохол, но подчертава, че това вече се извършва на много места и поради това отбелязва стратегията на Комисията за подкрепа на местните и регионални власти;

23.

позовава се, във връзка с координирането на действията на ниво ЕС, на последния параграф на член 152 от ДЕО, който предвижда ясно разделение на задачите между Европейския съюз и държавите-членки, и по-специално, че обхватът на действие на ЕС е ограничен до допълване на политиките на държавите-членки. Усилията на Комисията да подобри съгласуваността на политическите решения не трябва да води до нарушаване на това ясно разделение на правомощията; по тази причина отхвърля въвеждането на еднакви предупреждения на етикетите, което Комисията не изключва в своето Съобщение; едновременно с това обаче твърдо подкрепя подхода на саморегулация на рекламната индустрия.

24.

споделя разбирането на Комисията, че основният принос на Комисията към стратегиите за алкохола следва да се изразява в допълване на политиките и стратегиите на държави-членки в тази област. Това между другото е предвидено и в член 152 от ДЕО; отбелязва със задоволство факта, че Комисията с оглед на ясното разделение на правомощията между ЕС и държавите-членки, не възнамерява да представя нови законодателни предложения;

25.

приветства също така факта, че Комисията при прилагане на стратегията поставя ясно ударение върху принципите на субсидиарност и по-добро регулиране.

24.8.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/52

—

смята, че демократичното управление е основата за реализирането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и следва да се реализира чрез широк подход и че едно по-добро управление е ключ към успешна политика за развитие. Ключовият елемент на такова управление е признаването на факта, че най-добрите решения се взимат на възможно най-близкото до гражданите ниво;

—

счита, че отбелязване на „съществената роля, която могат да играят местните власти в осъществяването на ЦХР“ е твърде недостатъчно, тъй като управлението предполага на всички нива на властта на една страна начини на управление, вдъхновени от принципите на прозрачност и участие на населението, и при съблюдаване на субсидиарността;

—

определя като изключително важно при тези условия, по-специално за страните граничещи със Средиземно море (много от тях са обхванати от стратегията за Африка), да се припомнят препоръките, които той вече отправи в своето становище CdR 142/2005 от 13 октомври 2005 г. и отново повтори в заключенията на семинара, проведен в гр. Валенсия на 10 април 2007 г. (CdR 59/2007), относно десетата годишнина на евросредиземноморското партньорство за създаването на евросредиземноморски форум на местните власти;

—

насочва вниманието към финансовата подкрепа, която управлението на местно ниво заслужава: да се отделят, както е посочено в регламента относно десетия Европейски фонд за развитие (ЕФР), максимум 15 % от бюджетната помощ едновременно за подкрепа на гражданското общество, на техническо сътрудничество и на управлението когато тази бюджетна помощ не достига до секторите на концентрация, изглежда е явно недостатъчна и би трябвало да се увеличи до най-малко 25 %, по такъв начин, че да покрие едновременно националното и местно измерение;

—

би желал Европейската комисия, в съответствие с целите на Споразумението за сътрудничество за развитие и насърчаване на децентрализираното сътрудничество, да осигури техническа и финансова подкрепа и да му окаже сътрудничество за създаване на борса на децентрализираното сътрудничество, с цел улесняване и по-ефективно координиране на развитието на дейностите по децентрализираното сътрудничество между местните и регионални власти в ЕС и техните партньори в развиващите страни.

1.

споделя много от основните идеи в съобщението на Комисията, според които:

2.

държи да потвърди отново принципа, който изрази чрез препоръките в становището си по собствена инициатива относно ролята на децентрализираното сътрудничество в реформата на политиката за развитие (CdR 224/2005), според което едно по-добро управление е ключ към успешна политика за развитие, а ключовият елемент на такова управление е признаването на факта, че най-добрите решения се взимат на възможно най-близкото до гражданите ниво;

3.

