Европейски икономически и социален комитет

433-ата пленарна сесия на кр от 15 и 16 февруари 2007 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 97/1

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски консултативен комитет за политиката на Общността в областта на статистическата информация

COM(2006) 653 def. — 2006/0217 (COD)

(2007/C 97/01)

На 22 декември 2006 г. Съветът на Европейския съюз реши да се консултира с Европейския икономически и социален комитет в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност относно предложение горе-поставено.

Предвид неотложността на работата на 433-ата си пленарна сесия на 15 и 16 февруари 2007 г. (заседание от 16 февруари 2007 г.) Европейският икономически и социален комитет определи за главен докладчик г-жа FLORIO и прие настоящото становище с 105 гласа „за“, 0 гласа „против “и 2 „въздържал се“.

1. Въведение

1.1	С настоящото становище ЕИСК възнамерява да изрази своята позиция относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета, представено от Комисията (1), чиято цел е да реформира CEIES (Европейски консултативен комитет за статистическа информация в икономическата и социалната сфера).

1.2	От своето създаване CEIES изпълнява ролята на консултативен орган с цел да насърчава диалога между производители и потребители на статистическа информация в Общността.

1.3

В изложението на мотивите на своето предложение Комисията подчертава, че в рамките на извършените консултации с цел да се реформира Комитета, се откроиха някои общи цели:

—	да се създаде по-ефикасен и с по-ограничени размери орган,

—	реформираният CEIES би допринесъл за повишаване нивото на качеството на статистическата информация в Общността,

—	Реформираният CEIES би могъл да придобие по-стратегическа роля в подпомагане на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията при съгласуване на целите и приоритетите на политиката в областта на статистическата информация в Общността,

—	Съставът на реформирания CEIES трябва все пак да представя всички заинтересовани страни, свързани с европейската статистика, включително онези от гражданското общество.

2. Предложение на Комисията

2.1

С предложението за решение на Комисията се създава нов CEIES, като в член 1 той е наречен „Европейски консултативен комитет за политиката на Общността в областта на статистическата информация“, възлагайки му спомагателна роля по отношение на Европейския парламент, Съвета и Комисията при съгласуване на приоритетите и стратегическите цели на политиката на Общността в областта на статистическата информация.

2.2

Предвижда се Комитетът да играе по-активна роля при изготвяне на статистическата програма на Общността. При искане от страна на Комисията Комитетът изразява становище относно:

—	важността на програмата по отношение на изискванията за европейско интегриране и развитие, и дейностите на Общността, съобразени с икономическия, социален и технически прогрес,

—	необходимите ресурси за осъществяване на програмата, включително разходите.

2.3	Освен това CEIES трябва да привлича вниманието на Комисията върху областите, за които счита, че е важно да се развиват нови статистически дейности и да я съветва за начините, които дават възможност по-добре да се отговори на изискванията на потребителите по отношение на качеството на информацията.

2.4

Комитетът изготвя становища по искане на Европейския парламент, Съвета и Комисията по въпроси, свързани с:

—	изискванията на потребителите относно развитието на политиката на Общността в областта на статистическата информация,

—	приоритетите на статистическата програма на Общността,

—	оценката на съществуващите статистически данни,

—	качеството на данните и политиката на разпространение.

2.5	Комитетът има също така възможност да представя доклади на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията относно нуждите на потребителите и направените от производителите на информация разходи.

2.5.1

Комисията всяка година докладва за начина, по който е взела под внимание становищата на Комитета.

2.6

В предложението за решение на Комисията броят на членовете на CEIES е намален от 79 на 25. Съгласно член 4 14-те членове на новия комитет се назначават от Комисията след консултация с Европейския парламент и със Съвета. Всяка държава-членка предлага двама кандидати с висока квалификация в областта на статистиката, а при избора Комисията следи 14-те членове да представляват балансирано гражданското общество, включително научната общност и да покриват адекватно различните области на статистическата програма на Общността.

2.6.1

Десет членове се назначават директно от организациите, към които принадлежат както следва:

—	един представител на Европейския парламент,

—	един представител на Съвета,

—	един представител на Европейския икономическия и социален комитет,

—	един представител на Комитета на регионите,

—	един представител на ЕЦБ,

—	двама представители на комитета за статистическата програма,

—	един представител на UNICE (Съюз на конфедерациите на индустриалците и работодателите в Европа),

—	един представител на ETUC (Eвропейска конфедерация на профсъюзите)

—	един представител на UEAPMI (Европейска асоциация на занаятчийските, малките и средни предприятия).

2.6.2

Освен това генералният директор на Евростат е по право член на CEIES.

2.7	Една от новостите, въведени чрез тази реформа е възможността да се съставят временни работни групи, председателствани от един член на CEIES, за да се подготвят становища относно особено сложни въпроси от областта на статистиката.

2.8	Предложението за решение, представено от Комисията, отменя предходното решение на Съвета 91/116/ЕИО.

3. Бележки и заключения

3.1

Разширяването на Европейския съюз до 27 държави между другото доведе до необходимостта да се реформира CEIES, която бе призната от самия комитет. В действителност е необходимо този орган да има възможно най-представителна гледна точка, както за различните национални реалности, така и за потребностите на европейските потребители и доставчици.

3.2	Засилването на стратегическата роля на при избора на приоритетите и оценката, както и възможността да съставят работни групи ad hoc, са важни етапи, които ще позволят на този орган да се възложат отговорностите и да се предоставят средствата, които му се полагат.

3.3

Целта да се създаде нов по-ефикасен и с по-ограничен състав комитет е, разбира се, похвална, но е необходимо да се гарантира независимостта, авторитета и неутралността на неговите членове. По тази причина ЕИСК изразява своето учудване относно новия състав на комитета: ако, както е предложено, той трябва да насърчава диалога между потребителите и производителите на статистическа информация, в неговият състав според ЕИСК институциите би трябвало да имат значително по-малко представителство.

3.4	Освен това, този състав не гарантира изразяването на реалната гледна точка на институции като Европейския парламент или например на Европейския икономически и социален комитет, в който са представени разнообразни политически гледни точки или различни групи по интереси.

3.5

Европейският икономически и социален комитет е орган на Европейския съюз, чието призвание е да представлява различни социално-икономически среди и участниците от организираното гражданско общество. Фактът, че както и другите европейски институции той се представлява в новия Европейски консултативен комитет за политиката на Общността в областта на статистическата информация само от един член, може да наведе на мисълта, че намалява неговото специфично влияние като европейски консултативен орган.

3.6	Именно поради функцията, която изпълнява и състава, който го характеризира, ЕИСК би трябвало да има различно влияние в консултирането, както поради своята институционална роля, така и поради способността си да изразява гледната точка на европейското гражданско общество.

3.7

От друга страна, в предложението за решение като че ли се предлага гражданското общество да бъде представлявано от 14 членове, назначавани от Комисията, без да определени критериите за подбор на различните европейски асоциации. Към тях се прибавят 10-те представители на институциите, на социалните партньори в ЕС и на Евростат.

3.8	Поради това ЕИСК, като подкрепя реформирането на CEIES, изисква неговата консултативна роля в областта на статистическата информация в Общността да бъде призната и подчертана в предложението на Комисията.

Брюксел 16 февруари 2007 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS

(1) COM(2006) 653 def. — 2006/0217(COD).

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 97/3

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на стандарти за екологично качество в областта на политиката за водите и изменение на Директива 2000/60/EО“

COM(2006) 397 final — 2006/0129 (COD)

(2007/C 97/02)

На 15 септември 2006 г. Съветът реши, в съответствие с член 175 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно предложение горе-поставено.

Специализираната секция „Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по тази тема, прие становището си на 25 януари 2007 г. (Докладчик: г-н BUFFETAUT).

На 433-ата си пленарна сесия, проведена на 15 и 16 февруари 2007 г. (заседание на 15 февруари), Европейският икономически и социален комитет прие следното становище с 188 гласа „за“, 1 глас „против “и 9 гласа „въздържал се“.

1. Защо е необходима директива относно стандартите за екологично качество?

1.1

На практика това предложение представлява предложение за дъщерна директива на Рамковата директива за водите (2000/60/EО). Рамковата директива определя стратегия за борба с химическото замърсяване на водите. То може наистина да нанесе вреда на водните екосистеми и да доведе до изчезването на видове и местообитания. Освен това замърсителите могат да се натрупват по хранителната верига и хората могат да бъдат изложени на замърсителите, съдържащи се във водната среда, не само при консумиране на риба, морски храни или питейна вода, но също и при упражняване на дейности, свързани със спорт или развлечения.

1.2	Следва също да се подчертае, че замърсителите могат да останат в околната среда дълго след като са били забранени с нормативен акт, да бъдат пренасяни на дълги разстояния и да достигнат до места, които, по принцип, не изглеждат засегнати от замърсяване.

1.3	И накрая, да отбележим, че източниците на замърсяване са от много различно естество: битови дейности, земеделие, инсинерация, промишленост и др.

1.4

Като начало Комисията изготви списък от 33 вещества, които представляват приоритетен интерес на общностно ниво (Решение 2455/2001/EО). Представеното ни предложение за директива цели да гарантира „високо ниво на защита “срещу рисковете, които тези 33 приоритетни вещества и някои други замърсители представляват за водната среда или могат да представляват посредством тази среда.

1.5	За постигането на тази цел предложението за директива определя стандарти за екологично качество. В предложението се изтъква, че за постигането на тези стандарти през последните години с различни актове на Общността бяха приети редица процедури за осъществяване на контрол върху емисиите.

1.6	Предложението води и до отмяна на някои действащи дъщерни директиви, по-специално, за да се вземе предвид научният и техническият напредък и да се вземат под внимание замърсители, които не са били обхванати досега.

2. Избран метод за определяне на стандарти за екологично качество

2.1

Комисията предлага комбинация от два критерия за измерване:

—	средна годишна стойност на концентрацията;

—	и максимално допустима концентрация.

2.2

По този начин стандартът за екологично качество се определя не само в зависимост от максимално допустимата концентрация, за да се избегнат в краткосрочен план сериозни необратими последици за екосистемите, вследствие на остро замърсяване, но и в зависимост от средната й годишна стойност, за да се избегнат в дългосрочен план необратими последици от продължително, но не непременно остро, замърсяване.

2.3

Комисията предлага за повечето вещества стандартите да се прилагат по отношение на нивото на съдържащите се в повърхностните води замърсители. Но за някои вещества, които могат да се натрупват по хранителната верига, Комисията отбелязва, че пределните стойности, които се отнасят само до повърхностните води, могат да се окажат недостатъчни за предотвратяване на косвените последици и вторичното отравяне. Ето защо тя предлага за три от тези вещества (хекса хлорбензол, хексахлорбутадиен и живак) държавите-членки да определят стандарти за екологично качество по отношение на биотите.

3. Разделение на компетенциите между Европейския съюз и държавите-членки

3.1

Комисията предлага стандартите за екологично качество на водите да се определят на общностно равнище, за да се гарантира едно и също ниво на екологична защита във всички държави-членки и да се осигури равнопоставеност за икономическите оператори. Като цяло Комисията счита, че съществуващите режими за контрол на замърсяванията би следвало да са достатъчни, за да позволят на държавите-членки да постигнат стандартите за качество. Ако са необходими допълнителни мерки, то следва да се остави на държавите-членки да включат подходящи мерки за контрол в програмата от мерки, която трябва да се изготви за всеки речен басейн съгласно с член 11 от Рамковата директива.

4. Предложени мерки

4.1

Основните елементи на директивата включват:

—	определяне на стандарти за екологично качество и въвеждане на преходни зони с концентрации над допустимите;

—	изготвяне на списък на изхвърлянията, емисиите и загубите, за да се определи дали са постигнати целите за тяхното намаляване;

—	отмяна на някои действащи дъщерни директиви;

—	идентифицирането на приоритетните опасни вещества измежду четиринадесетте вещества, преразгледани в изпълнение на Решение 2455/2001/EО.

5. Общи бележки

5.1	Да се избегне замърсяването на водите с опасни вещества, които представляват потенциално сериозни рискове и водят до необратими последици, е цел, която може само да бъде подкрепена.

5.2

ЕИСК смята, че е важно Комисията да поддържа стабилен и научно обезпечен капацитет за навременното идентифициране на всякакви вещества, които биха могли да причинят вредно замърсяване на повърхностните води, и за установяването на разумни стандарти за качество относно пределно допустимите нива на тези вещества, било поединично, било в комбинация. ЕИСК отбелязва и подкрепя първоначалния списък на приоритетните вещества и стандартите, включен в настоящото предложение. Той предлага да се извършва годишна оценка на изчерпателна, научна и прозрачна основа, за да се установи дали към списъка трябва да се добавят нови вещества или да се приложат нови пределно допустими нива за някои от веществата. По-конкретно, трябва да се проучат други вещества, посочени като приоритетни от Конвенцията OSPAR или други релевантни международни споразумения.

5.3

ЕИСК изразява загриженост за това, че все още не са определени окончателни стандарти за оловото, никела и техните съединения. Работата в тази област следва да се разглежда като приоритетна и по възможност своевременно да се определят съответните пределни стойности, за да бъдат включени в настоящата Директива преди окончателната й редакция.

5.4

Основната цел на подобряването на качеството на водите е защитата на биотите и на хранителната верига по цялото й протежение, включително и хората като нейно крайно звено. Ако би било възможно да се измерва надеждно, последователно и ефективно нивото на всеки замърсител в биотите, по принцип би било по-добре да се определят стандарти, които да служат за осъществяване на мониторинга. Но като цяло това все още представлява трудност и за повечето приоритетни вещества понастоящем е по-практично и обикновено научно достатъчно надеждно да се определят стандарти за максимално допустимата концентрация в повърхностните води. (Предложението мониторингът за спазване на стандартите да се опира на средните годишни стойности и на максимално допустимата концентрация е реалистично, добре определено и напълно обосновано).

5.5

Въпреки това остават някои токсични вещества, които имат тенденция да се натрупват по хранителната верига. За тези вещества въвеждането на стандарт единствено за повърхностите води не представлява достатъчна защита срещу токсичното въздействие. За тези вещества е желателно да се определи стандарт въз основа на максимално допустимата концентрация на веществото в тъканта на риби, мекотели, ракообразни и други биоти, както предлага Комисията. Сред тези вещества са хексахлорбензолът, хексахлорбутадиенът и метил-живакът. В бъдеще могат да бъдат идентифицирани и други вещества. Все още не съществува общоприета методология за определяне на стандарти по този начин. Ето защо Комисията просто предлага да се разреши на държавите-членки да въведат такива за трите изрично посочени засега вещества.

5.6

На сегашния етап на науката тази ситуация може би трябва да се приеме. Въпреки това ЕИСК настоятелно призовава Комисията да продължи да подкрепя по-нататъшния научен анализ на явлението бионатрупване на някои токсични вещества, както и да бъде готова да премине към по-широко използване на стандартите за максимални нива на съдържащите се в биотите токсични вещества, веднага щом науката и методологията за мониторинг бъдат по-надеждно установени. От друга страна, мониторингът би следвало да се провежда по начин, който да гарантира, че нивата на замърсяване в седиментите и биотите в действителност не се увеличават.

5.7

Разумно е да се изготви списък за изхвърлянията, емисиите и загубите, дължащи се на човешка дейност, за да се определи дали са постигнати целите относно намаляването или прекратяването на замърсяването. Що се отнася до замърсяванията, причинявани от естествени източници, трудно е да се състави пълен списък. Въпреки това в някои случаи би било полезно да се определи връзката между замърсяването от естествени източници и замърсяването в резултат от дейността на човека.

5.8	Що се отнася до списъка, целесъобразно е да се следи за избягването на всяка несъгласуваност или дублиране с други действащи инструменти в областта на опазването на повърхностните води.

5.9

Към въпроса за преходните зони с концентрации над допустимите е подходено по реалистичен начин, но предложеното не може да се смята за напълно задоволително решение. Впрочем изглежда трудно да се гарантира, че екологичното качество на останалата част от водите няма да бъде засегнато. Ако бъде осъществена на практика концепцията за преходни зони, ще бъде необходимо да се разработи точна методология за определянето на тези зони и пунктовете за измерване на замърсяването.

5.10

Би било уместно да се привлече вниманието към съседните на ЕС трети страни, на чиято територия се намират изворите на реки, които протичат през територията на държави-членки на ЕС, или към страни, които граничат с езера, част от чиито брегове се намират в държава-членка. И наистина, ако страните отвъд границите на ЕС не опазват водите, усилията на държавите-членки биха моли да се окажат напразни и поставените за 2015 г. цели да не бъдат постигнати. Целесъобразно е тези обстоятелства да бъдат взети под внимание при оценката и въвеждането на директивата. Впрочем този въпрос се поставя в член 12 от Рамковата директива за водите.

6. Специфични бележки

6.1

Срокове: член 4, параграф 5 от предложението за директива определя 2025 г. като срок за прекратяването на емисиите или ефективното изтегляне на приоритетните опасни вещества от пазара. От друга страна, целите, свързани с екологичното качество, трябва да бъдат постигнати до 2015 г. в изпълнение на Рамковата директива за водите. В някои случаи този краен срок би могъл да се окаже труден за спазване, още повече че приемането на настоящата дъщерна директива се забави. Въпреки това е необходимо държавите-членки да положат всички усилия за постигането на тази цел, като се има предвид че в някои ограничени случаи ще бъде възможно да се прибегне до временни мерки за освобождаване от задължението им. ЕИСК препоръчва Комисията да следи напредъка в процеса на прилагане и да има готовност да предложи допълнителни мерки, които да спомогнат за възможно най-широко въвеждане на директивата до определения срок, с минимален брой дерогации.

6.2 Роля на държавите-членки

Уместно е избрано да се остави на държавите-членки отговорността да определят съответните допълнителни мерки, защото в много случаи става въпрос за ситуации, които зависят от местния или регионален контекст. Въпреки това този гъвкав подход трябва да бъде балансиран чрез надеждни механизми за обратна информация, както настоятелно препоръчва Комисията в мярка 4, предвидена в нейното съобщение (1).

6.2.1

Въпреки това съобщението на Комисията (точка 3) изглежда доста оптимистично в частта относно прегледа на правните инструменти, с които разполагат държавите-членки за постигане на целите на Рамковата директива за водите относно приоритетните вещества, особено поради факта, че някои значителни източници на замърсяване не са обхванати от законодателни актове, като например дифузното замърсяване, причинявано от продуктите, използвани в бита, или дейности, свързани с услуги, което би наложило създаването на нови директиви относно продуктите.

6.2.2

При тези обстоятелства е нереалистично да се предположи, че всяка държава-членка би могла да налага нови мерки, които не винаги биха били съгласувани, особено ако има вероятност да бъдат изместени от ново европейско законодателство.

6.3 Опазване на ресурсите от питейна вода

6.3.1

С приемането на предложението за директива ще се стигне до отмяната на Директива 75/440/EО относно изискванията за качество на повърхностните води, предназначени за производство на питейна вода в държавите-членки. Ще бъде уместно по време на процеса на законодателна промяна да се поддържа съгласуваност между новата директива и Директивата за питейната вода (2).

6.4 Мониторинг

6.4.1

За да се постигне напредък при реализирането на целите на настоящата директива и да се гарантира равнопоставеност навсякъде в Европа, ще са необходими по-последователни и надеждни стандарти за мониторинг. ЕИСК очаква новите предложения за „Отчитане по Европейската информационна система за водите “[Water Information System for Europe], които предстои да бъдат представени, и се надява, че те ще могат да бъдат използвани, за да се проследява внимателно прилагането на Директивата за приоритетните вещества.

7. Съгласуваност между Директивата относно екологичното качество на водите и Регламента за REACH (единна система за регистрация, оценка, разрешаване и ограничения на химикалите)

7.1

Необходимо е да се гарантира съгласуваност между разпоредбите на настоящата директива и Регламента за системата REACH, независимо от факта че, по принцип, Комисията бе предвидила успеха на преговорите по REACH и следователно въвеждането на системата. Във всеки случай ще трябва да се вземе под внимание въвеждането на нови химични вещества на пазара по отношение на стандартите за екологично качество на водите.

