ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/2

Жалба, подадена на 12 февруари 2007 г. от Luciano Lavagnoli срещу решението на Първоинстанционния съд (трети състав), постановено на 23 ноември 2006 г. по дело T-422/04, Lavagnoli/Комисия

(Дело C-74/07 Р)

(2007/C 129/02)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Luciano Lavagnoli (представител: F. Frabetti, avocat)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: J. Currall и H. Kraemer)

Искания на жалбоподателя

—	да бъде отменено решението на Първоинстанционния съд от 23 ноември 2006 година, постановено по делото T-422/04;

—	да бъдат уважени исканията направени пред първата инстанция, а следователно да бъде приета за допустима и основателна и жалбата по делото T-422/04;

—	при условията на евентуалност; да бъде върнато делото за ново разглеждане от Първоинстанционния съд;

—	да се произнесе по въпроса за съдебните разноски и хонорарите и да осъди Комисията да ги заплати.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага три правни основания в подкрепа на жалбата си.

В първото си правно основание жалбоподателят поддържа, че Първоинстанционният съд е допуснал правна грешка при тълкуването на общите разпоредби по прилагането (ОРП) на член 45 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и на Административния справочник за атестирането и повишаването на длъжностните лица, като е приел, в точки от 53 до 75 на атакуваното решение, че споменатите по-горе ОРП не изискват задължително да се държи сметка за връзката между точките за предимство, с които разполагат генералните дирекции (ТПГД) и точките за заслуги, и че в случая, ТПГД са били дадени правилно.

Във второто си правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като е отказал, в точки 59 и 67 на същото решение, да уважи исканията за организация на производството, които той е направил и които се изразявали в това да бъде задължена Комисията да представи предоставените точки на длъжностните лица, които могат да бъдат повишени с оглед на техните точки за заслуги, както и методът за сравнение използван за да направи сравнителен преглед на заслугите на длъжностните лица.

И накрая, в третото правно основание, жалбоподателят изтъква, че Първоинстанционният съд, в точки от 76 до 100 на атакуваното решение е допуснал правна грешка като не се е съобразил с процедурата за оценяване и повишение определена от ОРП на членове 43 и 45 от Правилника за длъжностните лица и Административния справочник, цитиран по-горе, както и като е възприел грешно тълкуване на член 90 от Правилника за длъжностите лица.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/2

Жалба, подадена на 21 февруари 2007 г. от É.R. и други срещу Решението на Първоинстанционния съд (първи състав), постановено на 13 декември 2006 г. по дело T-138/03, É.R. и други/Съвет и Комисия

(Дело C-100/07 P)

(2007/C 129/03)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: É.R., J.R., A.R., B.R., O.O., T.D., V.D., J.M.D., D.D., D.F., E.E., C.F., H.R., M.R., I.R., B.R., M.R., C.S. (представител: F. Honnorat, адвокат)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателите

—	да се обяви жалбата за допустима;

—	да се обяви същата за основателна;

—	да се отмени Решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности (първи състав), постановено на 13 декември 2006 г. по дело T-138/03;

—	да се разпореди връщането на делото за разглеждане от Първоинстанционния съд, който да се произнесе по исканията на жалбоподателите.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателите искат отмяна на обжалваното решение, доколкото с него се отхвърля предявеният от тях иск като частично недопустим, а в останалата част — като неоснователен.

На първо място, що се отнася до допустимостта на иска им, жалбоподателите твърдят, че мотивите на Първоинстанционния съд са противоречиви и че, като постановява, че искът за поправяне на вреди, настъпили в резултат на заразяването и смъртта на г-н H.E.R. е предявен след изтичане на 5-годишния давностен срок, този съд нарушава както член 46 от Статута на Съда, така и член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В това отношение жалбоподателите изтъкват, че Първоинстанционният съд не може да постанови, че давностният срок за предявяване на иска е изтекъл, доколкото към момента на разглеждане на исканията им те не разполагали с епидемиологична информация, която би позволила точното определяне на датата на заразяване на техните близки.

На второ място, що се отнася до разглеждането на иска по същество, жалбоподателите твърдят, че Първоинстанционният съд също така излага противоречиви мотиви и нарушава член 6, параграф 1 от посочената конвенция, като, от една страна, основава решението си на стари доклади и не взима предвид най-новата епидемиологична информация, и от друга — като постановява, че не е установено наличието на причинна връзка между твърдяната вреда и противоправното поведение, в което се обвиняват общностните институции.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/3

Жалба, подадена на 21 февруари 2007 г. от Angel Angelidis срещу решението, постановено на 5 декември 2006 г. от Първоинстанционния съд (пети състав) по дело T-416/03, Angelidis/Eвропейски парламент

(Дело C-103/07 P)

(2007/C 129/04)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Angel Angelidis (представител: E.Boigelot, адвокат)

Другата страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

—	да се признае жалбата за допустима и основателна и, като последица от това,

—	да се отмени решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 5 декември 2006 г. по дело Т-416/03, Angelidis/Парламент,

—

да се реши спорът по същество и, като се уважи първоначалният иск на жалбоподателя по дело Т-416/03:

—	да се отмени решението на Генералния секретар на Европейския парламент от 4 март 2003 г. относно окончателното приемане на доклада за атестирането на жалбоподателя за 2001 г.

—	да отмени посоченият доклад за атестиране за 2001 г.

—

да присъди обезщетение за неимуществени вреди и за засягане на кариерата както поради допускане на съществени нередности, така и предвид значителното забавяне при изготвянето на посочения доклад за 2001 г. по особено болезнен за жалбоподателя начин, при оценка на обезщетението ex aequo et bono в размер на 20 000 EUR, със запазване на възможността за неговото увеличаване или намаляване в хода на производството.

—	да се осъди ответната страна да заплати разноските в съответствие с чл. 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят поддържа в жалбата си, че Първоинстанционният съд е допуснал по същество множество правни нарушения при тълкуването на членове 26 и 43 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, както и на общите разпоредби за прилагане, свързани с тези членове. Тези нарушения се изразявали по-специално в обширната преценка, възприета от Първоинстанционния съд във връзка с ограничените хипотези, в които е възможно да се дерогира правилото, според което атестирането и потвърждаването на доклада за атестиране се осигурява от двама различни членове от структурата на атестираното длъжностно лице, както и в преценката на Първоинстанционния съд за липса на необходимост от искане на мнението на предходния пряк ръководител на длъжностното лице. Във връзка с тези два аспекта атакуваното решение съдържало множество пропуски в мотивите, представени от Първоинстанционния съд, който освен това изопачил значението на някои от представените му от жалбоподателя доказателства.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/4

Жалба, подадена на 23 февруари 2007 г. от Ferrero Deutschland GmbH срещу решението на Първоинстанционния съд (трети състав), постановено на 15 декември 2006 г. по дело T-310/04, Ferrero Deutschland GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) и Cornu SA Fontain

(Дело C-108/07 Р)

(2007/C 129/05)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Ferrero Deutschland GmbH (представител: M. Schaeffer, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП), Cornu SA Fontain

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на Първоинстанционния съд (трети състав) от 15 декември 2006 г. по дело T-310/04, Ferrero Deutschland GmbH/СХВП — Cornu SA Fontain;

—	да се осъдят СХФВ и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски по производството.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на своята жалба жалбоподателят се позовава на едно правно основание, изведено от нарушаването на общностното право от Първоинстанционния съд и, по-конкретно, от извършеното от него погрешно тълкуване на член 8, параграф 1, буква „б “от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (1). В това отношение той изтъква следните пет довода.

На първо място, Първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че разглежданите солени и сладки продукти в значителна част са произведени и пуснати на пазара от същите предприятия, сред които и самата встъпила страна. На второ място, Първоинстанционният съд е допуснал неточно прилагане на правото, като е преценил, че разглежданите продукти разкриват само слабо сходство, докато в конкретния случай той е трябвало да установи най-малкото средна степен на сходство. На трето място, Първоинстанционният съд е допуснал неточно прилагане на правото, като е признал само „известна степен на сходство “на марките „Ferrero “и „Ferro“, докато аргументите, които самият той привежда в своето решение, би следвало да доведат до заключението, че тези марки разкриват средна, дори висока степен на сходство. На четвърто място, Първоинстанционният съд в недостатъчна степен е взел предвид документите, които жалбоподателят е бил представил с оглед да изтъкне силно отличителния характер на марката „Ferrero“. На последно място, Първоинстанционният съд е допуснал неточно прилагане на правото, като при преценката на евентуалния риск от объркване е пропуснал да вземе предвид многобройните фактори, посочени в седмото съображение на Регламент (ЕО) № 40/94.

(1) ОВ 1994 г., L 11, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/4

Искане за преюдициално заключение, направено от Juzgado Contencioso-Administrativo no 22 de Madrid (Испания) на 12 март 2007 г. — Ecologistas en Acción-CODA/Ayuntamiento de Madrid

(Дело C-142/07)

(2007/C 129/06)

Език на производството: испански

Препращаща юрисдикция

Juzgado Contencioso-Administrativo no 22 de Madrid

Страни в главното производство

Ищец: Ecologistas en Acción-CODA

Ответник: Ayuntamiento de Madrid

Преюдициални въпроси

Приложими ли са изискванията на задължителната процедура за оценка на въздействието върху околната среда, установени от Директива 85/337/ЕИО (1) на Съвета, изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 г., към строителни проекти по градски пътища, предвид естеството и обхвата на проекта, или поради това, че той засяга гъсто населени райони или ландшафти с историческо, културно или археологическо значение?

Приложими ли са изискванията на задължителната процедура за оценка на въздействието върху околната среда, установени от Директива 85/337/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 г. (2), към проектите, предмет на настоящото административноправно спорно производство, предвид естеството им и естеството на предвидените условия и ред за изпълнението им, характеристиките им, въздействието им върху околната среда, гъстотата на населението, предвиденото им евентуалното разделяне на части спрямо глобален проект, който предвижда подобни работи по същия път?

Приложими ли са установените в Решение на Съда на Европейските общности (трети състав) от 16 март 2006 г. по дело С-332/04 (3) и по-специално в точки 69 до 88 от него критерии към проектите, предмет на настоящото производство, предвид естеството им и естеството на предвидените условия и ред за изпълнението им, характеристиките им, въздействието им върху околната среда, гъстотата на населението, предвиденото за тях евентуално разделяне на части спрямо глобален проект, който предвижда работи по същия път и поради това било ли е необходимо те да се подложат на задължителна процедура за оценка на влиянието върху околната среда?

Като се имат предвид административната преписка и по-специално включените в нея изследвания и доклади, изпълнили ли са на практика испанските власти произтичащите от Директива 85/337/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 г., задължения за оценка на влиянието върху околната среда по отношение на проектите, предмет на настоящото производство, независимо че проектът формално не е бил предмет на въведената с тази Директива задължителна проверка за оценка на влиянието върху околната среда?

(1) Директива на Съвета 85/337/ЕИО от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, Специално издание на испански език, глава 15, том 6, стр. 9.

(2) Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 г. за изменение на Директива 85/337/ЕИО относно оценката на въздействието на определени публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 73, стр. 5).

(3) Rec. 2006, стр. I-40.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/5

Иск, предявен на 15 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Полша

(Дело C-149/07)

(2007/C 129/07)

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: J. Hottiaux, K. Herrmann)

Ответник: Република Полша

Искания

—	да се установи, че като не е приела специфична правна рамка относно издаване на разрешения за паралелен внос на фитосанитарни продукти в Полша, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 28 ЕО,

—	да се осъди Република Полша да заплати съдебните разноските.

Правни основания и основни доводи

Съгласно член 28 ЕО се забраняват количествените ограничения върху вноса и всички мерки с равностоен ефект в търговията между държавите-членки. Комисията смята, че Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 28 ЕО, като не е установила специфична правна рамка относно издаването на разрешения за пускане в обръщение на такива фитосанитарни продукти, които (по смисъла на практиката на Съда на Европейските общности) са идентични с вече допуснати в обръщение в Полша фитосанитарни продукти, и които се внасят от други държави-членки, където вече са били допуснати в обръщение.