във тази връзка счита, че ефективното осъществяване на демократично управление изисква да не се ограничават на местно ниво и между правителствата принципите, посочени от Комисията, а да се предвиди размерът на предизвикателството на децентрализацията и на упражняването на демокрация на местно ниво; съответно препоръчва да не се предвиждат взаимни действия единствено между различните сектори в националния живот, а такива да се предвидят и на ниво взаимодействие между националните и местните власти и местните и регионални власти;

4.

счита, че отбелязване на „съществената роля, която могат да играят местните власти в осъществяването на ЦХР“ е твърде недостатъчно, тъй като управлението предполага на всички нива на властта на една страна начини на управление, вдъхновени от принципите на прозрачност и участие на населението, и при съблюдаване на субсидиарността; именно затова осъществяването на съобщението на Комисията следва да се извърши въз основа на следните принципи:

5.

препоръчва да бъдат предвидени известни трудности, които може да срещне процесът по прилагане на принципа на приемственост, предложен в стратегията за развитие на Европейския съюз в отношенията му с правителствата на страните бенефициери, в момента в който ще трябва да се вземат предвид местното и регионалното ниво на управление;

6.

препоръчва на първо място да се следи за осигуряването на възможност за пълното действие на новия член 4 от ревизираното Споразумение от Котону и за осъществяването на ефективни консултации с децентрализираните местни власти във връзка с разработването на програмите за помощ на ЕС, договаряни с правителството на заинтересованата страна;

7.

счита за необходимо на асоциациите, обединяващи местните избрани представители на заинтересованата държава, да бъде предоставена информация относно начините и последствията на подобни консултации;

8.

в тази връзка приветства разпространението, в съответствие с препоръката, изложена в становище CdR 224/2005, на насоките към делегациите на Комисията, за повишаването на тяхната информираност относно местните аспекти на дейностите на Европейския съюз, и по-специално по отношение на управлението, но съжалява, че не е получил тези документи за сведение;

9.

счита за необходимо да се преразгледа структурата на „профила на управление“, концепцията за който е свързана с принципа на приемственост и не допринася особено за насърчаването на демократичното управление на местно ниво: тя далеч не съставлява измерение, а е представена във фрагментарен и разкъсан вид сред деветте отделни рубрики (1); точно обратно, в много рубрики децентрализираното измерение (правова държава, икономическо управление, например) се нуждае да бъде изведено на преден план;

10.

препоръчва, междувременно, „инициативата за управление“, финансов резерв, предназначен за стимулиране на „реални промени и значителен напредък в демократичното управление“, да бъде широко използвана на националното и местно ниво на управление, като се спазват принципите на безпристрастност, прозрачност и участие на населението, както и да не бъде възможно тя да се предоставя на правителства, които няма да се ангажират да прехвърлят на местните власти средствата, съответстващи на отговорностите, които са им нормативно отредени;

11.

насочва вниманието към финансовата подкрепа, която управлението на местно ниво заслужава: да се отделят, както е посочено в регламент относно десетия европейски фонд за развитие (ЕФР), максимум 15 % от бюджетната помощ едновременно за подкрепа на гражданското общество, на техническо сътрудничество и управлението когато тази бюджетна помощ не достига до секторите на концентрация, изглежда е явно недостатъчна и би трябвало да се увеличи до най-малко 25 %, по такъв начин, че да едновременно националното и местно измерение;

12.

приветства факта, че докладите, изготвени в рамките на „африканския механизъм за партньорски проверки“ (АМПП), създаден и осъществяван от самите африкански страни в рамките на Новото икономическо партньорство за развитие на Африка (NEPAD), могат да послужат за основа на определяне на профила на управление;

13.

би желал вниманието и подкрепата, които Европейският съюз е готов да окаже на тази дейност за самооценяване на национално ниво, да допринесе за засилването на участието на местните власти и за напредъка на децентрализацията и да намери израз в национална програма за действие, чиято цел да бъде преодоляване на констатираните слабости;

14.

потвърждава, че за да се осъществи децентрализация на властите, която да бъде възприета от населенията като реален напредък, въпросът за укрепване на капацитета на местните власти е от първостепенна важност. Действията в тази област могат да приемат различни форми, например:

15.

