26.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 91/1

1.

Предложението за регламент, изменящ Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета на 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от OLAF (3) (наричано по-нататък „предложението“), съдържа промени на повечето от членовете на Регламент (ЕО) № 1073/1999 (4). Този регламент определя оперативните правила, които следва да бъдат спазвани от тези, които участват в разследвания на OLAF, и като такъв представлява законовата основа за оперативните дейности на OLAF.

2.

Предложението беше изпратено от Комисията на ЕНОЗД на 15 септември 2006 г. ЕНОЗД приема това предоставяне на информация като молба за консултиране на институции и органи на Общността, както е предвидено в член 28, параграф 2 на Регламент (ЕО) № 45/2001 (наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 45/2001“). С оглед на задължителния характер на член 28, параграф 2 на Регламент (ЕО) № 45/2001, ЕНОЗД оценява високо изричното споменаване на това консултиране в преамбюла на предложението.

3.

Коментарите, направени в настоящото становище, се прилагат mutatis mutandis по отношение на предложението за регламент на Съвета, изменящ Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета на 25 май 1999 г. относно разследвания, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (5).

4.

ЕНОЗД счита, че е важно да представи становище по това предложение с оглед на неговото въздействие върху правата на физическите лица на защита на данните и неприкосновеността на личността. Като се има предвид, че предложението определя нови правила, които следва да бъдат спазвани от OLAF при провеждане на разследвания на предполагаеми незаконни дейности, важно е да се направи необходимото, за да бъдат при тази дейност правилно гарантирани правата на защита на данните и на неприкосновеност на личността на лицата, засегнати от такива разследвания, на заподозрените правонарушители, а също така на членовете на персонала и други физически лица, които предоставят информация на OLAF. Това е още по-важно с оглед на особено чувствителната информация, за която има потенциална възможност да бъде събирана от OLAF и която включва данни, отнасящи се за предполагаеми престъпления, престъпления, присъди за извършени престъпления, данни за здравето, както и информация, която би послужила за лишаване на физически лица от право, облага или договор, доколкото такава информация представлява конкретен риск за правата и свободите на субекта на данни.

5.

Предложените изменения на Регламент (ЕО) № 1073/1999 отговарят на различни цели и задачи (6). Например, някои от измененията имат за цел да подобрят ефективността и ефикасността на разследванията на OLAF, например за да се гарантира, че правомощията на OLAF за разследвания обхващат икономически оператори в държавите-членки, които получават фондове на Общността. Други имат за цел да улеснят обмена на информация между OLAF и различни свързани с това институции относно предполагаеми закононарушения, както на нивото на ЕС, така и на национално ниво (7). На последно място, някои от предложените изменения целят да гарантират правата на засегнатите от разследването лица, включително тяхното право на защита на данните и на неприкосновеност на личността, и да направят процедурните гаранции по-ефективни.

6.

ЕНОЗД е съгласен със значението на целите и задачите, преследвани чрез предложените изменения и в това отношение оценява високо предложението. ЕНОЗД оценява по-специално процедурните гаранции, предоставяни на физическите лица съгласно предложението. Това важи по-специално за възможността заподозрени физически лица да искат становище от съветника по преразглеждането дали процедурните гаранции са били спазени по време на разследването. ЕНОЗД също така е удовлетворен от измененията, които имат за цел да предоставят повече информация на лицата, подаващи сигнали за нарушенията и на информаторите. От гледна точка на защитата на правата на физическите лица за защита на техните лични данни и неприкосновеността на личността, ЕНОЗД счита, че като цяло предложението съдържа подобрения vis-à-vis настоящата ситуация. Например, ЕНОЗД оценява високо признаването на прилагането на няколко права за защита на данните по време на разследването, например правото на заподозряното лице да бъде информирано относно разследването и да изразява своето мнение.

7.

Въпреки това, независимо от общото положително впечатление, ЕНОЗД счита, че от гледна точка на защитата на личните данни, предложението може да бъде допълнително подобрено, без да се излагат на риск целите, към които то се стреми. По-специално, ЕНОЗД е обезпокоен от това, че предложението може да бъде разглеждано като lex specialis, уреждащ обработката на лични данни, събрани в обхвата на разследванията на OLAF, който би имал приоритет спрямо приложението на общата рамка за защита на данните, съдържаща се в Регламент (ЕО) № 45/2001. Това е особено обезпокоително, като се има предвид, че стандартите за защита на данните, съдържащи се в предложението, са от по-ниско ниво в сравнение с тези, които се съдържат в Регламент (ЕО) № 45/2001, и то без явна обосновка.

8.

За да се избегне тази ситуация, следващият раздел представя анализ на предложението, който, от една страна, описва неговите недостатъци, а от друга страна предлага конкретни начини за справяне с тях. Очевидно обхватът на този анализ се ограничава до разпоредбите, които оказват влияние върху защитата на личните данни, по-специално член 1, раздел 5, 6 и 7, в съответствие с който са добавени или изменени членове 7а, 8 и 8а.

9.

Принципът за качество на данните, който е изразен в член 4 на Регламент (ЕО) № 45/2001, обхваща различни специфични аспекти. В частност, съгласно този принцип, личните данни трябва да са точни, трябва да отговарят на обективната реалност, а също така трябва да са пълни и обновени. На второ място, данните не трябва да са прекомерни и трябва да са адекватни, за да съществува връзка между информацията и целта, за които тя е предвидена. Предложението включва в себе си принципа за качество на данните чрез член 1, раздел 1, в съответствие с който е добавен член 7а1, който изисква от OLAF да търсят доказателства за и срещу съответното лице.

10.

ЕНОЗД дава висока оценка на включването на задължението да се търсят доказателства за и срещу съответното лице, защото това засяга точността и пълнотата на обработваните данни, като по този начин допринася за спазването на принципа за качество на данните и вследствие на това увеличава като цяло гаранциите за защита на данните в контекста на разследванията на OLAF.

11.

Съгласно това право, от тези, които събират лични данни, се изисква да информират физическите лица, за които се отнасят данните, за факта, че техни данни се събират и обработват. Освен това физическите лица имат право да бъдат информирани, inter alia, за целите на обработването на данните, за получателите на данните и за специфичните права, от които се ползват физическите лица в качеството си на субекти на данни. Задължението за предоставяне на информация относно обработването на данните на дадено лице следва да гарантира безпристрастност при обработването на личните данни на физическото лице и в същото време представлява задължителна мярка за гарантиране на правата на физическите лица. Предложението признава това право в член 1, раздел 1, съгласно който е добавен член 7а2, първи параграф, и в член 1, раздел 7, съгласно който е добавен член 8а.

12.

ЕНОЗД дава висока оценка на включването на член 7а2, първи параграф, и член 8а, доколкото те допринасят за спазването на правото на информация във връзка със защитата на данните, определено в членове 11 и 12 на Регламент (ЕО) № 45/2001, в конкретния контекст на разследванията, провеждани от OLAF.

13.

Освен че определят правото за информиране на лицата относно обработването на техни лични данни, членове 11 и 12, които се прилагат съответно в случаите, когато информацията за физическо лице се събира директно от същото физическо лице или от трети страни, определят информацията, която неизбежно трябва да бъде дадена на физическите лица, за да могат те да разполагат с точна и пълна информация относно наличието на действие по обработка на данните, което ги засяга. Тази информация включва, наред с други неща, целите, за които ще се използват данните, потенциалните получатели на данните и съществуването на право на достъп до данните.

14.

За съжаление, нито член 7а2, първи параграф, нито член 8а съдържат изисквания за информацията, подобни на тези в членове 11 и 12 на Регламент (ЕО) № 45/2001, и по този начин не посочват каква информация следва да бъде дадена на физическите лица, за да се гарантира безпристрастност при обработката на данни. ЕНОЗД счита, че член 7а2, първи параграф и член 8а следва да са в съгласие с членове 11 и 12 на Регламент (ЕО) № 45/2001. За тази цел ЕНОЗД препоръчва в член 7а2, първи параграф, и в член 8а да бъде включено изрично посочване на прилагането на членове 11 и 12 на Регламент (ЕО) № 45/2001.

15.

ЕНОЗД счита, че невключването на препратка към членове 11 и 12 ще създаде нееднозначна правна ситуация. В действителност предложението би създало правна рамка, уреждаща правото на информация в контекста на разследванията на OLAF, която би се различавала от общата рамка, определена с членове 11 и 12 на Регламент (ЕО) № 45/2001. За съжаление, една такава рамка би осигурила по-малко гаранции за защита на данните в сравнение с общата рамка. ЕНОЗД не вижда причина да оправдае такива неблагоприятни последствия.

16.