8. Заключение

8.1

ЕИСК приема първоначално предложения списък с приоритетни вещества и предложените за тях стандарти. Но той настоятелно призовава да се предприемат действия за допълване на липсващите стандарти за олово и никел, както и да се установи устойчив процес на редовно преразглеждане на списъка и стандартите, така че, при необходимост, те да могат да се актуализират бързо и ефективно.

8.2	ЕИСК изразява съгласие с общата схема на предложената директива.

8.3	Да се постигнат целите относно екологичното качество към 2015 г. ще бъде предизвикателство. Все пак ЕИСК настоятелно призовава държавите-членки да умножат усилията си за постигането на тези цели.

8.4

Той изтъква необходимостта от окончателното разработване на система за отчитане на информацията и за мониторинг на прилагането на директивата от държавите-членки и постигането на нейните цели. Приветства инициативата на Комисията за разработване на Европейска информационна система за водите [„Water Information System for Europe “(WISE)].

8.5

Препоръчва да се следи за съгласуваност между новото предложение и текстовете, които са в сила понастоящем, както и да се приеме европейско законодателство за някои източници на замърсяване, които не са обхванати от действащото законодателство (например дифузното замърсяване, причинявано от продуктите, използвани за битови нужди).

Брюксел, 15 февруари 2007 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS

(1) COM(2006) 398 final.

(2) Директива 98/83/ЕО.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 97/6

Становищe на Европейския Икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията: Спиране на намаляването на биоразнообразието до 2010 г. и отвъд нея — запазване на услугите, предлагани от екосистемите, за благото на човека“

COM(2006) 216 final

(2007/C 97/03)

На 22 май 2006 г. Европейската Комисия реши, в съответствие с чл. 262 на Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно предложение горе-поставено.

Специализираната секция, натоварена с подготовката на работата на Комитета, прие своето становище на 25 януари 2007 г. Докладчик бе г-н RIBBE.

На своята 433–а пленарна сесия, проведена на 15 и 16 февруари 2007 г. (заседание на 15 февруари 2007 г.), Европейският икономически и социален комитет прие следното становище с 137 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“:

1. Резюме на заключенията и препоръките на Комитета

1.1

ЕИСК и Комисията са единодушни относно описанието на контекста на проблема: опазването на биоразнообразието е необходима и основна задача, която не включва само етичен и морален ангажимент. Съществуват и достатъчно икономически основания, които налагат бързи и успешни действия. Икономическите загуби, които са резултат от западането на предлаганите от екосистемите услуги, вече се изчисляват на няколко стотици милиарда еуро. Това представлява разточителство, което нашите икономики просто не могат да си позволят.

1.2

Изчезването на видовете в Европа е резултат от милиони единични премислени решения през последните десетилетия, които в огромното мнозинство от случаите са били взети в рамките на съществуващото законодателство. Делът на незаконните мерки, довели до намаляването на биоразнообразието в Европа, е незначителен.

1.3

Въпреки политическите обещания, тенденциите на развитие на биоразнообразието за съжаление продължават да бъдат отрицателни, което не се дължи на това, че не се знаеше как да се отговори на изчезването на видовете. Досега липсваше политическа воля за действително прилагане на мерките, които отдавна са признати за необходими. Опитът, натрупан във връзка с мрежа Натура 2000, е красноречив.

1.4

Причините за това са правилно посочени от Комисията в нейното съобщение; на тях се дължи между другото „провалът на обществените институции и пропуските на традиционната икономика да признае икономическата стойност на природното наследство и на услугите предлагани от екосистемите“. Това и фактът, че етичната и моралната обосновка за запазването на биоразнообразието в рамките на процесите на планиране и политическа преценка по-скоро бива третирана като второстепенна, са довели до сегашното изостряне на ситуацията.

1.5	Между амбициите и действителността се появява една извънредно голяма пропаст, която трябва да бъде запълнена, ако желаем да противодействаме на опасността от загубата на доверие.

1.6

ЕИСК приветства представянето на плана за действие и признава за целесъобразни посочените там 160 (!) мерки. Повечето от тях в никакъв случай не са нови, а са на дневен ред от години насам. Следователно бъдещето ще покаже дали политиката чрез представянето на тази програма за действия наистина ще намери най-накрая сили да „извърши дълбоки промени“ признати за необходими, или дали ще се окажат верни опасенията на мнозина природозащитници, че макар и политиката отново да обсъжда един актуален обществено-политически проблем, това няма да остане само на думи.

1.7

ЕИСК разглежда като основен критичен пункт в съобщението на Комисията липсата на стратегически дебат относно въпроса поставен в проучвателното становище на Комитета от 18.5.2006 г. (1), защо в областта на опазването на биоразнообразието се появява явно разминаване между амбиции, декларарирани намерения и действителността. ЕИСК изразява съжаление, че този проблем почти не бе взет предвид в съобщението на Комисията и плана за действие.

1.8	По тази причина ЕИСК смята за особено необходимо да се даде приоритет на четвъртата политическа област, а именно „подобряване на базата на знанията“, за да могат гражданите и политиците да осъзнаят истинските последици от техните действия.

1.9	Следва да се посочи необходимостта от подкрепа за съседните на ЕС страни при укрепване на опазването на биоразнообразието, както и да се избягва ЕС и отделните държави-членки да съфинансират проекти, които биха могли да допринесат за по-бързо намаляване на биоразнообразието в трети страни в Европа.

1.10

ЕИСК подкрепя концепцията за глобалната отговорност на ЕС, както е описана от Комисията. Докато ЕС и държавите-членки използват по малко от 0,004 % от техните икономически ресурси за финансиране на съответните мерки за развитие и опазване на биоразнообразието, тяхната отговорност за унищожаването на биоразнообразието (например унищожаване на тропическите гори) става все по-голяма. Развитията на пазара за биогорива в бъдеще могат да допринесат за по-нататъшното влошаване на положението.

1.11

ЕИСК критикува факта, че самият план за действие е на разположение само като „техническо приложение“, т. е. като отделен документ на секция и то само на английски език. Комитетът призовава Комисията, да осигури превод на плана за действие на всички официални езици и да го разпространи широко както по интернет, така и в печатен формат.

1.12	Осъществяването на целите на плана за действие следва да бъде контролирано от съществуващата експертна група по биоразнообразието. ЕИСК смята за наложително гражданското общество да бъде включено още по-интензивно в тази работата в тази област.

2. Основни елементи и контекст на документа на Комисията

2.1

След като още през 1998 г. ЕС обърна внимание на „неимоверно големия мащаб“ на намаляването на биоразнообразието, през 2001 г. държавните и правителствени глави от ЕС постигнаха съгласие върху целта за спиране на „драматичното“ намаляване на биоразнообразието (в ЕС) до 2010 г. (2) На тази среща на високо равнище на европейската общественост бе обещано да се предприемат стъпки за възстановяването на хабитати и естествени системи.

2.2

В представеното съобщение, в което се представя и „план за действие за опазване на биоразнообразието“, Комисията отново подробно и въздействащо описва сегашната ситуация в областта на опазването на биоразнообразието, или по-точно продължаващото намаляване на биоразнообразието. Това западане продължава да предизвиква особена тревога както показват всички изследвания на Европейската агенция по околната среда, както и тъй наречените „червени книги“ на застрашените животински и растителни видове на национално ниво. В своето съобщение Комисията отбелязва, че целта на „спиране на намаляването на биоразнообразието до 2010 г.“ е далече от това да бъде постигната и, че както и преди посоката на негативно развитие може да бъде обърната само ако „осъществим значителни промени в политиката и в практиката“.

2.3	По-нататък Комисията добавя, че „темпото и обхватът на прилагане… продължават да са недостатъчни“ и изисква „от Общността и държавите-членки по-бързо прилагане“, тъй като иначе „е твърде възможно целта да не бъде изпълнена до 2010 г.“.

2.4

Според мнението на Комисията, непостигането на целта е проблематично по две причини. Опазването на биоразнообразието е не само етичен и морален ангажимент спрямо природата, а и целесъобразно, и необходимо дори само от икономическа гледна точка. В съобщението се посочва точно, че биоразнообразието е основа за услугите предлагани от екосистемите, които включват „производство на храни, горива, изкуствени влакна и лекарства, регулиране на цикъла на водите, състава на въздуха и на климата, запазване на плодородието на почвите, както и на цикъла на хранителните вещества“. В световен план „почти две трети от световните услуги, предлагани от екосистемите, западат“, а произтичащите от това финансови загуби, които, както се признава, е трудно да бъдат установени, се оценяват в съобщението на Комисията на „няколко стотици милиарда еуро“.

2.5	По-нататък в съобщението на Комисията се анализират предприетите досега мерки и доколко те са били успешни. При това погледът е насочен не само към ЕС, а се описва и ситуацията в световен план и се представя глобалната отговорност на ЕС.

2.6

Най-същественото в съобщението е дебатът относно въпроса какво трябва да се прави в бъдеще. Във връзка с това (макар и само като приложение и като отделен документ на секция) е приет план за действие на ЕС, който включва четири главни политически области, като се дефинират десет приоритетни цели и се посочват допълнителни четири „ключови мерки за подкрепа“.

2.6.1

Първата политическа област обхваща „биоразнообразието в ЕС“. В определената от нея рамка се формулират пет от общо десетте приоритетни цели, а именно:

—	опазване на най-важните хабитати и видове в ЕС;

—	запазване и възстановяване на биоразнообразието и на предлаганите от екосистемите услуги в други незащитени селски райони в ЕС;

—	опазване и възстановяване на биоразнообразието и на предлаганите от екосистемите услуги в останалата незащитена морска околна среда в ЕС;

—	засилване на съвместимостта на регионалното и териториално развитие с опазването на биоразнообразието в ЕС, както и

—	намаляване на въздействието на инвазивни чужди видове и на чужд генотип върху биоразнообразието в ЕС;

2.6.2

Втората политическа област е озаглавена„ЕС и световното биоразнообразие“, тъй като намаляването на биоразнообразието не се ограничава до територията на ЕС, а ЕС и държавите-членки от една страна са поели международни задължения за опазване на световното биоразнообразие, а от друга чрез своите търговски връзки носят част от отговорността за глобалното развитие. В рамките на тази област се формулират три допълнителни приоритетни цели, а именно:

—	значително засилване на международното управление на биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги;

—	значително засилване на подкрепата за биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги в рамките на външното подпомагане на ЕС; както и

—	значително намаляване на въздействието на световната търговия върху глобалното биоразнообразие;

2.6.3

Третата политическа област обхваща темата „биоразнообразие и промяна на климата“ като в нейната рамка се формулира целта на:

—	подкрепа при адаптирането на биоразнообразието към промяната на климата.

2.6.4

В четвъртата политическа област, съобщението и съответния план за действие се разглежда въпросът за „базата на знанието“ и като десета и последна приоритетна цел се изисква:

—	значително укрепване на съществуващата база на познанието относно опазването и устойчивото използване на биоразнообразието в ЕС и по света.

2.6.5

Четирите ключови области на подкрепа са дефинирани както следва:

—	предоставянето на достатъчно финансови средства;

—	засилване на вземането на решения в рамките на ЕС;

—	изграждане на партньорства, както и

—	подобряване на образованието, осъзнаването на въпроса от страна на обществеността и на нейното участие.

3. Общи бележки относно съдържанието на съобщението на Комисията

3.1

ЕИСК приветства представянето на съобщението и изработването на план за действие на 22.5.2006 г. — четири дни след приемането на проучвателно становище на ЕИСК на тема „Кампанията на ЕС за опазване на биоразнообразието — позицията и приносът на гражданското общество“. ЕИСК отбелязва, че анализът на сегашната ситуация, както и на причините за нея е на практика идентичен и в двата документа.

3.2

ЕИСК отбелязва, че отделните причини за намаляването на видовете и биотопите, като например по-интензивното използване на земята и съответно изоставянето на екстензивно използвани досега биотопи, покриване на земните слоеве при благоустройство и презастрояване и т. н. са познати от години и широко научно документирани. Те се основават на решения и мерки от страна на икономическите участници, или на политически решения в рамките на съществуващото законодателство. Степента на застрашаване на биоразнообразието, дължащо се на незаконни мерки, е относително ниска. Следователно до намаляване на биоразнообразието водят напълно законни политически решения, решения по същество и премислени решения. Те често биват подкрепяни или съответно инициирани чрез решения или инструменти за подпомагане на ЕС, държавите-членки или общините.

3.3

Консенсусът между ЕИСК и съобщението на Комисията относно ситуацията и анализа на причините за нея се отнася и до обосновката за необходимостта от опазване на биоразнообразието. Комисията посочва в своето съобщение етични и морални, както и икономически основания, а ЕИСК споменава в своето проучвателно становище „практическата “стойност и „стойността сама по себе си “на ландшафта и биоразнообразието.

Биоразнообразието между политическите претенции и действителността

3.4

Разглежданото съобщение на Комисията се прибавя към един дълъг списък политически документи, в които се обявяват мерки за спиране на намаляването на биоразнообразието. Политически обещания в този смисъл са правени многократно, за последно на срещата на министрите на околната среда на ЕС през декември 2006 г., на която бе одобрено настоящото съобщение.

3.5

ЕИСК трябва обаче за съжаление да отбележи, че между претенциите и действителността твърде често се появява значителна пропаст и обществеността естествено осъзнава това. Така например през декември 2006 г. министрите, отговарящи за риболова, определиха риболовни квоти за треска, които по мнението на всички (!) морски биолози, са твърде високи и е твърде вероятно да доведат до рязко намаляване на рибните запаси. Въпреки това бе обявено, че е бил постигнат „добър резултат“. Това показва или че съществува твърде различна оценка на проблема и връзка между причина и следствие, или че темата все пак присъства на думи, но реално се осъществява политика, която води до намаляване на биоразнообразието.

3.6	Междувременно Комитетът обърна внимание на тези проблеми в редица становища относно темата и предупреди за опасността от загуба на доверие, поради тази политика.

3.7

Съвсем явно е, че между Комисията и ЕИСК съществуват различия относно оценката на въпроса до каква степен значението на проблема на намаляването на биоразнообразието е вече разпознато и оценено от обществеността, политиците и най-важните икономически участници, и най-вече до каква степен са били предприети политически мерки за противодействане на това намаляване. При това ЕИСК не се съмнява, че проблемът на намаляване на биоразнообразието е добре осъзнат. Комитетът не желае да обвинява никого, бил той гражданин или политик, че съзнателно взима решения, имащи за цел да отслабят биоразнообразието. Въпреки това изглежда, че е доста трудно да се оценят правилно последиците от собствените решения и да се направят евентуални изводи. Един пример, който допълнително илюстрира тази ситуация, са мерките за управление на водните ресурси в селското стопанство, които са били предприети в някои нови държави-членки, между другото и в Полша през периода 2004-2006 г., и планирани в рамките на програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Финансираните от средства на ЕС мерки за „управление на водните ресурси в селското стопанство “се състоят най-вече от техническото благоустрояване на речни долини. Това води до поредица от негативни последици и най-вече до намаляване на биоразнообразието. За съжаление тези мерки се провеждат и планират и в потенциални райони по Натура 2000.

3.8

Комисията споменава, че въпросите на опазването на биоразнообразието ще играят „важна роля“ между другото и в Лисабонската стратегия, а Комитетът на регионите в своето становище относно това Съобщение също „изразява задоволство от заключенията на Съвета от 23-24 март 2006 г., в които се призовава за интегриране на целите за 2010 година във всички политики от Лисабонския дневен ред“. ЕИСК обаче силно се съмнява дали случаят ще бъде такъв. Той по-скоро е длъжен да отбележи, че ролята и значението на биоразнообразието в контекста на „икономическата политика“ биват разглеждани само маргинално. Както показва една оценка на документите, свързани с Лисабонската стратегия, понятията „биоразнообразие“ и „опазване на природата“ се срещат, ако изобщо са споменати, само между другото. Не е по-различно положението в националните програми за реформи.

3.9

Комисията е напълно права, когато посочва „провала на обществените институции и пропуските на традиционната икономика да признае икономическата стойност на природното наследство и на услугите, предлагани от екосистемите“. Ако стойността бе наистина призната, и ако „външните разходи“ бяха включени, нямаше да се появи проблемът в сегашния си вид.

3.10

ЕИСК бе отбелязал още в посоченото си по-горе проучвателно становище, че понастоящем конфликтите между различните стратегии за насърчаване на икономическия растеж и биоразнообразието по-скоро се увеличават. Икономическият растеж днес често се разглежда недиференцирано като количествен растеж. Един такъв растеж може само да бъде възпрепятстван или затруднен от опазването на биоразнообразието. По този начин опазването на природата и биоразнообразието в повечето случаи, когато става дума например за решения по същество и решения, свързани с планиране, не бива разбирано като възможност за икономическо развитие, а често като пречка за него. Само така може да бъде разбран отчасти засиленият „натиск“, упражняван срещу Директивата за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и („Директива за хабитатите“) и Директивата за опазване на дивите птици („Директива за птиците“) и разработената въз основа на тях мрежа Натура 2000. Въпреки, че комисарят по околната среда Димас понастоящем се изказва срещу изменението на посочените директиви (3), е ясно, че опазването на природата се разглежда като конкурент и спирачка на развитието и извънредно рядко като основа за икономическо развитие. Заедно с това, разходите и произтичащите от тях задължения, като например изграждането на мрежата Натура 2000, в много случаи биват смятани за тежест, а не за инвестиция в бъдещето, или не се предоставят необходимите средства.

3.11

Освен това „икономическо“ схващане за защитата на околната среда и биоразнообразието, което напълно противоречи на икономическите основания за опазване на биоразнообразието, посочени от Комисията, съществува и един втори проблем, който бе създаден от самите природозащитници и който доведе до изостряне на конфликта със собствениците и ползвателите на земя. ЕИСК няколко пъти ясно посочи, че начинът по който например Натура 2000 бе планирана и бива прилагана, е класически пример за това как опазването на природата може да бъде обречено на провал. Министрите на национално ниво и ниво федерални области изведнъж започнаха да критикуват правната основа, която самите те бяха създали преди няколко години. Средствата за обещаните от политиците финансови компенсации за селските стопани не биват предоставяни и решения се взимат без консултиране на засегнатите собственици или ползватели на земя, вместо те да бъдат включени в този процес. Този вид мерки за опазване на природата е съмнителен и създава недоверие.

3.12	Съществуват много примери, които показват че при едно разумно сътрудничество могат да се постигнат значителни успехи, ако политиците и администрацията изпълняват дадените от тях обещания и при условие че се създаде истинско партньорство.

Финансовите решения на ЕС като негативен пример

3.13

На срещата на високо равнище през декември 2005 г. взетите решения относно финансовата перспектива за периода 2007-2013 г. включваха съкращения на финансовите средства за втория стълб на ОСП, който е от особено значение за осигуряване на запазването на биоразнообразието. Те ясно показват факта, че въпреки тържествените декларации и цели, при процеса на определяне на политическите приоритети се жертва целта на опазване на биоразнообразието. Когато шест месеца след посочените по-горе финансови решения на срещата на върха на ЕС Комисията описва в плана за действие „осигуряването на достатъчни финансови средства“ за Натура 2000 като една от четирите ключови области на подкрепа, това искане бе правилно от формална и съдържателна гледна точка, но то за съжаление няма нищо общо с политическата реалност и по-скоро доказва несъответствието между думи и дела.

3.14

ЕИСК няколко пъти изрази своето мнение, че финансирането за втория стълб на ОСП е напълно недостатъчно, след като в тази политика бяха включени и допълнителни задачи като например финансирането на мрежата Натура 2000, както и прилагането на Рамковата директива за водите. Какво би било мнението на гражданите за една такава политика, която очевидно е противоречива и довежда до конфликти на място?

3.15	По тази причина КР е напълно прав, когато в своето становище се изказва в полза на това „при прегледа на финансовата перспектива за периода 2007-2013 г. през 2008 г. една значителна част от средствата да бъдат предвидени за устойчиво земеделие и запазване на ландшафта“.