препоръчва към текущия политически диалог между ЕС и заинтересованите страни, и по-точно на срещата на високо равнище, предвидена за втората половина на 2007 г., да се поканят организациите, обединяващи местните избрани представители и изразяващи техните безпокойства;

16.

приветства факта, че в Латинска Америка децентрализацията се възприема като елемент от модернизирането на държавата и би желал да бъде информиран за напредъка в изпълнението на обявената през 2008 г. програма за подкрепа на управлението в азиатския регион;

17.

отбелязва със задоволство, че „подкрепата за управление“, обявена в съобщението на Комисията, е включена във финансовия инструмент, придружаващ Европейската политика за съседство, и би желал да бъде включен в изпълнението на програмата за сътрудничество между местните и регионални власти на страните партньори и ЕС трансграничните зони, така както го предвижда междурегионалната програма за 2007-2010 г. (PIR) от 2008 г. нататък;

18.

изразява обаче съжаление, че в различните споразумения, подписани между ЕС и всяка една от държавите, обхванати от политиката на съседство, не е отделено място на местното измерение на управлението;

19.

определя като изключително важно при тези условия, по-специално за страните граничещи със Средиземно море (много от тях са обхванати от стратегията за Африка), да се припомнят препоръките, които той вече отправи в своето становище CdR 142/2005 от 13 октомври 2005 г. и отново повтори в заключенията на семинара, проведен в гр. Валенсия на 10 април 2007 г. (CdR 59/2007), относно десетата годишнина на евросредиземноморското партньорство за създаването на евросредиземноморски форум на местните власти;

20.

припомня на първо място предишното си становище (CdR 224/2005), в което се отправя искане те да бъдат надлежно взети под внимание в европейската политика за развитие и организациите, които ги представляват на европейско и международно ниво, да могат да водят ефективен диалог с европейските институции;

21.

изразява намерение да изпълни изцяло своята роля в рамките на европейските институции на орган, представляващ местните и регионални власти, които са едновременно гаранти и носители на демократичното управление пред населението; би желал да бъде включен в политическия диалог между ЕС и различните региони на света, по-специално с Африка, и счита, че тази първа възможност може де му бъде предоставена на следващата среща на върха ЕС-Африка;

22.

желае по-конкретно да се включи в диалога с местните власти в заинтересованите страни, за да обмени идеи относно осъществяването на децентрализацията и текущите практики, насърчаващи напредъка на демократичното управление; поради тази причина, по повод следващото преразглеждане на Споразумението от Котону, счита, че в институционалния механизъм следва да се отдели толкова внимание на децентрализираните власти, колкото и на групите, представляващи икономическите и социални среди, и че в споразумението следва да се предвиди механизъм, аналогичен на този, който е предвиден понастоящем в протокол 1.4 по отношение на Европейския икономически и социален комитет;

23.

държи да потвърди отново, че европейските местни власти желаят да споделят опита и уменията си със своите колеги от други региони на света; това вече се осъществява, включително и в рамките на мироопазващи инициативи, например чрез „дипломацията на градовете“, но всяка политика на управление би трябвало да се възползва от съдействието на тези структури по различни начини:

24.

би желал Европейската комисия, в съответствие с целите на Споразумението за сътрудничество за развитие и насърчаване на децентрализираното сътрудничество, да осигури техническа и финансова подкрепа и да му окаже сътрудничество за създаване на борса на децентрализираното сътрудничество, с цел улесняване и по-ефективно координиране на развитието на дейностите по децентрализираното сътрудничество между местните и регионални власти в ЕС и техните партньори в развиващите страни. Тази борса за сътрудничество би могла да бъде създадена под формата на он-лайн услуга, която да дава възможност за израз, от една страна, на нуждите и исканията за помощ, и от друга, на съответното изразяване на интерес или предложения.

24.8.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/57

—

подчертава, че въпреки, че след публикуването на Съобщението на 8 ноември 2006 г. инициативата „Регионите за икономическа промяна“ сменя подхода си, а именно отказва се от подхода „отгоре-надолу“ в полза на принципа „отдолу-нагоре“, прилаган на ниво регионални и местни власти, това никога не е било, обект на съобщение от Комисията. Това развитие се отчита в настоящото становище.

