27.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/1

1.1

Комитетът смята, че би било погрешно ставката да се коригира автоматично с процента на инфлацията в ЕС-15 от 1992 г. насам, като се има предвид, че през 1995 г. към Съюза се присъединиха три нови държави, на 1 май 2004 г. — други десет и на 1 януари 2007 г. — още две.

1.2

Комитетът смята, че за да се постигне желаната хармонизация в ЕС-27, би трябвало да се разгледа въпроса за приемане на максимална акцизна ставка: това е със сигурност една мярка, която дава перспектива за ефективна борба с контрабандата и измамите и сближаването на данъчните ставки, като по този начин се улеснява установяването на действителен единен пазар. Постепенното хармонизиране е начинът, по който да се защитят интересите на потребителите — на които не трябва да се гледа като на контрабандисти само поради това, че те купуват алкохолни напитки там, където са по-евтини.

1.3

Комитетът препоръчва изрично да се забрани на държавите-членки да добавят към нормалните митнически и ДДС режими други форми на данъчно облагане на потреблението — които, както установи Съдът на Европейските общности (1), държавите-членки понякога наричат „данък на Общността“.

1.4

По мнение на Комитета, в предложението не е достатъчно обосновано защо е избран член 93 от Договора за правно основание, позволяващо на Съвета да приема мерки за хармонизиране на националното законодателство по фискалните въпроси с единодушие. Като се дава възможност на държавите-членки свободно да определят свои собствени ставки над минималната, с това предложение в действителност не се постига никакво хармонизиране.

1.5

Комитетът смята, че Европейската комисия неправилно омаловажава предложението, като по този начин оправдава отсъствието на оценка на въздействието и съгласуване със заинтересуваните страни. По време на изслушване, състояло се в Комитета, всички участници не само се обявиха против предложението на Комисията, но и я призоваха в бъдеще да извършва цялостна оценка на въздействието.

1.6

Комитетът иска предложението да бъде оттеглено и призовава Комисията в нейната бъдеща работа да актуализира позоваването на кодовете от Комбинираната номенклатура, определени в Директива 92/83, както и да преразгледа методиката на класифициране.

2.1

В Предложението за Директива на Съвета за изменение на Директива 92/84/ЕИО относно сближаването на акцизните ставки на алкохола и алкохолните напитки, се определят минимални акцизни ставки върху алкохола и различните категории алкохолни напитки. Член 8 от директивата задължава Комисията да извършва периодични проверки и да представя доклад и при необходимост, предложение за изменение.

2.2

Разискванията след доклада, представен от Комисията на 26 май 2004 г., в който тя направи заключението, че е необходимо по-голямо сближаване на минималните акцизни ставки в различните държави-членки, за да се гарантира правилно функциониране на вътрешния пазар и да се предотвратят измамите и контрабандата, които бяха улеснявани от различните режими в държавите-членки, доведе до инициативата, породена от призива на Съвета към нея „да излезе с предложение за коригиране на минималните акцизни ставки, за да се избегне намаляване на реалната стойност на минималните ставки на Общността, като се предвидят преходни периоди и дерогации за онези държави-членки, които биха били затруднени да повишат ставките си“. Съветът допълни още, че „Комисията трябва да внимателно да отчете общата политическа чувствителност по този специален въпрос“.

2.3

Затова Комисията предлага да се измени Директивата като:

2.4

Главна цел на предложението, както поиска Съветът, е да се възстанови реалната стойност на ставките до равнището им от 1992 г. — стойност, която Комисията смята, че „ще гарантира функционирането на вътрешния пазар без фискални граници“.

3.1

При липсата на оценка на въздействието, Комитетът реши да изслуша за себе си мнението на сдруженията на производителите, потребителите и търговските съюзи. В хода на изслушването участниците говореха с един глас, че са озадачени от предложението за директива. Някои организации отбелязаха също така, че с това предложение би се увеличило още повече неравностойното третиране на алкохолните напитки — в явен ущърб за онези, които подлежат на облагане с акциз. От друга страна, производителите на напитки, които не подлежат на облагане с този данък, призоваха сегашната структура, която освен това е определена в споразуменията за общата селскостопанска политика — да остане непроменена.

3.2

Участниците в изслушването (2) се съгласиха също така, че социалните и здравни аспекти следва да бъдат взети под внимание, но не трябва да определят облагането с данъци. Същевременно те призоваха за подкрепа на кампанията за „отговорна консумация“, за да се ограничат рисковете от злоупотреби — искане, което Комитетът одобрява. Беше подчертано също така, че европейската индустрия е водеща в световен мащаб и има значителен принос в БВП на Европа и в пряката и косвената заетост.

3.3

На пръв поглед предложението за изменение на директивата изглежда рутинна мярка, с която просто се коригират числените стойности, за да се отчете инфлацията от 1993 г. насам. То обаче разглежда изключително сложен и чувствителен въпрос, който показва, че националните политики и интереси не са готови в голяма степен да дадат път на фискално сближаване на Общността. Комитетът е изразявал неколкократно желанието си за започване на процес на хармонизиране на фискалните политики, което е от жизнено важно значение, за да могат потребителите да се възползват от преимуществата на единния пазар.

3.4

На заседанията на ЕКОФИН на 7 и 28 ноември 2006 г., на които това предложение беше една от точките в дневния ред, отново започнаха нескончаемите дискусии между държавите-членки, като в много отношения пресъздадоха положението от 1992 г., довело до директивата, която успя единствено да определи минимални ставки и не предложи възможност за определяне на общ подход за хармонизиране и сближаване на акцизите.

3.5

Едно по-подробно разглеждане разкрива наистина големи различия в ставките в отделните държави-членки. В доклада от 26 май 2004 г. се описват мерките, приложими към различни категории в тогавашните 25 държави-членки и страни-кандидатки Румъния и България (3), които станаха държави-членки на ЕС от 1 януари 2007 г. Разликите между най-ниските и най-високите ставки са от порядъка на 1 100 %!

3.6

Ето някои примери: за виното границите на вариране са били от 0 до 273 еуро; за шумящите вина — от 0 до 546 еуро на хектолитър; за бирата — от 0,748 на градус Плато (4), което отговаря на EUR 1,87 до EUR 19,87 на хектолитър/градус алкохол; за непенливите и пенливи междинни продукти от EUR 45 до 497 на хектолитър; за чист алкохол от EUR 550 до 5 519 на хектолитър, което отговаря на EUR 220 до EUR 2 210 на хектолитър за 40-градусовите алкохолни напитки.

3.7

Ревалоризирането на минималната ставка, както се предлага от Комисията, би намалило разликата в ставките, използвани в различните страни, от 1 100 % до някъде между 800 % и 1 000 %. Твърдението, че тази мярка ще гарантира функционирането на вътрешния пазар, звучи меко казано дръзко. Комитетът предлага като ефективно решение да се въведе не само минимална ставка, но и максимална ставка — това е мярка, която ще осигури перспектива на борбата срещу контрабандата и измамите.

3.8

Също така неубедително е настойчивото твърдение, че коригирането на минималните ставки с процента на инфлация няма да увеличи реалната стойност. За да се предоставят по-пълни данни, Комисията трябваше да представи динамичен модел за начина, по който акцизите са действали в държавите-членки, като се започне от годината, в която предложението за хармонизиране беше описано в Бяла книга, а именно 1985 г. Истината е, че това доведе, с едно или две изключения, до увеличаването на реалната стойност на акцизите в държавите-членки, веднага щом изтече дерогацията, предоставена на някои страни. Комитетът критикува всички национални практики да се добавят други форми на облагане към акцизите, като понякога те се назовават „данък на Общността“.

3.9

Този факт се потвърди от проучване, поръчано от самата Комисия (5), от което става ясно, че всички, с изключение на три държави-членки са повишавали размера на своите акцизи ежегодно или веднъж на няколко години.

3.10

Същото проучване, което взе предвид еластичността на търсенето в отговор на цените, показа, че ако минималните ставки бъдат коригирани в съответствие с инфлацията:

3.11

Би било интересно да се сравни това проучване, което беше ограничено в рамките на ЕС-15, с ефекта от промяната на минималните ставки в новия ЕС, състоящ се от 27 държави-членки.

3.12

Комитетът се пита дали Комисията трябва да продължи да изпълнява чисто административна роля по тази, както беше заявено, изключително деликатна тема или дали вместо това да не направи предложения, в някои случаи в диалог с държавите-членки, за ефективно смекчаване на значителните нарушения на конкуренцията, което се получава при поддържането на такъв фрагментиран данъчен режим.

3.13

Друг аспект, който Комисията напълно е пренебрегнала при изготвянето на предложението за изменение на директивата, е, че в Европейската общност с 12 държави-членки, през 1992 г. разликата в доходите на глава от населението не е била такава, че да превърне действащите ставки в утежнение. В Европа на 27-те, където равнищата на заплатите и пенсиите са толкова различни, да се продължи да се облага със същата ставка в новите и старите държавите-членки представлява несправедлива мярка, която засяга само по-скромните доходи. За домакинства, в които има работещи и пенсионери, чиито месечни заплати и пенсии не са по-високи от EUR 100 до EUR 150, и които вече са пострадали от увеличението на акцизите за алкохола с между 50 % и 400 %, едно допълнително повишение от 31 % би се отразило несъмнено неблагоприятно на консумацията. Именно поради настъпилите междувременно присъединявания на нови държави-членки към Съюза, който понастоящем се е увеличил с 12 нови държави-членки, Комитетът смята, че не е правилно да се приложи автоматично коригиране с инфлационния процент, отчетен в ЕС-15 след 1992 г.

3.14

С много редки изключения, предложената система противоречи на всички антиинфлационни политики, прилагани от държавите-членки, които преди известно време премахнаха, там където такива съществуваха, механизмите, с които се индексираха заплатите и пенсиите с процента на инфлация. Комисията не обяснява задоволително защо този механизъм трябва да бъде запазен само за данъците и акцизите.

3.15

Комитетът напротив смята, че настоящият режим е изцяло непригоден за целта и определя коригирането с процента на инфлация (в ЕС на 12-те, 25-те или 27-те?) като ненужна наказателна мярка, в частност за най-ниските доходи, както се явяват всички форми на косвено данъчно облагане, което изяжда от нетния доход на данъкоплатеца.

3.16

Както умерената консумация на вино е част от културата и историята на някои държави-членки, така са други видове алкохолни напитки за други европейски народи. На този въпрос, с всички произтичащи от него последици, трябва да се гледа в по-широка перспектива.

3.17

Комитетът уважава решението на някои страни да приемат твърда фискална политика спрямо алкохола и тютюна, вероятно заради злоупотребата, специално при младежите. Някои държави-членки показаха ясно, че в техните фискални политики трябва да се отчита общественото здраве. Независимо от това, решенията, които те са взели, не могат да повлияят на избора и мотивацията на други държави-членки.

3.18

В това отношение Комитетът вече изрази своята позиция в подробно становище (7), в което подчерта, че: „Най-добро средство за справяне със злоупотребата са образованието, информацията и програмите за обучение, насочени на първо място към онези, които злоупотребяват с алкохола.“

3.19

По мнение на Комитета, не са спазени изискванията на член 93 от Договора, който дава право на Съвета да взима решения с единодушие по мерките за хармонизиране на данъчните режими, за да се осъществи или подобри функционирането на вътрешния пазар в рамките на член 14. Факт е, че с увеличаването на минималните ставки не се допринася за хармонизирането, а само се определя едно минимално равнище, което всяка държава-членка може да реши да повиши толкова, колкото желае. Фактът, че действителните размери са се отклонили много повече, откакто е приета Директива 92/84/ЕИО, показва, че не може да бъде постигнато хармонизиране чрез директива от този тип.

4.1

Една неблагоприятна последица от големите различия в данъчното облагане, освен че се затруднява нормалното функциониране на вътрешния пазар, е силната тенденция за избягване на данъците — или частично, като те се плащат в друга държава-членка, различна от тази на крайната консумация, или изцяло, като се внасят стоки от трети страни или се пренасочват стоките, докато са транзитни и данъците се отсрочват.

4.2

С въвеждането на електронната търговия се създаде друга област на потенциални данъчни измами, като се има предвид невъзможността да се наблюдават он-лайн продажбите и липсата на координирана политика за борба с измамите, свързани с акциза върху алкохола, тъй като някои държави-членки не считат това за проблем и на него се обръща почти изключително внимание само в областите с най-високото данъчно облагане.

4.3

С разширяването външните граници на ЕС достигнаха до страни, в които данъчните равнища са далеч по-ниски от средните за ЕС и потенциалът за измами нарасна експоненциално. В някои от тези страни се шири корупция, като в някои случаи участват и самите митнически органи. Още повече трябва да се засилят мерките за борба с контрабандата и ако се приеме увеличение на акциза в предлаганата форма, маржовете на печалбата за международните контрабандисти биха станали дори още по-големи.

4.4

Още през 1992 г. ЕС взе решение да се справи с проблема с измамите със стоки, подлежащи на облагане с акциз и публикува Директива на Съвета 92/12/ЕИО от 25 февруари 1992 г. относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз и държането, движението и мониторинга на такива продукти. Тъй като тя не постигна голям успех, през 2004 г. беше изменена с Директива 2004/106/ЕО на Съвета от 16 ноември 2004 г., за изменение също така и на Директива 77/799/ЕИО относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане, определени акцизи и облагането на застрахователните премии.

4.5

По този въпрос Комитетът, в едно от своите становища (8), заявява, че за да се води успешно борбата с измамите, „е необходимо да се модернизира, укрепи, опрости и да се направи по-ефективен инструмента за административно сътрудничество и обмен на информация между държавите-членки за акцизите“.

4.6

В същото становище се изтъква още факта, че: „Още веднъж ползите, които биха се получили от по-ефективното функциониране на единния пазар и в дадения случай от процедурите, чрез които се очаква да разкриват и да се води борба с измамите и избягването на данъчното облагане, са ограничени от желанието да се опазят националните интереси.“ И още: „Без съмнение много измамнически практики са пряко свързани с различията — понякога доста съществени, които съществуват между акцизните ставки, прилагани в различните държави-членки.“

„Комитетът се възползва от възможността да критикува ограниченията, произтичащи от принципа за единодушие, който понастоящем е водещ при повечето от решенията на Общността в областта на данъчното законодателство и подчертава още веднъж необходимостта той да бъде заменен с принципа на квалифицираното мнозинство, когато става дума за данъци, които оказват влияние върху функционирането на вътрешния пазар или причиняват нарушения на конкуренцията“.

4.7

В течение на годините Комитетът нееднократно е подчертавал следните основни концепции:

4.8

Например в Швеция през 2004 г., пътуващи или контрабандисти са внесли само бира в количество около 164 милиона литра, което представлява почти същия обем — 173 милиона литра, продаден от държавния монопол (Systembolaget) и загуба от около EUR 190 милиона еуро приходи от акцизи и ДДС. Тези покупки са се увеличили с 40 % от 2002 г. насам в резултат на премахването на специалния режим, ограничаващ покупките от чужбина. Смята се, че през последните две години контрабандата се е удвоила. Дания изчислява количеството бира, което пътуващите са закупили в Германия и след това внесли, на 95 милиона литра, а това, като се прибави към 10 % контрабандно внесени стоки, означава, че около 30 % от консумираната в страната бира не е била обложена с данък в Дания. През 2005 г. пътуващите са внесли във Финландия повече от 42 милиона литра, 10 % от общата консумация, като с това са причинени загуби за повече от EUR 50 милиона. Тридесет милиона литра са били внесени в Австрия от Германия и Чешката република и повече от 100 милиона в Обединеното кралство (освен големите количества, внесени чрез контрабанда) (9).

5.1

В доклада си от 2004 г., Европейската комисия изложи някои от проблемите, идентифицирани по време на практическото прилагане на Директива 92/84/ЕИО, като изтъкна в частност три от тях:

5.2

По първата точка, Комисията обосновава предложението си за премахване на възможността тихите и шумящите вина да се третират различно, като казва, че аргументите, поради които първоначално е било взето това решение, а именно че шумящите вина са луксозен продукт, вече не са валидни в същата степен. (Всъщност точно обратното важи за някои тихи вина!)

5.3

По втората точка, в член 26 от Директива 92/83 (за структурата на акциза), се казва, че кодовете по Комбинираната номенклатура, на които се позовава директивата, са тези, които са били в сила в деня на приемане на директивата (19 октомври 1992 г.). Но Комисията предлага вместо това да се правят позоваванията на най-новите кодове по Комбинираната номенклатура и бъдещите изменения да се приемат в съответствие с член 24 от Директива 92/12/ЕИО (процедура, която предвижда Комитет по акцизите, като този за енергийни продукти).

5.4

По третата точка: за да се избегне проблемът, повдигнат от много оператори, свързан с неясната редакция на директивата, в която не се посочва колко дестилиран алкохол може да се добавя към „други напитки, получени чрез ферментация“, Комисията предлага определението на алкохолна напитка за целите на облагането с акциз да стане по-малко зависимо от класификацията в Комбинираната номенклатура.

5.5

Комитетът смята, че промените, искани от операторите, за опростяване и защита на конкуренцията, са обосновани и логични. Той подкрепя по-рано направените от Комисията предложения и се пита защо тези промени не са били въведени по-рано, за да се измени Директива 92/83 в този смисъл.

5.6

Комитетът призовава да се оттегли предложението за директива, но препоръчва да се приемат предложените от Комисията изменения в Директива 92/83.

27.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/8

1.1

ЕИСК оценява положително предложението за петгодишна статистическа програма за 2008-2012 г. и споделя твърдението, че хармонизираните и сравними статистически системи са изключително необходими, за да може широката общественост да разбере Европа, гражданите да се включат в дебата и икономическите оператори да участват в единния пазар.

1.2

ЕИСК подчертава необходимостта както Евростат, така и националните статистически институти да разполагат с най-добрите човешки и материални ресурси, които им позволяват наличните бюджетни средства. Това е изключително важно за изпълнението на все по-големите задачи, които стоят пред статистическата информация, и поради значението на Европейския съюз като участник в международен мащаб.

1.3

Комитетът смята, че е необходимо да се наблегне повече на аспектите, свързани с благосъстоянието на европейците и в този смисъл предлага като идея Статистическата програма да се разшири със следните области:

1.4

Може да се сметне за недостатъчно вниманието, отделено в Статистическата програма за 2008-2012 г., на подобряването на качеството на статистическата информация за образованието и професионалното обучение, предвид значението й осъществяването на целите от Лисабон.

1.5

Освен това, предвид високата степен на развитие, която е достигнала социалната икономика в ЕС, е целесъобразно да се осигурят статистически данни в тази област.

1.6

От друга страна съществуват сфери, в които наличната за момента статистическа информация е недостатъчна и затова петгодишната програма би следвало да наблегне на тях. В този смисъл могат да се посочат следните области:

1.7

ЕИСК припомня, че съгласно Договора „изготвянето на статистика на Общността не води до прекомерно обременяване на икономическите оператори  (1) “. Това изисква:

1.8

Статистически данни за външната търговия: установени са разминавания, които следва да се коригират, между данните за износа на определена страна за друга страна и данните за вноса във втората страна от първата. Тоест цифрата, посочена за А за износа й към Б, е различна от цифрата, посочена за Б за вноса й от А.

1.9

Предвид многообразието на ЕС с 27 държави-членки, ЕИСК изтъква колко е важно да се положат усилия за постигане на възможно най-голяма терминологична координация в областта на статистиката.

1.10

За гарантиране на по-голяма обективност на статистическите данни, както и на спазването на другите принципи, заложени в Кодекса за добри практики (между които статистическата тайна), ЕИСК смята, че е от основно значение да се упражнява контрол върху дейността на частните агенции, които пряко или косвено оперират в Европейската статистическа система.

2.1

Регламент (ЕО) № 322/97 (2) на Съвета изисква изготвянето на многогодишна Статистическа програма на Общността (СПО) (3), в която се определят насоките, основните области и целите на предвидените действия за период не по-дълъг от пет години, и която образува рамката за изготвяне на цялата статистика на Общността. СПО се прилага на практика посредством годишни работни програми, които дават по-конкретни работни цели за всяка година и посредством специални разпоредби при значими действия. По програмата се представя междинен доклад за оценка и официална оценка след изтичане на периода на програмата.

2.2

В тази връзка целта на настоящото предложение за решение, чието правно основание е член 285 от Договора за Европейската общност, се състои в определянето на глобална стратегическа програма за официална статистика на Общността, която трябва да включва изработването и доставянето на продукти и услуги за потребителите, подобряването на качеството на статистическата информация и доразвиването на Европейската статистическа система (4).

2.3

Главната цел на официалната статистика на Общността се състои в периодично поддържане на развитието, проследяване и оценка на политиките на Общността чрез конкретна, надеждна, обективна, сравнима и последователна информация. В някои области институциите на Общността използват пряко статистическата информация и при управлението на ключови политики.

2.4

СПО за 2008-2012 г. се основава на следните политически приоритети:

2.5

За изготвянето на предложението за решение Комисията проведе консултации със заинтересованите страни, а именно държавите-членки на ЕС, страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и техническите работни групи от Европейската статистическа система (ЕСС). По предложението изготвиха становище Европейският консултативен комитет за статистическа информация в икономическата и социалната област (5) и Комитетът по парична и финансова статистика и статистика на платежния баланс (6).

2.6

По отношение на подхода на програмата, от двата възможни варианта, единият — „ограничен“, а другият — „глобален“, Комисията избра втория, като взе предвид три фактора: капацитета и ефективността на ЕСС, извършените от държавите-членки разходи за нейното прилагане, и тежестта за домакинствата и предприятията.

3.1

ЕИСК се е произнасял многократно през годините по отношение на Статистическите програми (7) и във връзка с различни аспекти на статистическата политика на ЕС. В общ план Комитетът последователно е изтъквал значението на статистическата система за постигането на икономическите, социалните и политически цели на ЕС и необходимостта да се поддържа и укрепва Евростат като ключов елемент за функционирането на системата, както и националните статистически институти в границите на правомощията на държавите-членки за вземане на решения.

3.2

ЕИСК потвърждава тези критерии и освен това по отношение на настоящото решение посочва три аспекта, които налагат използването на възможно най-добрата статистическа система. Ролята на ЕС като световен актьор, постигането на целите от Лисабон и разширяването по отношение на координирането на статистиката на 27 държави-членки са предизвикателства без исторически прецедент. Казано накратко, за успеха на ЕС, наред с други фактори, е важно неговата статистическа система да функционира ефективното.