3.16

Същото се отнася и до правилното по своята същност искане на Комисията „да се гарантира, че финансовите средства отпускани от Общността за регионално развитие насърчават биоразнообразието, а не му вредят. Трябва да се постигне партньорство между интересите на планиращите и строителните предприемачи, както и онези на биоразнообразието“. ЕИСК категорично подкрепя това искане, което междувременно беше повторено нееднократно. Но и тук е явно противоречието между (правилните) декларации и ежедневната политическа практика, тъй като по принцип не се е променило нищо. Както и преди, инфраструктурните проекти (някои от които са съфинансирани от ЕС) се изграждат в най-ценните зони от гледна точка на опазване на околната среда. Въпреки факта, че се вземат необходимите мерки за компенсация и замяна в полза на опазването на природата, окончателният резултат, както е посочено в описанието на ситуацията в ЕС, е намаляване на биоразнообразието.

3.17

ЕИСК освен това е на мнение, че поставяните по отношение на структурните фондове изисквания, а именно те да не вредят на биоразнообразието, трябва се прилагат и за всички разходи на ЕС, ако Общността желае да отговори на изискванията за провеждане на една кохерентна политика, които сама си е поставила.

3.18

ЕИСК следователно вижда възможности за действия във всички области, за които отговаря ЕС въз основа на своите компетенции. Такъв е случаят със селскостопанската политика. Както показва сегашната ситуация, съществуващите правни разпоредби не са достатъчни за опазване на биоразнообразието в голям мащаб. Ако земеделските плащания са обвързани „само“ със спазването на съществуващото законодателство, бързо става ясно, че това не допринася за насърчаване на биоразнообразието.

3.19

Директните плащания на земеделските стопани, които са преобладаващата част от бюджета за земеделие, не са насочени към насърчаване на биоразнообразието, а по-скоро към подготвяне на селските стопани да посрещнат предизвикателствата на световните пазари. ЕИСК няколкократно обърна внимание, че „европейския модел на земеделие“, който включва между другото и опазването на биоразнообразието, не е съвместим с условията на световния пазар. Не е възможно земеделските стопани да бъдат подготвяни за конкуренцията на световния пазар и едновременно с това от тях да се очаква да насърчават биоразнообразието.

3.20

По тази причина Комитетът бе заявил, че „докато условията на световния пазар по-скоро препятстват едно цялостно земеделие, съвместимо с опазването на природата, … ще бъде необходимо от страна на политиката да се положат особени усилия“, например да „бъдат увеличени субсидиите за агро-екологични мерки до такова ниво, че да бъдат спечелени всички селски стопани в ЕС за екологични методи на производство“ (4). И в този случай реално постигнатото изостава от декларираните цели.

3.21

Ясно е, че политическата ситуация в областта на опазването на биоразнообразието се различава основно от онази в други политически области като например финансовата политика и политиката на стабилност. В тези две области Комисията се опитва, отчасти изправена и пред силна опозиция, да наложи една ясно различима политическа линия, а и при тях съществуват някои инструменти като критериите от Маастрихт, позволяващи да се изисква смятания за правилен курс да бъде следван. Досега опазването на биоразнообразието не излиза от сферата на политически декларации.

3.22

Именно затова ЕИСК в своето проучвателно становище постави ударението върху въпроса за това какъв е социалния контекст, който довежда до ситуация, при която всички се изказват в подкрепа на биоразнообразието, но въпреки това е налице драматичното му намаляване. Комитетът стигна до заключението, че обществото (и голяма част от политиците) не са достатъчно осведомени за „практическата“ стойност и „стойността сама по себе си“ на биоразнообразието. Ако обаче двете основания за опазване на биоразнообразието не бъдат напълно възприети и разбрани, нито една политика в тази област не може да бъде ефективна. По тази причина ЕИСК поиска вземащите политически решения да наблегнат върху предаване на посланието за нуждата от опазване на биоразнообразието. Представеният план за действие на ЕС разглежда този проблем в четвъртата политическа област и „ключовите мерки за подкрепа“, но не толкова подробно, колкото би било уместно в случая.

3.23

ЕИСК не би желал да повтаря тук съответните забележки от своето становище от 18.5.2006 г. Той може само да поиска от Комисията, Съвета и Парламента да разгледат още веднъж мнението, изразено в това предходно становище. Драматичното развитие в областта на биоразнообразието е известно и е резултат най-вече на законни действия. От страна на ЕС бяха предприети някои мерки, но те нямат ефект, тъй като, ако изобщо са били прилагани, се прилагат колебливо. Както и преди, много решения се вземат, въпреки че са контрапродуктивни.

4. Специфични бележки

4.1

Фактът, че в един план за действие се отправят над 160 различни предложения за подобряване на ситуацията показва най-напред, че досега в много политически области и на различни нива са съществували пропуски. Едновременно с това обаче трябва да се постави въпросът дали всички мерки са от еднакво значение и дали всички трябва да бъдат приети едновременно. Поставянето на този въпрос не трябва да се тълкува в смисъл, че ЕИСК е смятал която и да е от посочените мерки за погрешни. Комитетът само се съмнява дали всички тези мерки ще бъдат сериозно прилагани.

4.2

ЕИСК е на мнение, че е изключително важно да бъде разгледана незабавно и основно четвъртата политическа област: необходимо е спешно да се подобри научната база с оглед на това да се установи истинското значение на биоразнообразието и истинските дългосрочни последици на решенията, вземани по отношение на биоразнообразието. Само ако действително съществува съответното ниво на знания и ако те са реално приети от политиците и обществото, ще е възможно да се развие чувството на участие, нужно от политическа гледна точка, за да се стигне до „дълбоки и основни промени в политиката и практиката“, които Комисията смята за необходими. Дали в момента липсват повече знания и идеи, или по-скоро политическа воля и съответно способност за прилагането на мерките, е въпрос, на който може да се отговори извънредно трудно.

4.3

Явно е, че ЕС ще бъде оценяван по способността си да изпълни обявените в плана за действие мерки, включително и плана си за преразглеждане на своята специализирана политика и политиката по отношение на разходите. Финансовите решения, взети през декември 2005 г., карат много от заинтересованите страни да бъдат скептични дали този обрат в политиката е сериозен. Скептицизмът се засилва от факта, че дори в областите, където не съществуват икономически интереси, които са пречка за една по-ефективна защита на биоразнообразието, в миналото не са постигнати почти никакви успехи.

4.4

Като пример за това може да се посочи една проблемна област, която изобщо не се споменава никъде в цялото съобщение на Комисията, въпреки че е от особено значение за много застрашени видове, а именно въпросът за лова. В 27-те държави-членки на ЕС, Швейцария и Норвегия годишно се отстрелват или пленяват около 102 милиона птици, от които 37 милиона пойни птици. Тези цифри са получени от ловната статистика. Едно е сигурно: големите загуби сред прелетните видове птици в резултат на лова са значителен фактор на смъртност.

4.5

Видове птици като калугерицата, бекасината, лятната бърна, полската чучулига, пъдпъдъка, гургулицата, малката бекасина — все видове, чийто брой намалява в цяла Европа или в части от нея, трябва и може да бъдат изключени от списъка на видовете, чийто лов е разрешен. При това трябва да се има предвид, че ловът на мигриращи видове в повечето страни в Европа е начин за развлечение само за малка част от населението. За него не съществува икономическа обосновка — ловът е само за удоволствие. И въпреки това — или може би точно заради това? — досега в тази област не е постигнат никакъв успех. Този факт още веднъж показва колко трудно е да се променят дори подобни обичаи и съответно колко по-трудно е да се осъществят „дълбоки и основни промени“.

4.6

Гръцкият остров Тилос е един забележителен с положителния пример за това, какво може да се постигне със забраната на лова. На острова не се ловува от 1993 г. насам, което е довело до огромно увеличение на разнообразието от видове и на популациите на отделните видове. ЕС подкрепи това развитие чрез поредица инструменти, включително и чрез проект, реализиран в рамките на програмата LIFE.

4.7

ЕИСК би желал в заключение отново да потвърди, че споделя концепцията на глобална отговорност, посочена от Комисията. Комитетът обаче отбелязва, че и в тази област ЕС все още не заслужава похвала. Комисията отбелязва в своето съобщение, че понастоящем „само 1 % от общия годишен бюджет за помощи за развитие на Общността и на държавите-членки“, т. е. по-малко от 0,004 % от всички разходи, се отпуска за международни проекти за опазване на биоразнообразието.

4.8

От друга страна се поставя въпросът и за високата степен на общата отговорност на ЕС за унищожаване на биоразнообразието в други части на света. В съобщението се посочва като пример унищожаването на тропическите гори. ЕИСК обръща внимание върху факта, че изсичането на горите е не само контрапродуктивно от гледна точка на опазването на биоразнообразието, а и поради причини, свързани със опазването на климата: 20 % от емисиите на въглероден двуокис в света са резултат от унищожаването на горите!

4.9	ЕИСК обръща внимание на явния риск от конкуренция между земеделието и животновъдството поради бързо увеличаващото се ерозиране на генетичните ресурси за производство на хранителни продукти.

4.10

ЕИСК изразява своята дълбока загриженост от факта, че прилагането на стратегията на ЕС за био-горивата може да доведе до масово унищожаване на тропическите гори, ако се използват по-евтини вносни продукти вместо местни продукти, произведени в съответствие с принципите на опазване на природата и околната среда. Малайзия понастоящем произвежда около 5 милиона тона палмово масло годишно, а през периода 1985-2000 г. изсечените за създаване на плантации гори представляват 90 % от цялата изсечена дъждовна гора в страната. В Малайзия допълнително се планира да се изсекат 6 милиона хектара дъждовна гора, а в Индонезия дори и 16,5 милиона хектара за създаването на плантации за палмово масло. Палмовото масло е предназначено за износ. Една отоплителна централа в община Schwäbisch-Hall в Германия, която често се посочва като пример в развитието на енергийната политика, работи с над 90 % палмово масло.

4.11	Освен тези оценки относно съдържанието и стратегията, ЕИСК би желал да отбележи още два важни формални аспекта.

4.11.1

За засегнатите и заинтересованите страни е твърде неприятно, когато трябва да търсят няколко различни документи на ЕС, за да могат да получат цялостен поглед върху една и съща политическа област. Поради административно-техническото изискване документите на Комисията да бъдат кратки, самият план за действие, посочен в съдържанието на съобщението на Комисията като приложение I, не е приложен към съобщението. Той може да бъде намерен само като отделен документ на секция, като на съответната заглавна страница дори не се споменава понятието „план за действие“. В този случай се споменава само за едно „техническо приложение“. Заедно с това планът за действие съществува само на английски език (т. е. не на другите официални езици) и е отпечатан с шрифт, който е трудно читаем. Всичко това е неприятно. По тази причина ЕИСК призовава Комисията да осигури превод на плана за действие на всички официални езици и широкото му разпространение както по интернет, така и в печатен формат.

4.11.2

Комисията предлага осъществяването на целите на плана за действие да бъде контролирано от съществуващата експертна група по биоразнообразието. ЕИСК от своя страна обаче предлага гражданското общество да бъде включено по-интензивно в този процес, именно с оглед на горепосочения и подробно описан в проучвателното становище проблем, че съществува твърде слаба осведоменост и вследствие от това „чувството на участие “е твърде слабо.

Брюксел, 15 февруари 2006 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS

(1) ОВ C 195, 18.8.2006 г., стр. 96.

(2) Вж. заключенията на председателството на ЕС, Европейски съвет в Гьотеборг, 15-16 юни 2001 г.

(3) Което ЕИСК приветства.

(4) „Бъдещето на ОСП“, становище на ЕИСК от 21.3.2002 г., OB C 125, 27.5.2002 г., стр. 87-99.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 97/16

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Европейската политика в областта на логистиката

(2007/C 97/08)

На 17 ноември 2005 г. във връзка с дейностите на финландското председателство на Европейския съюз, Нейно превъзходителство Мари Кивиниеми, Министър на външната търговия и развитие на Финландия, поиска с писмо от Европейския икономически и социален комитет, съгласно член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да изготви становище относно Европейската политика в областта на логистиката

Секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури и информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие становището си на 11 януари 2007 г. (докладчик: г-н RANOCCHIARI).

На 433-ата си пленарна сесия, проведена на 15 февруари 2007 г. Европейският икономически и социален комитет прие следното становище с 82 гласа „за“, 5 гласа „против “и 10 гласа „въздържал се“.

1. Препоръки и заключения

1.1

Ефективният транспорт е съществен елемент за поддържането и засилването на конкурентоспособността на Европа. Управляването на комплексните транспортни потоци в съвременното общество изисква високо ефективни видове транспорт и безпроблемно сътрудничество между тях. Усъвършенствани и интегрирани логистични решения могат да спомогнат за оптимизирането на операциите, свързани с товарните превози и следователно да допринесат за растежа и да направят Европа по-конкурентоспособна като цяло.

1.2

Инициативата на финландското председателство и съобщението, публикувано от Комисията през юни миналата година (1), показват как ефективната логистика може да се превърне в инструмент за засилването и използването на положителните синергии между опазването на околната среда и конкурентоспособността. Това може да бъде постигнато чрез оптимизирането на рационалното използване на превозните средства и инфраструктурите, за да се намали излишното транспортиране. Ето защо ЕИСК вярва, че е важно да се вложат усилия за по-нататъшно развитие в тази насока, което да може да се възползва максимално от приноса на всички участници: предприятията, занимаващи се с логистика и техните служители; предприятията, които използват техните услуги и техните служители; публичните власти и организации.

1.3

Това развитие би трябвало да бъде подкрепено от стратегически план за растеж и конкурентоспособност чрез развитие на логистиката, който да бъде изготвен от Комисията. Планът трябва ясно да определя задълженията на публичните власти и на участниците от страна на бизнеса. Той трябва да използва мултимодален подход по отношение на транспорта и да се основава на икономическата и транспортната политика, социалните и свързаните с околната среда интереси и регионалните фактори.

1.4

Транспортната логистика е трудоемка дейност, която изисква квалифицирани, добре обучени работна ръка и ръководство. Следователно планът трябва да показва в подробности ситуацията по отношение на изучаването на логистиката в задължителното и следучилищното образование. Той трябва също да разглежда възможностите за оказване на подкрепа за развитие на изследователската дейност и инфраструктурите.

1.5

В този контекст пазарите на труда биха могли да играят важна роля за поддържането и развиването на логистични услуги, които да спомагат за развитието на конкурентоспособността и да отговарят на нуждите на промишлеността. Социалните партньори могат, чрез непрестанен диалог, да окажат положително въздействие по отношение на процедурите и функционирането на пазара на труда в областта на логистиката. Гарантирането на стабилни работни места и доброто състояние на служителите на работното място, както и увеличаването на производителността могат да се разглеждат като общи цели.

1.6	Предишният подход на Комисията за разрешаване на проблемите с претоварването на някои пътища в рамките на ЕС чрез регулиране на дяловете на различните видове транспорт спрямо нивата от 1998 г. не изглежда в крак със съвременните тенденции на развитие в транспортния пазар.

1.7

Основната задача е да се постигне координиране между различните видове транспорт, където е възможно и където ефективността и целесъобразността на отделния вид транспорт могат да бъдат най-пълно използвани. Това може да се постигне, когато са налице техническите, практически и икономически условия. Предизвикателството за ЕС е да постигне съгласие относно обща политика, която да създаде или да развие тези условия. Бъдещата политика ще трябва да се съсредоточи и върху осигуряването на сигурни, екологично чисти и ефективни транспортни системи.

2. Общи положения

2.1	Финландия поиска от ЕИСК да изготви проучвателно становище относно Европейска политика в областта на логистиката, привеждайки редица основания, показващи защо развитието в тази област е от такова значение за европейската конкурентоспособност. Тези основания включват, по-специално следните елементи:

2.2

Глобалната икономика се намира в състояние на преход. Последният етап от глобализацията започна през 90-те години на ХХ век, когато азиатските икономики в растеж се отвориха към международната пазарна икономика. Това доведе до делокализиране, както на промишленото производство, така и на предоставянето на услуги. В Европа разширяването на ЕС, икономическият растеж в съседните на ЕС страни и икономическото възстановяване на Русия променят структурите на европейското промишлено производство и пазарите за услуги. ЕС трябва да отговори на тези предизвикателства бързо и решително, така както е посочено в Лисабонската стратегия.

2.3

Тези развития намират отражение и в европейския транспортен сектор. На първо място, транспортните пазари във всички държави-членки трябва успешно да се интегрират в общностните транспортни пазари. В тази връзка ЕИСК препоръчва да се обърне особено внимание на онези страни, които все още са технически интегрирани в транспортната система на бившия Съветски съюз. На второ място, трябва да се премахнат оставащите ограничения за мобилността в ЕС и транспортните операции да се организират ефективно. На трето място, с цел да се използват максимално икономическите възможности на съседните на ЕС страни, трябва да се развиват транспортните връзки с тези страни. Съществуващите пречки по общите граници с трети страни показват колко е важно да се положат усилия, за да се разрешат тези проблеми. В много случаи превозът на стоки пресича външните граници на ЕС, поради което става все по-важно да се обърне внимание на развитието на съответните технологии и инфраструктури, както в държавите-членки, така и в третите страни

2.4

Една от целите на Лисабонската стратегия е да направи Европа най-конкурентноспособната икономика в света. Модерна, работеща и ефективна транспортна система е от жизнено значение за устойчивото икономическо развитие. Но повишаването на конкурентоспособността на предприятията в ЕС изисква все по-високо качество, точност и ефективност на транспорта. В същото време бързото разрастване на товарните превози — особено на автомобилния — води до насищане на транспорта в много части на Европа. Това означава допълнителни разходи за европейската промишленост. Подобно нежелателно развитие има отрицателни последици и върху природната среда.

2.5

В ЕС бяха направени значителни усилия за отваряне на пазарите за логистични услуги и за интегриране на съществуващите транспортни мрежи в Европа. Независимо от това, постигнатите резултати все още не са задоволителни и все още съществуват много пречки за постигане на по-нататъшен напредък. Логистиката все още не е получила вниманието, което заслужава в рамките на транспортната политика на ЕС, въпреки че свързаните с логистиката разходи в промишлеността и търговията са значителни. Всъщност, те представляват значителна част от общия оборот на предприятията. Европейският логистичен сектор представлява също и важен работодател.

2.6

Ефективността на логистиката е инструмент, с който могат да се засилят и използват максимално положителните синергии, съществуващи между опазването на околната среда и конкурентоспособността. Това може да бъде постигнато чрез оптимизирането на рационалното използване на превозните средства и инфраструктурите, за да се намали излишното транспортиране.

2.7

Подобряването на логистиката може да има положителен ефект върху развитието на регионите в ЕС, тъй като намалява значението на географското местоположение и по този начин спомага за развитието на регионалния икономически растеж и конкурентоспособност. Транспортната логистика може да играе важна роля за устойчивата мобилност.

3. Въведение

3.1

Контактите между Финландия и Комисията доведоха до публикуването на съобщение на Комисията относно „Логистиката на товарните превози в Европа — ключът към устойчивата мобилност“ (2) през юни 2006 г. Съобщението разглежда необходимите условия за по-тясно сближаване на логистиката и транспортната политика.

3.2

В предшестващия това съобщение консултативен (3) документ, публикуван през март 2006 г., Комисията поставя редица въпроси, свързани с бъдещото развитие на логистиката и нейното значение за ефективно действащ транспортен сектор в ЕС, с ясно подчертаване на интермодалността и сътрудничеството между различните видове транспорт.

3.3

В документа се посочва, че при сравняване на БВП и разходите за логистика, включително и транспортирането между Европа (EС-15) и Северна Америка, процентът на логистиката в рамките на БВП в Европа е нараснал от 12,2 % през 1998 г. до 13,3 % през 2002 г. За същия период разходите, свързани с логистиката в Северна Америка са намалели от 11 % на 9,9 %.

3.4

В консултативния документ на Комисията се посочват и предишни мерки, приети от Комисията. По отношение на научноизследователската и развойна дейност, през последните години бяха разработени редица проекти, отнасящи се, от една страна до интермодалността, а от друга до логистиката. Целта на тези проекти е да се постигне по-добро разбиране на взаимовръзката между решенията в областта на логистиката и транспортните услуги (4).