—

подчертава, че Комитетът на регионите може активно да допринесе за мониторинга на оперативните програми в рамките на Interreg IV и Urbact II като изпълнява ролята на консултант в съответните Мониторингови комитети.

—

изразява желание за постигане на взаимодействие между Лисабонската платформа за мониторинг и инициативата „Регионите за икономическа промяна“ като се запазват специфичните особености на всяка от тях. Лисабонската платформа за мониторинг предоставя възможност да се предава опит с оглед да се подпомага затвърждаването на политиката на сближаване и насърчаването на Лисабонския дневен ред.

—

подчертава значението на комуникацията и предоставянето на информация на европейско ниво, които са ключ към успеха на инициативата „Регионите за икономическа промяна“. В тази връзка Комитетът би следвало да играе важна роля в съвместната работа с Европейската комисия.

—

призовава инициативата да бъде организирана по такъв начин, че да подпомага откриването на най-добрите практики, прилагани на регионално ниво, и да създаде прости механизми за предаването им на други региони в ЕС. Инициативата „Регионите за икономическа промяна“ следва да служи като стимул и катализатор на добри идеи и инициативи, каквито са били редица инициативи на Общността в миналото.

1.

приветства намерението на Европейската комисия, чрез инициативата „Регионите за икономическа промяна“, да подобри ефективността на дейностите за регионално и местно развитие, изтъквайки особено силно положителния териториален опит и насърчавайки неговото разпространение, взаимния обмен и адаптирането му към други ситуации чрез действия в мрежа, на които трябва да се даде нов импулс като на инструменти на политиката на Общността за икономическо модернизиране и повишаване на конкурентоспособността;

2.

признава, че инициативата е пряко свързана с институционалното призвание на Комитета на регионите; затова счита, че е необходимо неговият потенциал за действие и участие да бъде използван и призовава да бъде оползотворена неговата роля на осигуряване на единно представителство на регионалните и местните системи на Европейския съюз;

3.

подчертава, че Комитетът на регионите e разработил Лисабонска платформа за мониторинг, съставена от представители на местни и регионални власти, които са ангажирани с това да оценяват и насърчават стратегията на регионално ниво;

4.

отбелязва, че това е единствената инициатива, посветена изрично на насърчаването на тематичните сътрудничества между местни и регионални действащи лица, без предварително условие от географски характер: не е нужно тези действащи лица да принадлежат към същата гранична зона, нито към същото транснационално пространство. За регионите това е потенциално най-гъвкавият инструмент за европейска интеграция, който също така трябва да допринесе за засилването на една все по-ефективна, все по-интегрирана и амбициозна регионална политика;

5.

споделя намерението на Комисията чрез „Регионите за икономическа промяна“ да се стреми към реален обмен и разпространение на опит и на добри практики по въпросите на развитие и сближаване между европейските територии с оглед на Лисабонската стратегия. Затова се изтъква значението на ефективното и директно участие на управляващите органи на оперативните регионални програми в мрежите, насърчавани от тази инициатива;

6.

взема под внимание, че инициативата на Комисията „Регионите за икономическа промяна“ е в съответствие с принципа на субсидиарност и тя е замислена като процес на научаване, на взаимодействие и на приемане на най-добрите практики, постигнати на регионално или местно ниво, чрез териториално сътрудничество, с цел да се осъществят целите от Лисабон и от Гьотеборг. Въпреки това смята, че успехът на европейската регионална политика не е възможен без засилването на политиките на регионално или местно ниво;

7.

затова предлага на Европейската комисия в рамките на ежегодна съвместна конференция с Комитета на регионите да обсъдят напредъка и темите на инициативата.

8.

отбелязва, че инициативата „Регионите за икономическа промяна“ следва да се разглежда като допълнение към съществуващите форми на междурегионално сътрудничество, още повече, че последното бе подсилено в рамките на новата цел на регионалната политика „Европейско териториално сътрудничество“. В този контекст следва да се гарантира, че и в бъдеще в достатъчна степен ще се оказва подкрепа на сътрудничеството между региони, градове и други местни власти в Европа, започнало в рамките на Interreg III C;

9.