3.3

По отношение на финансовите средства петгодишната програма за 2008-2012 г. разполага с бюджетни средства в размер на 272,2 млн. еуро (което предполага увеличаване с 24,3 % спрямо оперативните средства, предвидени за програмата 2003-2007 г.). Все пак трябва да се вземат под внимание и други аспекти, извън тази сума (8). Ако се включат административните разходи и съфинансирането от държавите-членки или други органи, общата стойност на бюджетните кредити за поети задължения възлиза на 739,34 млн. еуро.

3.4

Статистическо управление. Според Кодекса за добри практики (9) националните органи и статистическият орган на Общността следва:

3.5

Статистическата програма на Общността за 2008-2012 г. си поставя за задача постигането на 32 цели на множество нива (подробно описани в приложение I на предложението) и предвижда близо 90 цели и конкретни действия (приложение II), свързани както с общите политики, така и с осемнадесет специфични области на конкретни политики на ЕС.

3.5.1

Програмата определя предвидените действия в следните основни области:

4.1

Като се имат предвид амбициозните цели на Програмата за 2008-2012 г., която освен това сега включва тясното сътрудничество между Евростат и статистическите институти на 27 държави-членки, трябва да се отбележи необходимостта от определяне на приоритети в статистическата работа и от използването по възможно най-ефективен начин на ограничените налични средства.

4.2

Член 4 от предложението за решение е свързан с определянето на приоритети в областта на статистиката предвид необходимостта от възможно най-ефективното използване на ограничените средства. Въпреки това в него не се предлагат критерии или водещи насоки за определяне на такива приоритети. Освен това определянето им се оказва трудно, при положение че се признава необходимостта от доразвиване на някои области или от създаването на нови.

4.3

ЕИСК споделя твърдението, че „бързото развитие на възможностите и достъпността на Интернет ще го превърнат в основния инструмент за разпространение на статистически данни в бъдеще. Това ще увеличи значително броя на потенциалните потребители и ще създаде по такъв начин нови възможности за разпространение“ (10). За постигането на тази цел и като се има предвид освен това, че страниците на Евростат в Интернет изграждат образ на Европейския съюз, е необходимо представянето на данните и техният прочит да става по толкова прост и привлекателен начин, колкото позволява технологията.

4.4

ЕИСК споделя твърдението, че сътрудничеството между Евростат и националните статистически институти трябва да се засили (11). Въпреки това отбелязва, че предложението за решение нито конкретизира, нито определя насоки за укрепването на това сътрудничество.

4.5

Област и приоритети на европейската статистика: ЕИСК подчертава, както се вижда от списъка с предвидени действия в точка 3.5.1 на настоящото становище, че статистическата система основно се съсредоточава върху икономическите аспекти, а в същото време не предлага достатъчна информация за социалните аспекти, които имат пряко въздействие върху живота на гражданите на ЕС. Също така посочва, че за разлика от другите области, социалната политика е свързана с образованието, професионалното обучение и младежта.

27.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/11

1.1

Достъпът до надеждни и качествени статистически данни е изключително необходим механизъм за институционалните, икономическите и социалните оператори за извършване на мониторинг и оценка на ефективността на различни правни възможности и за вземане на решения за бъдещето.

1.2

Всъщност възможно най-точната и най-адекватна на действителността представа е важен елемент за приемането на възможно най-добрите политики.

1.3

Това важи по-специално за статистическата информация, свързана със състоянието на заетостта в Европа с цел да се проучи напредъка, постигнат от държавите-членки по отношение на целите, поставени с Лисабонската стратегия.

1.4

За да може да се разбере развитието на пазара на труда в Европейския съюз, е много важно да се знае в кои сектори и в кои региони се намират свободните работни места и какъв е броят им. Незаетите работни места отразяват конюктурните промени в съответните икономически сектори и могат да дадат полезна рамка за определяне на регионите в Европа, в които се забелязва по-голям недостиг на работна ръка или, обратното, значителен икономически растеж и растеж на заетостта.

1.5

Свободните работни места са един от Основните европейски икономически показатели (ОЕИП) и представляват показател, който, ако е бързо достъпен, е полезен и за Централната европейска банка и за Комисията за оценка на въздействието на икономическите промени в някои сектори и за вземане на балансирани решения в паричната политика.

1.6

Възобновяването на Лисабонската стратегия, въз основа на Европейския съвет от м. март 2005 г., постави сред приоритетните си цели създаването на повече и по-качествени работни места. Това неизбежно засили необходимостта от по-добра статистическа информация за нуждите от работна ръка.

1.7

Интегрираните насоки за растеж и заетост (2005-2008 г.) и общите насоки за икономическата политика (ОНИП) в контекста на европейската стратегия за заетостта (ЕСЗ) изискват агрегирани структурни данни на европейско равнище за свободните работни места, подразделени по икономическа дейност, с цел да се анализира нивото и структурата на търсенето на работна ръка.

1.8

Също така наличието на надеждни и редовно актуализирани статистически данни дава възможност на всяка държава-членка да направи оценка на пазара на труда и в последствие да вземе решения в областта на политиката по заетостта, включително на регионална основа.

2.1

Националните данни за свободните и заетите работни места се събират от 2003 г. на основата на джентълменско споразумение, тоест по мълчаливо споразумение. Дори и да гарантира гъвкавост и независимост на държавите-членки, това споразумение не успя да отговори изцяло на нуждите на потребителите на данните.

2.2

Понастоящем четири държави-членки не са изпратили данни на Евростат, а подадените данни не винаги са напълно сравними. По отношение на събирането на тримесечните данни, те не отговарят напълно на изискванията на ЕЦБ и на Комисията за покритие, своевременност и хармонизираност.

2.3

С предложението за регламент (COM(2007) 76 окончателен), изготвено по инициатива на Комитета по заетостта, Европейската комисия си поставя за цел да създаде нормативна уредба, която да дава възможност за получаване на сравнима статистическа информация за свободните работни места в рамките на определени срокове.

2.4

При изготвянето на предложението, по което са консултирани също експерти и Статистическия програмен комитет (СПК), са взети под внимание различни възможности. Избраната в крайна сметка възможност в предложението за регламент гарантира, че събирането на годишни структурни данни ще продължи в краткосрочен план да се извършва на основата на джентълменско споразумение.

2.5

Следователно предложението е насочено най-вече към разпоредбите за събирането на тримесечни статистически данни за свободните работни места. Въз основа на опита, придобит с прилагането на този регламент, се предвижда възможността за приемането в бъдеще на нов регламент, който ще даде възможност да се задоволят нуждите от годишни статистически данни.

2.6

Определянето на необходимата степен на подробност за всеки икономически сектор е поверено на последната версия на Общата класификация на икономически дейности в Общността (NACE).

2.7

Когато е възможно и при спазване на наложените стандарти за качество държавите-членки имат право да използват административни източници или да ограничават полето на наблюдение на отчитаните икономически сектори, с цел да се намали натоварването на предприятията (член 5).

2.8

Комисията предвижда (член 8) извършването на поредица от проучвания за приложимост за държавите-членки, които срещат трудности при предоставянето на данни за:

2.9

В началната фаза (първите три години) за държавите-членки са предвидени на ниво Общност мерки за финансово съдействие. През първите три години разходите по тези мерки ще бъдат в рамките на Програмата на Общността за трудова заетост и социална солидарност — „ПРОГРЕС“ (1) (член 9). По такъв начин ще могат да се започнат инициативи за иновации и усъвършенстване в областта на събирането на данни след приключване на фазата на джентълменското споразумение.

3.1

ЕИСК подчертава важността да се разполага със статистически данни за състоянието на заетостта в Европа, които да бъдат съгласувани и надеждни в максимална степен. Поради това оценява положително и подкрепя усилията на Комисията за създаване на правна рамка, която да позволява по-актуализирана статистическа информация за свободните работни места — сравнима и адекватна на европейско ниво.

3.2

Постигането на целите на Лисабонската стратегия в областта на икономиката и най-вече на заетостта изисква постоянна и ефективна статистическа основа, която да бъде на разположение на всички потребители на статистически данни и на икономическите, социалните и институционалните оператори както на европейско, така и на национално равнище.

3.3

ЕИСК споделя също така избора на регламента като нормативен инструмент, като се има предвид, че целта на предложението, както повечето инициативи в областта на статистиката, изисква стриктно и еднакво прилагане в целия Европейски съюз.

3.4

Решението да се включи в предложението единствено събирането на тримесечни данни, а събирането на годишни структурни данни да продължи въз основа на джентълменското споразумение, несъмнено е продиктувано от необходимостта да се започне постепенно преминаване от събиране на статистически данни на основата на неофициално споразумение към друг вид събиране на данни, основано на регламент. Този преходен период трябва непременно да бъде придружен от постоянен мониторинг на получените резултати и ЕИСК изразява желание в близко бъдеще да може да се постигне по-пълна и надеждна рамка както по отношение на годишните данни, така и на тримесечните данни, свързани с потенциала на европейския пазар на труда.

ЕИСК изразява съжаление, че все още не е извършена оценка на въздействието, но очаква Комисията да изготви такава преди да бъде приет допълнителен регламент за прилагане, тъй като по принцип ще се увеличат разходите и тежестите за европейските предприятия без да се приспаднат намаленията за извършването на други проучвания.

3.5

Все пак ЕИСК смята, че, предвид необходимостта от опростяване на събирането на данни и от намаляване на произтичащите разходи, е направен недотам ясен избор, който се изразява в това събирането на данни в сектори, определени като „сезонни“, по-специално свързаните със земеделието, рибарството и горското стопанство, да стане незадължително.

3.6

Въпреки това проблемът за сезонните корекции поставя редица въпроси по отношение на надеждността на тази статистическа информация, тъй като в други промишлени сектори и/или в публичната администрация моделите на сезонен договор са практика от доста години (текстилната промишленост, хранително-вкусовата промишленост, туризма и др.).

3.7

Освен това структурата на трудовите договори във всички държави-членки на ЕС понастоящем включва десетки разновидности на трудови правоотношения. Поради тази причина е важно да се знае за какъв вид работно място става въпрос (безсрочно или срочно, на пълно работно време, по проект, сътрудничество и др.)

3.8

Една обща картина, по-точно отразяваща действителния потенциал на пазара на труда, неговото развитие или несъвършенствата му в някои сектори или региони, би дала възможност по-добре да се разработят стратегиите, необходими за постигането на целите на Лисабонската стратегия.

3.9

По същата причина ЕИСК смята, че най-вече по тези въпроси са необходими преки консултации с европейските социални партньори, както и тяхното непосредствено участие.

ЕИСК приветства правомощието за упражняване на контрол на Европейския парламент по отношение на предложението, обект на процедурата по съвместно вземане на решение. Регламентите за прилагане подлежат на процедурата по комитология в рамките на процедурата за регулиране с контрол в съответствие с установената в решения 1999/468/ЕО и 2006/512/ЕО на Съвета процедура.

27.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/13

1.1

Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета установи обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) за държавите-членки.

1.2

Той бе изменен за пръв път през 2005 г. поради присъединяването на 10 нови държави-членки. С присъединяването на България и Румъния възниква необходимост от ново изменение: в приложение към регламента следва да се добавят таблиците за споменатите държави-членки.

2.1

ЕИСК взема под внимание предложението на Комисията и предвид факта, че то произтича от присъединяването на нови държави, и от друга страна, че е от чисто технически характер, може само да го одобри.

27.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/14

1.1

Директивата относно услугите във вътрешния пазар (1) трябва — по смисъла на Лисабонската стратегия — да насърчава конкурентоспособността, растежа и заетостта. Тя предизвика същевременно интензивен дебат за формата на свободата на услугите. Спорен момент беше и остава въздействието върху националните пазари на труда, социалните условия и изискванията за защита на потребителя. ЕИСК изрази подробно своята позиция по проекта на Комисията в становището си от февруари 2005 (2), затова тук се дискутира не правния текст на директивата, а по-скоро очакваното въздействие върху заетостта и интересите на потребителите при така планираното осъществяване на вътрешния пазар на услугите.

1.2

Свободата на предоставяне на услуги е една от четирите свободи на вътрешния пазар, които са залегнали в Договора за създаване на ЕС и отдавна са политическа реалност. Стратегията на Комисията, изразена чрез директивата за услугите на ЕС, цели да премахне всички бариери пред предоставянето на услуги. Тук не става въпрос пряко за отделни аспекти на пазара на труда или на защитата на потребителя. Доколкото обаче свободата на предоставяне на услуги трябва по-добре да се осъществява на практика, то различията в отделните национални системи са по-ясно и по-силно доловими. В същото време има сравнително малко общовалидни за целия ЕС разпоредби за защита на интересите на работещите и на потребителите. Често доминират национални и твърде различни правни и социални разпоредби и разпоредби за заетостта. Към това се прибавя и предвидената в директивата за услугите паралелна и съответно отделна валидност на определени разпоредби на страната на произход и страната, в която се предоставят услуги, чието въздействие ще покаже бъдещата практика.

1.3

Социалната стабилност и доверието на потребителя са съществен елемент от европейската интеграция и също така предпоставка за успешен вътрешен пазар на услугите. Голям недостатък на дебата за директивата за услугите на ЕС е, че не представя надеждни анализи за нейното влияние върху социалните условия в държавите-членки, заетостта и интересите на потребителите. Липсата на статистическа основа за количествено определяне на свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги между държавите-членки, беше един от аспектите, критикувани от ЕИСК (3). На практика не съществуват и надеждни данни по отношение на очакваните структурни промени на пазара на труда в държавите-членки. Така от една страна съществуват малко на брой и твърде общи статистически оценки на въздействието, а от друга — оценки на единични случаи с незаконен или полузаконен характер. И двете не са достатъчни, за да се направи обективна оценка на въздействието.

1.4

Осъществяването на вътрешния пазар на услугите е важен елемент от Лисабонската стратегия. Възможностите за растеж в този сектор са важен импулс за повече заетост. Нарасналата конкуренция в резултат на либерализирането на пазара на услугите ще има положителни последици, тъй като ще се разшири гамата от предлаганите услуги и цените им ще се понижат. Успоредно с това е необходимо обаче непрекъснато подобряване на социалната защита на работещите и подходящо ниво на защита на потребителя. Същото важи и за валидните в държавите-членки стандарти за качество и сигурност, включително опазването на околната среда. Последиците за заетостта ще бъдат различни в отделните сектори и държави-членки. Въздействието върху малките и средните предприятия е решаващ фактор.

1.5

Целта на становището по собствена инициатива е да посочи по-ясно въздействието на сегашната стратегия на вътрешния пазар на услугите върху пазарите на труда, условията на заетост и защитата на потребителя и по този начин да бъде от практическа полза за заинтересованите страни и за институциите на ЕС. Тези аспекти не бяха разгледани задълбочено в предишните две изслушвания на ЕИСК относно вътрешния пазар на услугите (4).

1.5.1

Изхождайки от европейското правно разбиране за „свобода на предоставяне на услуги“, която обхваща всяко предоставяне на услуга между два икономически субекта в различни държави-членки (5), тук става въпрос за три теми:

1.6

Настоящото становище следва да се разбира от една страна, като начална точка и от друга — като принос към окончателния доклад на Европейската комисия относно преразглеждането на вътрешния пазар (6) и дискусиите в ККВВП (7). То се гради на данните, с които разполагаме понастоящем и на практическия опит и очакванията на експертите и заинтересованите страни. Те бяха взети от изслушването през април 2006 г. във Виена и от един въпросник, съставен през есента на 2006 г. и изпратен на почти 6 000 експерти от бизнеса, профсъюзите и различни заинтересовани групи, както и научната общност и различни министерства. Над 150 участници отговориха на въпросите. Становището не претендира, че е научно изследване и не може да замести едно такова изследване. Целта му е по-скоро, от една страна да даде опорни точки за разрешаването на съществуващите проблеми и за бъдещи развития, които да бъдат разгледани по-задълбочено в едно дългосрочно изследване от страна на Обсерваторията на единния пазар на ЕИСК, а от друга страна да даде импулс на институциите на ЕС и на други организации за техните политически решения и научноизследователската им дейност.

2.1

Европейската комисия обосновава създаването на своята стратегия за вътрешния пазар със слабото развитие на трансграничното движение на услуги в ЕС. От един по-динамичен вътрешен пазар на услугите се очакват едновременно позитивни импулси за заетостта и позитивен ефект за потребителите и предприятията. Как по-точно да се разбира тази динамика?

2.2

Все още не е решен проблемът със статистическото отразяване на трансграничния обмен на услугите. До днес Евростат и националните статистически служби използват т.нар. статистика на финансовите потоци, т.е. счита се, че износ или внос на услуги има само тогава, когато е налице основание за трансгранично плащане. Докато в сектора на услугите съществува интензивно сътрудничество, трансфер на знания и обмен на услуги, между отделните клонове на фирми, между партньори в партньорски мрежи или между дългосрочно сътрудничещи си правно самостоятелни икономически единици в съответните страни съществува мащабна разплащателна система. При такива мрежови структури съответният партньор отчита трансфера на знания, време и услуги съответно в собствената си страна като собствена услуга към клиентите, което обаче не довежда до трансгранично плащане.

2.3

Резултатът от това е, че според Комитета в сектора на услугите съществува значително по-голям обем на обмен и съответно по-голямо влияние върху вътрешния пазар, отколкото това сега се отразява в официалната статистика. ЕИСК определено счита, че Европейският съюз трябва да проведе научно обосновано проучване за това как отделните клонове на сектора на услугите в държавите-членки вече организират своите усилия за сътрудничество с предприятия от други страни. Изхождайки от това проучване и основавайки се на него, в бъдеще трябва да се постигне надеждно отразяване на действителния обем на пазара на услуги в Европейския съюз. Това ще бъде подкрепено чрез съответни усилия на европейските статистици за изработване и въвеждане във всички държави на индекси за цените за всички услуги.

2.4

Например, въз основа на днешни данни Комисията счита, че секторът на услугите произвежда 56 % от БВП на ЕС, осигурява 70 % от общата заетост, но представлява само 20 % от обема на търговския обмен в рамките на Общността. В сравнение със САЩ увеличението на производителността в сектора на услугите в ЕС е значително по-малко (8).

2.5

Тази слабост не се усеща на световния пазар, където ЕС е водещата сила в търговията с услуги с ясна тенденция на увеличение. През 2003 г. делът на ЕС възлизаше на 26 %, докато този на САЩ бе малко над 20 %. Дори набиращите сила търговски партньори Индия и Китай, взети заедно, въпреки значителната си динамика, достигат дял от малко над 5 %. Между 1997 г. и 2003 г. делът на ЕС нарасна с 1.8 % и надмина този на другите и в това отношение.

2.6

Направена е констатацията, че слабостта в позицията на ЕС се отнася главно до търговията в рамките на ЕС. Но и тук данните не водят непременно до този извод. Между 2000 г. и 2003 г. търговията с услуги в рамките на ЕС нарасна с 10,8 %, а тази с партньорите извън ЕС само с 6,4 %. Следователно, погледнато в сравнителен план, динамиката на вътрешния пазар е ясна, още повече, че през 2003 г.като цяло бе отбелязан икономически спад. Освен това, трябва да се вземе предвид и спада на цените на услугите.

2.7

ЕИСК призовава Комисията да пристъпи към по-задълбочена оценка на въздействието от по-нататъшното осъществяване на вътрешния пазар на услугите. Тук би могъл да бъде от полза т.нар. SWOT-анализ (Анализ на силните и слабите страни, възможностите за развитие и заплахите).

3.1

Оценките на въздействието върху заетостта са свързани с прогнозите за растеж. Един от първите анализи на въздействието на Директивата на ЕС за услугите бе направен през октомври 2004 г. от Бюрото за анализ на икономическата политика в Нидерландия (9). Той следва обичайната теза на ОИСР, че всяко дерегулиране води до растеж и оттам до по-голяма заетост. Интересното е, че това изследване стига до извода, че не разпоредбите сами по себе си възпрепятстват растежа, а по-скоро тяхната хетерогенност. Според очакванията на авторите на изследването, Директивата за услугите би спомогнала за нарастване на търговията с услуги с 15 до 30 % и на дела на преките чуждестранни инвестиции в търговския сектор с 20 до 35 %.

3.2

През пролетта на 2005 г., по поръчка на Комисията, институтът Copenhagen Economics публикува едно изследване (10), което обръща внимание на въздействието върху заетостта. При очаквано покачване на потреблението с 0,6 % от БВП на ЕС, нетното увеличение на работните места за всички 25 държави-членки би трябвало да възлиза на 600 000 работни места. Също така се очаква покачване на производителността и едновременно с това покачване на работните заплати средно с 0,4 %.

3.3

Изводите на изследването от Копенхаген бяха дискутирани оживено, преди всичко поради това, че то използва аргументи изключително от гледна точка на предлагането и залага единствено на ефекта от покачващото се търсене при намаляващи цени чрез отпадане на всякаква регулация. То не взема под внимание фактори, които биха попречили на едно покачващо се търсене, например намаляване на покупателната способност или промяна в поведението на потребителите. Освен това беше оспорен и подборът на секторите. Не съществуват други оценки на въздействието върху заетостта или те се основават на изследването от Копенхаген и съответно достигат до същите заключения (11). Необходимо е също така да се обърне повече внимание на влиянието на научните изследвания и иновациите, на повишаването на нивото на квалификацията и на използването на комуникационните технологии за подобряване ефективността на вътрешния пазар на услугите.

3.4

Разкриването на 600 000 работни места само по себе си е положително, но с оглед на големите очаквания е по-скоро скромно (12). Далеч по-важно е обаче, че такъв един ръст може да бъде съвсем различен в отделните браншове, държави и при различните категории работници. По този въпрос засега няма никаква информация. ЕИСК би желал да се опита, с помощта на Обсерваторията на единния пазар и във връзка с настоящето становище по собствена инициатива, да хвърли повече светлина върху тези структурни промени, засягащи пазара на труда.

