ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/2

Решение на Съда (трети състав) от 15 март 2007 г. — British Airways plc/Комисия на Европейските общности, Virgin Atlantic Airways Ltd

(Дело C-95/04 P) (1)

(Обжалване - Злоупотреба с господстващо положение - Авиокомпания - Споразумения със туристическите агенции - Премии, свързани с нарастване на продажбите на билети на тази компания през даден период в сравнение с референтен период - Премии, предоставени не само за продадените билети след достигане на определен брой продажби, но и за всички продадени билети през разглеждания период)

(2007/C 95/02)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: British Airways plc (представители: R. Subiotto, Solicitor, R. O'Donoghue, barrister, W. Wood QC)

Други страни в производството: Комисия на Европейските общности (представители: P. Oliver, A. Nijenhuis и M. Wilderspin), Virgin Atlantic Airways Ltd (представители: J. Scott, solicitor, C. West, barrister и N. Green, QC)

Предмет

Жалба, предявена срещу решение на Първоинстанционния съд (първи състав) от 17 декември 2003 г. British Airways/Комисия (T-219/99), с което се отхвърля като неоснователен иска за отмяна на решението на Комисията от 14 юли 1999 г. по процедура по приложение на член 82 от Договора (IV/D-2/34.780 — Virgin/British Airways) относно сключените между British Airways и туристическите агенции споразумения за установяване на системи за комисионни и други предимства, свързани с увеличението на обема на продажбите на билети на споменатата авиокомпания

Диспозитив

1)	Жалбата се отхвърля.

2)	Осъжда се British Airways plc да заплати разноските.

(1) ОВ C 106, 30.4.2004 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/2

Решение на Съда (голям състав) от 6 март 2007 г. (искане за преюдициално заключение, направено от Finanzgericht Köln — Германия) — Wienand Meilicke, Heidi Christa Weyde, Marina Stöffler/Finanzamt Bonn-Innenstadt

(Дело C-292/04) (1)

(Данък върху дохода - Данъчен кредит за дивиденти, изплатени от местни дружества - Членове 56 ЕО и 58 ЕО - Ограничаване на действието на решението във времето)

(2007/C 95/03)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Finanzgericht Köln

Страни в главното производство

Ищци: Wienand Meilicke, Heidi Christa Weyde, Marina Stöffler

Ответник: Finanzamt Bonn-Innenstadt

Предмет

Искане за преюдициално заключение — Finanzgericht Köln — Тълкуване на член 56 ЕО и член 58 ЕО — Режим на данък върху дохода, който предвижда „данъчен кредит “за дивиденти, разпределени от национални дружества с изключение на дивидентите, разпределени от дружества със седалище в друга държава-членка

Диспозитив

Членове 56 ЕО и 58 ЕО следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчна уредба, по силата на която, при разпределяне на дивиденти от капиталово дружество, акционер, който е местно данъчно задължено лице в държава-членка, може да се ползва от данъчен кредит, изчислен в зависимост от данъчната ставка за разпределената печалба по корпоративния данък, когато дружеството, което разпределя дивидентите, е установено в същата, но не и когато това дружество е установено в друга държава-членка.

(1) ОВ C 228, 11.09.2004 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/3

Решение на Съда (голям състав) от 6 март 2007 г. (искане за преюдициално заключение от Tribunale di Larino, Tribunale di Teramo-Италия) — наказателни производства срещу Massimiliano Placanica (C-338/04), Christian Palazzese (359/04), Angelo Sorricchio (360/04)

(Съединени дела C-338/04, 359/04 и 360/04) (1)

(Свобода на установяване - Свободно предоставяне на услуги - Тълкуване на членове 43 ЕО и 49 ЕО - Хазартни игри - Събиране на залози върху резултати от спортни състезания - Изискване за концесия - Изключване на икономически субекти, учредени в някои от правно-организационните форми на капиталовите дружества - Изискване за разрешение от полицията - Наказателни санкции)

(2007/C 95/04)

Език на производството: италиански

Препращащи юрисдикции

Tribunale di Larino, Tribunale di Teramo

Страни в главните производства по наказателните дела

Massimiliano Placanica (C-338/04), Christian Palazzese (359/04), Angelo Sorricchio (360/04).

Предмет

Искане за преюдициално заключение — Tribunale di Larino — Тълкуване на член 43 ЕО и следв. и на член 49 ЕО, както и на Решението на Съда, постановено по дело С-243/01, Gambelli и други — Национален закон, който въвежда санкции за рекламирането и събирането на залози върху резултатите от различни и, по-специално, от спортни състезания — Събиране на залози по дистанционен път от икономически субект без лиценз за сметка на дружество, притежаващо разрешение и упражняващо дейност в друга държа-членка

Диспозитив

Национална уредба, която забранява упражняването на дейности по събирането, приемането, регистрирането и предаването на предложения за залагания, най-вече върху резултати от спортни състезания, в отсъствието на издадена концесия или полицейско разрешение от съответната държава-членка, съставлява ограничение на свободата на установяване, както и на свободното предоставяне на услуги, предвидени съответно в членове 43 ЕО и 49 ЕО.

2)	Препращащите юрисдикции следва да проверят дали националната уредба, доколкото ограничава броя на действащите в отрасъла на хазартните игри икономически субекти, действително изпълнява задачата да се предотврати провеждането на дейности в този отрасъл с престъпна или измамлива цел.

Членове 43 ЕО и 49 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална уредба като разглежданата по делата в главните производства, която изключва и, още повече, продължава да изключва от отрасъла на хазартните игри икономически субекти, учредени като капиталови дружества, чиито акции се котират на регулираните пазари.

Членове 43 ЕО и 49 ЕО следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална уредба като разглежданата по делата в главните производства, която налага наказателна санкция на лица като подсъдимите по главните производства заради това, че са упражнявали организирана дейност по събирането на залози без концесия или полицейско разрешение, изисквани по националния закон, при положение че тези лица не са могли да се снабдят с упоменатите концесии или разрешения заради отказа на тази държава-членка, в нарушение на общностното право, да им издаде същите.

(1) ОВ C 273, 6.11.2004 г.

ОВ C 262, 23.10.2004 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/4

Решение на Съда (голям състав) от 27 февруари 2007 г. — Gestoras Pro Amnistia, Juan Mari Olano Olano, Julien Zelarain Errasti /Съвет на Европейските общности, Кралство Испания, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(Дело C-354/04 P) (1)

(Жалба - Европейски съюз - Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Общи позиции 2001/931/ОВППС, 2002/340 ОВППС и 2002/462/ОВППС - Мерки относно лица, групи и образувания, участващи в извършването на терористични действия - Иск за обезщетение - Компетентност на Съда)

(2007/C 95/05)

Език на производството: френски

Страни

Ищци: Gestoras Pro Amnistia, Juan Mari Olano Olano, Julien Zelarain Errasti (представители: D. Rouget, адвокат)

Други страни в производството: Съвет на Европейските общности (представители: E. Finnegan и M. Bauer, Кралство Испания, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия)

Предмет

Жалба, подадена срещу определение на Първоинстанционния съд (втори състав) от 7 юни 2004 г. по дело Gestoras Pro Amnistía и други/Съвет (T-333/02), с което се отхвърля предявения от ищците иск за поправяне на вредите, за които се твърди, че са им причинени от факта на включване на Gestoras Pro Amnistía в списъка, съставен в приложение на правната уредба относно борбата с тероризма.

Диспозитив

1)	Жалбата се отхвърля.

2)	Gestoras Pro Amnistía, г-н Olano Olano и г-н Zelarain Errasti се осъждат да заплатят разноските.

3)	Кралство Испания понася собствените си разноски.

(1) ОВ C 251, 9.10.2004 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/4

Решение на Съда (голям състав) от 27 февруари 2007 г. — Segi, Araitz Zibimendi Izaga, Aritza Galarraga/Съвет на Европейските общности, Кралство Испания, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(Дело C-355/04 P) (1)

(2007/C 95/06)

Език на производството: френски

Страни

Ищци: Segi, Araitz Zibimendi Izaga, Aritza Galarraga (представители: D. Rouget, aдвокат)

Други страни в производството: Съвет на Европейските общности (представители: E. Finnegan и M. Bauer, ), Кралство Испания, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Предмет

Жалба, подадена срещу определение на Първоинстанционния съд (втори състав) от 7 юни 2004 г. по дело Segi и други/Съвет (T-333/02), с което се отхвърля предявения от ищците иск за поправяне на вредите, за които се твърди, че са им причинени от факта на включване на Segi в списъка, съставен в приложение на правната уредба относно борбата с тероризма.

Диспозитив

1)	Жалбата се отхвърля.

2)	Segi, г-жа Zubimendi Izaga и г-н. Galarraga се осъждат да заплатят разноските.

3)	Кралство Испания понася собствените си разноски.

(1) ОВ C 251, 9.10.2004 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/5

Решение на Съда (голям състав) от 13 март 2007 г. (искане за преюдициално заключение от High Court of Justice (Chancery Division) — Обединено кралство) — Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation/Commissioners of Inland Revenue

(Дело C-524/04) (1)

(Свобода на установяване - Свободно движение на капитали - Корпоративен данък - Лихви по заем, изплатени на свързано дружество, установено в друга държава-членка или в трета държава - Определяне на лихвите като разпределена печалба - Съгласуваност на данъчната система - Избягване на данъчно облагане)

(2007/C 95/07)

Език на производството: английски

Препращаща юрисдикция

High Court of Justice (Chancery Division)

Страни в главното производство

Ищци: Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation

Ответник: Commissioners of Inland Revenue

Предмет

Искане за преюдициално заключение — High Court of Justice (Chancery Division) — Тълкуване на членове 43, 49 и 50 ЕО — Национално данъчно законодателство — Възможност за дружество, установено на националната територия, да приспадне за целите на данъчното облагане лихвите, платени по заем, отпуснат от дружеството–майка — Различни положения с оглед на мястото, където е установено дружеството-майка

Диспозитив

Член 43 ЕО не допуска законодателство на държава-членка, което ограничава възможността за местно дружество да приспадне за целите на данъчното облагане лихвите по заем, изплатени на пряко или непряко дружество-майка, което е установено в друга държава-членка или на дружество, установено в друга държава-членка, което се контролира от такова дружество-майка, без да установява такова ограничение за местно дружество, което е получило заем от друго, също местно дружество, освен ако — първо — това законодателство се основава на преценка на обективни и подлежащи на проверка елементи, които позволяват да се установи съществуването на изцяло изкуствена схема само за целите на данъчното облагане, и предвижда възможност за данъчно задълженото лице да представи, ако е необходимо и без прекомерни административни изисквания, доказателства за търговската обоснованост на въпросната операция и — второ — когато е установена такава схема, това законодателство определя тези лихви като разпределена печалба само доколкото те надхвърлят това, което би било уговорено в условията на пълна конкуренция.

Член 43 ЕО не намира приложение за законодателство като посоченото в първия въпрос, когато то се прилага в случаи, в които местно дружество получава заем от дружество, което е установено в друга държава–членка или в трета държава и което не контролира дружеството–заемополучател, при условие че тези две дружества са контролирани пряко или непряко от едно общо дружество–майка, установено в трета държава.

При липсата на общностна правна уредба, вътрешното право на всяка държава–членка следва да определи компетентния съд и процесуалните предпоставки за съдебните искове, предназначени да гарантират правата, които произтичат за лицата от правото на Общността, включително класификацията на исковете, заведени от увредените лица пред националните съдилища. Последните са длъжни да гарантират на лицата ефективни средства за съдебна защита, чрез които да получат възстановяване на надвнесен данък и на сумите, които са платили на тази държава–членка или които последната е удържала в пряка връзка с този данък. По отношение на другите вреди, претърпени от дадено лице поради нарушение на правото на Общността, което може да бъде вменено на държава–членка, същата е длъжна да поправи вредите, причинени на частноправни субекти при условията, посочени в точка 51 на Решението от 5 март 1996 г., Brasserie du Pêcheur и Factortame (C-46/93 и C-48/93), без това да изключва възможността в националното право да бъде предвидена отговорност за държавата при по-леки условия.

Когато се установи, че законодателство на държава–членка представлява забранено от член 43 ЕО нарушение на свободата на установяване, за да определи подлежащите на обезщетение вреди, препращащата юрисдикция може да провери дали увредените лицата са проявили достатъчна грижа за предотвратяване или ограничаване на вредоносните последици и по-специално дали са използвали своевременно всички предоставени им правни средства за защита. При все това, за да се избегне положение, при което упражняването на правата, предоставени на частноправни субекти от член 43 ЕО, ще се окаже невъзможно или прекомерно затруднено, препращащата юрисдикция може да определи дали приложението на това законодателство, заедно, когато е необходимо, със съответните разпоредби от спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, би довело във всички случаи до отхвърляне на исканията, които ищците в главното производство са отправили към данъчната администрация на въпросната държава–членка.

(1) ОВ C 57, 05.3.2005 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/6

Решение на Съда (разширен състав) от 13 март 2007 г. — Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)/Kaul GmbH, Bayer AG

(Дело C-29/05 P) (1)

(Обжалване - Марка на Общността - Производство по възражение - Представяне на нови факти и доказателства в подкрепа на жалбата, предявена пред трети апелативен състав на СХВП)

(2007/C 95/08)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представители: A. von Mühlendahl и G. Schneider, agents)

Други страни в производството: Kaul GmbH (представители: G. Würtenberger и R. Kunze, Rechtsanwälte), Bayer AG

Предмет

Жалба, подадена срещу Решение на Първоинстанционния съд (четвърти състав) от 10 ноември 2004 г. Kaul/OHMI и Bayer (Т-164/02), с което Първоинстанционният съд е отменил Решение R 782/2000-3 на трети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 4 март 2002 г. относно производство по възражение между Kaul GmbH и Bayer AG -Разглеждане на възражението — Проверка на фактите от апелативния състав — Обхват — Чл. 43, пар. 2 и чл. 74, пар. 2 от Регламент № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр.1)

Диспозитив

1)	Отменя се Решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 20 ноември 2004 г., Kaul/OHMI — Bayer (ARCOL) (T 164/2).

2)	Отменя се решението на трети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) от 4 март 2002 г. (дело R 782/2000-3).

3)	СХВП се осъжда да заплати както разноските по първоинстанционното производство, така и тези, свързани с обжалването.

(1) ОВ C 82, 2.4.2005 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/6

Решение на Съда (втори състав) от 1 март 2007 г. (искане за преюдициално заключение от College van Beroep voor het bedrijfsleven — Нидерландия) — Maatschap J. en G.P. en A.C.Schouten/Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit

(Дело C-34/05) (1)

(Схеми за подпомагане на Общността - Регламент (ЕИО) № 3887/92 - Сектор на говеждо и телешко месо - Регламент (ЕО) № 1254/1999 - Годна фуражна площ - Понятие - Специални премии - Изисквания за предоставяне - Парцел, който временно е наводнен през релевантния период)

(2007/C 95/09)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

College van Beroep voor het bedrijfsleven

Страни в главното производство

Ищец: Maatschap J. en G.P. en A.C.Schouten

Ответник: Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit

Предмет

Искане за преюдициално заключение — College van Beroep voor het bedrijfsleven — Тълкуване на член 12, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо (ОВ L 160, стр. 21 [Специално издание 2007 г., глава 03, том 28, стр. 80]) и на член 2, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) на Комисията № 3887/92 от 23 декември 1992 година, въвеждащ детайлни правила за прилагането на интегрираната система за администриране и контрол на определени схеми за отпускане на помощ от Общността (ОВ L 391, стр. 36) — Годна фуражна площ — Парцел, който временно е наводнен през релевантния период

Диспозитив

Член 12, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1254/99 на Съвета от 17 май 1999 година относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо и член 2, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 3887/92 на Комисията от 23 декември 1992 година, въвеждащ детайлни правила за прилагането на интегрираната система за администриране и контрол на определени схеми за отпускане на помощ от Общността, трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че един парцел, деклариран като фуражна площ, може да бъде квалифициран като „годен “когато, от една страна, той е изключително предназначен за изхранване на животните, които се отглеждат там през цялата календарна година, а от друга — е могъл действително да бъде използван за тяхното изхранване през минимален период от седем месеца по време на същата тази година, считано от определена от националното законодателство дата, която трябва да бъде между 1 януари и 31 март, въпреки че същият парцел не е заеман по непрекъснат начин от тези животни, по-специално поради временно наводняване.

(1) ОВ C 93, 16.4.2005 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/7

Решение на Съда (втори състав) от 15 март 2007 г. (искане за преюдициално заключение от Corte suprema di cassazione — Италия) — Reemtsma Cigarettenfabriken GmbH/Ministero delle Finanze

(Дело C-35/05) (1)

(Осма директива ДДС - Членове 2 и 5 - Данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната - Недължимо платен данък - Режим на възстановяване)

(2007/C 95/10)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Ищец: Reemtsma Cigarettenfabriken GmbH

Ответник: Ministero delle Finanze

Предмет

Искане за преюдициално заключение — Corte suprema di cassazione –Тълкуване на членове 2 и 5 от Директива 79/1072/ЕИО: Осма директива на Съвета от 6 декември 1979 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху търговския оборот — Режим на възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната (ОВ L 331, стр. 11) — Недължимо платен данък поради грешка във фактурирането

Диспозитив

Членове 2 и 5 от осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху търговския оборот — Режим на възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, трябва да се тълкуват в смисъл, че недължимият и фактуриран по грешка на получателя на услуги данък върху добавената стойност, впоследствие внесен в държавния бюджет на държавата-членка по мястото на доставка на услугите, не подлежи на възстановяване по силата на тези разпоредби.

С изключение на случаите, изрично предвидени в член 21, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данък върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 92/111/ЕИО на Съвета от 14 декември 1992 г., единствено доставчикът може да се разглежда като лице-платец на данъка върху добавената стойност спрямо данъчните органи на държавата-членка по мястото на доставка на услугите.

—

Принципите на неутралност, на ефективност и на недискриминация не се противопоставят на национално законодателство като това — предмет на главното производство, съгласно което единствено доставчикът може да иска от данъчните органи възстановяването на недължимо платените суми данък върху добавената стойност, а получателят на услуги може да предяви срещу този доставчик граждански иск за връщане на недължимо платеното. Същевременно, за случаите, когато възстановяването на ДДС би станало невъзможно или изключително трудно, държавите-членки трябва да предвидят необходимите средства, позволяващи на споменатия получател да си върне недължимо фактурирания данък, за да се спази принципът на ефективност.

—	Този отговор не се засяга от националното законодателство в областта на прякото данъчно облагане.

(1) ОВ C 93, 16.4.2005 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/7

Решение на Съда (втори състав) от 15 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Финландия

(Дело C-54/05) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Членове 28 ЕО и 30 ЕО - Внос на превозно средство, регистрирано в друга държава-членка - Задължение за получаване на разрешение за трансфер)

(2007/C 95/11)

Език на производството: фински

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности [представлявана от: M. van Beek и M. Huttunen]

Ответник: Република Финландия [представлявана от: T. Pynnä и A. Guimaraes-Purokoski]

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на членове 28 ЕО и 30 ЕО — Внос от пребиваващо във Финландия лице на вече регистрирано в друга държава-членка превозно средство — Задължение за получаване на граничния пункт на разрешение за трансфер, чийто обичаен срок на действие е седем дни, и за сключване на автомобилна застраховка

Диспозитив

Като изисква разрешение за трансфер за пускането в движение на законосъобразно регистрирани и използвани в друга държава членка превозни средства като предвиденото в Наредба № 1598/1995 от 18 декември 1995 г. за регистрацията на моторните превозни средства [asetus ajoneuvojen rekisteröinnistä (1598/1995)], Република Финландия не е изпълнила задълженията си по членове 28 ЕО и 30 ЕО.

2)	Република Финландия се осъжда да заплати разноските.

(1) ОВ C 93, 16.4.2005 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/8

Решение на Съда (първи състав) от 1ви март 2007 г. (искане за преюдициално заключение от Landesgericht für Zivilrechtssachen Wien — Австрия) — KVZ retec GmbH/Република Австрия

(Дело C-176/05) (1)

(Отпадъци - Регламент (ЕИО) № 259/93 - Надзор и контрол върху превози на отпадъци - Животински брашна)

(2007/C 95/12)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Landesgericht für Zivilrechtssachen Wien

Страни в главното производство

Ищец: KVZ retec GmbH

Ответник: Република Австрия

Предмет

Искане за преюдициално заключение — Landesgericht für Zivilrechtssachen Wien — Тълкуване на член 1, параграф 2, буква г) и на член 26, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (ОВ L 30, стр. 1) — Превоз на животински брашна — Задължение за съобщаване

Диспозитив

Съгласно член 1, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност, изменен от Регламент (ЕО) № 2557/2001 на Комисията от 28 декември 2001 година, превозът на животински брашна, квалифицирани като отпадъци поради задължение или намерение за отърваване от тях, предназначени единствено да бъдат рециклирани и включени в приложение II на този регламент, е изключен от приложното поле на неговите разпоредби, с изключение на разпоредбите на букви б) — д) от същия параграф 3, както и членове 11 и 17, параграфи 1-3 от същия регламент. Въпреки това, задължение на препращащата юрисдикция е да следи за това въпросният превоз да бъде извършен в съответствие с изискванията, произтичащи от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 година относно установяване на здравни правила относно страничните животински продукти, непредназначени за консумация от човека, изменен от Регламент (ЕО) № 808/2003 на Комисията от 12 май 2003 година, сред които могат да се окажат правнорелевантни тези на членове 7, 8 и 9, както и на приложение II на същия регламент.