смята, че е необходимо да се изяснят редът и условията за сътрудничество между регионите и градовете, тъй като, въпреки че и двете институционални нива са споменати и взети под внимание в документите на Комисията, последните се отнасят предимно за регионалните мрежи. В тази връзка е уместно да се подчертае, че и регионите, и градовете могат да участват в програмите „Interreg IV C“ и „Urbact 2007-2013 г.“, въпреки че трябва да се признае, че регионите са основна двигателна сила в рамките на първата, а градовете в рамките на втората. Освен това се смята, че би било особено полезно и конструктивно да се насърчава участието на динамични органи и институции, действащи в качеството си на партньор в регионите и в градовете;

10.

призовава Комисията за повече прозрачност, отколкото в миналото. Работната програма на вече действащите мрежи, както и обобщенията на различните проведени срещи и резултатите, съществуващите най-добри практики и координатите на водещия партньор на мрежата, би трябвало най-малко да бъдат разпространявани в Интернет, така че заинтересованите да могат да получат достъп до нея и да използват резултатите при необходимост. Освен това смята за целесъобразно Комисията да предвиди създаването на Интернет страница, в която заинтересованите лица да могат да търсят партньори от инициативата и друга важна за тях информация.

11.

установява, че след срещите и дискусиите, проведени на 31 януари и 16 март 2007 г. в седалището на Комисията по политиката на териториално сближаване (COTER), както и по отношение проектостановището, одобрено на последната от тези срещи, Европейската комисия е актуализирала и конкретизирала позицията си по отношение на инициативата „Регионите за икономическа промяна“. По-специално става ясно, въпреки че все още в нито един официален документ на ЕС не е формално обявено, че при подбора на дейности относно опцията за бързо прилагане ще бъде възприет подходът „отдолу нагоре“. От друга страна, прилагането на подобни действия ще бъде в съответствие с функционирането на специфичните оперативни програми (ОП) „Interreg IV C“ и „Urbact II“, както и на съответните регламентни за прилагането им. По този начин би трябвало наистина да се осигури достъп до инициативата при равни условия за всички европейски региони и градове, както и желаната прозрачност на инициативата;

12.

препоръчва също да се публикуват едновременно поканите за изразяване на интерес и на Интернет страницата на Комисията, както и на тази на Комитета на регионите, и да се изпраща съобщение до бюрата на регионите в Брюксел или до представителите по регионални въпроси в постоянните представителства на държавите-членки към ЕС, така че информацията да се разпространи и да се получи бързо в регионите и градовете. На последно място, възможно е да се използва мрежата информационни центрове, която се поддържа от Комисията в почти всички региони на ЕС, както и мрежата за насърчаване и информация, изградена в държавите-членки за нуждите на Рамката за подкрепа от Общността;

13.

предлага следователно да се предвидят условия, които позволяват на Комитета на регионите да участва активно (консултиране при покана/предложение на Комисията?) в изготвянето на тези програми или, като алтернатива, да се въведе канал за връзка, за да предава своите указания на техническите структури, които са натоварени с изработването им.

14.

разбира, че Комисията има нужда да разшири съществуващите мрежи и че тематичният подход преобладава над географския подход (виж параграф 3); счита обаче, че тези два подхода в действителност се допълват, което трябва да се използва: тъй като е призната необходимостта да се предпазва и отразява разнообразието, необходимо е темите да се определят съобразно териториалното измерение; освен това от решаващо значение е да се създаде взаимодействие между различните мрежи, като се изтъква тяхното териториално и тематично взаимно допълване. В този контекст, Комитетът припомня, че е необходимо да се насочи вниманието към по-слабо развитите и отдалечени райони;

15.

подчертава нуждата да се остави повече пространство на инициативите по места. Като представители на местните и регионални власти, членовете на КР могат само да приветстват тези инициативи и да се мобилизират с цел това „отваряне“ да не достигне до „затваряне“ на национално ниво. КР смята да работи така, че инициативата да подкрепя и разпознава правилно онези мрежи, подпомагани от регионите и градовете, които желаят да работят заедно за насърчаване на най-добрите иновации за икономическо и социално развитие и развитие в областта на околната среда;

16.