Членове 7а2 и 8а, втори параграф на предложението предвиждат изключение при тяхното прилагане, ако предоставянето на информация би навредило на провеждането на разследването. Съгласно изключението, Генералният директор на OLAF има право да отложи изпълнението на задължението да поиска от засегнатото лице да оповести своето мнение.

17.

ЕНОЗД отбелязва, че възможността за ограничаване на предоставянето на информация в определени специфични случаи е в съответствие с член 20 на Регламент (ЕО) № 45/2001, който предвижда определени ограничения на това право, включително в случаите, когато това е необходимо, за да се гарантират (i) предотвратяването и разследването на криминални престъпления, (ii) икономически или финансови интереси на държава-членка или на Европейските общности, както и (iii) защитата на субекта на данни, или на правата и свободите на други лица.

18.

ЕНОЗД отбелязва, че съгласно член 20 на Регламент (ЕО) № 45/2001, ограничаването на правото на информация се съпътства от различни предпазни мерки за защита на данните. По-специално, член 20, параграф 3 постановява, че ако бъде наложено ограничение, субектът на данни бива информиран за основните причини и за неговото право да се обърне към Европейския надзорен орган за защита на данните. При условие, че такава информация може да бъде задържана, ако предоставянето на ѝ би навредило на разследването.

19.

В приложението, обаче, разпоредбите, които определят ограниченията на правото на информация, не се съпътстват от гаранциите за защита на данните, предвидени в член 20 на Регламент (ЕО) № 45/2001. По този начин, в контекста на разследванията на OLAF, ограниченията на правото на информация се задават без гаранциите, които биха били прилагани съгласно общата рамка за защита на данните, което ЕНОЗД намира за неуместно. За да се намери решение в тази ситуация, ЕНОЗД препоръчва ограничението за правото на информация от членове 7а2, втори параграф и 8а да бъде свързано с гаранциите от член 20 на Регламент (ЕО) № 45/2001.

20.

Правото на достъп дава на физическите лица възможност да узнаят дали и какъв вид свързана с тях информация се обработва. Предложението признава това право в член 1, раздел 1, в съответствие с който са добавени членове 7а2, втори параграф и 7а3.

21.

Горепосочените изменения, т. е. членове 7а2, втори параграф и 7а3, уреждат правото на физическото лице, заподозряно в закононарушение, да бъде информирано по всички въпроси, които го засягат. По-специално, те постановяват как това право се упражнява в контекста на разследванията на OLAF. На първо място, то се предоставя при завършване на разследването, т. е. в края на разследването. На второ място, то се предоставя под формата на кратко изложение на въпросите, отнасящи се за физическото лице. Освен това достъп се предоставя и под формата на протокол от разпита на заподозряното физическо лице.

22.

ЕНОЗД дава висока оценка на включването на членове 7а2, втори параграф и 7а3, доколкото те посочват, в контекста на разследванията на OLAF, правото на достъп при защита на данните, определено с член 13 на Регламент (ЕО) № 45/2001. ЕНОЗД обаче счита, че има още възможности за усъвършенстване на начина на признаване на това право в предложението. ЕНОЗД е обезпокоен, че правото на достъп, както е изложено в предложението, е на по-ниско ниво от същото право съгласно Регламент (ЕО) № 45/2001.

23.

Съгласно Регламент (ЕО) № 45/2001, като общ принцип, физическите лица имат право да упражнят правото на достъп до своите лични данни, осен ако не възникне някоя от споменатите по-горе специфични ситуации от член 20 на Регламент (ЕО) № 45/2001, оправдаваща ограничаването на това право. В такъв случай достъпът може да бъде ограничен, докато обстоятелствата не се променят.

24.

ЕНОЗД отбелязва, че предложението не признава приложението на правото на достъп като общ принцип. Вместо това предложението предвижда приложение на правото на достъп в определени процедурни етапи и по отношение на определени документи. В известна степен може да се каже, че съгласно предложението, за правото на достъп има както ограничения във времето, така и ограничения по отношение на материалите.

25.

В действителност, съгласно член 7а2, втори параграф, достъп може да бъде даден само при завършване на разследването, когато на физическото лице се предоставя кратко изложение на въпросите, които го засягат, и когато е проведен разпит от OLAF на физическото лице и е изготвен протокол на разпита. Извън тези два етапа на процедурата, като общо правило, няма достъп до лична информация. По отношение на материалите, до които се дава достъп, ЕНОЗД забелязва, че съгласно предложението достъпът е възможен само по отношение на краткото изложение на въпросите, които засягат физическото лице и протокола от разпита ex член 7а2, втори параграф и член 7а3, съответно. Достъпът не важи за каквато и да е друга информация, която може да бъде притежавана във връзка с физическото лице, например копия на документи, писма от електронна поща, телефонни записи и др.

26.

ЕНОЗД е съгласен с предложението, че достъпът до лична информация е приложим по време на двете процедурни стъпки и по отношение на двата документа, посочени в предложението, и дава висока оценка на признаването в предложението на такова право при тези обстоятелства. Въпреки това, ЕНОЗД счита, че като общ принцип предложението следва също така да признае съществуването на право на достъп извън двата случая, които са изрично споменати в предложението.

27.

ЕНОЗД съзнава, че е възможно определено противопоставяне на идеята за признаване на правото на достъп, като общо правило, в хода на разследването. ЕНОЗД обаче припомня, че ако в определени случаи на разследване има необходимост да се гарантира конфиденциалността на разследването, OLAF ще има възможност да отложи достъпа съгласно член 20 на Регламент (ЕО) № 45/2001. В действителност OLAF може да разчита на член 20, за да отложи достъпа, например с цел да се гарантира предотвратяването и разследването на криминални и други престъпления. По този начин даването на право на достъп, като общ принцип, не пречи на ad hoc ограничаването на тези права при възникване на посочените по-горе причини.

28.

Като се има предвид горепосоченото, и с цел да се гарантира съществуването на ефективно право на достъп в хода на разследването, което също така да признава потенциалните ограничения за достъпа, ЕНОЗД предлага в предложението да се добави ясно посочване на правото на физическото лице на достъп до неговите лични данни, съдържащи се в досието от разследването на OLAF. По-специално, ЕНОЗД счита, че между първия и втория параграф на член 7а2 следва да се добави параграф със следния текст: „Всяко лице, засегнато от разследване, има право на достъп до лични данни, които се отнасят за него и които са събрани в хода на разследването. Такова право може да е предмет на ограниченията, предвидени в член 20 на Регламент (ЕО) № 45/2001“.

29.

Този параграф би определил, като общ принцип, прилагането на правото на достъп. В резултат на това, освен че се постига съгласуваност, физическите лица, които са засегнати от разследвания на OLAF, не биха били подложени на режим, който е по-малко доброжелателен по отношение на достъпа до лични данни.

30.

Правото на достъп е prius спрямо правото на поправка. След като физическите лица са имали възможност за достъп до данните и за проверка на точността и законността на обработката им, правото на поправка им дава възможност да изискват корекция на всякаква непълна или неточна информация.

31.

Съгласно предложението, правото на поправка се урежда заедно с правото на достъп. Член 1, раздел 1, в съответствие с който са добавени членове 7а2, втори параграф и 7а3, посочва възможността заподозреният правонарушител да оповести своето мнение.

32.

ЕНОЗД отбелязва, че stricto sensu, предложението не предвижда правото на поправка като такова. Вместо това предложението предвижда правото „да оповести своето мнение“и „да одобри или добави забележки“(като и в двата случая това се отнася за личната информация). ЕНОЗД счита, че такива привилегии са еквивалентни на правото на поправка и че те са в съответствие с член 14 на Регламент (ЕО) № 45/2001, който задава законовата рамка за правото на поправка на неточната информация. ЕНОЗД счита, че в контекста на разследванията на OLAF не е възможно да се даде на физическите лица възможността просто да „коригират “информацията, която те считат за непълна или неточна, очевидно поради това, че в много случаи установяването дали тази информация е неточна ще бъде предмет на разследването. По тази причина, в този контекст правото на поправка може да бъде дадено, както това е направено в предложението, като се позволи на физическото лице да оповести своето мнение и като му се позволи да направи коментар относно въпросната лична информация.

33.

В допълнение на горепосоченото, ЕНОЗД счита, че същите коментари, направени по-горе по отношение на начина, по който предложението урежда правото на достъп, са в сила mutatis mutandis и по отношение на правото на поправка. Действително, съгласно предложението, правото на поправка има същите недостатъци, както описаните по-горе по отношение на правото на достъп: предложението не признава правото на поправка като общ принцип. Вместо това правото на поправка е ограничено неоправдано до краткото изложение на твърденията и до доклада след разпита.

34.