(1) ОВ C 143, 11.6.2005 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/8

Решение на Съда (първи състав) от 8 март 2007 г. (искане за преюдициално заключение от Rovaniemen hallinto-oikeus — Финландия) — Länsstyrelsen i Norrbottens län/Lapin liitto

(Дело C-289/05) (1)

(Регламент (ЕО) № 1685/2000 - Приложение - Точка 1.8. от Правило № 1 - Структурни фондове - Допустимост на разходите - Отчитане на административните разходи)

(2007/C 95/13)

Език на производството: фински

Препращаща юрисдикция

Rovaniemen hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Ищец: Länsstyrelsen i Norrbottens län

Ответник: Lapin liitto

Предмет

Искане за преюдициално заключение — Rovaniemen hallinto-oikeus — Тълкуване на точка 1.7 от правило № 1 от приложението към Регламент (ЕО) № 1685/2000 на Комисията от 28 юли 2000 година относно приемане на подробни правила за изпълнението на Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета по отношение допустимостта на разходи за дейности, съвместно финансирани от Структурните фондове (ОВ L 193, стр. 39) — Отчитане на административните разходи

Диспозитив

Точка 1.8 от правило № 1 от приложението към Регламент (ЕО) № 1685/2000 на Комисията от 28 юли 2000 година относно приемане на подробни правила за изпълнението на Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета по отношение допустимостта на разходи за дейности, съвместно финансирани от Структурните фондове, изменен с Регламент (ЕО) № 448/2004 на Комисията от 10 март 2004 година, не изключва метод на изчисляване на административните разходи като допустим разход в рамките на проект, съвместно финансиран от Структурните фондове само поради това, че този метод се базира на процент или на пропорционална част, по-специално от разходите за заплати или отработеното време.

(1) ОВ C 271 от 29.10.2005 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/9

Решение на Съда (четвърти състав) от 1ви март 2007 г. (искане за преюдициално заключение от Finanzgericht Hamburg — Германия) — Jan de Nul NV/Hauptzollamt Oldenburg

(Дело C-391/05) (1)

(Акциз - Освобождаване от данък върху минералните масла - Директива 92/81/ЕИО - Понятието „корабоплаване във води на Общността“)

(2007/C 95/14)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Finanzgericht Hamburg

Страни в главното производство

Ищец: Jan de Nul NV

Ответник: Hauptzollamt Oldenburg

Предмет

Искане за преюдициално заключение — Finanzgericht Hamburg — Тълкуване на член 8, параграф 1, буква в), алинея 1 от Директива 92/81/СЕЕ на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурите на акциза върху минералните масла (ОВ L 316, стр. 12) — Понятията „води на Общността “и „корабоплаване “— Облагане на минерални масла, използвани като гориво за плаваща дълбачка, която извършва почистващи дейности по р. Елба

Диспозитив

Понятието „води на Общността “по смисъла на член 8, параграф 1, буква в), алинея 1 от Директива 92/81/CEE на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурите на акциза върху минералните масла, изменена от Директива 94/74/EО на Съвета от 22 декември 1994 година, се отнася до всички води, по които могат да се движат всякакви морски кораби, включително тези с най-голям капацитет, годни да прекосяват морски пътища с търговска цел.

Маневрените действия на дълбачка по време на изсмукването на материалите от дъното и на изхвърлянето им, с други думи — на движенията, присъщи на извършването на драгажни дейности попадат в приложното поле на понятието „корабоплаване “по смисъла на член 8, параграф 1, буква в), алинея първа от Директива 92/81, изменена от Директива 94/74.

(1) ОВ C 10, 14.1.2006 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/9

Решение на Съда (голям състав) от 13 март 2007 г. (искане за преюдициално заключение от Högsta domstolen — Швеция) — Unibet (London) Ltd, Unibet (International) Ltd/Justitiekanslern

(Дело C-432/05) (1)

(Принцип на съдебна защита - Национално законодателство, което не предвижда самостоятелен иск за оспорване на съответствието на национална разпоредба с Общностното право - Процесуална самостоятелност - Принципи на равностойност и на ефективност - Привременна защита)

(2007/C 95/15)

Език на производството: шведски

Препращаща юрисдикция

Högsta domstolen

Страни в главното производство

Ищци: Unibet (London) Ltd, Unibet (International) Ltd

Ответник: Justitiekanslern

Предмет

Искане за преюдициално заключение — Högsta domstolen — Тълкуване на член 49 ЕО — Национално законодателство, което не предвижда възможност за предявяване на иск за установяване на несъответствието на правна разпоредба с по-висши норми — Право на лицата на ефективна съдебна защита на правата, предоставени им от правния ред на Общността

Диспозитив

Принципът на ефективна съдебна защита на правата, предоставени на лицата от Общностното право, следва да се тълкува в смисъл, че той не изисква в правния ред на държава-членка да съществува самостоятелен иск, насочен основно към проверка на съответствието на националните разпоредби с член 49 ЕО, щом като други ефективни правни средства, които не са по-малко благоприятни от тези, уреждащи подобни искове по националното право, позволяват инцидентна проверка на това съответствие; задача на националния съд е да провери дали случаят е такъв.

Принципът на ефективна съдебна защита на правата, предоставени на лицата от Общностното право, следва да се тълкува в смисъл, че той изисква правният ред на държава членка да предвижда възможност за вземане на привременни мерки до произнасяне на компетентния съд по съответствието на националните разпоредби с Общностното право, когато вземането на такива мерки е необходимо, за да се осигури пълната ефективност на последващото съдебно решение относно съществуването на тези права.

Принципът на ефективна съдебна защита на правата, предоставени на лицата от Общностното право, следва да се тълкува в смисъл че, в случай на съмнение относно съответствието на националните разпоредби с Общностното право, при евентуалното вземане на привременни мерки за спиране приложението на тези разпоредби до произнасяне на компетентния съд по съответствието им с Общностното право, важат същите критерии, определени от приложимото пред този съд национално право, доколкото тези критерии не са по-малко благоприятни от критериите, които се отнасят до подобни искания от вътрешно-правен характер и не правят практически невъзможна или прекалено сложна привременната съдебна защита на тези права.

(1) ОВ C 36, 11.2.2006 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/10

Решение на Съда (втори състав) от 8 март 2007 г. (искане за преюдициално заключение от Cour administrative d'appel de Douai (Апелативен административен съд, град Douai) — Франция) — Société Roquette Frères/Ministre de l'Agriculture, de l'Alimentation, de la Pêche et de la Ruralité (Министър на земеделието, храните, риболова и селските райони)

(Дело C-441/05) (1)

(Обща организация на пазара в сектор захар - Изоглюкоза - Определяне на базовите количества, които се използват при предоставяне на производствени квоти - Изоглюкоза, произведена като междинен продукт - Член 24, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1785/81 - Член 27, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2038/1999 - Член 1 от Регламент (ЕО) № 2073/2000 - Член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1260/2001 - Член 1 от Регламент (ЕО) № 1745/2002 - Член 1 от Регламент (ЕО) № 1739/2003 - Позоваване на незаконосъобразността на общностен акт пред националния съдия - Препращане за преюдициално заключение относно преценка на валидността - Допустимост - Условия - Недопустимост на иск за отмяна на общностен акт)

(2007/C 95/16)

Език на производството: френски

Препращаща юрисдикция

Cour administrative d'appel de Douai (Апелативен административен съд, град Douai)

Страни в главното производство

Ищец: Société Roquette Frères

Ответник: Ministre de l'Agriculture, de l'Alimentation, de la Pêche et de la Ruralité (Министър на земеделието, храните, риболова и селските райони)

Предмет

Искане за преюдициално заключение — Cour administrative d'appel de Douai (Апелативен административен съд, град Douai) — Валидност на член 24, точка 2 от Регламент (ЕИО) № 1785/81 на Съвета от 30 юни 1981 година относно общата организация на пазара в сектор захар (ОВ L 177, стр. 4); член 27, точка 3 от Регламент (ЕО) № 2038/1999 на Съвета от 13 септември 1999 година относно общата организация на пазара в сектор захар (ОВ L 252, стр. 1); член 1 от Регламент (ЕО) № 2073/2000 на Комисията от 29 септември 2000 година относно намаляването в сектор захар, за пазарната година 2000/2001, на гарантираното количество при режима на производствените квоти и на максималните предполагаеми нужди от снабдяване на рафинериите при режима на преференциален внос (ОВ L 246, стр. 38); член 11, точка 2 от Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета от 19 юни 2001 година относно общата организация на пазара в сектор захар (ОВ L 178, стр. 1); член 1 от Регламент (ЕО) № 1745/2002 на Комисията от 30 септември 2002 година относно намаляването в сектор захар, за пазарната година 2002/2003, на гарантираното количество при режима на производствените квоти и на максималните предполагаеми нужди от снабдяване на рафинериите при режима на преференциален внос (ОВ L 263, стр. 31) и член 1 от Регламент (ЕО) № 1739/2003 на Комисията от 30 септември 2003 година относно намаляването в сектор захар, за пазарната година 2003/2004, на гарантираното количество при режима на производствените квоти и на максималните предполагаеми нужди от снабдяване на рафинериите при режима на преференциален внос (ОВ L 249, стр. 38) — Определяне на базовите количества за разпределяне на квотите за производство на изоглюкоза без да се взема предвид изоклюкозата, произведена като междинен продукт

Диспозитив

При обстоятелства от фактически и правен характер като тези в главното производство, физическо или юридическо лице като Roquette Frères, не е несъмнено активно легитимирано да предяви, на основание член 230 ЕО, иск за отмяна на:

—	член 24, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1785/81 на Съвета от 30 юни 1981 година относно общата организация на пазара в сектор захар,

—	член 27, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2038/1999 на Съвета от 13 септември 1999 година относно общата организация на пазара в сектор захар,

—

член 1 от Регламент (ЕО) № 2073/2000 на Комисията от 29 септември 2000 година относно намаляването в сектор захар, за пазарната година 2000/2001, на гарантираното количество при режима на производствените квоти и на максималните предполагаеми нужди от снабдяване на рафинериите при режима на преференциален внос,

—	член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета от 19 юни 2001 година относно общата организация на пазара в сектор захар,

—

член 1 от Регламент (ЕО) № 1745/2002 на Комисията от 30 септември 2002 година относно намаляването в сектор захар, за пазарната година 2002/2003, на гарантираното количество при режима на производствените квоти и на максималните предполагаеми нужди от снабдяване на рафинериите при режима на преференциален внос и

—

член 1 от Регламент (ЕО) № 1739/2003 на Комисията от 30 септември 2003 година относно намаляването в сектор захар, за пазарната година 2003/2004, на гарантираното количество при режима на производствените квоти и на максималните предполагаеми нужди от снабдяване на рафинериите при режима на преференциален внос.

Следователно, при иск, предявен съгласно националното право, такова лице може да се позовава на незаконосъобразността на тези разпоредби, макар и да не предявило иска за отмяна на посочените разпоредби пред общностните съдилища в предвидения в член 230 ЕО срок.

При разглеждане на втория поставен въпрос не са установени никакви обстоятелства, засягащи валидността на член 24, параграф 2 от Регламент № 1785/81, член 27, параграф 3 от Регламент № 2038/1999, член 1 от Регламент № 2073/2000, член 11, параграф 2 от Регламент № 1260/2001, член 1 от Регламент № 1745/2002 и член 1 от Регламент № 1739/2003.

(1) ОВ C 36, 11.2.2006 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/11

Решение на Съда (четвърти състав) от 8 март 2007 г. (искане за преюдициално заключение от Cour d'appel de Paris — Франция) — Thomson Multimedia Sales Europe (C-447/05), Vestel France (C-448/05)/Administration des douanes et droits indirects

(Съединени дела C-447/05 и 448/05) (1)

(Митнически кодекс на Общността - Мерки за прилагане - Регламент (ЕИО) № 2454/93 - Приложение 11 - Непреференциален произход на стоките - Приемателни телевизионни апарати - Понятие за съществена обработка или преработка - Критерий на добавената стойност - Валидност)

(2007/C 95/17)

Език на производството: френски

Препращаща юрисдикция

Cour d'appel de Paris

Страни в главното производство

Ищци: Thomson Multimedia Sales Europe (C-447/05), Vestel France (C-448/05)

Ответник: Administration des douanes et droits indirects

Предмет

Искане за преюдициално заключение — Cour d'appel de Paris — Валидност на Приложение 11 към Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стр. 1) — Критерии за определяне на непреференциалния произход на стока — Произведен в Полша телевизор, чиято катодна тръба, представляваща 42,43 % от стойността на апарата, е с произход от Корея

Диспозитив

При разглеждането на поставените въпроси не се установи никакъв елемент от естество да засегне валидността на разпоредбите в колона 3, позиция 8528 от Комбинираната номенклатура, спомената в Приложение 11 към Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността.

(1) ОВ C 48, 25.2.2006 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/11

Решение на Съда (пети състав) от 8 март 2007 г. (искане за преюдициално заключение от Finanzgericht des Landes Brandenburg — Германия) — Gerlach und Co. mbH/Hauptzollamt Frankfurt (Oder)

(Дело C-44/06) (1)

(Митнически съюз - Общностен транзит - Доказателство за редовността на транзитната операция или за мястото на извършване на нарушението - Тримесечен срок - Предоставяне на срок след приемане на решението за възстановяване на вносните мита)

(2007/C 95/18)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Finanzgericht des Landes Brandenburg

Страни в главното производство

Ищец: Gerlach und Co. mbH

Ответник: Hauptzollamt Frankfurt (Oder)

Предмет

Искане за преюдициално заключение — Тълкуване на чл.11а, параграф 2 от Регламент (ЕИО) 1062/87 на Комисията от 27 март 1987 година относно разпоредбите за прилагане и относно мерките за опростяване на общностния режим транзит (ОВ L 107, стр. 1), изменен с Регламент (ЕИО) 1429/90 на Комисията от 29 май 1990 година (ОВ L 137, стр. 21) — Извършено нарушение или допусната нередност в рамките на операция на външен общностен транзит (T1) — Посочване на срока за представяне на доказателството за мястото на извършване на нарушението или на допуснатата нередност — Данни, представени след приемане на решението за възстановяване на митата в рамките на процедура по молба

Диспозитив

Член 11а, параграф 2 от Регламент (ЕИО) 1062/87 на Комисията от 27 март 1987 година относно разпоредбите за прилагане и относно мерките за опростяване на общностния режим транзит (ОВ L 107, стр. 1), изменен с Регламент (ЕИО) 1429/90 на Комисията от 29 май 1990 година, трябва да се тълкува в смисъл, че държавата-членка, към която принадлежи отправната митница, не би могла да предостави на главното отговорно лице тримесечния срок за представяне на доказателството за редовността на транзитната операция или за мястото, където действително е извършено нарушението или нередността, след приемането на решението за възстановяване на вносните мита в рамките на процедура по молба, подадена срещу това решение.

(1) ОВ C 86, 8.4.2006 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/12

Решение на Съда (пети състав) от 8 март 2007 г. (искане за преюдициално заключение от Финансовия съд на провинция Бранденбург — Германия) — Campina GmbH & Co., с предишно наименование TUFFI Campina emzett GmbH/Hauptzollamt Frankfurt (Oder)

(Дело C-45/06) (1)

(Мляко и млечни продукти - Допълнителен налог - Незначително просрочие при предаването на резюме от декларациите - Парична санкция - Регламент (ЕИО) № 536/93, съответно изменен от Регламент (ЕО) № 1001/98 - Член 3, параграф 2, алинея втора - Регламент (ЕО) № 1392/2001 - Член 5, параграф 3 - Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 - Член 2, параграф 2, изречение второ - Принцип за прилагане с обратна сила на по-лекото наказание)

(2007/C 95/19)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Финансов съд на провинция Бранденбург

Страни в главното производство

Ищец: Campina GmbH & Co., с предишно наименование TUFFI Campina emzett GmbH

Ответник: Hauptzollamt Frankfurt (Oder)

Предмет

Искане за преюдициално заключение — Финансов съд на провинция Бранденбург — Действителност на член 3, параграф 2, алинея втора от Регламент (ЕИО) № 536/93 на Комисията от 9 март 1993 година, формулираща подробни правила за прилагането на допълнителния налог за мляко и млечни продукти (ОВ L 57, стр. 12), съответно изменен от Регламент 1001/98 (ОВ L 142, стр. 22) — Санкция за неспазване на срока при ежегодното предаване на декларациите за отделните производители — Минимално просрочие — Принцип на пропорционалността

Диспозитив

Националният съд трябва да спази принципа за прилагане с обратна сила на по-лекото наказание при санкциониране на поведение, което не е в съответствие с правилата, установени от общностната правна уредба.

Във връзка с незначително просрочие на определения срок, каквото е предмет на разглеждане по главното производство, уредбата на паричните санкции, предвидена в член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1392/2001 на Комисията от 9 юли 2001 година, установяващ подробни правила за прилагането на Регламент (ЕИО) № 3950/92 на Съвета за въвеждането на допълнителен налог в сектора на млякото и млечните продукти, се отличава с по-малка строгост от предвидената в член 3, параграф 2, алинея втора, първо тире от Регламент (ЕИО) № 536/93 на Комисията от 9 март 1993 година, формулиращ подробни правила за прилагането на допълнителния налог за мляко и млечни продукти, съответно изменен от Регламент (ЕО) № 1001/98 на Комисията от 13 май 1998 г.

(1) ОВ C 154, 1.7.2006 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/12

Решение на Съда (шести състав) от 1 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(Дело C-139/06) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директиви 2002/96/ЕО и 2003/108/ЕО - Отпадъци - Електрическо и електронно оборудване)

(2007/C 95/20)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Konstantinidis и D. Lawunmi)

Ответник: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представител: V. Jackson)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Неприемане в предвидения срок на всички разпоредби, необходими за съобразяване с Директиви 2002/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 година относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (ОВ L 37, стр. 24) и 2003/108/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 декември 2003 година за изменение на Директива 2002/96/ЕО (ОВ L 345, стр. 106).

Диспозитив

Като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за да се съобрази с:

—	Директива 2002/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 година относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО), и

—	Директива 2003/108/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 декември 2003 година за изменение на Директива 2002/96,

Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не е изпълнило задълженията си по посочените директиви.

2)	Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия се осъжда да заплати разноските.

(1) ОВ C 108, 6.5.2006 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/13

Решение на Съда (седми състав) от 8 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

(Дело C-160/06) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 2003/51/ЕО - Дружествено право - Счетоводни отчети на някои видове дружества - Нетранспониране в предвидения срок)

(2007/C 95/21)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. Montaguti и G. Zavvos)

Ответник: Италианска република (представители: I. Braguglia, P. Gentili, адвокат)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Неприемане в предвидения срок на необходимите разпоредби за съобразяване с Директива 2003/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2003 година за изменение на Директиви 78/660/ЕИО, 83/349/ЕИО, 86/635/ЕИО и 91/674/ЕИО на Съвета относно годишните и консолидираните счетоводни отчети на някои видове дружества, банки и други финансови институции и застрахователни предприятия (ОВ L 178, стр. 16)

Диспозитив

Като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2003/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2003 година за изменение на Директиви 78/660/ЕИО, 83/349/ЕИО, 86/635/ЕИО и 91/674/ЕИО на Съвета относно годишните и консолидираните счетоводни отчети на някои видове дружества, банки и други финансови институции и застрахователни предприятия, Италианската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от тази директива.

2)	Италианската република се осъжда да заплати разноските.

(1) ОВ C 131, 3.6.2006 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/13

Решение на Съда (седми състав) от 15 март 2007 г. — T.I.M.E. ART Uluslararasi Saat Ticareti ve diş Ticaret AŞ/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), Devinlec Développement Innovation Leclerc SA

(Дело C-171/06 P) (1)

(Обжалване - Марка на Общността - Регламент (ЕО) № 40/94 - Член 8, параграф 1, буква б) - Фигуративна марка - Възражение на притежателя на по-ранна национална марка - Вероятност от объркване)

(2007/C 95/22)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: T.I.M.E. ART Uluslararasi Saat Ticareti ve diş Ticaret AŞ [представители: M. Francetti и F. Jacobacci, адвокати]

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) [представители: A. Folliar-Monguiral и J. Novais Gonçalves], Devinlec Développement Innovation Leclerc SA, [представител: J.-P. Simon]

Предмет

Жалба, подадена срещу решение на Първоинстанционния съд (четвърти състав) от 12 януари 2006 г., Devinlec Développement Innovation Leclerc/СХВП (T-147/03), с което, по молба на притежателя на националната фигуративна марка „QUANTIEME“ за стоки от класове 14 и 18, се отменя решение R 109/2002-3 от 30 януари 2003 г. на трети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП), отменящо решението на отдела по спорове, с което се отказва регистрация на фигуративната марка „QUANTUM “за стоки от клас 14

Диспозитив

1)	Жалбата се отхвърля

2)	T.I.M.E. ART Uluslararasi Saat Ticareti ve diş Ticaret AŞ се осъжда да заплати разноските.

(1) ОВ C 121, 20.5.2006 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/14

Решение на Съда (шести състав) от 18 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Чешка република

(Дело C-203/06) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 93/16/ЕИО - Лекари - Взаимно признаване на дипломи, сертификати и други официални документи за професионална квалификация - Нетранспониране в предвидения срок)

(2007/C 95/23)

Език на производството: чешки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: K. Walkerová и H. Støvlbæk)

Ответник: Чешка република (представител: T. Boček)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нетранспониране в предвидения срок на Директива 93/16/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно улесняване свободното движение на лекарите и взаимното признаване на техните дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация (ОВ L 165, стр.1 [Специално издание 2007 г., глава 06, том 02, стр. 139])

Диспозитив

Като не е приела всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с директива 93/16/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно улесняване свободното движение на лекарите и взаимното признаване на техните дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, Чешката република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 44 на тази директива.

2)	Чешката република се осъжда да заплати разноските.

(1) ОВ C 143, 17.6.2006 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/14

Решение на Съда (осми състав) от 1ви март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

(Дело C-327/06) (1)

(Неизпълнение на задължение от държава-членка - Директива 2002/14/ЕО - Създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност - Липса на транспониране в определения срок)

(2007/C 95/24)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности [представители: J. Enegren и L. Pignataro]

Ответник: Италианска република [представители: I. Braguglia; M. Massella Ducci Teri, адвокат]

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Неприемане в предвидения срок на всички необходими разпоредби, за да се съобрази с Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност — Съвместна декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно представителството на работниците и служителите (ОВ L 80, стр. 29. Специално издание 2007 г., глава 05, том 06, стр. 120)

Диспозитив

Като не е приела в предвидения срок законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобрази с Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност, Италианската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от тази директива.

2)	Италианската република се осъжда да заплати разноските.