акцентира върху устойчивостта на мрежите, която се състои във възможността да се поддържа съществуващият взаимен обмен през достатъчно дълъг период от време (което поставя въпроса за ресурсите), както и в способността да се улеснява участието на институциите и взаимодействието между тях (ефективно участие на съответните заинтересовани институции) и на териториите (участие на различни европейски регионални и местни нива и на различни териториални звена, които реално могат да извлекат полза от споделения опит).

17.

призовава Комисията да гарантира участието на различните видове региони и местни власти, за да могат да се изразят разнообразието, оригиналността и качествата на различните приети решения за развитие. Инициативите, които трябва да се осъществят в рамките на „Регионите за икономическа промяна“ и на ускорените действия, би трябвало да са съобразени с този различен опит, както и с взаимодействията между регионалното и местно измерение във връзка с предварително подбраните теми. Комитетът на регионите възнамерява да представлява ефективно интеграцията между двете измерения, както при определянето на основните тематични насоки на инициативата и на нейните условия за осъществяване, така и при създаването и прякото реализиране на съответните програми („Interreg IV C“ и „Urbact 2007-2013“);

18.

изразява опасение, че редът и условията за еднозначен избор на основните теми могат да бъдат твърде ограничителни (1), въпреки че са достатъчно широки и че се вписват ясно в рамките на обновения Лисабонски дневен ред, както е в случая на ролята на индустрията за регионалното развитие, която изглежда липсва в предложените наскоро теми. Затова би трябвало да се определи и уточни процедура, която да позволява да се допълват или преразглеждат тези теми, като се гарантира най-голяма прозрачност на процеса на вземане на решения във взаимодействие и сътрудничество с регионалните и с местните власти. Освен това, регионалните и местните власти трябва да запазят своята автономност при управление на собствените си мрежи, въпреки че те ще бъдат фокусирани върху темите, избрани от Комисията. Комитетът също така си задава въпроса относно съвместимостта между няколко набелязани теми и приоритетите на Европейския фонд за регионално развитие (2). В този контекст би трябвало по-специално да се конкретизира приемливостта на темите, засягащи директно Европейския социален фонд.

19.

признава, че по принцип, ако искаме предвидените финансови ресурси за политиката на сближаване да се използват по-ефикасно и резултатно, е необходимо да бъдат включени националните и регионални власти, а Европейската комисия трябва да играе по-пряка роля, като търси нови пътища за взаимодействие, обмен и сътрудничество, на доброволна основа, между регионите, местните власти и Комисията;

20.

счита, от друга страна, че е полезно да се определи по-точно съответната предвидима финансова рамка за инициативата, като по-специално се обърне внимание на факта, че ресурсите би трябвало да произлизат от различни източници: ресурси за техническа помощ, които евентуално са на разположение от програмите 2000-2006 г., двете нови оперативни програми (в пропорция, която още не е определена в съответните проектобюджети), основните регионални програми, ресурсите на Комисията, които са пряко достъпни. В този контекст предоставените по програмите „Interreg IV C“ и „Urbact 2007-2013“ средства могат да дадат само тласък за прилагане в рамките на референтите програми. Те са основният източник за финансиране на инициативата. Освен това следва да се определи делът на националното финансиране, като се отчитат границите, наложени от необходимостта да се поддържа бюджетна стабилност в държавите-членки.

21.

счита, че инициативата би следвало да се организира така, че да улеснява откриването на най-добрите практики на регионално ниво и да създава прости механизми, за да могат те да бъдат разпространявани в другите региони на ЕС. Накратко, инициативата „Регионите за икономическа промяна“ трябва да бъде стимул и катализатор на добри идеи и инициативи, каквито бяха в миналото някои инициативи на Общността;

22.

подчертава важността на демонстрационния ефект и на разпространението, за да се гарантира, че инициативата е жизнеспособна. „Регионите за икономическа промяна“ трябва да докаже своята стойност чрез динамичността си, в частност като покаже, че действително е в състояние да интегрира най-добрите проекти в големите програми („main stream“) на политиката на сближаване, за да осигури финансирането им;

23.