3.5

Бялата книга на Комисията от 2001 г. (5) съдържа основна информация за транспортната система на ЕС и предлага редица идеи, подходи и предложения за подобряване на ситуацията в областта на транспорта до 2010 г. Тя поставя количествено определени цели за различните видове транспорт. До 2010 г. пазарният дял на различните транспортни системи ще бъде сведен до нивата от 1998 г. Силно се набляга на значението на интермодалността, т. е. как могат да бъдат интегрирани различните видове транспорт, особено що се отнася до превоза на дълги разстояния в рамките на Европа. Целта е да се прехвърли повече превоз на товари към железопътния и морския транспорт. Програмата Марко Поло представлява част от тези усилия. Това обаче ще изисква подходящи технически и логистични решения, които да позволяват да се продължи прилагането на подхода „от врата до врата“. Бялата книга посочва, че забавянето и допълнителните разходи, свързани с претоварването, представляват пречка за конкурентоспособността, и това е в полза на автомобилните превози, където високо развитата мрежа позволява превозване на товари до всяка дестинация. Последните забележки са валидни, в основни линии, за страните от ЕС-15. Пътната мрежа в новите държави-членки е по-слабо развита и качеството й често не е добро. Тези държави представляват огромен потенциал за развитието на транспортната система, който би трябвало да се използва чрез насърчаване на инвестициите в инфраструктурата.

3.6	Съобщението на Комисията (6) относно средносрочния преглед на Бялата книга, което потвърждава значението на интермодалността, изглежда по-прагматично, що се отнася до баланса между различните видове транспорт.

4. Финландското председателство набляга върху изграждането на бъдеща европейска политика в областта на логистиката и тенденциите в този сектор

4.1

Подготвителната работа, извършена от Финландия и представена на Комисията, включва проучването на новите тенденции в областта на логистиката и отчет за т.н. проект EULOG. Основната цел на проекта беше изготвянето на документ за дискусия, който да отразява по изчерпателен начин най-доброто ниво на глобалното научно познание относно желаното бъдещо развитие на европейската логистика и транспортната логистика и политиките, необходими за постигането му

4.2

Производството ще нараства, особено в развиващите се икономики на Китай, Индия, Бразилия и Русия. Ще се увеличават и количеството на превозваните товари и разстоянията на превоз. Контролът върху световните вериги за доставки е труден и е възможно вземането на решения да се прехвърли в Азия. Конкуренцията между различните икономически зони ще се засилва, което превръща капацитета на инфраструктурата във все по-критичен фактор за конкурентоспособността. Растежът на производството и потреблението в източните части на Европа налага прехвърлянето на част от превоза на товари към други видове транспорт освен автомобилния, поради което огромна важност придобива разработването на интермодални центрове за разпределение на товарите по границите на Общността в този регион. Това ще означава оптимизиране на оперативните разходи за транспортната система на ЕС. Институциите на ЕС би трябвало да подкрепят тази положителна тенденция и да насърчат екологичносъобразните видове транспорт в рамките на устойчивото развитие.

4.3

При производството и услугите, ориентацията на клиентите е определяща за структурата на веригите за доставки. Веригите за доставки се различават не само по характеристиките на продукта, но и в зависимост от нуждите и очакванията на потребителите. Интегрирането на системата е едновременно технологично и организационно и е ориентирано в зависимост от познанията. Изграждането на мрежи за доставки изисква иновации както по отношение на продуктите, така и по отношение на процесите. В западните страни ще нараства обемът на услугите, докато производството се премества към други части от мрежата. Има търсене на точна информация за въздействието на продуктите и услугите върху околната среда. Това ще доведе до нарастване на значението на следенето и проследяването за развиването на ефективността и намаляването на отпадъците. Значението на обратната логистика ще нараства, когато използваните продукти ще трябва да бъдат рециклирани или унищожавани по контролиран начин.

4.4

Информационните и комуникационни системи позволяват да се контролират жизнено важните потоци информация между планиране, управление и реализиране на веригите за доставка. Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) позволяват да се подобри сигурността и нивото на обслужване на логистиката, като същевременно се намалят разходите. Има нужда от нови интелигентни технологии и стандартизирани връзки. Разпространяването на информация с помощта на радиочестоти дава значителни възможности за подобряването на следенето, проследяването и сигурността на доставките.

4.5

Ефективността на разходите винаги е от значение. Транспортните разходи ще се увеличават поради нарастването на разходите за труд и цените на петрола, таксите за претоварване и инфраструктура и нарастващите изисквания по отношение на сигурността. Обратната логистика също ще влияе на ефективността на разходите. Разходите, свързани с логистиката, не са достатъчно добре проучени и следователно решенията се взимат въз основа на частична информация. Трябва да се разработи моделиране на същинските разходи. Разходите, свързани с логистиката, следва да се включват в ключовите показатели за постигнатите резултати от предприятията. В този контекст, моделът за изчисляване на разходите, изготвен от Европейската комисия във връзка с прилагането на директивата „Евровинетка“, който отчита по-специално външните разходи и разходите, свързани с използването на инфраструктурата, ще има важно значение при изчисляването на действителните разходи за логистични операции.

4.6

Публичните политики целят създаването на работна среда, която да насърчава конкурентоспособността на търговията и промишлеността. Регулирането е необходима част от взаимозависимите европейски икономики, но то трябва да бъде разумно и да служи за по-нататъшното развитие и конкурентоспособността. Хармонизирането на политиките и регулирането и инвестициите в инфраструктурата са необходимо условие за премахването на пречките в единния пазар. Въпреки че значението на регионалните власти по отношение на регулирането и инвестициите в транспорта ще нараства, те трябва да имат предвид и развитието на глобалната работна среда.

4.7

Властите ще трябва да насърчават иновациите и тяхното използване. От логистична гледна точка основните области на развитие са управлението на веригата за доставки и новите бизнес модели. Що се отнася до веригата за доставки, необходимо е да се продължи развитието й, например по отношение на сигурността, следенето и проследяването и интермодалните операции. Във втория случай се изискват нови умения, например в областта на сътрудничеството и споделянето на риска.

5. Общи бележки

5.1

Когато се използва терминът „логистика“, обикновено не се уточнява подробно съдържанието и значението му. Не съществува общоприета дефиниция на това понятие, което първоначално се е използвало във военен контекст. Логистиката на товарните превози (или транспортна логистика) може да бъде дефинирана като процеса на планиране, осъществяване, контролиране и синхронизиране на ефективен, рентабилен прав и обратен поток и складиране на суровини, запаси от незавършено производство, готови продукти и свързаната с това информация, от изходния пункт до мястото на потребление, за да се отговори на изискванията на потребителите. Тази дефиниция обхваща дефинициите, използвани от Комисията в консултативния документ.

5.2

Като начало ЕИСК отбелязва, че финландското председателство предлага дълъг списък с основания за значението на изграждането на напълно функциониращ европейски логистичен пазар и убедително изтъква, че логистиката трябва да заеме доста по-значимо място в европейската транспортна политика. Комитетът разбира важността на тези съображения и затова изразява готовност да подкрепи напълно тази инициатива.

5.3	Обновената Лисабонска стратегия представлява голямо предизвикателство и нейното осъществяване зависи от икономическия растеж в Европа. Икономическият растеж означава нарастване на търговския обем и по-нататъшно рационализиране и иновации в промишлеността.

5.4

Той все повече се влияе от международни въздействия и от факторите, свързани с конкурентоспособността. В почти всички сфери на обществото превозът на пътници и товари е от съществено значение за икономическата дейност, производството и търговията. Факторите време и разходи са от решаващо значение при взимането на решения относно локализирането на бизнеса, но също и при индивидуалния избор на всеки човек. Както структурните промени в обществото оказват влияние върху нуждите от транспорт, така тези промени биват предизвиквани от въвеждането или липсата на нови транспортни възможности.

5.5

ЕИСК вярва, че във все по-глобализиращата се икономика логистиката и свързаните с нея разходи ще придобиват все по-голямо значение като фактори за конкурентоспособността и рационализирането, а също и за опазването на околната среда. Достъпът до пазарите, заетостта, образованието, услугите и т. н. чрез увеличаване на мобилността, зависи от един основен критерий: съществуването на ефективна транспортна система.

5.6

Следователно ЕИСК споделя гледната точка на Комисията, че транспортът е основен елемент за поддържането и засилването на европейската конкурентоспособност. Управляването на комплексните транспортни потоци в съвременното общество изисква високо ефективни видове транспорт и безпроблемно сътрудничество между тях. Усъвършенствани и интегрирани логистични решения могат да спомогнат за оптимизирането на операциите, свързани с товарните превози и следователно да допринесат за растежа и да направят Европа по-конкурентоспособна като цяло.

5.7

В този контекст е важно да се припомни, че логистиката е дейност, която се основава на предприятия и се развива в зависимост от нуждите и търсенето от страна на потребителите, и която се осъществява от частния сектор. Това означава, че изискванията на потребителите в областта на транспорта са определящият фактор за развитието в тази област. Например нуждите от транспорт в преработвателната промишленост нарастват непрекъснато, за да се намали нуждата от складиране и съхраняване на необходимите за преработвателните процеси компоненти и на готовите продукти. Нарастването на електронната търговия и дерегулираният пазар на пощенски услуги в Европа са други области, в които търсенето на бърз и точен транспорт, и следователно на логистика, ще се увеличава. Важно е също да се подчертае, че подобно развитие трябва да бъде осъществявано по устойчив начин, като се предвиждат конкретни правила, които да гарантират спазване на изискванията в социалната област и по отношение на околната среда.

5.8

Изборът на транспорт от страна на потребителите се влияе от голям брой фактори и, разбира се, зависи от вида товари, които трябва да бъдат превозени. При ценни, крехки или лесно повреждащи се товари обикновено се използва автомобилен или въздушен превоз. За товари с по-ниска стойност, тежки или обемисти товари, често се използва морски или железопътен превоз. Факторът време (осигуряване на максимално точни нива на запасите) и броят претоварвания са други фактори, които влияят на избора на вида транспорт.

5.9

Този подход е възприет и в съобщението относно средносрочния преглед на Бялата книга, което ЕИСК поддържа. ЕИСК възнамерява да разгледа съобщението в отделно становище, но желае, независимо от това, да направи тук някои бележки. Консултативният документ, който предхожда съобщението, се съсредоточава изключително върху интермодалността, както е залегнала в Бялата книга от 2001 г., като например прехвърляне на части от обема превозвани товари от автомобилния към морския и железопътния превози.

5.10	ЕИСК отбелязва със задоволство, че Комисията вече не гледа на интермодалността като на самоцел, а по-скоро като на средство за координиране на различните видове транспорт.

5.11

В консултативния документ на Комисията относно средносрочния преглед на Бялата книга от 2001 г. Комисията поддържа мнението си, че балансът между различните видове транспорт трябва да бъде сведен до нивата от 1998 г. В Бялата книга от 2001 г. се подчертава, че Европейският съюз трябва да предприеме действия по отношение на увеличаващия се дисбаланс между различните видове транспорт. Нарастващата популярност на автомобилния и въздушния транспорт води до нарастване на претовареността на мрежата. В същото време не могат да се намерят алтернативи на автомобилния превоз, поради невъзможност да се използва по най-подходящия начин потенциала на железопътния превоз и морския превоз на къси разстояния. Въпреки това, претоварването в някои части на Европейския съюз не би трябвало да прикрива факта, че периферните зони не разполагат с подходящ достъп до пазарите, разположени в по-централните региони.

5.12

Според Комисията, с течение на времето това е довело до дисбаланс в транспорта, който се изразява в нарастване на претоварването, особено това на трансевропейските транспортни пътища, и в градовете. Комисията смята, че за да се разреши този проблем, до 2010 г. трябва да бъдат постигнати две цели от първостепенно значение:

—	въвеждане на правила за конкуренция между различните видове транспорт;

—	координирано развитие на различните видове транспорт с цел да се постигне успешно развитие на интермодалността;

5.13

ЕИСК разкритикува тази позиция в становището (7) си относно Бялата книга, изготвено през 2002 г. По отношение на първото тире по-горе Комитетът подчертава следното: „Проблемът с претоварването е една от основните теми на документа. Но не е общопризнато, че този проблем засяга реално само малка част от територията на общността, по-специално области с висока гъстота на населението (което е и една от причините за възникването на проблема) Следователно е неуместно да се изготвя обща, единна политика в областта на транспорта за общността като цяло. Това, което е наистина необходимо, е конкретна политика за всяка от тези области. “ЕИСК поддържа тази позиция.

5.14

Подвеждащо е да се поставя разпределянето на пазарните дялове като количествена цел по отношение на различните видове транспорт. Общият обем на превозваните в рамките на ЕС товари с отделните видове транспорт не представлява значителен пазар, в който автомобилният, железопътният и морският превоз на къси разстояния, вътрешните водни пътища и тръбопроводният транспорт да се конкурират един с друг. Използваните понастоящем статистически данни за сравняване на пазарните дялове на различните видове транспорт въз основа на количествена оценка на извършените превози, не отразяват точно действителната ситуация в транспортния пазар. Би следвало да се насърчи разработването на по-усъвършенствани статистически методи, които да правят разграничение между превозите на дълги и къси разстояния.

5.15

Основната задача е да се постигне координиране между различните видове транспорт, където е възможно и където ефективността и целесъобразността на отделния вид транспорт могат да бъдат най-пълно използвани. Общо казано, това изисква усъвършенствани логистични решения. В дългосрочен план резултатът от тези усилия би могъл да се изрази в значително по-рационално и щадящо околната среда използване на глобалния транспортен капацитет, които би могло да доведе до известно намаляване на претоварването на някои пътища. Комитетът възприема позицията, че това не бива да прикрива нуждата от модерна, ефективна инфраструктура, необходима за постигането на набелязаните цели.

5.16

ЕИСК отбелязва, че Съобщението относно средносрочния преглед на Бялата книга от 2001 г., публикувано по време на изготвянето на това становище, поставя ударението върху холистичен подход, при който всеки вид транспорт има своето място за изграждане на транспортна политика, която да стимулира конкурентоспособността на комбинирания транспорт в международен план и да предложи решения, които интегрират няколко вида транспорт, като основната цел е да се премахнат пречките за движението и слабите звена в логистичната верига.

6. Значението на ефективно работещ логистичен пазар

6.1	Транспортът, независимо от вида, е физически най-видимата част от логистичната верига. Следователно транспортът неизбежно ще се окаже в центъра на вниманието, когато става въпрос за логистика.

6.2

Транспортът и логистиката управляват веригата за доставки на промишлени продукти и информация и дистрибуцията на крайните продукти. Тази верига от дейности трябва да отговори на търсенето и очакванията на потребителите, като същевременно бъде устойчива в социален план и по отношение на околната среда.

6.3

Координирането и интегрирането са две ключови понятия в транспортния сектор. Координирането във физически план означава претоварване, което оскъпява транспорта, като същевременно излага товарите на риск. За да може такова координиране да сработи, претоварването с използване на транспортни товарни единици трябва да се осъществява лесно. Това е технически, но също и организационен въпрос.

6.4

За да се постигне координиране, е необходимо да се работи в няколко области. Необходимо е организационно координиране между различните видове транспорт, както и холистичен подход към развитието на транспортни възли, интермодални транспортни товарни единици и мултимодални системи. Този подход трябва да се развие, за да се постигнат ефективни и конкурентоспособни логистични системи и устойчив транспорт.

6.5

Следователно логистиката представлява компонент от промишлената и търговската дейности. Тенденцията е да се преминава от доставки, които се регулират в зависимост от капацитета, към доставки, които се регулират в зависимост от поръчката. Продуктите се адаптират според потребителите. Изискванията по отношение на кратките срокове и краткосрочното планиране, както и по отношение на точността и гъвкавостта са големи. Търговията се глобализира. Във веригата за доставки участват много подизпълнители. Стойността на товарите нараства, когато предприятията ограничават собствените си запаси, за да намалят блокирания в тях капитал.

6.6

Това налага бързи и точни доставки както при производствения процес, така и при дистрибуцията към крайните потребители и при обратните потоци. Съществува по-голямо търсене на ефективна логистика. Възможността за пълно експлоатиране и взаимосвързване на транспортните вериги е ключов фактор за успешен контрол и управление на потоците от суровини и продукти.

6.7	Съществува нужда от всички видове транспорт и връзките между тях трябва да бъдат насърчавани. Такъв интермодален транспорт изисква до известна степен ново мислене, за да се свържат помежду им различните видове транспорт.

6.8	Създаването на терминали, мрежи, управлението на електронната информация и доброто взаимно доверие създават нови възможности за сътрудничество между операторите на транспортния пазар.

6.9	Всеки вид транспорт има своя собствена история, но промяната към либерализиране е обусловена от външни технически, икономически и търговски фактори. ЕС е играл и продължава да играе важна роля в тези непрекъснати промени.

6.10

Все повече предприятия осъзнават първостепенното значение на ефективната логистика в производствената и транспортната вериги. В много сектори се работи усилено, за да се постигне напредък в тази област; тази работа би трябвало да бъде подкрепяна и насърчавана, тъй като би могла да се окаже полезна в по-широкия контекст на устойчивата мобилност.

6.11	Това са общите основания на Европейския икономически и социален комитет, за да подкрепи инициативата на финландското председателство да постави на дневен ред въпроса за европейска логистика.

Брюксел 15 февруари 2007 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS

(1) Логистиката на превоза на товари в Европа — ключът за устойчива мобилност (COM(2006) 336 def. del 28.6.2006 г.).

(2) Id.

(3) Логистиката на превозите на товари в Европа — ключът към устойчивата мобилност, COM(2006) 336 final от 28 юни 2006 г.

(4) Съобщение относно логистиката и ролята й за развиването на интермодалността при товарните превози. Например проекти като SULOGTA, PROTRANS, EUTRALOG, FREIGHTWISE, POLLOCO и др.

(5) „Бяла книга за Европейската транспортна политика към 2010 г.: време да се взимат решения“, (COM (2001) 370 от 12.9.2001 г.).

(6) Виж бележка 2.

(7) Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Бяла книга за европейската транспортна политика към 2010 г.: време да се взимат решения“, (COM (2001) 370 def) — OB C 241 от 7.10.2002 г.)

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 97/21

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия за сигурно информационно общество — Диалог, партньорство и оправомощаване “

COM(2006) 251 final

(2007/C 97/09)

На 31 май 2006 г. Комисията реши, съгласно член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет по отношение на предложение горе-поставено.

Специализираната секция „Транспорт, енергетика, инфраструктура, информационно общество“, натоварена със задачата да подготви работата на Комитета в тази област, прие своето становище на 11 януари 2007 г.(докладчик: г-н PEZZINI).

На 433-ата си пленарна сесия, проведена на 16 февруари 2007 г., Европейският икономически и социален комитет прие следното становище с 132 гласа „за“ и 2 „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1	Комитетът е убеден, че проблемът по отношение на информационната сигурност предизвиква нарастващо безпокойство за предприятията, администрациите, публичните и частни организации и частните лица.

1.2	Като цяло, Комитетът одобрява анализите и аргументите, които налагат въвеждането на нова стратегия с цел повишаване на сигурността на мрежите и на информацията срещу атаките и нахлуванията, за които няма географски граници.

1.3	Комитетът счита, че Комисията би трябвало да продължи да полага усилия, за да създаде иновативна и координирана стратегия предвид обхвата на явлението и на неговите последици в икономическата област и в личния живот.

1.3.1

ЕИСК подчертава също така, че неотдавна Комисията прие ново Съобщение относно сигурността на информацията и че скоро ще бъде представен друг нов документ по тази тема. Комитетът си запазва правото да приеме в бъдеще по-цялостно становище, което да разгледа всички тези Съобщения.

1.4	Комитетът подчертава факта, че сигурността на информацията не може по никакъв начин да бъде отделяна от засилването на защитата на личните данни и на запазването на свободите, които са гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека.

1.5	Комитетът си задава въпроса каква е, в настоящата ситуация, добавената стойност на предложението в сравнение с интегрирания подход, приет през 2001 г., чиято цел съвпада с посочената в това Съобщение.

1.5.1

Оценката на въздействието (Impact Assessment), приложена към предложението съдържа някои важни подобрения в сравнение с текста от 2001 г., но тъй като беше публикуван само на един език, той не е достъпен за голям брой европейски граждани, които си изграждат мнението въз основа на официалния документ, публикуван на всички официални езици на Общността.

1.6

Комитетът обръща внимание на заключенията от Световната среща на върха в Тунис през 2005 г. по въпросите на информационното общество, които бяха ратифицирани от Асамблеята на ООН на 27 март 2006 г.:

—	достъп без дискриминация,

—	насърчаване на Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) като средство за запазване на мира,

—	определяне на инструменти за стабилизиране на демокрацията, сближаването и доброто управление,

—	предотвратяването на злоупотреби с правата на човека (1).