3.5

От анкетата на ЕИСК става ясно, че интересът към такава информация е голям. 90 % от анкетираните считат, че съществуващата информация относно въздействието върху заетостта във вътрешния пазар на услуги е недостатъчна. Нашите въпроси се отнасяха най-напред до сектори, в които имаше особено големи загуби или нарастване на броя на работните места. 60 % от анкетираните очакват положителен ефект върху заетостта като цяло или в отделни сектори. Най-често се посочват консултантските услуги за предприятия и юридическите консултации; следват търговията, занаятите/МСП, транспорта, здравните услуги, селското и горско стопанство, индустриалните услуги, образованието, туризмът, услугите за личността, строителният мениджмънт. На въпроса дали очакват загуби на работни места, 44 % от анкетираните отговарят положително. От гледна точка на загуба на работни места на първо място се посочва индустрията. Следват услугите от обществен интерес, строителният мениджмънт, селското и горското стопанство, услугите, насочени към предприятия, хранителните продукти, услугите за личността, търговията/търговията на дребно, туризмът, текстилната индустрия.

3.6

Въпросът за ползите от този процес води до някои интересни съпоставки. Може да се очаква адаптирането към пазара да играе решаваща роля и губещи да бъдат всички, които не успеят да се приспособят към новите либерализирани условия и към трансграничния пазар. Квалифицираният труд има повече шансове от неквалифицирания, както и младата, квалифицирана и мобилна работна сила, за разлика от по-възрастните и по-малко мобилни хора. Работните места с висок социален стандарт са губещи спрямо незащитената заетост или самостоятелна заетост, които занапред ще имат все по-голямо влияние. Посочва се, че качеството спрямо цената, високите стандарти за навлизане в дадена професия и страните с високи социални разходи ще се окажат в по-неблагоприятно положение. Новите държави-членки спадат към онези, които ще извлекат най-големи ползи от тази ситуация, а старите — към онези, които ще се възползват най-малко. Малките предприятия и онези, които оперират на местно ниво, ще бъдат изправени пред натиска, упражняван от големи транснационални компании. Що се отнася до въпроса за потребителите, то той остава нерешен.

3.7

Развитието на малките и средни предприятия представлява особен аспект: ще доведе ли нарастването на трансграничния обмен на услуги до повече заетост или ценовият и конкурентен натиск ще доведе до елиминиране на малките и средните предприятия (МСП) и заедно с това до спад в заетостта? Две трети от анкетираните (66 %) виждат положителни последици за заетостта. Същевременно обаче 55 % от анкетираните се страхуват от конкуренцията, която ще доведе до елиминиране на предприятия. Според мнението на голяма част от запитаните (69 % ), либерализирането на вътрешния пазар на услугите няма да окаже съществено влияние върху развитието на малките и средни предприятия, което зависи в по-голяма степен от други фактори. Преобладават положителните очаквания, но като цяло е вероятно те да бъдат скромни. Това, което все пак се очаква, е квалификацията на заетите, способността за иновации и качеството на услугите да са решаващи фактори за оцеляване и за успех. Засилват се също така очакванията, дори изискването за повече хармонизация (образование и професионална квалификация, изискванията към мениджмънт, цени и заплати, социални вноски, корпоративни данъци и като цяло адаптация към европейските и международните стандарти). Очаква се влошаване по отношение на социалните стандарти и защитата на потребителите и на околната среда. Също така се изразяват опасения, че местните културни особености могат да бъдат засегнати, ако големите доставчици завладеят пазарите.

3.8

На въпроса дали самонаетите биха имали в бъдеще повече възможности да работят на трансгранично ниво, 84 % отговарят положително.

4.1

Трансграничните услуги почти винаги са свързани с мобилността на работещите. Поради липсата на хармонизирани условия в ЕС, сега в рамките на един национален пазар или в едно и също предприятие се прилагат различни разпоредби на социалното законодателство. Европейската директива за командироване на работници определя минимум от основни условия за еднакво третиране на командированите и местните работници. Освен това от директивата на ЕС за услугите бяха изключени по принцип въпросите, свързани с трудовото и социално право. Това обаче не означава, че един растящ трансграничен пазар на услуги не оказва влияние. Въпреки Директивата за командироване на работници, все още съществуват редица нехармонизирани разпореби в областта на колективното трудово договаряне. Изключването на трудовото право от Директивата на ЕС за услугите не успя да наложи „принципа на работното място“ за заетите; избраните правни формулировки бяха остро критукувани и се считат за неясни и нееднозначни. Тук трябва да се изчака бъдещото им транспониране в отделните национални правни системи. В заключение ако се приеме, че изграждането на вътрешният пазар на услугите бъде завършено успешно, то нарастващата честота и вероятно продължителността на командироването ще му придадат ново качество.

4.2

Тук не е мястото да се води дебат за прилагането на Директивата за командироване на работници. Основният въпрос по-скоро е: какви нови проблеми могат да възникнат или какво задълбочава сегашните проблеми, като се има предвид, че в рамките на предоставянето на услуги занапред работниците от различни държави-членки ще работят все по-често и евентуално все по-дълго на едно и също работно място, но при различни условия? Тук може би се крият и възможности ако си спомним за прогнозата на изследването от Копенхаген за покачващи се заплати. При това определено не става въпрос за това да вменим на участниците на пазара и политиците намерения за социален дъмпинг, а да представим истинска картина на реалността.

4.3

82 % от запитаните отговарят положително на въпроса, дали нарастването на трансграничните услуги, а поради това и на дейността на командированите за работа в друга държава работници, ще доведе също така до промяна на националните условия за заетост в собствената им държава. 20 % считат, че ще настъпи подобрение на условията на труд, докато 17 % очакват влошаване. Само 7 % вярват, че работните места ще станат по-сигурни. 56 % смятат, че ще се увеличи гъвкавостта на заетостта и броя на срочните трудови договори.

4.4

Този аспект на гъвкавостта се забелязва също и в отговорите на следващия въпрос. Мнозина очакват намаляване на броя на постоянно заетите за сметка на временната заетост, договорите за изпълнение на определена работа и нарастването на привидната самостоятелна заетост. Изразени са и положителни очаквания: езиково обучение, нови подходи и позитивни стимули за придобиване на квалификация, увеличения на заплатите и на предложенията за работа. Преобладават обаче опасенията: очаква се по-голяма конкуренция, по-лоши условия на труд, по-дълго и по-гъвкаво работно време, както и нарастване на социалните конфликти, незаконните практики и намаляване на заплатите. За социалните системи настъпват нови трудности. По-малко мобилните работници, особено жените, ще срещат трудности в бъдеще и семейните структури ще страдат поради нарастващата мобилност. По въпроса за влиянието на един бъдещ либерализиран вътрешен пазар на услугите върху промяната на заплатите 50 % от запитаните очакват те да намалеят, 43 % предвиждат увеличение, а 7 % не виждат някакъв особен ефект или посочват, че това зависи от съответния сектор.

4.5

На въпроса дали Директивата за командироване на работници гарантира достатъчна социална защита, 48 % от запитаните отговарят положително, 52 % — отрицателно. На въпроса дали са необходими нови разпоредби, повечето от запитаните предпочитат такива, които да обхванат целия ЕС (65 %), една трета смятат, че проблемите се урегулират по-добре на национално ниво, а 2 % считат и двата подхода за необходими. Отговорите на отворения въпрос на кои проблеми трябва да се обърне особено внимание могат да се обобщят както следва: на първо място сред посочените проблеми е липсата на социална хармонизация (включително достъп до професия или занаят), в резултат на което има неравнопоставено третиране. На второ място по важност логично се поставя искането за разширяване на приложното поле на директивата за изпращане на работници за някои сектори и на съдържанието на разпоредбите. Погрешното прилагане на разпоредбите за командироване на работници, правната несигурност и нарастването на незаконните практики, както и недостатъците в контрола и наказателното преследване се споменават в голяма част от отговорите. Към това се прибавят и проблемите в областта на сигурността и здравната защита на работното място, както и в системите за социална защита и борбата с привидната самостоятелна заетост. Накрая се критикува също така прекалената бюрокрация и все още съществуващите пречки на национално ниво, както и тенденцията към фрагментиране на националните пазари. Недостатъчното съобразяване с езиковите и културните различия също би могло да създаде проблеми.

4.6

Как влияят тези отношения в предприятията, когато в рамките на договорите за предоставяне на услуги работници от други държави работят при отчасти различни национални условия на труд? 6 % от запитаните не предвиждат това да окаже особено влияние, докато 23 % в момента не могат да преценят това. 24 % очакват да се увеличат различията в условията за труд вътре в предприятията, 34 % считат, че ще става все по-трудно да се спазват социалните и трудови разпоредби и 13 % потвърждават, че националните права на работещите за участие в управлението на предприятието не обхващат напълно командированите работници. В следващите отговори на отворения въпрос се добавят и нови аспекти. Появяват се нови трудности в заплащането и в социалната сфера поради нееднакво заплащане за еднаква работа или поради намаляване на социалните придобивки, доброволно предоставяни от предприятията. Запитаните често изразяват и очакването, че запознаването с „по-добри практики“ би могло да бъде шанс да се подобрят условията на труд и да се повиши качеството на работата. В този смисъл трябва да се вложи повече „интелигентност“ в социалния диалог на ниво предприятие. Пречките в комуникациите биха могли да влошат качеството на работата като цяло и в частност работата в екип, освен това да доведат до обща загуба на солидарността между членовете на персонала. За отделния работник и служител понякога би било по-трудно да познава и защитава своите права. Твърде голямото неравноправие би могло да възпрепятства успеха на предприятието (конфликти, административни разходи, качество на работата) и спазването на законовите разпоредби да доведе до прекалено големи изисквания за предприятието и до повече злоупотреби. В заключение по-голямата свобода на предлагане на услуги се разглежда като възможност за решаване на проблема с намирането на квалифицирани кадри.

4.7

Трудно е да се обобщят отговорите, свързани с примери от практиката, тъй като в своето специфично съдържание те би трябвало да допринесат за едно по-добро разбиране. Затова тук ще се ограничим с цитирането само на отделни примери от практиката, които илюстрират непосочени до този момент проблеми. Така например се посочват неясните разпоредби и процедури в случай на трудова злополука, по-специфични проблеми при командироването в рамките на даден концерн; преобразуването на договорите за работа, прилагане на колективни трудови договори от други страни, както и третирането на мигрантите-работници.

5.1

Вътрешният пазар на услугите трябва да бъде в полза и на потребителите. Това е въпрос на наличност (цена, достъп, предлагане), на качество, на прозрачност (информация, доверие) и на правна сигурност (гаранция, защита на потребителя). Вземат ли се под внимание днес тези аспекти в достатъчна степен? Ще бъдат ли насърчавани от предложенията за осъществяване на вътрешния пазар на услугите или могат да възникнат проблеми за потребителя? Третият основен въпрос на анкетата би трябвало да хвърли светлина върху практическия опит с трансграничното движение на услуги от гледна точка на потребителя.

5.2

Оценката на директивата за услуги на ЕС не е еднозначна от гледна точка на защитата на потребителя. По време на изслушването на ЕИСК през април 2006 г. бяха отправени критики, че като цяло на защитата на потребителя се отделя непростимо малко внимание. Има обаче и положителни оценки, които се отнасят предимно до подобреното предлагане. Все пак, въпросите за защита на потребителя като цяло не се изтъкват достатъчно ясно и вероятно ще бъдат разгледани задълбочено едва когато има конкретни наблюдения за въздействието на национално ниво. Доверието на потребителите обаче е от голямо значение за успеха на вътрешния пазар на услугите на ЕС.

5.3

Изложените в точка 5.1 критерии за един ориентиран към потребителите вътрешен пазар на услуги (наличност, качество, прозрачност и правна сигурност), в рамките на въпросника би трябвало да бъдат подредени по приоритетност — първо от собствена гледна точка и второ като оценка, доколко тези аспекти се насърчават от Директивата за услугите на ЕС. Докато качество и правна сигурност се оценяват високо от лична гледна точка (на първо и второ място), то оценката на директивата за услуги на ЕС показва, че наличността е поставена на първо място, а правната сигурност заема последно място. Доволни от сегашното състояние на реализирането на тези аспекти са едва 23 %, докато 77 % смятат, че са необходими подобрения.

5.4

Въпреки че директивата за услуги на ЕС не поставя под въпрос валидността на разпоредбите за защита на потребителя в страната, в която се предоставят услугите, по време на дебата бяха изразени опасения, че в това отношение съществуват пропуски. На въпроса дали виждат в бъдеще опасност за националните разпоредби за защита на потребителя, 52 % от запитаните отговарят положително. Най-често оплакванията се отнасят за влошено прилагане на законодателството, особено в случаи на жалби и искове за обезщетяване. Това е в унисон и с отговорите на един друг въпрос, на който 76 % от запитаните съобщават за проблеми във връзка с гаранциите и административното производство. 51 % се опасяват, че ще настъпи общ спад в нивото на защита на потребителя. По-специално се смята, че са застрашени всички по-високи национални стандарти (над минимума за ЕС). Тази заплаха важи също така и за административно-правните разпоредби за упражняване на занаят, които са непосредствено свързани с потребителя, тъй като занапред ще бъдат урегулирани на принципа на страната на произход, като например защита от злоупотреби или основа за предявяване на искове за обезщетение. Съществуват опасения от намаляване на гаранциите и от снижаване на качеството на услугите. Накрая мнозина изразяват опасение от загуба на правото на информация, напр. информация за продукта (опасност за околната среда, гаранции, обща прозрачност), обозначаване на цената, информация за доставчика на услугата (добросъвестност, ниво на квалификация, осигуряване съобразно изискванията), гаранции, отговорност и т.н.

5.5

Специално бе зададен въпрос за желаната и задължителна информация за потребителя при трансгранично предлагане на услуги. На първо място стоят данните за правни гаранции, обезщетяване и права за подаване на жалба, също така идентичност на доставчика на услугата/произход, прозрачност на цените и точни данни за качеството на услугата, както и безопасността на продукта/гаранции. Очевидно обезпокоени от дебата относно принципа на страната на произход, мнозина искат да бъде отразено кое законодателство е в сила и коя е компетентната надзорна институция, съответно инстанция, която разглежда жалбите.

5.6

Само 25 % от анкетираните имат опит с европейските служби за консултиране на потребителите или с европейското сътрудничество в областта на защитата на потребителите. Тяхната оценка е най-често положителна, въпреки че са посочени някои недостатъци, например оказване на трансграничната помощ с цел прилагане на законодателството или при намирането на подходящ партньор в своята държава. Чуха се и критични гласове, които окачествиха процедурата като твърде бюрократична и скъпа и намират съвместната работа по защитата на потребителя за твърде слаба и неефективна, особено в сложни случаи. Като цяло остава впечатлението, че информацията относно европейските служби за консултиране на потребителите, съответно за възможностите за съвместна работа, не е широко разпространена.

5.7

За гарантиране на по-добро качество на услугите, Директивата на ЕС препоръчва да се въведат доброволни стандарти и сертификация. Това предложение се приема положително от 54 % от запитаните, 46 % по-скоро изразяват съмнения. Застъпниците на доброволните стандарти за качество смятат това за ефикасно средство, което трябва да се наложи на пазара и спрямо клиентите. Критиците са почти единодушни в мнението си, че спазването на такива стандарти без наличието на държавен контрол не е гарантирано. По тази причина някои предпочитат ясни разпоредби. Доброволните стандарти ще се изпълняват от честните предприемачи, но няма да помогнат срещу „черните овце“. А именно това е особено важно в трансграничния обмен на услуги.

5.8

Директивата за услугите на ЕС въвежда също така система за споделена контролна дейност между институциите в страната на произход и страната, в която се предоставя услугата. Ние искахме да знаем, дали това допринася за повече доверие у потребителите. 82 % от запитаните отговарят с „да“, докато 18 % имат по-малко доверие. Явно съществуват съществени резерви относно приложението на системата на практика.

5.9

В заключение беше дадена още веднъж възможност да се отговори на отворени въпроси относно защитата на потребителите на бъдещия вътрешен пазар на услугите. Тук отново бе поставен основният въпрос за липсата на правна яснота и правна сигурност в областта на защитата на потребителя по отношение на гаранциите, отговорността (например при неплатежоспособност), правото на гаранция (недостатъчна хармонизация, проблемът за предоставяне на доказателства) и упражняването на правата за обезщетение (твърде бавни и сложни процедури, стремеж към по-добра хармонизация). На второ място стои осигуряването на повече информация за услугата и за нейния доставчик. Недостатък е и липсата на общи стандарти за качество и съпоставимост на компетенциите и дипломите за професионално образование. Разпоредбите за защита на потребителите често не се транспонират правилно или изцяло липсват в отделни области (например в частното пенсионно осигуряване или при здравните услуги). Роля играят и социалните въпроси (преминаване под допустимия минимум за заплащане на труда, работа на черно, миграция), а също и опасението, че ще отпаднат стандартите за сигурност и опазване на околната среда. Би трябвало да се определи минимално ниво от общодостъпни услуги, които гарантират социално участие. Съществуват също така и опасения за нарушаване на конкуренцията в ущърб на местните доставчици (например поради различни социални разходи), както и проблеми, произтичащи от разлики в курса на валутите.

6.1

Отговорите на анкетата показват, че съществува голям интерес към новите предизвикателства към пазарите на труда, заетостта и защитата на потребителите във вътрешния пазар на услугите. Посочват се много от проблемите, но и бъдещите възможности. Тези два аспекта заслужават като цяло повече внимание и би трябвало да спомогнат за предстоящото прилагане на Директивата за услугите на ЕС.

6.2

Един все още нерешен проблем е статистическото отразяване на трансграничния обмен на услуги в ЕС. Едно реалистично представяне е предпоставка за оценка на динамиката на заетостта и то може да помогне за нейното развитие. ЕИСК отново повтаря своето искане да се извърши еднократно базисно изследване, което единствено може да реши проблема.

6.3

90 % от анкетираните считат, че информацията за възможните последици за заетостта от новата стратегия за вътрешния пазар не е достатъчна. 60 % очакват позитивен ефект върху заетостта. 44 % предвиждат загуба на работни места. Като цяло се очакват „размествания в заетостта“. Тук би бил полезен един диференциран и секторно ориентиран подход за по-нататъшно наблюдение от страна на Обсерваторията на единния пазар, например на услуги, свързани с индустрията, образованието, избрани либерализирани услуги от обществен интерес, персонално ориентирани услуги и занаятите. Тук от съществено значение са препратките към въпроса за онези, които извличат най-големи ползи. Препоръчва се точното наблюдение на аспектите квалифицирана/неквалифицирана работа и възможностите на специализирани, мобилни работещи спрямо тези на работещите с по-малка мобилност. В първия случай става дума за процес, който се очаква да протече както между отделните държави-членки, така и вътре в рамките на даден сектор. Вторият аспект представлява особено предизвикателство към пазарите на труда и социалните системи.

6.4

Развитието на малките и средните предприятия, както и развитието на заетостта като цяло се оценява положително, но влиянието на Директивата за услугите на ЕС върху това развитие се оценява по-скоро като минимално. Все пак се очакват нови предизвикателства, които трябва да бъдат посрещнати с по-качествена и квалифицирана работна ръка и с по-висока способност за иновации. Някои препоръчват на новия конкурентен натиск да се отговори с повече хармонизация на рамковите условия. Някои се опасяват, че местните културни особености могат да бъдат засегнати, ако големите доставчици завладеят пазарите.

6.5

Според заинтересованите страни, бъдещото задълбочаване на вътрешния пазар на услугите би трябвало да доведе най-вече до промяна в националните условия на труд и заетост (82 %). Тези отговори са дадени не поради непознаване на Директивата за услугите на ЕС, а поради обръщане на внимание на липсата на хармонизация и новите влияния върху пазара. Повечето анкетирани очакват да се увеличат срочните договори и гъвкавите условия на заетост. Положителните очаквания се свързват с по-добри предложения за работа, езиково обучение и квалификация.

6.6

Валидните разпоредби за командироване на работници играят важна роля в този контекст. Празнотите в прилагането на тези разпоредби често се представят като проблем. С оглед на новите предизвикателства, за половината от запитаните днешните разпоредби не са достатъчни, за да гарантират социална защита. Това става ясно при точно наблюдение на ниво предприятие. Колкото по-голяма е нехармонизираната област, толкова по-голяма е и базата за неравноправно третиране при една и съща работа. Това донякъде се разбира и като възможност, когато контактът с „по-добри практики“ може да послужи като стимул за по-добри условия на труд в страната на произход. Може да се направи общата констатация, че нееднаквите условия на труд и съответно законовите разпоредби в едно предприятие представляват също така предизвикателство за предприятията. Тук не е мястото да се води дебат за командироване на работници. В случая е важна констатацията, че неравнопоставеността, а заедно с това и конфликтите, ще нарастват. Това е задача на ЕС и на националните законодателства, особено в контекста на предстоящо прилагане на Директивата за услугите на ЕС, но също така е предизвикателство за социалния диалог в ЕС.

6.7

Поради по-голямата мобилност на работещите в рамките на трансграничното предлагане на услуги и по-голямата неяснота по отношение на правата им, ще нарасне необходимостта от консултантски услуги. Тези услуги трябва да бъдат гарантирани в целия ЕС. Важен източник на информация представлява работата на ЕвроИнфо центровете, и изграждането на база данни по въпроси, отнасящи се до работещите, което ЕИСК следи с жив интерес.

6.8

Оценката на Директивата за услугите на ЕС от гледна точка на потребителя не е еднозначна. Съществуват както критики, така и положителни оценки. Според резултатите от качеството и правната сигурност са високо оценявани, но, по мнение на анкетираните, тези аспекти не се насърчават достатъчно в Директивата за услугите на ЕС. Доволни от днешното състояние на защитата на потребителите са само 23 %.

6.9

Тревогите основно са свързани с правната сигурност и с прилагането на законодателството. Въпреки че Директивата за услугите на ЕС оставя националната защита на потребителя непроменена, 52 % от анкетираните виждат заплаха за националните разпоредби в тази област. Изразява се желание за ясно регламентиране на гаранциите и отговорността и бързо упражняване на правата за обезщетение. Изглежда съществуващите правила в това отношение не са достатъчни или изниква заплаха за високите национални стандарти в контекста на бъдещата конкуренция. Същата важност се придава на гарантирането на достъпа до подробна информация за услугата и за доставчика. Като недостатък се отчита липсата на общи стандарти за качество (доброволното сертифициране среща противоречиви отзиви у потребителите) и съпоставимостта на компетенциите и професионалната квалификация. Разпоредбите за защита на потребителите често не се прилагат правилно или изцяло липсват в отделни области (например в частното пенсионно осигуряване или при здравните услуги).