ЕНОЗД счита, че предложението следва да признае правото на поправка като общо право, а не като частично право. За тази цел ЕНОЗД предлага в предложението да се добави разпоредба, признаваща прилагането на правото на поправка. По-специално, след изречението „Всяко лице, засегнато от разследване, има право, по всяко време, на достъп до лични данни, които се отнасят за него и които са събрани в хода на разследването “следва да се добави следното: „и да оповести своето мнение дали личните данни са неточни или непълни“. ЕНОЗД припомня, че чрез прилагане на член 20 на Регламент (ЕО) № 45/2001 OLAF продължава да има възможност да ограничи правото на поправка с цел да гарантира предотвратяването, разследването, разкриването и съдебното преследване на криминални престъпления.

35.

Член 7а2, трети параграф предвижда възможност за изключване на прилагането на правото на достъп и поправка. Както бе споменато във връзка с ограничаването на правото на информация, такива ограничения следва да се съпътстват от гаранциите, които се прилагат в контекста на член 20 на Регламент (ЕО) № 45/2001. За тази цел ЕНОЗД предлага ограничението за прилагането на тези права съгласно предложението да бъде свързано с изрична препратка към член 20.

36.

Предложението предвижда обмен на лични данни в рамките на европейските институции и с органи на държавите-членки. Всъщност една от целите на предложението е да се разшири обменът на информация между OLAF и органите както на нивото на ЕС, така и на нивото на държавите-членки.

37.

В това отношение ЕНОЗД желае да подчертае, че този обмен следва да бъде разрешен само до степен, в която е необходим в конкретния случай, за да се отговори на целите, към които се стреми разследването. Освен това, в съответствие с член 7 на Регламент (ЕО) № 45/2001, ЕНОЗД припомня, че получателят на данните ги обработва само за целите, за които те са били предоставени.

38.

Предложението не предвижда обмен на лични данни с трети страни или международно сътрудничество. В този контекст, обаче, може да се приеме, че може да се реализира такова сътрудничество. В това отношение ЕНОЗД желае да подчертае, че този обмен следва да бъде разрешен само ако третата страна гарантира адекватно ниво на защита на личните данни или ако прехвърлянето попада в обхвата на някоя от дерогациите, определени с член 9, параграф 6 на Регламент (ЕО) № 45/2001. Освен това ЕНОЗД припомня, че същите правила важат и по отношение на обмена на информация между OLAF и институции и органи на ЕС, които не са органи на Общността, например EUROPOL или EUROJUST. В такива случаи ЕНОЗД се надява, че ще бъде прието необходимото законодателство, признаващо адекватността на рамката за защита на данните, от която се ръководят тези институции, което би улеснило прехвърлянето на информация към тях ex член 9, параграф 2 на Регламент (ЕО) № 45/2001. Като алтернатива може да бъде прието ново законодателство, което да счита техния режим на защита на данните за еквивалентен на този на органите и институциите на Общността, ex член 7 на Регламент (ЕО) № 45/2001, което би имало също така ефекта на отстраняване на ограничението за прехвърляне на данни към такива институции.

39.

Предложението изменя член 8, параграф 3, включвайки изрично посочване на прилагането на Регламент (ЕО) № 45/2001. ЕНОЗД дава висока оценка на изменението на член 8, параграф 3, доколкото той потвърждава, че в случаите, когато предложението не посочва как се прилагат изискванията за защита на данните в контекста на разследванията на OLAF, Регламент (ЕО) № 45/2001 ще се прилага по подразбиране.

40.

ЕНОЗД обаче счита, че самият член 8, параграф 3, т. е. без предложените в това становище изменения, не е достатъчен, за да гарантира ниво на защита на личните данни, което е поне равно на това, предвидено съгласно Регламент (ЕО) № 45/2001. Само член 8, параграф 3 не е достатъчен, тъй като би могло да се приеме, че той е приложим само тогава, когато предложението не посочва как се прилагат изискванията за защита на данните в контекста на разследванията на OLAF. Когато обаче предложението посочва как се прилагат изискванията за защита на данните и при това определя режим на защита на данните с по-ниска степен на защита, такъв незадоволителен режим може да се счита, че е с по-висок приоритет спрямо общата защита на данните, изразена с Регламент (ЕО) № 45/2001. Предложените по-горе конкретни изменения за конкретни позовавания на Регламент (ЕО) № 45/2001 имат за цел да се избегнат такива рискове при тълкуването.

41.

ЕНОЗД е напълно съгласен с предложението, че за по-голяма прозрачност е необходимо да се осигури адекватна степен на информиране на лицата, които подават сигнали за нарушения, и оценява високо съдържащото се в предложението задължение да се предоставя на информаторите информация за това дали започва или не разследване.

42.

ЕНОЗД препоръчва да се спазва конфиденциалността на самоличността на лицата, които подават сигнали за нарушения, по време на разследванията на OLAF и по време на следващите етапи. За тази цел ЕНОЗД поддържа мнението, че би било уместно предложението да включи нов параграф, гарантиращ конфиденциалността на лицата, които подават сигнали за нарушения. Сегашните гаранции (Съобщение на Комисията SEC/2004/151/2) не изглеждат достатъчни от правна гледна точка. ЕНОЗД отбелязва, че такава разпоредба би съответствала на становището на работната група за защита на данните по член 29, която се занимава с прилагането на правилата на ЕС за защита на данните по отношение на вътрешните схеми за сигнализиране за нарушения (8).

43.

ЕНОЗД дава висока оценка на това предложение, дотолкова доколкото то формулира още по-ясно процедурните гаранции за лицата, засегнати от разследвания на OLAF, включително защитата на личните данни на тези физически лица.

44.

От гледна точка на защитата на правата на физическите лица за защита на техните лични данни и неприкосновеността на личността, ЕНОЗД счита, че в по-голямата си част предложението съдържа подобрения vis-à-vis настоящата правна рамка. Сред примерите за подобрения са членове 7а2, първи параграф и 8а, тъй като те допринасят за спазването на правото на информация, и членове 7а2, втори параграф и 7а, параграф 3, които потвърждават прилагането на частичното право на достъп и поправка, в контекста на разследванията на OLAF.

45.

Освен това ЕНОЗД дава висока оценка на това, че предложението признава прилагането на Регламент (ЕО) № 45/2001 по отношение на всички дейности по обработка на данните, извършвани в контекста на разследванията на OLAF, тъй като това ще спомогне за гарантиране на последователното и хомогенно прилагане на правилата във връзка със защитата на основните права и свободи на физическите лица по отношение на обработката на лична информация.

46.

Въпреки че ЕНОЗД дава висока оценка на измененията, целящи разширяване на описаните по-горе процедурни права и права на защита на данните, той е обезпокоен от факта, че повечето от предложените изменения не отговарят на минималните стандарти за защита на данните, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 45/2001. ЕНОЗД е обезпокоен, че ако предложението бъде счетено за приоритетно спрямо прилагането на общата рамка за защита на данните, съдържаща се в Регламент (ЕО) № 45/2001, това би довело до неприемливо разводняване на стандартите за защита на данните в контекста на разследванията на OLAF. Според ЕНОЗД това е особено обезпокоително, като се има предвид чувствителният характер на типа на данните, които може да бъдат събирани в рамката на разследванията на OLAF. За да се избегне това, ЕНОЗД отправя искане законодателя от Общността да вземе предвид следните въпроси като направи съответните изменения в предложението за да ги разреши:

47.

Предоставянето на информация на физическите лица с цел да се гарантира безпристрастна обработка представлява задължителна гарантираща мярка, с която не трябва да се прави неоправдан компромис, както се прави в предложението. За да се избегне това, предложението би трябвало да се измени както следва:

48.

Предоставянето на достъп до лична информация, за да могат физическите лица да узнаят дали се обработват данни, които се отнасят за тях, представлява основен стълб за зачитане на личните данни. За да се гарантират ефективни права на достъп, предложението би трябвало да се измени както следва:

49.

Правото на коригиране на неточна или непълна информация е естествено следствие от правото на достъп до лична информация и като такова представлява крайъгълен камък в защитата на правото на лични данни. Ограничения на правото на поправка следва да се поставят само до степен, в която те са разрешени съгласно Регламент (ЕО) № 45/2001. Предложението съдържа допълнителни ограничения, които би трябвало да бъдат избегнати както следва:

50.

В допълнение на горепосоченото, ЕНОЗД поддържа мнението, че би било уместно предложението да включи нов параграф, гарантиращ конфиденциалността на лицата, които подават сигнали за нарушения.

26.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 91/9

1.