1.7

Комитетът подчертава, че една динамична и интегрирана стратегия на Общността би трябвало да предвиди освен диалога и партньорство и оправомощаване в областта на:

—	превантивните мерки,

—	преминаването от сигурност към информационно осигуряване (2),

—	въвеждането на ясна, призната рамка на ЕС от законодателство, регулаторна база и санкции,

—	засилване на техническата стандартизация,

—	цифрова идентификация на потребителите,

—	лансиране на европейски опити за методи за анализ и предвиждане в областта на информационната сигурност в контекста на мултимодалното технологично съгласуване,

—	развитие на европейски и национални механизми за оценка на риска,

—	мерки, които имат за цел да избегнат възникването на информационни монокултури,

—	засилване на координацията на Общността на европейско и национално ниво,

—	създаването на точка за контакт „Сигурност на информационните и комуникационни технологии “(„ICT Security Focal Point“) между генералните дирекции,

—	създаването на европейска мрежа за сигурност на мрежите и на информацията („European Network and Information Security Network“),

—	оптимизиране на ролята на европейската научноизследователска дейност в областта на информационната сигурност,

—	лансиране на проект „Европейски ден на информационната сигурност“,

—	осъществяването в училищата и на различни нива на пилотни дейности на Общността, които се отнасят за информационната сигурност.

1.8	Накрая, Комитетът счита, че за да се гарантира динамична и интегрирана стратегия на Общността, необходимо е да се предвиди подходящ бюджет и подходящи инициативи и действия, целящи да засилят сътрудничеството на ниво Общност, за да може Европа да се изразява пред света с единен глас.

2. Основания

2.1	Сигурността на информационното общество представлява основно предизвикателство за доверието в комуникационните мрежи и услуги и тяхната надеждност, които представляват основен фактор за развитието на икономиката и на обществото.

2.2	Ако искаме да запазим конкурентните и търговски способности, да гарантираме целостта и продължителността на електронните комуникации, да предотвратим измамите и да осигурим юридическата защита на личния живот, е необходимо да гарантираме опазването на информационните мрежи и системи.

2.3

Електронните съобщения и услугите, свързани с тях представляват най-голямата част от цялостния сектор на телекомуникациите: през 2004 г. близо 90 % от европейските предприятия са използвали активно Интернет, а 65 % от тях са създали своя собствена Интернет страница, докато според резултатите от проучванията, близо половината от европейското население използва редовно Интернет, а 25 % използват постоянно широколентов достъп (3).

2.4

В контекста на все по-ускореното развитие на инвестициите, обемът на разходите, посветени на сигурността представлява едва 5 до 13 % от общите инвестиции в информационни технологии. Тези проценти определено са много ниски. Скорошни проучвания показаха, че „средно от 30 протокола, които имат едни и същи ключови структури, 23 са уязвими на мултипротоколни атаки“ (4). Освен това, на 25 милиона средно се оценяват вирусите (spam) (5), които се предават ежедневно. Комитетът приветства скорошното предложения на Комисията в тази област.

2.5

По отношение на компютърните вируси (6), бързото и широко разпространение на „компютърни червеи “(worms) (7) и на компютърни програми шпиони („spyware“) (8) върви заедно с нарастващото развитие на електронните комуникационни системи и мрежи, които стават все по-сложни, а в същото време и все по-уязвими, именно поради взаимосвързаността на мултимедиите, мобилната телефония и на системите GRID infoware (9): рекетиране, DDoS („Distributed Denial of Service “разпространено отказване от предоставяне на услуга), узурпирането на „онлайн “идентичността, примамването („phishing“) (10), пиратството (11) и т. н., представляват за сигурността на информационното общество предизвикателство, на което Европейската Комисия се опита да даде отговор в свое Съобщение от 2001 г. (12), върху което Комитетът успя да се произнесе (13), като предложи три насоки за намеса:

—	специфични мерки за сигурност;

—	регулаторна рамка, която включва също така защитата на личните данни и на личната неприкосновеност,

—	борба с киберпрестъпността

2.6

Извадка от информационните атаки, тяхната идентификация и тяхното предотвратяване в рамките на система в мрежа представляват предизвикателство по смисъла на търсенето на подходящи решения, като се вземат предвид продължителните промени в конфигурацията, разнообразието на протоколите в мрежата и на предложените и развити услуги и на свръхсложността на асинхронните начини на атака (14).

2.7

Въпреки това, недостатъчната гласност по отношение на възвръщаемостта на инвестиции в областта на сигурността и липсата на създаване на чувство за отговорност на гражданите потребители, за съжаление доведоха до подценяване на рисковете и до намаляване на усилията за развиване на култура на сигурността.

3. Предложението на Комисията

3.1

Със Съобщението си за стратегия за сигурно информационно общество (15), Комисията иска да подобри компютърната сигурност, като създаде динамична и интегрирана стратегия, която се основава върху:

a)	подобряване на диалога между публичните власти и Комисията, благодарение на сравнителна оценка на националните политики и политиките на идентифициране на най-добрите практики на електронната комуникация,

b)	по-добро запознаване на гражданите и МСП с ефективните системи за сигурност, благодарение на стимулиращата роля на Комисията и на по-разпространеното участие на Европейската агенция, натоварена със сигурността на мрежите и на информацията (AESRI/ENISA),

c)	диалог за регулаторните средства и инструменти, за достигане на балансирано съотношение между сигурност и основните права, в това число защитата на личната неприкосновеност.

3.2

Съобщението предвижда, освен това, чрез подходяща рамка за събиране на данни за нарушаване на сигурността, нивото на доверие на потребителите и развитието на индустрията за сигурност, създаването от ENISA на сътрудничество на основата на доверието:

a)	с държавите-членки,

b)	с потребителите и ползвателите,

c)	с индустрията в областта на информационната сигурност,

d)	с частния сектор

чрез създаването на многоезичен информационен и предупредителен европейски портал, за стратегическо сътрудничество между частния сектор, държавите-членки и изследователите.

3.2.1

Освен това, комуникацията предвижда създаване на засилено чувство на отговорност на заинтересованите страни по отношение на нуждите и рисковете, свързани със сигурността.

3.2.2

По отношение на международното сътрудничество и сътрудничеството с трети страни „световното измерение на сигурността на мрежите и на информацията изправя Комисията пред предизвикателството на международно ниво и в сътрудничество с държавите-членки да засили усилията си за насърчаване на сътрудничеството в глобален мащаб по отношение на сигурността на информационните мрежи“ (16). Тази препоръка обаче не е възприета в диалога, партньорствата и действията по оправомощаване.

4. Забележки

4.1

Комитетът отбелязва своето съгласие с анализите и съображенията, които обосновават интегрираната и динамична европейска стратегия за сигурност на мрежите и на информацията. Той счита, че въпросът за сигурността е основен, ако желаем да насърчим по-благосклонно отношение към въвеждането на информационните технологии (ИТ) и повишаване на доверието в тях. Позициите на ЕИСК са изложени в множество становища (17).

4.1.1

Комитетът потвърждава още веднъж (18), че „Интернет мрежата и новите технологии за комуникация „онлайн“ (например мобилните телефони или мултимедийните джобни органайзери, които са много разпространени), представляват основните инструменти за развитие на икономиката на познанието, на електронната икономика и на електронната администрация“.

4.2 За приемане от Комисията на по-енергични предложения

4.2.1

Въпреки това, Комитетът счита, че може още да бъде разширен предложеният от Комисията подход, който се състои в това да базира тази интегрирана и динамична стратегия на отворен и интерактивен диалог, както и сътрудничество и засилено оправомощаване на всички заинтересовани страни, в частност на ползвателите.

4.2.2

Тази позиция е била изтъквана в предходните становища: „за да бъде ефективна, тази битка трябва да засяга директно всички ползватели на Интернет, които трябва да бъдат обучавани и информирани за предпазните мерки, които трябва да бъдат взети и за средствата, които трябва да се използват, за да се предпазят от получаването на такива опасни и нежелани съобщения и да не бъдат използвани като посредници за разпространяването им. Частта от програмата, свързана с информирането и обучението, трябва, според Комитета, да дава голямо предимство на участието на ползвателите“ (19).

4.2.3

Според Комитета, участието на ползвателите и на гражданите трябва, все пак да става така, че да се съчетава необходимата защита на информацията и на мрежите с индивидуалните свободи и правото на ползвателите на сигурен достъп на умерени цени.

4.2.4

Трябва да се има предвид, че търсенето на компютърна сигурност представлява сериозен разход за потребителите, изразяващ се във време, отделено за отстраняване или избягване на пречките. Комитетът счита, че би следвало да се наложи задължително инсталиране на системи за антивирусна защита на всички компютри, системи, които потребителят може да активира или не, но да бъдат включени в продукта при неговото производство.

4.3 За по-динамична и иновационна стратегия на Общността

4.3.1

Независимо от тези мерки, според Комитета Съюзът следва да си постави по-амбициозни цели и да лансира иновационна стратегия, интегрирана и динамична, базирана върху нови инициативи, като:

—	въвеждане на системи, позволяващи цифрово идентифициране на ползвателите, от които твърде често се иска да дадат личните си данни,

—	действия, осъществени посредством ETSI (20) условия за безопасно използване на ИКТ, които могат да предложат точни и бързи решения на проблемите, определени като общ праг на сигурността на целия съюз,

—	превантивни действия чрез интегриране на минималните изисквания за сигурност в информационните и мрежови системи, както и лансирането на пилотни дейности чрез организирането в училищата на курсове по сигурност от всякакъв вид и на всякакви нива,

—	установяване на европейско ниво на сигурна и призната правна и регулаторна рамка. Приложена по отношение на информатиката и на мрежите, тази рамка би позволила да се премине от информационната сигурност към информационно осигуряване,

—

укрепване на европейските и национални системи за оценка на рисковете и по-добра възможност за прилагане на законодателните и административни разпоредби, за да се санкционират нарушенията при ползването на информационните технологии, които са свързани с неприкосновеността на личния живот и с информационните файлове,

—	действия, насочени към предотвратяване на появата на компютърни монокултури, използващи продукти и средства, които са особено уязвими. Подкрепа на разнообразни мултикултурни иновации, целящи осъществяването на Единно европейско информационно пространство (SEIS, Single European Information Space).

4.3.2

Комитетът счита, че би било подходящо да се създаде точка за контакт „Сигурност на информационните и комуникационни технологии “inter-DG (21) Тази точка за контакт ще позволи действия:

—	на ниво вътрешни служби на Комисията

—	в отделните държави чрез изработването на хоризонтални решения за аспектите, свързани с оперативната съвместимост, управлението на личните данни, защитата на неприкосновеността на личния живот, свободния достъп до информация и услуги и минималните изисквания за сигурност,

—	на международно ниво, за да може Европа да даде единно мнение на различните срещи като например тези на ООН, Г 8, ОИСР, ISO.

4.4 За засилване на действията на ЕС при отговорното координиране

4.4.1

Комитетът отдава също така голямо значение на създаването на европейска мрежа за сигурност на мрежите и на информацията, което позволява да се финансират анкети, проучвания и работни семинари относно механизмите за сигурност и тяхната оперативна съвместимост, модерната криптография и защитата на неприкосновеността на личния живот.

4.4.2

Комитетът счита, че за един толкова чувствителен сектор би следвало да бъде оптимизирана ролята на европейската изследователска дейност, като се пристъпи към подходящо обобщение на съдържанието на следните програми:

—	Европейската изследователска програма в областта на сигурността (PERS) (22), включена в Седмата рамкова програма,

—	Програмата Safer Internet Plus,

—	и Европейската програма за защита на критичните инфраструктури (PEPIC) (23).

4.4.3

Към тези предложения следва да бъдат добавени въвеждането на „Европейски ден на компютърната сигурност“, подкрепен от национални кампании за обучение в училищата и информационни кампании, които са насочени към потребителите и се отнасят за процедурите по защита на информацията, разпространявана чрез компютър и, разбира се, информацията, свързана с технологическия напредък, постигнат в широката и бързоразвиваща се област на компютрите.

4.4.4

На няколко пъти Комитетът подчерта, че „бързината, с която предприятията са склонни да въведат ИКТ, зависи от дадените гаранции за сигурност и от доверието в транзакциите „онлайн“. Степента на доверие на потребителите определя до голяма степен тяхната склонност да посочат номера на кредитната си карта на някоя Интернет страница“ (24).

4.4.5

Комитетът е убеден, че предвид огромния потенциал за разрастване на сектора, е необходимо, от една страна, да бъдат проведени специфични политики, а от друга, да бъдат адаптирани настоящите политики към новото развитие. Необходимо е, в рамките на интегрирана стратегия, да бъдат обвързани европейските инициативи в областта на компютърната сигурност, като се премахнат междусекторните граници и като се гарантира сигурно и равномерно разпространение на ИКТ в обществото.

4.4.6

Според Комитета, някои важни стратегии, като и разглежданата в настоящото становище, се провеждат прекалено бавно поради пречки от бюрократично и културно естество, противопоставяни от държавите-членки на необходимите решения, които трябва да се вземат на ниво Общност.

4.4.7

Комитетът, счита също така, че средствата на Общността не са достатъчни, за да се осъществят многобройните приоритетни проекти, които могат да дадат конкретни отговори на новите проблеми на глобализацията, при условие, че бъдат завършени успешно на ниво Общност.

4.5 За по-големи гаранции на Общността относно защитата на потребителите

4.5.1

Комитетът съзнава факта, че държавите-членки са въвели технологични мерки за сигурност и процедури по управление на сигурността, пригодени към собствените им нужди, и че те няма да полагат усилия в тази насока. Това е и една от причините, поради която е трудно да се даде еднозначен и правилен отговор на проблемите на сигурността. С изключение на някои административни мрежи, не съществува системно трансгранично сътрудничество между държавите-членки, докато въпросите по сигурността не могат да бъдат разглеждани самостоятелно от различните страни.

4.5.2

От друга страна, Комитетът отбелязва, че Съветът, с Рамково решение 2005/222/ПВР, постави в началото рамка за сътрудничество между съдебните власти и останалите компетентни органи, за да се гарантира, чрез сближаване на националните процедури в наказателното законодателство, които осъждат атаките срещу информационните системи, последователен подход на държавите-членки по отношение на:

—	незаконния достъп до информационните системи,

—	незаконната намеса, която има за цел умишлено да предизвика сериозно смущение или прекъсване на функционирането на информационните системи,

—	Незаконното проникване в данните, която има за цел да заличи, да повреди, да унищожи, да измени, да премахне или да направи недостъпни компютърните данни в дадена информационна система;

—	подбуждането, помощта и съучастничеството в извършването на гореупоменатите престъпления.

4.5.3

Рамковото решение уточнява също така критерии, които позволяват да се установи отговорността на юридическите лица и да се определят евентуалните санкции, които трябва да бъдат налагани, когато вината им се докаже.

4.5.4

По отношение на диалога с публичните власти на държавите-членки, Комитетът подкрепя предложението на Комисията за извършването от страна на тези власти на сравнителна оценка на националните политики в областта на сигурността на информационните мрежи и системи, в това число и тези, които по-специално се отнасят до публичния сектор. Това предложение вече се съдържа в становище на ЕИСК от 2001 г. (25)

4.6 За по-всеобхватна култура на сигурността

4.6.1

Що се отнася до приобщаването на индустрията на информационната сигурност, тя наистина трябва да гарантира, с цел да се защити правото на неприкосновеност на личния живот и на анонимност на своите клиенти, използването на системи за материален надзор на нейните инсталации и кодирането на съобщенията, в зависимост от степента на съвършенство на техниките (26).

4.6.2

По отношение на разяснителната дейност, Комитетът счита, че от първостепенна важност е създаването на истинска „култура на сигурността“, която да е напълно съвместима със свободата за получаване на информация, за общуване и изразяване на мнение. Освен това, много потребители не осъзнават всички рискове, свързани с компютърното пиратство, докато голям брой оператори, продавачи или доставчици на услуги не успяват да установят дали системата има слабости и каква е тяхната степен.

4.6.3

Ако защитата на неприкосновеността на личния живот и на личните данни са приоритетни цели, потребителите също така имат право да бъдат защитени по наистина ефективен начин срещу поименното създаване на профил с цел измама от „компютърни програми шпиони “(spyware et web bugs) и чрез други средства. Практикуването на spamming (27) (масивно изпращане на нежелани съобщения) което често е следствие от такива измами, също би трябвало да бъде спряно. Тези интервенции струват скъпо на потърпевшите (28).

4.7 За по-силна и по-активна европейска Агенция

4.7.1

Комитетът одобрява предложението за засилване и активизиране на ролята на Европейската агенция за сигурността на мрежите и на информацията (ENISA) по отношение на разяснителната дейност, но също така и най-вече на дейността по информиране и обучение на операторите и ползвателите, както впрочем вече отбеляза това в едно свое неотдавнашно становище (29), свързано с предоставянето на електронни комуникационни услуги, достъпни за обществеността.

4.7.2

И накрая, тъй като става въпрос за действията предвидени за създаването на чувство за отговорност у всяка група заинтересовани страни, те като че ли спазват стриктно принципа на субсидиарност. В действителност, на държавите-членки и частния сектор се пада задачата да ги осъществяват, в зависимост от техните специфични отговорности.

4.7.3

ENISA би трябвало да може да се възползва от приноса на европейската мрежа за сигурност на мрежите и на информацията при организиране на съвместни дейности, както и от многоезичната интернет страница за известяване и предоставяне на персонализирани и интерактивни информации и текстове на ясен език, насочени към потребителите от всички възрасти и към малките и средни предприятия.

Брюксел, 16 февруари 2007 г.

Председател

на на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS

(1) ООН 27.3.2006 г. Препоръки № 57 и 58. Заключителен документ от Тунис № 15. КС.

(2) Виж Emerging technologies in the context of security CCR — Институт за защита и безопасност на гражданите, досие от стратегическите изследвания, септември 2005 г., Европейска комисия

http://serac.jrc.it

(3) i2010: Стратегия за сигурно информационно общество. Европейско информационно общество и медии: Factsheet 8 (юни 2006 г.)

http://ec.europa.eu/information_society/doc/factsheets/001-dg-glance-it.pdf

(4) Заключения на първата международна конференция относно наличността, надеждността и сигурността, (ARES'06) — том 00 ARES 2006 Издател.

(5) Spam = нежелани търговски съобщения. Първоначално „spam “означава „spiced pork and ham “(свинско и шунка с подправки), консервирано месо, което е било много разпространено по време на Втората световна война, когато става основна храна на американските войски, както и на населението на Обединеното кралство. Години след края на този начин на хранене, тъй като spam не е бил ограничен, на хората им е омръзнало.

(6) Компютърен вирус: особен вид софтуер, принадлежащ към категорията на „злонамерените софтуери “и който веднъж активиран е в състояние да зарази файловете, чрез създаване на копия, които най.често не се откриват от потребителя. Вирусите могат да бъдат повече или по-малко вредни за операционната система в която проникнат и като резултат, да доведат до загуба на RAM, CPU и на пространство на харддиска

(www.wikipedia.org/wiki/Virus_informatique).

(7) Червей — вреден софтуер, способен да се самовъзпроизвежда: „червей в електронната поща “е атака, която разстройва мрежата, като събира всички електронни адреси от пощата на клиента (например MS Outlook) после изпраща десетки електронни писма на тези адреси с програмата вирус от типа „червей “като прикачен файл.

(8) Компютърни програми шпиони = компютърни програми, които регистрират дейността на един ползвател, и които се инсталират автоматично без ползвателят да е информиран за това или да го е желал, без неговото съгласие или контрол.

(9) GRID infoware = позволява разпределянето, избирането, прегрупирането на широка гама компютърни източници, които са делокализирани (като например суперкалкулатори, compute clusters, системи за съхранение, източници на данни, инструменти, човешки ресурси) и ги прегрупира в един източник, който е унифициран и единствено способен да извършва много сложни изчисления и да обработва компютърно приложения, които могат да поемат голямо количества данни.

(10) Примамване („phishing“) = в информатиката го наричат техника на крекинг, която се използва, за да се придобие достъп до лични и поверителни данни с цел узурпиране на самоличността, която се състои в изпращането на измамни електронни съобщения, които са направени така че да изглеждат автентични.