(1) ОВ C 224, 16.9.2006 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/15

Определение на Съда (шести състав) от 8 февруари 2007 г. — Landtag Schleswig-Holstein/Комисия на Европейските общности

(Дело C-406/06) (1)

(Иск за отмяна - Явна липса на компетентност на Съда - Препращане на Първоинстанционния съд)

(2007/C 95/25)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Landtag Schleswig-Holstein (представители: S. Laskowski и J. Caspar)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Предмет

Отмяна на решенията на Комисията от 10 март 2006 г. и от 23 юни 2006 г., с които се отказва достъп на ищеца до документ SEC(2005)420 от 22 март 2005 година, съдържащ правен анализ на проект за рамково решение, в процес на обсъждане от Съвета, относно запазването на данните, обработвани и съхранявани във връзка с предоставянето на електронни съобщителни услуги, достъпни за обществеността, или на данни, пренасяни чрез обществени съобщителни мрежи, за целите на предотвратяването, установяването, разкриването и преследването на нарушения и престъпления, включително тероризъм (документ на Съвета 8958/04 CRIMORG 36 TELECOM 82)

Диспозитив

1)	Делото Landtag Schleswig-Holstein/Комисия С-406/06 се препраща на Първоинстанционния съд на Европейските общности.

2)	Съдът не се произнася относно разноските.

(1) ОВ C 294, 2.12.2006 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/15

Жалба, подадена на 22 януари 2007 г. от Wineke Neirinck срещу Решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 14 ноември 2006 г. по дело T-494/04, Neirinck/Комисия

(Дело C-17/07 P)

(2007/C 95/26)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: г-жа Wineke Neirinck (представители: G. Vandersanden, L. Levi, адвокати)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: J. Currall, D. Martin)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 14 ноември 2006 г. по дело T-494/04;

—

следователно, да се уважат исканията на жалбоподателя, представени в първоинстанционното производство, а именно:

—

да се отмени решението, с което жалбоподателят се е запознал на 4 март 2004 г., на събранието на Отдел OIB.1 (Служба за инфраструктура и логистика в Брюксел — Изпълнение на политиката, свързана с недвижимото имущество) и с което се назначава друг кандидат на длъжността юрист в сектора на политиката, свързана с недвижимото имущество, в рамките на OIB, за която жалбоподателят е кандидатствал (Решение, с което M. DS. се назначава като служител със спомагателни функции и Решение същата да не се назначава в качество на служител със спомагателни функции);

—	да се отмени Решението от 9 март 2004 г., с което жалбоподателят е уведомен за отхвърлянето на кандидатурата му;

—	да се отмени следващото Решение от 27 април 2004 г., с което жалбоподателят е уведомен, че не е положил успешно устния изпит в рамките на процедурата по назначаване на договорно нает служител, и да се отмени решението от същата дата, с което се назначава M. D.S.;

—	във всички случаи, да се присъди сумата от 30 000 еуро като обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя, като същата се определя неокончателно, ex aequo et bono;

—	да се осъди ответната страна да заплати съвкупността от разноските във връзка с първоинстанционното производство и с производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква шест основания.

В първото си основание жалбоподателят твърди, на първо място, че като е обявил за недопустим първия пункт от исканията му за отмяна, Първоинстанционният съд не се е съобразил с изискванията за допустимост на иска, предявен на основание член 236 ЕО, както и членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица и, по-специално, с понятието за правен интерес. Решението, с което M. D.S. се назначава като служител със спомагателни функции преди 1 май 2004 г., всъщност имало за последица, от една страна, увеличаване на броя на кандидатите в процедурата по подбор на договорно наети служители за заеманата от жалбоподателя длъжност и, от друга страна, невъзможността на последния да се предостави договор за срочно нает служител, което ясно подчертавало интереса му от отмяна на това решение.

Във второто си основание жалбоподателят изтъква още, че Първоинстанционният съд е нарушил общото си задължение за излагане на мотиви, като е счел, че съдържащите се в Решението от 27 април 2004 г. съображения могат да се приемат за начални мотиви, а допълнителните пояснения, направени в хода на производството, компенсират първоначалната непълнота на мотивите. От една страна, Решението от 27 април 2004 г. действително не съдържало никакви мотиви относно специфичното положение на жалбоподателя и не посочвало никакво конкретно обстоятелство или известно за жалбоподателя съображение, които биха му позволили да разбере значението на това решение. От друга страна, подобно отсъствие на мотиви не могло да се поправи с поясненията, направени от компетентния орган след предявяване на иска, тъй като би нарушило правото на защита, както и принципа на равенство на страните пред общностния съдия.

В третото си основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд погрешно е тълкувал доказателствата, като е заключил в точка 105 от обжалваното решение, че процедурата по подбор не се основава на сравнително съпоставяне на заслугите на кандидатите. Това заключение всъщност било в противоречие както с писмените изявления на ответната страна, така и с определени части от обжалваното решение, в които самият Първоинстанционен съд изрично споменавал сравнително съпоставяне на заслугите на кандидатите в рамките на една и съща процедура по назначаване.

В четвъртото основание жалбоподателят изтъква, че Първоинстанционният съд отново е тълкувал доказателствата погрешно и не се е съобразил с понятието за злоупотреба с процесуални правомощия, като е отсъдил, че представените от жалбоподателя доказателства не установяват наличието на злоупотреба с процесуални правомощия или на нарушение на интереса на службата. Обратно, изложената от жалбоподателя съвкупност от фактори давала последователни и релевантни индикации за наличие на злоупотреба с процесуални правомощия, доколкото, макар и ответната страна да е провела две отделни процедури, длъжността, чието заемане се цели, била идентична, което отразявало волята на ответната страна да облагодетелства M. D.S., за да заеме длъжността на жалбоподателя след 30 април 2004 г.

В петото основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд не се е съобразил с понятията за интерес на службата и явна грешка в преценката, като е приел, че процедурата по подбор на договорно наети служители е била спазена и следователно, отказва да упражни контрол по отношение на преценката, направена от комисията по подбора относно устния изпит на жалбоподателя.

В шестото основание жалбоподателят твърди, на последно място, че Първоинстанционният съд е нарушил принципите за оказване на съдействие и за добро управление.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/16

Искане за преюдициално заключение, представено от Διοικητικό Εφετείο Αθηνών (Гърция) на 5 февруари 2007 г. — Μοτοσυκλετισική Ομοσπονδία Ελλαδός Ν.Π.Ι.Δ (MOT.O.E)/Република Гърция

(Дело C-49/07)

(2007/C 95/27)

Език на производството: гръцки

Препращаща юрисдикция

Διοικητικό Εφετείο Αθηνών

Страни в главното производство

Ищец: Μοτοσυκλετισική Ομοσπονδία Ελλαδός Ν.Π.Ι.Δ (MOT.O.E)

Ответник: Република Гърция

Преюдициални въпроси

Трябва ли членове 82 и 86 ЕО да бъдат тълкувани в смисъл, че тяхното приложно поле обхваща и дейността на юридическо лице, което има качеството на национален представител на Международната федерация по мотоциклетизъм и осъществява стопанска дейност, като сключва договори за спонсорство, за реклама и за застраховка в рамките на организираните от него спортни прояви с моторни превозни средства?

При положителен отговор, съвместим ли е с посочените разпоредби на Договора за ЕО член 49 от Закон 2696/1999, който предоставя на горепосоченото юридическо лице правомощието да изразява съгласие относно организирането на състезание с моторни превозни средства, с цел компетентният национален орган (в конкретния случай Министерството на обществения ред) да може да издаде разрешение за организирането на това състезание, без въпросното правомощие да бъде съпроводено от ограничения, задължения и контрол?

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/17

Искане за преюдициално заключение, направено от Marknadsdomstolen (Швеция) на 6 февруари 2007 г. — Kanal 5 Ltd и TV 4 AB/Föreningen Svenska Tonsättares Internationella Musikbyrå (STIM)

(Дело C-52/07)

(2007/C 95/28)

Език на производството: шведски

Препращаща юрисдикция

Marknadsdomstolen (Швеция).

Страни в главното производство

Ищци: Kanal 5 Ltd и TV 4 AB.

Ответник: Föreningen Svenska Tonsättares Internationella Musikbyrå (STIM).

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 82 ЕО да се тълкува в смисъл, че определени действия представляват злоупотреба с господстващо положение, ако организация за колективно управление на авторски права в областта на музиката, която се ползва с фактическо монополно положение в държава-членка, прилага или налага на частни телевизионни канали модел за изчисляване на таксите за правото да излъчват музикални произведения в телевизионни предавания, предназначени за широката публика, съгласно който възнаграждението се изчислява като част от приходите на съответните канали от тези предавания, в отсъствието на ясна връзка между приходите и предоставената от въпросната организация престация, а именно правото да се излъчва защитено с авторско право музикално произведение; често такъв е случаят, например, с новинарските и спортните емисии, както и когато приходите се увеличават вследствие на промени в програмната схема, инвестиции в технологии и разработване на съобразени с аудиторията продукти?

3)	Фактът, че е възможно да се определят по вид и количество както излъчваната музика, така и публиката, може ли да окаже влияние върху отговора на първия и на втория въпрос?

4)	Фактът, че моделът за изчисляване на таксите (въз основа на приходите) не се прилага по същия начин към дружествата, предоставящи обществени услуги, може ли да окаже влияние върху отговора на първия и на втория въпрос?

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/17

Искане за преюдициално заключение, направено от Landesgericht Bozen (Италия) на 1 февруари 2007 г. — Othmar Michaeler и Subito GmbH/Инспекция по труда на автономната провинция Bozen (сега Служба по социална охрана на труда) и автономна провинция Bozen

(Дело C-55/07)

(2007/C 95/29)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Landesgericht Bozen.

Страни в главното производство

Ищец: Othmar Michaeler и Subito GmbH.

Ответник: Инспекция по труда на автономната провинция Bozen (сега Служба по социална охрана на труда) и автономна провинция Bozen.

Преюдициален въпрос

Съответства ли националната разпоредба (член 2 и 8 от Gesetzesvert. Dekret Nr. 61/2000), която възлага задължение на работодателя в рамките на 30-дневен срок от сключването на договор за работа при непълно работно време да изпрати копие от него на компетентната териториална дирекция на Инспекцията по труда, а в случай на неизпълнение на задължението за изпращане, предвижда и налагане на глоба в размер на 15,00 EUR за всеки работник и за всеки ден на забава, без да фиксира горна граница на административното наказание — глоба, на разпоредбите на Общността и на Директива 97/81/ЕО (1) на Съвета от 15 декември 1997 година?

(1) ОВ L 14, стр. 9.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/18

Искане за преюдициално заключение, направено от Landesgericht Bozen на 1 февруари 2007 г. — Ruth Vilgger, Othmar Michaeler и Subito GmbH срещу Инспекция по труда на автономната провинция Bozen (сега Служба по социална охрана на труда) и автономната провинция Bozen

(Дело C-56/07)

(2007/C 95/30)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Landesgericht Bozen.

Страни в главното производство

Ищец: Ruth Vilgger, Othmar Michaeler и Subito GmbH

Преюдициални въпроси

(1) ОВ L 14, стр. 9.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/18

Иск, предявен на 7 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург

(Дело C-57/07)

(2007/C 95/31)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: M. Condou-Durande)

Ответник: Великото херцогство Люксембург

Искания

—

да се установи, че като не е приело необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (1) и, във всеки случай, не е съобщило на Комисията за приетите разпоредби, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията, които му възлага тази директива;

—	да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът, предвиден за транспониране на Директива 2003/86/ЕО, е изтекъл на 3 октомври 2005 г.

(1) OВ L 251, стр. 12.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/18

Иск, предявен на 8 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург

(Дело C-61/07)

(2007/C 95/32)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: U. Wölker и J.-B. Laignelot)

Ответник: Великото херцогство Люксембург

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е изпратило доклада с необходимата информация съгласно член 3, параграф 2 от Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно механизма за мониторинг на емисиите от парникови газове в Общността и прилагане на Протокола от Киото (1), Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задължението, което му възлага посочения член;

—	да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

До 15 март 2005 г. Великото херцогство Люксембург не е предоставило на Комисията доклада с предвидената в член 3, параграф 2 от Решение № 280/2004 информация, отнасяща се, от една страна, до националните политики и мерки за ограничаване и/или намаляване на емисиите на парникови газове от източниците или повишаване на поглъщането от поглъщатели, за всеки отделен газ и за всеки отделен сектор и, от друга страна — до националните прогнози за емисии на парникови газове от източниците и поглъщането от поглъщатели най-малко за годините 2005, 2010, 2015 и 2020, за всеки отделен газ и за всеки отделен сектор.

(1) OВ L 49, стр. 1.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/19

Иск, предявен на 9 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република

(Дело C-67/07)

(2007/C 95/33)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: B. Stromsky)

Ответник: Френска република

Искания

—

да се установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2004/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за изменение на Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, по отношение на традиционните растителни лекарствени продукти (1), Френската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 2 на тази директива;

Субсидиарно:

да се установи, че като не е съобщила на Комисията законовите, подзаконовите и административните разпоредби за прилагане на Директива 2004/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за изменение на Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, по отношение на традиционните растителни лекарствени продукти, Френската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 2 на тази директива;

—	да се осъди Френската република да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2004/24/ЕО е изтекъл на 30 октомври 2005 г.

(1) ОВ L 136, стр. 85.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/19

Искане за преюдициално заключение, направено от Korkein hallinto-oikeus (Финландия) на 12 февруари 2007 г. — Tietosuojavaltuutettu/Satakunnan Markkinapörssi Oy und Satamedia Oy

(Дело C-73/07)

(2007/C 95/34)

Език на производството: фински

Препращаща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: Tietosuojavaltuutettu

Ответник: Satakunnan Markkinapörssi Oy ja Satamedia Oy

Преюдициални въпроси

Налице ли е дейност, която следва да се разглежда като обработка на лични данни по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО (1), когато данните за физическите лица относно техните доходи от труд, капитал и имущество:

а)	са регистрирани на основата на официални документи на административни органи или са обработени с цел публикуване,

б)	се публикуват в печатна форма по азбучен ред и се цитират по категории доход в обширни и подредени по общини списъци;

в)	се съобщават на компакт-диск за обработка с търговска цел,

г)	се използват в рамките на услугата кратко съобщение, при която ползвателите на мобилен телефон след изпращането на кратко съобщение с име и адрес на определено лице на определен номер като отговор, могат да получат данни за дохода от труд и капитал на това лице, както и за имуществото му?

Следва ли да се тълкува Директива 95/46/ЕО в смисъл, че различните дейности, посочени в букви от а) до д), могат да се разглеждат като обработка на лични данни единствено за целите на журналистиката по смисъла на член 9 от директивата, като се вземе в предвид, че данните от повече от 1 милион данъчно задължени лица, събрани въз основа на данни, които според националните разпоредби за достъп до обществена информация, съставляват информация от обществен характер? Е ли от значение за делото фактът, че основната цел на тази дейност, е публикуването на споменатите данни?

3)	Следва ли да се тълкува член 17 от Директива 95/46/ЕО във връзка с принципите и целите на директивата в смисъл, че публикуването на събирани за целите на журналистиката данни и съобщаването им за обработка с търговска цел, противоречат на тази разпоредба?

4)	Може ли Директива 95/46/ЕО да бъде тълкувана така, че файловете с лични данни, които съдържат единствено в публикуван в медиите материал като такъв, въобще не попадат в приложното поле на тази директива?

(1) Директива 95/46/EO на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни за свободно движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31).

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/20

Иск, предявен на 12 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република

(Дело C-75/07)

(2007/C 95/35)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: B. Stromsky)

Ответник: Френска република

Искания

—

да се установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2004/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за изменение на Директива 2001/82/ЕО относно Кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (1), Френската република не е изпълнила задълженията си съгласно член 3 от посочената директива,

При условията на евентуалност:

да се установи, че като не е уведомила Комисията относно необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2004/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за изменение на Директива 2001/82/ЕО относно Кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти, Френската република не е изпълнила задълженията си съгласно член 3 от посочената директива,

—	да се осъди Френската република да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2004/28/ЕО е изтекъл на 30 октомври 2005 г.

(1) ОВ L 136, стр. 58.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/20

Иск, предявен на 12 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург

(Дело C-76/07)

(2007/C 95/36)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: B. Stromsky)

Ответник: Великото херцогство Люксембург

Искания

—

да се установи, че като не е приело необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2005/28/ЕО на Комисията от 8 април 2005 година относно определяне на принципи и подробни насоки за добра клинична практика по отношение на лекарствените продукти за хуманна употреба, предназначени за изследване, както и изискванията относно издаването на разрешително за производството или вноса на такива продукти (1), Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си съгласно член 31 от тази директива;

Евентуално:

да се установи, че като не е съобщило на Комисията за приетите законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2005/28/ЕО на Комисията от 8 април 2005 година относно определяне на принципи и подробни насоки за добра клинична практика по отношение на лекарствените продукти за хуманна употреба, предназначени за изследване, както и изискванията относно издаването на разрешително за производството или вноса на такива продукти, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си съгласно член 31 от тази директива.

—	да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът, предвиден за транспониране на Директива 2005/28/ЕО, е изтекъл на 29 януари 2006 г.

(1) OВ L 91, стр. 13.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/21

Иск, предявен на 15 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция

(Дело C-84/07)

(2007/C 95/37)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: Γ. Ζαββός и H. Støvlbæk)

Ответник: Република Гърция

Искания на ищеца

—

да се обяви, че с посочените по-долу действия Република Гърция е нарушила задълженията, произтичащи по силата на член 3, член 4, параграф 1, буква б) и член 12 от Директива 92/51/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно втора обща система за признаване на професионално образование и обучение за допълнение на Директива 89/48/ЕИО (1);

—	да се осъди Република Гърция да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Според Комисията, Република Гърция отказва да разглежда и да признава определени дипломи в областта на оптиката, които са издадени от италианско образователно заведение въз основа на договор за франчайзинг, сключен с гръцко образователно заведение.

Комисията твърди, че основният факт, който гръцките власти могат да установяват, е дали дипломата предоставя или не предоставя достъп до професията, за която се отнася, и че обстоятелството дали тази диплома е издадена въз основа на договор за франчайзинг не е релевантно за нейното признаване от страна на гръцките власти. Директива 92/51 не прави такова разграничение. Освен това Комисията твърди, че настоящият спор не засяга членове 149 и 150 от Договора ЕО, нито член 16 от гръцката Конституция, доколкото дипломите са били законно издадени от италиански образователни заведения, а не от гръцки заведения, с които първите са сключили договорите за франчайзинг за даване на квалификация.

Поради тези основания отказът на гръцките власти да разглеждат и да признават посочените италиански дипломи нарушава членове 3 и 12 на Директива 92/51. Освен това, според мнението на Комисията, и както следва от конкретни жалби, гръцките власти са налагали на жалбоподателите, искащи признаване на получена в Италия диплома в областта на оптиката, да положат стаж за приспособяване. Комисията поддържа, че такъв стаж нарушава член 4, параграф 1, буква б) на Директива 92/51, по смисъла на който гръцките власти са длъжни да предоставят на чуждестранните кандидати правото на избор между стаж за приспособяване и изпит за правоспособност.

(1) ОВ L 209, 24.7.1992 г., стр. 25-45.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/21

Иск, предявен на 15 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

(Дело C-85/07)

(2007/C 95/38)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: S. Pardo Quintillán и D. Recchia)

Ответник: Италианска република

Искания

—

да се установи, че относно пилотния район на речния басейн на Serchio, както и на районите на речните басейни на Alpi orientali, на Appennino settentrionale, centrale и meridionale,

—	като не е представила обобщен доклад за изискваните от разпоредбата на член 5 анализи, както е предвидено по смисъла на член 15, параграф 2 от Директива 2000/60/ЕО (1),

—	и като не е направила [за тези райони] анализите и прегледите по член 5, параграф 1 от посочената директива,

Италианската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 5, параграф 1 и член 15, параграф 2 от Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите,

—	да се осъди Италианска република да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Директива 2000/60/EО е транспонирана в италианското право посредством decreto legislativo № 152 от 3 април 2006 г. Същият посочва, в член 64, осем района на речни басейни: района на речния басейн на Alpi orientali, района на речния басейн Padano, района на речния басейн на Appennino settentrionale, пилотния район на речния басейн на Serchio, района на речния басейн на Appennino centrale, района на речния басейн на Appennino meridionale, района на речния басейн на Sardegna, а също и района на речния басейн на Sicilia.

Директивата е влязла в сила на 22 декември 2000 г. Следователно, анализите и прегледите по член 5, параграф 1 от Директивата, изисквани за осемте района на речни басейни, е трябвало да бъдат приключени преди 22 декември 2004 г.

Освен това, обобщеният доклад за изискваните по член 5 анализи за всеки район на речен басейн, както е предвидено по смисъла на член 15, параграф 2 от Директивата, е трябвало да бъде представен на Комисията преди 22 март 2005 г.

От анализа на съобщенията на италианските компетентни органи следва обаче, че по отношение на пет от осемте района на речни басейни данните липсват или са непълни.

Италианската република не е представила обобщен доклад за анализите и прегледите, изисквани по член 5, за пилотния район на речния басейн на Serchio и отчасти за районите на речните басейни на Alpi Orientali, и на Appennino settentrionale, centrale и meridionale, и по този начин не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 15, параграф 2 от Директива 2000/60/EО.

В заключение и при липса на данни за противното, Комисията приема, че Италианската република не е изпълнила също и задължението да извърши в предвидения за това срок анализите и прегледите по член 5, параграф 1 от Директива 2000/60/EО в съответствие с техническите спецификации, установени в приложения II и III от същата, по отношение на споменатите в предходния абзац райони на речни басейни.