6.10

Малцина имат опит с европейските служби за консултиране на потребителите и съответно с трансграничното сътрудничество. Съществуващите подходи най-често се оценяват положително, но и като недостатъчни. Те са недостатъчно ефективни и почти не помагат при прилагането на законодателството или при сложни случаи.

6.11

Интересите за защита на потребителя трябва да играят по-голяма роля във вътрешния пазар на услугите. На изразените безпокойства относно правната ситуация при трансграничното предлагане на услуги трябва да се отговори с информационна стратегия на национално и на европейско ниво. Не бива да се подценява и искането за по-точни данни за услугата и за нейния доставчик. Това трябва да се има предвид и при прилагането на Директивата за услугите на ЕС.

6.12

Обсерваторията на единния пазар на ЕИСК, в тясно сътрудничество със специализираната секция „Заетост, социални въпроси, гражданство“, ще продължи да се занимава с влиянието на вътрешния пазар на услугите върху нарастването на търговията с услуги между държавите-членки, както и заетостта и защитата на потребителите. Въз основа на заключенията от настоящето становище, изглежда уместно да се проучат по-отблизо някои сектори/браншове, като при това се използват основните изводи от анкетата.

27.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/21

2.2.1

Съвсем логично, ГД „Образование и култура“ и ГД „Заетост, социални въпроси и равни възможности“ включват социални аспекти в своите оценки на въздействието. От друга страна, „принципът на пропорционалния анализ“  (7) променя степента на интеграция на социалните елементи в други области. Това поражда въпроса дали е необходимо социалните аспекти (включително въпросите, свързани с Европейския социален дневен ред) да се разглеждат като основен критерий (bottom line), т.е. какво да се прави с предложенията, които не се отнасят до социални въпроси или чиито социални последици вероятно ще бъдат ограничени. От емпирична гледна точка изследването, проведено от Istituto per la ricerca sociale (виж бележката под линия № 2) показва, че „оценките на въздействието, които не вземат под внимание социалните аспекти, се извършват главно в икономическата област. В случая, една трета от оценките на въздействието не включват социални аспекти или ги включват частично“. (8)

2.2.2

Очевидно е, че „когато социалното значение на мярката произтича от само себе си (…), социалните аспекти се вземат под внимание в голяма степен и са доста добре развити в целия документ за оценка на въздействието“ (9). „Въпросът за заетостта ясно излиза на преден план като най-повтаряната и най-изтъкваната социална последица“ (10).

2.2.3

Според Istituto per la ricerca sociale, „степента на отчитане на социалните елементи не е непременно „пропорционална“ (…) на политическото съдържание и на евентуалното последствие от него. (…) Много често, тези въздействия се описват само най-общо (…)“ и „почиват на (…) обикновени хипотези (…). Тези съотношения рядко се обсъждат, когато се взема предвид специфичното съдържание на мярката, населението, към което е насочена и съответните териториални области, конкретният избор на политически инструменти и ефекта от процеса на прилагане“ (11). Проведеното от този институт изследване показва също така, че „в редица оценки на въздействието не са взети под внимание никакви връзки с други области на действие или политики на Общността“. Оценките на въздействието представляват важна задача, но те не трябва да бъдат непълни или повърхностни, в противен случай техните недостатъци ще поставят под въпрос стойността на законодателството.

2.3.1

Оценката на въздействието на дадено законодателно предложение не се свежда до зачеркване на квадратчета. Тя трябва да бъде проследявана, в идеалния случай от или в тясно сътрудничество с бенефициерите на закона, в частност онези, които ще бъдат най-пряко засегнати. Като се има предвид, че социалното измерение представлява един от трите критерии за оценка за политиките на ЕС, би било целесъобразно да се изготви прозрачна и в същото време проста стандартна процедура за събиране на целенасочените приноси в контекста на оценките на въздействието. В тази връзка може да се споменат няколко възможности:

3.1

Необходимо е да се поставят редица въпроси, за да се определи препоръчителната методология:

4.1

Предвид сложността и важността на оценката на социалните последици от законодателните предложения, всички заинтересовани участници т.е. социалните партньори и представителите на организациите на гражданското общество, би трябвало да помислят по следните методологически въпроси:

4.2

Публично изслушване в Комитета даде възможност на социалните НПО, на социалните партньори и на други участници от организираното гражданско общество, както и на експерти, да изразят своите виждания, да обсъдят проектостановището и по този начин да предадат ясни послания на европейските институции като цяло и на Европейската комисия, в частност.

4.3

И накрая предвид факта, че оценките на въздействието са от решаваща важност в процеса на вземане на решения от ЕС, Комитетът би трябвало да формулира предложения относно начина на въвеждане на подобрения и по-добро интегриране на организациите на гражданското общество в тази процедура.

5.1

Съществуват редица системи за социални показатели на национално и международно ниво, но е необходимо да се провери тяхната надеждност и съответствие със специфичните нужди на анализите на въздействието.

5.2

Тези показатели започнаха да се разработват в някои страни от тридесетина години насам, за да се оценяват целесъобразността и последиците от икономическите политики не само според обикновените количествени данни, с цел да се дава насока на социалното развитие, успоредно с икономическото развитие и да има инструменти за оценяване на социалното благосъстояние и развитието му.

5.3

В резултат на това настъпи голямо развитие на социалната статистика, на първо място по отношение на основните обществени функции: образование, здравеопазване, социална закрила, околна среда, жилища, транспорт, научни изследвания, безработица. Но това не води автоматично до създаване на социални показатели, ако данните не се организират, обобщят и тълкуват.

5.4

„Един показател е само „статистика“, на която се придава особено значение за знанието, преценката и/или действието“ (12). Що се отнася да анализите на въздействието, не става дума само да се компилират социални статистики, идващи от различни източници за всяка страна, а да се структурират тези данни, за да се оцени състоянието на нещата по избраните теми, като се изхожда от степента им на целесъобразност за анализа на въздействието.

5.5

Възможно е в някои области да се разполага само с частични изследвания, с отделни проучвания и да не може да се извърши анализ на разходите и ползите; известно е например, че някои категории пестициди имат вредно влияние върху здравето и че натрупването им над определен праг предизвиква сериозни заболявания. Едно решение за намаляване употребата на химически пестициди ще има положително въздействие върху здравето на населението и на работниците, които използват тези пестициди, без да може, в рамките на съответно проучване, да се представят точни цифри относно ползата от тази политика в дългосрочен план.

5.6

Ясно е обаче, че социалното измерение „здраве“ оправдава предлаганата мярка и значително засилва икономическата обосновка (като намаляване на производствените разходи за земеделието и нарастването на конкурентоспособността, произтичаща от това). Освен това, основното право на здравословна околна среда може да бъде приведено в подкрепа на предложението.

5.7

На практика все пак разполагаме със значително количество социални статистически данни, които се разнообразиха в зависимост от променящите се теми на публичните разисквания в различните страни (например условия на труд, заетост на младите и на възрастните хора, заетост на жените, престъпност, неравенство на доходите, дискриминация в заетостта, делокализиране на производството); до неотдавна обаче бяха извлечени малко социални показатели от масата статистически данни, които за щастие отново стават актуални в новия социалноикономически контекст, в който живеем от десетина години насам и който отново изтъква ролята на държавата в социалната политика и на регулирането в икономическата област.

5.8

Тези социални показатели обаче не винаги са достатъчно полезни сами по себе си и придобиват повече смисъл, ако се интегрират в по-широко понятие, а именно в това на социалното и икономическото развитие или на устойчивото развитие; техните източници станаха по-многообразни; те не идват само от централното ниво на управление, но също и от НПО, от мозъчните тръстове (think tanks на някои големи фондации); представянето на тези показатели също е много разнообразно, като се започне с избора на статистически данни и се стигне до тематични изследвания, минавайки през натрупването на данни, за да се формират комплексни тематични или общи показатели.

5.9

Редица международни организации публикуват социални показатели и статистически данни и правят сравнения между техните държави-членки. Главните органи, които работят в тази област и които са от значение за страните на ЕС са (без определен ред) ОИСР, ПРООН, Европейската комисия — по специално Евростат — ЮНЕСКО, Световната банка или МОТ.

5.10

Това многообразие на източниците поставя проблеми, отнасящи се до качеството на статистическите данни — не всички страни разполагат с добре развити статистически служби — тяхната сравнимост, хармонизиране на понятията; „изборът на показатели за измерване на социалната конвергенция на държавите на Съюза, представлява в голяма степен политически въпрос. Използваните за сравнение показатели не са неутрални: те отразяват не само приоритети, а понякога и възгледи за желаното състояние на обществото, които могат основателно да се различават в различните държави. Примерът с безработицата показва, че някои показатели могат да имат реални и дори отрицателни последици върху ориентацията на политиките“ (13). Установено е обаче, че понастоящем изграждането на системи от показатели е оставено на техническите лица (14).

5.11

Използването на БВП и на растежа като показатели за социалното благосъстояние, бяха критикувани най-вече в ПРООН, с въвеждането на ИЧР (индекс за човешкото развитие), по-специално под влиянието на работата на Amartya Sen по въпросите на бедността, глада и демокрацията и неговия критичен анализ на използването на чисто икономически количествени показатели, работа, която му донесе Нобелова награда за икономика.

5.12

Данни за достъпа до питейна вода, за нивото на грамотност на мъжете и жените, за здравната система и резултатите от борбата срещу пандемиите, за демокрацията, за очакваната продължителност на живота в зависимост от пола, за перинаталната и детската смъртност и др., са много важни данни за оценка на благосъстоянието в обществото, както и състоянието на околната среда. Тези данни обаче не са пряко свързани с БНП.

5.13

Така първите комплексни показатели от ИЧР на ПРООН предизвикаха широки дискусии и спорове, тъй като „богатите“ страни понякога бяха далеч от първите места в класацията „брутно национално щастие“. Този показател обаче стана най-безспорната алтернатива на чисто икономическите показатели поради своята стабилност (той обхваща образование, очаквана продължителност на живота, коригирани доходи, за да се отчита бедността).

5.14

Социалните статистически данни представляват неотделимо допълнение към икономическите статистически данни и важността на основните социални въпроси за общественото мнение им придава политическо значение, което управляващите трябва задължително да вземат предвид.

5.15

Освен икономическите предразсъдъци или тези, свързани с финансовия подход в средносрочен и в дългосрочен план, като пречки за отчитането на политическото значение трябва обективно да се признае и многообразието на социалните въпроси и трудността те да бъдат свързани един с друг и да се определят количествено, за да бъдат интегрирани в ориентациите на икономическата политика.

5.16

По интуиция би могло да се стигне до същите заключения за установяването на екологични показатели, които имат за цел да интегрират отново външните фактори в икономическия растеж, тъй като, в крайна сметка, би трябвало да се отхвърли модел на растеж, водещ до обезлесяването на девствена гора, ако оценката на въздействието включва всички социални и екологични показатели, които, както вече знаем, имат по-голяма тежест от икономическите и парични фактори. Изключително трудно е обаче да се даде парично изражение на тези външни фактори: например изменението на климата, загубата на биоразнообразието, съдбата на хората, които преживяват от събирането или от използването на билки, бързото изтощаване и последващата ерозия на почвата. Една финансова равносметка в краткосрочен план би могла да бъде много положителна, но в дългосрочен план, ако се интегрират отново външните фактори, тя би била определено негативна, не само за съответния регион или страна, но и за цялата планета.

5.17

Обективните граници на използването на социалните и екологични аспекти в анализи на въздействието ясно се очертават при анализа на съотношението разходи/ползи, който е в основата на редица оценки на „по-доброто законотворчество“ и който се прилага при оценките на въздействието в Общността (15). Въпреки че се оценява на базата на важен показател (брой на загубени работни места, липса на възможности за намиране на друга работа), социалното въздействие не е непременно определящо в процеса на вземане на политически решения. То често съдържа елементи, които е невъзможно да се определят количествено, особено когато оценките на въздействието се извършват от финансови съображения в краткосрочен или в най-добия случай в средносрочен план; въздействието в дългосрочен план е по-трудно да се оцени, впрочем как да се оцени в парично изражение очакваната полза от намаляването на смъртността, свързана с причиненото от използването на горива замърсяване на моретата? (16)

5.18

И накрая, социалният дебат поставя под въпрос понятия, които понякога не са ясно дефинирани; един показател, свързан например с гъвкавостта и сигурността, би могъл да бъде възприет по различен начин в различните страни или защото съществува определен опит по този въпрос, или пък защото се желае понятието да се въведе в европейския (17) или в националния дебат, позовавайки се на национални „модели“, които са създадени в конкретен контекст и трудно могат да бъдат транспонирани в други социални реалности. Кои елементи би трябвало да се вземат под внимание и най-вече, каква стойност да им се придаде, положителна или отрицателна? „Включването или изключването на определени показатели може да отразява имплицитни стойности и идеологии“ (18). Проблемът се усложнява още повече при изготвянето на комплексни показатели: какви показатели да се включат, какъв коефициент да им се определи, какво е реалното значение на получения комплексен показател?

5.19

Все пак комплексните показатели могат да включват както количествени, така и качествени измерения, да бъдат разделени в зависимост от възрастта, пола и други значими критерии, но трябва да останат лесни за разбиране; например как да се изготви индекс за качеството на живота в Европа? В него биха могли да се включат доходът, очакваната продължителност на живота, отношението към ефективността на здравната система, пенсиите, средното ниво на образование, степента на удовлетвореност на работното място и т.н. Но защо да не се включи и коефициентът на безработица, на непълна заетост или жилищните условия. И каква относителна тежест да се придаде на всеки компонент?

5.20

Както се вижда, изготвянето на показатели не e само чисто технически въпрос. То е тясно свързано със система от споделени ценности или живи в дадено общество традиции. То изисква консултации със социалните организации и в крайна сметка отразява една идеологическа и политическа позиция. Понастоящем „малко методи, отнасящи се до социалните показатели, включват в действителност цели на обществото, които отразяват социалните стойности и стандарти. Ключов елемент на този (…) метод е идентифицирането и класифицирането с помощта на консултации и консенсус на ориентири (…) в редица социални области. В този процес (…) са определени също така данните и резултатите, както и връзките между тях. С други думи, за да могат социалните показатели да бъдат двигатели на определени политики, процесът трябва да е част от продукта.“ (Associés EKOS Inc. 1998).

5.21

Възниква също и въпросът за избора на тема, по която да се извършват статистически анализи: отделните хора, общностите или най-малката икономическа и социална единица — домакинството (household). Събирането на данни за етническите групи създава проблеми във връзка с изискването за недискриминация, но би било полезно за уточняване на вида и мащаба на дискриминацията, за да се предложат политики за намаляването и изчезването й в сравнително дългосрочен план.

5.22

Подборът на статистическите данни и изготвянето на показатели може да бъде извършено с цел да се оцени една вече започната политика или да се изяснят на по-ранен етап възможностите за избор; без съмнение ще са необходими статистически данни с по-голям обхват, за да се определят целите на дадена политика и средствата за постигането й, като този обхват в последствие ще може да бъде стеснен, когато се откроят най-важните данни и показатели. Въпреки всичко, процесът на подбор е тясно свързан с въпроси от емпирично естество: не става дума за точна наука и едни и същи статистически данни, които съдържат данни от икономически или неикономически характер, могат да бъдат тълкувани по различни начини.

5.23

Например, за всеки от социалните показатели, използвани в „Панорама на обществото, 2005 г.“ (виж кратка библиографска справка), ОИСР събра следните необработени данни:

5.24

От своя страна, Евростат използва следните социални показатели:

5.25

В каква степен тези неизчерпателни примери за показателите могат ефикасно да бъдат включени в главните цели на Открития метод за координиране (ОМК) от м. март 2006 г., а именно:

5.26

Необходимо е освен това, използваните понятия и методи за някои показатели да бъдат точни. Що се отнася например до бедността, Съветът по заетостта, доходите и социалното сближаване (CERC) (19) подчертава „многоизмерността“ на понятието.

5.26.1

Така бедността съдържа редица измерения: недостатъчни парични средства, лоши условия на живот, недостатъчни познавателни, социални и културни ресурси. За всяко от тези измерения се използват два подхода за определяне ситуациите на бедност:

5.27

Накратко и в заключение, социалните показатели имат за цел да привлекат вниманието на общественото мнение и на лицата, вземащи решения върху социални въпроси, които има опасност да бъдат подценени или недобре разбрани. Насочването на вниманието на лицата, вземащи решения към най-съществените въпроси, е особено важно, тъй като тези лица обикновено се сблъскват с твърде много информация. Както Herbert Simon много ясно е формулирал това „прекалено многото информация, убива информацията“.

5.27.1

От функционална гледна точка от това следва, че целта на системите от показатели е да се осъществи „оптимално агрегиране на информация“.

5.28

Един показател е повече от статистическа информация:

Една система от показатели не е просто събиране на данни. От нея произтичат редица последици:

5.29

На практика характеристиките на един показател са:

5.30

Характеристики на системата от показатели:

6.

ЕИСК изисква оценката на социалното въздействие на законодателните и политическите инициативи на ЕС да бъде интегрирана във всички области на политическия спектър. С други думи, Комисията следва внимателно да оцени социалното въздействие на всички съответни инициативи, независимо от това коя генерална дирекция отговаря за тях и каква е разглежданата тема. Това е важно, ако Европа наистина иска да създаде „Социална Европа“ и да спечели подкрепата на гражданите. Така наречената инициатива „по-добро законотворчество“ предлага подходяща платформа за напредък в тази посока.

6.1

Тази оценка би трябвало да разглежда поотделно специфичните групи, които по различен начин могат да бъдат засегнати от новото законодателство. Особено внимание би трябвало да се обърне на групите в неравностойно положение, като жените, лицата с увреждания или етническите малцинства. В някои случаи и в зависимост от темата на съответната инициатива би могло дори да се наложи да се разглеждат отделно специфични подгрупи, като например незрящите лица.

7.1

От казаното по-горе и от публичното изслушване, организирано от Икономическия и социален комитет на 28 март 2007 г. следва, че поради многоизмерността на някои понятия е невъзможно да се разработи социален показател въз основа на един единствен критерий. В действителност, самото естество на социалния дебат въвежда недобре оформени понятия, чиито смисъл задължително се различава в различните държави или в различните социални реалности, без да се забравя, че включването или изключването на някои показатели разкрива повече или по-малко ясни ценности или идеологии. Подборът на показателите, от друга страна, има силна емпирична конотация, която по принцип би трябвало да се противопоставя на всяка ограниченост в начина на мислене.

7.2

Разбира се, похвално и необходимо, ако не и жизненоважно, е да се привлича вниманието на политиците, вземащи решения, върху социалното въздействие на предложено законодателство, но тук възниква проблемът с методологията, тъй като „прекалено многото информация убива информацията“. Европейският икономически и социален комитет счита, че трябва да се обърне специално внимание на методологията, която все още не е ясно определена.

7.3

От друга страна, Европейският икономически и социален комитет счита, че на този етап на разсъждения е особено важно да се привлече вниманието на Комисията и върху критериите за качество, на които трябва да отговаря един показател, а именно:

7.4

Европейският икономически и социален комитет също така призовава Комисията, оценката на социалното въздействие на законодателните и политическите инициативи на Европейския съюз да бъде интегрирана във всички политики на Общността, без да се взема под внимание коя Генерална дирекция отговаря за вземането на решение дали е необходима оценка на социалното въздействие. Това е от решаващо значение, ако желаем наистина да създадем една „Социална Европа“ и да получим подкрепата на гражданите.

7.5

Комитетът следва напълно да вземе под внимание пътната карта и оценката на въздействието едновременно със законодателното предложение, относно което трябва да изготви становище; би било уместно работата да започне без губене на време, веднага след публикуване на съобщението, придружаващо законодателното предложение.

7.6

От решаващо значение е да се извършват редовни оценки на всеки законодателен акт, който е бил обект на предварителна оценка на въздействието и евентуално да се внасят корекции при прилагането му, като в този процес се включват социалните партньори и, ако е целесъобразно, заинтересованите НПО. Това е необходимо, за да се провери валидността на използваните показатели и тяхното комбиниране в оценката на социалното въздействие и от това да се извлича поука и дори, ако е необходимо, да се насърчава законодателят да проучи възможността за преразглеждане.

7.7

В някои особени и изключително важни в социален аспект случаи (в областта на трудовото право, например) консултирането на социалните партньори би трябвало да бъде предвидено на още по-ранен етап, за да се открият най-подходящите показатели за извършването на възможно най-пълна и обективна оценка на въздействието.

7.8

Инициативата „По-добро законотворчество“ е безспорно подходящата програма за напредък в това направление, предлагаща необходимо и ефективно законодателство, чиито последици следва да са предвидими и стабилни за адресатите и да са свързани по-тясно с процеса на анализ и оценка на въздействието от страна на консултативните органи на Общността (ЕИСК и КР) и, в зависимост от естеството на разпоредбите, чрез социалните партньори и чрез компетентните в разглежданата област НПО.

27.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/28

1.1

С настоящото Съобщение относно въвеждането на Директива 1997/7/EО Комисията не само информира Европейския парламент, Съвета и ЕИСК за резултатите от въвеждането и прилагането на директивата, но започва и обществени консултации със заинтересованите страни, с цел да обобщи техните становища. Все пак Комисията не представя предложение за преразглеждане на директивата, докато не бъде завършен по-общият преглед на достиженията на правото на ЕС по отношение на защитата на потребителите.

1.2

Като отчита забавянето на публикуването на настоящото съобщение предвид крайните срокове, посочени в директивата, ЕИСК приветства инициативата и е съгласен с голяма част от бележките на Комисията, много от които всъщност бяха вече направени в становищата на Комитета, по-конкретно предложенията за директива относно дистанционна продажба по принцип и в частност за дистанционна продажба на финансови услуги. Комитетът е съгласен и с необходимостта разпоредбите в тази област да бъдат приведени в съответствие с други правни инструменти, въведени междувременно, в някои случаи без необходимото координиране и съвместно планиране.

1.3

Все пак ЕИСК е на мнение, че би било уместно да се направи преглед на това законодателство, успоредно с прегледа на разпоредбите относно дистанционната продажба на финансови услуги и определени аспекти на електронната търговия, и без да се чака да приключи работата по прегледа на достиженията на правото на ЕС в областта на договорите с потребителите, с цел отделните разпоредби да станат по-достъпни и лесноразбираеми.