(11) Пиратство (piracy) = термин, използван от информационните „пирати “за описание на компютърни програми, чиято защита срещу копиране е дезактивирана и могат да бъдат свалени от Интернет.

(12) COM(2001) 298 final.

(13) Вж. бележка № 1.

(14) Multivariate Statistical Analysis for Network Attacks Detection. Multivariate Statistical Analysis for Network Attacks Detection, Guangzhi Qu, Salim Hariri*- 2005 US, Arizona

Internet Technology Laboratory, ECE Department, The University of Arizona, http://www.ece.arizona.edu/~hpdc

Mazin Yousif, Intel Corporation, USA — Научноизследователска работа подкрепена от части от стипендия на Intel Corporation IT R&D Council.

(15) COM (2006 г.) 251 final от 31.5.2006 г.

(16) Вж. COM(2006) 251 def. точка 3, предпоследна алинея.

(17) Виж следните документи:

—	становище на ЕИСК относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно опазването на данните, обработвани в рамките на предоставянето на електронни комуникационни услуги, които са достъпни за обществото,и изменяща Директива 2002/58/ЕО“; — ОВ C 69 от 21.3.2006 г., стр. 16;

—	становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите“ — „i2010 Европейско информационно общество за растеж и заетост“ — ОВ C 110 от 9.5.2006 г., стр. 83;

—	Становище на ЕИСК относно „Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно въвеждането на многогодишна програма на Общността за насърчаване на безопасното използване на Интернет и новите онлайн технологии“ — ОВ C 157 от 28.6.2005 г., стр. 136;

—	становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите“ — Сигурност на мрежите и информацията: предложение за европейски политически подход — ОВ C 48 от 21.2.2002 г., стр. 33.

(18) Виж бележка под линия 19, трето тире.

(19) Виж бележка под линия 19, трето тире.

(20) Европейски институт за телекомуникационни стандарти: Виж работен семинар от 16 и 17 януари 2006 г. ETSI между другото изработи спецификации за незаконните засичания на съобщения (TS 102 232; 102 233; 102 234), за достъпа Internet Lan Wireless (TR 102 519), за електронните подписи и разработи алгоритми за сигурност за GSM GPRS и UMTS.

(21) Този пункт за контакт интер-DG може да бъде финансиран в рамките на приоритетите IST на специфичната програма Сътрудничество със седмата рамкова програма за сътрудничество или от европейската програма за изследване в областта на сигурността на PERS.

(22) Виж Седма рамкова програма за на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности -тематичен приоритет „Сигурност“, подкрепена от бюджет от EUR 1,35 млрд. за периода 2007-2013 г.

(23) COM (2005 г.) 576 final от 17.11.2005 г.

(24) Вж бележка под линия 19, трето тире.

(25) Вж бележка под линия 19, четвърто тире.

(26) Директива 97/66/ЕО относно обработването на лични данни в телекомуникационния сектор (ОВ L 24 от 30.1.1998 г.).

(27) На френски език „pollupostage“.

(28) Виж становище на ЕИСК за „Електронните съобщителни мрежи “(ОВ C 123 от 25.4.2001 г., стр. 50), относно „електронната търговия “(ОВ C 169, 16.6.1999 г., стр. 36) и относно на „Последствията от електронната търговия за единния пазар “(ОВ C 123, от 25.4.2001 г., стр. 1).

(29) Вж бележка под линия 19, първо тире.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 97/27

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно прегледа на Регулаторната рамка на ЕС за електронните съобщителни мрежи и услуги

(2007/C 97/10)

На 29 юни 2006 г. Европейската комисия реши, съгласно член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно предложение горе-поставено.

Специализирана секция „Транспорт, инфраструктури и информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие становището си на 11 януари 2007 г. Докладчик: г-н McDonogh.

На 433-ата си пленарна сесия, проведена на 15 и 16 февруари 2007 г. (заседание на 16 февруари 2007 г.), Европейският икономически и социален комитет прие следното становище с 139 гласа „за “и 1 глас „въздържал се“.

1. Изложение на мотивите

1.1 Обобщение

Съобщението информира относно действието на директивите от регулаторната рамка на електронните съобщителни мрежи и услуги (1). То обяснява как регулаторната рамка е изпълнила целите си, както и идентифицира областите, които биха могли да претърпят изменение. Предложените изменения са обсъдени в свързания Работен документ на службите на Комисията (2). Оценката на въздействието (3), също така свързана със съобщението, прави обобщение на различните, предварително разгледани опции довели до заключенията в съобщението.

1.2 Структура на рамката

Създаването на Единно европейско информационно пространство с отворен и конкурентен вътрешен пазар е едно от основните предизвикателства пред Европа (4), в рамките на широката стратегия за растеж и работни места. Електронните съобщения, върху които се опира цялата икономика, на ниво ЕС се базират на регулаторната рамка, влязла в сила през 2003 г.

Регулаторната рамка предвижда единно регулиране на всички електронно предавани съобщения, независимо дали става въпрос за безжични или във фиксирана точка, предаване на данни или глас, съобщения чрез интернет или чрез централи, за обществени или лични нужди (5). Нейната цел е да насърчи конкуренцията на пазара на електронните съобщения, да подобри функционирането на вътрешния пазар и да защити интересите на европейските граждани (6).

Основните елементи на законодателните инструменти на регулаторната рамка са както следва:

—	Рамковата директива представя основните принципи, цели и процедури на европейската регулаторна политика относно предоставянето на електронни съобщителни услуги и мрежи.

—	Директивата за взаимно свързване и достъп определя процедурите и принципите, налагащи на операторите, които разполагат със значителна сила на пазара, задължения за създаване на условия за конкуренция в областта на достъпа и взаимносвързаността.

—	Директивата за оторизациите, въвеждаща система за обща оторизация, вместо индивидуални и общи лицензии, за да се улесни влизането на пазара и намаляването на административните пречки пред операторите.

—	Директивата за универсалната услуга, която изисква минимален праг на наличност и достъпност на основните електронни съобщителни услуги и гарантиране на пакет от основни права за ползвателите и потребителите на електронни съобщителни услуги.

—	Директивата за защита на електронните лични данни определя правилата за защита на личния живот и на личните данни в областта на съобщенията, предавани по обществени съобщителни мрежи.

—	Директивата на Комисията относно конкуренцията консолидира правните мерки, въз основа на член 68 от Договора относно либерализирането на телекомуникационния сектор за известен брои години. (Не се разглежда в настоящия преглед).

—	Препоръката на Комисията относно свързаните пазари определя списък от 18 подкатегории на пазара, които да бъдат разгледани от националните регулаторни органи.

В допълнение, комисията прие и Решение относно радиочестотния спектър (622/2002/ЕО), целящо осигуряване на наличието и ефективната употреба на радиочестотния спектър в рамките на единния пазар.

1.3 Оценка на рамката — постигане на целите

Развитие на пазара

След пълното отваряне за конкуренция на пазара през 1998 г., на ползвателите и потребителите се предоставят по-голям избор, по-ниски цени и иновационни стоки и услуги. През 2005 г., секторът на ИКТ бе оценен на EUR 614 милиарда (7). ИКТ допринасят също така на макроикономическо ниво за растежа на производителността и за развитието на европейската политика на конкуренция като цяло, както и са фактор за растеж и създаване на работни места.

Провеждане на консултации с участниците

Отговорите на „Призива за сътрудничество“ (8) на Комисията бяха като цяло положителни относно влиянието на регулаторната рамка. Групите, представляващи потребителите и предприятията, подкрепиха рамковия подход, въпреки някои критики по отношение на прилагането му. Много от тях се обявиха за опростяване на процедурите по анализ на пазара и като цяло приветстваха новите институционални разпоредби за хармонизиране на радиочестотния спектър (9).

Иновации, инвестиции и конкуренция

През последните години европейските инвестиции в този сектор са по-големи от тези в другите региони на света (EUR 45 милиарда през 2005 г.) (10). Конкуренцията остава основна движеща сила Страните, които приложиха регулаторната рамка на ЕС по ефективен и конкурентноориентиран начин привлякоха най-много инвестиции (11). В страните със силна конкуренцията между историческите и кабелните оператори се наблюдава тенденцията за много висока степен на проникване на широколентови услуги (12).

Обобщение

Комисията счита, че едно по-ефективно управление на радиочестотния спектър ще освободи неговия потенциал за предоставяне на иновационни, разнообразни и достъпни услуги за европейските граждани и ще засили конкурентоспособността на европейските ИКТ индустрии. От друга страна, Комисията счита, че принципните и гъвкави инструменти на регулаторната рамка, когато са приложени напълно и ефективно, предлагат най-подходящите начини за насърчаване на инвестициите, иновациите и развитието на пазара.

1.4 Предложения за общи промени

Настоящата регулаторна рамка допринесе много, но тя се нуждае от внимание в редица области, за да продължи да действа ефективно през следващите десет години. Двете основни области, в които трябва да се направят промени са:

—	Прилагане по отношение на електронните съобщения на подхода, предложен от Комисията относно управлението на радиочестотния спектър, така като е определен в съобщението от м. септември 2005 г. (13)

—	намаляване на процедурните пречки, свързани с анализа на пазара, които могат да се окажат обект на ex-ante регулиране.

В допълнение на тези две, в Съобщението се идентифицират и други промени, които целят:

—	консолидиране на единния пазар

—	утвърждаване на правата на потребителите и ползвателите;

—	подобряване на сигурността и

—	премахване на остарелите разпоредби.

Съобщението и работният документ, който го придружава (14) дефинират анализа на Комисията и настоящите идеи за промени.

2. Въведение

2.1

Комитетът одобрява изцяло предложенията на Комисията относно прегледа на регулаторната рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги. Комитетът също така оценява задълбочената работа, извършена от Комисията при подготвянето на прегледа, която й позволи, чрез обобщенията и анализите, извършени от експертите и получената информация от консултациите с различните заинтересовани страни, да направи препоръките, изложени в Съобщение COM(2006) 334 „Преглед на регулаторната рамка на ЕС за електронните съобщителни мрежи и услуги“ и в свързания с него Работен документ на службите на Комисията SEC(206) 816. Въпреки това, Комитетът би желал Комисията да вземе предвид резервите по отношение на становището и, както и препоръките, изложени по-долу.

2.2

Регулаторната рамка трябва да е в съответствие със стратегията за развитие на ИКТ сектора и подкрепя изключителния принос, който електронните съобщения имат за икономическия и социален живот в Съюза. В тази връзка, Комитетът напълно подкрепя целите на преразглеждането на регулаторната рамка за насърчаване на „Инициативата i2010 Европейско информационно общество 2010 г.“ (15), която очертава приноса на ИКТ сектора към Лисабонската стратегия за насърчаване на растежа, конкурентоспособността и заетостта. В тази връзка, ЕИСК осъзнава важността на регулаторна рамка за създаването на Единно европейско информационно пространство, предоставящо достъпни и сигурни, и широколентови услуги, с богато и разнообразно съдържание, и дигитални услуги; качество на световно ниво по отношение на изследванията и иновациите в ИКТ чрез преодоляване на разликите между основните конкуренти в Европа; и накрая интегрирано информационно общество, предоставящо висококачествени услуги за обществото и подобряващо качеството на живот.

2.3

Комитетът отчита успеха на рамката след въвеждането й. Отбелязваме възникването на паневропейска телекомуникационна индустрия; засилена конкуренция по отношение на предоставяне на услуги в много сектори; висока степен на иновации; както и намаляване на реалните разходи на телекомуникационните услуги в ЕС. Отбелязваме също така нарастване на инвестициите на пазара през последните години и факта, че инвестициите в Европа надвишават инвестициите, направени в САЩ и в Азиатско-тихоокеанския регион. Фактът, че в страните, в които се наблюдава най-висок процент на инвестиции, са онези в които рамката е приложена своевременно и ефективно, свидетелства за положителния й ефект. Въпреки тези положителни резултати, Комитетът отбелязва, че в цяла Европа проблемът „дигитална пропаст “продължава да се задълбочава.

2.4

Комитетът насочва вниманието на Комисията към предишни становища на ЕИСК, които подкрепят Регулаторната рамка и правят предложения за това как политиките за развитие и растеж на сектора на електронните съобщения биха могли да се подобрят (16) с цел да напредне изпълнението на стратегия i2010.

В своето становище Комитетът възнамерява да разгледа въпроси от специален интерес за него и да направи някои препоръки.

3. Препоръки

3.1

Основният принцип на регулирането, общественият интерес — „общото благо“, следва да бъде поставено над частния или бизнес интереса. Комитетът също така е убеден, че пазарът сам по себе си не може да се регулира правилно в полза на общественото благо. Следователно е необходима силна регулаторна рамка, за да се насърчи интересът на по-голям брой граждани, каквато е и целта на Лисабонската стратегия.

3.2

Като вземе надлежно предвид предупреждението, формулирано в параграф 3.1, Европа следва да се придвижи възможно най-бързо към един по-пазарно ориентиран подход по отношение на регулирането на радиочестотния спектър, с възлагане на повече отговорности на операторите на пазара и чрез въвеждането на по-широк пазар на радиочестотния спектър, и по–малко бюрократични ограничения от страна на държавите-членки по отношение на разпределението на честотните ленти.

3.3	Следва да бъде създадена Европейска агенция по радиочестотния спектър, за да се осигури адекватен и интегриран режим за паневропейско управление на радиочестотния спектър.

3.4	Едновременно със смекчаване на изискванията за нотификация съгласно процедурата по член 7, Комисията следва да засили наблюдението си по отношение на регулаторните механизми, прилагани от националните регулаторни органи (НРО), с цел да се постигне разнообразие на предлагането.

3.5

Комисията следва да отчита различията в условията, според които са регулирани националните пазари, както и да зачита специалната експертиза, която различните НРО притежават, за да отговорят на тези условия. В тази връзка, Комитетът изказва сериозни резерви по отношение на правото на вето на Комисията в рамките на процедурата по член 7 и подчертава, че това право следва да се използва изключително предпазливо.

3.6	Комитетът се опасява, че Регулаторната рамка е прекалено в полза на големите мултинационални доставчици на услуги и мрежи и това може да доведе до образуването на олигополи. Регулаторната рамка следва да вземе предвид това опасение и да не фаворизира неправомерно паневропейските предприятия.

3.7

За да продължи развитието на вътрешния пазар, на хармонизацията на политиката и последователността на регулаторния подход, Комисията следва да се консултира в по-голяма степен с комитетите за „Съобщения “и „Радиочестотен спектър“, както и с Групата на европейските регулатори и Групата по радиочестотния спектър.

3.8

За да бъде предоставена на потребителите информация относно възможностите за избор на предоставяните услуги, Комитетът предлага НРО да бъдат насърчени да публикуват Интернет базирани средства, които да дадат възможност на потребителите да направят сравнение между електронните съобщителни услуги, които им се предлагат (в т. ч. услуги и цени) от различните конкуренти на техния пазар.

3.9

Зелената книга за универсалната услуга, чието публикуване е предвидено за 2007 г., следва да отчита необходимостта от преодоляването на задълбочаващите се различия в инфраструктурата и услугите между най-развитите и най-слабо развитите региони в ЕС. Ако анализ, базиран на средства и на актуализиран и специализиран график, покаже че тази разлика не е преодоляна чрез Задължението за предоставяне на универсална услуга, то трябва да се намерят други алтернативни средства; например, чрез национални инвестиционни програми, финансирани от Структурните фондове на ЕС.

3.10	Комитетът вярва, че поради нарастващото значение, което придобиват широколентовите услуги за икономическото и социално развитие, широколентовата свързаност следва да бъде включена в обхвата на определението на универсалната услуга (17).

3.11	В допълнение, като припомня предложението в Становището на Комитета относно „Преодоляване на широколентовата разлика“ (18), Комисията следва да определи минималните скорости на предаване и качеството на услугите, които се прилагат при дефиницията на „широколентов достъп“.

3.12

Комитетът настоятелно приканва Комисията да работи съвместно с НРО относно изготвянето на общностен режим на санкции, приложим за нарушенията на сигурността на информацията. Също така, следва да се предвидят механизми, които да улеснят достъпа на територията на ЕС на „право на съдебно преследване по бързата процедура “иск от страна на потребителите (чрез индивидуални или колективни искове) срещу отделните нарушители.

3.13

Извън обхвата на регулаторната рамка, Комитетът настоятелно приканва Комисията да разследва систематично нарушенията на сигурността, като нежелателните реклами по Интернет, неразрешеното получаване на информация и хакерството (spam, phishing, hacking), чийто произход е извън ЕС и да потърсят разрешение на междуправителствено ниво.

4. Бележки:

4.1 Подкрепа на Регулаторната рамка и на нейното преразглеждане

4.1.1

Създаването на адекватен паневропейски пазар на електронните съобщителни мрежи и услуги изисква добра регулаторна рамка за координиране и хармонизиране на комплексните политически и социално-икономически фактори. Настоящата рамка доказа своята ефективност чрез създаването на конкурентен, иновационен пазар, осигуряващ висок растеж на съобщителните услуги в Европа, като същевременно бе заявена воля за постигане на баланс между нуждите на доставчиците на услуги, на потребителите и националните интереси.

4.1.2

Настоящата рамка влезе в сила преди 3 години и вече е време да се преразгледат разпоредбите й, предвид натрупания опит и бъдещите предизвикателства. Проучванията на експертите (19), взети предвид от Комисията и обширният процес на проведените консултации с всички заинтересовани участници, събраха изчерпателни данни за прегледа на рамката и предложенията на комисията свидетелстват за това, че всички фактори са били изцяло взети предвид.

4.1.3

Предложенията, съдържащи се в Съобщението и в свързания с него Работен документ на службите на Комисията въвеждат добре балансирани и подходящи промени в настоящата рамка.

4.1.4

Комитетът отбелязва предложенията за премахване на някои остарели разпоредби в рамката.

4.2 Управление на радиочестотния спектър

4.2.1

Важността на радиочестотния спектър като фактор за производство за електронните съобщителни мрежи и услуги (мобилни, безжични и сателитни съобщения, телевизионно и радиоразпръскване) и другите приложения (апарати за съобщения на къси разстояния, отбрана, транспорт, радиолокация и сателитни навигационни системи GPS и Galileo) нарасна значително през последните десет години. Оценява се, че общата стойност на услугите в ЕС, зависещи от радиочестотния сектор надхвърлят EUR 200 милиарда, или между 2 % и 2,5 % от годишния брутен продукт в Европа.

4.2.2

Тъй като по-голямата част от радиочестотния спектър в ЕС е вече предоставен за особена употреба или на особени ползватели, всякакъв вид ново предоставяне не може да се направи освен за сметка на сегашните ползватели. Политиката по отношение на радиочестотния спектър трябва да отчита не само нуждите на електронните съобщения, но и всички други видове употреби на радиочестотния спектър, включително за нуждите на изследванията, аеронавтиката, морското дело, космонавтиката, аудиовизията, отбраната, наблюдението на земната повърхност, медицината, включването, сигурността по пътищата, науката и др. Политиките, съревноваващи се в радиочестотния спектър, са все по-често развивани и одобрявани от Европейския съюз като цяло.

4.2.3

Бързото технологично развитие в комбинация с дигитализирането на трансмисиите и конвергенцията на съобщителните услуги замъглиха връзката между платформите за радиочестотен достъп и услугите, върху които традиционно се опира управлението на радиочестотния спектър.

4.2.4

Като се намалява необходимостта за предоставяне на прекомерен достъп до ресурсите на радиочестотния спектър и се дава възможност за по-широко прилагане на общите оторизации чрез въвеждането на облекчени технически задължения за ползване на радиочестотния спектър, технологичните иновации значително намаляват опасността от интерференции (смущения) между различните ползватели на радиочестотния спектър. Прилагането на тези иновационни технологии би могло да доведе до намаляване на пречките за ползване на радиочестотния спектър, както и да направи използването му по-ефективно.

4.2.5

Спешната необходимост от задоволяване на огромните нужди на паневропейския радиочестотен спектър от нови технологии на електронните съобщителни услуги, както и толкова важната необходимост от защита на радиочестотния спектър от други критични приложения, изисква цялостно преразглеждане на механизмите за управление на радиочестотния спектър в ЕС.