На 19 декември 2005 г. ЕНОЗД публикува становище (3) относно предложението на Комисията за Рамково решение на Съвета относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателно-правни въпроси. В това становище той подчерта важността на предложението като ефективен инструмент за защита на личните данни в областта, уредена с дял VI на Договора за ЕС. Един такъв инструмент следва не само да спазва принципите на защита на данните, както са определени в Конвенция № 108 на Съвета на Европа (4) и по-специално в Директива 95/46/ЕО, но и да предвиди допълнителен набор от правила, вземайки предвид специфичния характер на областта на правоприлагането. За ЕНОЗД е от съществено значение, че рамковото решение обхваща цялата обработка на полицейски и съдебни данни, дори и ако те не са предадени или предоставени от компетентни органи на други държави-членки. Съгласуваността при защитата на лични данни е от съществено значение, независимо от това къде, от кого или за каква цел те се обработват. ЕНОЗД направи няколко предложения за подобряване на нивото на защита.

2.

На 27 септември 2006 г. Европейският парламент прие законодателна резолюция относно предложението на Комисията. Най-общо, резолюцията има същите цели като становището на ЕНОЗД: подкрепа на предложението като цяло и на измененията, целящи повишаване на нивото на защита, определено от рамковото решение.

3.

Предложението на Комисията в момента се обсъжда в Съвета. Доколкото е известно (5), Съветът постига напредък и променя съществени елементи на текста на предложението. Правят се сериозни усилия от председателството на Съвета да се постигне още по-голям напредък. То цели да се стигне до общ подход по основните елементи до м. декември 2006 г.

4.

ЕНОЗД оценява високо факта, че Съветът отделя голямо внимание на това важно предложение. Той обаче е обезпокоен от посоката на развитие. Текстовете, които понастоящем се обсъждат в Съвета, не включват измененията, предложени от Европейския парламент, както и становищата на ЕНОЗД и на Конференцията на европейските органи за защита на данните. Напротив, в значителен брой случаи разпоредбите от предложението на Комисията, предлагащи гаранции за гражданите, се заличават или съществено се смекчават. В резултат на това съществува значителен риск нивото на защита да бъде по-ниско от нивото на защита, определено от Директива 95/46/ЕО или дори под по-общо формулираната Конвенция № 108 на Съвета на Европа, която е задължителна за държавите-членки.

5.

ЕНОЗД отбелязва, че и Libe-комитетът на Европейския парламент неотдавна изрази своята загриженост във връзка с избора на Съвета по това предложение за рамково решение.

6.

Това са причините, поради които ЕНОЗД сега дава второ становище. Второто становище е фокусирано върху някои съществени съображения и не повтаря всички забележки, направени в становището на ЕНОЗД от месец декември 2005 г., които остават в сила.

7.

В развиващата се област на свободата, сигурността и правосъдието, обменът на полицейска и съдебна информация между държавите-членки придобива все по-голямо значение. Предложени са или вече са приети няколко правни инструмента с цел да се улесни обмена на информация. ЕНОЗД подчертава още веднъж, че в този контекст е необходима стабилна правна рамка за защита на субекта на данни, за да се гарантира спазване на основните права на гражданите. Настоящото (предложение за) рамково решение е пряко свързано с предложенията, спомагащи за този обмен на информация.

8.

Въпреки че ЕНОЗД признава, че е важно рамковото решение да бъде прието от Съвета при първа възможност, той предупреждава, че бързината при вземането на решения не следва да доведе до понижаване на стандартите на защита. Текстовете, които сега се обсъждат в Съвета, предизвикват съмнения дали резултатът ще е достатъчно убедителен, за да даде на гражданите ефективно ниво на защита. В сегашната ситуация изглежда, че последствията от целта да се действа бързо ще бъдат евентуално заличаване или отслабване на спорните разпоредби. Липсата на време за постигане на консенсус по евентуално спорните разпоредби може да доведе до допускането на компромис с качеството на рамковото решение.

9.

При тези обстоятелства, ЕНОЗД препоръчва Съветът да предвиди повече време за преговорите, за да се постигне резултат, който предлага достатъчна защита.

10.

Този въпрос беше основен елемент на становището от м. декември 2005 г. и бе подробно обсъден след това. Общите правила за защита на данните следва да се прилагат по отношение на всички данни в областта на полицейското и съдебно сътрудничество, а не да се ограничават до трансграничния обмен между държавите-членки. Едно по-ограничено приложно поле не би осигурило подходяща защита, както това се изисква от член 30, параграф 1, буква б) на Договора за ЕС. Това съображение бе подчертано по няколко повода, също и от заинтересовани страни, различни от ЕНОЗД.

11.

В мнението си от м. декември 2005 г. ЕНОЗД заяви, че ограниченията за данните, които се обменят между държавите-членки, биха направили приложното поле на рамковото решение особено нестабилно и несигурно, а това би противоречало на неговите основни цели. По време на събиране или обработване на данните не се знае, дали по-късно тези данни ще са свързани с обмен с компетентни органи в други държави-членки.

12.

По тази причина, едно по-ограничено приложно поле би било неефективно и, ако бъде въведено, би изисквало да се извършва трудно и точно разграничаване в базите данни на правоприлагащите органи, водещо само до допълнително усложняване и допълнителни разходи за тези органи и, което е по-важно, би навредило на правната сигурност на физическите лица.

13.

Могат да се дадат два примера, за да се илюстрират тези последствия. На първо място, сложността и разходите следват от факта, че в доста случаи криминалните досиета са съставени от данни, произхождащи от различни органи. При ограничено приложно поле последствията биха били такива, че части от съответните изготвени досиета — частите, съдържащи данни, произхождащи от органи на други държави-членки — биха били защитени съгласно рамковото решение, а други части не биха били защитени. На второ място, това би навредило на правната сигурност на физическите лица, тъй като в случая на по-ограничено приложно поле данните, произхождащи от трети страни, които обаче не са обменени между държави-членки, не биха били обхванати от рамковото решение. Да не споменаваме факта, че обработката на тези данни е свързана със специфични рискове за субекта на данните, ако например не съществува законово задължение за проверка на точността на тези данни. Подходящ пример за това би било използването на черни списъци за полети от трети страни за целите на правоприлагането в държава-членка.

14.

ЕНОЗД подчертава още веднъж, че е необходимо високо ниво на защита на данните в областта на полицейското и съдебно сътрудничество, една област, в която обработката на лични данни създава, поради самия им характер, специфични рискове за гражданите, както е потвърдено inter alia в член 30, параграф 1, буква б) на Договора за ЕС. Освен това, големи различия между защитата на данните в първия и третия стълб не само биха повлияли на правото на гражданите на защита на личните данни, но биха повлияли също така на ефективността на правоприлагането и на взаимното доверие между държавите-членки.

15.

Предложението служи и за двете цели. То следва да даде гаранции на гражданите срещу неправилно използване на техните лични данни. За засегнатите граждани не е важно дали данните, които се отнасят за тях, се обработват в контекста на обмен между държавите-членки или в чисто вътрешнонационален контекст. Освен това, то трябва да спомогне за взаимното доверие между държавите-членки, като условие за успешен обмен на информация. Ако при обработката на данни се прилагат общи стандарти, това би довело до по-лесно приемане на данните, обменени между държавите-членки.

16.

ЕНОЗД предупреждава, че ограничаване на приложното поле на рамковото решение до данните в контекста на обмена не би гарантирало напълно изграждането на доверие между органите на държавите-членки. Освен това, ограниченият текст не предпазва гражданите по необходимия начин. При тези обстоятелства, рамковото решение вече не би дало достатъчна гаранция за гражданите срещу възможна злоупотреба с техните данни от страна на публичните органи. В становището на ЕНОЗД тази „защитна функция “на законодателството е от съществено значение, дори само за да гарантира спазването от Европейския съюз на основните права, в съответствие с член 6 на Договора за ЕС.

17.

На последно място, има стратегически аргумент в полза на рамково решение, което да е приложимо за цялата обработка. Както показват последните преговори със Съединените щати за ново споразумение относно обработката и предаването на данни за пътниците на авиокомпаниите (6), едно солидно законодателство на ЕС, защитаващо гражданите във всички ситуации в границите на ЕС, би засилило също така позицията на ЕС в преговори с трети страни. Ако няма такова солидно законодателство, би било доста трудно да се настоява за адекватно ниво на защита в трети страни, като предварително условие за предаването на лични данни.

18.

Наблягане на качеството на данните. Член 4 от предложението на Комисията не само включва основните принципи за качество на данните от Директива 95/46/ЕО, но и предвижда някои специфични правила. В него има разграничаване на различните видове субекти на данни (заподозрени лица, осъдени лица, пострадали лица, очевидци и т. н.). Данните, които се отнасят за тях, следва да се третират различно, със специфични гаранции, особено по отношение на тези лица, които не са заподозрени. Освен това той съдържа задължения за държавите-членки да разграничават данните според тяхната степен на точност и надеждност. Това е важна разпоредба, тъй като правоприлагащите органи използват и несигурни данни, основаващи се на предположения, а не непременно на факти. ЕНОЗД гледа на тези разпоредби като на важни гаранции, които не следва да бъдат заличени от предложението или определени като незадължителни.