Съгласно практиката на Съда на Европейските общности, при липса на хармонизиране „всяко прието от държава-членка търговско правило, което е от естество да засегне действително или потенциално търговията между държавите-членки … представлява мярка с равностоен ефект и следва да се разглежда като количествено ограничение“. В допълнение, Съдът на Европейските общности е приел, че дадена национална правна уредба или практика, чийто резултат се изразява в това, вносът да бъде организиран по начин, че само определени предприятия да могат да го осъществяват, а други напротив да бъдат изключени от него, представлява мярка с равностоен ефект и поради това е количествено ограничение. Процедурата, съгласно която за продажбата на вносни стоки се изисква предварително разрешение, по принцип трябва да бъде уредена с общоважащи предписания, които обвързват изрично и националната администрация. Процедурата трябва да е лесно достъпна и да се провежда в подходящ срок. Националното право трябва да предвижда такива общи принципи, тъй като по този начин се позволява на гражданите да се ползват от предоставените от общностното право права.

Комисията може де приеме предвидените нови изменения, но те не са влезли в сила към момента на изтичане на двумесечния срок, определен в мотивираното становище, с което се приканва да бъде преустановено нарушението. Съгласно постоянната съдебна практика, наличието на нарушение на Договора се преценява с оглед на действащото в съответната държава право към момента на изтичане на определения в мотивираното становище на Комисията срок. Съдът не може да вземе предвид настъпили по-късно промени.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/5

Искане за преюдициално заключение, направено от Bundesfinanzhof на 21 март 2007 г. — Finanzamt für Körperschaften III, Берлин/Krankenheim Ruhesitz am Wannsee-Seniorenheimstatt GmbH

(Дело C-157/07)

(2007/C 129/08)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Bundesfinanzhof.

Страни в главното производство

Ищец: Finanzamt für Körperschaften III, Берлин.

Ответник: Krankenheim Ruhesitz am Wannsee-Seniorenheimstatt GmbH.

Преюдициални въпроси

В противоречие с член 31 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (1) ли е законодателството на държава-членка, съгласно което местно данъчнозадължено лице за една държава-членка, което дължи в тази държава данък за световните си доходи, може, при определяне на общата сума на доходите и при наличието на определени предпоставки, да приспадне освободените от данък върху дохода по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане загуби от място на стопанска дейност в друга държава-членка,

—

като съгласно това законодателство обаче, доколкото през някой от следващите данъчни периоди освободените от облагане по спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане доходи от стопанска дейност на мястото на стопанска дейност в другата държава са положителна величина, приспаднатата сума се прибавя отново при определяне на общата сума на доходите за съответния данъчен период,

—

последното обаче не важи, когато данъчнозадълженото лице докаже, че съгласно приложимите към него разпоредби на другата държава-членка не може да се претендира „общо “приспадане на загубите от други години, различни от годината на претърпяването им; като това не е налице, когато приспадането на загуби е предвидено общо в законодателството на другата държава, но не е осъществено в конкретната ситуация, в която се намира данъчнозадълженото лице?

Относно загубите от намиращо се в друга държава-членка място на стопанска дейност при определени условия в случай на положителен отговор: Има ли последици за държавата на установяване, ако от своя страна ограниченията при приспадането на загубите в другата държава-членка (различна от държавата-източник) са в нарушение на член 31 от Споразумението за Европейското икономическо пространство, тъй като поставят в по-неблагоприятно положение данъчнозадължените лица, които се облагат при източника за получените в тази държава-членка доходи от място на стопанска дейност, спрямо данъчнозадължените лица, които се облагат в тази държава-членка за световните си доходи?

В допълнение, в случай на положителен отговор: Трябва ли държавата на установяване да се откаже от последващо облагане на загубите на чуждестранно място на стопанска дейност, доколкото те не могат да се приспадат в никоя държава-членка, тъй като мястото на стопанска дейност в другата държава е закрито?

(1) ОВ L 1, 1994 г., стр. 1.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/6

Иск, предявен на 22 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Португалска република

(Дело C-160/07)

(2007/C 129/09)

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: K. Simonsson и P. Andrade)

Ответник: Португалска република

Искания

—

да се установи, че Португалската република не е изпълнила задълженията си по Директива 95/21/ЕО (1) в редакцията след въведените по-специално с Директива 2001/106/ЕО (2) последващи изменения, като не е приела член 7б във връзка с част Б, № 3 от Приложение XI, член 9, параграф 2 и член 12, параграф 1 във връзка с Приложение VII от горепосочената Директива 95/21/ЕО в последната им редакция след измененията, въведени с Директива 2002/84/ЕО (3),

—	да се осъди Португалска република да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 95/21/ЕО е изтекъл на 30 юни 1996 г., на Директива 2001/106/ЕО — на 22 юли 2003 г. и на Директива 2002/84/ЕО — на 23 ноември 2003 г.

(1) Директива 95/21/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г. относно прилагането, по отношение на кораби, които използват пристанища на Общността или плават във водите под юрисдикцията на държавите-членки, на международните стандарти за безопасност на корабоплаването, предотвратяване на замърсяване и за условията на живот и работа на борда на корабите (държавен пристанищен контрол) (ОВ L 157, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 3, стр. 160).

(2) ОВ L 19, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 177.

(3) Директива 2002/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. за изменение на директивите относно морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (ОВ L 324, стр. 53; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 11, стр. 43).

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/7

Жалба, подадена на 26 март 2007 г. от Diy-Mar Insaat Sanayi ve Ticaret Ltd Sirketi, Musa Akar срещу определението на Първоинстанционния съд (четвърти състав), постановено на 17 януари 2007 г. по дело T-129/06, Diy-Mar Insaat Sanayi ve Ticaret Ltd Sirketi, Musa Akar/Комисия на Европейските общности

(Дело C-163/07 P)

(2007/C 129/10)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Diy-Mar Insaat Sanayi ve Ticaret Ltd Sirketi, Musa Akar (представител: Ç. Şahin, адвокат)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени определението на Първоинстанционния съд, постановено на 17 януари 2007 г. по дело Т-129/06 (1), връчено на жалбоподателите на 26 януари 2007 г., както и оспореното решение на ответника по жалбата от 23 декември 2005 г. № MK/KS/DELTUR/(2005)/SecE/D/1614,

—	при условията на евентуалност, да се отмени посоченото в точка 1 определение на Първоинстанционния съд, както и оспореното решение на ответника по жалбата от 23 декември 2005 г. № MK/KS/DELTUR/(2005)/SecE/D/1614 в съответствие с направените пред първата инстанция искания на ищците,

—	ако не се уважи нито едно от горните искания, при условията на евентуалност, да се отмени посоченото в точка 1 определение и да се върне делото на Първоинстанционния съд за ново разглеждане,

—	да се осъди ответникът по жалбата да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите обосновават жалбата си срещу горепосоченото определение на Първоинстанционния съд както следва.

Съдът не е ограничен да изяснява фактите по разглежданото от него дело само с оглед на исканията на страните и да вземе решение само въз основа на представените от тях доказателствени средства. Напротив, от член 21 от Статута на Съда е видно, че общностните съдилища са длъжни да изясняват фактите и не само могат, но и трябва да действат по собствена инициатива, когато това е необходимо.

Тъй като Първоинстанционният съд в настоящия случай не е изяснил дали с оспорваното решение на ответника по жалбата са дадени указания за обжалване по надлежния ред и е уведомил жалбоподателите за грешката във формата едва месец по-късно, т.е. след изтичането на срока, то той е нарушил член 21 от Статута на Съда, член 64 от своя Процедурен правилник и материалното общностно право относно принципите, свързани с обхвата на презумпцията за законосъобразност на правен акт, както и на теорията за привидното наличие на правен акт [Anscheinstheorie]. Общностното право познава института на абсолютната нищожност на административните актове като последица от особено тежки и явни пороци в тях.

При наличието на дадени по надлежния ред указания за обжалване жалбоподателите биха упълномощили направо правоспособен в съответната държава адвокат и така биха подали иск в определения срок. Критиката на съда, че жалбоподателите и техните турски адвокати не са положили дължимата грижа, която се изисква от един разумен ищец, не освобождава ответника по жалбата от задължението да даде указания за обжалване по надлежния ред.

(1) ОВ C 212, стр. 29.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/7

Искане за преюдициално заключение, направено от Tribunal de Grande Instance de Nantes (Франция) на 27 март 2007 г. — James Wood/Fonds de Garantie

(Дело C-164/07)

(2007/C 129/11)

Език на производството: френски

Препращаща юрисдикция

Tribunal de Grande Instance de Nantes.

Страни в главното производство

Ищец: James Wood

Ответник: Fonds de Garantie

Преюдициален въпрос

Предвид на общия принцип за забрана на дискриминацията, основана на гражданство, закрепен в член [12] от Договора [ЕО], разпоредбите на член 706-3 от френския Наказателно-процесуален кодекс съвместими ли са с правото на Общността или не, доколкото гражданин на Европейската общност, пребиваващ във Франция, баща на дете с френско гражданство, починало извън националната територия, се изключва от възможността да се ползва от обезщетението, предоставяно от Fonds de Garantie [Гаранционен фонд] единствено на основание на неговото гражданство?

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/8

Искане за преюдициално заключение, направено от Vestre Landsret (Дания) на 27 март 2007 г. — Skatteministeriet/Ecco Sko A/S

(Дело C-165/07)

(2007/C 129/12)

Език на производството: датски

Препращаща юрисдикция

Vestre Landsret

Страни в главното производство

Ищец: Skatteministeriet

Ответник: Ecco Sko A/S

Преюдициални въпроси

Приложение I от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (1), както е изменен от Регламент (ЕО) № 2263/2000 на Комисията от 13 октомври 2000 година (2), трябва ли да се тълкува в смисъл, че обувките, като тези посочени по делото в главното производство, трябва да бъдат класирани като обувки с горна част от естествена кожа по смисъла на позиция 6403 КН или като обувки с горна част от текстилни материали по смисъла на позиция 6404 КН?

2)	Допълнителната забележка 1 от глава 64 на Комбинираната номенклатура, внесена с Регламент № 3800/92 на Комисията от 23 декември 1992 година, изменящ Регламент № 2658/87 на Съвета (3), съвместима ли е със забележка 4, буква а) от глава 64 на Комбинираната номенклатура?

(1) ОВ L 256, стр. 1.

(2) Регламент (ЕО) № 2263/2000 на Комисията от 13 октомври 2000 година, изменящ Приложение I от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 264, стр. 1). Поправка публикувана в ОВ L 276 от 28 октомври 2000 г., стр. 92.

(3) ОВ L 384, стр. 8.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/8

Искане за преюдициално заключение, направено от cour d'appel de Bruxelles (Белгия) на 29 март 2007 г. — AXA Belgium SA, с предишно наименование AXA Royale Belge SA/1. État belge, administration de la TVA, de l'enregistrement et des domaines, 2. État belge, administration de l'inspection spéciale des impôts

(Дело C-168/07)

(2007/C 129/13)

Език на производството: френски

Препращаща юрисдикция

Cour d'appel de Bruxelles

Страни в главното производство

Ищец: AXA Belgium SA, с предишно наименование AXA Royale Belge SA

Ответник: 1. État belge, administration de la TVA, de l'enregistrement et des domaines, 2. État belge, administration de l'inspection spéciale des impost

Преюдициален въпрос

Разпоредбите на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — Структура и условия на прилагане на общата система на данъка върху добавената стойност (1), по-специално член 13, буква А, [параграф] 1, буква е), трябва ли да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държавите-членки да предоставят освобождаване от данъка единствено в случая, в който самостоятелните групи лица доставят услуги изключително в полза на техни членове, при изключване на лицата, които не са членове?

(1) Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/9

Искане за преюдициално заключение, направено от Tribunal Superior de Justicia de Canarias (España) на 2 април 2007 г. — Comunidad Autónoma de Canarias/Club Náutico de Gran Canaria

(Дело C-186/07)

(2007/C 129/14)

Език на производството: испански

Препращаща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Canarias

Страни в главното производство

Ищец: Club Náutico de Gran Canaria

Ответник: Comunidad Autónoma de Canarias

Преюдициалeн въпрос

Съдът на Европейските общности да се произнесе относно последиците на своето решение от 7 май 1998 г. (1) във връзка с член 10.1.13 от закон 20/91 от 7 юни за изменение на фискалните аспекти на Régimen Económico y Fiscal de Canarias.