(1) ОВ L 327, стр. 1.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/22

Иск, предявен на 15 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

(Дело C-88/07)

(2007/C 95/39)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: S. Pardo Quintillán и A. Alcover San Pedro)

Ответник: Кралство Испания

Искания на ищеца

—

да се установи, че,

—

като е изтеглило от пазара значителен брой стоки, изработени на растителна основа, законно произведени и/или търгувани в друга държава-членка, на основание на административна практика, която се изразява в изтеглянето от пазара на всяка стока, съдържаща растителни видове, невключени в приложението към министерската заповед (Orden Ministerial) от 3 октомври 1973 г. за лекарствените продукти, които могат да се пускат на пазара без задължително разрешение,

—	и като не е уведомило Комисията за тази мярка,

Кралство Испания не е изпълнило задълженията си, които произтичат от членове 28 и 30 ЕО, както и от членове 1 и 4 от Решение № 3052/95/ЕО (1)

—	да се осъди Кралство Испания да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Комисията смята, че като е изтеглило от пазара стоки, изработени на растителна основа, законно произведени или търгувани в други държави-членки, на основание на административна практика, която квалифицира като лекарствен продукт (и като такъв го подлага на изискването за задължително разрешение) всяка стока, съдържаща растителни видове, невключени в приложението към министерската заповед (Orden Ministerial) от 3 октомври 1973 г., и като не е нотифицирало [Комисията] за предприетите мерки за изтегляне от пазара на въпросните стоки в срок от 45 дни от приемането им, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си, които произтичат от членове 28 и 30 ЕО, както и от членове 1 и 4 от Решение № 3052/95/ЕО.

(1) Решение № 3052/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1995 година за установяване на процедура за обмен на информация относно взети национални мерки, които дерогират принципа на свободното движение на стоки в рамките на Общността (ОВ L 321, стр. 1)

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/23

Иск, предявен на 15 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република

(Дело C-89/07)

(2007/C 95/40)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: G. Rozet)

Ответник: Френска република

Искания на ищеца

—	да се установи, че като поддържа в законодателството си изискването за френско гражданство за заемане на длъжностите капитан и офицер (помощник-капитан на кораб) на всички плавателни съдове, плаващи под френски флаг, Френската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 39 ЕО;

—	да се осъди Френската република да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Доколкото изисква френско гражданство за заемане на длъжностите капитан и офицер (помощник-капитан на кораб) на всички плавателни съдове, плаващи под френски флаг, френското законодателство не се е съобразило с разпоредбите на Общностното право относно свободното движение на работници, така както ги тълкува Съдът в решението си от 30 септември 2003 г. по дело Colegio de Oficiales de la Marina Mercante Española (C-405/01) и в решението си по дело Anker и др. (С-47/02). Изискването за гражданство може да бъде наложено само за длъжностите капитан и помощник-капитан, които включват действително, по обичаен начин, изпълнение на публичноправни функции.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/23

Иск, предявен на 16 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия

(Дело C-90/07)

(2007/C 95/41)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Konstantinidis и J.-B. Laignelot)

Ответник: Кралство Белгия

Искания

—

да се установи, че като не е приело всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобрази с Директива 2004/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки (1) и, във всички случаи, като не ги е съобщило на Комисията, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по силата на тази директива;

—	да се осъди Кралство Белгия да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2004/12/ЕО е изтекъл на 18 август 2005 г.

(1) OВ L 47, стp. 26.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/23

Иск, предявен на 16 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Нидерландия

(Дело C-92/07)

(2007/C 95/42)

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: P. J. Kuijper и S. Boelaert, gemachtigden)

Ответник: Кралство Нидерландия

Искания

—

да се установи, че Кралство Нидерландия е нарушило задълженията си, произтичащи от Споразумението за асоцииране (1) и по-специално член 9 от него, от Допълнителния протокол (2) и по-специално член 41 от него и от Решение № 1/80 (3) и по-специално член 10, параграф 1 и 13 от него, като въвежда и запазва в сила нормативна уредба относно такси за издаване на разрешение за пребиваване, които са по-високи от таксите, събирани за издаване на съответния документ за граждани на държави-членки и на Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария и като прилага въпросната нормативна уредба спрямо турски граждани, които имат право на пребиваване в Нидерландия според Споразумението за асоцииране, Допълнителния протокол и Решение № 1/80,

—	да се осъди Кралство Нидерландия да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Комисията предявява, че таксите, които Нидерландия изисква от 1994 година от турски граждани за издаване на разрешение за пребиваване нарушават разпоредбите за неприлагане на определени мерки и тези за недискриминация в Споразумението за асоцииране, Допълнителния протокол и Решение № 1/80.

Въз основа на разпоредбите за неприлагане на определени мерки в Допълнителното споразумение и в Решение № 1/80, според Комисията не се разрешава в държава-членка да се въвежда нови мярка, която цели или има за последица поставянето на по-тежки изисквания относно правата на турските граждани, произтичащи от Споразумението за асоцииране, Допълнителния протокол и Решение № 1/80 и относно тясно свързаното с тях право на пребиваване. Също така според Комисията въпросното събиране на такси от страна на Нидерландия нарушава разпоредбите за неприлагане на определени мерки, защото е било въведено след влизането в сила за Нидерландия на тези разпоредби и защото възпрепятства или прави по-малко привлекателно упражняването на правата на турските граждани, произтичащи от Споразумението за асоцииране, от Допълнителния протоколи и от Решение № 1/80.

Освен това Комисията изтъква, че ако Нидерландия събира такси на турските граждани за разрешение за престой, то тези такси въз основа на разпоредбите за недисриминация от Споразумението за асоцииране и от Решение № 1/80 не трябва да бъдат по-високи от тези за съответните документи за гражданите на ЕС или за граждани на Норвегия, Исландия, Лихтенщайн или Швейцария.

(1) Споразумение за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, одобрено и потвърдено с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от 23 декември 1963 година (ОВ С 1973, стр. 113).

(2) Допълнителен протокол, одобрен с Регламент на Съвета (ЕИО) № 2760/72 от 19 декември 1972 година (ОВ С 1973, стр. 113).

(3) Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 година за развитие на асоциирането между Европейската икономическа общност и Турция.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/24

Иск, предявен на 20 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия

(Дело C-93/07)

(2007/C 95/43)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Konstantinidis и J.-B. Laignelot)

Ответник: Кралство Белгия

Искания

—

да се установи, че като не е приело законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобрази с Директива 2003/35/EО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета, (1) и, във всички случаи, като не ги е съобщило на Комисията, Кралство Белгия не и изпълнило задълженията си по силата на тази директива;

—	да се осъди Кралство Белгия да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2003/35/CE е изтекъл на 25 юни 2005 г.

(1) OВ L 156, стp. 17.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/24

Искане за преюдициално заключение, направено от Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Испания) на 20 февруари 2007 г. — Doña Rosa Méndez López/Instituto Nacional de Empleo (INEM), Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS)

(Дело C-97/07)

(2007/C 95/44)

Език на производството: испански

Препращаща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Galicia

Страни в главното производство

Ищец: Doña Rosa Méndez López

Ответник: Instituto Nacional de Empleo (INEM), Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS)

Преюдициален въпрос

Трябва ли изразът „получава обезщетения в съответствие със законодателството на тази държава като лице, което за последен път е било наето на работа там“, съдържащ се в член 71 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (1) на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, да се тълкува в смисъл, че изискването да е „изчерпано обезщетението за безработица“, установено в член 215, алинея 1 от Общия закон за социалното осигуряване (Ley General de la Seguridad Social), с оглед придобиване на право на обезщетения за социално подпомагане при безработица в Испания, се смята за изпълнено, ако е изчерпано едно обезщетение за безработица в Германия, включително ако получателката на обезщетението никога не е внасяла вноски в Испания?

(1) ОВ L 149, стр. 2.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/25

Искане за преюдициално заключение, представено от Højesteret (Дания) на 21 февруари 2007 г. — Nordania Finans A/S og BG Factoring A/S/ Skatteministeriet

(Дело C-98/07)

(2007/C 95/45)

Език на производството: датски

Препращаща юрисдикция

Højesteret

Страни в главното производство

Ищец: Nordania Finans A/S og BG Factoring A/S.

Ответник: Skatteministeriet

Преюдициален въпрос

Дали изразът „капиталови стоки, ползвани от данъчнозадълженото лице за нуждите на стопанската му дейност“, който се съдържа в член 19, параграф 2 от Шеста Директива на Съвета 77/388/ЕИО от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (1), трябва да се тълкува като включващ стоки, които предприятието-лизингодател купува с цел както да ги предостави на лизинг, така и да ги продаде след изтичане на срока на договора за лизинг?

(1) ОВ L 145, стр. 1.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/25

Жалба, подадена на 21 февруари 2007 г. от Coop de France Bétail et Viande, с предишно наименование Fédération nationale de la coopération bétail et viande (FNCBV) срещу Решението, постановено на 13 декември 2006 г. от Първоинстанционния съд (първи състав) по съединени дела T-217/03 и T- 245/03, FNCBV и други/Комисия

(Дело C-101/07 P)

(2007/C 95/46)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Coop de France Bétail et Viande, с предишно наименование Fédération nationale de la coopération bétail et viande (FNCBV) (представител: M. Ponsard, адвокат)

Други страни в производството: Fédération nationale des syndicats d'exploitants agricoles (FNSEA), Fédération nationale bovine (FNB), Fédération nationale des producteurs de lait (FNPL), Jeunes agriculteurs (JA), Комисия на Европейските общности, Френска република

Искания

—	да се отмени Решението на Първоинстанционния съд, постановено на 13 декември 2006 г. по дело T-217/03,

—	да се постанови, че на жалбоподателя не следва да се налага глоба,

—	при условията на евентуалност, да се намали размера на наложената с това решение глоба,

—	да се осъди Комисията да заплати всички разноски, свързани с обезпечителното и главното производство пред Първоинстанционния съд, както и разноските, направени в производството пред Съда.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага шест основания в подкрепа на жалбата си. С първите пет, отнасящи се до отмяната на оспорваното решение, ищецът изтъква, на първо място, грешката, която е допуснал Първоинстанционният съд, като не е установил нарушение на правото на защита от страна на Комисията, свързано с липсата на посочване, в изложението на възраженията, на възприетия метод за изчисляване на глобите, на второ място, изопачаването от Първоинстанционния съд на доказателствата, свързани с тайното продължаване на споразумението от 24 октомври 2001 г., на трето място, грешката при прилагането на правото, която е допуснал Първоинстанционният съд, като е презюмирал съгласието на жалбоподателя за продължаване на споразумението чрез препращане към едно общо споразумение между кланици и животновъди, без да установи, по безспорен начин, одобрението на жалбоподателя за продължаване на посоченото споразумение, на четвърто място, дори одобрението да се приеме за установено, грешката, която е допуснал Първоинстанционният съд, като е определил споразумението за антиконкурентно, без да изследва общия правен и икономически контекст, в който същото се вписва и евентуалните му последици, и, на пето място, нарушението на задължението за мотивиране, както и противоречието в мотивите на оспорваното решение досежно отчитането на оборота на членуващите в сдружението-жалбоподател — а не само на оборота на жалбоподателя — при проверката дали не е налице надвишаване на пределния размер от 10 % от оборота, посочен в член 15, параграф 2 от Регламент № 17.

С шестото си основание, отнасящо се до намаляване, при условията на евентуалност, на наложената му глоба, жалбоподателят изтъква, на последно място, че дори Съдът да не уважи предходните основания, във всички случаи следва да намали размера на наложената глоба, доколкото последната съответства не на 10 %, а на 20 % от неговия оборот, което буквално нарушава член 15, параграф 2 от Регламент № 17.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/26

Искане за преюдициално заключение, представено от Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (Белгия) на 22 февруари 2007 г. — N. V. Lammers & Van Cleeff/Кралство Белгия

(Дело C-105/07)

(2007/C 95/47)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen

Страни в главното производство

Ищец: N. V. Lammers & Van Cleeff

Ответник: Кралство Белгия

Преюдициалeн въпрос

Противопоставят ли се членове 12, 43, 46, 48, 56 и 58 ЕО на белгийската вътрешноправна уредба като предвидената в бившите член 18, алинея 1, точка 3 и в член 18, алинея 2, точка 3 от Закона за данъка върху доходите от 1992 г., съгласно която лихвите не се квалифицират като дивиденти и поради това не подлежат на данъчно облагане, когато се изплащат на белгийско дружество в качеството му на член на управителния орган на дружество, ако при същите обстоятелства тези лихви се квалифицират като дивиденти и като такива подлежат на данъчно облагане, тъй като се изплащат на чуждестранно дружество в качеството му на член на управителния орган на дружество?

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/26

Иск, предявен на 22 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република

(Дело C-106/07)

(2007/C 95/48)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: A. Bordes и K. Simonsson)

Ответник: Френска република

Искания

—

да се установи, че като не е приела, по отношение на редица френски пристанища, плановете за приемане и обработване на отпадъците, предвидени в член 5 от Директива 2000/59/ЕО (1), и във всички случаи като не е уведомила Комисията за тяхното съществуване и прилагане, Френската република не е изпълнила задълженията си съгласно член 5, параграф 1 и член 16, параграф 1 от посочената директива,

—	да се осъди Френската република да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2000/59/ЕО е изтекъл на 27 декември 2002 г.

(1) Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 година относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари (ОВ L 332, стр. 81).

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/26

Жалба, подадена на 13 февруари 2007 г. от Friedrich Weber срещу определението, постановено на 11 декември 2006 г. от Първоинстанционния съд (втори състав) по дело T-290/05, Friedrich Weber/Комисия на Европейските общности

(Дело C-107/07 P)

(2007/C 95/49)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Friedrich Weber (представител: W. Declair, адвокат)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени определението на Първоинстанционния съд по дело Т-290/05 (1) от 11 декември 2006 г.,

—	да се отмени Решението на Комисията от 27 май 2005 г.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си срещу посоченото съдебно определение жалбоподателят посочва следните основания:

Първоистанционният съд неправомерно е отхвърлил като недопустим иска в частта, която съдържа искането Съдът да задължи ответника по жалбата да предостави достъп до определени документи. Съгласно трайната съдебна практика на Съда на Европейските общности, [Първоинстанционният] съд не разполага с подобно правомощие да издава задължителни указания. Същевременно в обжалваното съдебно определение се изтъква, че измененото искане на жалбоподателя не може да се тълкува като мълчаливо искане за отмяна на решението на ответника по жалбата. Според жалбоподателя този извод е неоснователен. С измененото искане жалбоподателят е търсил не само мълчаливо, но и изрично отмяната на оспорваното решение на ответника по жалбата. Измененото искане на жалбоподателя е допустимо, доколкото с него се търси отмяната на решението на Комисията. Следователно, изводът относно недопустимустта на целия иск е противоправен.

В обжалваното съдебно определение Първоистанционният съд посочва, че исковата молба съдържа „обвинения срещу германските публичноправни радио- и телевизионни оператори и други държавни учреждения“. Подобна квалификация на твърденията на жалбоподателя дискредитира по неприемлив начин приведените от него фактически доводи. Използваното унизително определение по отношение на посочените в жалбата доводи и окачествяването им като „обвинения “е свидетелство за това, че [Първоинстанционният] съд не е проверил значението на изключителната тежест на упреците и свързаното с тях нарушение на общностното право с оглед на обосноваването на иска. Поради това Съдът не е зачел правото на защита. Този начин на оценка на сдържаните доводи на жалбоподателя е основание за опасения относно наличието на недостатъчна безпристрастност и за съмнения относно справедливостта на производството.

Обжалваното съдебно определение противоречи на основните принципи, залегнали в Договора за Европейския съюз и в Договора за създаване на Европейската общност. То не съблюдава изявената воля на Общността да развива и укрепва демокрацията и правовата държава, както и зачитането на правата на човека и основните свободи. Определението на [Първоинстанционния] съд не зачита значението на публичното начало в исковия процес и изявената воля на Общността за демокрация. [Първоинстанционният] съд е пропуснал да изясни въпроса, дали решението на ответника съответства на целите на Общността. Поради това обжалваното определение нарушава действащото общностно право.

Не е правилен изводът, че частта от предявения иск относно достъпа до оспорвания документ на Комисията е останал без предмет. Ответникът е потвърдил пред Съда автентичността на публикуваното в едно списание писмо на Комисията, жалбоподателят обаче изрично е посочил, че това потвърждение не прекратява главния спор. В подкрепа на това той е изтъкнал, че въпросното списание не е орган за публикуване на официални съобщения на ответника по жалбата.

Предвид тези основания, обжалваното определение на Първоинстанционния съд следва да бъде отменено.

(1) OB L 331, стр. 42.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/27

Искане за преюдициално заключение, направено от Prud'homie de pêche de Martigues [Трудовоправен съд в областта на риболова, град Martigues] (Франция) на 20 февруари 2007 г. — Jonathan Pilato/Jean-Claude Bourgault

(Дело C-109/07)

(2007/C 95/50)

Език на производството: френски

Препращаща юрисдикция

Prud'homie de pêche de Martigues [Трудовоправен съд в областта на риболова, град Martigues]

Страни в главното производство

Ищец: Jonathan Pilato

Ответник: Jean-Claude Bourgault

Преюдициални въпроси

Член 11а от Регламент (ЕО) № 894/97 на Съвета от 29 април 1997 година (1), изменен с Регламент (ЕО) № 1239/98 на Съвета от 8 юни 1998 година (2), следва ли да се тълкува в смисъл, че забранява и хрилни мрежи, които не плават или почти не са плаващи поради наличието на плаваща котва, към която са прикрепени?

Валиден ли е член 11а, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 894/97 на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 1239/98, доколкото:

а)	явно преследва чисто екологична цел, а правното му основание е предишният член 43, понастоящем член 37 от Договора за създаване на Европейската общност, подписан в Рим на 25 март 1957 г.;

б)	не дава определение за „плаващи хрилни мрежи “и, следователно, не определя ясно приложното поле на понятието;

в)	не е ясно мотивиран;

г)	не отчита наличните научни и технически данни, нито условията на околната среда в различните региони на Общността, нито предимствата [и] неудобствата, произтичащи от предвидената в него забрана;

д)	не е съвместим с преследваната цел;

е)	е дискриминационен, тъй като третира по един и същи начин различни географски, икономически и социални положения;

ж)	не предвижда никаква дерогация в полза на рибарите, занимаващи се с дребномащабен риболов, като улова на риба тон, който, освен, че е традиционен в Средиземно море, е жизненоважен за упражняващото тази дейност население, а впрочем е и много избирателен?

(1) Регламент (ЕО) № 894/97 на Съвета от 29 април 1997 година относно установяване на някои технически мерки за опазване на рибните ресурси (ОВ L 132, стр. 1).

(2) Регламент (ЕО) № 1239/98 на Съвета от 8 юни 1998 година, изменящ Регламент (ЕО) № 894/97 относно установяване на някои технически мерки за опазване на рибните ресурси (ОВ L 171, стр. 1).

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/28

Жалба, подадена на 27 февруари 2007 г. от Fédération nationale des syndicats d'exploitants agricoles (FNSEA), Fédération nationale bovine (FNB), Fédération nationale des producteurs de lait (FNPL) и Jeunes agriculteurs (JA) срещу Решението, постановено на 13 декември 2006 г. от Първоинстанционния съд (първи състав) по съединени дела T-217/03 и T-245/03, FNCBV и други/Комисия

(Дело C-110/07 P)

(2007/C 95/51)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Fédération nationale des syndicats d'exploitants agricoles (FNSEA), Fédération nationale bovine (FNB), Fédération nationale des producteurs de lait (FNPL), Jeunes agriculteurs (JA) (представители: V. Ledoux и B. Néouze, адвокати)

Други страни в производството: Fédération nationale de la coopération bétail et viande (FNCBV), Комисия на Европейските общности, Френска република

Искания

—	да се отмени Решението на Първоинстанционния съд от 13 декември 2006 г.,

—	да се постанови, че на федерациите-жалбоподатели не следва да се налагат глоби,

—	при условията на евентуалност, да се намали размерът на същите,

—	да се осъди Европейската комисията да заплати разноските, свързани с обезпечителното и главното производство пред Първоинстанционния съд, както и с производството пред Съда.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите привеждат четири основания в подкрепа на жалбата си. С първото основание те изтъкват, че Първоинстанционният съд изопачил доказателствата, представени му за оценка, доколкото не взел предвид две основни доказателства, че споразумението от 24 октомври 2001 г. не било продължено след 30 ноември същата година. С второто си основание те твърдят, че Първоинстанционният съд нарушил общностното право и се отклонил от трайната практика на Съда, като отсъдил, че Комисията не нарушила правото на защита, като не посочила в предявените възражения, че ще изчисли размера на глобите, вземайки предвид сбора от оборотите на членовете на федерациите-жалбоподатели. С третото си основание те изтъкват нарушението на член 15, параграф 2 от Регламент 17/62, доколкото Първоинстанционният съд, за да достигне до извода, че наложените на федерациите-жалбоподатели глоби не надвишават пределния размер от 10 % от оборота, определен в същия член, взел предвид сбора от оборотите на членовете на тези федерациите, без да бъдат изпълнени точните и обективни условия, определени от съдебната практика в това отношение. Накрая, с четвъртото си основание, жалбоподателите твърдят наличието на нарушение на принципа „non bis in idem“, както и на принципа на пропорционалност, доколкото Първоинстанционният съд наложил на всяка от федерациите отделна глоба, която вземала предвид сбора от оборотите на общите им членове. Според посочените страни в случая е било възможно само на една федерация да се наложи санкция, вземаща предвид съвкупния финансов капацитет на общите членове на федерациите-жалбоподатели.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/29

Иск, предявен на 27 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Чешка република

(Дело C-114/07)

(2007/C 95/53)

Език на производството: чешки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Stromsky и M. Šimerdová)

Ответник: Чешка република

Искания

—

да се установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2004/24/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за изменение на Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствените продукти за хуманна употреба, по отношение на традиционните растителни лекарствени продукти, или, във всеки случай не е съобщила на Комисията за приетите разпоредби, Чешката република не е изпълнила задълженията си съгласно член 2, параграф 1 от тази директива;

—	да се осъди Чешката република да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът, предвиден за транспониране на директивата в националното законодателство, е изтекъл на 30 октомври 2005 г.

(1) ОВ 2004 L 136, стр. 85.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/29

Иск, предявен на 27 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Чешка република

(Дело C-115/07)

(2007/C 95/54)

Език на производството: чешки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Stromsky и M. Šimerdová)

Ответник: Чешка република

Искания

—

да се установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2004/27/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за изменение на Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, или, във всеки случай, като не е съобщила на Комисията за приетите разпоредби, Чешката република не е изпълнила задълженията си съгласно член 3 от тази директива;

—	да се осъди Чешката република да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

(1) ОВ 2004 L 136, стр. 34.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/29

Иск, предявен на 27 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Чешка република

(Дело C-116/07)

(2007/C 95/55)

Език на производството: чешки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Stromsky и M. Šimerdová)

Ответник: Чешка република

Искания

—

да се установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2004/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за изменение на Директива 2001/82/ЕО относно Кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (1), или във всички случаи като не е съобщила на Комисията предприетите за това мерки, Чешката република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 3 на тази директива;

—	да се осъди Чешката република да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на директивата в националното право е изтекъл на 30 октомври 2005 г.