1.4

За тази цел ЕИСК приканва Комисията да извърши подробен анализ на данните, получени междувременно в резултат на обществените консултации, към който следва да се добавят надеждни статистически данни относно обхвата и мащаба на дистанционните продажби на вътрешния пазар, като завърши с публично изслушване на заинтересованите страни.

1.5

Комитетът изразява съгласие с по-голямата част от предложенията на Комисията, свързани с подобряване на формулирането и структурата на директивата, но отново потвърждава своята позиция, вече изложена в предходни становища, че обхватът на директивата не следва да бъде ограничен до отношенията между предприятията и потребителите и че би било изключително полезно този аспект да се преразгледа, с цел основните му елементи да бъдат съобразени с обхвата на разпоредбите относно електронната търговия.

1.6

ЕИСК не изразява съгласие с оценката от страна на Комисията на последствията от използването на „минималната клауза“ и не счита, че тя е причината за проблемите при въвеждането на директивата — проблеми, заслужено изведени на преден план. От друга страна, Комитетът не отхвърля възможността за предприемане, чрез регламент, на пълна хармонизация, стига да се гарантира по-висока степен на защита на потребителите.

1.7

С цел да даде своя принос за задълбочения преглед на разпоредбите за дистанционна продажба, ЕИСК представя редица конкретни препоръки, които счита, че следва да бъдат разгледани на настоящия етап на развитие на вътрешния пазар, с цел да се дадат по-големи гаранции на потребителите и да се повиши тяхното доверие, като им се осигури защита в този вид сделки, равна на защитата, от която се ползват потребителите, сключващи договори в присъствието на двете страни.

1.8

В допълнение, ЕИСК подчертава необходимостта от специално предоставяне на реална информация на договарящите страни — особено на недобре информираните потребители — и от ефективна система за санкциониране на практиките в нарушение на съществуващите правни разпоредби.

2.1

Със Съобщението относно въвеждането на директива 1997/7/EО на 20 май 1997 г. (COM (2006) 514 окончателен от 21 септември 2006 г.) Комисията се ангажира да докладва пред Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно въвеждане и прилагане на директивата за период от близо 10 години след публикуването й, изпълнявайки по този начин изискването, посочено в член 15, параграф 4 от директивата, макар и със закъснение от около шест години.

2.2

В допълнение на установяването на проблеми при изпълнението на директивата (1), възникнали главно от някои нейни „формулировки“ и от „проблеми с превода“ в отделни езикови версии, Комисията направи бележки относно „значителните различия между националните закони в резултат на използването на минималната клауза“ и потенциалната неспособност на директивата да обхване „новите технологии и търговски практики“.

2.3

Накрая, Комисията състави „въпросник“, който следваше да се изпрати обратно до 21 ноември 2006 г., с цел да осигури „обществено допитване“ до засегнатите страни, за да потвърди или да отхвърли своите констатации, и предвижда публично изслушване.

2.4

Въпреки признанието, че въведените разпоредби разкриват недостатъци в замисъла и трудности при тълкуването, които са причината за проблеми при изпълнението, Комисията не смята за „уместно“ да предлага преразглеждане на директивата, докато не бъде завършен диагностичният етап на прегледа на достиженията на правото на ЕС по отношение на защитата на потребителите и не бъде определен краен срок за това.

2.5

В процеса на изготвяне на настоящото становище, Комисията предостави 84 отговора, получени в резултат на гореупоменатото допитване и публикува работен доклад, обобщаващ голяма част от получените отговори. Комисията предлага да завърши анализа на оставащите отговори в близко бъдеще и да изготви по-подробно проучване на въздействието.

3.1.1

ЕИСК приветства инициативата на Комисията, но не одобрява факта, че тя не е била реализирана до първоначално определената дата (м. юни 2001 г.), или поне в рамките на четиригодишния краен срок за транспониране (м. юни 2004 г.), и счита, че повечето от въпросите, повдигнати днес, биха могли да бъдат адресирани и решени още преди три години, с очевидни ползи.

3.1.2

ЕИСК би посочил, че много от въпросите, сега повдигнати в съобщението, вече са разгледани в становищата на ЕИСК, още в етапа на изготвяне на директивата.

В своето становище за Предложение за директива на Съвета относно защитата на потребителите по отношение на дистанционни договори (дистанционна продажба) (2), ЕИСК вече предупреди за необходимостта да бъдат преразгледани някои от идеите, изложени в член 2 от директивата, и по-специално онези, които касаят договорите, обхванати от директивата и самата концепция за „потребителя“.

ЕИСК изрази и мнението, че Комисията следва да бъде по-ясна по отношение на правото на оттегляне от договор, заложено в директивата, което, по негово мнение, следва да бъде разглеждано в контекста на правото на размисъл, и не бива да бъде смесвано с или да застрашава правото на потребителя да прекрати договора, при положение, че същият не е бил изпълнен или е констатирана измама.

ЕИСК също обърна внимание на факта, че правото на оттегляне от договор в рамките на седем дни е не толкова щедро, колкото вече съществуващите права по други директиви и в действащото законодателство на някои държави-членки и посъветва Комисията да хармонизира сроковете за упражняване на това право. Призивът на ЕИСК за поясняване на разпоредбите относно правото на размисъл всъщност бе повторен в становището относно предложението за дистанционна продажба на финансови услуги (3).

Нещо повече, подобна критика вече бе отправена преди време в най-уважаваните специализирани академични публикации (4).

3.1.3

ЕИСК изразява своето учудване от заявената липса на информация в Комисията относно датата на влизане в сила на разпоредбите за въвеждане в отделните държави-членки (5) и макар да се твърди, че са забелязани подобни явни нарушения при въвеждането от страна на определени държави-членки, изразява учудване и от факта, че няма изнесени данни за заведени процедури за нарушение срещу тези държави-членки или за изхода от тези процедури.

3.1.4

ЕИСК също така счита, че реалният процес на участие би бил по-добре застъпен, ако съобщението бе предшествано, а не последвано от обществени консултации, с цел да се избегнат много от бележките и констатациите на Комисията, които се основават единствено на субективни „впечатления“ или „мнения“ (6).

Комитетът също припомня доклада от 10 март 2000 г. относно рекламациите на потребителите при дистанционна продажба (COM(2000) 127 окончателен) и препоръчва да се предприеме подобна стъпка, но този път въз основа на обективен анализ на всички отговори при обществените консултации, актуализирайки и сравнявайки данните, и по този начин да се създаде обективна основа за размисъл.

3.1.5

При настоящите обстоятелства, ЕИСК подкрепя предложението на Комисията и призовава да бъде проведено публично изслушване, включващо всички заинтересовани страни, като се погрижи въпросът да не бъде изместен от по-широкия дебат за достиженията на правото на ЕС по отношение на защитата на потребителите — тема, по която наскоро беше публикувано обстойно техническо проучване от около 800 страници (7), заедно със Зелената книга на Комисията (8).

3.1.6

Предвид напредъка в работата на мрежата по общата референтна рамка (ОРР) (9) до момента, ЕИСК изразява съмнение, че би било полезно и целесъобразно преразглеждането на настоящата директива да зависи от етапа на завършеност на работата и консултациите по общите достижения на правото на ЕС в областта на защита на потребителите, и от решенията, които могат да бъдат взети в крайна сметка, дори в най-новата и по-съкратена версия, предложена от Комисията (10).

3.1.7

В допълнение ЕИСК счита, че правният характер на инструмента на Общността, който ще бъде използван при бъдещ преглед на директивата, би могъл да се преразгледа, ако се прецени, че могат да бъдат изпълнени условията, за да се гарантира, че фундаменталните промени, необходими в тази област, могат да се извършат чрез регламент, което би било по-подходящият подход (11), запазвайки основната цел да се възстанови балансът и равенството между засегнатите страни, както се предполага, че е при търговски сделки, сключени лице в лице в търговско предприятие.

3.2.1

Бележките на Комисията по директивата могат да бъдат разделени на два типа:

3.2.2

По отношение на формулирането/структурата на директивата — ЕИСК изразява съгласие с Комисията по следните въпроси:

3.2.3

От друга страна, ЕИСК не е съгласен с Комисията относно:

3.2.4

ЕИСК също така препоръчва Комисията да се опита да опрости всички разпоредби във връзка с дистанционните продажби, които в момента са разпръснати в редица различни инструменти и да ги направи по-достъпни и лесноразбираеми.

3.2.5

По отношение на въвеждането на директивата и предвид запознатостта на ЕИСК с опита в някои държави-членки, той би могъл да изрази съгласие и да подкрепи повечето бележки на Комисията, но счита, че трябва да се проведе по-задълбочена работа, с цел да се направи по-обстоен преглед, а не да се разглеждат поединично ситуациите, в които съществува разногласие или несъвместимост по отношение на транспонирането или тълкуването на директивата във всички държави-членки.

Поради тази причина, ЕИСК настоятелно приканва Комисията, щом разгледа отговорите по въпросника, да извърши подобно проучване и да оповести резултатите от него.

Следва да се добави, че Комисията все още не е предоставила статистическите данни, които да позволят да се оцени процентът на дистанционните продажби на потребители във всички трансгранични сделки или които да покажат обема на този вид икономическа дейност във връзка със сделки с потребители във всяка държава-членка. Подобна информация не може да бъде обобщена с необходимата обективност от последните данни, събрани от Евробарометър (20); тази информация е изключително важна, за да се направи оценка на критериите за включване и да се определи дали изключенията, посочени в директивата, са уместни.

3.2.6

ЕИСК със загриженост отбелязва позицията, приета от Комисията, която, от една страна, посочва редица проблеми при транспонирането на директивата, и въпреки това, от друга страна, изразява съмнения относно нейното значение за потребителското доверие, като заявява, че тази директива няма да внесе промени и не обявява по-решителни мерки, насочени към проблемите във връзка с транспонирането.

3.2.7

Най-напред, във връзка с обхвата на Директива 1997/7/ЕО, самата Комисия признава, че изключенията, посочени в директивата, са транспонирани по различен начин в държавите-членки и че някои от тези изключения трябва да бъдат преразгледани. Поради тази причина ЕИСК призовава Комисията да предприеме по-конкретни мерки в тази област.

3.2.8

Във връзка с последиците от използването на „минималната клауза“, ЕИСК изразява несъгласие с Комисията, че всички изброени от нея ситуации произтичат от неправилното изпълнение на клаузата, посочена в член 14.

3.2.8.1

ЕИСК по-скоро счита, че повечето от реално наблюдаваните несъответствия не са следствие от неподходящото използване на минималната клауза, а по-скоро от посочени слабости в замисъла, формулировките и транспонирането/превода на директивата.

3.2.8.2

ЕИСК е на мнение, че минималната клауза, която позволява държавите-членки да надхвърлят изискванията на Общността в директивите за минимална хармонизация, в съответствие с договора, както е посочено в член 153, представлява полезен инструмент, който ще осигури високо ниво на защита на потребителите и ще помогне да се отчетат специфичните културни, социални и правни особености на всяка национална система.

3.2.8.3

Въпреки това ЕИСК предлага, в случай че действително бъде осигурена по-висока степен на защита на потребителите, определени правни области да бъдат обект на пълна хармонизация — за предпочитане под формата на регламент — като начин за постигане на уеднаквяване, и това би могло да е приложимо и към настоящата директива.

3.2.9

ЕИСК счита, че има и други въпроси, които ще подлежат на преоценка при преразглеждането на директивата и които не са разгледани в съобщението.

3.2.10

По-конкретно, това са:

3.2.11

ЕИСК е на мнение, че надлежното разглеждане на тези въпроси е от изключителна важност за постигане на целите, които се поставят с директивата, а именно гарантиране на потребителите на стоки и услуги, закупени дистанционно, на същото ниво на защита, което по право се осигурява в договори, сключени в присъствието на двете страни.

27.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/33

1.1

Предложението за изменение на Комисията относно законодателство, уреждащо сливането и разделянето на акционерни дружества, се вписва в рамките на плана за осъвременяване на дружественото право и подобряването на управлението на предприятията в ЕС (1). В него се предвижда план за действие, който в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, завършва процес на дълбока реформа на нормативната уредба, надхвърляща обикновено изпълнение на предложенията за директиви, които стоят на дневен ред.

1.2

Освен това, в по-общ план, в приложение III към Програмата за действие за намаляване на административния товар в ЕС (2) се посочват десет конкретни предложения за определяне на „ускорени действия“ с цел намаляване на второстепенните изисквания без да се накърнява нивото на защита на правните норми. Целта на разглежданото предложение е именно тази, тъй като то се ограничава до премахване на изискването за експертен доклад относно плана за сливане или за разделяне, ако „всички“ акционери се договорят за това.

1.3

Следва да се посочи като прецедент, че в член 8, параграф 4 от Директива 2005/56/EО относно трансграничните сливания на дружества с ограничена отговорност (3) се съдържа освобождаване от изискването за експертен доклад по плана за сливане, когато всички членове на дружествата са се договорили за това. В същия порядък последното изменение на Директива 77/91/ЕИО относно учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал (4) включва два нови члена 10а и 10б, по които не се изисква експертен доклад за непаричните вноски, при съвкупност от определени условия, които гарантират действителната стойност на направените вноски.

2.1

Целта на изменението на директивите за сливане и разделяне на акционерните дружества е уеднаквяване на съдържанието им с това на директивата за презграничните сливания по отношение на участието на експерти при изготвянето на доклад за плана за сливане или за разделяне, когато всички акционери и притежатели на други ценни книжа с право на глас се договорят за това.

3.1

ЕИСК посреща с интерес процеса на опростяване и по-специално намаляването на административната тежест за предприятията в ЕС. Считаме, че именно в тази линия се вписва съдържанието на предложението, съдържащо специални гаранции за акционерите с изискването за единодушие при отказа от изготвяне на експертен доклад за плановете за сливане или разделяне.

3.2

Все пак Комитетът отбелязва съществуващите проблеми, най-вече при сливанията на големи дружества, свързани с разнородността на акционерите, които в по-голямата си част са инвеститори. Липсата на пряко управление на акциите може да доведе до незащитеност на миноритарните акционери, които са принудени да приемат споразуменията, сключени от органите, управляващи ценните книжа. Макар че действащите разпоредби предвиждат право на противопоставяне и оттегляне в случай на неудовлетвореност от икономическите резултати на извършените операции, по-специално при замяната на акции, упражняването на това право ще бъде много по-трудно при липсата на експертен доклад относно плана за сливане.

3.3

В същия дух Комитетът смята, че кредиторите и работниците в дружествата се оказват незащитени в следствие на неяснотата при липсата на обективна експертна оценка. Кредиторите, чиито вземания не са гарантирани, имат право да се противопоставят на сливането след публикуване на известието за сливане. Но трябва да се има предвид, че както в директивата за сливанията, така и в директивата за разделянията не се предвижда никакво право за работниците, докато в директивата за презграничните сливания им се дава възможност за участие (член 16), което позволява по-добри резултати посредством подходящи канали за информация.

3.4

За да бъде ефективна, нормативната уредба следва да гарантира правата на всички участници в правните операции, каквито са в случая сливанията и разделянията, тъй като, предвид тяхната сложност, трябва да се осигурят необходимите инструменти, които да гарантират прозрачност на тези операции и да не водят до конфликти между заинтересованите страни. Отхвърлянето на експертния доклад със съгласието на всички акционери следва да се извършва според условията, предвидени за това в член 10а от Директива 2006/68/ЕО, т.е. активите на предприятието се състоят от търгуеми ценни книжа, инструменти на паричния пазар или са били подложени на скорошна оценка от независими експерти, тъй като стойността им подлежи на проверка и е съобразена със съответните изисквания.

4.1

ЕИСК признава, че предложението за изменение на директивите за сливане и разделяне на акционерни дружества се вписва в тенденцията за намаляване на административния товар за европейските предприятия. Въпреки това следва да се има предвид, че този вид правни операции се осъществява най-често при дружествата с ограничена отговорност, при които съществуват едновременно акционери, управляващи ценните книжа, и акционери-инвеститори, които имат различни интереси. Инвеститорите се стремят към постигане на максимална стойност при замяната на акциите им.

4.2

Целта на реформата следва да бъде общият интерес на всички заинтересовани страни в тези правни операции. В това отношение експертните оценки гарантират по-голяма прозрачност и надеждност на офертите в плановете за сливане или разделяне, тъй като оценката на експертите е независима и следователно определя обективни критерии за съдържанието на тези планове.

4.3

Освен това Комитетът смята, че основните правила за участието на експертите се съдържат в членове 10, 10а и 10б от втората директива, в която освобождаването от изискването за експертен доклад се обуславя от наличието на скорошни, подлежащи на проверка оценки.

4.4

От друга страна Комитетът счита, че следва да се вземе под внимание съдържанието на 10-ата директива, не само защото бе публикувана наскоро, но и поради това, че отговаря по-добре на новите критерии за интересите, защитени от дружественото право, тъй като гарантира правата както на акционерите и кредиторите, така и на работниците и служителите като част от структурата на предприятието. В този смисъл Комитетът смята, че е необходимо да се разшири съдържанието на предложението в съответствие с член 16 от упоменатата директива, тъй като отговаря по-добре на духа на хармонизацията на националните правни уредби в областта на сливанията и разделянията.

27.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/37

1.1

Предложението, изпратено до ЕИСК, се отнася до изменението на два регламента: от една страна на Регламент № 11 относно премахване на дискриминацията при определяне на транспортните тарифи и условия в изпълнение на член 79, параграф 3 от Договора за създаване на Европейската общност, а от друга страна, на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно хигиената на храните.

1.2

По отношение на политиките на Общността, насочени към „по-добро законотворчество“, ЕИСК смята, че е изключително важно и необходимо да се облекчи административната тежест върху предприятията, наложена от съществуващото законодателство, тъй като това е основен елемент за подобряване на тяхната конкурентоспособност и за осъществяване на целите на Лисабонската стратегия. Съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Стратегически преглед на програмата „По-добро законотворчество“ в Европейския съюз“, и съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Програма за действие за намаляване на административната тежест в Европейския съюз“, решително допринасят за постигането на тази цел.

1.3

Първото изменение е свързано с Регламент № 11. Този регламент бе приет преди значително време и се отнася до премахване на дискриминацията при определяне на транспортните тарифи и условия в изпълнение на член 79, параграф 3 от Договора за създаване на Европейската общност. ЕИСК одобрява премахването на задължението за предоставяне на информация за маршрута, разстоянието, цените и други условия на транспорта и разрешението за използване на товарителници, с цел предоставяне на информация по останалите изисквания, свързани с актуалния документ за транспорт. Това дава възможност да се намали ненужната административна тежест, а същевременно най-важната информация продължава да бъде на разположение.

1.4

Следователно ЕИСК одобрява изменението на Регламент № 11 и по-специално отпадането на член 5, както и изменението за заличаване на пето и шесто тире в член 6, параграф 1. ЕИСК одобрява също изменението за заличаване на трето тире в член 6, параграф 2 и за заменяне на параграф 3 от същия член със следния текст: „Когато съществуващата документация като товарителници или други транспортни документи съдържа всички данни, посочени в параграф 1, в съчетание с архивните и счетоводни системи на превозвача, позволява извършването на пълна проверка на транспортните тарифи и условия, така че да се премахнат или избегнат споменатите в член 75, параграф 1 от Договора, форми на дискриминация, превозвачите не се задължават да въвеждат нови документи“.

1.5

ЕИСК одобрява предложеното изменение на Регламент № 852/2004, което има за цел освобождаване на някои предприятия от изискването на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004, като се има предвид, че те са длъжни да се съобразяват с всички останали изисквания от посочения регламент. По силата на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004, всички предприятия, представляващи главно малки предприятия, които предимно продават своята продукция пряко на крайния потребител, като фурни, месарници, бакалии, пазарски щандове, ресторанти и барове, и които са микропредприятия по смисъла на Препоръка на Комисията 2003/361/ЕО от 6 май 2003 г. относно определението на микропредприятията, малките и средните предприятия за производство на храни, въвеждат, прилагат и поддържат постоянна процедура или процедури, основаващи се на принципите на анализа на риска и контрола в критични точки (HACCP).

1.6

Въпреки това ЕИСК смята, че освобождаването, с което се ползват горепосочените предприятия, продаващи пряко на крайния потребител, а именно фурни, месарници, бакалии, ресторанти и барове, трябва да обхване и малките предприятия, както са определени в Препоръка 2003/361/ЕО от 6 май 2003 г. относно определението на микропредприятията, малките и средните предприятия за производство на храни.

1.7

При изменението на член 5 от Регламент 852 могат да се приемат два параметъра, като в тях се включат също така и малките предприятия (категория, определена като предприятия с най-много 50 работници — прекалено голям състав за освобождаване от процедурите на HACCP) или като се включат в полето на регламента със създаване на специална разпоредба и специални ограничения за предприятията за обществено хранене.

1.8

Първият параметър би могъл да се изразява в задължението за стриктно спазване на ръководствата по хигиена и на специалните хигиенни изисквания, както са описани в член 4 от регламент 852/2004, както и в обучаване на персонала. Тези два елемента са достатъчни за гарантиране на хигиената на храните, като същевременно се улеснява задачата на предприятията за справяне с правните изисквания към тях.

1.9

Със същия стремеж за освобождаване на малките предприятия за обществено хранене (онези които по дефиниция разполагат с по-малко от 50 работници) вторият допълнителен параметър би могъл, специално за тези предприятия, да се състои в определяне на изискването броят на лицата, работещи в приготвянето на продуктите (цехове/кухни), да не надвишава 10 на смяна. Предприятието ще бъде задължено да посочва предварително на табло списък с имената на лицата, заети в приготвянето на храните.

1.10

С въвеждането на гореизложеното разграничение и концептуално уточнение се спазват изискванията на Препоръка 2003/361/ЕО, като същевременно в специфичния случай на предприятията за обществено хранене, както и на фурните, месарниците, бакалиите, ресторантите и баровете, се определят границите по отношение на производството и на смените по такъв начин, че се спазват необходимите условия за защита и опазване на общественото здраве.