(1) Дело С-124/96, Комисия/Испания, Сб. 1998, стр. I-2501.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/9

Искане за преюдициално заключение, направено от Rechtbank Zutphen (Нидерландия) на 3 април 2007 г. — Наказателно производство срещу Dirk Endendijk

(Дело C-187/07)

(2007/C 129/15)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

Rechtbank Zutphen

Страна в главното производство

Dirk Endendijk

Преюдициални въпроси

1)	Как следва да се тълкува понятието „връзване “по смисъла на Директива 1991/629/ЕИО (1) във връзка с Решение 97/182/ЕО (2)?

2)	В тази връзка от значение ли са материалът, дължината и преследваната с вързването цел?

(1) Директива на Съвета от 19 ноември 1991 г. относно определяне на минималните стандарти за защита на телетата (1991/629/ЕИО) (ОВ L 340 стр. 28; Специално издание на български език 2007 г., глава 3, том 10, стр. 193).

(2) Решение на Комисията от 24 февруари 1997 г., с което се изменя Приложението към Директива 1991/629/ЕИО (ОВ L 76, стр. 30).

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/9

Искане за преюдициално заключение, направено от Cour de cassation (Франция) на 3 април 2007 г. — Commune de Mesquer/Total France SA, Total International Ltd

(Дело C-188/07)

(2007/C 129/16)

Език на производството: френски

Препращаща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Ищец: Commune de Mesquer

Ответник: Total France SA, с предишно наименование Total raffinage distribution, Total International Ltd

Преюдициални въпроси

Дали тежкото гориво — продукт, получен при рафиниране — отговарящо на спецификациите на потребителя, предназначено от производителя за продажба като гориво и упоменато в Директива 68/414/ЕИО от 20 декември 1968 г. (1), изменена с Директива 98/93/ЕО от 14 декември 1998 г. (2) относно стратегически ресурси, за които има задължение за поддържане на минимални запаси, може да бъде квалифицирано като отпадък по смисъла на член 1 от Директива 75/442/ЕИО от 15 юли 1975 г. (3), така както е изменена с Директива 91/156/ЕИО от 18 март 1991 г. (4) и кодифицирана с Директива 2006/12/ЕИО (5)?

2)	Дали товар от тежко гориво, транспортиран от кораб и случайно разсипан в морето, съставлява сам по себе си или след смесването му с вода и със седименти, отпадък по смисъла на буква Q 4 от Приложение I към Директива 2006/12/ЕО?

В случай на отрицателен отговор на първия въпрос и положителен на втория, могат ли производителят на тежкото гориво (Total raffinage) и/или продавачът и наемателят на транспортното средство (Total international Ltd) да бъдат смятани като производител и/или притежател на отпадък по смисъла на член 1, букви б) и в) от Директива 2006/12/ЕО и за прилагането на член 15 от същата директива, когато към момента на инцидента, вследствие на който се е превърнал в отпадък, продуктът е превозван от трето лице?

(1) Директива на Съвета от 20 декември 1968 година относно налагането на задължение на държавите-членки на ЕИО да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (ОВ L 308, стр. 14).

(2) Директива 98/93/ЕО на Съвета от 14 декември 1998 година относно изменение на Директива 68/414/ЕИО относно налагане на задължение за държавите-членки на ЕИО да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (ОВ L 358, стр. 100).

(3) Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (ОВ L 194, стр. 39).

(4) Директива на Съвета от 18 март 1991 година за изменение на Директива 75/442/ЕИО относно отпадъците (ОВ L 78, стр. 32).

(5) Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно отпадъците (ОВ L 114, стр. 9).

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/10

Иск, предявен на 3 април 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

(Дело C-189/07)

(2007/C 129/17)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: P. Oliver и F. Jimeno Fernández)

Ответник: Кралство Испания

Искания на ищеца

—

да се установи, че

като не е осъществила на територията и морските води, попадащи под неин суверенитет или юрисдикция, задоволителен контрол, надзор и наблюдение върху извършването на риболовни дейности, включително разтоварване и търговия с видове, предмет на разпоредби относно минималните размери съгласно Регламенти (ЕО) № 850/98 (1) и 2406/96 (2), и

като не е предприела всички действия с оглед на приемането на подходящи мерки срещу извършителите на нарушения на законодателството на Общността и особено на мерки, свързани с образуването на административни и наказателни производства и налагането на санкции, имащи възпиращо действие спрямо посочените лица,

Кралство Испания не е изпълнило задълженията си, произтичащи от член 2, параграф 1 и член 31, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 (3).

—	да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Приложимата правна уредба изисква от държавите-членки да:

—	въведат ефективна система за контрол, надзор и наблюдение върху дейностите по разтоварване и търговия с видове, предмет на разпоредби относно минималните размери.

—	налагат санкции, имащи възпиращо действие спрямо извършителите на нарушения на законодателството на Общността.

—	изпълняват принудително санкциите, предвидени по отношение на извършителите на нарушения, за да препятстват неоснователното обогатяване от неправомерна дейност.

В конкретния случай по надлежен начин се установява, че Испания не е изпълнила задълженията си съгласно законодателството на Общността относно контрола и санкциите за нарушения, свързани с риболовните дейности. Неизпълнението на тези задължения е доказано със заключенията, направени от инспекторите на Общността, и е признато от ответника.

(1) Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета от 30 март 1998 година относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми (ОВ L 125, стр. 1).

(2) Регламент (ЕО) № 2406/96 на Съвета от 26 ноември 1996 година относно определяне на общите стандарти за търговия с някои рибни продукти (ОВ L 334, стр. 1).

(3) Регламент (ЕО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 година относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (ОВ L 261, стр. 1).

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/10

Иск, предявен на 3 април 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

(Дело C-190/07)

(2007/C 129/18)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: C. Cattabriga)

Ответник: Италианска република

Искания

—

да се установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2004/117/ЕО на Съвета (1) от 22 декември 2004 година за изменение на Директиви 66/401/EИО, 66/402/EИО, 2002/54/ЕО, 2002/55/ЕО и 2002/57/ЕО във връзка с изпитванията, извършвани при официален надзор, и еквивалентността на семената, произвеждани в трети страни и, при всички случаи, като не е съобщила тези разпоредби на Комисията, Италианската република не е изпълнила задълженията, произтичащи за нея съгласно член 8 от тази директива;

—	да се осъди Италианската република да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на директива 2004/117/ЕО е изтекъл на 1 октомври 2005 г.

(1) ОВ L 14, 2005 г., стр. 18.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/11

Искане за преюдициално заключение, направено от Zala Megyei Bíróság (Република Унгария) на 10 април 2007 г. — OTP Bank Rt., Merlin Gerin Zala Kft/Zala Megyei Közigazgatási Hivatal

(Дело C-195/07)

(2007/C 129/19)

Език на производството: унгарски

Препращаща юрисдикция

Zala Megyei Bíróság

Страни в главното производство

Ищци: OTP Bank Rt., Merlin Gerin Zala Kft.

Ответник: Zala Megyei Közigazgatási Hivatal

Преюдициални въпроси

Следва ли точка 3, буква a) от глава 4 на приложение X към „Акт за присъединяване“ (1) (Акт относно условията за присъединяване и промените в Договорите — присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република), приложима по силата на член 24 от посочения Акт за присъединяване, който гласи че „Унгария може да прилага до 31 декември 2007 г. включително данъчни намаления за местни предприятия [да се чете: данък върху стопанската дейност] до 2 % от нетните приходи на предприятията, предоставени от местните власти за ограничен срок от време въз основа на членове 6 и 7 от Закон C от 1990 г. за местните данъци […]“, да се тълкува в смисъл че:

—	става въпрос за временно изключение, съгласно което Унгария може да запази данъка върху стопанската дейност, или

—	предвиждайки възможност за запазване на данъчните намаления, свързани с данъка върху стопанската дейност, Актът за присъединяване признава (преходното) право на Унгария да запази данъци със същия характер като данъка върху стопанската дейност?

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, този съд поставя и следния въпрос:

С оглед на правилното тълкуване на Шеста директива 77/388/ЕИО (2) на Съвета, кои са критериите, въз основа на които може да се приеме, че определен данък няма характер на данък върху оборота по смисъла на член 33 от Шестата директива?

(1) ОВ L 236, стр. 846.

(2) ОВ L 145, стр. 1.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/11

Жалба, подадена на 12 април 2007 г. от Aktieselskabet af 21. november 2001 срещу решението на Първоинстанционния съд (първи състав), постановено на 6 февруари 2007 г. по дело T-477/04: Aktieselskabet af 21. November 2001 срещу Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП), TDK Kabushiki Kaisha (TDK Corp.)

(Дело C-197/07 Р)

(2007/C 129/20)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Aktieselskabet af 21 ноември 2001 г. (представител: C. Barrett Christiansen, advokat)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), TDK Kabushiki Kaisha (TDK Corp.)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени изцяло решението на Първоинстанционния съд от 6 февруари 2007 година, по дело № T-477/04 (атакуваното решение)

—	да осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) да заплати съдебните разноски за производството пред Съда на Европейските общности.

—	да отмени решението на Първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 7 октомври 2004 година, по дело № R-364/2003-1

—	да осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) да заплати съдебните разноски за производството пред Първоинстанционния съд и пред СХВП.

Правни основания и основни доводи

В настоящата жалба жалбоподателят твърди, че:

като е приел, че по-ранните марки се ползват с известност, по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността, Първоинстанционният съд неправилно:

1.	не е направил, разграничение между 36-те по-ранни марки в атакуваното решение

2.	е взел предвид доказателство, което не съвпада с официалните указания на СХВП

3.	е взел предвид доказателство, което няма връзка с по-ранните марки

4.	е взел предвид документ без дата

5.	не е взел предвид, че датата имаща значение за установяване на известността е датата на регистриране на оспореното заявление за марка на Общността

6.	е потвърдил известността, основана на доказателство, което не е близко по време до датата на постъпване на оспореното заявление за марка на Общността

е взел предвид изследване на пазара като доказателство за известност, без никакви доказателства:

(а)	за това дали то е било проведено от независим и признат изследователски институт или дружество

(б)	за броя и профила (пол, възраст, занятие и среда) на интервюираните

(в)	за метода и обстоятелствата, при които изследването е било проведено и пълния списък с въпросите включени във въпросника

(г)	за това дали процентът отразен в изследването отговаря на общия брой лица, до които е било направено допитването или само на тези, които действително са отговорили.

8.	не е взел предвид отделната доказателствена стойност на представените доказателства преди да направи общо заключение.