(1) ОВ L 136, стр. 58.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/30

Иск, предявен на 27 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Чешка република

(Дело C-117/07)

(2007/C 95/56)

Език на производството: чешки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Stromsky и M. Šimerdová)

Ответник: Чешка република

Искания

—

да се установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2005/28/ЕО (1) на Комисията от 8 април 2005 година относно определяне на принципи и подробни насоки за добра клинична практика по отношение на лекарствените продукти за хуманна употреба, предназначени за изследване, както и изискванията относно издаването на разрешително за производството или вноса на такива продукти, Чешката република не е изпълнила задълженията си съгласно член 31, параграф 1 от тази директива;

—	да се осъди Чешката република да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът, предвиден за транспониране на директивата в националното законодателство, е изтекъл на 29 октомври 2006 г.

(1) OВ 2005 L 91, стр. 13.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/30

Иск, предявен на 27 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Финландия

(Дело C-118/07)

(2007/C 95/57)

Език на производството: фински

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Huttunen, H. Støvlbaek и B. Martenczuk)

Ответник: Република Финландия

Искания на ищеца

—

Да се установи, че Република Финландия е нарушила задълженията си, произтичащи от член 307 ЕО, като не е предприела всички необходими мерки съгласно член 307, параграф 2, за да премахне несъответствията с общностното право на разпоредбите относно трансферите, които се съдържат в междудържавните инвестиционни споразумения на Република Финландия с Руската федерация (преди: Съветски съюз), Беларус, Китай, Малайзия, Шри Ланка и Узбекистан.

—	да се осъди Република Финландия да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Настоящият иск засяга междудържавните инвестиционни споразумения, сключени от Република Финландия преди присъединяването ѝ към Европейския съюз с Руската федерация, Беларус, Китай, Малайзия, Шри Ланка и Узбекистан. Тези споразумения съдържат разпоредби относно трансфера на капитали и плащания във връзка с инвестициите. Тези разпоредби не са съвместими с общностното право, тъй като пречат на Финландия да се съобразява с мерките, които се вземат от институциите на Общността на основание член 57, параграф 2 ЕО, член 59 ЕО и член 60, параграф 1 ЕО. Тъй като въпросните споразумения са сключени преди присъединяването на Финландия към Европейския съюз, то последната е длъжна да предприеме всички необходими мерки за да премахне несъответствията на тези споразумения с общностното право съгласно член 307, параграф 2.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/31

Иск, предявен на 27 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Нидерландия

(Дело C-120/07)

(2007/C 95/58)

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Stromsky и H.van Vliet)

Ответник: Кралство Нидерландия

Искания

—

да се установи, че като не е приело всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобрази с Директива 2004/27/CE (1) на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за изменение на Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, или, във всички случаи, като не е съобщило тези разпоредби на Комисията, кралство Нидерландия не е изпълнило задълженията си съгласно директивата,

—	да се осъди Кралство Нидерландия да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 30 октомври 2005 г.

(1) OВ L 136, стp. 34.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/31

Иск, предявен на 28 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република

(Дело C-121/07)

(2007/C 95/59)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Stromsky и C. Zadra)

Ответник: Френска република

Искания на ищеца

—

да установи, че като не е взела всички мерки по изпълнението на Решението на Съда на Европейските общности от 15 юли 2004 година по дело C-419/03 (1) относно липсата на транспониране във вътрешното си право на разпоредбите на Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (2), които се различават или предвиждат по-високи стандарти от разпоредбите на Директива 90/220/ЕИО на Съвета от 23 април 1990 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда (3), Френската република не е изпълнила наложените ѝ задължения по силата на член 228, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност;

—

да нареди на Френската република да заплати на Комисията на Европейските общности по сметка „собствени средства на Европейската общност “периодична имуществена санкция от 366 744 EUR на ден за забава на изпълнението на решението по дело C-419/03 от деня на постановяване на решението по настоящото дело до деня, в който постановеното по дело C-419/03 решение бъде напълно изпълнено;

—

да нареди на Френската република да заплати на Комисията на Европейските общности по сметка „собствени средства на Европейската общност “еднократно платима сума от 43 660 EUR на ден за забава на изпълнението на решението по дело C-419/03 от деня на постановяване на решението по дело C-419/03 до деня:

—	в който постановеното по дело C-419/03 решение е напълно изпълнено (ако това се случи преди да бъде постановено решението по настоящото дело),

—	в който е постановено решението по настоящото дело (ако постановеното по дело C-419/03 решение не е напълно изпълнено към този момент);

—	да осъди Френската република да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Повече от четири години след изтичане на предвидения срок за транспониране на директива 2001/18 и повече от 28 месеца след решението на Съда от 15 юли 2004 г. по дело C-419/03, с което се установява неизпълнението на това задължение за транспониране, Френската република все още не е приела необходимите мерки за изпълнението на споменатото решение. Вследствие на това, Комисията предлага тази държава да се осъди да заплати глоба, както и периодична имуществена санкция, отразяващи сериозността на това нарушение и неговите последици върху постигането на преследваните от общностния законодател цели.

(1) Непубликувано в Сборника решение.

(2) ОВ L 106, стр. 1.

(3) ОВ L 117, стр. 15.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/32

Жалба, подадена на 28 февруари 2007 г. от Eurostrategies SPRL срещу определение на Първоинстанционния съд (четвърти състав), постановено на 1 декември 2006 г. по дело T-203/06: Eurostrategies sprl срещу Комисията на Европейските общности

(Дело C-122/07 P)

(2007/C 95/60)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Eurostrategies SPRL (представители: R. A. Lang и S. Crosby, Solicitors)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда да:

—	отмени определението на Първоинстанционния съд от 1 декември 2006 г. по дело Т-203/06 само по отношение на мотивите,

—	да се произнесе по разноските по апелативното производство в полза на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че:

Първоинстанционният съд (ПС) е нарушил принципа на равенството на страните в производството, закрепен в член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и в Договора за ЕС, като е отказал да изслуша позицията на жалбоподателя по въпроса дали жалбоподателят е получил предполагаем „отговор за изчакване“, който, ако беше получен, щеше да удължи срока на Комисията с 15 дни и по този начин да обезсмисли съдебния иск.

Освен това, ПС не е изслушал позицията на жалбоподателя относно второто писмо, което Комисията твърди, че е изпратила по електронна поща, докато всъщност е било изпратено по факс.

ПС е нарушил Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, като е приел, че Комисията е имала право на 15-дневно удължение на срока в съответствие с член 8, параграф 2 от регламента, въпреки липсата на доказателства за изпълнение на задължителните изисквания за подобно удължение. Едно от тези изисквания е да „се нотифицира заявителят“. Единственото представено от Комисията доказателство било документ за изпратено електронно съобщение, но не и за получаването му. Жалбоподателят посочва, че електронното съобщение няма правни последици, докато не бъде видяно от получателя. Следователно заявителят не е бил нотифициран и така изискванията на член 8, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 не са били изпълнени.

ПС е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е преценил всички доказателства и доводи на страните при вземането на решение. Жалбоподателят посочва член 47, параграф 1 и 67, параграф 3 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 2 май 1991 годинакато примери за необходимостта от такава преценка.

4.	ПС е допуснал явна грешка в преценката, като е изопачил ясния смисъл на представените пред него доказателства; от доказателствата по никакъв начин не следва, че Комисията е нотифицирала жалбоподателя за искането си за 15-дневно удължение.

5.	Евентуално спрямо основание 4, ПС е нарушил правото на Общността, като е приел, че електронното съобщение създава правни последици с акта на изпращането, а не на получаването си.

(1) ОВ L 145, стр. 43.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/32

Иск, предявен на 28 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/ Кралство Нидерландия

(Дело C-123/07)

(2007/C 95/61)

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Stromsky и H. van Vliet,

Ответник: Кралство Нидерландия

Искания

—

—	да се осъди Кралство Нидерландия да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 30 октомври 2005 г.

(1) OВ L 136, стp. 34.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/33

Искане за преюдициално заключение, направено от Hoge Raad der Nederlanden на 2 март 2007 г. — J.C.M. Beheer BV/Staatssecretaris van Financiën

(Дело C-124/07)

(2007/C 95/62)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden.

Страни в главното производство

Ищец: J.C.M. Beheer BV.

Ответник: Staatssecretaris van Financiën

Преюдициален въпрос

Прилага ли се разпоредбата на член 13, Б, буква а) от Шеста директива (1) към дейностите на едно (юридическо) лице, което извършва характерните и съществени дейности на застрахователен посредник или агент, когато при сключването на договори за застраховка посредничи от името на друг застрахователен посредник или агент?

(1) Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите-членки, свързани с данък добавена стойност — Обща система на данък добавена стойност (ОВ L 145 от 13.6.1977 година, стр. 1).

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/33

Иск, предявен на 13 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Швеция

(Дело C-145/07)

(2007/C 95/64)

Език на производството: шведски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: K. Simonsson и R. Vidal Puig)

Ответник: Кралство Швеция

Искания

—

Да се обяви, като не е приело необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2003/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2003 година (1) относно докладване на събития в гражданското въздухоплаване, или във всеки случай, като не е уведомило Комисията за това, Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по тази директива, и

—	да се осъди Кралство Швеция да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 4 юли 2005 г.

(1) ОВ L 167, стр. 23.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/34

Иск, предявен на 13 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Швеция

(Дело C-146/07)

(2007/C 95/65)

Език на производството: шведски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: K. Simonsson и W. Wils)

Ответник: Кралство Швеция

Искания

—

да се установи, че като не е приело необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2001/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 година (1) относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството, или, във всеки случай, не е съобщило на Комисията за приетите разпоредби, Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си съгласно директивата, и

—	да се осъди Кралство Швеция да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът, предвиден за транспониране на директивата, е изтекъл на 31 декември 2005 г.

(1) OВ 2001 L 272, стр. 32.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/34

Иск, предявен на 13 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република

(Дело C-147/07)

(2007/C 95/66)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: S. Pardo Quintillán, J. Hottiaux, J.-B. Laignelot)

Ответник: Френска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че, като не е приела всички необходими мерки, за да се съобрази с член 4 от Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 година за качеството на водите, предназначени за консумация от човека (1), Френската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от разпоредбите на посочената директива;

—	да се осъди Френската република да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Във Франция, качеството на водите, предназначени за консумация от човека, не съответства на разпоредбите на Директива 98/83, доколкото установените от нея прагове редовно се превишават по отношение на нитратите и на пестицидите в департаментите Deux-Sèvres, Charente-Maritime и Vendée.

(1) ОВ L 330, стр. 32.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/34

Иск, предявен на 14 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Унгария

(Дело C-148/07)

(2007/C 95/67)

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: V. Bottka, и K. Mojzesowicz)

Ответник: Република Унгария

Искания

—

да се установи, че Република Унгария не е изпълнила задълженията си по член 2, параграф 3 от Директива 2002/77/ЕО на Комисията от 16 септември 2002 година относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги (1) като не е отменила ограниченията за предоставяне на кабелни телевизионни услуги, предвидени в член 115, параграф 4 от Закон № I от 1996 г. за радио и телевизия,

—	да се осъди Република Унгария да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директивата в националното право е изтекъл на 30 април 2004 г.

Според Комисията, Република Унгария не е изпълнила задълженията си по член 2, параграф 3 от Директива 2002/77/ЕО, като в Закона за радио и телевизия е ограничила правото на доставчиците на кабелни услуги да разпространяват програми по начин, че на територията на Унгария последните да не покриват повече от една трета от населението.

(1) ОВ L 249, стр. 21.

Първоинстанционен съд на Европейските общности

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/36

Решение на Първоинстанционния съд от 22 март 2007 г. — SIGLA/СХВП — Elleni Holding (VIPS)

(Дело T-215/03) (1)

(„Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността VIPS - По-ранна национална словна марка VIPS - Член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 40/94 - Член 74 от Регламент (ЕО) № 40/94 - Диспозитивен принцип - Право на защита“)

(2007/C 95/71)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: SIGLA SA (Мадрид, Испания) (представител: E. Armijo Chávarri, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представители: I. de Medrano Caballero и G. Schneider)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд:Elleni Holding BV (Alphen aan de Rijn, Нидерландия)

Предмет

Иск срещу решението на трети апелативен състав на СХВП от 1 април 2003 г. (дело R 1127/2000-3) относно производство по възражение между SIGLA SA и Elleni Holding BV.

Диспозитив

1)	Решението на трети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 1 април 2003 г. (дело R 1127/20003) се отменя.

2)	Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) се осъжда да заплати разноските, направени от ищеца.

(1) ОВ C 200, 23.8.2003 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/36

Решение на Първоинстанционния съд от 15 март 2007 г. — Katalagarianakis/Комисия

(Дело T-402/03) (1)

(„Длъжностни лица - Назначаване - Преразглеждане на класирането в степен и в стъпка - Прилагане на съдебната практика на Съда - Член 5, член 31, параграф 2, член 32, алинея втора, членове 45 и 62 от Правилника“)

(2007/C 95/72)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Georgios Katalagarianakis (Overijse, Белгия) (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и É. Marchal, адвокати)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: J.Currall и H. Krämer)

Предмет

Искане за отмяна на решението на Комисията, с което се преразглежда и определя класирането на ищеца към момента на назначаването му в степен А6, първа стъпка, и с което се преразглежда и определя последващото му класиране на 1 април 2000 г. в степен А5, трета стъпка, и се определя 5 октомври 1995 г. като начален момент, от който настъпват финансовите му последици.

Диспозитив

1)	Решението на Комисията от 14 април 2003 г. се отменя, доколкото определя 5 октомври 1995 г. като начален момент, от който настъпват финансовите му последици.

2)	Комисията трябва да направи сравнително съпоставяне на заслугите на ищеца и на длъжностните лица, повишени в степен А5, в рамките на всяка процедура по повишаване от 1 май 1993 г. насам.

3)	Ако след това съпоставяне Комисията не е в състояние да предостави на ищеца приетото за обосновано повишение в степен, страните се приканват да се споразумеят за подходящо обезщетение.

4)	Страните трябва да уведомят Първоинстанционния съд в срок от три месеца, считано от произнасянето на настоящото съдебно решение, за съдържанието на споразумението, ако са постигнали такова, а при липсата му — за исканията си в паричен израз относно оценка на претърпяната вреда.

5)	Искът се отхвърля в останалата част.

6)	Първоинстанционният съд не се произнася по разноските.

(1) ОВ C 35, 7.2.2004 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/37

Решение на Първоинстанционния съд от 15 март 2007 г. — Dascalu/Комисия

(Дело T-430/03) (1)

(2007/C 95/73)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Iosif Dascalu (Kraainem, Белгия) (представител: N. Lhoëst, адвокат)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: първоначално C. Berardis-Kayser, L.Lozano Palacios и H. Krämer, впоследствие C. Berardis-Kayser и H. Krämer)

Предмет

От една страна, искане за отмяна на решенията на Комисията от 23 декември 2002 г. и от 14 април 2003 г., с които се променя класирането на ищеца в степен, доколкото те определят класирането му в стъпка към датата на назначаване в степен А6, първа стъпка, доколкото определят 5 октомври 1995 г. като дата на настъпване на финансовите им последици и доколкото не са възстановили степента на ищеца, и субсидиарно, искане за отмяна на решенията, с които се отхвърлят жалбите на ищеца и, от друга страна, искане за обезщетение на вредата, за която се твърди, че е настъпила като последица от тези решения.

Диспозитив

1)	Решението на Комисията от 14 април 2003 г. се отменя, доколкото определя 5 октомври 1995 г. като начален момент, от който настъпват финансовите му последици.

2)	Комисията трябва да направи сравнително съпоставяне на заслугите на ищеца и на длъжностните лица, повишени в степен А5, считано от 16 април 1993 г., а след това и на повишените в степен А4, считано от 16 януари 1998 г.

3)	Ако след това съпоставяне Комисията не е в състояние да предостави на ищеца приетото за обосновано повишение в степен, страните се приканват да се споразумеят за подходящо обезщетение, като взимат предвид, субсидиарно, искането за обезщетение, направено от ищеца.

4)	Страните трябва да уведомят Първоинстанционния съд в срок от три месеца, считано от произнасянето на настоящото съдебно решение, за съдържанието на постигнатото споразумение, а при липса на такова — за исканията си в паричен израз относно оценка на претърпяната вреда.

5)	Искът се отхвърля в останалата част.

6)	Първоинстанционният съд не се произнася по разноските.

(1) ОВ C 47, 21.2.2004 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/37

Решение на Първоинстанционния съд от 14 март 2007 г. — Aluminium Silicon Mill Products/Съвет

(Дело T-107/04) (1)

(Иск за отмяна - Дъмпинг - Внос на силиций с произход от Русия - Вреда - Причинно-следствена връзка)

(2007/C 95/74)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Aluminium Silicon Mill Products GmbH (Zug, Швейцария) (представители: A. Willems и L. Ruessmann, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представител: M. Bishop, подпомаган от G. Berrisch, адвокат)

Встъпила в помощ на ответника страна: Комисия на Европейските общности (представители: T. Scharf и K. Talabér Ricz)

Предмет

Искане за отмяна на Регламент (ЕО) № 2229/2003 на Съвета от 22 декември 2003 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложени върху вноса на силиций с произход от Русия (ОВ L 339, стр. 3).

Диспозитив

1)	Член 1 от Регламент (ЕО) № 2229/2003 на Съвета от 22 декември 2003 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временнното мито, наложени върху вноса на силиций с произход от Русия се отменя, доколкото налага на ищеца антидъмпингово мито.

2)	Съветът понася своите разноски и тези на ищеца.

3)	Комисията понася направените от нея разноски.

(1) ОВ C 106, 30.4.2004 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/38

Решение на Първоинстанционния съд от 7 март 2007 г. — Sequeira Wandschneider/Комисия

(Дело T-110/04) (1)

(„Длъжностни лица - Доклад за развитието на кариерата - Период на оценяване 2001/2002 година - Иск за отмяна - Мотивиране - Оценка на заслугите - Доказателствени елементи - Иск за обезщетение“)

(2007/C 95/75)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Paulo Sequeira Wandschneider (Брюксел, Белгия) (представители: първоначално G. Vandersanden и A. Finchelstein, впоследствие G. Vandersanden и C. Ronzi, адвокати)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: G. Berscheid и H. Tserepa-Lacombe)

Предмет

От една страна, искане за отмяна на решението от 23 април 2003 г., с което се прави доклад за развитието на кариерата на ищеца за периода 1 юли 2001 г. до 31 декември 2002 г., и от друга страна, искане за обезщетение за вреди и пропуснати ползи.

Диспозитив

1)	Отменя се решението от 23 април 2003 г., с което се прави доклад за развитието на кариерата на ищеца за периода 1 юли 2001 г. до 31 декември 2002 г.

2)	Отхвърля се искът за обезщетение.

3)	Комисията се осъжда да заплати всички разноски.

(1) ОВ C 106, 30.4.2004 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/38

Решение на Първоинстанционния съд от 8 март 2007 г. — France Télécom/Комисия

(Дело T-339/04) (1)

(„Конкуренция - Решение, с което се разпорежда проверка - Лоялно сътрудничество с националните съдилища - Лоялно сътрудничество с националните органи по конкуренция - Член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 - Известие на Комисията относно сътрудничеството в рамките на Мрежата от органите по конкуренция - Мотиви - Пропорционалност“)

(2007/C 95/76)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: France Télécom SA, бившо Wanadoo SA (Париж, Франция) (представители: H. Calvet и M.-C. Rameau, адвокати)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: É. Gippini Fournier и O. Beynet)

Предмет

Отмяна на Решение С (2004) 1929 на Комисията от 18 май 2004 г. по дело COMP/C-1/38.916, с което се разпорежда на France Télécom SА, както и на всички предприятия, контролирани пряко или косвено от него, в това число и на Wanadoo SA и на всички предприятия, контролирани пряко или косвено от Wanadoo SA, да се подчинят на проверка на основание на член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] от Договора (ОВ 2003, L 1, стр. 1).

Диспозитив

1)	Искът се отхвърля.

2)	Ищецът се осъжда да заплати разноските.

(1) ОВ C 262, 23.10.2004 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/39

Решение на Първоинстанционния съд от 8 март 2007 г. — France Télécom/Комисия

(Дело T-340/04) (1)

(„Конкуренция - Решение за нареждане на проверка - Лоялно сътрудничество с националните юрисдикции - Лоялно сътрудничество с националните органи по конкуренция - Член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 - Мотивиране - Пропорционалност - Нов довод - Недопустимост“)

(2007/C 95/77)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: France Télécom SA (Париж, Франция) (представители: C. Clarenc и J. Ruiz Calzado, адвокати)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: É. Gippini Fournier и O. Beynet)

Предмет

Отмяна на Решението C (2004) 1929 на Комисията от 18 май 2004 година по казус COMP/C-1/38.916, с което се разпорежда на France Télécom SA, както и на всички предприятия, които се намират под неговия пряк или непряк контрол, включително Wanadoo SA и всички предприятия, които се намират под пряк или непряк контрол на Wanadoo SA, да се подчинят на проверка по силата на член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ 2003 L 1, стр. 1).

Диспозитив

1)	Искът се отхвърля.

2)	Ищецът се осъжда да заплати разноските.

(1) ОВ C 262, 23.10.2004 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/39

Решение на Първоинстанционния съд от 6 март 2007 г. — Golf USA, Inc./СХВП (GOLF USA)

(Дело T-230/05) (1)

(„Марка на общността - Заявка за словна марка на Общността GOLF USA - Абсолютни основания за отказ - Описателен характер - Липса на отличителни белези“)

(2007/C 95/78)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Golf USA, Inc. (Оклахома сити, Оклахома, Съединени американски щати) (представител: A. de Bosch Kemper-de Hilster, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представители: S. Laitinen и G. Schneider)

Предмет

Иск срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 25 април 2005 г. (дело R 823/2004-2), съдържащо отказ на заявката за регистриране на словната марка GOLF USA.