4.2.6

Не е реалистично да се очаква, че различните регулаторни органи в Европа, които понастоящем управляват предоставянето на радиочестотния спектър, ще изготвят единен режим за управление на радиочестотния спектър в Европа. Уместно е да се възложи на един централен орган, Европейската агенция по радиочестотния спектър, да координира, направлява и контролира управлението на този стратегически ресурс. Тъй като дейността на въпросната агенция ще се окаже в много голяма близост и би могла да засегне основни свободи на обществото, тя би трябвало да представя отчет за дейността си пред Европейския парламент и пред Съвета.

4.2.7

Следва да се предостави, чрез съответната регламентация, по-голяма свобода на представителите на търговските интереси, за да се осигури по-ефективно ползване на радиочестотния спектър в областта на електронните комуникации, от гледна точка на целите за най-висока производителност.

4.3 Вътрешен пазар и конкуренция

4.3.1

Създаването на вътрешния пазар е един от основните двигатели на растежа, просперитета и подобряването на качеството на живота в Европа. Чрез съвкупност от насоки, напътствия и задължения, регулаторната рамка изгради необходимата политическа основа за напредъка на вътрешния пазар на електронните съобщителни мрежи и услуги. Това бе постигнато при различните обстоятелства и предизвикателства, които всяка една държава-членка трябваше на преодолее и, едновременно с това, с насърчаване на повишаването на конкуренцията и инвестициите в мрежите и услугите.

4.3.2

Процесът на изграждане на вътрешния пазар следва при всички обстоятелства да бъде гарант за защита на интересите на обществото, „общественото благо“, което следва да бъде поставено над частни или търговски интереси. Пазарът сам по себе си не може да се регулира правилно в полза на общественото благо. Това важи особено за качеството на услугите и в случаите, в които конкуренцията е слаборазвита. Следователно е необходима силна регулаторна рамка, за да се насърчи интересът на по-голямата част от гражданите, както предвижда Лисабонската стратегия, като им се осигурява най-добра технология на най-добра цена.

4.3.3

По-голямата част от доставчиците на услуги и мрежи оперират в рамките на вътрешния пазар. Комитетът се опасява обаче, че регулаторната рамка е прекалено много в полза на големите многонационални доставчици на услуги и мрежи и това може да доведе до образуването на олигополи и на пазара на ЕС, където ще доминират само няколко големи компании. Регулаторната рамка следва да вземе предвид това опасение и да не фаворизира неправомерно паневропейските компании за сметка на националните оператори.

4.3.4

Въпреки че един централизиран европейски регулатор, сходен с този, които вече съществува в банковия сектор, би могъл да спомогне за по-бързото и директно завършване на вътрешния пазар на електронните съобщения, е възможно загубите, които биха възникнали по отношение на експертизата и познанията, които сега се предоставят от националните регулаторни органи, да се окажат в ущърб на някои страни, както и съпротивата на национално ниво срещу създаването на подобен орган би могла да попречи на напредъка за завършването на вътрешния пазар

4.3.5

За момента най-доброто решение е да се запази настоящия режим на децентрализирано регулиране, като се подсили с по-често консултиране от страна на Комисията с Комитета по радиочестотния спектър и със съществуващите консултативни структури. По-добре да се възприеме един общ подход, отколкото да се правят опити да се наложи на всички единно решение.

4.3.6

Въпреки че това не влиза в обхвата на регулаторната рамка, Комитетът се опасява, че бързото нарастване на предлагането на международните медийни услуги чрез електронните съобщителни мрежи би довело до нежелателно разпространение на медийни продукти с ниско качество. Комисията следва да разгледа начините, по които политиката на ЕС би могла да подпомогне производството и разпространението на висококачествени медийни продукти и по-специално на такива, които отразяват богатото културно многообразие в ЕС.

4.4 Права на потребителите

4.4.1

Тъй като комплексността на наличните услуги се задълбочава и възникват нови паневропейски услуги, е от изключителна важност потребителите да бъдат запознати надлежно с възможностите им за избор. Следва те да разполагат с добра информация за различните оферти с цел да се осигури качеството на услугите и прозрачност на цените. Също така, законодателството за защита на потребителите следва да се осъвременява редовно, предвид динамиката на пазара. Комитетът предлага НРО да бъдат насърчени да публикуват Интернет базирани средства, съдържащи стандартизирани показатели, улесняващи потребителите да направят сравнение между електронните услуги, които им се предлагат (в т.ч. услуги и цени) от различните конкуриращи се доставчици на техния пазар.

4.4.2

Ясно е, че директивата за „универсалната услуга “трябва да бъде осъвременена и предложението на Комисията за публикуване през следващата година на Зелена книга като основа за дискусии се приема със задоволство. Въпреки това, е важно хората, които живеят в по-слабо развитите региони да не бъдат допълнително ощетени с премахването на Задължението за предоставяне на универсална услуга от основните доставчици на услуги. Проблемът с „дигиталната пропаст “ще се изостри още повече, когато новите бизнес модели ще доведат до развитие на услугите за доставяне на телевизия по Интернет за гражданите, които имат високоскоростен широколентов достъп.

4.4.3

При евентуално решение, че задължението за предоставяне на универсална услуга вече не е справедлив и практичен начин за гарантиране на предоставянето на главните електронни съобщителни услуги за 21 век, като широколентовия достъп, то следва да се потърсят алтернативни механизми за финансиране, с цел да се преодолее дигиталната пропаст, с помощта например на Структурните фондове на ЕС.

4.5 Сигурност

4.5.1

Комитетът припомня Становището на ЕИСК относно COM(2006) 251 re „Стратегия за сигурно информационно общество — диалог, партньорство и отговорност“, както и призовава за интегрирана стратегия за информационно общество, която включва европейските инициативи.

4.5.2

Пропуските в сигурността на електронните съобщителни мрежи в голяма степен намаляват доверието на потребителите и използването на услугите. В допълнение,тези пропуски могат да засегнат правата на гражданите на ЕС за защита на личния живот. От изключителна важност е Комисията да направи възможното, за да се гарантират сигурността на мрежите и правата на гражданите. Ние приветстваме мерките, предложени в прегледа на рамката за решаване на тези въпроси.

4.5.3

Сигурността на електронните съобщения е от основно значение за приемането и растежа на информационните технологии и услуги. Необходими са строги санкции в целия ЕС, за да се попречи на подобен вид престъпления да подкопаят доверието на потребителите и да забавят развитието на информационното общество. Комитетът настоятелно приканва Комисията да работи съвместно с НРО относно изготвянето на общностен режим на санкции, приложим за нарушенията на сигурността на информацията. Също така, следва да се предвидят механизми, които да улеснят упражняването на „правото на иск “на потребителите срещу нарушителите.

4.5.4

Освен че е застрашена от лица, живеещи на територията на ЕС, сигурността на европейските мрежи и граждани е ежедневно изложена на опасности, идващи от трети страни. Следва да се предприемат всички възможни мерки, за да се преследват по съдебен път извършителите на атаки, включително да се търси отговорност за причинените щети от държавите, от които произхождат тези атаки.

Брюксел, 16 февруари 2007 г.

Председател

наЕвропейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS

(1) Директиви 2002/19/ЕО, 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО, 2002/22/ЕО (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 7) и 2002/58/EО (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).

(2) SEC(2006) 816.

(3) SEC(2006) 817.

(4) COM(2005) 24, 2.2.2005 г.

(5) Регламентирането на услугите с търговски характер като услугите, свързани с Информационното общество и радио и телевизионно разпръскване, които могат да бъдат предоставяни чрез инфраструктури за трансмисии е обхванато в други инструменти на Общността (като директивата за електронната търговия 2000/31/ЕО и директивата за телевизия без граници 89/552/ЕИО). Услугите на информационното общество са обхванати от Директива 2000/31/ЕО определяща процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и правила като „услуга“, „каквато и да е услуга на информационното общество, тоест каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите “(член 17).

(6) COM(2003) 784 final.

(7) COM(2006) 68, 20.2.2006 г.

(8) http://ec.europa.eu/information_society/policy/ecomm/info_centre/documentation/public_consult/review/index_en.htm.

(9) Решение 676/2002/EО относно регулаторната рамка за политиката на Европейската общност в областта на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър) позволява да се хармонизират условията за използване на радиочестотния спектър (чрез Комитета за радиочестотния спектър); Стратегически съвети по политиката относно радиочестотния спектър, събирани чрез Групата за радиочестотна политика.

(10) Виж бележка 6.

(11) Изследване PricewaterhouseCoopers, Лондон, възложено от ГД „Информационно общество и медии “на Европейската комисия за оценка на регулаторната рамка за електронните съобщения — растеж и инвестиции в електронния комуникационен сектор на ЕС (следва публикуване)

(12) Виж свързания работен документ на службите на Комисията, раздел 2.

(13) COM(2005) 411, 6.9.2005 г.

(14) SEC(2006) 816.

(15) COM(2005) 229 final, виж

http://ec.europa.eu/information_society/eeurope/i2010/i2010/index_en.htm.

(16) Становища на ЕИСК относно:

—	Съобщение от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Адаптиране на политиките на e-Business в променящата се среда: Уроците от инициативата „Go Digital “и предстоящите предизвикателства — ОВ C 108 от 30.4.2004 г., стр. 23.

—	Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно въвеждането на многогодишна програма на Общността за насърчаване на безопасното използване на Интернет и новите онлайн технологии — ОВ C 157, 28.6.2005 г., стр. 136.

—	Съобщение от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Да свържем Европа на висока скорост: последни развития в сектора на електронните съобщения — ОВ C 120, 20.5.2005 г., стр. 22.

—	Съобщение от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите i2010 — Европейско информационно общество за растеж и заетост — ОВ C 110, 9.5.2006 г., стр. 83.

—	Съобщение от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — eДостъп — ОВ C 110, 9.5.2006 г., стр. 26.

—	Съобщение от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Преодоляване на широколентовите разлики — ЕИСК 1181/2006.

—	Съобщение от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия за сигурно информационно общество — диалог, партньорство и възлагане на отговорности — R/CESE 1474/2006 в процес на разработване.

(17) COM(2005) 203 и Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга).

(18) Съобщение от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Преодоляване на широколентовите разлики — ЕИСК 1181/2006.

(19) Например проучването подготовка на следващите етапи при регулирането на електронните съобщения, Анализ (2006), Оценка на регулаторната рамка за електронните съобщения — растеж и инвестиции в сектора на електронните съобщения в ЕС, London Economics съвместно с Price Waterhouse (2006).

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 97/34

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Отношения между ЕС и Япония — ролята на гражданското общество

(2007/C 97/12)

На своята пленарна сесия на 17 януари 2007 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по: Отношенията между ЕС и Япония: ролята на гражданското общество.

С писмо от 6 април 2006 г. г-жа Benita Ferrero-Waldner, член на Европейската комисия, отговарящ за външните отношения и европейската политика на съседство, насърчи тази инициатива.

Секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие становището си на 24 януари 2007 г. Докладчик — г-жа Päärendson.

На 433-а си пленарна сесия, проведена на 15-16 февруари 2007 г. (заседание на 16 февруари), Европейският икономически и социален комитет прие следното становище със 112 гласа „за“, 3 гласа „против “и 28 гласа „въздържал се“.

1. Резюме и препоръки

1.1	Комитетът беше насърчен от Европейската комисия да изследва развитието на гражданското общество в Япония и да обмисли начини, по които Европейският съюз (ЕС) би могъл да си сътрудничи с него, за да задълбочи укрепването на отношенията между ЕС и Япония.

1.2	ЕС и Япония споделят множество общи ценности и интереси. Съществуват много области, в които е установено добро сътрудничество на официално равнище.

1.3	Нараства важността на японските интереси в регионалното сътрудничество по модела на „функционалната интеграция“.

1.4	Все повече нараства важността на гражданското общество в Япония, въпреки че то се съсредоточава повече върху местни и регионални въпроси.

1.5	Понастоящем съществуват относително малко области, в които гражданските общества на ЕС и Япония да имат силни връзки, въпреки че все повече се признава, че споделяме едни и същи предизвикателства, което показва, че е назрял моментът контактите да се увеличат.

1.6	Установяването на повече и по-тесни контакти ще отнеме значително време, като от голямо значение ще бъде идентифицирането на най-добрите партньори.

1.7	Провеждането на среща за откриването на общите проблеми и обсъждането на начини, по които да започне тяхното решаване, би могло да бъде важна първоначална стъпка.

1.8	Подходящите организации на гражданското общество от двете страни трябва редовно да се включват в подходящи семинари и сходни събития.

1.9	С течение на времето може да се помисли за по-структуриран диалог по модела на кръглата маса.

1.10	Двата Европейски института (оттук нататък наричани за краткост Центрове на ЕС) в Япония предлагат база за контакти и партньорство.

1.11	Изискваното финансиране би трябвало да се намали чрез по-засиленото използване на технически средства като видеоконференции и глас чрез Интернет протокол.

2. Въведение

2.1

След разрастването на по-ранното сътрудничество, през 2001 г. ЕС и Япония решиха да започнат дебати по сътрудничеството между ЕС и Япония под названието „Оформяне на общото бъдеще“ (1). Този план за действие имаше четири раздела („цели“). Последната цел (IV цел) се наричаше „Да приобщим народите и културите “и включваше „развиване на връзки между гражданското общество и насърчаване на междурегионалния обмен“. Важна е също и III цел (справяне с глобалните и обществени промени).

2.2

Някои наскоро проведени събития по връзките между гражданското общество бяха много успешната „Година на обмен между народите “през 2005 г., създаването на двата Центъра на ЕС в Япония (2) в района на Токио (3) и на Канзай (4), както и съвместният симпозиум в Брюксел през м. април 2006 г. за обсъждане на постигнатия до тогава напредък по плана за действие „Оформяне на общото ни бъдеще “и разискването на необходимите възможни изменения в него, които да позволят да се отрази променящото се положение в Япония, ЕС и на други места.

2.3	Целта на настоящето становище е да се обсъди развитието на японското гражданско общество и да се проучат начините, по които европейското гражданско общество, и по-специално ЕИСК, биха могли да си сътрудничат за по-нататъшното укрепване на отношенията на ЕС с Япония (5).

2.4	ЕИСК определя „гражданското общество “като „всички организационни структури, чиито членове имат цели и отговорности от общ интерес и които се явяват посредници между публичните власти и гражданите“ (6).

3. Предистория

3.1

Япония е основен актьор в Източна Азия, регион с нарастваща икономическа важност, където регионалното сътрудничество се подобрява бързо, но нараства загрижеността за сигурността. Тъй като източноазиатския регион, включително Китай, става все по-важен за ЕС, по-близки отношения с Япония ще осигурят равновесие и предполагат засилено сътрудничество по регионални въпроси (7).

3.2

Япония е и един от стратегическите партньори на ЕС. Въпреки че Европа и Япония се намират на противоположни краища на земното кълбо и че имат сложни и много характерни култури, ние имаме много общо. И двете са големи икономически субекти, които желаят да играят все по-голяма международна роля. Споделяме много фундаментални ценности, както и много общи интереси и опасения. И на двете места обществата са демократични. От наш взаимен интерес е да затвърдяваме и задълбочаваме отношенията си и взаимното си разбиране.

3.3

От икономическа гледна точка Япония се явява петият по големина експортен пазар за ЕС с 6,6 %, а ЕС — вторият по големина експортен пазар за Япония. В момента БВП там нараства с около 2,7 % годишно, а безработицата е около 4,5 %. Япония осигурява около 14 % от световния БНП (Китай — 3,4 %), а средният й доход на глава от населението възлиза на 32 230 щ.д. (в Китай — на 780 щ.д.).

3.4

На по-ранните етапи на сътрудничеството обща загриженост представляваха основно темите, свързани с търговията и други икономически фактори, които включваха значими чуждестранни инвестиции и в двете посоки. И за двете страни икономическите реформи са важни за подобряване на конкурентоспособността в глобализирания свят при запазване на собствените им социални модели и зачитане на устойчивия растеж.

3.5

Вече има много сектори, в които сътрудничеството между ЕС и Япония е добре установено. Например, постоянно се провеждат форуми за обсъждане на индустриалната политика, науката и технологиите, информационната технология, заетостта, социалните въпроси, електронната търговия, научноизследователската дейност, помощта за развитие и закрилата на околната среда. През 2006 г. японските социални партньори показаха нарастващ интерес към практиката на корпоративната социална отговорност. Освен това Диалогът между ЕС и Япония за реформа в регулирането (създаден преди около 12 години) разглежда последователно всички въпроси на регулирането. В Приложение I се съдържат подробности за някои програми. В този диалог участват много от генералните дирекции на Европейската комисия, както и държави-членки на ЕС.

3.6	В Япония се наблюдава постепенно нарастване на т. нар. „усещане за близост “с Европа. Но наскоро присъединилите се държави-членки са все още слабо познати там.

4. Развитие на гражданското общество

4.1

Както беше споменато по-горе, японската култура (8) и социални условия са твърде различни от тези в ЕС. Затова не е изненадващо, че и японските граждански организации са различни. Най-очевидната разлика е, че доскоро държавата играеше твърде определяща роля в оформянето на гражданското общество; освен от социалните партньори, организациите трябваше да получат одобрение и от властите, на чийто надзор впоследствие подлежаха.

4.2

Това се приемаше от обществеността, тъй като комбинацията от елитна централна бюрокрация и огромни индустриални интереси (подкрепяни от парламентаристите) позволяваше решенията по политиките да се взимат и прилагат бързо и ефективно; всичко това подпомагаше икономическия растеж (9). Тези обстоятелства силно ограничаваха ролята на гражданското общество в доброто управление. В действителност концепциите за гражданско общество, добро управление и отчетност дори не съществуваха в тогавашния ежедневен език.

4.3

В края на 1980-те години се спука т. нар. „икономически балон“; това доведе до период на дефлация и икономическа стагнация, които бяха преодолени едва наскоро. След това през 1990-те години се случиха няколко скандала с високопоставени служители, които започнаха да подкопават общественото доверие в това господство на държавните и големите индустриални интереси. Това, редом с неудачното справяне със спасителните и възстановителни работи след Голямото земетресение в Ханшин и Авадзи в област Кобе през 1995 г., показа на обществеността ефективността (и потенциала) на някои граждански организации. Така се стигна до приемането през 1998 г. на нов закон за „Организациите с нестопанска цел “(ОНЦ), с който се призна, че гражданските организации могат да играят важна роля в доброто управление (10). Този закон премахна много от пречките пред развитието на ОНЦ, както и по-голямата част от твърде тежкия бюрократичен надзор. Това е една от промените, които направи японското общество и политика по-малко регулирани и централизирани.

4.4

Оттогава гражданското общество започна да се променя; бързо нараства броят на организациите, като най-много са тези, които засягат групи, подчертаващи независимостта си от властите. В момента в Япония се обсъжда въпросът как най-пълно да се използват всички активи, с които разполага японското общество. Това ще доведе до нарастване на важността и влиянието на гражданските организации. Вече има наченки на по-добро разбиране на демократичния процес на участието и всички законодателни проекти са предоставят в Интернет за бележки; но, според гражданските организации, възгледите на гражданското общество (освен тези на социалните партньори) често пъти нямат достатъчно влияние върху окончателните решения.

4.5

При обсъждане на японското гражданско общество обикновено то се групира в две основни категории. Първата са неправителствените организации (НПО), които основно предоставят услуги за развитие и хуманитарна дейност в чужбина. Те се финансират в по-голяма степен от правителството (Министерството на външните работи); работят в тясно партньорство с властите по програмите за официална помощ за развитие и редовно се срещат с правителството, за да насърчават диалога и тясното сътрудничество. Но техните финансови и човешки ресурси остават ограничени.

4.6

Вторите са ОНЦ, които се занимават с широк кръг дейности; включват социалните партньори, търговските и професионални организации и активистите в екологичния, потребителския, земеделския, културния и други сектори. Тези заинтересовани организации ще играят все по-важна роля в диалога, който начева в японските предприятия и в предприятията с чуждестранни собственици, за тяхната социална отговорност, като се запазва доброволния характер. Освен това много важна роля играят организациите в здравеопазването. Понякога и те получават финансиране от властите. Много значителна част от тях са концентрирани главно върху финансиране на местни и регионални решения по местни и регионални проблеми; работят в полза на местните общности. Затова има много малко национални ОНЦ.