Като е приел, в нарушение на член 8, параграф 5 от Регламента за марката на Общността, че неоснователно е била извлечена полза от известността на по-ранните марки, Първоинстанционният съд неправилно:

9.	е основал решението си относно съществуването на неоснователно извлечена полза въз основа на известността, което противоречи на член 8, параграф 5 от Регламента за марката на Общността,

10.	е приел, че възможност, която не може да бъде изключена, е достатъчна за да се приеме за доказан, prima facie, бъдещ риск, който не е хипотетичен, от неоснователно извличане от жалбоподателя на ползи от известността на по-ранните марки.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/12

Жалба, подадена на 12 април 2007 г. от Donal Gordon срещу решението на Първоинстанционния съд (трети състав), постановено на 7 февруари 2007 г. по дело T-175/04, Donal Gordon/Комисия на Европейските общности

(Дело C-198/07 P)

(2007/C 129/21)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Donal Gordon (представители: J. Sambon, P.-P. Van Gehuchten и Ph. Reyniers, avocats)

Другата страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението по дело T-175/04 и спорът да се разреши по същество;

—	да се потвърди личния интерес на жалбоподателя във връзка с неговия доклад за развитие на кариерата, независимо от интереса на администрацията в същия аспект

—	да се признае, че инвалидността е по дефиниция обратима, както и че тя се приема и разглежда по този начин от Медицинската служба на Комисията;

—	да се предостави на жалбоподателя право на съдебна защита относно неговия доклад за развитие на кариерата;

—	да се уважи искането за обезщетение и да се присъди на жалбоподателя сумата от 1,5 милиона EUR;

—	да се постанови съответно присъждане на разноските.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят поддържа, че решението на Първоинстанционния съд изхожда от погрешни и/или произволни основания, тъй като:

—	отрича личния интерес на жалбоподателя във връзка с неговия доклад за развитие на кариерата;

—	нарушава правната уредба относно инвалидността и нейното прилагане;

—	отказва съдебна защита на жалбоподателя, независимо че не е разрешен въпросът дали инвалидността му е в резултат от професионалната му дейност или не;

—	се произнася по обезщетението, без да вземе предвид действителното развитие на състоянието на жалбоподателя.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/13

Искане за преюдициално заключение, направено от Corte suprema di cassazione (Италия) на 12 април 2007 г. — Alfonso Luigi Marra/Eduardo De Gregorio

(Дело C-200/07)

(2007/C 129/22)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Ищец: Alfonso Luigi Marra

Ответник: Eduardo De Gregorio

Преюдициални въпроси

В случай на бездействие на член на Европейския парламент, състоящо се в това, че не се възползва от предоставената му в член 6, параграф 2 от Правилника за дейността на Европейския парламент (1) възможност да отправи пряко искане за защита на привилегии и имунитети, следва ли съответно съдията, пред когото гражданското дело е висящо, да отправи искане до председателя за снемане на имунитета с цел продължаване на производството и приемането на решения?

или

В случай на липса на съобщение от страна на Европейския парламент, в което се изразява воля за защита на имунитета и привилегиите на члена на Европейския парламент, може ли съдията, пред когото гражданското дело е висящо, да реши с оглед конкретните обстоятелства на процесния случай дали съществува или не привилегия? Препращането с цел получаване на преюдициално заключение включва спиране на производство.

(1) OB L 61, стр. 1.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/13

Иск, предявен на 19 април 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Португалска република

(Дело C-206/07)

(2007/C 129/24)

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: L. Pignataro и M. Afonso)

Ответник: Португалска република

Искания

—

да се установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2004/33/ЕО (1) на Комисията от 22 март 2004 година за прилагане на Директива 2002/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои технически изисквания за кръвта и кръвните съставки, и при всички случаи, като не е уведомила Комисията за това, Португалската република не е изпълнила задълженията си съгласно тази директива,

—	да се осъди Португалската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 8 февруари 2005 г.

(1) ОВ L 91, стр. 25.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/14

Иск, предявен на 20 април 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

(Дело C-210/07)

(2007/C 129/25)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: R. Vidal Puig и P. Dejmek)

Ответник: Кралство Испания

Искания

—

да се установи, че като не е приело необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2004/49/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността и за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензирането на железопътните предприятия и Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси по ползването на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност (Директива относно безопасността на железопътния транспорт) или във всеки случай като не е информирало Комисията за това, Кралство Испания е нарушило задълженията си по член 33 от посочената директива.

—	да се осъди Кралство Испания да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът за привеждане на вътрешното право в съответствие с Директива 2004/49/ЕО е изтекъл на 30 април 2006 г.

(1) ОВ L 164, стр. 44.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/14

Иск, предявен на 25 април 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

(Дело C-216/07)

(2007/C 129/26)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Condou-Durande и W. Bogensberger)

Ответник: Федерална република Германия

Искания

—

да се установи, че като не е приела законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2003/110/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно помощ в случаите на транзит за целите на извеждане от територията по въздух (1) или като не ги е съобщила на Комисията, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по тази директива;

—	да се осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2003/110/ЕО е изтекъл на 5 декември 2005 г.

(1) ОВ L 321, стр. 26.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/14

Иск, предявен на 25 април 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

(Дело C-218/07)

(2007/C 129/27)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Condou, W. Bogensberger, Bevollmächtigte)

Ответник: Федерална република Германия

Искания

—

Федерална република Германия е нарушила задълженията, произтичащи от Директива 2003/109/ЕО (1) на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за съобразяване с директивата, съответно не е информирала Комисията за тези разпоредби,

—	да се осъди Федерална република Германия да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2003/109/ЕО е изтекъл на 23 януари 2006 година.

(1) ОВ L 16, стр. 44.

Първоинстанционен съд на Европейските общности

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/16

Иск, предявен на 26 март 2007 г. — Imelios/Комисия

(Дело T-97/07)

(2007/C 129/28)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Imelios SA (Vélizi Villacoublay, Франция) (представител: адвокат C. Curtil, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—

Да се установи по главния иск относно процедурата несъстезателния характер на ръководената от OLAF (Европейска служба за борба с измамите) и Комисията процедура; да се установи, че OLAF по собствените й признания си е послужила е с анонимни източници; че OLAF и Комисията са отказали да съобщят на ищеца доклада от разследването; че решението на Комисията не е мотивирано; и следователно да се постанови отмяната на дебитното известие;

—	Да се установи допълнително, че подкрепящите документи, представени от ищеца, не са взети под внимание; че отговорността на групата […] не е установена и следователно да се постанови отмяната на дебитното известие по същество;

—

Във всеки случай да се установи, че последната част от субсидията не е изплатена на ищеца, като последният не се е отказвал от нея, и в резултат да се осъди Комисията да изплати на ищеца сумата от 34 368 EUR заедно с лихвите, считани от настоящия иск; да се осъди Комисията да изплати на ищеца сумата от 50 000 EUR като обезщетение за загуби и пропуснати ползи; да се осъди Комисията да изплати на ищеца сумата от 50 000 EUR за процесуални разноски; да се осъди Комисията да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Ищецът подписва на 21 декември 1999 година с Европейската общност, представлявана от Европейската комисия, договор IST-1999-10934 — ASSIST относно проект „Knowledge management for Help Desk Operators“, сключен в рамките на петата рамкова програма за общностни действия при изследванията, технологичното развитие и демонстрацията (1998-2002 г.) в областта на информационното общество, достъпно за неспециалисти.

В резултата на разследването, проведено от OLAF и на одитния й доклад Комисията изпраща до ищеца дебитно известие, с което изисква възстановяването на сума, която вече е изплатена като общностна субсидия в изпълнение на съответна разпоредба от договора, който позволява на Комисията да изисква такова възстановяване в случай на установяване на измама или на сериозни финансови нередности при реализирането на проект. Става въпрос за атакуваното решение в рамките на настоящия иск. Освен това, ищецът иска от Първоинстанционния съд да осъди Комисията да изплати последната част от субсидията, както и да я осъди да заплати обезщетение за вредите, претърпени от ищеца, поради, от една страна, неплащане на последната част от субсидията и от друга страна, поради инициираните от OLAF, а впоследствие и от Комисията процедури.

В подкрепа на иска си за отмяна ищецът изтъква нарушаване на основни права, а именно на правото на защита по време на разследването по проверка на проекта ASSIST, ръководено от OLAF. Ищецът посочва, че не е могъл да направи необходимите възражения в хода на разследването и че окончателният доклад на OLAF, на който се основава решението на Комисията, не му е бил предоставен, поради което е бил възпрепятстван да отговори на оплакванията, предявени срещу него.

Освен това, ищецът изтъква липсата на мотивация на решението, както и късно съобщаване на оплакванията.

Допълнително, ищецът изтъква няколко основания относно същността на обжалваното решение, а именно факта, че Комисията не е взела предвид подкрепящите документи, предоставени от ищеца относно цените. Освен това, ищецът твърди, че групата LA POSTE, която е истинският бенефициер на субсидията, а не той самият, трябва да бъде държана отговорна за евентуално извършени нередности.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/16

Иск, предявен на 4 април 2007 г. — UPS Europe и UPS Deutschland/Комисия

(Дело T-100/07)

(2007/C 129/29)

Език на производството: английски

Страни

Ищци: UPS Europe NV/SA (Брюксел, Белгия) и UPS Deutschland Inc. & Co. OHG (Neuss, Германия) [представители: T. Ottervanger и E. Henny, адвокати]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищците

С оглед на своите доводи ищците молят Първоинстанционния съд:

—	на основание член 232 ЕО да постанови, че Комисията е бездействала, като не е представила решение по жалбата, която ищците са подали пред Комисията на 22 април 2004 г.;

—	да разпореди Комисията да заплати съдебните разноски, които ищците са направили в производството;

—	да предприеме такива последващи действия, каквито Първоинстанционният съд счете за подходящи.

Правни основания и основни доводи

Със своята искова молба ищците предявяват иск на основание член 232 ЕО, като твърдят, че Комисията не е взела окончателно решение по тяхната жалба, първоначално подадена на 22 април 2004 г., последвана от покана за действие, подадена на 27 ноември 2006 г., във връзка с твърдяна злоупотреба с господстващо положение от страна на Deutsche Post по смисъла на член 82 ЕО.

Ищците поддържат, че имат правен интерес да внесат такава жалба в съответствие с изискването на член 7, параграф 2 от Регламент № 1/2003 (1) на Съвета и че са пряко и лично засегнати от бездействието на Комисията. Всъщност ищците твърдят, че са засегнати както в качеството на потребител, така и като конкурент от определянето на прекомерни цени от страна на Deutsche Post на последващия пазар.

Освен това ищците твърдят, че в съответствие с Известие на Комисията относно разглеждане на жалби съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (2) от Комисията се изисква при получаване на жалба, че е нарушен член 82 ЕО, или да започне производство срещу визирания в жалбата субект, или да приеме окончателно решение за отхвърляне на жалбата, след като на жалбоподателя е била предоставена възможност да изложи своите съображения. Ищците обаче твърдят, че макар и да са изложили съображенията си относно предварителното отхвърляне на жалбата в определения срок, Комисията не е взела никакво окончателно решение, в нарушение на общностното право.

На последно място, ищците твърдят, че като се вземат предвид обстоятелствата по случая, изтеклият период от приблизително три години, през които те нееднократно са настоявали пред Комисията да предприеме действия, е достатъчно дълъг, за да й позволи да вземе окончателно решение. По-конкретно периодът от 18 месеца, изтекъл след като ищците са изложили своите заключителни съображения, според ищците е повече от достатъчен, за да позволи на Комисията да приключи третия етап на разследването.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1-25).

(2) OВ C 101, 27.4.2004, стр. 65-77.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/17

Иск, предявен на 26 март 2007 г. — Dada/СХВП — Dada (DADA)

(Дело T-101/07)

(2007/C 129/30)

Език, на който е изготвен искът: италиански

Страни

Ищец: Dada S.p.A. (Флоренция, Италия) (представители: D. Caneva и G. Locurto, адвокати)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Dada S.r.l.

Искания на ищеца

—

да се отмени Решение от 12 януари 2007 г. на Първи апелативен състав на СХВП по процедура R 1342/2005-1, връчено на Dada S.p.A. на 25 януари 2007 г. и в последствие, да се уважи подадената от Dada S.p.A. заявка за регистрация № 1903111 също и по отношение на услугите, посочени в класове 42 от Споразумението от Ница;

—	да се осъди ответника да заплати разноските, понесени от Dada S.p.A. в хода на настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността:Ищецът.

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка, състояща се от дума „DADA“, възпроизведена печатно върху фон, представляващ черен правоъгълник, разположен над изображението на един атом; заявка за регистрация № 1.903.111, за услуги от клас 42.

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: DAD S.r.l.

Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението:Италианска словесна марка „DADA “за услуги от класове 35, 37, 38 и 42, както и фирмено наименование DADA, използвано в обичайния търговски оборот в Италия с цел да се отличат следните дейности: „ежедневно управление на търговски дейности, управление на стопанска дейност, офисни услуги, сделки с недвижими имоти, далекосъобщения, образование, обучение, правни услуги, компютърно програмиране“.

Решение на отдела по споровете:Уважава възражението и отхвърля заявката за регистрация във връзка с услугите, предмет на спора.