2.1

Комисията приканва ЕИСК да изготви становище по два регламента: Регламент № 11 относно премахване на дискриминацията при определяне на транспортните тарифи и условия в изпълнение на член 79, параграф 3 от Договора за създаване на Европейската общност и Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно хигиената на храните.

2.2

Що се отнася до регламент № 11 относно премахване на дискриминацията при определяне на транспортните тарифи и условия, в изпълнение на член 79, параграф 3 от Договора за създаване на Европейската общност, в предложението се разглежда възможността да се премахнат остарелите изисквания и да се променят други изисквания с цел да се сведе до минимум административната тежест върху предприятията. По-специално по силата на член 5 от транспортните предприятия (както и от правителствата на държавите-членки) изрично се изискваше да предоставят информация за транспортните тарифи, такси и условията преди 1 юли 1961 г. Член 6, параграф 1 от регламента изисква „транспортен“ документ, съдържащ няколко информационни елемента относно товародателя, естество на товарите за превоз, място на произход и на доставяне на товарите, както и маршрут за превоз на товарите или разстояние за превозване, включително гранично-пропускателни пунктове, когато има такива. Тъй като последните елементи вече не са задължителни за постигане на целите на регламента, те могат да бъдат премахнати. Третото изречение на член 6, параграф 2 изисква от превозвача да съхрани копие от документа, което показва всички транспортни такси, така както са изчислени окончателно, включително и направени отстъпки или други фактори, оказали влияние при определяне на транспортните такси и условия. Това изречение може да се премахне, тъй като понастоящем въпросната информация е на разположение в счетоводните системи. Член 6, параграф 3 изрично упоменава товарителниците, които са добре познати и често използвани в наземния транспорт. Така се дава по-голяма правна сигурност на транспортните предприятия, тъй като изяснява, че тези товарителници са достатъчни, стига да съдържат цялата подробна информация, изисквана от член 6, параграф 1.

2.3

Друго „ускорено действие“ се отнася до Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно хигиената на храните. Целта е малките предприятия за производство на храни, които са в състояние да контролират хигиената на храните, прилагайки само останалите изисквания на регламент (ЕО) 852/2004, да бъдат освободени от изискването да въвеждат, прилагат и поддържат постоянна процедура или процедури, основаващи се на принципите на анализа на опасностите и контрола в критични точки (HACCP). Това освобождаване се прилага към микропредприятията, които главно продават храни направо на крайния потребител.

3.1

ЕИСК одобрява изменението на регламент № 11 относно премахване на дискриминацията при определяне на транспортните тарифи и условия в изпълнение на член 79, параграф 3 от Договора за създаване на Европейската общност. Това изменение разглежда евентуалното премахване на остарелите изисквания, както и промяната на някои други изменения, с цел да се сведе до минимум административната тежест върху предприятията.

3.2

ЕИСК смята, че при изменението на Регламент (ЕО) № 852/2004 е необходимо да се вземат под внимание също малките предприятия по смисъла на препоръка 2003/361/ЕО от 6 май 2003 г. Както показа практиката, необходимо е да се поддържа известна гъвкавост по отношение на тези предприятия.

3.3

Следва да се признае, че както при микропредприятията, така и при някои малки предприятия не е възможно да се определят критерии за HACCP. Може единствено да се определят критичните точки за контрол (CCP), именно поради факта, че е трудно да се съхраняват документите и че това увеличава прекалено тежестта върху предприятията.

3.4

По смисъла на препоръка 2003/361/ЕО, микропредприятията са предприятия с обща численост на персонала по-малка от 10 души и годишен оборот, непревишаващ EUR 2 милиона. Тази категоризация би могла да бъде правилна по отношение на броя на наетите работници в предприятията в някои държави-членки. Въпреки това, спрямо този брой работници и в тези държави-членки годишният оборот от 2 милиона еуро е преувеличен.

3.5

В посочената в препоръка 2003/361/ЕО дефиниция не се прави никаква разлика между предприятията, т.е. предприятия за обществено хранене или търговски предприятия — най-малкото по отношение на броя на работниците. На практика, по-специално за търговските предприятия, беше добавен критерият от 2 милиона еуро, тъй като търговско предприятие с персонал само от 3 души може да премине прага от 1.5 милиона еуро оборот, поне в някои държави-членки. Този недостатък беше поправен само за определен вид предприятия. Следователно е логично да се има предвид, поне за настоящото становище, че не може да се смята, че предприятия за обществено хранене, установени в различни държави-членки, са микропредприятия, само и единствено ако числеността на персонала им е по-малка от 10 работника и годишният им оборот не превишава 2 милиона еуро. В някои държави-членки в предприятията за обществено хранене се работи на две смени, така че числеността на персонала е доста по-голяма от 10 души, докато, очевидно, годишният оборот е много по-малък от EUR 500 000.

4.1

ЕИСК смята, че позоваването в разглеждания текст на препоръка 2003/361/ЕО относно определяне на категорията предприятие, по-специално когато следва да се прилага HACCP, трябва да се извършва съгласно съвсем различен подход.

4.2

При изменението на член 5 от регламент 852, следва да се приемат два параметъра, като изменението обхване и малките предприятия (категория, определена, разбира се, от ограничението за персонал от 50 работника — прекалено голям брой, за да бъде предприятието освободено от процедурите на HACCP) или, в случай че малките предприятия бъдат включени в обхвата на регламента, като се създаде специална разпоредба и специални ограничения за предприятията за обществено хранене.

4.3

Първият параметър би могъл да се изразява в задължението за стриктно спазване на ръководствата по хигиена и на специалните хигиенни изисквания, както са описани в член 4 от регламент 852/2004, както и в обучение на персонала, като тези два елемента са достатъчни за гарантиране на хигиената на храните, като същевременно се улеснява задачата на предприятията за изпълнение на правните им задължения.

4.4

Със същата цел да се освободят малките предприятия за обществено хранене (онези които, естествено, по дефиниция разполагат с по-малко от 50 работника). Вторият допълнителен параметър би могъл специално за тези предприятия да се състои в определяне на изискването броят на лицата, работещи в приготвянето на продуктите (цехове/кухни) да не надвишава 10 на смяна. Предприятието ще бъде задължено да посочва предварително на табло имената на лицата, които работят в приготвянето на храните.

4.5

Въвеждането на посочените по-горе разграничения и разяснения е в съответствие с разпоредбите на препоръка 2003/361/EО, като в конкретния случай на предприятията за обществено хранене се определят ограниченията за производството и числеността на смяната по такъв начин, че да се спазват условията, необходими за опазване и защита на общественото здраве.

4.6

По-специално в член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 852/2004, ЕИСК смята, че следва да се добави следното изречение:

4.6.1

„Без да се засягат другите изисквания на регламента, параграф 1 може да бъде изменен по такъв начин, че малките предприятия за обществено хранене, фурните, месарниците, бакалиите, пазарските щандове, ресторантите и баровете по смисъла на пояснителната препоръка 2003/361/EО, да бъдат също обхванати от изключението за прилагане на HACCP, при условие че стриктно се спазват кодексите за хигиена, конкретните изисквания за хигиена, така, както са определени в член 4 на Регламент № 852/2004, както и обучението на персонала — елементи, които са достатъчни, за да се гарантира хигиената на произведените храни, като същевременно се улеснява задачата на предприятията да изпълняват правните си задължения. Основното изискване, което следва да се спазва, е опазването на общественото здраве.“

4.6.2

„Освен това, за да бъдат освободени малките предприятия за обществено хранене, фурните, месарниците, бакалиите, пазарските щандове, ресторантите и баровете — предприятия, които по дефиниция, имат по-малко от 50 работника персонал, ще трябва да се спазва следният допълнителен параметър: конкретно в тези предприятия, броят на работниците, заети в приготвянето на продукти (цехове/кухни) не трябва да превишава 10 на смяна.“

27.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/40

27.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/40

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) винаги е подкрепял активната роля, която Комисията е играла в осъществяването и в прилагането на Ротердамската конвенция по процедурата за предварително обосновано съгласие за опасните химични вещества и пестициди при международна търговия, както и за Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (УОЗ).

1.2

Комитетът е съгласен с Комисията, че е необходим хармонизиран подход, за да се подобри опазването на човешкото здраве и на околната среда в страните вносителки, по-специално в развиващите се страни и че трябва да се прилагат гъвкави, ясни и прозрачни механизми, почиващи на ясни и хомогенни процедури, за да се гарантира, без високи административни разходи и закъснения, адекватна информация за страните, вносителки на опасни химични вещества.

1.3

Комитетът счита, че по-строгите разпоредби, предвидени в Регламент № 304/2003 (ЕО), отменен от Европейския съд поради липса на точно правно основание, и повторени в новото предложение за регламент, са от съществено значение за общата сигурност и управлението на опасните химични вещества.

1.4

Комитетът подкрепя намерението на Комисията да се използва коригирането на правното основание на регламента, за да се засили ефективността на разпоредбите на Общността и правната сигурност в тясна връзка с Регламент № 1907/2006 (ЕО) относно нормативната уредба, свързана с химичните вещества (REACH), който ще влезе в сила през м. юни 2007 г.

1.5

Според Комитета новото законодателство би трябвало да предвиди от една страна, изработването на насоки за прилагане и на информационни документи, и от друга — организирането на образователни дейности въз основа на нормативната уредба на Общността, най-вече за митническите служители, с участието на отговорни лица от службите на Комисията и в частност, от Съвместния изследователски център (СИЦ).

1.5.1

Комитетът подчертава важността при изготвянето на етикетите и техническите информационни листове да се използва езикът на държавата вносителка.

1.6

Комитетът одобрява напълно възможността да се пристъпи към временен износ, като същевременно се спазват процедурите, целящи получаване на изрично съгласие.

1.7

Комитетът счита, че системите за митнически контрол и пълно сътрудничество между митническите власти и определените национални органи са ключови елементи за ефикасното, правилно и прозрачно функциониране на предложените механизми.

1.8

Комитетът подчертава, че предложените подобрения относно комбинираната номенклатура и разработването на версия на базата данни EDIXIM, специално предназначена за митническите власти, трябва по необходимост да бъдат допълнени със системни и хармонизирани информационни и обучителни дейности в Общността.

1.8.1

Във връзка с това Комитетът счита, че са крайно недостатъчни наличните финансови и човешки ресурси в отделите на Комисията, и в частност в СИЦ, които би трябвало да гарантират:

2.1

Комитетът от своя страна (1) изрази одобрението си за целите и механизмите, предвидени от Ротердамската конвенция (2), която въведе процедура за предварително съгласие за износа и вноса на опасни химични вещества, подобрявайки същевременно достъпа до информация и предвиждайки техническа помощ за развиващите се страни.

2.2

Комитетът беше приел позицията на държавите-членки, според която „е подходящо да се отиде отвъд предвидените в конвенцията разпоредби, за да се окаже пълно съдействие на развиващите се страни (3).“

2.3

Регламент № 304/2003 (ЕО), който регулира износа и вноса на опасни химични вещества, приет на 18 януари 2003 г. и влязъл в сила на 7 март същата година, имаше за основна цел да приложи Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие, приложима при международната търговия с някои опасни химични вещества и пестициди.

2.3.1

Някои разпоредби на този регламент обаче надхвърляха предписанията на конвенцията.

2.4

В този регламент се предвижда по-специално, че преди първия износ на един от продуктите, посочени в регламента, износителят трябва да нотифицира съответния национален орган в своята страна. След като се установи, че нотифицирането е пълно, то се изпраща на Комисията, която го регистрира в базата данни EDEXIM като нотифициране за износ на Общността, уточнявайки какъв е продуктът и коя е страната вносителка.

2.5

По същия начин в случай на внос в ЕС на химично вещество, произлизащо от трета страна, Комисията получава съответното нотифициране за износ, потвърждава, че го е получила и го регистрира в базата данни EDEXIM.

2.6

По-общо казано, Комисията е натоварена да гарантира ефективното прилагане на регламента и следователно, с други думи, трябва да управлява нотифицирането за износ и за внос.

2.7

Процедурата на ЕС за нотифициране при износ понастоящем се прилага за около 130 химични вещества и групи продукти/вещества, изброени в приложение I, част I на регламент № 304/2003(EO) (4).

2.8

Регламентът предвижда и ясни задължения относно опаковането и етикетирането.

2.9

Регламент № 304/2003 (ЕО) предвижда също така режим на санкции в случай на нарушение. Той уточнява, че санкциите трябва да бъдат „ефективни, пропорционални и възпиращи“ и трябва да се определят от държавите-членки.

2.9.1

От друга страна Регламент № 1907/2006 (EO) на Европейския парламент и на Съвета относно регистрирането, оценката и разрешаването на химичните вещества, както и ограниченията, приложими за тези химични вещества (REACH), бе приет на 18 декември 2006 г. и ще влезе в сила на 1 юни 2007 г. (5)

2.10

В своите решения относно дела C-94/03 и C-178/03 (и двете от 10 януари 2006 г.), Съдът на Европейските общности посочи, че правното основание на Регламент № 304/2003 е трябвало да бъде в членове 133 и 175 от Договора за създаване на ЕО, а не само в член 175 и че следователно регламентът трябва да бъде отменен. Все пак Съдът уточни, че разпоредбите на регламента ще останат в сила до приемането в разумен срок на нов регламент, базиран на подходящи правни основания.

2.11

Докладът за 2003-2005 г. (6), представен на 30 ноември 2006 г. по силата на член 21 от регламент № 304/2003 (ЕО), разглежда следните аспекти:

2.12

Понастоящем всички държави-членки разполагат с разпоредби и с административни системи, необходими за прилагане и гарантиране на спазването на регламента. Към днешна дата са направени 2273 нотификации за износ (повече от 80 % от тях идват от Германия, Обединеното кралство, Нидерландия, Франция и Испания), а броят на страните вносителки нарастна от 70 през 2003 г. до 101 през 2005 г.

2.13

Системите за митнически контрол се явяват като слаб пункт на системата. Затова е нужно по-интензивно сътрудничество между определените национални органи и митническите служби чрез редовен обмен на информация и изработването на по-ясни разпоредби, особено що се отнася до специфичните задължения на износителите и прилагането на по-ефикасни инструменти за контрол на комбинираната номенклатура и на тарифата на Общността TARIC.

2.14

Комитетът одобрява необходимостта от хармонизиран подход от страна на Комисията, за да се подобри опазването на човешкото здраве и на околната среда в страните вносителки, по-специално в развиващите се страни, както и необходимостта да се използват гъвкави, ясни и прозрачни механизми, почиващи на ясни и еднородни процедури, позволяващи да се гарантира по адекватен начин, без административни усложнения и закъснения, точна информация за страните вносителки относно опасните химични вещества, изнасяни от ЕС.

3.1

Освен за да реши въпроса за правното основание за анулиране на Регламент № 304/2003/ЕО, в предложението на Комисията за нов регламент са предвидени някои промени относно следните аспекти:

4.1

Комитетът потвърждава пълната си подкрепа за стратегиите на Общността в полза на устойчивото развитие, включително доброволната рамка SAICM (8) и подчертава необходимостта от превантивен подход в управлението на химичните вещества с цел да се предотвратят възможните негативни последици за човешкото здраве и околната среда, както вече много пъти (9) е имал случай да напомни това, в рамките на своя принос за приемането на нормативната уредба REACH.

4.2

В тази връзка ЕИСК подкрепи въвеждането на системата REACH и в частност засилването на отговорността на предприятията производители, вносители или потребители в подготовката на документацията относно химичните вещества с цел регистриране и първа оценка на рисковете. Затова ЕИСК приветства създаването на европейска система за регистриране и на европейски орган за управлението му (10).

4.2.1

В контекста на предвидените от специфичните разпоредби съобщения относно опасните химични вещества, ЕИСК призовава Комисията да преразгледа списъка на опасните за човешкото здраве и за околната среда продукти и да ги замени с по-безопасни продукти и препарати, в случай, че такива продукти се създадат и тестват обективно в рамките на изследванията и технологичните иновации.

4.3

ЕИСК винаги е подкрепял активната роля, която Европейската комисия е играла в осъществяването и прилагането на Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие за опасните химични вещества при международната търговия, както и Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, която цели спирането на производството и употребата на някои химични вещества, от които 9 вида пестициди. Комитетът наскоро имаше възможност да изготви становище по този въпрос (11).

4.4

Комитетът счита, че по-строгите разпоредби, предвидени от Регламент № 304/2003/ЕО, анулиран от Европейския съд поради липса на точно правно основание, и представени в новото предложение за регламент (12), са от съществено значение за общата сигурност и за управлението на опасните химични вещества.

4.5

Комитетът счита също така, че е необходимо да се променят регулаторните разпоредби, за да се запълнят оперативните празноти и да се разрешат трудностите за прилагане, представени в доклада за 2003-2005 г.

4.6

Затова Комитетът одобрява намерението на Комисията да се използва коригирането на правното основание на регламента в съответствие с решението на Европейския съд (въпрос, по който той се произнесе в едно предишно становище (13)), за да се подобри ефикасността на разпоредбата на Общността, като се гарантира повече яснота, прозрачност и юридическа сигурност, както за износителите, така и за вносителите.

4.7

ЕИСК счита, че е полезно да се гарантира юридическа сигурност, яснота и прозрачност на предложената нова нормативна уредба на Общността, като се подобрят дефинициите на понятията „износител“, „препарат“ и „химично вещество, предмет на процедурата PIC“.

4.8

За да даде своя принос в процеса на опростяване и административно улесняване, както и за ускоряване на сроковете, ЕИСК напълно подкрепя възможността да се пристъпи към временен износ, като същевременно се спазват процедурите за получаване на изрично съгласие, както и възможността за дерогация от задължението за съгласие в случай на износ на химични вещества към страни от ОИСР.

4.9

Комитетът подчертава, че е важно исканията за съгласие и за редовното му преразглеждане да бъдат въвеждани чрез Комисията, за да се избегнат излишни припокривания и дублирания, както и всякакви недоразумения и несигурност в страните вносителки. Той смята, че финансовите и човешки ресурси, с които разполагат Комисията и в частност СИЦ за тази цел, трябва да бъдат определяни така, че да гарантират по-специално, изработването на хармонизирани мерки за информиране и обучение и информационни листове за безопасност на различните категории потребители, както и диалога с държавите вносителки, в частност с развиващите се страни, за да се определят и изясняват проблемите, свързани с нотифицирането за внос и за износ.

4.9.1

Предвид сериозността на злополуките, които могат да бъдат предизвикани на работното място от опасни химични вещества и като се има предвид също така спазването на международните конвенции на МОТ (14), Комитетът отново подчертава важността на факта, че е необходимо информацията, която фигурира върху етикетите и техническите информационни листове за безопасност, да бъде изписана на езика на страната вносител, като това се прави за удобство на междинните и крайни потребители, особено онези, които работят в земеделския отрасъл и в МСП.

4.10

Комитетът счита, че системите за митнически контрол и пълното сътрудничество между митническите власти и определените национални органи са ключови елементи за ефикасното, правилно и прозрачно функциониране на предложените механизми. Предложените подобрения във връзка с включването на „предупредителни флагове“ в комбинираната номенклатура и за разработване на база данни EDIXIM, специално предназначена за митническите власти, трябва да бъдат допълнени със системни и хармонизирани информационни и обучителни дейности на ниво Общност.

4.11

По мнение на Комитета, новото законодателство би трябвало да предвиди изработване на насоки за приложение и информационни документи, както и обучителни дейности въз основа на стандарти на Общността, по-специално за новоприсъединилите се държави.

27.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/44

1.1

ЕИСК приветства предложението на Комисията за приемане на нов регламент относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (фунгициди, инсектициди, хербициди и други, предназначени за земеделието и градинарството).

1.2

Освен пускането на пазара на безопасни и висококачествени продукти за растителна защита, друг особено важен приоритет е устойчивата и безопасна употреба на тези продукти. ЕИСК изразява задоволство от факта, че наред с предложения за разглеждане регламент, Комисията представя и предложение за директива, регламентираща устойчивото използване на продукти за растителна защита.

1.3

ЕИСК отбелязва, че в съображенията, изложени в предложението, се поставя силен акцент върху превенцията и ограничаването на отрицателните последствия от използването на продукти за растителна защита върху човека и околната среда. Комитетът счита, че е изключително важно да се предотврати вредното въздействие на продуктите за растителна защита върху човека и околната среда. ЕИСК подчертава, че с оглед на устойчивото развитие следва да се вземат предвид, по балансиран начин, и икономическите интереси. Освен че проявяват нарастващ интерес към екологично чистите продукти, повечето потребители днес се интересуват предимно от висококачествени продукти, които се предлагат на пазара целогодишно и на приемлива цена. В този контекст, безопасността на продукта представлява за потребителя задължително условие. Това изисква големи усилия във веригата за създаване на стойност на земеделското производство. В тази връзка е необходимо наличието на достатъчно количество безопасни и висококачествени продукти за растителна защита.

1.4

ЕИСК изразява загриженост от въвеждането на критерии за одобрение на продуктите за растителна защита, които да се основават на присъщите качества на активните съставки, и от последиците от тази мярка за създаването на нови и по-качествени продукти. При стриктно спазване на правилата е възможно дадено вещество, което не отговаря на един от критериите, но води по подобряване на всички останали критерии, да не бъде одобрено. ЕИСК настоява за оценка на риска, която да отчита в по-голяма степен реалната употреба и излагането на въздействието на околната среда.

1.5

ЕИСК е на мнение, че предложението за зонални разрешителни и за взаимно признаване е първа стъпка към пълно хармонизиране на разрешителните в Европа. ЕИСК предлага да се даде възможност за взаимното признаване на разрешителните между различни зони, когато става дума за (съседни) страни със сходни климатични и селскостопански условия.

1.6

ЕИСК подкрепя принципа за извършване на сравнителна оценка на продуктите за растителна защита, съдържащи вещества, които се предлага да бъдат заменени. ЕИСК обаче настоява оценката да се извършва на по-големи интервали и да се въведе стандартен период на съхранение на данните за тези вещества, за да се поддържа ниво на готовност за инвестиции от страна на промишлеността по отношение на тези вещества и по този начин да се избегне възникването на слаби звена в селскостопанския сектор.

1.7

Според ЕИСК, предложението не създава достатъчно стимули за издаване на разрешителни за използване на продукти за растителна защита в малки количества. ЕИСК предлага две мерки за подобряване на ситуацията: първо, той предлага да се въведе система, според която първият кандидат да разполага с толкова по-продължителна защита на данните, колкото повече употреби в малки количества е предвидил и второ, ЕИСК приканва комисията да улесни съставянето на актуализиран списък от държавите-членки, в който да фигурират всички разрешени употреби (в малък мащаб).