Диспозитив

1)	Искът се отхвърля.

2)	Ищецът се осъжда да заплати разноските.

(1) ОВ C 205, 20.8.2005 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/39

Решение на Първоинстанционния съд от 22 март 2007 г. — Brinkmann/СХВП — Terra Networks (Terranus)

(Дело T-322/05) (1)

(„Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „Terranus“ - По-ранна фигуративна марка на Общността и национална марка „terra“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Прилика на продукти и на знаци - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94“)

(2007/C 95/79)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Carsten Brinkmann (Кьолн, Германия) (представител: K. van Bebber, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представители: първоначално T. Eichenberg, след това G. Schneider)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд:Terra Networks, SA (Pozuelo de Alarcón, Испания)

Предмет

Иск срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 10 юни 2005 г. (дело R 1145/2004-1) относно производство по възражение между Terra Network SA и Carsten Brinkmann.

Диспозитив

1)	Искът се отхвърля.

2)	Ищецът се осъжда да заплати разноските.

(1) ОВ C 281, 12.11.2005 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/40

Решение на Първоинстанционния съд от 22 март 2007 г. — Saint-Gobain Pam/ СХВП — Propamsa (PAM PLUVIAL)

(Дело T-364/05) (1)

(„Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „PAM PLUVIAL“ - По-ранни национални фигуративни марки „PAM“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Доказателство за използване - Член 8, параграф 1, буква б) и член 43 от Регламент (ЕО) № 40/94“)

(2007/C 95/80)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Saint-Gobain Pam SA (Нанси, Франция) (представители: J. Blanchard и G. Marchais, адвокати)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: A. Rassat)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд:Propamsa, SA (Барселона, Испания)

Предмет

Иск срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 15 април 2005 г. (дело R 414/2004-4) относно регистрирането на словния знак PAM PLUVIAL във връзка с производство по възражение между Propamsa, SA и Saint-Gobain Pam SA.

Диспозитив

1)	Искът се отхвърля.

2)	Ищецът Saint-Gobain Pam SA се осъжда за заплати разноските.

(1) ОВ C 315, 10.12.2005 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/40

Определение на Първоинстанционния съд от 27 февруари 2007 г. — SP Entertainment Development/Комисия

(Дело T-44/05) (1)

(„Държавни помощи - Акт, подлежащ на обжалване - Недопустимост“)

(2007/C 95/82)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: SP Entertainment Development GmbH (Norderfriedrichskoog, Германия) (представител: C. Demleitner, адвокат)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представител: V. Kreuschitz)

Предмет

Искане за отмяна на решение, за което се твърди, че се съдържа в писмо на Комисията от 20 октомври 2004 г. относно възстановяването на държавна помощ, отпусната от германските власти в полза на Space Park Development GmbH & Co. KG.

Диспозитив

1)	Искът се отхвърля като недопустим.

2)	Ищецът, SP Entertainment Development GmbH, се осъжда да заплати всички разноски.

(1) ОВ C 115, 14.5.2005 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/41

Определение на Първоинстанционния съд от 5 февруари 2007 г. — Sinara Handel/Съвет и Комисия

(Дело T-91/05) (1)

(Искания в хода на производството - Възражение за недопустимост - Иск за обезщетение - Пропуснати ползи - Искане за възстановяване на антидъмпингови мита - Липса на компетентност)

(2007/C 95/83)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Sinara Handel GmbH (Cologne, Германия) (представители: K. Adamantopoulos и E. Petritsi, адвокати)

Ответници: Съвет на Европейския съюз (представител: J.-P. Hix, подпомаган от G. Berrisch, адвокат); и Комисия на Европейските общности (представители: N. Khan и T. Scharf)

Предмет

Иск за обезщетение на основание член 288 ЕО, целящ поправяне на вреди, за които се твърди, че са резултат от приемането на Регламент (ЕО) № 2320 на Съвета относно налагане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на някои безшевни тръби от желязо или от нелегирана стомана с произход от Унгария, Полша, Русия, Чешката република, Румъния и Словашката република, отменящ Регламент (ЕИО) № 1189/93 и прекратяващ процедурата по отношение на вноса от Република Хърватска (ОВ L 322, стр. 1)

Диспозитив

1)	Искът се отхвърля като недопустим.

2)	Ответникът, Sinara Handel GmbH, се осъжда да заплати разноските.

(1) ОВ C 115, 14.5.2005 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/41

Определение на Първоинстанционния съд от 26 февруари 2007 г. — Evropaïki Dynamiki/Комисия

(Дело T-205/05) (1)

(„Иск за отмяна - Арбитражна клауза - Програма „е-Съдържание“ - Разваляне на договор - Възстановяване - Недопустимост“)

(2007/C 95/84)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis (Атина, Гърция)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: M. Wilderspin и M. Patkova)

Предмет

Искане за отмяна, първо, на решението на Комисията от 16 май 2003 г. да развали договор EDC-53007 EEBO/27873, второ, на решението на Комисията от 12 ноември 2004 г. да възстанови на ищеца цената на извършените работи за сума, която не надхвърля 85 971 еуро, и трето, на решението на Комисията от 7 март 2005 г. да издаде на ищеца сметка за задължение в размер на 59 485 еуро.

Диспозитив

1)	Искът се отхвърля като недопустим.

2)	Ищецът се осъжда да заплати както собствените си разноски, така и тези на Комисията.

(1) ОВ C 193, 6.8.2005 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/42

Определение на Председателя на Първоинстанционния съд от 16 февруари 2007 г.– Унгария/Комисия

(Дело T-310/06 R)

(Обезпечително производство - Искане за спиране на изпълнение - Земеделие - Обща организация на пазарите в сектора на зърнените култури - Приемане за съхранение на царевица от интервенционните агенции - Регламент (ЕО) № 1572/2006 - Липса на неотложност)

(2007/C 95/85)

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Република Унгария (представител: J. Fazekas, agent)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: F. Clotuche-Duvieusart и Z. B. Pataki)

Предмет

Искане за спиране на изпълнението на някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 1572/2006 на Комисията от 18 октомври 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 824/2000 на Съвета за определяне на процедурите за приемането за съхранение на зърнените култури от интервенционните агенции, както и методите за анализ за определяне на качеството (OВ L 290, стр. 29).

Диспозитив

1)	Искането за допускане на обезпечително производство се отхвърля.

2)	Съдът не се произнася по разноските.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/42

Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 1ви март 2007 — FMC Chemical e.a./ЕОБХ

(Дела T-311/06 RI, T-311/06 RII, T-312/06 R и T-313/06 R)

(Обезпечително производство - Искане за отлагане изпълнението на решение - Директива 91/414/ЕИО - Европейски орган за безопасност на храните - Недопустимост)

(2007/C 95/86)

Език на производството: английски

Страни

Ищци: FMC Chemical SPRL (Bruxelles, Белгия); Arysta Lifesciences SAS (Noguères, Франция); и Otsuka Chemcial Co. Ltd (Osaka, Япония) (представители: C. Mereu и K. Van Maldegem, адвокати)

Ответник:Европейски орган за безопастност на храните (ЕОБХ) (представители: A. Cuvillier et D. Detken)

Встъпила в полза на ответника страна: Комисия на Европейските общности [представител: B. Doherty]

Предмет

Искания за отлагане изпълнението на актовете на ЕОБХ от 28 юли и от 28 август 2006 година по отношение на еволюцията на активните вещества карбофуран, карбосулфан и бенфуракарб по смисъла на Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, стр. 1) и за произнасянето по други привременни мерки.

Диспозитив

1)	Делата Т-311/06 RI, T-311/06 RII, T-312/06R и Т-313/06R се съединяват за целите на настоящото определение.

2)	Исканията за обезпечителни производства са отхвърлени.

3)	Съдът не се произнася по разноските.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/42

Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 26 февруари 2007 г. — Icuna.Com/Парламент

(Дело T-383/06 R)

(Обезпечително производство - Искане за отлагане изпълнението на решение - Липса на основание за постановяване на решение)

(2007/C 95/87)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Icuna.Com SCRL (Braine-le-Château, Белгия) (представители: J. Windey et P. Bandt, адвокати)

Ответник: Европейски парламент (представители: O. Caisou-Rousseau и M. Ecker)

Предмет

Искане за привременни мерки, целящи по същество отлагане изпълнението на решение на Европейския парламент с дата 1ви декември 2006 година, с което се приема офертата на дружество Mostra и се отхвърля офертата на ищеца в рамките на покана за представяне на оферти EP/DGINFO/WEBTV/2006/2003, както и изпълнение на подписания договор, евентуално с дружеството Mostra, до произнасянето на съда по съществото на спора.

Диспозитив

1)	Няма основание за постановяване на решение по искането за обезпечително производство.

2)	Не се произнася по разноските.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/43

Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 1ви март 2007 г. — Dow AgroSciences/ЕОБХ

(Дело T-397/06 R)

(„Обезпечително производство - Молба за спиране на изпълнението - Директива 91/414/ЕИО - Европейски орган за безопасност на храните - Недопустимост“)

(2007/C 95/88)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Dow AgroSciences Ltd (Hitchin, Обединено кралство) (представители: K. Van Maldegem и C. Mereu, адвокати)

Ответник: Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ) (представители: A. Cuvillier и D. Detken)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на акт на ЕОБХ от 28 юли 2006 г., осъвременен на 6 октомври 2006 г., доколкото засяга оценката на активното вещество Халоксифоп-R по смисъла на Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, стр. 1. Специално издание 2007 г., глава 03, том 10, стр. 30), както и за постановяване на други временни мерки.

Диспозитив

1)	Искането за допускане на обезпечение се отхвърля.

2)	Съдът не се произнася относно разноските.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/43

Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 26 февруари 2007 г. — Sumitomo Chemical Agro Europe/Комисия

(Дело T-416/06 R)

(Обезпечително производство - Искане за отлагане изпълнението на решение - Директива/91/414/ЕИО - Липса на спешност)

(2007/C 95/89)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Sumitomo Chemical Agro Europe SAS (Saint-Didier-au-Mont-d'Or, Франция) (представители: K. Van Maldegem и C. Mereu, адвокати)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: L. Parpala и B. Doherty)

Предмет

Искане, което цели, от една страна, суспендиране действието на някои разпоредби от Директива 2006/132/ЕО на Комисията от 11 декември 2006 година, която изменя Директива 91/414/ЕИО на Съвета с оглед на това да включи активното вещество procymidone (ОВ L 349, стр. 22), и от друга страна, да бъдат приети някои други привременни мерки.

Диспозитив

1)	Искането за обезпечително производство се отхвърля.

2)	Съдът не се произнася по разноските.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/43

Иск, предявен на 20 февруари 2007 г. — Fahas/Съвет

(Дело T-49/07)

(2007/C 95/90)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Sofiane Fahas (Milkendorf, Германия) [процесуален представител: адвокат F. Zillmer]

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на ищеца

—

да се отменят, доколкото с тях се засяга ищеца, Решение 2002/848/EО от 28 октомври 2002 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (EО) №. 2580/2001 и за отмяна на Решение 2002/460/EО, с което Съветът съставя осъвременен списък с лица и образувания, по отношение на които се прилага този регламент, както и всички междувременно приети решения от Съвета на Европейския съюз, включително Решение 2006/1008/EО от 21 декември 2006 г., което в момента е в сила,

—	да се установи неприложимостта спрямо ищеца на всички посочени решения, включително Решение 2006/1008/EО от 21 декември 2006 г.,

—	да се осъди Съвета на Европейския съюз да заплати на ищеца обезщетение за понесените вреди, като съдът определи размера по своя преценка, но най-малко в размер 2 000 EUR;

—	да се осъди ответника да заплати разноските по процеса.

Правни основания и основни доводи

Ищецът оспорва с иска си Решение 2006/1008/EО (1) и междувременно приетите след Решение 2002/848/EО (2) решения, доколкото неговото име изрично се споменава в оспорения текст.

По — специално ищецът изтъква в подкрепа на иска си, че неговото право на защита, както и неговото право на ефективна правна защита са били накърнени. В допълнение, според ищеца Решение 2006/1008/EО не е обосновано, като по този начин нарушава член 253 EО.

(1) Решение № 2006/1008/EО на Съвета от 21 декември 2006 година за прилагане на член 2, параграф 2 от Регламент (EО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ L 379, стр. 123).

(2) Решение № 2002/848/EО на Съвета от 28 октомври 2002 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (EО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Решение № 2002/460/EО (ОВ L 295, стр. 12).

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/44

Иск, предявен на 23 февруари 2007 г. — Португалска република/Комисия

(Дело T-50/07)

(2007/C 95/91)

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Португалска република (Лисабон, Португалия) (представители: L. Inez Fernandes и P. Barros da Costa, както и M. Figueiredo, адвокат)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—

Да се отмени решението на Комисията от 14 декември 2006 г., с което се изключват от общностно финансиране определени разходи, направени от държавите-членки за сметка на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“ (1) в частта, в която спрямо Португалия е направена финансова корекция от 5 % при културите по отношение на допълнителни плащания за твърда пшеница в размер на 3 945 827 еуро според разпоредбите на Регламент (EО) № 1251/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно установяване на режим за подпомагане на производителите на някои полски култури (2),

—	Субсидиарно, да се отмени решението в тази част, с която разходите на Португалската република, направени преди 16 декември 2003 г. в размер на 3 231 650,20 еуро са изключени от общностно финансиране,

—	да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Ищецът се позовава на следните основания:

—	Нарушение на член 7, параграф 4, буква а) от Регламент № 1258/1999 (3): в рамките на това основание ищецът се оплаква от нарушение на задължението за мотивиране и от неспазване на съществени изисквания за форма,

—

Във връзка със закъснялото провеждане на проверки на място в рамките на стопански години 2002 и 2003, за което с оспорваното решение се упреква ищецът, последният се оплаква от нарушение на принципите на субсидиарност, на равнопоставено третиране на държавите-членки и на пропорционалност, както и от фактическа грешка,

—	Ищецът твърди също така, че за ФЕОГА не са възникнали никакви имуществени вреди,

—	На последно място ищецът възразява срещу заключението на Комисията, според което проверките, извършени на място през 2002 г. по отношение на твърдата пшеница, са били недостатъчно на брой.

(1) ОВ L 355, стр. 96.

(2) ОВ L 160, стр. 1.

(3) Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на общата селскостопанска политика (ОВ L 160, стр. 103).

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/45

Иск, предявен на 22 февруари 2007 г. — Agrar-Invest-Tatschl/Комисия

(Дело T-51/07)

(2007/C 95/92)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Agrar-Invest-Tatschl GmbH (St. Andrä im Lavanttal, Австрия) [представители: адв. O. Wenzlaff]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отмени член 1, параграф 2 и член 1, параграф 3 от Решение на ответника от 4 декември 2006 г., С (2006) 5789 окончателен (REC 05/05),

—

да се задължи ответникът да приеме решение, че вносните сборове в размер на 110 937,60 EUR за извършвания от ищеца от 26 юни 2002 г. насам внос на захар с произход от Хърватия, които са предмет на направеното от Република Австрия на 10 юни 2005 г. искане, не подлежат на последващо вземане под отчет,

—

ако горното искане не бъде уважено, при условията на евентуалност, да се задължи ответникът да приеме решение, че вносните сборове в размер на 110 937,60 EUR за извършвания от ищеца от 26 юни 2002 г. насам внос на захар с произход от Хърватия, които са предмет на направеното от Република Австрия на 10 юни 2005 г. искане, се опрощават.

—	да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Ищецът оспорва Решение на Комисията С(2006) 5789 окончателен от 4 декември 2006 г., с което се установява, че от една страна, последващото вземане под отчет не е обосновано за определена сума от вносни сборове и че, от друга страна, то е обосновано за друга сума, както и че в един конкретен случай не е обосновано опрощаването на тези сборове от Република Австрия (искане на Република Австрия).

В това решение с адресат Република Австрия, Комисията, при прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 (1) (наричан по-нататък „Митнически кодекс на Общност[та]“), както и на Регламент (ЕИО) № 2454/93 (2), е стигнала до заключението, че не следва да се приеме, че вносните сборове в размер на 110 937,60 EUR за процедурите по внос от страна на ищеца не подлежат на последващо вземане под отчет и че не е обосновано опрощаването на тези вносни сборове.

В подкрепа на иска си ищецът твърди, че оспорваното решение е неправомерно, тъй като са изпълнени предпоставките, за да не бъде извършено последващото вземане под отчет съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Митнически кодекс на Общност[та], съответно за да бъдат опростени наложените впоследствие вносни сборове съгласно член 239 от Митнически кодекс на Общност[та].

(1) Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1).

(2) Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стр. 1).

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/45

Иск, предявен на 19 февруари 2007 г. — Trade-Stomil/Комисия

(Дело T-53/07)

(2007/C 95/93)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Trade-Stomil Sp z o.o. (Łódź, Полша) [представители: F. Carlin, barrister, E. W. Batchelor, solicitor]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	Отмяна на членове от 1 до 4 от решението, доколкото те се отнасят до Trade-Stomil; или

—	отмяна на член 2 от решението, в частта, в която се отнася до Trade- Stomil; или

—	изменение на член 2 от решението, в частта, в която се отнася до Trade- Stomil, с оглед отмяна или съществено намаление на наложената с него глоба на Trade- Stomil, и във всички случаи

—	да се осъди Комисията да заплати своите разноски, както и тези, които Trade-Stomil е понесъл във връзка с това съдебно производство.

Правни основания и основни доводи

Ищецът иска отмяна на Решение на Комисията С(2006) 5700 окончателен от 29 ноември 2006 по Дело COMP/F/38.638 — бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация, с което Комисията e установила, че ищецът, съвместно с други предприятия, е нарушил член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство, като се е споразумявал относно ценови цели на продуктите, разпределял е клиенти чрез съглашения за избягване на агресивни практики и е обменял търговска информация относно цени, конкуренти и клиенти.

В подкрепа на иска си ищецът изтъква четиринадесет основания. Според него:

i)	Комисията е нарушила член 81 ЕО като, както ищецът твърди, не е доказала съгласно необходимите изисквания, участието на Trade-Stomi в картела;

ii)	Комисията не е изпълнила задължението да мотивира своята констатация, че участието на Trade-Stomil в картела е продължило три месеца;

iii)	Комисията няма необходимата компетентност, за да вземе решение с адресат Trade-Stomil, съгласно член 81, параграф 1 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП;

iv)	Комисията е нарушила освен това член 81 ЕО, констатирайки, че Trade-Stomil е действал като несъщински търговски представител на Dwory;

v)	Комисията не е изпълнила задължението да мотивира своята констатация, че Trade-Stomil е действал като несъщински търговски представител на Dwory;

vi)	Комисията е нарушила принципа на равно третиране, като при определяне на наложената на Dwory и Trade-Stomil глоба, е взела предвид техния общ оборот;

vii)	Комисията не е изпълнила задължението да обоснове определянето на наложената на Trade-Stomil глоба не на база на оборота на това дружество, а на база на общия оборот на Trade-Stomil и Dwory;

viii)

Комисията е нарушила, твърди ищецът, принципа на равенството, когато е взела предвид база за изчисление при Trade-Stomil, разглеждайки дружеството като типичен търговски представител, който няма контрол върху цени и количества, подобно на отношенията доставчик/производител;

ix)	Комисията не е изпълнила задължението да се придържа към правилата, които сама е установила, като не е взела предвид пасивната роля или участието като последовател на Trade-Stomil в картела;

x)	Комисията не е изпълнила задължението да се придържа към правилата, които сама е установила, като не е намалила наложената глоба поради неизпълнение;

xi)	Комисията е нарушила принципа на пропорционалност при определяне на глобата в решението;

xii)	Комисията е нарушила правото на защита, като не изслушала становището на Trade-Stomil относно основанието, на което е предложила упражняване на извън-териториална правораздавателна компетентност;

xiii)

Комисията нито е установила, нито е изслушала Trade-Stomil относно умишлената или непредпазлива форма на нарушението;

xiv)	Комисията, твърди ищецът, е допуснала грешка при изчисляването на глобата.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/46

Жалба, подадена на 23 февруари 2007 г. от Комисия на Европейските общности срещу решение, постановено на 14 декември 2006 г. от Съда на публичната служба по дело F-122/05, Economidis/Комисия

(Дело T-56/07 P)

(2007/C 95/94)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представители: J. Currall и G. Berscheid)

Друга страна в производството: Ioannis Economidis (Woluwé-St-Etienne, Белгия)

Искания на ищеца

—

Да се отмени атакуваното решение, доколкото приема първите два довода на ищеца, свързани с незаконосъобразността на процедурата по назначение и с нарушение на член 29, параграф 1, както и на член 31 от Правилника за длъжностните лица и отменя назначението на друго лице на поста началник на отдел „Биотехнология и приложна геномика“; съответно да се отхвърли кандидатурата на ищеца пред първата инстанция за този пост,

—	Като се произнесе по съществото на спора, да уважи исканията на ответника пред първата инстанция и да отхвърли иска по дело F-122/05,

—	Субсидиарно, да препрати делото на Съда на публичната служба, който да се произнесе по останалите доводи,

—	Да се осъди ищецът пред първата инстанция да заплати разноските пред тази инстанция, както и собствените си разноски, направени пред Съда на публичната служба.

Правни основания и основни доводи

По силата на решение от 14 декември 2006 г., чиято отмяна се иска с настоящата жалба, Съдът на публичната служба (СПС) отменил решението на Комисията от 23 декември 2004 г., с което на поста началник отдел е назначен друг кандидат и се отхвърля кандидатурата на ищеца.

В подкрепа на искането за отмяна на посоченото решение Комисията посочва три правни основания, първото от които е неправилното приложение в настоящия случай на съдебната практика по делото Kratz (1), доколкото новата правна уредба, към която спадат съответните разпоредби от Правилника на длъжностните лица и решението ССУН (2) на Комисията е различна от уредбата приложимата в рамките на делото Kratz, като Първоинстанционният съд погрешно е пропуснал да вземе предвид това обстоятелство.