Решение на апелативния състав:Потвърждава обжалваното решение и отхвърля жалбата.

Изложени правни основания:Недостатъчно доказателства относно използването на национална марка, на което се позовава ответникът и отсъствие в конкретния случай на риск от объркване.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/18

Иск, предявен на 5 април 2007 г. — Freistaat Sachsen/Комисия

(Дело T-102/07)

(2007/C 129/31)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Freistaat Sachsen [Свободна държава Саксония] (Германия) (представители: адвокати C. von Donat и G. Quardt)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца(ищците)

—	да се отмени Решение на Комисията К(2007) 130 окончателен от 24 януари 2007 г. за държавна помощ № С 38/2005 (ех NN 52/2004), отпуснати от Германия в полза на Biria-Gruppe, в частта му относно мерки 2 и 3, както и

—	да се осъди Комисията да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Ищецът оспорва Решение на Комисията К(2007) 130 окончателен от 24 януари 2007 г., в което Комисията е решила, че трите мерки, включващи предоставени от Германия държавни помощи в полза на Bike Systems GmbH & Co. Thüringer Zweradwerk KG, Sachsen Zweirad GmbH и Biria GmbH (понастоящем Biria AG), са несъвместими с общия пазар.

Ищецът твърди, че е засегнат пряко и лично от въпросното решение на Комисията, тъй като чрез мерки 2 и 3 той поръчителства в полза на Sachsen Zweirad GmbH и Biria GmbH (сега Biria AG) със собствени средства на основание на Инструкция за поръчителство на Свободна държава Саксония.

В подкрепа на иска си ищецът посочва на първо място нарушение на общностното право поради неправилно тълкуване на одобрена нормативна уредба за държавните помощи. В тази връзка ищецът възразява, че според него, въз основа на неправилна оценка на съответното определение в одобрената нормативна уредба, ответникът разглежда засегнатите предприятия като предприятия в затруднено положение. Тъй като по мнението на ищеца случаят не е такъв, то при мерки 2 и 3става въпрос за разрешени помощи.

В допълнение, ищецът смята, че ответникът неправилно е преценил фактическата обстановка, като е приел, че засегнатите предприятия са предприятия в затруднено положение.

На последно място ищецът изтъква, че обжалваното решение е недостатъчно обосновано.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/18

Иск, предявен на 6 април 2007 г. — BVGD/Комисия

(Дело T-104/07)

(2007/C 129/32)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Belgische Vereniging van handelaars in- en uitvoerders geslepen diamant (Антверпен, Белгия) (представители: G. Vandersanden, L. Levi и C. Ronzi, адвокати)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отмени решението на Европейската комисия от 26 януари 2007 г., с което се отхвърля подадената от BVGD жалба поради липса на достатъчно основания за предприемане на действия по нея (Дело COMP/39.221/B-2-BVGD/De Beers);

—	да се осъди Европейската комисия да заплати всички разноски.

Правни основания и основни доводи

Ищецът оспорва решението на Комисията от 29 януари 2007 г. по дела за конкуренция COMP/39.221/B-2 — BVGD/De Beers, с което Комисията е отхвърлила жалбата на ищеца относно нарушения на член 81 и член 82 ЕС във връзка с прилаганата от De Beers Group система „Supplier of Choice “за разпространение на необработени диаманти, поради липса на достатъчен интерес на Общността за продължаване на действията по жалбата на ищеца.

Ищецът твърди, че De Beers — производител на необработени диаманти, който, според ищеца, се занимава главно с продажби на необработени диаманти нагоре по веригата — чрез своята система „Supplier of Choice “се опитва да разшири своето влияние на пазара и да покрие цялостния път на диамантите от мината до потребителя, т. е. също и пазарите надолу по веригата.

В подкрепа на иска си на първо място ищецът твърди, че са нарушени неговите процесуални права на жалбоподател. Ищецът поддържа, i) че Комисията му е попречила да упражни, съгласно член 8, параграф 1 от Регламент № 773/2004 (1), правото си на достъп до документите, на които тя е основала временното си решение, ii) че Комисията е оказала незаконен натиск при определяне на сроковете по делото, iii) че в кореспонденцията си с ищеца Комисията е създала объркване относно етапа на производството и, iv) че Комисията не е дала възможност на ищеца да вземе активно участие в производството.

На второ място ищецът твърди, че Комисията не е приложила правилно понятието за интерес на Общността и е извършила явна грешка в преценката, грешка в правото и не е изпълнила задължението за мотивиране.

(1) Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно член 81 и 82 от Договора за ЕО (OВ 2004 L 123, стр. 18).

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/19

Иск, предявен на 2 април 2007 г. — MarketTools/СХВП — Optimus-Telecomunicações (ZOOMERANG)

(Дело T-105/07)

(2007/C 129/33)

Език, на който е подадена исковата молба: английски

Страни

Ищец: MarketTools, Inc. (Сан-Франциско, Съединени Американски Щати) [представители: W. von der Osten-Sacken и A. González Hähnlein, lawyers]

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Optimus-Telecomunicações, SA (Maia, Португалия)

Искания на ищеца

—	да се отмени Решение на Втори апелативен състав на СХВП от 25 януари 2007 г. (дело № R 253/2006-2);

—	да се осъди Optimus-Telecomunicações S.A да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Ищецът

Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „ZOOMERANG “за стоки и услуги по клас 9, 35 и 42 — заявка № 1 603 950

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Optimus Telecomunicações, SA

Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Национални словна и фигуративна марки „BOOMERANG“за стоки и услуги по класове 9, 16, 35, 37, 38 и 42

Решение на отдела по споровете: Възражението се уважава в неговата цялост

Решение на апелативния състав: Жалбата се отхвърля

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета, поради неправилна оценка от страна на Апелативния състав на приликата между стоките и услугите и разглежданите марки.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/19

Иск, предявен на 11 април 2007 г. — Alcon/СХВП — *Acri.Tec (BioVisc)

(Дело T-106/07)

(2007/C 129/34)

Език, на който е изготвен искът: английски

Страни

Ищец: Alcon Inc. (Hünenberg, Швейцария) (представител: M. Graf, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: *Acri.Tec AG Gesellschaft für ophthalmologische Produkte (Hennigsdorf, Германия)

Искания на ищеца

—

да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 8 февруари 2007 година по дело R 660/2006-2 Alcon, Inc. срещу СХВП (BioVisc), доколкото с него се отхвърля възражението на Alcon, Inc. срещу заявление за марка на Общността 3 651 809 „BioVisc“;

—	да се осъди Службата за хармонизация да плати своите разноски и тези на ищеца.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: *Acri.Tec AG Gesellschaft für ophthalmologische Produkte.

Марка на Общността, предмет на спора: Словната марка „BioVisc “за стоки по клас 5 — заявление № 3 651 809.

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Ищецът.

Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Словните марки на Общността и международни марки „PROVISC “и „DUOVISC “за стоки по клас 5.

Решение на отдела по споровете: Поддържа изцяло възражението.

Решение на апелативния състав: Отменя решението на отдела по споровете и отхвърля изцяло възражението.

Изложени правни основания: Съществува вероятност от объркване на въпросните търговски марки и заявените стоки са идентични със тези, за които се отнасят посочените в подкрепа на възражението търговски марки.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/20

Жалба, подадена на 16 април 2007 г. от Francisco Rossi Ferraras срещу решението, постановено на 1 февруари 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-42/05, Rossi Ferraras/Комисия

(Дело T-107/07 P)

(2007/C 129/35)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Francisco Rossi Ferraras (Люксембург, Великото херцогство Люксембург) (представител: F. Frabetti, avocat)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	Първоинстанционният съд да отмени решението на Съда на публичната служба от 1 февруари 2007 година по дело F-42/05;

—	да уважи исканията, представени от жалбоподателя в първоинстанционното производство, и на това основание, като главно искане, да обяви за допустим и основателен иска по дело F-42/05;

—	при условията на евентуалност, да върне делото за разглеждане на Съда на публичната служба;

—	да се произнесе по съдебните разноски, разходите и хонорарите, и да осъди Комисията да ги заплати.

Правни основания и основни доводи

В своята жалба жалбоподателят иска да се отмени решението на Съда на публичната служба, с което се отхвърля неговият иск за отмяна на доклада за кариерното му развитие за периода от 1 януари до 31 декември 2003 година, както и да бъде осъдена Комисията да поправи вреди, които той твърди, че е претърпял.

В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква, че Съдът на публичната служба е допуснал няколко правни грешки при обсъждането на двете основания, наведени в първоинстанционното производство.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/20

Иск, предявен на 8 април 2007 г. — Spira/Комисия

(Дело T-108/07)

(2007/C 129/36)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Diamanthandel A. Spira BVBA (Антверпен, Белгия) (представители: J. Bourgeois, Y. van Gerven, F. Louis и A. Vallery, адвокати)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отмени решението на Комисията от 26 януари 2007 г. в съответствие с член 7, параграф 2 от Регламент № 773/2004 на Съвета, по дело COMP/38.826/B-2 — Spira/De Beers/DTC Supplier of Choice;

—	да се осъди Комисията да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Ищецът оспорва решението на Комисията от 26 януари 2007 г. по дело в областта на конкуренцията COMP/38.826/B-2 — Spira/De Beers/DTC Supplier of Choice, с което Комисията е отхвърлила жалбата на ищеца относно нарушения на членове 81 и 82 от ДЕО във връзка със системата „Supplier of Choice“, използвана от De Beers Group за дистрибутиране на необработени диаманти, на основание липса на достатъчен общностен интерес за по-нататъшно разглеждане на жалбата на ищеца.

Ищецът твърди, че De Beers — производител на необработени диаманти, който според ищеца е бил ангажиран главно с етапите, предшестващи продажбата на необработени диаманти — се опитва чрез неговата система „Supplier of Choice “да разпростре своя контрол над пазара, така че да обхване цялостния канал за диаманти — от мината до потребителя, т. е. също и пазарите надолу по веригата.

В подкрепа на своето искане ищецът изтъква три правни основания.

Първо, ищецът заявява, че Комисията не е изпълнила задължението си да проведе внимателно и безпристрастно разследване по жалбата и да проучи с дължимата грижа и безпристрастност антиконкурентните практики, посочени в жалбата.

Второ, ищецът твърди, че Комисията не би могла да претендира, че налице е била липса на достатъчен общностен интерес за разглеждане на жалбата, с оглед на мащаба на въпросната дейност, географския обхват на антиконкурентните практики и вредата, нанесена на конкуренцията и вътрешния пазар, причинена от нарушенията.

На трето и последно място ищецът изтъква, че Комисията е установила липса на достатъчен общностен интерес въз основа на погрешна фактическа и правна преценка на обстоятелствата по делото, тъй като:

1)	Комисията не е отчела явната публично заявена антиконкурентна цел на ограничената система за избирателно дистрибутиране на De Beers;

2)	Комисията не е могла да прецени антиконкурентните последици от дистрибутивната система на De Beers, без преди това да прецени господстващото положение и пазарното влияние на De Beers;

3)	Комисията не е отчела многобройните елементи, приведени на вниманието й в жалбата, в която се показва присъщият на системата неправомерен и антиконкурентен характер;

4)	Комисията е преценила погрешно ефективността на преразгледания Мандат на Омбудсмана, който De Beers е представил за решаване на спорове във връзка с прилагането на системата за дистрибутиране; и

5)	Комисията е приложила неправилно правната норма и е допуснала явна грешка при преценка на фактите, установявайки, че системата за дистрибутиране на De Beers не налага ограничения на пазара.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/21

Иск, предявен на 13 април 2007 г. — Agrofert Holding/Комисия

(Дело T-111/07)

(2007/C 129/37)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Agrofert Holding a.s. (Прага, Чешка република) [представител: R. Pokorný, адвокат]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	Отмяна на Решение на Комисията SG.E.3/MIB/md D (2007) 1360 от 13 февруари 2007 г. относно молба за достъп до документи по дело за сливане № COMP/M.3543 — PKN Orlen/Unipetrol и Решение на Комисията 16796/16797 от 2 август 2006 г.;

—	да се осъди Комисията да предостави процесните документи;

—	да се осъди Комисията да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Чрез своя иск ищецът желае отмяната, на основание член 230 ЕО, на решението на Комисията от 2 август 2006 г. (наричано по-долу „Решение I“), както и на последващото потвърдително решение на Комисията от 13 февруари 2007 г. (наричано по-долу „Решение II“), във връзка с молбата за достъп до всички непубликувани документи относно уведомителните и предуведомителните фази на въпросното сливане.