19.

Обработка на данните и ограничение по отношение на целта. В становището от м. декември 2005 г. ЕНОЗД анализира необходимостта от по-добри законови разпоредби за по-нататъшното използване на данните, които се събират от определен орган за конкретна цел. Понастоящем безпокойството на ЕНОЗД по отношение на член 5 е свързано предимно с неговата позиция, че докато, от една страна, е необходимо да се разреши (по-нататъшна) обработка на данните за по-широки цели, от друга страна законът трябва да предвиди точни условия за тази обработка, за да предпази субекта на данните. ЕНОЗД предупреждава, че не трябва да се избират решения, които оставят въпроса да бъде решен изцяло съгласно националните закони или които не ограничават условията за по-нататъшна обработка в съответствие с Директива 95/46/ЕО и Конвенция 108 на Съвета на Европа (7). Що се отнася до обработката на специални категории данни: те се третират съгласно Директива 95/46/ЕО и Конвенция № 108, при обща забрана с изключения (8). ЕНОЗД е обезпокоен, че в рамковото решение общата забрана ще бъде заличена и че извършвайки това, изключението се превръща в правило. Такова решение не само че би било несъвместимо с Директива 95/46/ЕО, но също така не би било в съответствие и с Конвенция 108.

20.

Обмен на данни с други органи и частни лица. Предложението на Комисията съдържа ограничения и специфични гаранции за обмена на информация с други органи, различни от полицейските и съдебните органи, частните организации и органите на трети страни. ЕНОЗД подчертава важността на такива специфични разпоредби по следните причини. На първо място, обменът на информация с тези „трети страни “е свързан със специфични рискове (нарушаване на изискванията за сигурност, по-нататъшна обработка за различни цели и т. н.). На второ място, включването на трети страни в правоприлагането и в обработката на свързаната с правоприлагането информация се превръща във все по-рутинна дейност. Директива 2006/24/ЕО относно запазването на данни (9), споразумението със Съединените щати за данните от списъците с имената на пътниците и тъй-нареченият казус Swift (10) са подходящи примери. На трето място, решението на Съда на Европейските общности относно списъците с имената на пътниците от 30 май 2006 г. (11) поражда сериозни съмнения относно защитата на личните данни, събирани от частни организации за търговски цели и обработвани по-късно за целите на правоприлагането.

21.

Що се отнася до предаването на данни към и от други — публични или частни — организации в рамките на ЕС, важно е предложението да третира въпроса прецизно и да предложи решения, които са съвместими с Директива 95/46/ЕО. Тези решения трябва да гарантират, че последствията от структурата от стълбове — в частност несигурността при установяването на границата между двата стълба по отношение на обмена на лични данни между правоприлагащите органи и други организации — няма да навредят на ефективността на защитата.

22.

Що се отнася до предаването на данни към и от трети страни, предложението на Комисията предвижда решение за адекватност от страна на Комисията. Ако то се окаже неприемливо за Съвета, в резултат на това всяка държава-членка ще взема самостоятелно решение относно адекватността, а в още по-лошия случай, ще предава данните без да проверява нивото на защита в третата страна. Липсата на хармонизирана система за обмен на лични данни с трети страни също така:

ЕНОЗД счита, че е от съществено значение да бъдат въведени механизми, осигуряващи общи стандарти и координирани решения относно адекватността, също така и за да се спази Конвенция № 108 на Съвета на Европа (по-специално член 12 от нея) (12). Текстът на рамковото решение трябва да предвижда такива механизми.

23.

ЕНОЗД разбира, че няколко държави-членки поставят под съмнение законовата основа за включването на разпоредба за обмена на лични данни с трети страни, в случаите, при които тези данни не се получават или предоставят от компетентните органи на друга държава-членка. Според ЕНОЗД няма основания да се поставя под съмнение тази законова основа. Примерите, дадени в становището от м. декември 2005 г., както и аргументите, споменати в предишния параграф, показват директната връзка между този обмен с трети страни и полицейското и съдебно сътрудничество съгласно член 29 на Договора за ЕС. Една разпоредба за обмен на лични данни с трети страни трябва да се разглежда като допълнителна и необходима разпоредба, за да се постигнат целите на член 29 ЕС във връзка с член 6 ЕС, в частност по-тясно сътрудничество на полицейските органи при спазване на основните права.

24.

Права на субектите на данни. Субектът на данните има право да бъде информиран за обработката на лични данни, които се отнасят за него. Това право е свързано с принципа на безпристрастна и законна обработка на личните данни, който се спазва от рамковото решение и освен това е защитен съгласно Конвенция № 108 на Съвета на Европа, по-специално в членове 5 буква а) и 8 от него. Съществен елемент от това право е даването на тази информация ex officio от органа, контролиращ данните. Тъй като субектът на данните обикновено не знае и не би могъл да знае, че се обработва информация, която се отнася за него, би противоречало на характера на това право да се изисква молба от субекта на данните. Разбира се, има изключения за това право да бъдеш информиран, и е ясно, че тези изключения могат да изпълняват важна роля в областта на правоприлагането, тъй като информацията за криминалните разследвания може да попречи на самото разследване. Всяко решение, обаче, според което правото на информиране зависи от молба от субекта на данните, не би било приемливо и не би било съвместимо с Конвенция № 108 на Съвета на Европа.

25.

ЕНОЗД подчертава, че позицията на органите за защита на данните следва да съответства на позицията, която им е дадена съгласно Директива 95/46/ЕО. Позицията е още по-важна в областта на полицейското и съдебното сътрудничество. Сътрудничеството между правоприлагащите органи с цел провеждане на ефективна борба срещу тероризма и други сериозни престъпления изисква обработка на лични данни, които често са с чувствителен характер, и изискват изключения за правата на субектите на данните (виж, например, предходната точка, относно правото да бъдеш информиран).

26.

ЕНОЗД посочва на първо място необходимостта от ефективен надзор и контрол от органите по отношение на обработката на лични данни в рамките на приложното поле на това рамково решение, особено когато лични данни се обменят между държавите-членки в областта на полицейското сътрудничество. На второ място, трябва да се гарантира съвещателната роля на органите, в рамките на националната юрисдикция, както и в рамките на институционализираната рамка на органите за защита на данните — работната група от органи (съгласно директивата, известна като „Член 29 — Работна група“). Необходим е принос от страна на органите за защита на данните, с цел по-голямо съответствие между защитата съгласно този инструмент и защитата съгласно Директива 95/46/ЕО, за да се осигури също и на практическо ниво съответствие със законовите задължения и да се постигне пълна хармонизация между държавите-членки.

27.

Член 24 от предложението на Комисията съдържа подробни правила относно сигурността, сравними с правилата, включени в конвенцията за Европол. ЕНОЗД предупреждава, че тези правила не трябва да бъдат заличавани от предложението. Хармонизираното ниво на сигурност е важно средство за увеличаване на доверието, за субектите на данни, както и между органите на държавите-членки.

28.

В своето становище от м. декември 2005 г., ЕНОЗД препоръчва да се въведат специфични гаранции по отношение на обработката на определени специфични категории данни, например биометрични данни и ДНК профили. В областта на правоприлагането използването на тези категории данни става все по-важно, като това използване може да е свързано със специфични рискове за субекта на данни. Необходими са общи правила. ЕНОЗД съжалява, че тази препоръка не е била взета предвид от Съвета, поне не и със забележим резултат. ЕНОЗД настоява Комисията и Съветът да приемат предложение по този въпрос, независимо дали това ще е свързано с принципа за наличност.

29.

ЕНОЗД препоръчва Съветът да отдели повече време за преговорите, за да се постигне резултат, който предлага достатъчна защита. Въпреки че ЕНОЗД признава важността на приемането на рамковото решение от Съвета в кратки срокове, той предупреждава, че бързината при вземането на решения не следва да води до понижаване на стандартите на защита.

30.

Съгласуваността при защитата е от съществено значение, независимо от това къде, от кого или за каква цел се обработват личните данни. ЕНОЗД настоява Съветът да спазва ниво на защита, което да не е по-ниско от нивото на защита, определено от Директива 95/46/ЕО или дори под това на по-общо формулираната Конвенция № 108 на Съвета на Европа, която е задължителна за държавите-членки.

31.

Общите правила за защита на данните следва да се прилагат по отношение на всички данни в областта на полицейското и съдебно сътрудничество, а не да се ограничават до трансграничния обмен между държавите-членки. В това становище се съдържат аргументи, показващи, че едно по-ограничено приложно поле е неефективно и, ако бъде въведено, би довело до допълнително усложняване и допълнителни разходи за органите и би навредило на правната сигурност на физическите лица.