Второто основание, посочено от Комисията, произтича от твърдяно противоречие в мотивите на оспореното решение, които констатират най-напред релевантността на принципа на разделение на функциите и степените, на възможността за заемане на поста само чрез преместване, като автоматично степента е тази на одобрения кандидат към деня на неговото назначение, докато впоследствие Първоинстанционният съд заключава, че е задължително да се публикуват постовете по групи от две степени.

На трето място, Комисията поддържа, че ако задължението да се публикуват постовете на началник отдел по двойки от определените степени следва да се запази, така както е наложено на институциите от оспорваното решение, то ищецът пред първата инстанция не би имал правен интерес и искът му трябва да бъде отхвърлен като недопустим. Според Комисията, оспорваното решение излиза извън предмета на иска, подаден пред първата инстанция.

(1) Решение на Първоинстанционния съд от 17 май 1995 г., Kratz/Комисия, Rec. стр. II-1455.

(2) Решение на Комисията от 28 април 2004 г. № С (2004) 1597 относно средния управленски персонал, публикувано в Informations administratives № 73/2004 от 23 юни 2004 г.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/47

Иск, предявен на 26 февруари 2007 г. — E.ON Ruhrgas и E.ON Földgáz Trade/Комисия

(Дело T-57/07)

(2007/C 95/95)

Език на производството: английски

Страни

Ищци: E.ON Ruhrgas International AG (Essen, Германия) и E.ON Földgáz Trade Zrt. (Budapest, Унгария) (представители: G. Wiedemann и T. Lübbig, lawyers)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищците

—

да се отмени параграф 4 в края на стр. 1 от решението на Комисията на Европейските общности (документ № *30783) от 19 декември 2006 г. с адресат E.ON Ruhrgas International AG по дело M.3696 — E.ON/MOL, и да се отмени решението на Комисията на Европейските общности (документ № *924) от 16 януари 2007 г., също с адресат E.ON Ruhrgas International AG по дело M.3696 — E.ON/MOL,

—	да се осъди Комисията да заплати разноските по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

С решение от 21 декември 2005 г. Комисията е обявила за съобразно с общия пазар и с функционирането на Споразумението за Европейското икономическо пространство придобиването на две унгарски газови дружества от ищеца E.ON Ruhrgas International AG, под условие, че последният се съобрази с определени изисквания и задължения.

Сред поетите от E.ON Ruhrgas International AG задължения е това да организира и приложи програма за пускане на газ [gas release programme] на унгарския пазар. Началната тръжна цена е трябвало да бъде определена на 95 % от средната претеглена стойност на газта, ако цялостната загуба, която ищците биха могли да понесат в резултат от определянето на крайната тръжна цена под средната претеглена стойност на газта не надвишава 26 милиона EUR.

В оспорваните писма Комисията е посочила, че понесените от ищците в даден търг загуби трябва да бъдат компенсирани от техните печалби, постигнати в други търгове. Ищците оспорват това и смятат, че загубите, произтичащи от търговете за пускането на газ нямат нужда да бъдат компенсирани от потенциални печалби, които биха могли да произтекат от бъдещи търгове.

В подкрепа на искането си ищците изтъкват два правни довода.

На първо място, ищците твърдят, че Комисията няма правно основание да увеличава финансовите тежести и следователно по този начин да изменя правните задължения, произтичащи от нейното решение от 21 декември 2005 г.

На второ място, ищците поддържат, че Процедурните правила на Комисията (1) са били нарушени поради това, че не всички членове на Комисията са участвали при приемането на съдържанието на двете оспорвани писма, и поради това, че не е налице истинско делегиране на правомощия на Генералната дирекция на Комисията на основание на член 14 от посочените правила.

(1) ОВ 2000 L 308, стр. 26, изменени

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/48

Иск, предявен на 23 февруари 2007 г. — BYK-Chemie/СХВП — (Substance for Success)

(Дело T-58/07)

(2007/C 95/96)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: BYK-Chemie GmbH (Wesel, Германия) (представители: адв. J. Kroher и A. Hettenkofer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Искания на ищеца

—	да се отмени решението на четвърти апелативен състав на ответника от 9 януари 2007 г. (процедура по обжалване R08126/2006-4),

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността,предмет на спора: Словна марка „Substance for Success “за стоки и услуги от класове 1, 40-42 (заявка за регистрация № 3 660 552).

Решение на проверителя: Отказ за регистрация

Решение на апелативния състав: Отхвърляне на жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) на Регламент (ЕО) № 40/94 (1), тъй като на заявената за регистрация марка не липсва отличителен характер, нито следва да бъде оставена на разположение на търговския оборот.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (ОВ 1994, L 11, стр. 1).

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/48

Иск, предявен на 20 февруари 2007 г. — Polimeri Europa/Комисия

(Дело T-59/07)

(2007/C 95/97)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Polimeri Europa S.p.A. (Brindisi, Италия) (представители: M. Siragusa e F. M. Moretti, avvocati)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отмени изцяло или частично решението и се измени съответно размера на санкцията,

—	евентуално, да се отмени санкцията или да се намали размерът ѝ,

—	във всички случаи да се осъди Комисията да заплати разноските, таксите и възнагражденията.

Правни основания и основни доводи

С решение от 29 ноември 2006 г. С(2006) окончателен по дело СОМР/F/38.638 — бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация — (наричано по-нататък „Решението“), Комисията е установила, че POLIMERI EUROPA, съвместно с други предприятия, е нарушил член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство като са съгласували о ценови цели за продуктите BR/ESBR [бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация] и разпределяли клиенти посредством споразумения за отказ от агресивна конкуренция, и са обменяли информация, която представлява търговска тайна.

В подкрепа на оспорването на горепосочената мярка на първо място POLIMERI EUROPA изтъква тежки процесуални нарушения и нарушение на правото му на защита. По-специално, ищецът отбелязва, че Комисията: i) погрешно е приложила т.нар. програма за освобождаване от санкции и намаляване на размера им, ii) неоправдано и необосновано е направила повторно нотифициране на предявените възражения, като освен това е опорочила предназначението му, iii) за първи път в Решението приема, че POLIMERI EUROPA носи изключителна отговорност за период, по време на който не това дружество, а дружеството Syndial S.p.A. е управлявало стопанската дейност, vi [iv]) е въвела в решението нов и различен от използувания преди това метод за определяне на пазарния дял.

Ищецът освен това отбелязва, че Решението е порочно по същество поради: i) порок при изясняване на обстоятелствата по делото както и липса и противоречивост на мотивите при определянето на съответния пазар, тъй като Комисията е оценила съвместно секторите BR/ESBR, без обаче да вземе предвид естествения каучук, и е определила по необоснован начин размера на пазарния дял ii) неправилното твърдение, че POLIMERI EUROPA носи отговорност за обстоятелства, възникнали в период, по време на който не то, а друго дружество е управлявало въпросните продукти, iii) порок при изясняване на обстоятелствата по делото, както и липса и противоречивост на мотивите по отношение на преценката на фактическата обстановка, iv) порок при изясняване на обстоятелствата по делото, както и липса и противоречивост на мотивите по отношение на доказателствата за евентуално нарушение на пазара на BR [бутадиенов каучук].

В заключение, ищецът твърди, че наложената му санкция е незаконосъобразна, поради: i) нарушаване на задължението за оценка на действителното въздействие на нарушението, ii) липса на мотиви и нарушение на принципа на равното третиране и на пропорционалността при прилагане с разубедителна цел на увеличен размер на санкцията, iii) неправилно изчисляване на продължителността на нарушението предвид наличните доказателства, iv) неправилни мотиви и нарушение на принципите на правната сигурност и на пропорционалността при прилагане на правния институт на повторността, iv [v]) неотчитане като смекчаващо обстоятелство на факта, че твърдените споразумения или съгласувани практики не са прилагани на практика.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/49

Иск, предявен на 23 февруари 2007 г. — Испания/Комисия

(Дело T-60/07)

(2007/C 95/98)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Кралство Испания (представител: г-н M. Muñoz Pérez)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—

да се отмени Решение № 2006/932/ЕО на Комисията от 14 декември 2006 г., поради това, че в частта–предмет на настоящия иск то изключва от общностно финансиране определени разходи, направени от държавите-членки в тежест на секцията за гаранции на Европейския фонд за подпомагане и гарантиране на селското стопанство.

—	да се осъди Комисията да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Кралство Испания оспорва посоченото решение, доколкото същото прилага финансова корекция във връзка с неизпълнението, в Област Валенсия, на условията за опазване на околната среда при изтеглянето на плодове и зеленчуци, използвани при храненето на животни, през 2001, 2002 и 2003 бюджетни години, в размер, съответно, на 2 858 447,88 ЕUR, 4 357 238 89 EUR и 3 679 878,76 EUR.

Ищецът изтъква в подкрепа на своите искания:

—	несъществуването на посочените от Комисията нередности, тъй като въпросната правна уредба на Област Валенсия не е предизвикала паралелен цикъл на биодеградация;

—

нарушаването на принципа на пропорционалност от приложената финансова корекция, доколкото, от една страна, Комисията не е установила какъв е реалният размер на финансовия риск, който предполагат посочените теоретични нередности за Европейския фонд за подпомагане и гарантиране на селското стопанство и, от друга страна, осъществените от испанските власти проверки в областта на изтеглянето на продукти, използвани при храненето на животни, са надвишавали в голяма степен изискваните от общностната правна уредба;

—	при условията на евентуалност, частичната липса на основание на приложената финансова корекция.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/49

Иск, предявен на 26 февруари 2007 г. — Италия/Комисия

(Дело T-61/07)

(2007/C 95/99)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Италианска република (представител: P. Gentili, Avvocato dello Stato)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—

да се отмени нота № 12244 от 14.12.2006 г. на Комисията на Европейските общности, Генерална дирекция „Регионална политика — Програми и проекти в Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Малта и Нидерландия “относно плащания на Комисията с размер, различен от поискания. Реф. Програма DOCUP Lazio (№ CCI 2000 IT 162 DO 009);

—

да се отмени нота № 12528 от 19.12.2006 г. на Комисията на Европейските общности, Генерална дирекция „Регионална политика — Програми и проекти в Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Малта и Нидерландия “относно плащания на Комисията с размер, различен от поискания. Реф. Програма DOCUP Piemonte (№ CCI 2000 IT 162 DO 007);

—

да се отмени нота № 12558 от 20.12.2006 г. на Комисията на Европейските общности, Генерална дирекция „Регионална политика — Програми и проекти в Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Малта и Нидерландия “относно плащания на Комисията с размер, различен от поискания. Реф. Програма POR Puglia (№ CCI 1999 IT 161 PO 009);

—

да се отмени нота № 00321 от 16.1.2007 г. на Комисията на Европейските общности, Генерална дирекция „Регионална политика — Програми и проекти в Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Малта и Нидерландия “относно плащания на Комисията с размер, различен от поискания. Реф. Програма DOCUP Lazio (№ CCI 2000 IT 162 DO 009);

—

да се отмени нота № 00322 от 16.1.2007 г. на Комисията на Европейските общности, Генерална дирекция „Регионална политика — Програми и проекти в Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Малта и Нидерландия “относно Сертифициране и деклариране на междинни разходи и заявление за плащане. DOCUP Veneto Ob. 2 2000-2006 (№ CCI 2000 IT 162 DO 005);

—

да се отмени нота № 00324 от 16.1.2007 г. на Комисията на Европейските общности, Генерална дирекция „Регионална политика — Програми и проекти в Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Малта и Нидерландия “относно плащания на Комисията с размер, различен от поискания. Реф. Програма POR Sardegna 2000-2006 (№ CCI 1999 IT 161 PO 010);

—

да се отмени нота № 00325 от 16.1.2007 г. на Комисията на Европейските общности, Генерална дирекция „Регионална политика — Програми и проекти в Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Малта и Нидерландия “относно плащания на Комисията с размер, различен от поискания. Реф. Програма POR Campania 2000-2006 (№ CCI 1999 IT 161 PO 007);

—

да се отмени нота № 00425 от 18.1.2007 г. на Комисията на Европейските общности, Генерална дирекция „Регионална политика — Програми и проекти в Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Малта и Нидерландия “относно плащания на Комисията с размер, различен от поискания. Реф. Програма DOCUP Toscana Ob. 2 (№ CCI 1999 IT 162 DO 001);

—

да се отмени нота № 00427 от 18.1.2007 г. на Комисията на Европейските общности, Генерална дирекция „Регионална политика — Програми и проекти в Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Малта и Нидерландия “относно плащания на Комисията с размер, различен от поискания. Реф. Програма POR Puglia (№ CCI 1999 IT 161 PO 009);

—	да се отменят всички свързани с тях и предходни актове, като се осъди Комисията на Европейските общности да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Правните основания и основните доводи са подобни на изтъкнатите по дело T-345/04, Италианска република срещу Комисията (1).

(1) ОВ C 262, 23.10.2004 г., стр. 55.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/50

Жалба, подадена на 28 февруари 2007 г. от Комисията на Европейските общности срещу решение, постановено на 13 декември 2006 г. от Съда на публичната служба по дело F-17/05 de Brito Sequeira Carvalho/Комисия

(Дело T-62/07 P)

(2007/C 95/100)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представители: D. Martin, agent и C. Falmagne, avocat)

Друга страна в производството: José Antonio de Brito Sequeira Carvalho

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на Съда на публичната служба от 13 декември 2006 г. по дело F-17/05;

—	да се отхвърли предявения от г-н Sequeira иск;

—	да се постанови, че всяка страна понася направените от нея разноски по настоящото производство и тези по производството пред Съда на публичната служба.

Правни основания и основни доводи

С решение от 13 декември 2006 г., постановено по дело F-17/05 de Brito Sequeira Carvalho/Комисия, Съдът на публичната служба (СПС) уважи частично иска, предявен от ищеца пред първа инстанция и отмени решението на Комисията от 13 юли 2004 г., с което се забранява на ищеца достъп до сградите на Комисията, както и решенията за служебно продължаване на неговия отпуск по болест.

Комисията основава своята жалба, от една страна, на факта, че с отмяната на решението на Комисията от 13 юли 2004 г. за забрана на достъп на ищеца до нейните сгради, Съдът на публичната служба се е произнесъл ultra petita и от друга страна, на факта, че приетото решение нарушава общностното право. Комисията изтъква, че Съдът на публичната служба е изопачил породилите спора факти, че е допуснал грешка в правото при тълкуването на задължението за мотивиране на решението и че е нарушил член 59, параграф 1, алинея пета от Правилника за длъжностните лица. Освен това, Комисията поддържа, че с направеното в атакуваното решение тълкуване на член 59, параграф 5 от Правилника, Съдът на публичната служба е изопачил предвидената в него арбитражна процедура.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/50

Иск, предявен на 1 март 2007 г. — Mülhens/СХВП — Exportaciones Aceiteras Fedeoliva (tosca de FEDEOLIVA)

(Дело T-63/07)

(2007/C 95/101)

Език, на който е изготвен искът: английски

Страни

Ищец: Mülhens GmbH & Co. KG (Köln, Германия) (представител: D. Eickemeier, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Exportaciones Aceiteras Fedeoliva, A. I. E. (Jaen, Испания)

Искания на ищеца

—	Да се отмени решението на втори апелативен състав на ответника от 18 декември 2006 г. по дело № R 761/2006-2,

—	Да се отхвърли заявка за марка на Общността № 3 467 651.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Exportaciones Aceiteras Fedeoliva, A. I. E.

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка на Общността „tosca de FEDEOLIVA “за стоки и услуги от класове 16, 29, 35 и 39, заявка № 3 467 651.

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражение: Ищецът.

Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Словни национални марки и марки на Общността „TOSCA “за стоки и услуги от клас 3 (парфюмерия, етерични масла, нелекарствени тоалетни препарати и козметика, препарати за коса, пасти за зъби, тоалетни сапуни).

Решение на отдела по споровете:Отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав:Отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б), член 8, параграф 2, буква в) и член 8, параграф 5 от Регламент на Съвета (ЕО) № 40/94 („РСМО“) и на съществени процедурни изисквания, съдържащи се в членове 43, параграф 1, 73 и 74, параграфи 1 и 2 от РСМО.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/51

Иск, предявен на 2 март 2007 г. — Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП — („350“)

(Дело T-64/07)

(2007/C 95/102)

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Agencja Wydawnicza Technopol, Sp. z o. o. (Częstochowa, Република Полша) (представител: D. Rzążewska, адвокат [radca prawny])

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Искания на ищеца

—	Да се отмени изцяло решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 21 декември 2006 г. по дело R 1033/2006-4,

—	да се осъди СХВП да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словен знак „350 “за стоки от клас 16.

Решение на проверителя: Отказ за регистрация.

Решение на апелативния състав: Отхвърляне на жалбата.

Изложени правни основания: Неправилно приложение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 40/94 относно марката на Общността (1), тъй като по отношение на съответните стоки знакът „350 “не е нито описателен, нито му липсват необходимите минимални отличителни белези.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година, (ОВ L 11, стр. 1)

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/51

Иск, предявен на 2 март 2007 г. — Agencja Wydawniczka Technopol/СХВП– („250“)

(Дело T-65/07)

(2007/C 95/103)

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Agencja Wydawniczka Technopol, Sp. Z o. o. (Częstochowa, Република Полша) (представител: D. Rzążewska, адвокат [radca prawny])

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП)

Искания на ищеца

—	Да се отмени изцяло решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 21 декември 2006 г. по дело R 1034/2006-4,

—	да се осъди СХВП да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словен знак „250 “за стоки от клас 16.

Решение на проверителя: Отказ за регистрация.

Решение на апелативния състав: Отхвърляне на жалбата.

Изложени правни основания: Неправилно приложение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 40/94 относно марката на Общността (1), тъй като по отношение на съответните стоки знакът „250 “не е нито описателен, нито му липсват необходимите минимални отличителни белези.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година, (ОВ L 11, стр. 1)

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/52

Иск, предявен на 2 март 2007 г. — Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП– („150“)

(Дело T-66/07 )

(2007/C 95/104)

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Agencja Wydawnicza Technopol, Sp. z o. o. (Częstochowa, Република Полша) (представител: D. Rzążewska, адвокат [radca prawny])

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП)

Искания на ищеца

—	Да се отмени изцяло решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 21 декември 2006 г. по дело R 1035/2006-4,

—	да се осъди СХВП да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словен знак „150 “за стоки от клас 16.

Решение на проверителя: Отказ за регистрация.

Решение на апелативния състав: Отхвърляне на жалбата.

Изложени правни основания: Неправилно приложение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 40/94 относно марката на Общността (1), тъй като по отношение на съответните стоки знакът „150 “не е нито описателен, нито му липсват необходимите минимални отличителни белези.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година, (ОВ L 11, стр. 1)

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/52

Иск, предявен на 2 март 2007 г. — Ford Motor/СХВП (FUN)

(Дело T-67/07)

(2007/C 95/105)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Ford Motor Company (Dearborn, Michigan, USA) [представител: адвокат R. Ingerl]

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Искания на ищеца

—	да се отмени решението на Втори апелативен състав към Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 20 декември 2006 г. (Дело R 1135/2006-2)

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: Словната марка „FUN “за стоки и услуги от клас 12 (Заявка № 4 509 808).

Решение на проверителя: Отказ за регистрация

Решение на апелативния състав: Отхвърляне на жалбата и отказ за регистрация

Правни основания:

—	нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (EО) № 40/94 (1), тъй като неправилно е приложено абсолютното основание за отказ на регистрация поради описателния характер на означението по отношение на думи от общия речников състав, които не са непосредствено описателни,

—	нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (EО) № 40/94 поради потвърждаването на липсата на отличителен характер единствено поради неправилното прилагане на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (EО) № 40/94, както и

—	нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (EО) № 40/94 поради наличие на отличителен характер на заявената марка.

(1) Регламент (EО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (ОВ 1994 г., L 11, стр. 1)

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/52

Иск, предявен на 26 февруари 2007 г. — Cantieri Navali Termoli/Комисия

(Дело T-70/07)

(2007/C 95/106)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Cantieri Navali Termoli SpA (Termoli, Италия) (представител: B. Daniela Mammarella, avvocato)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отмени решението,

—	да осъди ответника да заплати разноските, таксите и възнагражденията по производството,

Правни основания и основни доводи

С настоящия иск се оспорва Решение на Комисията от 4 юли 2006 г. относно държавната помощ, която Италия възнамерява да приведе в изпълнение в полза на Cantieri Navali Termoli SpA [нотифициран C 48/2004 (ех N 595/2003) (1), квалифицирало като несъвместима с общия пазар държавна помощ предвидената от Италия в полза на ищеца оперативна помощ по смисъла на член 3 от Регламента относно корабостроенето (2) във връзка с кораб C.180 (ех 173), доколкото с решението се отказва да бъде продължен с десет месеца срокът за доставка на кораба, на основание, че изтъкнатите от ищеца причини за забавата (последиците от събитията от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, необходимостта от технически промени, последиците от природните бедствия) не отговарят на изискванията, установени в член 3, параграф 2, точка втора от посочения регламент.

В подкрепа на исканията си ищецът се позовава на:

а)

Съществено нарушение на процедурните правила поради липсата на мотиви по отношение на, както следва:

—

изтъкваната ирелевантност на събитията от 11 септември с оглед осъществяване на фактите по делото. Според ищеца, в решението се приема, че за разлика от корабостроителния отрасъл за туристически кораби, корабостроителният отрасъл за петролни танкери и танкери за химикали, в който осъществява дейността си ищецът, не е бил засегнат от тези събития,

—	твърдението, че не е доказана причинноследствената връзка с природните бедствия, засегнали територията, на която ищецът извършва дейността си,

—	необходимостта от технически промени в конструкцията.

б)

Явна грешка при преценката на приведените от италианската държава с оглед обосновката и доказването на смущения при изпълнението на строителната програма факти, поради ненадлежното разграничаване между Chemical Markets [пазарите на химикали] и другите отрасли на Shipping [морски превоз на товари], както и на ограничения, абстрактен и без връзка с контекста прочит на доклада на института Clarkson Research от ноември 2003 г., на който се придава решаващо значение, без да се предприемат конкретни и документирани проверки,

в)

Превратно упражняване на власт, доколкото липсва конкретна преценка и преценка в контекста на особеностите и обстоятелствата на конкретния случай по отношение на факта, доколко исканото продължение на срока само с десет месеца е от естество да повлияе върху търговията между държавите-членки, и вследствие на това по отношение на съвместимостта на въпросната оперативна помощ с общностните разпоредби в областта на конкуренцията.