приема положително, в рамките на комуникационната политика на инициативата, информацията, предоставена от ГД „Регионална политика“ по време на заседанието на COTER от 31 януари 2006 г. относно приемането на един член на Комитета на регионите в комисията за присъждане на годишните награди за иновации, предвидени в „Регионите за икономическа промяна“;

24.

подчертава, че комуникацията и разпространението й са от съществено значение за популяризирането на инициативата. Планираните годишни конференции би трябвало да се отнасят за представянето на най-добрите практики и евентуалното им транспониране в европейските региони и градове. Комитетът на регионите декларира, че е готов да сътрудничи с Комисията по този въпрос, в частност във връзка с обмена на данни с Лисабонската платформа за мониторинг. Той смята че е подходящо да се разпространява повече информация за инициативата още в подготвителната фаза, която е в ход. Някои справочни документи, например „Staff Working Document“, който съдържа предложените теми (3) — понастоящем са на разположение само на английски език. Комитетът предлага те да се разпространят и на другите езици на Общността;

25.

приветства трите конференции, които вече бяха организирани от Комисията в рамките на инициативата „Регионите за икономическа промяна“ и счита за уместно да препоръча да се предприемат допълнителни инициативи в областта на комуникацията и диалога (срещи, конференции, форуми за реален или виртуален обмен и др.) спрямо вече посочените и най-вече свързаните с комуникацията, популяризирането и разпространението дейности да бъдат обединени в Координиран план за комуникация, който ще позволи, чрез многогодишно планиране на дейностите в този план, да се определят рамките на координацията, в който ще се впишат очакваните усилия от страна на службите на Комисията, отговарящи за информацията и на другите заинтересовани страни, между които и Комитетът на регионите, който е готов да пристъпи към необходимите задълбочени проучвания в тази област и следва да играе специална роля;

26.

предлага да бъдат предвидени допълнителни средства за управляващите органи на програмите по Цел № 3, за да се предостави възможността чрез инициативата да се оценяват дейностите на мрежите за териториално сътрудничество при прилагане на Лисабонската стратегия, особено от полза за гражданите в рамките на „План Д“ на Европейската комисия (4);

27.

подкрепя предложенията на Европейската комисия в рамките на тази инициатива през следващите години да се организират тематични конференции и в рамките на една опция за бързо приложение особено успешните идеи за структурната политика да бъдат включени в основните програми на структурния фонд;

28.

си задава въпроса за сроковете, необходими за лансирането на инициативата. Нужно е да се отбележи, че тя ще да стане напълно оперативна едва през втората половина на 2007 г. Всъщност, Комисията вече възнамерява да започне някои ускорени действия на базата на евентуално наличните ресурси, насочени към програми, чиято реализация е в ход (актуалните програми „Interreg III C“ и „Urbact“), като в същото време се очаква новите програми да станат оперативни. Затова би било полезно да се уточни какви са предвидените общи срокове;

29.

предлага един член на Комитета на регионите да участва, с консултативна функция, в Мониторинговите комитети на програмите „Interreg IV C“ и „Urbact 2007-2013“, с цел да се гарантира поддържането на правилната линия на взаимодействие и сътрудничество в рамките на функционирането на „Регионите за икономическа промяна“ и като признание за ролята му на представител на местните и регионалните власти на европейско равнище, което е изключителна привилегия на Комитета на регионите;

30.

препоръчва институциите да поддържат постоянен диалог със сдруженията на граждани и с гражданското общество, като по този начин се насърчава демокрацията на участието;

31.

приканва Комисията да предостави повече информация относно начините на управление на инициативата. Важно е да се уточни какви са реда и условията за сътрудничество между съответните генерални дирекции на Комисията и регионите и градовете, както и начините на взаимодействие между Комисията и Комитета на регионите;

32.

призовава Комитета за наблюдение на програмата да взема всяко решение, свързано с приемането на новаторско действие в контекста на оперативна програма, провеждана в рамките на мрежа, в която участва регионът;

33.