32.

Други съображения на ЕНОЗД:

26.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 91/15

1.

Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Еврапейския парламент и на Съвета на 29 април 2004 г. относно координацията на системите за социално осигуряване (3), беше изпратено от Комисията до ЕНОЗД с цел консултация, в съответствие с член 28, параграф 2 на Регламент № 45/2001/ЕО (наричано по-нататък „предложението“). Според ЕНОЗД, настоящото становище следва да бъде споменато в преамбюла на регламента.

2.

Официалното консултиране от страна на Комисията е вследствие на контактите между секретариата на ЕНОЗД и службите на съответната Генерална дирекция на Комисията (ГД „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности“), в рамките на изготвянето от ЕНОЗД на опис за 2007 г. (4). Настоящото предложение е действително едно от тези предложения в рамките на портфейла на ГД„Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности“, които са от изключителен интерес за ЕНОЗД. Освен това ЕНОЗД даде своя принос в обсъждане, организирано от Европейския парламент на 23 ноември 2006 г., като направи някои предварителни забележки по отношение на предложението. В този контекст, ЕНОЗД дава висока оценка на това консултиране и очаква да бъде потърсен своевременно в бъдеще за консултация във връзка с други предложения на Комисията относно защитата на личните данни в секторите на социалното осигуряване и трудовата заетост, в частност тези, споменати в неговия опис.

3.

Предложението определя процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно координацията на системите за социално осигуряване. В действителност новите правила за координация в посочения регламент не могат да бъдат приложени преди да бъде прието (5) настоящото предложение, определящо съответните мерки за прилагане. По тази причина предложението се преценява във връзка с основния регламент, на който то се основава. Във връзка с това следва също така да се отбележи, че ЕНОЗД не е дал своето становище относно Регламент (ЕO) № 883/2004, тъй като съответното предложение на Комисията бе прието на 12 февруари 1999 г. (6), преди влизането в сила на Регламент (EO) № 45/2001.

4.

Целта на предложението е да бъдат модернизирани и опростени съществуващите правила, чрез засилване на сътрудничеството между институциите за социално осигуряване и подобряване на методите за обмен на данни между институциите за социално осигуряване.

5.

Предложението има широко приложно поле, както по отношение на засегнатите граждани, така и по отношение на разгледаните области. От една страна, то обхваща всички граждани на ЕС, които са осигурени съгласно националното законодателство (следователно и незаетите лица), при условие че има трансгранични елементи. От друга страна, то се прилага в най-различни области на социалното осигуряване: обезщетения за болест; обезщетения за гледане на малко дете от майката и съответно от бащата; обезщетения за инвалидност; обезщетения за старост; обезщетения за преживели лица; обезщетения за трудови злополуки и професионални болести; помощи при смърт; обезщетения за безработица; обезщетения при предварително пенсиониране; семейни обезщетения.

6.

ЕНОЗД дава висока оценка на това предложение, доколкото то има за цел да спомогне за свободното движение на гражданите и да подобри стандарта на живот и условията на трудова заетост на гражданите на ЕС, движещи се в границите на Съюза.

7.

Разпоредбите относно обмена на лични данни между компетентните национални администрации по отношение на социалното осигуряване съставляват основна част от предложението. Социалното осигуряване наистина не би могло да съществува без обработването на различни видове лични данни, които в много случаи имат чувствителен характер. Освен това обменът на лични данни във връзка със социалното осигуряване между различни държави-членки е естествено следствие от съществуването на Европейски съюз, гражданите на който се възползват във все по-голяма степен от своето право на свобода на движение.

8.

Освен това е важно, обаче, обезпечавайки по-добри условия за свободно движение на хора, този увеличен обмен на лични данни между националните администрации на държавите-членки да осигури и високо ниво на защита на личните данни, гарантирайки по този начин едно от основните права на ЕС. В този контекст ЕНОЗД с удовлетворение отбелязва, че Европейският икономически и социален комитет („ЕИСК“), в своето становище от 26 октомври 2006 г. относно предложението, също посочи необходимостта да се осигури адекватна защита на личните данни, особено като се има предвид понякога чувствителния характер на въпросните данни (7).

9.

Извършено е консултиране с ЕНОЗД относно предложение за регламент за прилагане. Както бе споменато по-горе, обаче, регламентът за прилагане не може да бъде оценен отделно от Регламент (ЕО) № 883/2004, който определя основния принцип на координиране на системите за социално осигуряване, също и по отношение на защитата на личните данни. Ето защо ЕНОЗД ще вземе предвид в своето становище рамката, определена с горепосочения регламент. Въпреки това ЕНОЗД ще насочи съветите си към тези въпроси, за които законодателят на регламента за прилагане все още има възможност за маневриране.

10.

ЕНОЗД отбелязва също така, че предложението, освен че има широко приложно поле, е и много сложно, тъй като определя подробни и понякога технически разпоредби относно различните обстоятелства, механизми и ограничения при координирането на системите за социално осигуряване. Ето защо в анализа на предложението ЕНОЗД няма да се занимава отделно с всички разпоредби, а ще приеме хоризонтален подход, фокусирайки се върху принципите за защита на данните, които са тясно свързани с предложението.

11.

При този подход настоящото становище има за цел да осигури спазване на законодателството в областта на защитата на данните, но също така и ефективност на предложените мерки, чрез предвиждане и подход към въпроси, които могат да възникнат по време на прилагането на националните правни системи. В настоящото становище ЕНОЗД най-напред ще дефинира приложимата законова рамка във връзка със защитата на данните и след това ще се занимае с приложението на съответните принципи за защита на данните по отношение на предложението. В заключението ЕНОЗД ще подчертае основните си констатации и препоръки.

12.

В контекста на предложението, личните данни на осигурените лица обикновено ще бъдат обработвани от компетентните национални органи и по този начин ще попадат в приложното поле на националните закони, прилагащи Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (наричана още „Директивата“). В ограничения брой случаи, когато личните данни на осигурените лица ще бъдат обработвани от институциите на Общността, те ще бъдат подчинени на Регламент (ЕO) № 45/2001 (8) относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни и за свободното движение на такива данни. Такъв ще е например случаят, когато се обработват личните данни за служителите на ЕС (9). Следователно настоящата законова рамка по отношение на защитата на данните предвижда хармонизирано ниво на защита на цялата територия на ЕС.

13.

Настоящото предложение ще разчита на тази хармонизирана рамка. Националните законодателства за прилагане на директивата обаче не са напълно уеднаквени и е възможно все още да съществуват някои различия между националните закони във връзка със защитата на данните. По тази причина е изключително важно законодателят да вземе предвид това, за да осигури пълно съответствие между предложените мерки и тази рамка и да се справи с евентуалните различия.

14.

Освен това увеличеният трансграничен обмен на данни ще изисква по-добра координация на националните разпоредби за защита на личните данни. В това отношение ЕНОЗД дава висока оценка на член 77 на Регламент (ЕО) № 883/2004. В тази разпоредба изрично се посочва, че личните данни, обработвани по силата на регламента, както и съгласно правилата за неговото прилагане, се предават в съответствие с разпоредбите на Общността относно защитата на личните данни.

15.

Член 77 на Регламент (EO) № 883/2004 също така дава насока по отношение на приложимия закон за защита на данните в случай на предаване на данни между компетентните органи на различни държави-членки, като посочва, че предаването на лични данни от една държава-членка на друга се подчинява на законодателството за защита на данните на държавата-членка, която предоставя данните. Обратно на това, за всяко предоставяне на данни от получаващата държава-членка, както и за съхраняването, изменението и унищожаването на получените данни, се прилага законодателството за защита на данните на държавата-членка, която получава данните. Тази разпоредба е в съответствие с разпоредбата за приложимото национално право, определено с член 4 на директивата.

16.

В съображение 3, както и в член 3, параграф 2 на предложението се споменават разпоредбите на Общността за защита на личните данни. Докато в съображение 3 определено се посочва, че засегнатите лица трябва да се възползват от всички гаранции, предвидени в разпоредбите на Общността по отношение на защитата на личните данни, член 3, параграф 2 специално се позовава на упражняването на правата за достъп и коригиране на личните данни на дадено лице.

17.

ЕНОЗД е съгласен, че е необходимо — чрез правов инструмент, прилагащ усъвършенствано обработване и обмен на лични данни — ясно и категорично да бъде припомнена приложимата рамка за защита на данните. В този аспект ЕНОЗД препоръчва общо позоваване на разпоредбите на Общността за защита на личните данни да бъде формулирано не само в съображенията, но и конкретно изложено в неговите разпоредби (например в член 3). Тази обща разпоредба не изключва възможността в други разпоредби, като тези, които понастоящем са формулирани в член 3, параграф 2, да бъдат разгледани допълнително и други по-специфични въпроси, свързани с конкретното прилагане на принципите за защита на данните в рамките на координирането на системите за социално осигуряване (вижте по-нататък точки 36-38).