Ищецът твърди, че двете решения противоречат на Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1) относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и на Комисията (наричан по-долу „Регламентът“), тъй като те не попадат сред изключенията, съдържащи се в член 4, параграф 2, относно защитата на търговски интереси, защита за целите на разследването, запазване на тайната на правни становища, или в член 4, параграф 3 относно запазването на тайната на процеса на вземане на решения.

По-нататък ищецът посочва, че член 4, параграф 2, първо тире от Регламента не би следвало да се тълкува в смисъл, че изключенията се прилагат за документите като цяло, а само за онези части от тях, които биха могли да съдържат търговски тайни или чувствителна търговска информация. Така, според ищеца, ответникът би могъл било да предостави на обществеността части от исканите документи, било да потъмни съответните съдържащи чувствителна информация части, без да засяга целите на дейности по инспектиране, разследване и одит, правата на лицата-уведомители и на трети лица, защитата на правни становища или процеса на вземане на решения в институцията.

Освен това ищецът твърди, че ответникът, вместо да прави индивидуална проверка на всеки документ, попадащ според него в изключението по член 4, параграф 2, трето тире от Регламента, изцяло е отказал искания достъп единствено въз основа на факта, че всички документи съдържат търговски тайни и не могат да бъдат оповестени в съответствие с член 17 от Регламента на Съвета (ЕО) № 139/2004 (2). Подобен общ подход би противоречал на член 4, параграф 6 от Регламента.

В допълнение ищецът твърди, че споменатите изключения са приложими единствено ако те не са преодолени от по-висш обществен интерес от оповестяването. Според ищеца, подобен интерес от оповестяването на поисканите документи, произтичащ от вредите, претърпени от ищеца, както и от миноритарните акционери на погълнатото дружество, е налице и преодолява изключенията от правото на достъп.

Ищецът по-нататък твърди, че Решения I и II противоречат на член 1 ЕС, втора алинея, който прогласява принципа на откритостта.

Накрая, ищеца твърди, че ответникът не е обработил потвърдителното заявление навреме в съответствие с член 8, параграф 1 от Регламента, а е надвишил срока за отговор със 100 работни дни.

(1) ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43-48.

(2) Регламент на Съвета (ЕО) № 139/2004 от 20 януари 2004 г. за контрола на сливанията между предприятия, (ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1-22).

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/22

Иск, предявен на 17 април 2007 г. — Hitachi и други/Комисия

(Дело T-112/07)

(2007/C 129/38)

Език на производството: английски

Страни

Ищци: Hitachi Ltd (Токио, Япония), Hitachi Europe Ltd (Maidenhead, Обединено кралство), Japan AE Power Systems Corp. (Токио, Япония) (представители: M. Reynolds, P. Mansfield и D. Arts, lawyers)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищците

Ищците почтително искат от Съда:

—	да отмени оспорваното решение, доколкото засяга всеки един от тях;

—	като следствие — да премахне глобите, наложени на всеки един от тях;

—	алтернативно — да отмени член 2 от оспорваното решение, доколкото засяга всеки един от тях или поне да премахне или намали глобите, наложени на всеки един от тях;

—	да осъди Комисията на Европейските общности да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Ищците предявяват иск на основание на членове 225 и 230 ЕО за отмяна на Решение на Комисията от 24 януари 2007 година (дело COMP/F/38.899 –Комутационна апаратура с газова изолация — C(2006) 6762 окончателен), на основата на което Комисията установява, че ищците, наред с други предприятия, са нарушили член 81 ЕО и член 53 ЕИП в областта на комутационната апаратура с газова изолация (наричана по-нататък „КАГИ“) посредством споразумения и съгласувани практики, състоящи се в: а) разделяне на пазара, б) разпределяне на квоти и поддържане на съответните пазарни дялове, в) разпределяне на индивидуални КАГИ проекти (тръжна манипулация) на избрани производители и манипулиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка за тези проекти, г) фиксиране на цени, д) споразумения за прекратяване на лицензни споразумения с не-членове на картели и е) размяна на поверителна информация за пазара. Алтернативно, ищците искат на основание на член 31 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (1) да бъдат отменени или намалени наложените на всеки един от тях глоби.

Основанията на ищците могат да бъдат обобщени както следва. Ищците твърдят, че Комисията е нарушила основни правила във връзка с правото на защита, член 2 от Регламент 1/2003 и член 81 ЕО, както и основни принципи на правото на Общността по отношение на следното:

На първо място се твърди, че Комисията е нарушила правото на защита на ищците като не им е предоставила достъп до някои доказателства, за които се твърди, че са обвинителни, както и до някои потенциално оправдателни документи.

На второ място ищците претендират, че Комисията не е доказала наличието на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО съгласно правния критерий, изискван от член 2 от Регламент 1/2003. В това отношение ищците твърдят по-специално, че Комисията не е успяла да докаже наличието на общи споразумения между европейски и японски предприятия, така както се твърди в решението или че някое общо споразумение съставлява ограничително споразумение и/или ограничителна практика.

На трето място ищците твърдят, че Комисията не е успяла да докаже, че ищците са взели участие в едно единствено продължаващо нарушение.

На четвърто място се твърди, че Комисията е допуснала очевидни грешки при преценката по отношение на наложените на ищците глоби като не е успяла да прецени специфичната тежест на нарушенията, за които се твърди, че са извършени от ищците.

На пето място, според ищците, Комисията е допуснала явна грешка при определяне на размера на техните глоби като не е взела предвид фактори, свързани с продължителността.

В заключение ищците твърдят, че използваният от Комисията метод за определяне на размера на глобите с оглед на възпиращия коефициент нарушава общите принципи на правото на Общността за равно третиране и за пропорционалност както що се отнася до риска ищците да могат да причинят някакви значителни вреди на европейския пазар, така и що се отнася до това, че не е взет предвид рецидивизма.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/22

Иск, предявен на 13 април 2007 г. — Last Minute Network/СХВП — Last Minute Tour (LAST MINUTE TOUR)

(Дело T-114/07)

(2007/C 129/39)

Език, на който е изготвен искът: английски

Страни

Ищец: Last Minute Network Ltd (Лондон, Обединеното кралство) [представител: P. Brownlow, solicitor]

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Last Minute Tour SpA (Милано, Италия)

Искания на ищеца

—	пълна отмяна на решението на Втори апелативен състав на ответника — Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 8 февруари 2007 г.;

—	прогласяване на недействителността на Марка на Общността № 1 552 231 по отношение на класове 39 и 42;

—	осъждане на ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистриранамарка на Общността, предмет наискането за прогласяване на недействителност: Фигуративна марка „LAST MINUTE TOUR “за стоки и услуги в класове 16, 39 и 42 — Марка на Общността № 1 552 231

Притежател на марката на Общността: Last Minute Tour SpA

Страна, която иска прогласяване на недействителността на марката на Общността: Ищецът

Право върху марката на страната, която иска обявяване на недействителността: Национална нерегистрирана словна марка „LASTMINUTE.COM “за услуги в класове 39 и 42

Решение на отдела по заличаването: Прогласяване на недействителност на марката на Общността за услугите в класове 39 и 42 и отхвърляне на искането за прогласяване на недействителност за стоките в клас 16

Решение на апелативния състав: Отмяна на решението на отдела по заличаването и отхвърляне на искането за прогласяване на недействителност

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Регламент № 40/94 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е решил, че нерегистрираната марка на ищеца не е породила за него правото да забрани използването в Обединеното кралство на заявената марка и тъй като апелативният състав неправилно е приложил проверката за установяване на вероятност от объркване.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/23

Иск, предявен на 13 април 2007 г. — Last Minute Network/СХВП — Last Minute Tour (LAST MINUTE TOUR)

(Дело T-115/07)

(2007/C 129/40)

Език, на който е предявен искът: английски

Страни

Ищец: Last Minute Network Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представител: P. Brownlow, solicitor)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Другастранав производството пред апелативния състав: Last Minute Tour SpA (Милано, Италия)

Искания на ищеца

—	да се отмени изцяло решението на втория апелативен състав на ответника — Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 8 февруари 2007 г.;

—	да се обяви недействителността на марка на Общността № 1 552 231 относно клас 16;

—	да се осъди ответника да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет наиска за обявяване на недействителност: Фигуративна марка „LAST MINUTE TOUR “за стоки и услуги от класове 16, 39 и 42 — марка на Общността № 1 552 231

Притежател на марката на Общността: Last Minute Tour SpA

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Ищецът

Право върху марката на страната, която иска обявяване на недействителността: Националната нерегистрирана словна марка „LASTMINUTE.COM “за услуги от класове 39 и 42

Решение на отдела по заличаването: Обявяване на недействителност на марката на Общността за услуги от класове 39 и 42 и отхвърляне на искането за обявяване на недействителност за стоки от клас 16

Решение на апелативния състав: Отхвърляне на жалбата, с която ищецът претендира частична отмяна на решението на отдела по заличаването, с цел да се обявяви недействителност също и за стоките от клас 16

Правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е приел, че нерегистрираната марка на ищеца не му предоставя правото да забрани използването на заявената марка в Обединеното кралство и неправилно е приложил критерия за установяване на вероятност от объркване

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/24

Иск, предявен на 16 април 2007 г. — Италия/Комисия

(Дело T-119/07)

(2007/C 129/41)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Италианска република (Рим, Италия) [представител: G. Aiello, адвокат]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	Да се отмени Решение С (2007) 286 окончателен на Комисията от 7 февруари 2007 г.,

—	както и да се осъди ответникът да заплати всички свързани с производството съдебни разноски, възнаграждения и хонорари.

Правни основания и основни доводи

Настоящият иск е насочен срещу Решение С (2007) 286 окончателен на Комисията от 7 февруари 2007 г. относно освобождаването от акциз върху минералните масла, използвани като гориво за производството на алуминий в района на Gardannе, в района на Shannon и в Сардиния — решение, чието изпълнение е възложено съответно на Франция, Ирландия и Италия. Това решение е обявило за законосъобразно предоставеното от италианското правителство на Eurallumina S.p.A. освобождаване от данъчни задължения за 80 % от техния размер, като за останалата част от 20 % е установило задължение за възстановяване на предоставените на бенефициента облекчения, считано от 1 януари 2004 г.

В подкрепа на своите искания ищецът изтъква:

—

Нарушение на член 87, параграф 1 от Договора в частта, в която оспорваното решение е приело, че предвиденото в италианския нормативен акт освобождаване от акциз представлява държавна помощ. Във връзка с това се твърди, че — както потвърждава текстът на Директива 2003/96/ЕО (1) — освобождаванията от акциз в конкретния случай не представляват държавна помощ, а по-скоро спадат към същността и логиката на националната данъчна система. Всъщност, що се отнася до държавни помощи, посочената директива изрично позволява такива помощи, поне за периода, който приключва на 31 декември 2006 г. Що се отнася до твърдяния избирателен характер на разглежданите мерки, отбелязва се, че те са общо насочени към всички предприятия, които използват минерални масла за производството на алуминиев оксид. Обстоятелството, че на италианска територия съществува само един завод, в който посочените минерални масла се използват в производствения цикъл, има само фактологично значение и не е в състояние да обезсмисли общия обхват на разпоредбата.

—	Нарушение на член 87, параграф 3 от Договора, както и на общностните насоки от 1998 г. в областта на държавните помощи с регионална насоченост, доколкото оспорваното освобождаване, което е предмет на настоящото дело, следва да се счита като полезно за икономическото развитие на район Сардиния.

—

Нарушение на точка 51, параграф E.3.2. от насоките на Общността относно използването на държавна помощ за опазването на околната среда (2001/C 37/03), доколкото в случая между отпускащата държава и дружеството, което е бенефициент по помощта, не липсват конкретни споразумения за подобряване на резултатите, свързани с околната среда.