(1) ОВ L 283 [383], 28.12.2006 г., стр. 53.

(2) Регламент на Съвета (ЕО) № 1540/98 от 29 юни 1998 г. за установяване на нови правила за помощ за корабостроенето (ОВ L 202, 18.7.1998 г., стр. 1)

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/53

Иск, предявен на 9 март 2007 г. — Icuna.Com/Европейски парламент

(Дело T-71/07)

(2007/C 95/107)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Icuna.Com SCRL (Braine-le-Château, Белгия) (представители: J. Windey и P.de Bandt, адвокати)

Ответник: Европейски парламент

Искания на ищеца

—	да се отмени решението на Европейския парламент от 31 януари 2007 г. за отмяна на процедурата по покана за участие в търг EP/DGINFO/WEBTV/2006/0003 по отношение на лот 2,

—	да се установи извъндоговорната отговорност на Общността и да се осъди Европейския парламент да заплати обезщетение на ищеца за всички вреди, претърпени от него по причина на оспорваното решение и да се определи експерт за тяхната оценка,

—	във всеки случай да се осъди Европейския парламент да заплати разноските по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

С решение от 1 декември 2006 г. Европейският парламент отхвърля офертата на ищеца, подадена в рамките на покана за участие в търг EP/DGINFO/WEBTV/2006/0003, лот 2: съдържание на емисиите, с оглед на създаването на уеб базиран телевизионен канал на Европейския парламент (1), и сключва договор с друг оферент. Това решение е било предмет на иск за отмяна, предявен от ищеца пред Съда [Първоинстанционния съд] на 19 декември 2006 г. (2) В рамките на обезпечителното производство, Председателят на Съда е постановил спиране на изпълнението на договора, като временна мярка и доколкото Парламентът е сключил договора в съответствие с решението от 1 декември 2006 г. След проведеното в рамките на обезпечителното производство заседание, Парламентът приема оспорваното решение на 31 януари 2007 г., с което отменя въпросното производство по поканата за участие в търг по отношение на лот 2.

В подкрепа на иска си ищецът изтъква два правни довода. Първият произтича от незаконността на оспорваното решение поради некомпетентност на издалия го орган и поради нарушение на член 101 от Финансовия регламент. (3) Ищецът твърди, че няма общностна правна разпоредба, която да овластява възложителя да отмени възлагането на една [обществена] поръчка след подписването на договора със спечелилия кандидат. Освен това, той изтъква, че дори ако се предположи, че ответната страна е компетентна да приеме оспорваното решение на основание на член 101 от Финансовия регламент, тази разпоредба не ѝ позволява да пристъпи към частична отмяна на поканата за участие в търг.

В рамките на втория си правен довод ищецът изтъква, че оспорваното решение е засегнато от порок в мотивите поради това, че не позволява да бъдат разбрани мотивите, които са довели ответника до приемането на тази мярка, нито основанието за това, нито причината, поради която поканата за участие в търг е отменена само частично, т. е. само за лот 2.

Освен отмяната на решението от 31 януари 2007 г., ищецът иска обезщетение за всички вреди, които е претърпял в резултат на това решение.

(1) Обявление за обществена поръчка „Уеб базиран телевизионен канал на Европейския парламент “(ОВ 2006 S 87-91412).

(2) Дело T-383/06, Icuna.Com/Парламент, ОВ 2007 C 20, стр. 31.

(3) Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1).

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/54

Иск, предявен на 12 март 2007 г. – Федерална република Германия/Комисия

(Дело T-74/07)

(2007/C 95/108)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Федерална република Германия [представители: M. Lumma, C. Blaschke, подпомагани от адв. C. von Donat]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—

да се отмени Решение на Комисията № С (2006) 7271 от 27 декември 2006 г. относно частично прекратяване на предоставеното с Решение на Комисията № С (95) 2271 финансово участие на ЕФРР в Оперативната програма в рамките на Общностната инициатива INTERREG II за регионите Saarland, Lothringen и Westpfalz в Германия,

—	да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноските.

Правни основания и основни доводи

С оспорваното Решение Комисията е прекратила частично финансовото участие на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) в Оперативната програма в рамките на Общностната инициатива INTERREG II за регионите Saarland, Lothringen и Westpfalz в Германия.

В подкрепа на иска си ищецът се позовава на нарушение на член 24, параграф 2 от Регламент № 4253/88 (1), тъй като според него не са налице предпоставките за частично прекратяване. По-специално той изтъква в тази връзка, че отклоненията от указателния план за финансиране не съставляват никакви значителни промени на програмата. Дори и да беше налице значителна промяна, ищецът изтъква, че Комисията била изразила съответното съгласие.

В допълнение, ищецът излага, че частичното прекратяване не е било достатъчно обосновано По-специално се изтъква в това отношение, че неприлагането на клаузата за гъвкавост в „Насоки за финансово приключване на оперативните мерки (1994 — 1999 г.) на Структурните фондове “(SEK (1999) 1316) не е било достатъчно обосновано.

В хипотезата на наличие на предпоставките за частично прекратяване, ищецът възразява, че ответникът не се е възползвала от правото на преценка, с което тя разполага във връзка с конкретната програма. Според ищеца, Комисията е трябвало да направи балансирана преценка, за да определи, дали частичното прекратяване на финансово участие на ЕФРР се явява пропорционално.

На последно място, според ищеца е налице нарушение на принципа на партньорство.

(1) Регламент (EИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 г. за изпълнение на Регламент (ЕИО) № 2052/88 относно задачите на Структурните фондове, тяхната ефективност, както и координацията на дейностите на фондовете помежду им и с тези на Европейската инвестиционна банка, и на другите съществуващи финансови инструменти (ОВ L 374, 31.12.1988 г., стp. 1).

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/54

Иск, предявен на 8 март 2007 г. — IXI Mobile v СХВП — Klein (IXI)

(Дело T-78/07)

(2007/C 95/109)

Език, на който е изготвен искът: английски

Страни

Ищец: IXI Mobile, Inc (Redwood City, Съединени американски щати) [представител: адвокат S. Malynicz, Barrister]

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Jochen und Eckhard Klein GbR (Olching, Германия)

Искания на ищеца

—	да се отмени решение на втори апелативен състав от 11 януари 2007 година по дело R 796/2006-2, което оставя жалбата без уважение,

—	да се осъди СХВП и встъпилата страна да заплатят собствените си разноски и тези на ищеца.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Ищецът

Марка на Общността, предмет на спора: Словната марка „IXI “за стоки от клас 9 — Заявка № 723 140

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Jochen und Eckhard Klein GbR

Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словна марка на Общността „ixi “за стоки от клас 9

Решение на отдела по споровете: уважаване на възражението за всички оспорвани стоки

Решение на апелативния състав: жалбата е отхвърлена

Изложени правни основания: ответната страна не е посочила доказателства за подобността между съответните стоки; апелативният състав неправилно е разширил приложното поле на защита на по-ранната марка и не е обсъдил надлежно факторите, относими към оценката за подобност на сътоветните стоки. Ищецът смята за правноирелевантно съображение факта, че апелативният състав е взел пред вид основанията на ищеца за своя избор на марка.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/55

Иск, предявен на 9 март 2007 г. — SHS Polar Sistemas Informáticos v СХВП — Polaris Software Lab (POLARIS)

(Дело T-79/07)

(2007/C 95/110)

Език, на който е изготвен искът: английски

Страни

Ищец: SHS Polar Sistemas Informáticos, SL (Мадрид, Испания) [представител: адвокат C. Hernández Hernández, lawyer]

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Polaris Software Lab Ltd (Chennai, Индия)

Искания на ищеца

—	да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 8 януари 2007 година по дело R 658/2006-2,

—	да се осъди СХВП да заплати собствените си разноски и тези на ищеца.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Polaris Software Lab Ltd

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка „POLARIS “за стоки и услуги от класове 9 и 42 — заявка № 3 267 713

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Ищецът

Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словна марка на Общността „POLAR “за стоки и услуги от класове 9, 38 и 42

Решение на отдела по споровете: уважаване на възражението за всички оспорени стоки в клас 9.

Решение на апелативния състав: отмяна на решението на отдела по споровете.

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета като: а) по-ранната марка може да се приложи за софтуеър, предназначен за потребител — неспециалист, което би могло да доведе до объркване; б) малките зрителни и фонетични различия между конфликтните търговски марки не са достатъчни, за да се избегне вероятността от объркване и в) и двете марки са свързани с едно и също значение.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/55

Иск, предявен на 15 март 2007 г. — JanSport Apparel с/у СХВП (BUILT TO RESIST)

(Дело T-80/07)

(2007/C 95/111)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: JanSport Apparel Corp. (Wilmington, САЩ) (представители: C. Bercial Arias, C. Casalonga, K. Dimidjian-Lecompte, адвокати)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Искания на ищеца

—

да се отмени оспорваното решение R 1090/2006-2 на втори апелативен състав от 12 януари 2007 г., с което частично се отказва регистрация на заявeната под № 2937522 BUILT TO RESIST марка за следните стоки:

—

хартия, картон и стоки, направени от тези материали, които не са невключени в други класове; печатни изделия; материали за подвързване; рекламни табла от хартия или картон, албуми, картички за кореспонденция, торбички от хартия или найлон, за опаковане, торбички от конична хартия, украса от хартия, книги, календари, картонени етикети, каталози, таблици, бродерии (щампи), релефи, пликове, папки, бланки, поздравителни картички, книги, списания, вестници, памфлети, бюлетини и други печатни издания, снимки, картини, портрети, пощенски картички, канцеларски материали, адресни табели, адресни печати, лепенки за канцеларскиили домакински цели, картички за кореспонденция, служещи като лентички за отбелязване в книга, подложки за писане, найлоново фолио за опаковане, хартия, картон и изделия от тях; лепенки за канцеларскиили домакински цели; материали за рисуване; четки за рисуване; пишещи машини и офис оборудване (освен мебели); учебни пособия (освен апаратура); найлонови материали за опаковане (невключени в други класове; типографски символи; монограми с формата на моливници, писалки, хартия за писане, пликове, постери, хартиени знамена, органайзери, бележници и хартиени подвързии; подложки за мишка в клас 16;

—

кожи и имитации на кожи, и стоки, изработени от тези материали, невключени в други класове; животински кожи, покривала, пътнически сандъци и пътнически чанти; чанти за всяка употреба и спортни сакове, меки куфари, твърди куфари, пътнически раници,ученически раници, чантички, които се прикрепят на кръста,раници за планинари, чанти за носене на гръб, чанти за пренос на ски, на книги, товарни чанти, цилиндрична торба с връв, чанти на велосипеди, ръчни чанти, чанти за пренос на официално облекло, чанти за дрехи, куфари, големи куфари, куфарчета за документи, портфейли, чадъри и сенници, визитници, сгъваеми портфейли, презрамки, подложки и колани и всички стоки, свързани със споменатите стоки, доколкото са включени в клас 18; и

—	дрехи, шапки и обувки в клас 25; и

—	да се осъди СХВП да заплати разноските на ищеца.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: Националната словна марка „BUILT TO RESIST “за стоки и услуги в класове 16, 18 и 25 — заявка № 293 7522

Решение на проверителя: Отхвърляне на заявката

Решение на апелативния състав: Отхвърляне на жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) и на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 на Съвета.

На първо място, по отношение на описателността на заявената словна марка, ищецът изтъква, че последната позволява на засегнатите лица да различат незабавно и без особени усилия всяка от характеристиките на предложените стоки. Самият факт, че изложената на риск словна марка се свързва с посочените в заявката стоки, не е достатъчен според ищеца, за да ѝ бъде отказана регистрация, и следователно, предоставената от член 7, параграф 1, буква в) защита. Освен това, ищецът поддържа, че съгласно утвърдената съдебна практика, дори ако един девиз би могъл да служи също и за маркетинг и за рекламни цели, в допълнение към основната си функция като марка, не би следвало да му бъде отказана регистрация. По-нататък ищецът изтъква, че фактът, че словната марка била регистрирана на национално ниво в Съединените щати за същите продукти, доказва, че тя е в състояние да бъде възприемана от засегнатите лица, и действително от англоезичните потребители, като наименование за произход.

На второ място, по отношение на присъщата ѝ отличителност, ищецът твърди, че словната марка притежава поне минималната степен на отличителност, която позволява да се пристъпи към регистрация.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/57

Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 15 март 2007 г. — Sanchez Ferriz/Комисия

(Дело F-111/05) (1)

(Длъжностни лица - Оценяване - Доклад относно развитието на кариерата - Процедура по оценяване за периода 2001-2002 г.)

(2007/C 95/113)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Carlos Sanchez Ferriz (Брюксел, Белгия) (представител: F. Frabetti, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: J. Currall и H. Kraemer)

Предмет

Отмяната на доклада относно развитието на кариерата на ищеца за периода 2001-2002 г.

Диспозитив

1)	Искът се отхвърля.

2)	Всяка страна понася направените от нея разноски.

(1) ОВ C 48, 25.2.2006 г., стр. 36 (дело, първоначално заведено пред Първоинстанционния съд на Европейските общности под номер Т-413/05 и прехвърлено на Съда на публичната служба на Европейския съюз с определение от 15.12.2005 г.)

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/57

Определение на председателя на Съда на публичната служба от 13 март 2007 г. — Chassagne/Комисия

(Дело F-1/07 R)

(Допускане на обезпечение - Молба за спиране на изпълнението - Спешност - Липса)

(2007/C 95/114)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Olivier Chassagne (Брюксел, Белгия) [представител: Y. Minatchy, avocat]

Ответник: Комисия на Eвропейските общности (представители: J. Currall и V. Joris)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на решението на Комисията на Европейските общности от 17 ноември 2006 г. за определяне на списъка на длъжностните лица, повишени в степен А*11 през 2006 г., публикувано същия ден в Известие за администрацията № 55-2006.

Диспозитив

1)	Искането за допускане на обезпечение се отхвърля.

2)	Съдът на публичната служба не се произнася относно разноските.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/57

Иск, предявен на 26 февруари 2007 г. — O'Connor/Комисия

(Дело F-12/07)

(2007/C 95/115)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Elizabeth O'Connor (Брюксел, Белгия) (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и E. Marchal, адвокати)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отмени решението, с което Комисията определя срок за предоставяне на обезщетение за безработица на ищеца не по-дълъг от 11 месеца и 25 дни;

—	да се осъди ответникът да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Ищецът, бивш служител в Комисията, е бил на служба в тази институция без прекъсване от 16 януари 2001 г. до 31 декември 2005 г. на основание шест договора за определен срок при следната поредност: първи договор като срочно нает служител, първи договор като служител със спомагателни функции, втори договор като срочно нает служител, втори договор като служител със спомагателни функции, трети договор като срочно нает служител и накрая договор като договорно нает служител.

Администрацията му признава правото да получи обезщетение за безработица за период не по-дълъг от 11 месеца и 25 дни, тъй като приема, че периодите на договор като служител със спомагателни функции следва да бъдат приравнени на периоди на служба при работодател, различен от общностните институции.

В подкрепа на иска си, ищецът изтъква, от една страна, че Комисията злоупотребила с правата си, задържайки го на длъжността му повече от пет години на основание на различни договори за определен срок и при различен статут. От друга страна, Комисията приложила неправилно член 28а, параграф 4 и член 96, параграф 4 от Условията за работа на другите служители, доколкото периодът, през който ищецът е полагал труд като служител със спомагателни функции, не бил взет предвид при прилагането на тези разпоредби.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/58

Иск, предявен на 27 февруари 2007 г. — K/Парламент

(Дело F-15/07)

(2007/C 95/116)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: K (процесуален представител: Dieter Struck)

Ответник: Европейски парламент

Искания на ищеца

—	да се отмени решението за отказ на Европейския парламент от 29 ноември 2006 г.;

—	да се осъди ответника да заплати обезщетение за морални и материални вреди;

—	да се осъди ответника поради нарушаване на принципа на равно третиране, както и поради преднамерено и съзнателно нарушаване на общото право на лична свобода и неприкосновеност;

—	да се осъди ответника поради нарушаване на принципа на оправданите правни очаквания и на задължението за мотивиране на административните актове, както и поради нарушаване на принципа за забрана на дискриминация;

—	да се осъди ответника да заплати разноските по делото и по предходните производства.

Правни основания и основни доводи

Ищецът, бивше длъжностно лице, на служба към Европейския парламент от 1 януари 1978 г., претендира обезщетение за морални и материални вреди поради практиката на ответника, довела до нарушаване на общото право на лична свобода и неприкосновеност и на извънредните обстоятелства, които са довели да инвалидността.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/58

Иск, предявен на 5 март 2007 г. — Kerelov/Комисия

(Дело F-19/07)

(2007/C 95/117)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Georgi Kerelov (Пазарджик, България) [представител: Angel Kerelov, адвокат]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отмени решението от 6 декември 2006 г., с което комисията по конкурс EPSO/AD/43/06-CJ отказва да впише ищеца в списъка с резерви от този конкурс;

—	да се обяви за недействително, евентуално да се отмени като незаконосъобразно решението от 2 февруари 2007 г., с което комисията по конкурс EPSO/AD/43/06-CJ изключва ищеца от посочения конкурс;

—

да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение, определено ex aequo et bono като обща сума в размер на 120 491,28 еуро (представляваща възнаграждение за период от 2 години) заедно със законната лихва, считано от предявяването на иска за обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат от незаконосъобразните решения на конкурсната комисия;

—	да се осъди ответникът да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

По отношение на първото от оспорваните решения, ищецът изтъква 10 основания:

1)	обикновените членове на конкурсната комисия не могли свободно да оценят кандидатите, тъй като председателят и заместник-председателят били техни ръководители;

2)	членовете на конкурсната комисия не владеели основния език на конкурса (български), противно на изискванията, произтичащи от установената съдебна практика;

3)	кандидатите трябвало да преведат текстове, чиито обем и сложност не били съпоставими на избраните изходни езици;

4)	оценяването на писмения изпит било произволно, тъй като конкурсната комисия не владеела български език;

5)	продължителността на устния изпит се различавала съществено според кандидатите;

6), 7) и 8)

от една страна, критериите, използвани от конкурсната комисия за оценка на устния изпит не отговаряли на целите на този изпит, и от друга, поставените оценки на редица кандидати били произволни;

9)	кандидатите били лишени от правото им на преразглеждане по същество на положените от тях изпити, тъй като списъкът с резервите бил окончателно изготвен и оповестен преди изтичането на предвидения в обявлението за конкурса срок от 20 дни за упражняване на това право;

10)	конкурсната комисия оценила неправилно положените от ищеца изпити и по-специално устния, като обосновала оценките с непоследователни, несъстоятелни и неотносими мотиви.

По отношение на второто оспорвано решение, ищецът изтъква 3 основания:

1)	оспорва съществуването на фактите, на които конкурсната комисия е основала това решение, а именно фактът, че направил опит да установи контакт с членовете на конкурсната комисия;

2)	оспорва правото на конкурсната комисия да изключи кандидат от конкурса въз основа на подобни съображения, доколкото, според него, такова правомощие притежава единствено EPSO;

3)	поддържа, че дори да се допусне, че конкурсната комисия разполага с такова право, тя не би могла да го упражни след изготвянето на списъка с резерви.

28.4.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/59

Иск, предявен на 16 март 2007 г. — Lafili/Комисия

(Дело F-22/07)

(2007/C 95/118)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Paul Lafili (Genk, Белгия) (представители: G. Vandersanden и L. Levi, адвокати)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отмени решението за класиране на ищеца в степен AD 13, стъпка 5, съдържащо се в нота на DG ADMIN (Генерална дирекция „Администрация“) от 11 май 2006 г. и във фиша за заплата за месец юни 2006 г., и в последващите фишове за заплата;

—	да се възстанови ищеца, с действие към 1-ви май 2006 г., в степен AD 13, стъпка 2, със запазване на коефициент 1,1172071;

—

да се възстанови изцяло кариерата на ищеца, със задна дата 1-ви май 2006 г., към датата на неговото така поправено класиране в степен и стъпка (включително вземането предвид в така поправеното класиране на неговия опит, неговите права на повишение и правата му на пенсия), включително заплащането на лихви за забава на основата на определената от Европейската централна банка и приложима през въпросния период такса за основните операции по рефинансиране, увеличена с два пункта, върху всички суми, съответстващи на разликата между възнаграждението, което отговаря на неговото класиране съгласно решението за класиране и класирането, на което той би имал право до датата на решението за неговото редовно класиране;

—	да се осъди ответната страна да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Ищецът, длъжностно лице на Комисията, е бил класиран в степен A4, стъпка 7, до влизането в сила на новия Правилник [за длъжностните лица на Европейските общности]. На 1-ви май 2004 г. това класиране е преминало автоматично в степен A*12, стъпка 7, с коефициент 0,9442490 (на основание на член 2, параграф 2 от Приложение XIII към Правилника). На 1-ви юли 2004 г. ищецът е преминал в степен A*12, стъпка 8, със същия коефициент. На 22 юли 2005 г. ищецът е повишен, със задна дата 1-ви май 2004 г., в степен A*13, стъпка 1, с коефициент 1,1172071 (на основание на член 7, параграф 6 от Приложение XIII към Правилника). С действие към 1-ви май 2006 г. той е класиран в степен AD 13, стъпка 5, с коефициент 1, по силата на решение на DG ADMIN от 11 май 2006 г.

В иска си ищецът изтъква, че подобно класиране: i) е в нарушение на член 44 и член 46 от Правилника и на член 7 от Приложение XIII към него; ii) е засегнато от порока некомпетентност; iii) нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания. По-конкретно, според ищеца Комисията тълкува неправилно член 7, параграф 7 от Приложение XIII към Правилника, като счита, че когато един коефициент е по-висок от 1, горницата трябва да бъде трансформирана в старшинство в стъпка.

		ISSN 1830-365X
Официален вестник на Европейския съюз		C 95

Издание на български език	Информация и известия	Година 50 28 април 2007 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейските общности
2007/C 095/01	Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюз ОВ C 82, 14.4.2007 г.	1