18.

Един от основните принципи на закона за защита на данните е този за обработване на личните данни само за целта, за която те са събрани или за съвместима цел (член 6, параграф 1, буква б) на директивата). Предложението не съдържа никаква обща разпоредба за ограничаването на целта (10). Общият подход на предложението обаче е личните данни, събрани за една от целите на социалното осигуряване (пенсия, обезщетения за инвалидност, безработица и т. н.), да бъдат обработвани и предоставяни на органите на други държави-членки за същата цел. Следователно, повечето операции по обработване, определени с това предложение, ще се отнасят за лични данни, обработвани за същата цел или за съвместима цел. Такъв ще е и случаят на обработване на лични данни в рамките на предоставяне на данни за възстановяване на недължими суми и компенсации (член 73).

19.

При други обстоятелства, обаче, например при сътрудничество между данъчните органи (съображение 14), данните за социалното осигуряване може да са необходими и за цели, различни от тези на социалното осигуряване. В този случай изключения от принципа за ограничаване на целта могат да бъдат оправдани въз основа на член 13 на директивата, при специфични обстоятелства и при условие, че те са необходими и се основават на законодателни мерки на национално ниво или на ниво на Общността. В този контекст законодателят може да помисли дали да не се позове конкретно в предложението на условията, при които данни за социалното осигуряване могат да бъдат обработвани за различна цел.

20.

При тези условия, ЕНОЗД счита, че предложението спазва основните разпоредби за защита на данните по отношение на ограничаването на целта. Освен това ЕНОЗД отбелязва, че забраната да се използват лични данни за цели, различни от социалното осигуряване, произтича от приложимото законодателство за защита на данните, което би допуснало изключения от общия принцип само при специфични и строго определени условия.

21.

Съгласно принципите за защита на данните, личните данни следва да са адекватни, приложими и да не са прекомерни по отношение на целите, за които са събрани и/или обработвани допълнително (член 6, параграф 1, буква в) на директивата). В контекста на системите за социално осигуряване това означава, че във всяка отделна ситуация се предоставя само необходим и съразмерен набор от данни.

22.

Този принцип е правилно съхранен в член 2.1 на предложението, който определя задължение за институциите на държавите-членки да споделят помежду си всички данни, необходими за установяване и определяне на правата и задълженията на осигурените лица. В този контекст ЕНОЗД подчертава, че оценката на необходимия набор от лични данни може леко да варира според вида на въпросните компенсации. Например, видът на личните данни, необходими за обезщетения за болест, ще са различни от данните, необходими за пенсии за прослужени години. Информацията, предоставяна от органите на държавите-членки, не трябва да превишава това, което е необходимо за въпросните права или задължения на осигуреното лице в конкретния случай.

23.

Принципът за съразмерност следва да се прилага и по отношение на броя на компетентните органи, които имат достъп до данните, както и по отношение на модалностите и продължителността на съхранение на личните данни. Само съответните органи и институции имат достъп до данните за социалното осигуряване и тези данни се съхраняват — във форма, която позволява идентификация на субекта, за който се отнасят данните — не по-дълго отколкото е необходимо за целта, за която те се обработват (член 6, параграф 1, буква д) на директивата).

24.

По отношение на броя на органите и институциите, които имат достъп до личните данни на осигурените лица, член 83 на предложението ще създаде публична база данни, изброяваща съответните органи за всяка държава-членка. Следва също така да се отбележи, че предложението осигурява гъвкавост на държавите-членки при вземането на решение дали личните данни следва да се предават чрез централна точка на достъп в държавата-членка или директно до съответния орган или институция (член 2, параграф 3). Освен това, във всяка държава-членка може да има много определени за целта органи, някои от които може да функционират на регионално ниво.

25.

По отношение на периода на съхранение на личните данни, ЕНОЗД отбелязва, че в контекста на социалното осигуряване тестът за съразмерност може да даде много различни резултати, в зависимост от съответната област на социалното осигуряване. Например, обработваните личните данни за обезщетения за болест обикновено са необходими за по-кратък период от време в сравнение с пенсиите, за които е по-вероятно да бъдат изплащани през по-дълъг период от време. Периодът на съхранение на личните данни зависи също така и от вида на органа, който ги обработва. Например, в случая на централни точки за достъп, това означава, че личните данни ще бъдат изтрити веднага, след като са изпратени на компетентния орган. Във всички случаи следва да е ясно, че личните данни се изтриват или анонимизират веднага, след като престанат да бъдат необходими за целта, за която са били събрани или обработени.

26.

Вземайки предвид тези съображения, ЕНОЗД подчертава, че в такава сложна система, при която личните данни се обработват и след това се предават по асиметрична мрежа от органи, следва да се обърне специално внимание за да се гарантира, че личните данни се обработват от компетентните органи в продължение на съразмерен период от време, и се избягва дублиране на базите данни. ЕНОЗД вярва, че базата данни, определена в член 83, ще помогне да се гарантира изпращането на необходимите лични данни само до съответните органи във всеки конкретен случай. Въпреки това, към настоящото предложение могат да бъдат добавени допълнителни разяснения относно реда и условията за предаването и съхранението на данни, както Комисията вече е направила в други предложения (11). В този контекст ЕНОЗД вярва, че определена хармонизация на периодите на съхранение не само би защитила правото на гражданите на защита на личните данни, но също така би повишила ефективността на координацията между националните администрации на различните държави-членки.

27.

Предложението установява различни механизми, съгласно които личните данни, отнасящи се за осигурените лица, се обменят между компетентните органи на различни държави-членки. Тези обмени на лични данни могат да бъдат разделени на две основни категории: такива, извършени на базата на молба от засегнатото лице; и такива, извършени ex officio, обикновено между трети страни (компетентни органи, работодатели), без конкретна молба от засегнатото лице. В много случаи съответните органи ще обработват и предават чувствителна информация, в частност данни за здравословното състояние.

28.

Всички тези дейности по обработването се подчиняват на определените в директивата изисквания за обработване на лични данни: компетентни национални органи и работодатели могат да обработват лични данни само на основата на съгласие от страна на засегнатото лице или на друга законова база, например спазване на законово задължение или изпълнение на задача в интерес на обществото, или при изпълнение на официални правомощия (член 7, буква а), 7, буква в) и 7, буква д) на директивата). По-строги условия се прилагат по отношение на чувствителните данни, т. е. лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членуване в синдикати, здравословно състояние или сексуален живот (член 8 на директивата).

29.

При тези условия, ЕНОЗД посочва, че разпоредбите на предложението могат да бъдат разглеждани в голяма степен като формулиращи законово задължение — съгласно член 7, буква в) на директивата — за обработване и предаване на данните за социалното осигуряване, доколкото това задължение е конкретно. Следователно, в тези случаи, когато предложението определя ясно задължение да бъдат обработени лични данни, извършваните от компетентните национални органи и от работодателите операции по обработване могат да се основават на член 7, буква в) на директивата. Обратното — в случаите, когато това законово задължение не е определено директно в предложението, обработването на лични данни се базира на национално (нехармонизирано) специфично законово задължение или на друго правно основание.

30.

Член 7, буква д) на директивата допуска обработване на лични данни, когато това е необходимо за изпълнението на задача в интерес на обществото или при упражняване на официални правомощия, дадени на контролиращ орган или на трета страна, пред която се разкриват данните. Такъв би бил случаят, когато съответният орган обработва данни на базата на своите работни задължения или официални правомощия, произтичащи от обща законова разпоредба на национално ниво или на ниво на Общността, вместо на базата на специфично законово задължение. В този случай правото за възразяване е приложимо съгласно член 14, буква а) на директивата.

31.

Използването на съгласие като правно основание, съгласно член 7, буква а) на директивата, има по-ограничен обхват по отношение на обработването на лични данни от държавни органи или при трудови отношения, тъй като съгласието може да се счита за свободно — съгласно член 2, буква з) на директивата — само ако съществуват изпълними алтернативи за засегнатото лице.

32.

По отношение на обработването на чувствителни данни (член 8 на директивата) са в сила съображения, подобни на изложените в предходните параграфи. ЕНОЗД счита, че задължения, произтичащи от трудовото законодателство (член 8, параграф 2, буква б) на директивата), допълнителни изключения (член 8, параграф 4) или съгласие (член 8, параграф 2, буква а) могат да представляват приложимо правно основание за обработване на чувствителни данни за социалното осигуряване. В този случай може да са необходими специфични предпазни мерки, например мерки за техническо обособяване.