—	На последно място, ищецът изтъква нарушение на принципа на оправданите правни очаквания и на презумпцията за законност на общностните разпоредби.

(1) Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електрическата енергия (ОВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51).

Съд на публичната служба на Европейския съюз

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/25

Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 2 май 2007 г. — Giraudy/Комисия

(Дело F-23/05) (1)

(Длъжностни лица - Иск - Иск за обезщетение - Разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) - Преместване - Регламент (ЕО) № 1073/1999 - Решение 1999/352/ЕО, ЕОВС, Евратом - Нарушение - Вреди - Професионално заболяване - Вземане предвид на плащанията, предвидени в член 73 от Правилника)

(2007/C 129/42)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Jean-Louis Giraudy (Париж, Франция) (представител: D. Voillemot, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: J. Curral и G. Berscheid)

Предмет на делото

От една страна, отмяна на решението на Комисията, с което тя отказва да признае отговорността на службите си и вредите, които ищецът твърди, че е претърпял в рамките на проведеното от OLAF разследване в Представителството на Комисията във Франция и, от друга страна, искане за обезщетение.

Диспозитив на решението

1)	Комисията на Европейските общности се осъжда да заплати на г-н Giraudy обезщетение в размер на 15 000 еуро за претърпените от него неимуществени вреди, състоящи се в посегателство върху доброто име и честта му.

2)	Искът се отхвърля в останалата част.

3)	Комисията на Европейските общности поема своите разноски и две трети от тези на г-н Giraudy.

4)	Г-н Giraudy поема една трета от своите разноски.

(1) ОВ C 171, 9.7.2005 г., стр. 29. (дело, регистрирано първоначално пред Първоинстанционния съд на Европейските общности под номер Т-169/05 и препратено на Съда на публичната служба на Европейския съюз с определение от 15.12.2005 г.).

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/25

Определение на Съда на публичната служба (втори състав) от 3 май 2007 г. — Bracke/Комисия

(Дело F-123/05) (1)

(Длъжностни лица - Конкурс - Вътрешен конкурс - Условия за допускане - Обявление за конкурс - Условие, свързано със старшинство в службата - Временно зает персонал - Член 27 от Правилника - Принцип за добро административно управление - Принцип за недискриминация)

(2007/C 129/43)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Jean-Marc Bracke (Etterbeeck, Белгия) (представител: P. Bruwier, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: D. Martin и L. Lozano Palacios)

Предмет

От една страна — неприложимост по силата на член 241 ЕО на точка III.1 от обявлението за конкурс COM/PC/04 поради нарушение на принципа за недискриминация и — от друга страна — отмяна на решението на органа по назначаването, с което се отказва назначаване на ищеца, както и приетите като последица от това решение актове с мотива, че то нарушава член 27 от Правилника, принципа за недискриминация, принципа за добро административно управление, принципа за независимост на конкурсната комисия, принципа за оправдани правни очаквания и че се основава на разпоредба от неправомерно обявление.

Диспозитив

1)	Искът се отхвърля като явно неоснователен.

2)	Всяка страна поема направените от нея разноски.

(1) ОВ C 60, 11.3.2006 г., стр. 53.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/26

Иск, предявен на 27 февруари 2007 г. — Dragoman/Комисия

(Дело F-16/07)

(2007/C 129/44)

Език на производството: румънски

Страни

Ищец: Adriana Dragoman (Брюксел, Белгия) (представител: G. Dinulescu, адвокат)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—

да се отмени устното решение на конкурсната комисия по конкурс EPSO/AD/34/06 от 28 ноември 2006 г., с което тази конкурсна комисия е поставила „елиминираща оценка “на ищцата на първия изпит за устен превод, оценка, която, както предвижда обявлението, относно посочения по-горе конкурс, не е позволила на ищцата да премине следващите изпити за устен превод и последния устен изпит;

—	да се отмени писменото решение, потвърждаващо посоченото по-горе решение, което е било присъединено към досието ЕPSO на ищцата на 12 декември 2006 г.;

—	да се организира отново конкурса специално за ищцата при стриктно спазване на всички разпоредби на правото на Общността и на разпоредбите на обявлението за конкурса;

—	да се установи и да се обяви за незаконосъобразен член 6 от Приложение III на Правилника за длъжностните лица;

—	да се осъди ответника да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищцата посочва три правни основания, като първото от тях е извлечено от нарушаването на принципа на равенство и на недискриминация. В първата част на това основание, ищцата посочва, че е била обект на дискриминация, основана на гражданство, в противоречие именно на член 27 от Правилника за персонала. На практика, след като е представила доказателство за белгийското си гражданство, тя е била поканена да докаже румънското си гражданство. Във втората част на същото основание, ищцата поддържа, че конкурсната комисия е извършила дискриминация във вреда на кандидатите, като нея, които не работят вече за институциите в качеството си на срочно и договорно наети служители.

На второ място, ищцата твърди, че е налице нарушение на разпоредбите на обявлението за конкурс и на принципа на добрата администрация. От една страна, по време на нейния изпит, тя е била поканена да говори за своя професионален опит въпреки, че никакъв професионален опит не е изискван от кандидатите, които като нея са имали университетска диплома в областта на конферентния устен превод. От друга страна конкурсната комисия е изготвила и приложила квоти за успеваемост в зависимост от езиковите комбинации, избрани от кандидатите, без обявлението за конкурса да предвижда такава възможност.

На трето място, ищцата посочва нарушаване на задължението за обосноваване.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/26

Иск, предявен на 10 април 2007 г. — Toronjo Benitez/Комисия

(Дело F-33/07)

(2007/C 129/45)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Alberto Toronjo Benitez (Брюксел, Белгия) (представители: S. Orlandi, J.-N. Louis, A. Coolen и E. Marchal, адвокати)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—

да се обяви за незаконосъобразен член 2 от решението на Комисията относно процедурата, свързана с повишението на длъжностните лица, получаващи възнагражденията си от бюджетните средства за „Изследвания “от общия бюджет (както във варианта му от 16 юни 2004 г., така и в тази от 20 юли 2005 г.) (наричано по-нататък „първото оспорвано решение“);

—	да се отмени решението на Комисията, с което се отнемат 44,5 точки от натрупания от ищеца актив като срочно нает служител (наричано по-нататък „второто оспорвано решение“);

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Ищецът, постъпил на служба в Комисията на 16 януари 2000 г. като срочно нает служител в Генерална дирекция (наричана по-нататък ГД) „Изследвания“, е назначен като длъжностно лице в същата ГД от 16 април 2004 г. На 1 май 2005 г. е преместен в ГД „Външни отношения“. С писмо от 16 юни 2006 г. той е уведомен, че в приложение на първото оспорвано решение са му отнети придобитите като срочно нает служител точки поради това, че се е преместил на пост, свързан с част „Функциониране “от общия бюджет, преди да изтече срок от две години от неговото назначаване като длъжностно лице в срок за изпитване на пост, спадащ към част „Изследвания “от посочения бюджет.

В подкрепа на иска си ищецът най-напред изтъква нарушаване на принципите на правна сигурност, на законност на административните актове и на защита на придобитите права, тъй като оттеглянето от органа по назначаването (ОН) на незаконосъобразно решение, с което се създават субективни права, трябва да се направи в разумен срок, какъвто не е случаят при второто оспорвано решение.

Ищецът освен това счита, че с член 2 от второто оспорвано решение се въвежда дискриминация спрямо длъжностните лица, получаващи възнагражденията си от бюджетните средства за „Изследвания“, които молят да бъдат преместени преди да изтече срок от две години от тяхното назначаване, доколкото в резултат на преместването тези длъжностни лица губят точките си, докато длъжностните лица, премествани служебно или заемащи постове, считани за чувствителни, запазват точките си.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/27

Иск, предявен на 13 април 2007 г. — Skareby/Комисия

(Дело F-34/07)

(2007/C 129/46)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Carina Skareby (Bichkek, Киргизстан) (представители: S. Rodrigues и C. Bernard-Glanz, адвокати)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отмени доклада относно развитието на кариерата (ДРК) на ищцата за 2005 г.;

—	да се отмени, доколкото това е необходимо, решението на Органа по назначаването (ОН), с което се отхвърля жалбата на ищцата;

—	да се посочат на ОН последиците от отмяната на оспорваните актове, а именно приемане на нов ДРК за 2005 г. при спазване този път на нормите на Правилника за длъжностните лица;

—

да се осъди ОН да заплати на ищцата: i) фиксирана сума ex aequo et bono от 15 000 EUR за поправяне на неимуществените вреди; ii) фиксирана сума ex aequo et bono от 15 000 EUR за поправяне на нанесените върху кариерата й вреди; iii) сума, която Съдът да определи по справедливост за поправяне на претърпените от нея финансови загуби, като всяка от посочените суми се увеличава със законната лихва за забава, считано от датата на нейната изискуемост;

—	да се осъди ответника да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на своя иск, ищцата първоначално изтъква неспазване на правилата относно изготвянето на ДРК. Администрацията нарушила процедурните правила, установени от общите разпоредби по изпълнение на член 43 от Правилника и допуснала явни грешки в оценката.

След това, ищцата посочва нарушение на правото на защита, принципа на добра администрация и на дълга за полагане на грижа.

Накрая тя поддържа, че администрацията извършила злоупотреба с власт и с процедурата.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/27

Иск, предявен на 19 април 2007 г. — Giorgio Lebedef/Комисия

(Дело F-36/07)

(2007/C 129/47)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Giorgio Lebedef (Senningerberg, Люксембург) (представител: F. Frabetti, адвокат)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	Да се отмени Докладът за служебното развитие (ДСР) на ищеца за периода 1 януари 2005 г. — 31 декември 2005 г., и по-точно, на частта от ДСР, направена от Евростат за същия период,

—	да се осъди ответникът да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът посочва само едно основание, свързано с нарушение на Общите разпоредби за прилагане на член 43 от Правилника, и по-специално, на разпоредбите, отнасящи се до представителите на професионалните организации и законовите представители на служителите, с нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания и на правилото „patere legem quam ipse fecisti“.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/28

Иск, предявен на 23 април 2007 г. — Cros/Съд

(Дело F-37/07)

(2007/C 129/48)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Alexia Cros (Howald, Люксембург) (представител: E. Reveillaud, адвокат)

Ответник: Съд на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отмени решението на органа по назначаването (ОН) от 19 юли 2006 г., с което ищцата е назначена за длъжностно лице в срок на изпитване в качеството на юрист-лингвист, считано от 1 септември 2006 г., в частта, с която й се предоставя степен AD 7;

—

да се постанови, че на ищцата ще се предостави с обратна сила спрямо датата на назначаване — 1 септември 2006 г., степен AD 10, която отговаря на степента LA 6 преди влизането в сила на Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, както и на Условията за работа на другите служители (1);

—	да се разпореди признаването на пълния й трудов стаж с обратна сила спрямо 1 септември 2006 г.;

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Ищцата твърди, че оспорваното решение, прието на основание член 12 от приложение XIII от Правилника за длъжностните лица, нарушава:

—	обявлението за общия конкурс CJ/LA/24 (2), според което успешно положилите изпита лица се назначават на степен LA7/LA6;

—	принципа на равно третиране;

—	принципа на оправданите правни очаквания, както и принципа на добрата администрация, на прозрачността и на задължението за полагане на грижа.

(1) ОВ L 124, 27.4.2004 г., стр. 1.