2.1.1

Продуктите за растителна защита се използват за опазване и подобряване на здравето на растенията. Те позволяват на земеделските стопани да увеличават добивите и да ползват по-гъвкави производствени методи. Това създава гаранции за надеждно производство на безопасни (хранителни) продукти на достъпни цени на регионално ниво.

2.1.2

По-голямата част от европейските потребители стават все по-взискателни по отношение на храната и на целогодишното предлагане на хранителни продукти. От друга страна, те считат безопасността на храните за задължително условие и очевиден факт. Това изправя веригата за селскостопанско производство пред големи предизвикателства. Необходимо е наличието на достатъчно широка гама от безопасни и висококачествени продукти за растителна защита, за да се отговори на изискванията на въпросната голяма група потребители.

2.1.3

От друга страна, не бива да се забравя, че продуктите за растителна защита могат да оказват въздействие върху селскостопанските екосистеми, да създават опасност за здравето на потребителите, да оказват влияние върху качеството на хранителните продукти и вредно въздействие върху здравето на потребителите, по-специално когато в храните присъстват вредни остатъци от продукти за растителна защита в резултат на неправилно използване на тези продукти (в разрез с установените добри практики).

2.2.1

Предложеният за разглеждане регламент предвижда замяната на сега действащата Директива 91/414/ЕИО относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, с което се цели предотвратяване на рисковете при източника чрез прилагане на процедура за много обстойна оценка на рисковете при употреба на всяка активна съставка и на продуктите, в които тя се съдържа, преди пускането им на пазара и разрешаване на употребата им.

2.2.2

Предложението предвижда и отмяна на сега действащата Директива 79/117/ЕИО относно забраната за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита, съдържащи някои активни вещества.

2.2.3

Регулаторната рамка на общността относно продуктите за растителна защита включва и Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета, определяща максимално допустимите граници (МДГ) на остатъчни вещества в селскостопанските продукти.

2.2.4

Предложението за регламент се представя заедно с предложение за директива на Европейския парламент и Съвета, с която да се създаде рамка за действие на общността с цел постигане на устойчива употреба на пестицидите (COM(2006) 373 окончателен). Целта е да се регламентира употребата и разпределението на пестицидите, доколкото тези етапи не са предвидени в представеното за разглеждане предложение за регламент.

2.3.1

След извършената от Комисията оценка на Директива 91/414/ЕИО, Европейският парламент и Съветът поискаха през 2001 г. директивата да бъде преразгледана с цел:

2.3.2

След (5-годишен) период на интензивни консултации между заинтересованите страни и на оценка на въздействието, Комисията представи през м. юли 2006 г. своето предложение за преразглеждане на Директива 91/414/ЕИО. Тя реши да замени директивата с регламент, с оглед да се опростят и хармонизират в още по-голяма степен законодателствата на държавите-членки на ЕС.

2.4.1

Списъкът на разрешените активни вещества е установен на общностно ниво от постоянния комитет по проблемите на хранителната верига и здравето на животните. Одобрението на активните вещества се извършва въз основа на ясни критерии с цел да се осигури висока степен на защита на хората, животните и околната среда.

2.4.2

При оценката на дадено активно вещество следва да е налице поне една употреба, безопасна за производителя и за потребителя и да не са констатирани неприемливи последици върху околната среда. Определени са ясни срокове за различните етапи на оценката и за вземането на решение относно одобрението на активните вещества.

2.4.3

Държавите-членки си запазват отговорността да издават на национално ниво разрешителни за ползване на продукти за растителна защита и тези разрешителни следва да се основават на списъка на одобрените активни вещества.

2.4.4

При оценката на национално ниво на подадените за одобрение досиета, държавите-членки, когато е необходимо, следва да прилагат еднакви критерии и да се съобразяват с националните особености.

2.4.5

За веществата, представляващи слаб или средно голям риск, Комисията предвижда система за „зонално разрешение“ и въвежда задължение за взаимно признаване на разрешителните за продукти за растителна защита. Съгласно тази система, държава-членка от една от трите предложени климатични зони (Комисията разделя ЕС на три зони) извършва оценка на молба за разрешаване на национално равнище на дадено вещество. Това вещество следва да бъде разрешено единствено в тези държави-членки, в които неговият производител е подал молба за взаимно признаване на разрешителното.

3.1.1

В преамбюла на представения за разглеждане документ се изреждат съображенията, довели до изготвянето на предложението за регламент. В него следва да се упомене изрично колко е важно наличието на достатъчно продукти за растителна защита за осигуряване на безопасни и висококачествени храни за взискателния европейски потребител.

3.2.1

Представеният за разглеждане документ не предвижда възможност дадена държава-членка да издаде временно разрешително на национално ниво. В резултат на това може да се забави пускането на пазара на по-качествени вещества в сравнение с разрешените към момента. Комисията се опитва да разреши този въпрос, като предлага по-кратки срокове, които да позволят по-бързото вписване на нови вещества в списъка на разрешените вещества.

3.2.2

ЕИСК предлага в регламента да се предвиди възможност за издаване на временно разрешително на национално ниво в случаите, когато установените срокове не са били спазени поради закъснения от административно естество, а задължението, произтичащо от регламент (ЕО) № 396/2005 относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества, е изпълнено.

4.1.1

Член 4 от предложението разглежда критериите за одобрение на активните вещества, като се позовава на приложение II. При стриктно спазване на тези критерии е възможно активните вещества да не бъдат одобрени въз основа на едно единствено тяхно свойство, тъй като тези вещества следва да отговарят на всички изисквания.

4.1.2

Такива критерии за одобрение на продуктите за растителна защита, които се основават единствено на присъщите качества на техните активни вещества и не вземат предвид нито реалната им употреба, нито излагането им на въздействието на околната среда, накърняват принципа за вземане на решения въз основа на оценка на риска. Това ще доведе до постепенно изчезване от пазара на редица съществуващи продукти/употреби, които биха могли да са полезни, когато изникне необходимост от наличие на голям брой продукти.

4.1.3

По този начин, член 4 не позволява пускането на пазара на възобновени продукти, които, макар и да показват подобрение по всички критерии, не отговарят на изискванията на само един от тях. ЕИСК не може да изрази съгласие с такъв подход, тъй като той ненужно възпрепятства иновациите в новите и усъвършенствани вещества. Той е на мнение, че е уместно да се прибягва до критерии за одобрение на присъщи качества само при идентифициране на кандидати за заместване, а не за предварително отхвърляне на продукти, без да им е направена задълбочена оценка.

4.2.1

ЕИСК счита, че системата за даване на зонални разрешителни и за взаимно признаване представлява важна стъпка към хармонизирана европейска система относно пускането на пазара на продукти за растителна защита.

4.2.2

Въвеждането на задължително взаимно признаване на разрешителните в държавите-членки от една и съща зона, наред със стандартната процедура за издаване на разрешителни на национално ниво, дава възможност да се избегне дублирането на усилията в държавите-членки и да се осигури по-бързо достъп до новаторски и екологични продукти за растителна защита.

4.2.3

ЕИСК предлага да се предвиди възможност за взаимно признаване на разрешителните между различни зони, когато става дума за съседни страни, в които условията за производство са сходни.

4.2.4

Що се отнася до употреба в парници или до обработка след прибиране на реколтата, Комисията предлага подход, предвиждащ задължение за взаимно признаване от всички държави-членки във всяка от зоните (член 39). ЕИСК е на мнение, че е подходящо и обработката на семената, която е важен стълб в общата борба (интегрираното управление на вредителите), да премине към този режим.

4.3.1

Що се отнася до продуктите за растителна защита, основаващи се на най-критичните вещества (които има вероятност да бъдат заменени), държавата-членка е длъжна да извърши сравнителна оценка в срок от четири години след даване на разрешението (член 48). Тази оценка има за цел да открие алтернативен продукт, за да се замени по-вредният продукт, освен ако последният остава полезен при защитата на растенията в случай на поява на резистентност.

4.3.2

По мнение на ЕИСК, оценката в срок от четири години, както и седемгодишният период на запазване на информационното досие за веществата, които се предвижда да бъдат заместени, не осигуряват достатъчна сигурност за промишлеността и ще доведат до прекалено ранно изтегляне на тези продукти от пазара, което може да окаже отрицателно въздействие върху наличието на достатъчно продукти по отношение на устойчивостта и употребата в малки количества.

4.3.3

ЕИСК настоява оценката да се извършва на по-големи интервали и да се въведе стандартен период на съхранение на данните за тези вещества, които се предвижда да бъдат заменени, за да се поддържа ниво на готовност за инвестиции от страна на промишлеността по отношение на тези вещества и така да се избегне възникването на слаби звена в селскостопанския и други сектори във веригата за създаване на стойност спрямо потребителя.

4.4.1

Член 49 дава възможност, по-специално на професионалните потребители и на професионалните организации, да поискат разширен обхват на разрешението за даден продукт за растителна защита за употреба в малки количества. Той приканва и държавите-членки да поддържат актуализиран списък на употребата им в малки количества.

4.4.2

ЕИСК одобрява този член, но констатира, че той не съдържа достатъчно стимули за притежателите на разрешение да издействат разширения за употреба в малки количества.

4.4.3

ЕИСК предлага да се стимулират притежателите на разрешение под формата на продължение на срока за защита на данните, когато след получаване на разрешение те първи поискат няколко разширения на обхвата за използване в малки количества.

4.4.4

ЕИСК предлага в замяна на предвидения по член 49, параграф 6 списък от държавите-членки, Комисията да улесни създаването на централизиран европейски списък на използването в малки количества, в който държавите-членки да могат да правят справки.

4.5.1

Регламентът предвижда възможно задължение да бъдат уведомявани всички съседи, които са поискали да бъдат уведомени (член 30) преди употреба на продукта, че могат да бъдат изложени на въздействие на частици от пръскането.

4.5.2

ЕИСК счита, че е добре да се демонстрира прозрачност по отношение на приложението на продуктите за растителна защита, но че предложеното задължение за уведомяване подронва доверието в законодателството относно пускането на пазара на тези продукти. Всъщност става дума за приложение на продукти, които са сметнати за безопасни, докато задължението за нотифициране би могло да се изтълкува в противоположен смисъл.

4.5.3

ЕИСК е на мнение, че прилагането на този член не гарантира постигане на взаимно разбирателство между потребителите и съседите, а може да наруши социалното сближаване в селските общини, тъй като задължението за уведомяване би могло да наведе на мисълта, че се използват продукти, които не са безопасни. Тази разпоредба, следователно, се оказва контрапродуктивна.

27.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/47

1.1

Комитетът приветства предложението за директива, която предлага внимателно обмислен и прагматичен подход за ограничаване и компенсиране на бързо растящия обем емисии на парникови газове от авиационната индустрия.

1.2

Като включва авиацията в обхвата на схемата на Общността за търговия с емисии (СОТЕ), самата схема има потенциала да стане по-стабилна и по-изчистена, като основен модел за справяне с емисиите на СО2 в глобален мащаб.

1.3

Предложението е реалистично. В него се признава силата на политическия, икономически и потребителски натиск за по-нататъшното развитие на въздушния транспорт и превоз, като се използва пазарният механизъм на СОТЕ, за да компенсира едно от основните вредни влияния на авиационната индустрия върху околната среда.

1.4

Въпреки всичко предложението е уязвимо. Зависи от успеха или неуспеха на СОТЕ — една система, която беше разкритикувана от много от заинтересованите участници, която все още предстои да се докаже, и която зависи от правилното и справедливо разпределяне на квотите за емисия на СО2, новаторски и изобретателни инвестиции в намаляването на СО2 и изпълнението на Националните планове за разпределение от страна на държавите-членки.

1.5

ЕИСК приветства включването в система на всички полети в границите на Европа и извън нея от 2012 г. нататък, но смята, че началната дата следва да бъде определена за 2011 г., както е за европейските оператори.

1.6

ЕИСК отбелязва, че директивата позволява включването в системата от кредити на „външни“ гъвкави проекти, провеждани в рамките на Механизма за съвместно изпълнение (СИ) или от Механизма за чисто развитие (МЧР) в Протокола от Киото. Следва да се запази подкрепата за намаляване на въглерод, както и за сертифицираните схеми за възобновяема енергия и енергийна ефективност в развиващите се страни, при положение че бъдат запазени стриктни мерки за наблюдение и контрол.

1.7

Комитетът признава, че това е сложен въпрос, но също така смята, че предложението е непрозрачно и не съумява да представи ясно преимуществата си. Предложението се обръща по различни начини и към различните нива в ЕС като цяло, държавите-членки, секторите на индустрията и обществото. Конкретно трябва да се подчертае, че положителният потенциал на директивата за подкрепа и утвърждаване на СОТЕ следва да бъде запазен. Също отбелязва, че ще бъде необходима активна и допълваща подкрепа от другите дирекции на Комисията, в частност „Енергетика и транспорт“ и „Изследвания“.

1.8

Въз основа на това ЕИСК препоръчва:

1.8.1

Включването на авиацията в СОТЕ да се използва като възможност за преразглеждане на схемата, да се поправят съществуващите грешки и да се оправят слабостите, така че да се позволи да се развие истински и ефективен пазар за търговия на въглерод — критичен елемент за удържането на ангажимента на ЕС за спазването на целта до 2020 г. емисиите на CO2 да се намалят с 20 %.

1.8.2

Да се занижи предложената горна граница за емисиите, така че да се изиска от авиацията да направи корекцията, която да е по-сравнима с другите индустрии, които вече са включени в СОТЕ.

1.8.3

Да се премахне или значително да се намали предложеното безплатно разпределение на квоти на операторите, което изисква всички или повечето квоти да се продават на търг.

1.8.4

Да се прилага общ лимит на взимането на кредити от схемите СИ и МЧР, за да се гарантира, че в рамките на ЕС се постига по-висок дял от намаляването на емисиите.

1.8.5

Обсъжда се предварителното планиране за това как да се представи публично въздействието на директивата. Това не само ще повиши общото разбиране за влиянието на авиацията върху промяната на климата, но и би трябвало да насърчи повече откритост за финансовите последици от схемата за клиентите и операторите и да намали риска от бързи печалби.

1.8.6

Държавите-членки следва до бъдат насърчени доброволно да компенсират емисиите от полетите на държавни глави, правителствени глави или министри, които понастоящем са освободени по административни причини (полети, извършвани в повечето случаи от военни единици), и така да създадат един положителен пример.

1.8.7

Трябва да се даде много голям приоритет и на несвързаните със СОТЕ мерки за намаляване на емисиите на въглерод. Те включват премахване на правните пречки пред данъчните и регулаторни стъпки — специално за горивата, използвани в авиацията, ограничаване на емисиите на азотен оксид, подобрения в управлението на въздушното движение и научноизследователска дейност за по-ефикасни двигатели и корпуси.

2.1

Авиацията е била и продължава да бъде неразделна и важна част от разрастващата се глобална икономика. В много отношения историята на авиацията е история на успехи. От 1960 г. насам тя отбелязва ежегоден ръст от средно 9 % — темп, който е 2,4 пъти по-голям от растежа на глобалния БВП. Този растеж продължава и според сегашните тенденции въздушният транспорт ще се удвои до 2020 г.

2.2

Този успех неизбежно създава проблеми, като например разрастването и местното въздействие на летищата, а в контекста на промяната на климата вниманието все по-често се концентрира върху това как емисиите на парников газ от авиацията и други емисии допринасят за глобалното затопляне. Авиационната индустрия като част от сектора на услугите, допринася за около 0,6 % от икономическата добавена стойност на ЕС, но и за 3,4 % от неговите емисии на парников газ (ПГ). От 1990 г. насам емисиите от авиацията в ЕС са се увеличили с 87 %, а общите емисии на ПГ от всички други източници са намалели с 3 % за същия период.

2.3

По традиция международните полети са освободени от горивни такси и не са включени в целите на Протокола от Киото. Взимайки предвид дългия работен живот на въздухоплавателните средства и възможността за по-нататъшна техническа и операционна ефективност, растежът на авиацията означава, че секторът ще продължи да увеличава емисиите си на парников газ, като по този начин подкопава усилията, положени в други сектори, където те намаляват. Въпреки че в авиацията като цяло настъпиха значителни подобрения по отношение на регулиране, координиране и прилагане на мерки за безопасност и сигурност, беше трудно да се постигне международно съгласие по екологични въпроси, които също могат да окажат влияние върху търговски интереси.

2.4

От известно време насам Комисията търси начин да насърчи или наложи намаляване на емисиите на парников газ от авиацията. През 2005 г. прие Съобщението „Намаляване на въздействието на авиацията върху изменението на климата“ (1). През м. април 2006 г. ЕИСК в своето Становище (2) относно това съобщение заключи, че са необходими допълнителни мерки в политиките, за да се контролира въздействието на авиацията върху изменението на климата, и предложи, между другото, авиацията да се включи в схемата на Общността за търговия с емисии. Подобни позиции бяха изразени от Съвета на министрите на околната среда, Европейския съвет и Европейския парламент. Сега Комисията излиза с предложение за директива — предмет на това Становище, която включва авиацията в схемата на Общността за търговията с квоти за емисии на парников газ.

3.1

В увода на Предложението за директива се посочва, че растежът на емисиите от авиацията може до 2012 г. да погълне над една четвърт от екологичния принос на ЕС по Протокола от Киото. Постигането на международно съгласие за действията се оказва трудно, но Предложението за директива има за цел да предостави модел за действие на световно равнище и е единствената инициатива, която предоставя тази възможност.

3.2

Настоящото предложение допълва Директива 2003/87/ЕО за търговията с квоти за емисии на парников газ, така че да бъде включена авиацията в схемата на Общността. В оценката на въздействието, съпътстваща предложението, се прави заключението, че дори и търговията с квоти за емисии да е най-ефикасното решение за намаляване на въздействието на авиацията върху изменението на климата, ефектът на мерките би имал „слабо въздействие върху прогнозирания растеж на търсенето“ и оттам върху общия обем емисии (3). Затова трябва да се разбира, че това предложение няма за цел да ограничи именно растежа на авиацията, а да гарантира, че някои от вредните й последици за околната среда се компенсират от дейности най-вече в други сектори на икономиката.

3.3

Настоящата схема на Общността за търговия с емисии (4) покрива около 12 000 енергоемки индустриални инсталации, които са отговорни за около 50 % от общите емисии на CO2 за ЕС. Според предложението, авиокомпаниите ще получат търгуеми квоти за определено ежегодно количество емисии на СО2, с таван, определен като средното годишно равнище на емисии от авиационната индустрия през трите години от 2004 г. до 2006 г. Операторите могат да продават излишните квоти или да закупуват допълнителни квоти на пазара по схемата на Общността за търговия с емисии, например от индустриални инсталации, които са намалили своите емисии, или от проекти за чиста енергия в трети страни съгласно механизмите на Протокола от Киото.

3.4

Предложението за директива ще включва емисиите от полети в рамките на ЕС от 2011 г. и всички полети до и от летища на ЕС от 2012 г. Ще бъдат включени както операторите от ЕС, така и чуждестранните оператори. Предполага се, че към 2020 г. предложението може да добави към 1,8 — 9 еуро към цената на билет отиване и връщане в рамките на ЕС и повече за полетите на дълги разстояния, например от 8 до 40 еуро към цената на билет отиване и връщане до Ню Йорк. Твърде скромното въздействие на такава такса в самолетната индустрия, чиито цени са еластични, е причината, поради която се смята, че схемата има твърде слабо въздействие върху растежа.

3.5

Трябва да се отбележи, че Комисията признава, че включването на авиацията в СОТЕ е само една от възможните стъпки, които трябва да се предприемат на международно ниво, за да се противодейства на въздействието на емисиите от авиацията върху изменението на климата. Предлага се изготвянето на предложения, свързани с емисиите на азотен двуокис, след оценката на влиянието през 2008 г. Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO) също смята да изготви предложения на своето заседание през септември 2007 г., макар и да има индикации, че се оказва натиск с цел да се отслаби и подкопае инициативата на ЕС.

4.1

ЕИСК приветства факта, че включването на авиацията в СОТЕ е първата стъпка в международен план към задължаването на авиационния транспорт да заплаща част от екологичните разходи, които е прехвърлял от самото си начало. Още приветства включването на непринадлежащите към ЕС оператори. Освен това, предложената схема ще изисква от въздухоплавателните средства, които са по-малко ефикасни по отношение на употребата на гориво, да ползват по-голяма квота за емисии, което е скромен стимул за постигане на технически и оперативни подобрения. Тъй като нискобюджетните авиокомпании имат фактор на натоварване средно с 10 % по-висок от този на „традиционните“ превозвачи, предложението също ще има малко по-слабо въздействие върху евтините превозвачи, а ще окуражи сконтираната продажба на свободни места от всички авиокомпании.

4.2

Комитетът признава, че действия, свързани с ефикасността на маршрутите на полетите, алтернативните горива, подобрения дизайн и по-големите товари, ще допринесат в известна степен за намаляване на растежа на емисиите на парникови газове. Все пак, повечето от тези мерки са били активно прилагани в авиацията от 1990 г. насам, и въпреки това през този период станахме свидетели на увеличаване на емисиите с над 85 % — цифра, която продължава да расте в резултат на значителното увеличение в броя на пренасяните пътници и товари.

4.3

Настоящата директива предлага да се отговори на нарастващия принос от авиационния сектор върху изменението на климата чрез включването му в схемата на Общността за търговия с емисии. СОТЕ представлява единственият международен, свързан с пазара, мащабен механизъм за контрол над емисиите на СО2, но е претърпял значителни проблеми в началото, по време на пробния си период, който приключва през 2007 г. Тези затруднения в голяма степен се дължат на отреждането на прекалено големи квоти за емисии на държавите-членки. За да се постигне целта схемата на Общността за търговия с емисии СОТЕ да се превърне в пазарен инструмент за намаляване на емисиите на СО2, е от особена важност Комисията, с подкрепата на всички държави-членки, да бъде непоколебима при определянето на и прилагането на квотите за емисия на СО2, както и да гарантира спазването им.