подчертава, че инициативата цели да захранва големите програми с най-добрите идеи, произлизащи от мрежите. Поради това би желал от Комисията да изясни как ще се подбират най-добрите практики, и как след това ще бъдат контролирани в момента на отчитане; предлага заедно с представянето на доброволните кандидатури от страна на регионите, градовете и други местни власти, да им се предоставя възможност да дават на Комисията, съобразно с кодифицирани, прости и гъвкави условия, предложения и препоръки за практики, които представляват особен интерес и евентуална ценност за създаване или разширяване на мрежи в рамките на определените в инициативата теми;

34.

приканва Европейската комисия да направи също така уточнения относно организацията и финансирането на техническата помощ, предвидена от инициативата, на която той придава голямо значение, с цел ефективно използване на най-добрите практики; счита, по-конкретно, че е необходима и методологична подкрепа, за да се направи оценка на истинските иновации и да се отделят онези, които могат да се трансферират или развият;

35.

си задава въпроса дали даденото на инициативата наименование е точно и изчерпателно. Пита се дали наименованието „Регионите за икономическа промяна“ наистина е най-подходящото или, напротив, има опасност да създаде объркване с други инициативи (например „Региони на знанието“ или група „Лисабонска стратегия“). Счита че би било за предпочитане, за целите на комуникацията, инициативата да се нарича „Региони и градове за икономическа промяна“, като все пак признава, че по-общият термин „региони“ се предпочита, когато обозначава териториалното измерение на различни институционални нива.

36.

акцентира върху факта, че Комитетът на регионите е разработил „Лисабонска платформа за мониторинг“, която, според своя замисъл, представлява оперативен инструмент за местните и регионалните власти, с цел да се стимулира приносът на тези административни нива към Лисабонската стратегия и да засили ангажираността по отношение на тази стратегия в регионален план. Интерактивната платформа е в действие от 2006 г. Понастоящем участват 100 региона и градове. Главната цел на платформата е да подпомогне регионите да се позиционират по-добре по отношение на тенденции за модернизация в Европа и да излязат извън чисто национална перспектива. Инструментите на платформата са мониторингът (оценка на нуждите), сравнителният анализ (прозрачност в европейски план), обменът в работните групи и интерактивността (обмен „он лайн“);

37.

призовава Комисията, с оглед на риска от усложняване, да насочи работата в посока на максимално опростяване. Комитетът препоръчва да се следи за взаимодействието и взаимното допълване с регионалната политика. Това означава, че би било полезно да се намерят общи точки между инициативата „Регионите за икономическа промяна“ и „Лисабонската платформа за мониторинг“ на Комитета на регионите;

38.

предлага, по-специално, да се улесни чрез подходящи и ефективни начини, взаимодействието между инициативата и Лисабонската платформа за мониторинг, взимайки предвид функцията, която придоби последната като форум за дискусии и за сравнение на опита на регионите и европейските градове. Целта е да се улесни и да се подсигури с идеи и предложения процесът на избиране на междурегионални мрежи от региони за икономически обмен, особено чрез опцията за бързо прилагане. В същото време Платформата би трябвало да затвърждава и оценява собствената си роля при мониторинга на управленските аспекти и на политическия ангажимент по отношение планирането и изпълнението на Лисабонската стратегия. За тази цел Комитетът на регионите е готов да установи нужните взаимодействия на институционално и оперативно ниво с Комисията и с програмите „Interreg IV C“ и „Urbact 2007-2013“.

39.

предлага, в заключение и въз основа на гореизложеното, както и на ролята и важността на „Регионите за икономическа промяна“, Комитетът на регионите, във връзка с институционалните си цели, да играе представителна, подпомагаща и подкрепяща роля в реализирането на инициатива, която може да бъде решаваща. По-специално припомня специфичните елементи при осъществяването на тази функция, отнасящи се до Комитета на регионите в настоящото становище:

40.

подчертава отново, че напредъкът и тематичният обхват на инициативата трябва да бъдат дискутирани и оценени в рамките на съвместна годишна конференция.