(2) ОВ C 182 А, 31.7.2002 г., стр. 1.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/28

Иск, предявен на 23 април 2007 г. — Campos Valls/Съвет

(Дело F-39/07)

(2007/C 129/49)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Manuel Campos Valls (Брюксел, Белгия) (представители: S. Orlandi, J.-N. Louis, A. Coolen и E. Marchal, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на ищеца

—	да се отмени решението на органа по назначаването (ОН) за отхвърляне на кандидатурата на ищеца за длъжността началник на испанския отдел на ГД А, Дирекция III — „Превод и съставяне на документи “— „Езикова служба“, както и решението за назначаване на друг кандидат на тази длъжност,

—	да се осъди ответника да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на своя иск ищецът посочва едно единствено правно основание, извлечено от нарушение на Обявлението за свободна длъжност № 60/06, от наличие на явна грешка в преценката и от нарушение на член 45 от Правилника, поради това, че избраният кандидат за заемане на спорната длъжност не разполага, за разлика от ищеца, с технически познания в областта на превода, които се изискват в обявлението за свободна длъжност. По-конкретно, представеният от Съвета аргумент, че тези познания следва да се преценяват в светлината на функциите по управление на персонала, които началникът на отдел трябва да изпълнява, съставлява нарушение на обявлението за свободна длъжност.

9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/28

Иск, предявен на 30 април 2007 г. — Baudelet-Leclaire/Комисия

(Дело F-40/07)

(2007/C 129/50)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Cécile Baudelet-Leclaire (Брюксел, Белгия) [представител: M. Korving, avocat]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се приеме за установено, че има дискриминация между „вътрешните“, за европейските институции, и външните кандидати при провеждането на конкурса EPSO/AST/7/05 (1);

—	да се приеме за установено, че не са представени доказателства от ответната страна за липсата на дискриминация между „вътрешните“, за европейските институции, и външните кандидати, при провеждането на този конкурс;

—	да бъде анулиран този конкурс поради нарушаване на основния принцип за равни възможности на кандидатите;

—

при условията на евентуалност, да бъде задължен ответникът да представи всички доказателства, включително, ако е необходимо, тези за разискванията на конкурсната комисия, защитени от тайната посочена в член 6 на приложение III от Правилника за длъжностните лица, доказващи че конкурсната комисия не е била по-благосклонна към някои кандидати, поради техния професионален произход;

—

при липса на доказателства, представени от ответника, да бъде разпоредено преразглеждане на класирането на всички кандидати, единствено въз основа на критериите за постигнатите резултати, съдържащи се в съобщението за конкурса и при безпристрастно прилагане на принципа за равните възможности на кандидатите;

—	да бъде осъден ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С писмо от 29 януари 2007 година, ищцата е била уведомена, че името й няма да бъде включено в резервния списък, тъй като оценките, които е получила, независимо че са били по-високи от необходимия минимум, не са били между 110-те най-добри.

В подкрепа на иска си, ищцата се позовава, по-конкретно, на нарушаването на принципа за равните възможности и равното третиране, поради това, че конкурсната комисия е допуснала дискриминация между кандидатите в полза на тези, които вече са имали професионален опит в европейските институции и по-специално, в генералната дирекция, към която се е числяла председателката на конкурсната комисия.

(1) OВ C 178 A, 20.7.2005 г., стp. 22.

		ISSN 1830-365X
Официален вестник на Европейския съюз		C 129

Издание на български език	Информация и известия	Година 50 9 юни 2007 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейските общности
2007/C 129/01	Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюз ОВ C 117, 26.5.2007 г.	1

	V Обявления
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд на Европейските общности
2007/C 129/02	Дело C-74/07 Р: Жалба, подадена на 12 февруари 2007 г. от Luciano Lavagnoli срещу решението на Първоинстанционния съд (трети състав), постановено на 23 ноември 2006 г. по дело T-422/04, Lavagnoli/Комисия	2

2007/C 129/03	Дело C-100/07 P: Жалба, подадена на 21 февруари 2007 г. от É.R. и други срещу Решението на Първоинстанционния съд (първи състав), постановено на 13 декември 2006 г. по дело T-138/03, É.R. и други/Съвет и Комисия	2

2007/C 129/04	Дело C-103/07 P: Жалба, подадена на 21 февруари 2007 г. от Angel Angelidis срещу решението, постановено на 5 декември 2006 г. от Първоинстанционния съд (пети състав) по дело T-416/03, Angelidis/Eвропейски парламент	3

2007/C 129/05	Дело C-108/07 Р: Жалба, подадена на 23 февруари 2007 г. от Ferrero Deutschland GmbH срещу решението на Първоинстанционния съд (трети състав), постановено на 15 декември 2006 г. по дело T-310/04, Ferrero Deutschland GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) и Cornu SA Fontain	4

2007/C 129/06	Дело C-142/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Juzgado Contencioso-Administrativo no 22 de Madrid (Испания) на 12 март 2007 г. — Ecologistas en Acción-CODA/Ayuntamiento de Madrid	4

2007/C 129/07	Дело C-149/07: Иск, предявен на 15 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Полша	5

2007/C 129/08	Дело C-157/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Bundesfinanzhof на 21 март 2007 г. — Finanzamt für Körperschaften III, Берлин/Krankenheim Ruhesitz am Wannsee-Seniorenheimstatt GmbH	5

2007/C 129/09	Дело C-160/07: Иск, предявен на 22 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Португалска република	6

2007/C 129/10	Дело C-163/07 P: Жалба, подадена на 26 март 2007 г. от Diy-Mar Insaat Sanayi ve Ticaret Ltd Sirketi, Musa Akar срещу определението на Първоинстанционния съд (четвърти състав), постановено на 17 януари 2007 г. по дело T-129/06, Diy-Mar Insaat Sanayi ve Ticaret Ltd Sirketi, Musa Akar/Комисия на Европейските общности	7

2007/C 129/11	Дело C-164/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Tribunal de Grande Instance de Nantes (Франция) на 27 март 2007 г. — James Wood/Fonds de Garantie	7

2007/C 129/12	Дело C-165/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Vestre Landsret (Дания) на 27 март 2007 г. — Skatteministeriet/Ecco Sko A/S	8

2007/C 129/13	Дело C-168/07: Искане за преюдициално заключение, направено от cour d'appel de Bruxelles (Белгия) на 29 март 2007 г. — AXA Belgium SA, с предишно наименование AXA Royale Belge SA/1. État belge, administration de la TVA, de l'enregistrement et des domaines, 2. État belge, administration de l'inspection spéciale des impôts	8

2007/C 129/14	Дело C-186/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Tribunal Superior de Justicia de Canarias (España) на 2 април 2007 г. — Comunidad Autónoma de Canarias/Club Náutico de Gran Canaria	9

2007/C 129/15	Дело C-187/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Rechtbank Zutphen (Нидерландия) на 3 април 2007 г. — Наказателно производство срещу Dirk Endendijk	9

2007/C 129/16	Дело C-188/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Cour de cassation (Франция) на 3 април 2007 г. — Commune de Mesquer/Total France SA, Total International Ltd	9

2007/C 129/17	Дело C-189/07: Иск, предявен на 3 април 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания	10

2007/C 129/18	Дело C-190/07: Иск, предявен на 3 април 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република	10

2007/C 129/19	Дело C-195/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Zala Megyei Bíróság (Република Унгария) на 10 април 2007 г. — OTP Bank Rt., Merlin Gerin Zala Kft/Zala Megyei Közigazgatási Hivatal	11

2007/C 129/20	Дело C-197/07 Р: Жалба, подадена на 12 април 2007 г. от Aktieselskabet af 21. november 2001 срещу решението на Първоинстанционния съд (първи състав), постановено на 6 февруари 2007 г. по дело T-477/04: Aktieselskabet af 21. November 2001 срещу Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП), TDK Kabushiki Kaisha (TDK Corp.)	11

2007/C 129/21	Дело C-198/07 P: Жалба, подадена на 12 април 2007 г. от Donal Gordon срещу решението на Първоинстанционния съд (трети състав), постановено на 7 февруари 2007 г. по дело T-175/04, Donal Gordon/Комисия на Европейските общности	12

2007/C 129/22	Дело C-200/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Corte suprema di cassazione (Италия) на 12 април 2007 г. — Alfonso Luigi Marra/Eduardo De Gregorio	13

2007/C 129/23	Дело C-201/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Corte suprema di cassazione (Италия) на 13 април 2007 г. — Alfonso Luigi Marra/Clemente Antonio	13

2007/C 129/24	Дело C-206/07: Иск, предявен на 19 април 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Португалска република	13

2007/C 129/25	Дело C-210/07: Иск, предявен на 20 април 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания	14

2007/C 129/26	Дело C-216/07: Иск, предявен на 25 април 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия	14

2007/C 129/27	Дело C-218/07: Иск, предявен на 25 април 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия	14

	Първоинстанционен съд на Европейските общности
2007/C 129/28	Дело T-97/07: Иск, предявен на 26 март 2007 г. — Imelios/Комисия	16

2007/C 129/29	Дело T-100/07: Иск, предявен на 4 април 2007 г. — UPS Europe и UPS Deutschland/Комисия	16

2007/C 129/30	Дело T-101/07: Иск, предявен на 26 март 2007 г. — Dada/СХВП — Dada (DADA)	17

2007/C 129/31	Дело T-102/07: Иск, предявен на 5 април 2007 г. — Freistaat Sachsen/Комисия	18

2007/C 129/32	Дело T-104/07: Иск, предявен на 6 април 2007 г. — BVGD/Комисия	18

2007/C 129/33	Дело T-105/07: Иск, предявен на 2 април 2007 г. — MarketTools/СХВП — Optimus-Telecomunicações (ZOOMERANG)	19

2007/C 129/34	Дело T-106/07: Иск, предявен на 11 април 2007 г. — Alcon/СХВП — *Acri.Tec (BioVisc)	19

2007/C 129/35	Дело T-107/07 P: Жалба, подадена на 16 април 2007 г. от Francisco Rossi Ferraras срещу решението, постановено на 1 февруари 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-42/05, Rossi Ferraras/Комисия	20

2007/C 129/36	Дело T-108/07: Иск, предявен на 8 април 2007 г. — Spira/Комисия	20

2007/C 129/37	Дело T-111/07: Иск, предявен на 13 април 2007 г. — Agrofert Holding/Комисия	21

2007/C 129/38	Дело T-112/07: Иск, предявен на 17 април 2007 г. — Hitachi и други/Комисия	22

2007/C 129/39	Дело T-114/07: Иск, предявен на 13 април 2007 г. — Last Minute Network/СХВП — Last Minute Tour (LAST MINUTE TOUR)	22

2007/C 129/40	Дело T-115/07: Иск, предявен на 13 април 2007 г. — Last Minute Network/СХВП — Last Minute Tour (LAST MINUTE TOUR)	23

2007/C 129/41	Дело T-119/07: Иск, предявен на 16 април 2007 г. — Италия/Комисия	24

	Съд на публичната служба на Европейския съюз
2007/C 129/42	Дело F-23/05: Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 2 май 2007 г. — Giraudy/Комисия (Длъжностни лица — Иск — Иск за обезщетение — Разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) — Преместване — Регламент (ЕО) № 1073/1999 — Решение 1999/352/ЕО, ЕОВС, Евратом — Нарушение — Вреди — Професионално заболяване — Вземане предвид на плащанията, предвидени в член 73 от Правилника)	25

2007/C 129/43	Дело F-123/05: Определение на Съда на публичната служба (втори състав) от 3 май 2007 г. — Bracke/Комисия (Длъжностни лица — Конкурс — Вътрешен конкурс — Условия за допускане — Обявление за конкурс — Условие, свързано със старшинство в службата — Временно зает персонал — Член 27 от Правилника — Принцип за добро административно управление — Принцип за недискриминация)	25

2007/C 129/44	Дело F-16/07: Иск, предявен на 27 февруари 2007 г. — Dragoman/Комисия	26

2007/C 129/45	Дело F-33/07: Иск, предявен на 10 април 2007 г. — Toronjo Benitez/Комисия	26

2007/C 129/46	Дело F-34/07: Иск, предявен на 13 април 2007 г. — Skareby/Комисия	27

2007/C 129/47	Дело F-36/07: Иск, предявен на 19 април 2007 г. — Giorgio Lebedef/Комисия	27

2007/C 129/48	Дело F-37/07: Иск, предявен на 23 април 2007 г. — Cros/Съд	28

2007/C 129/49	Дело F-39/07: Иск, предявен на 23 април 2007 г. — Campos Valls/Съвет	28

2007/C 129/50	Дело F-40/07: Иск, предявен на 30 април 2007 г. — Baudelet-Leclaire/Комисия	28