4.4

На практика включването на авиацията може да бъде от голяма полза за СОТЕ. Авиацията е по-малко ценово чувствителна от повечето индустрии обработващи и генериращи енергия, отговорни за повечето емисии на СО2. Поради (неизбежния) растеж на дела на СО2 в емисиите от авиацията, значителни суми ще влязат в системата на СОТЕ, които ще могат да бъдат инвестирани в други сектори с цел намаляване емисиите на въглерод. Докато самата авиация може да има ограничена възможност да отдели подобни спестявания, тя може да осигури канал за средствата, като по този начин прави това възможно за други индустрии.

4.5

Например, Комисията смята, че директивата ще доведе до чисто намаляване на емисиите на парников газ с обем 183 милиона тона СО2 до 2020 г. в сравнение с настоящия сценарий, при който всичко продължава да съществува по старому. Прогнозираната цена на въглерода през този период е неточна и зависи от строгия режим на разпределяне, но ако авиационната индустрия закупи 100 милиона тона през този период на средна цена от 30 еуро, това би внесло, по принцип, 3 милиарда еуро в борбата за намаляване на емисиите на СО2.

4.6

През 2007 г. ЕИСК започна мащабна програма за насърчаване на действия и добри практики в гражданското общество, свързани с промяната на климата, неразделна част от които имат за цел да намалят емисиите на парников газ. Комитетът признава, че от прагматична гледна точка предложението е най-добрият подход за включването на авиацията в стратегията за намаляване на емисиите на въглерод, но все пак трябва да посочи, че Предложението за директива на практика няма да направи нищо за ограничаване на непрекъснато увеличаващите се емисии на парникови газове от въздушния транспорт. Това създава сериозен проблем с „представянето“. Авиационната индустрия вече е най-бързо растящият източник на емисии на парников газ в Европа, а тази директива се поддава на стремежа на индустрията към растеж без да изисква ограничение на емисиите. Обществото ще трябва да разбере, че директивата може да привлече значителни ресурси, които да се приложат за компенсаторно намаление на нивото на СО2.

5.1

По отношение на постигането на определена цел, а именно значителното намаляване на емисиите от индустрията, настоящата директива е неточна по отношение на използваните термини. Понеже авиокомпаниите могат да закупуват емисионни квоти на „пазарни“ цени, с цел да покрият емисиите над разрешения таван, ефектът от намаляване на емисиите на парникови газове от авиационния сектор ще бъде минимален, вероятно приблизително в рамките на чисто намаление от 3 % до 2020 г., или по-малко от растежа на емисиите на парникови газове от авиацията за една единствена година. Според данни на Комисията повишаването на пределните разходи в цените на билетите ще има малко влияние върху търсенето на въздухоплавателни услуги.

5.2

Като издава на авиолиниите по-голямата част от първоначалните квоти без заплащане и разрешава да закупуват квоти за емисиите над разрешения таван в рамките на общата схема на Общността за търговия с емисии (отворена вместо затворена система за въздушен транспорт — или може би за транспорта като цяло), Комисията приема настоящето статукво и не прави нищо, за да въздейства върху продължаващия и бърз растеж на отделящия парникови емисии авиационен сектор. Но същността на проблема е в това, че подобни ограничения към настоящия момент са политически и икономически неприемливи. За да постигне някакъв напредък, Комисията е преценила, че включването на авиацията в схемата на Общността за търговия с емисии ще доведе до известна вътрешна ефикасност за намаляване на емисиите на въглерод, но и чрез балансиране на нарасналите емисии на СО2 от авиацията с намаления в други сектори, ще създаде истински пазарен стимул и финансиране за нови научноизследователски дейности и приложения с цел ограничаване на емисиите на СО2 другаде.

5.3

Комисията отбелязва, че при „затворена“ система на разпределяне на квотите — т.е. само в рамките на авиационния сектор — цената на квотите би била 114 — 325 еуро, за разлика от допускането за 30 еуро за тон. Има голяма вероятност подобна затворена система да покачи цената на билетите за полетите на кратки разстояния с 8 — 30 еуро. Това може да се смята за по-реалистичен начин, по който да се повлияе на търсенето и да се подпомогне ефикасността на горивата и изследванията за намаляване на емисиите, но е малко вероятно да бъде подкрепено на равнището на ЕС, където има индикации, че приоритетите в сферата на транспорта се разминават. При една затворена система или система „само за транспорта“ постигането на общо споразумение би станало още по-малко вероятно.

5.4

В Предложението си за директива Комисията признава, но е решила да не взима предвид, научно добре обоснованите анализи, че емисиите от въздухоплавателни средства са между два и четири пъти по-вредни за климата от тези, произлизащи от другите индустрии (5). (Това в голяма степен се дължи на факта, че повечето емисии се отделят в горните слоеве на атмосферата, и се дължи на въздействието на емисиите на различни от СО2 вещества, като например кондензационните следи и азотни окиси). Трябва да бъдат предприети допълващи действия, целящи намаляването или компенсирането на емисиите азотни окиси.

5.5

Аеролиниите вече се възползват от факта, че авиационното гориво не подлежи на облагане и свободното разпределение на първоначалните квоти за емисии на въглерод допълнително ще повиши техните държавно-осигурени предимства пред другите транспортни сектори. Има риск операторите да използват въвеждането на схемата на Общността за търговия с емисии, за да покачат всички цени. Едно ясно представяне от страна на Комисията пред обществото на реалните финансови последици от схемата върху разходите на индустрията, може да смекчи известно неоправдано извличане на печалби.

5.6

Би трябвало още да се помисли по представянето на „изключенията“, предложени в директивата. Например, освобождаването на полетите на държавни глави, правителствени глави или министри е особено неуместно, тъй като тази група би трябвало да дава добър пример. Въпреки че съществуват административни причини, за да се предостави подобна възможност за изключение (полети, извършване предимно от военни единици), държавите-членки следва да бъдат насърчени да компенсират доброволно тези емисии, както го направиха вече някои от тях.

5.7

След като Комисията е решила да избере отворена допълваща система, изглежда, че има малко основания основната дата на схемата да не се доближи до текущия ангажимент на ЕС по първата фаза на Протокола от Киото (намаляване от 8 % между 2008 — 2012 г. спрямо нивата от 1990 г.) и бъдещи ангажименти (например 30 % до 2020 г. спрямо нивата от 1990 г.). Изборът от 2005 г. като изходна година вече дава на сектора „отправна точка“, която е около 100 % по-висока от стойността от Киото. Естествено, като се има предвид, че авиацията е първият сектор, който се включва в ЕС-СОТА, е справедливо първоначалното разпределение да се направи съгласно същите принципи, като онези въведени от ЕС-СОТА

5.8

Има малка вероятност настоящата директива да постигне каквото и да е значително влияние за намаляване на покачването на емисиите от авиацията като цяло. Въпреки всичко, фактът, че с нея може да се стабилизират нетните емисии на СО2 посредством СОТЕ и по този начин да се осигурят средства за по-нататъшното им ограничаване, в голяма степен оправдава разходите и административната сложност на прилагането. С предложението за директива се предлага нещо повече от смокинов лист на авиационния сектор — то може да увеличи положително общественото съзнание по темата, да предложи значителни нови средства за намаляване на въглеродните емисии и мярка за включване на онези външни разходи за околната среда, които до сега авиационната индустрия можеше да игнорира.

27.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/53

1.1

ЕИСК счита, че ако бъдат преследвани в тяхната цялост, целите на реформата могат да създадат основата за последователна политика за развитието на този важен сектор на земеделската, индустриалната и хранителновкусовата икономика на Европейския съюз.

1.2

ЕИСК приветства утвърждаването на централното място на организациите на производителите в Общата организация на пазара в сектора плодове и зеленчуци.

1.3

ЕИСК е на мнение, че финансирането е съществен компонент от една последователна политика на конкурентноспособност на европейския сектор плодове и зеленчуци; затова Комитетът призовава Комисията да направи по-задълбочен анализ на финансовите последици от въвеждането на иновации, въпреки че те са положителни и похвални.

1.4

ЕИСК в действителност счита, че въвеждането на нови и важни мерки в оперативните програми води до реално намаляване на наличните ресурси за инвестиции и заетост.

1.5

ЕИСК подкрепя стратегията на Комисията, целяща до 2013 г. целият първи стълб да се превърне в едно единно и балансирано цяло; за тази цел призовава Комисията да въведе и в сектора плодове и зеленчуци подходяща преходна програма, за да се помогне на всички оператори от отрасъла да се адаптират към въвеждането на новата система и в същото време с цел да се предостави на европейските потребители сигурно и достатъчно по отношение на количеството и качеството предлагане.

1.6

ЕИСК приветства политиката на Комисията, насочена към активно опазване на околната среда; за тази цел Комитетът препоръчва гъвкави мерки, които възнаграждават практиките и подходите на различните оператори. Що се отнася до насърчаването на потреблението на плодове и зеленчуци от страна на отделни категории потребители, той препоръчва да се възприеме по-ефективна стратегия в хоризонталните политики за насърчаване.

1.7

ЕИСК препоръчва да се запазят стандартите за предлагане на пазара, за да се защитят потребителите, по-специално що се отнася до безопасността на храните и произхода на продуктите.

2.1

Комисията определя следните цели:

2.2

Структурата на реформата се базира на три основни стълба:

2.2.1

Комисията заявява, че споменатите по-горе цели са определени в светлината на изискванията за съвместимост със Световната търговска организация (СТО), в съответствие с реформираната ОСП и с финансовите перспективи.

2.2.2

Комисията припомня, че производството на плодове и зеленчуци в 27-те държави-членки на ЕС представлява 3,1 % от бюджета на Общността и 17 % от общата земеделска продукция на ЕС.

2.2.3

Средствата, които в предложението за реформа се отделят за пресни плодове и зеленчуци, остават в размер от 4,1 % от стойността на предлаганата на пазара продукция от организациите на производителите (ОП), докато в отделните държави-членки максималните стойности, свързани с преработената продукция са трансферирани към схемата за единно плащане на стопанство, в зависимост от историческите стойности за всяка страна, а за новите държави-членки — според стойностите, които са определени по силата на договорите за присъединяване.

2.2.4

В регионите, в които производителите не са добре организирани, е позволено да се отпускат допълнителни финансови помощи от съответните държави.

2.2.5

Размерът на съфинансирането на оперативната програма е запазен до 50 %, с изключение на някои специфични случаи, за които той може да достигне до 60 % (транснационални действия, действия на междубраншово ниво, органично производство, производители в новите държави-членки, сливане на ОП, крайно отдалечени райони, райони, в които по-малко от 20 % от производството на плодове и зеленчуци се предлага на пазара от организациите на производителите).

2.2.6

До 5 % от продукцията ще може да бъде изтегляна от пазара, като това се финансира до 100 % от Комисията, и разпределяна на благотворителни организации и фондации, пенитенциарни институции, училища, детски ваканционни селища, болници и домове за стари хора.

2.2.7

Предвижда се отмяна на член 51 от регламент 1782/2003, в резултат на което секторът плодове и зеленчуци ще бъде включен в системата за единно плащане на стопанство.

2.2.8

Държавите-членки определят съответните суми и допустимия брой на хектарите в рамките на Схемата на единно плащане, въз основа на представителен период, съобразен с пазара на всеки плод или зеленчук и според подходящи, обективни и недискриминационни критерии.

2.2.9

Комисията предвижда най-малко 20 % от общите разходи на всяка оперативна програма да бъдат определени за дейности, предназначени за агро-екологични мерки.

2.2.10

Предложението не се отнася за съществуващите правила във външната търговия; предлага се обаче отмяна на възстановяванията при износ.

2.2.11

Една част от разпоредбите на сектор плодове и зеленчуци, предвидени в разглежданото предложение, вече фигурираше в предложението за регламент относно „Единна ООП“ (в момента се разглежда от Съвета).

2.2.12

В своето предложение за реформа Комисията предвижда и последващо преразглеждане на стандартите за предлагане на пазара, по-специално относно качеството, класифицирането, теглото, размера, пакетирането, опаковането, складирането, превоза, представянето, предлагането на пазара и етикетирането. Предложението на Комисията потвърждава ключовата роля на организациите на производителите в сектора плодове и зеленчуци като:

2.2.13

В предложението се признават междубраншовите организации и се предвижда разширяване на обхвата на правилата, определени за членовете на ОП, за производители, които не членуват в дадена ОП, при условие, че тя покрива най-малко 60 % от производството на съответния икономически район.

2.2.14

Комисията предвижда държавите-членки да изготвят национална стратегия, за да се даде възможност на ОП да оценяват оперативните програми.

2.2.15

В рамките на всяка оперативна програма се предлагат задължителни насърчителни дейности, които са предназначени за младите хора на възраст под 18 години.

3.1

ЕИСК счита, че ако бъдат преследвани в тяхната цялост, целите на реформата могат да създадат основата за последователна политика за развитието на този важен сектор на земеделската, индустриалната и на хранителновкусовата икономика на Европейския съюз. В „Основания за реформата“ самата Комисия подчертава, че „от 9,7 млн. земеделски стопанства в Европейския съюз с 25 държави, 1,4 млн. произвеждат плодове и зеленчуци. Този сектор покрива 3 % от обработваемите площи и произвежда 17 % от стойността на земеделската продукция на ЕС. Той трябва да устои на натиска на силно концентрираните вериги за продажба на дребно и на повишената конкуренция на продуктите от трети страни (…). Секторът получава около 3,1 % от бюджетните средства на ОСП“ (1). От своя страна, ЕИСК подчертава, че секторът плодове и зеленчуци по отношение на използваната площ е земеделският производствен сектор, който създава най-висок процент на заетост. От друга страна, секторът плодове и зеленчуци се намира в условия на международна конкуренция (преговори в рамките на СТО, Европейска средиземноморска зона за свободна търговия през 2010 г.), която ще оказва все по-силно влияние върху развитието на европейското производство на плодове и зеленчуци.

3.2

От друга страна, Сметната палата на ЕС в специалния си доклад № 8/2006, озаглавен „Да се „отглежда“ успех? Ефективност на помощта на Европейския съюз за оперативните програми на производителите на плодове и зеленчуци“, анализирайки също така в дух на критичност дейността на организациите на производителите, като в същото време отбелязва, че е направена „голяма крачка напред в сравнение с първоначалната ситуация“, призова да се подобри наблюдението на ефективността на помощта и препоръчва „по-добро насочване на политиката“ с цел да се укрепят ОП.

3.3

ЕИСК отбелязва несъответствието, което отдалечава обявените цели от финансовите ресурси, съществен компонент на всяка последователна политика, предоставени за осъществяването на тези цели и което потвърждава несъразмерност на ОСП по отношение на средиземноморските производства.

ЕИСК констатира, че Комисията е направила своите предложения в бюджетната рамка, като тя не е надвишена. Той отбелязва също така, че с премахването на изтеглянето от пазара и на възстановяванията при износ, Комисията ще създаде условия за увеличаване на ресурсите на бъдещите оперативни програми, ресурси, които има опасност да останат неизползвани и да не могат да бъдат инвестирани от страна на най-ефективните ОП.

3.4

Освен това ЕИСК констатира, че от една страна, предложението въвежда в оперативните програми нови мерки с голямо политическо и икономическо значение (управление на кризите на пазара, политика в областта на околната среда, насърчаване на потреблението), а от друга страна, увеличава размера на съфинансирането (до 60 %) при някои мерки, разглеждани като стратегически.

Тази иновативна политика, съчетана със запазване на горната граница за финансовата помощ на Общността, отпускана на оперативните програми, в размер на 4,1 % от стойността на предлаганата на пазара продукция от всяка ОП, всъщност представлява намаляване на наличните за инвестиране ресурси.

3.5

ЕИСК счита, че е много вероятно въвеждането на пълно отделяне на помощите за преработения продукт да доведе до намаляване на стойността на предлаганата на пазара продукция и оттам до намаляване на натрупаните финансовите ресурси в сравнение със сегашното положение.

3.6

Поради всички тези причини ЕИСК счита, че следователно е необходимо да се въведат най-малко три корекции, като се спазва принципа за „истински“ бюджетен неутралитет:

3.7

От друга страна ЕИСК взима под внимание предложението на Комисията на ОП да се повери управление на кризите и призовава Комисията да изготви прозрачни критерии за управлението на кризите, както и да подсигури ползването на предвидените за тази цел инструменти от всички производители, така че евентуална намеса в ситуация на криза да има положителен резултат и да позволява ефективното възстановяване на пазарите.

3.8

ЕИСК е информиран, че Комисията вече на няколко пъти обяви своята дългосрочна стратегия, чиято цел е до 2013 г. всички ООП да бъдат включени в схемата за единно плащане. В дух на приемственост с приетите до сега реформи, ЕИСК счита, че е възможно да се предвиди преходен период, като се вземат предвид особеностите на всяка държава-членка и различните продукти. В действителност ЕИСК напълно съзнава, че прилагането на един прибързан подход би могло да дестабилизира заетостта и преработващата промишленост, изправена пред сложна стратегия за преструктуриране, която може да предизвика и затваряне на предприятия и за която в предложението за реформа не се предвиждат никакви конкретни мерки за подпомагане.

3.9

ЕИСК взема под внимание факта, че поради изискванията за съвместимост със СТО, Комисията счита за необходимо да се замени член 51 от Регламент № 1782/2003. Тази възможност представлява допълнителна конкуренция вътре в сектора между „традиционните“ производители на плодове и зеленчуци и потенциалните нови производители. За да се избегнат изкуствени изкривявания в динамиката на доходите в сектора, ЕИСК счита, че би било наложително за определен преходен период да се даде на държавите-членки възможност да запазят в сила член 51 избирателно за някои „чувствителни“ продукти или да се предвидят нови права за онези производители на плодове и зеленчуци, които не са предлагали такива продукти в рамките на предишното си производство.

3.10

ЕИСК взема предвид факта, че в рамките на обмена с трети страни Комисията предлага да се премахнат възстановяванията при износ в този сектор и отбелязва, че това предложение се вписва в контекста на една обща политика на Европейския съюз, която не е нито еднородна, нито изцяло последователна по отношение на различните сектори на земеделието. От друга страна, той приканва Комисията да избягва всякакви търговски отстъпки, които биха нарушили принципа на общностните преференции и й препоръчва да гарантира строго управление на тарифните квоти и да остави в сила специалната предпазна клауза, като се има предвид също така, че ЕС е най-големият вносител на плодове и зеленчуци в света и, че над 70 % от неговия внос е от държави, които ползват преференциални търговски споразумения и че в сектора съществуват така наречените „чувствителни продукти“.

3.11

ЕИСК, подкрепяйки целта да се предприемат стъпки към опростяване, счита, че поддържането на стандартите за предлагане на пазара е основен инструмент, както за гаранциите, които те предлагат на потребителите по отношение на безопасността и произхода на продукта, така и за важната роля, която играят в регулирането на пазара. За тази цел ЕИСК подчертава, че е важно ЕС да успее да въведе в стандартите, регулиращи международната търговия, проследяемостта като основна мярка за управление на риска за безопасност на храните и растителната защита.

3.12

ЕИСК подчертава също така, че е необходимо ЕС да бъде инициатор на въвеждането и признаването на международно ниво на екологичните и социални стандарти по отношение на работниците, участващи в производствения процес.

3.13

ЕИСК приветства политиката на Комисията, насочена към активното опазване на околната среда. Във връзка с това ЕИСК счита, че вместо да се определят ограничения и фиксирани проценти, по-ефективно би било да се прилага един метод на нарастващо съфинансиране, като се започва от задължителен минимум, чиято цел е да възнагради оперативните програми, насочени към тези цели.

3.14

Що се отнася до насърчаването на потреблението на плодове и зеленчуци сред различни категории потребители, ЕИСК одобрява важността, която Комисията придава на тази цел и затова призовава Комисията да планира изработване на конкретна насърчаваща стратегия в областта на хоризонталното насърчаване, но изразява съмнение относно ефективността на задължителния характер на насърчаващите дейности, които неизбежно ще имат ограничен обхват в оперативните програми.

4.1

Комитетът подчертава, че предложението на Комисията не представя разрешение на проблема на производителите на червени плодове, предназначени за преработка. ЕИСК счита, че е от изключителна важност създаването на система за преки помощи в сектора на червените плодове, предназначени за преработка, какъвто е случаят с други плодове и зеленчуци, отглеждани за същата употреба (като например сушени плодове).

4.2

ЕИСК приветства включването на растенията за кулинарни цели сред продуктите, за които е възможно да се създаде ОП и призовава Комисията да провери дали списъкът, включен в нейното предложение, отговаря на изискванията за всички територии на ЕС.

4.3

ЕИСК, въз основа на вече натрупания сходен опит при разпределението на дарения, привлича вниманието на Комисията към необходимостта да се предвидят бързи и ефикасни мерки за прилагане.

4.4

ЕИСК призовава Комисията по отношение на мерките, свързани с безплатното разпределение, да предвиди и включване на употребата за нехранителни цели.

4.5

ЕИСК призовава Комисията да вземе под внимание специфичните трудности, които срещат производителите от новите държави-членки при съфинансирането на управлението на кризите.

4.6

ЕИСК счита, че едно минимално ограничение за директно предлагане на пазара, наложено на производителя, противоречи с целите на реформата и препоръчва да се запази формулировката на предходния регламент.

4.7

ЕИСК не се противопоставя на приемането от страна на държавите-членки на национални стратегии за оперативните програми, включително за използването и стимулирането на вече съществуващите публични структури, но счита, че тези национални стратегии би следвало да бъдат незадължителни за съответната държава-членка и не трябва да доведат до ново публикуване на списъци с позитивни действия на национално ниво.

4.8

ЕИКС от друга страна отбелязва, че в някои случаи може да се установи противоречие между политиката на Общността, насочена към насърчаване на концентриране на предлагането, включително посредством сливането на ОП и действията на органи на Общността или на национални органи за защита на конкуренцията. Затова той призовава при прилагането на правилата на конкуренция да се взимат под внимание европейските измерения на пазара на плодове и зеленчуци.

4.9

Комитетът предлага на Комисията да се създаде Общностна обсерватория на цените и на търговските практики, което би увеличило прозрачността на пазара в полза на всички оператори.

4.10

ЕИСК, като счита, че предложената реформа утвърждава независима обща организация на пазара в сектора, призовава Комисията да не въвежда в регламента относно така наречената единна ООП, допълнителни стандарти за сектора плодове и зеленчуци.

27.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/57