4.7	Младежите са също добре представени в студентски и други организации.

5. Настоящи контакти между граждански организации от Япония и ЕС

5.1

Докато контактите между властите на Япония и ЕС са многобройни и редовни (вж 3.5 по-горе и Приложенията) и тяхната важност често се подчертава от политическите лидери и от двете страни, връзките между повечето граждански организации са доста по-ограничени. Но в някои области вече съществуват силни и активни връзки.

5.2 Социални партньори

Работодатели — Nippon Keidanren (Японска федерация на бизнеса) е всеобхватна икономическа организация, създадена през май 2002 г. от сливането на Keidanren (Японска федерация на икономическите организации) и Nikkeiren (Японска федерация на сдруженията на работодателите). Сред нейните 1 662 членове 1 351 са фирми, 130 индустриални сдружения и 47 регионални икономически организации (към 20 юни 2006 г.).

Профсъюзите са относително слаби, както числено, така и ресурсно. Около 20 % от работниците членуват в профсъюз. Около две-трети от тях членуват в основната профсъюзна организация (RENGO) (11). RENGO има бюро в Брюксел. Има достъп до много информация от Европейската конфедерация на синдикатите [ETUC] и често изпраща свои представители на заседанията на работническите организации в държавите-членки.

5.3

Кръглата маса за диалог между бизнеса на ЕС и Япония (работодатели) заседава веднъж годишно от десет години насам, за да обсъжда начини за подобряване на икономическите и търговски отношения, както и все повече глобални въпроси, като този за енергетиката. Техните предложения се представят на годишната двустранна среща между ЕС и Япония на политическите лидери, които са готови да ги вземат предвид. Освен това бизнес организациите в Япония и ЕС от отдавна подържат диалог по широк кръг от теми.

5.4

Изправени пред световни предизвикателства като безопасност на храните и етикетиране, организациите на потребителите от ЕС и Япония се срещат от шест години насам. Други примери за сътрудничество са ежегодните диалози между журналисти, граждански движения, НПО и еколози. Също така съществува академично сътрудничество между университетите, колежите и научноизследователските институти, което ще бъде укрепено от скорошното създаване на двата европейски института в Япония. Академичните институции в Япония поддържат особено тесни връзки помежду си, както и с други такива институции в ЕС.

5.5

Като признаха необходимостта от лични контакти за развитието на по-добро разбирателство, ЕС и Япония се съгласиха 2005 г. да бъде „Година на обмен между народите“. Това беше успешна програма, по която бяха организирани около 1900 събития и в момента се обсъжда последваща програма. Предизвикателството е да се запази и надгради постигнатото.

5.6

Текущите контакти са много полезни и показват, че е възможно да се установят трайни контакти, при които е ясно, че изходната точка са споделените предизвикателства, пред които сме изправени, в контекста на променящия се свят с глобализирани практики и стандарти и нараснала нужда от конкурентоспособност. Това са предизвикателствата на устойчивото развитие (особено в областта на енергийната сигурност, „зелените поръчки“ (12) и природни ресурси), помощ за развитие (област, в която ЕС и Япония са основните донори за целия свят), застаряващото население (с последващия ефект върху пенсиите, здравеопазването и социалната помощ), имиграция, работа в многоетнически общества, постигане на баланс между професионалния и семейния живот и заетостта. Корпоративната социална отговорност и равновесието между половете са други области, където общите интереси започват да се изясняват. Ще бъде полезно да се обменят възгледи по тези теми.

5.7	ЕИСК има известни неформални връзки с Центъра на ЕС в Канзай. Понастоящем това са единствените му връзки, въпреки че много от членовете на ЕИСК имат известен опит в работа с японски организации.

6. Възможни действия за изграждане и поддържане на отношения между гражданските общества на ЕС и Япония

6.1

Ясно е, че при справянето с общите предизвикателства гражданското общество може да играе значима роля и в ЕС, и в Япония за общото разбиране и във връзките помежду ни. Гражданските организации ще допринесат към продължаващия политически процес между ЕС и Япония чрез двустранни дискусии и разясняване на позициите си. Ясно е, че има още много да се направи за развиването на съответните раздели от плана за действие ЕС-Япония (13), в които участва гражданското общество; както и че това ще е важен елемент, добавящ стойност към отношенията между ЕС-Япония.

6.2

Първата цел на изграждането на контактите между организираното гражданско общество в Япония и ЕС трябва да бъде взаимното познаване и разбиране; това ще доведе до изграждането на мрежи от контакти. Само по този начин можем да започнем да си сътрудничим правилно, за да допринесем към съществуващите силни връзки между нашите власти. Това няма да е бърз процес, но ще бъде полезно да се поиска съдействие от Комисията и от японските власти за една първоначална среща, на която да се идентифицират общи проблеми и да се обсъдят по-нататъшни действия, включително кои организации биха могли най-ползотворно да представляват и двете страни (14); а оттам ще последва съсредоточена работа, включително съвместни действия. Участниците трябва да са представители на гражданските общества в ЕС и Япония, които да станат основа за по-нататъшни контакти. Делегатите за тази среща от страна на ЕС в мнозинството си би трябвало да дойдат от ЕИСК и социалните партньори на европейско ниво.

6.3

Комисията може да помисли дали да не включва граждански организации от ЕС и Япония във всички подходящи семинари и сходни събития; добре е японските власти да бъдат насърчени да направят същото. Така с времето партньорите ще изградят разбиране и ще изградят мрежи от връзки, които после могат да бъдат използвани за всякакви други контакти. По време на срещите между Комисията и японските й партньори идентифицирането на такива събития трябва да е постоянен елемент от дневния ред.

6.4

Много важен ще е подборът на подходящи теми за обсъждане с гражданските организации. Когато на официалните срещи се идентифицират теми, по които би било полезно да се чуе мнението на гражданските организации, Комисията и японските власти би трябвало да обмислят възлагането на тази задача на ЕИСК заедно с японските му партньори. На такива съвместни срещи синдикалните организации биха могли да обсъждат, например, основните стандарти на МОТ. Първоначално такива задачи могат да се възлагат на специално създадени групи; а когато е подходящо да се обмисли създаването на малки съвещателни групи ad hoc (15).

6.5

Като признават нарасналата важност за Япония на регионалното сътрудничество, гражданските организации от ЕС могат да предложат своя опит в това как се помага на държави на различен етап на развитие да станат по-интегрирани, според доктрината за „функционалната интеграция“. Интересни примери могат да бъдат предложени от опита на някои по-нови държави-членки в създаването на устойчиви граждански организации и насърчаването на властите да ги включват в процедурите по съгласуване и взимане на решение. Успехът, с който ЕС сдържа и намалява потенциалните съперничества и конфликти, също би могъл да послужи за полезен пример, който да помогне по отношение на безпокойството за регионалната сигурност.

6.6

Създаването на двата Европейски центъра в Япония (Центрове на ЕС в Токио и в Канзай) предлага възможности за изграждане на мрежи и на разбиране. Например:

—	ЕИСК би могъл да играе ролята на контактно място за подпомагане и информация;

—	това може да включва дейности по улесняване на търсещите контакти (с определена цел) в съответните си местни области да се свържат помежду си;

—	може да включва взаимното предоставяне на места за подходящи семинари (или друга работа) както за оратори, така и за участници;

—

ЕИСК би могъл да предложи да се изказва по темите, свързани с ЕС, в които участва; процеси на взимане на решение в ЕС, ролите на гражданските организации на равнище ЕС и на национално равнище, ролята на социалните партньори, начините, по които предприятията се справят с етапите на обсъждане и на прилагане на законодателството на ЕС;

—	ЕИСК би могъл да предложи редовни стажове, за които Центровете на ЕС да кандидатстват.

Центърът на ЕС в Канзай вече обмисля възможността за съвместно организиране на серия от семинари/работни срещи по конкретни теми. В този контекст възможните първоначални теми ще са етикетиране на храните, опазване на околната среда и застаряващото общество.

6.7

Важно е да се отбележи, че университетите (и други сходни органи) са изключително важни в японското общество и предлагат друг подход към разбирателството между гражданските организации. Те могат да помогнат за въвличането на младежта, която ще е основният фактор в изграждането на дългосрочни контакти.

6.8

ЕИСК може също да обмисли създаването на малка контактна група, която да помага за актуализирането на данните за връзка и да предложи точка за контакти за японските партньори. Когато гражданските общества започнат да се разбират по-добре в по-дългосрочен план, може да се помисли за някакъв постоянен орган по модела на Кръглата маса.

6.9	Трябва да продължи да се поддържа контактът със съвместния парламентарен комитет ЕС и Япония, за да се гарантира разбирането и, там където е уместно, използването за общото благо на ролята и потенциала на гражданското общество.

6.10

Финансирането, както винаги, ще бъде от особено значение. Но разходите за това не би трябвало да са големи, когато се използват нови технически средства като видеоконференции и глас чрез Интернет (VoIP), които могат да помогнат за намаляването на разходите в много случаи, най-вече при контактите между малки групи ad hoc, които могат да бъдат създадени.

Брюксел, 16 февруари 2007 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS

(1) „Оформяне на общото бъдеще“, план за действие по сътрудничеството между ЕС и Япония; Среща на върха между Европейския съюз и Япония, Брюксел, 2001 г.

(2) Центровете на ЕС се финансират от ЕС и имат за задача да преодолеят липсата на информираност между Япония и ЕС като се позволи на студентите от двата факултета да учат за Европейския съюз.

(3) Участват следните учебни заведения: Университетът Хитоцубаши, Международният християнски университет, Токийският университет за чуждестранни изследвания и Колежът Цуда

http://www.euij-tc.org.

(4) Участват следните учебни заведения: Университетът Кобе, Университетът Куансей Гакуин и Университетът Осака

http://euij-kansai.jp/index_en.html.

(5) Вж писмото от г-жа Ferrero-Waldner, член на Комисията, D/06/468 от 6 април 2006 г.

(6) Вж COM (2005) 290 за по-пълно определение.

(7) Вече съществуват значителен брой регионални органи, някои от които предвиждат и европейско участие. Важни примери са Срещата „Азия-Европа “(ASEM) и Фондацията „Азия-Европа “(ASEF). Участието в тези органи може допълнително да увеличи стойността на сътрудничеството между гражданските общества на ЕС и Япония.

(8) Японската култура има своята дългогодишна история и е повлияния до голяма степен от това, че страната е била откъсната от останалия свят в продължение на векове.

(9) Този успех доведе до „легитимност на резултата “(„output legitimacy“), която се основаваше на ефективността при изпълнение на целите, в ущърб на „легитимността на процеса “(„input legitimacy“), основана на демократичния процес на участието.

(10) От японска гледна точка ЕС също преживя кризи, като събитията, довели до оставката на Комисията на Сантер, почти по същото време, която доведе до преосмислянето на доброто управление на ЕС и оттам до повече участие на гражданското общество на ЕС в процеса на оформяне на политиките.

(11) В RENGO членуват 6 500 000 служители (към юни 2006 г.).

(12) Под „зелени поръчки “се разбира системата за обществени поръчки, която изисква значителен процент от поръчката да включва продукти, щадящи природата.

(13) Вж точка 2.1 по-горе.

(14) Въпреки че някои японски партньори, като Японският център за международен обмен и Центровете на ЕС могат да помогнат, в началото ще е необходимо да се потърси съвет от японските власти.

(15) Езикът, както винаги, ще представлява известна бариера.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 97/39

Резолюция на Европейския икономически и социален комитет относно Изпълнение на ревизираната Лисабонска стратегия

(2007/C 97/13)

На 23 и 24 март 2006 г. в Заключенията на Председателството (точка 12) Европейският съвет приветства подетата от Европейския икономически и социален комитет инициатива за засилване на ангажираността с Лисабонската стратегия на равнището на Общността. Той насърчи Европейския икономически и социален комитет да продължи работата си и поиска от Комитета да изготви в началото на 2008 г. обобщен доклад в подкрепа на Партньорството за растеж и заетост. Настоящата резолюция определя позицията на ЕИСК относно ревизирана Лисабонска стратегия и работата му по този въпрос:

Изпълнението на обновената Лисабонска стратегия

На заседанието на Бюрото си на 14 февруари 2007 г. Европейският икономически и социален комитет реши да представи резолюция на пролетната среща на върха на ЕС. На пленарната си сесия на 15 и 16 февруари 2007 г. (заседание на 15 февруари 2007 г.) Европейският икономически и социален комитет прие настоящата резолюция с 125 гласа „за “и 10 гласа „въздържал се“.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства последващите действия, които Европейската комисия предприе по представените от държавите-членки Национални програми за реформи (НПР). Въпреки това, ЕИСК изразява опасение, че подновяването на Лисабонската стратегия през 2005 г. все още не е постигнало информираност и подкрепа за Стратегията от страна на обществеността. ЕИСК подчертава, че политическата ангажираността на държавите-членки по отношение на съвместно поетите в Съвета ангажименти, е от ключово значение. Освен горепосочените задължения на държавите-членки, са необходими и ефективни партньорства и нови съюзи със социалните партньори и гражданското общество. Трябва да се гарантира ефективно управление на много равнища, включително и консултиране със заинтересованите страни, което трябва да бъде предмет на внимателен мониторинг от страна на Европейската комисия.

1.1

ЕИСК е убеден, че сегашният метод на оценка трябва да бъде допълнен от прозрачни показатели и критерии за измерване на постиженията на държавите-членки с оглед на изпълнението на стратегията. За тази цел съобразените за всяка държава-членка препоръки следва до доведат до целенасочена дискусия и, евентуално, до преразглеждане в Съвета, за да могат да бъдат идентифицирани ключови области за бъдещи действия.

1.2

ЕИСК е на мнение, че при дефинирането и изпълнението на Националните програми за реформи (НПР) следва да се осъществят навременни консултации с организираното гражданско общество на национално ниво, така че всички заинтересовани страни да поемат отговорност за процеса на постигане на истинско партньорство и участие. Националните икономически и социални съвети, и сходните на тях органи в страните, където има такива, следва да играят важна роля.

1.3

ЕИСК напълно подкрепя отделянето на по-голяма внимание на ревизираната стратегия. През лятото ЕИСК ще представи четири информационни доклада относно Инвестиции в знанието и иновациите, Потенциал на предприятията, особено на МСП, Заетост в приоритетните категории и Енергийна политика за Европа като основа за обобщения си доклад до Европейския съвет през 2008 г. Тези доклади ще се изготвят в тясно сътрудничество с националните икономически и социални комитети и със сходни органи, които включват гражданското общество.

1.4

ЕИСК подчертава, че за пълноценното осъществяване на ревизираната Лисабонска стратегия изисква координирана макроикономическа политика, която активно да насърчава растежа и заетостта. Настоящата положителна икономическа перспектива не следва да поставя под въпрос амбициите на Съвета по отношение на изпълнението на стратегията. Взаимозависимостта между националните икономики означава, че структурните реформи следва да се осъществяват, като се отчита европейската перспектива. Следователно НПР следва да бъдат включени в паневропейска макроикономическа политическа рамка, за която би следвало да допринесат всички заинтересовани страни. Световният контекст непрекъснато трябва да се отчита.

1.5

ЕИСК подчертава, че успоредно с това следва да се осигури продължаваща индустриална промяна, качеството на заетост и качество на живот. Тази цел трябва да представлява симбиоза от конкурентоспособност, социално сближаване и устойчиво развитие. В работата си по постигането на тази цел, Европа и държавите-членки трябва да разчетат посланието на възобновената Лисабонска стратегия, така че обикновените хора ясно да разберат целите й. Това изисква комуникация, която досега липсваше.

2.	ЕИСК разглежда цялата стратегия като динамичен процес, който изисква непрекъснато съгласуване в държавите-членки и в Съвета, както и с Европейската комисия. За да се постигне това, следва да се обърне внимание на следните въпроси:

2.1

На национално и регионално равнище:

—	приоритетите, свързани с Лисабонската стратегия, включително и допълнителните ресурси, следва да бъдат по-ясно идентифицирани в националните бюджети;

—

цялата верига от образователните и обучителни системи следва да бъде разгледана отблизо и съдържанието на общообразователните програми и програмите за научно и техническо обучение следва да бъде на възможно най-високо равнище, с цел да се позволи на хората да се адаптират към промените на средата и да се насърчи участието на гражданите, създаването на по-качествени работни места, предприемаческия дух и иновациите;

—	трябва да се обърне внимание на демографските промени и техните последици им във финансова област, пазара на труда и здравеопазването.

—	иновативните реформи на пазара на труда трябва да се ръководят от разпоредби за съчетаване на гъвкавост и сигурност, разпоредби, които едновременно насърчават конкурентоспособността и социалната сигурност;

—	трябва да се постигнат целите от Барселона относно научноизследователската и развойна дейност;

—	държавите-членки трябва да използват ефективно обмена на най- добри практики, който също така трябва да е от полза за насърчаване на конвергенцията на целите в цяла Европа.

2.2

На европейско равнище:

—	съветът и Комисията трябва да определят графици и срокове за постигане на съгласуваните приоритети;

—	необходима е обща енергийна политика;

—	от голямо значение е да се обърне внимание на промяната в климата;

—	европейските фондове (Регионалният фонд, Социалният фонд и VII рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и иновации) и други финансови инструменти на ЕС като Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации трябва да имат за цел приоритетите от Лисабонската стратегия;

2.3

При всички нива се изисква:

—	по-специфично и конкретно сътрудничество със социалните партньори и други заинтересовани страни при формулиране на политики и последващи действия, свързани с Лисабонската стратегия;

—	изключително важни са дневният ред за по-добро регулиране и добре работещ вътрешен пазар, който да отразява целите за икономическо, социално и екологично развитие в контекста на глобалните промени.

3.	ЕИСК настоятелно приканва Европейския съвет да подкрепи напълно така очертания подход и да привлече организираното гражданско общество като по-активен участник в изпълнението на ревизираната Лисабонска стратегия.

Брюксел, 15 февруари 2007 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS

		ISSN 1830-365X
Официален вестник на Европейския съюз		C 97

Издание на български език	Информация и известия	Година 50 28 април 2007 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	III Подготвителни актове
	Европейски икономически и социален комитет
	433-ата пленарна сесия на кр от 15 и 16 февруари 2007 г.
2007/C 097/01	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски консултативен комитет за политиката на Общността в областта на статистическата информация COM(2006) 653 def. — 2006/0217 (COD)	1

2007/C 097/02	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на стандарти за екологично качество в областта на политиката за водите и изменение на Директива 2000/60/EОCOM(2006) 397 final — 2006/0129 (COD)	3

2007/C 097/03	Становищe на Европейския Икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията: Спиране на намаляването на биоразнообразието до 2010 г. и отвъд нея — запазване на услугите, предлагани от екосистемите, за благото на човекаCOM(2006) 216 final	6

2007/C 097/04	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Директива на Европейския парламент и Съвета относно комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (кодифицирана версия) COM(2006) 543 final 2006/0170 (COD)	12

2007/C 097/05	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Съвета относно чистопородните разплодни животни от рода на едрия рогат добитък (кодифицирана версия) COM(2006) 749 final — 2006/0250 (CNS)	13

2007/C 097/06	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно минималните изисквания за безопасност и здраве на работниците при използването на работни съоръжения по време на работа (втора специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от директива 89/391/ЕИО) (кодифицирана версия) COM(2006) 652 final — 2006/0214 (COD)	14

2007/C 097/07	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозиция на азбест по време на работа (кодифицирана версия)COM(2006) 664 final — 2006/0222 (COD)	15

2007/C 097/08	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Европейската политика в областта на логистиката	16

2007/C 097/09	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия за сигурно информационно общество — Диалог, партньорство и оправомощаванеCOM(2006) 251 final	21

2007/C 097/10	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно прегледа на Регулаторната рамка на ЕС за електронните съобщителни мрежи и услуги	27

2007/C 097/11	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение от Комисията по член 138, параграф 2 от Договора за ЕО относно укрепване на морските трудови стандарти COM(2006) 287 final	33

2007/C 097/12	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Отношения между ЕС и Япония — ролята на гражданското общество	34

2007/C 097/13	Резолюция на Европейския икономически и социален комитет относно Изпълнение на ревизираната Лисабонска стратегия	39