33.

Вземайки предвид гореспоменатите съображения, ЕНОЗД посочва, че колкото по-ясно са определени в това предложение специфичните законови задължения на компетентните органи и работодателите за обработване на личните данни, толкова по-лесно и по-ефективно ще бъде прилагането му в държавите-членки по отношение на съблюдаването на националните закони за защита на данните, произтичащи от директивата. По тази причина ЕНОЗД препоръчва, без да влиза в подробности по отношение на различните специфични механизми, определени с предложението, законодателят от ЕС да направи необходимо с цел всеки предложен механизъм за обработване и предаване на лични данни да бъде ясно базиран на специфично законово задължение, определено директно с предложението, или на друго правно основание за обработване в съответствие с членове 7 и 8 на директивата.

34.

Адекватното информиране на субектите на данните относно обработването на техни лични данни и относно техните права е от съществено значение, както е определено в раздел IV на Директива 95/46/EO. Това е още по-важно в случаите, когато лични данни се обработват от много органи в различни държави-членки и по тази причина е възможно субектите на данните да бъдат изправени пред риска да загубят представа кой и с каква цел обработва техните лични данни и как да приложат своите права.

35.

По този въпрос ЕНОЗД силно подкрепя проактивния подход: предоставяне на изчерпателна и своевременна информация на субектите на данни, с оглед на разясняване както на използването на събраната информация, така и на техните права. В това отношение ЕНОЗД не само подкрепя призива на ЕИСК (12) за по-добра осведоменост сред тези, за които има потенциална възможност да използват регламента, но също така призовава законодателя да добави в предложението изрично позоваване на необходимостта да се предоставя на заинтересованите лица специфична и адекватна информация за обработването на техните лични данни. Това може да се направи чрез изменение на член 19 (Предоставяне на информация на осигурените лица), за да се гарантира предоставянето на необходимата информация на осигурените лица.

36.

Правата на субектите на данни са от изключително значение в контекста на системите за социално осигуряване, тъй като те позволяват на засегнатите лица да контролират своите (чувствителни) данни, да гарантират тяхната точност и да проверяват информацията, въз основа на която се вземат важни решения и се предоставят компенсации. Това е особено важно в трансграничния контекст, където е вероятно границите на грешката при обмена на лични данни да са по-широки, поради необходимостта от превеждане на информацията. Заслужава също така да се отбележи, че подобрената точност на информацията вследствие на прилагането на правата на субектите на данните, е от полза не само за засегнатите лица, но и на съответните органи за социално осигуряване.

37.

ЕНОЗД дава много висока оценка на член 3, параграф 2 на предложението, в който се посочва, че държавите-членки гарантират, че засегнатите лица имат право на достъп до лични данни и право да ги коригират, в съответствие с разпоредбите на Общността относно защитата на личните данни. Въпреки това ЕНОЗД предлага тази разпоредба да бъде допълнена с по-широко посочване на всички права на субектите, за които се отнасят данните, включително правото на възражение (член 14 на Директива 95/46/EO) и предпазните мерки по отношение на автоматичните индивидуални решения (член 15 на Директива 95/46/EO).

38.

Освен това ЕНОЗД препоръчва предложението да отчете по нужния начин необходимостта да се улесни ефективното упражняване на правата на субектите на данни в трансграничен контекст. В действителност заинтересованите лица ще трябва да упражняват своите права в ситуация, при която техните лични данни идват от различни органи на две или повече страни. По тази причина би било желателно в такива случаи правата на субектите на данни да могат да се упражняват също така директно чрез съответния орган, който получава лични данни от други държави-членки. Това би означавало, че компетентният орган, който е в директен контакт с осигуреното лице, ще бъде призован да функционира като едно гише, което предоставя услуги не само по отношение на компенсациите на базата на общественото осигуряване, но и по отношение на всички лични данни, обработвани във връзка с тези компенсации. Тогава осигуреното лице би имало възможност да упражни правата си на субект, за който се отнасят данните, чрез компетентния орган, независимо от произхода на данните. По тази причина ЕНОЗД приканва законодателя да разгледа тази възможност, също така и вземайки предвид примерите, които вече са дадени в други предложения на Комисията (13).

39.

В предложението сигурността при обработката на данните е от специално значение във връзка с широкото използване на електронни средства от публичните администрации на различни държави-членки. Освен това в повечето случаи обменът на информация ще включва чувствителни данни, и по тази причина, както бе посочено също и от ЕИСК, е още по-важно „да се направи необходимото с цел тези данни да бъдат добре защитени и да не могат да попаднат в неподходящи ръце“ (14).

40.

В това отношение ЕНОЗД дава висока оценка на член 4 на предложението, в който е посочено, че обменът на данни между съответните органи „се извършва чрез електронни средства при обща рамка за сигурност, която може да гарантира конфиденциалността и защитата на обмена на данни“. ЕНОЗД подчертава обаче, че тази „обща рамка за сигурност“, която следва да бъде дефинирана от Административната комисия за координация на системите на социално осигуряване (15), трябва да вземе предвид в необходимата степен препоръките, дадени от програма IDABC (16) (Взаимно предоставяне на услуги от европейското електронно правителство на публичните администрации, бизнеса и гражданите) във връзка с разпоредбите на Общността относно защитата на данните и по-специално тези, отнасящи се до сигурността при обработката (член 17 на директивата). В този аспект ЕНОЗД препоръчва също в съответните дейности на тази административна комисия да участват по необходимия начин и съветници-експерти по защита и сигурност на данните.

41.

ЕНОЗД дава висока оценка на това предложение, дотолкова доколкото то има за цел да спомогне за свободното движение на гражданите и да подобри стандарта на живот и условията на трудова заетост на гражданите на ЕС, движещи се в границите на Съюза. Координация на системите за социално осигуряване действително не би могла да съществува без обработка и обмен на различни видове лични данни, които в много случаи имат чувствителен характер.

42.

Освен това е важно, едновременно с обезпечаването на по-добри условия за свободно движение на хора, този увеличен обмен на лични данни между националните администрации на държавите-членки да осигури високо ниво на защита на личните данни, гарантирайки по този начин едно от основните права на ЕС.

43.

Предложението ще разчита на хармонизираната рамка за защита на данните, определена от разпоредбите на Общността относно защитата на личните данни, и по-специално от Директива 95/46/ЕО и националните закони за нейното прилагане. ЕНОЗД е удовлетворен, че приложимостта на рамката за защита на данните се припомня както от основния Регламент (ЕО) № 883/2004, така и от предложението. Въпреки това е необходимо допълнително и ясно да бъдат разгледани специфични въпроси, свързани с приложението на принципите за защита на данните в рамката на координацията на системите за социално осигуряване.

44.

По отношение на принципа на ограничаване на целта, ЕНОЗД счита, че предложението спазва основните разпоредби за защита на данните по отношение на ограничаването на целта. Освен това ЕНОЗД отбелязва, че забраната да се използват лични данни за цели, различни от социалното осигуряване, не е формулирана изрично в предложението, а произтича от приложимото законодателство за защита на данните, което би допуснало изключения от общия принцип само при специфични и строго определени условия. В този контекст законодателят може да помисли дали да не посочи в предложението конкретно условията, при които данни за социалното осигуряване могат да бъдат обработвани за различна цел.

45.

По отношение на съразмерността на обработваните данни, компетентните органи и периодите на съхранение, ЕНОЗД подчертава, че в такава сложна система, при която личните данни се обработват и след това се предават по асиметрична мрежа от органи, следва да се обърне специално внимание с цел да се гарантира, че личните данни се обработват от компетентните органи в продължение на съразмерен период от време, и се избягва дублиране на базите данни. В този контекст към предложението могат да бъдат добавени допълнителни разяснения относно реда и условията за предаването и съхранението на данни.

46.

По отношение на правните основания за обработване на лични данни, ЕНОЗД препоръчва, без да влиза в подробности по отношение на различните специфични механизми, определени с предложението, законодателят от ЕС да направи необходимо с цел всеки предложен механизъм за обработка и предаване на лични данни да бъде ясно базиран на специфично законово задължение определено директно с предложението, или на друго правно основание за обработка в съответствие с членове 7 и 8 на директивата.

47.

По отношение на информирането на осигурените лица, ЕНОЗД препоръчва да се добави в предложението изрично позоваване на необходимостта да се предоставя на заинтересованите лица специфична и адекватна информация за обработването на техните лични данни.

48.

По отношение на правата на субектите на данни, ЕНОЗД дава много висока оценка на член 3.2 на предложението и предлага тази разпоредба да бъде допълнена с по-широко позоваване на всички права на субектите, за които се отнасят данните, включително правото на възражение и предпазните мерки по отношение на автоматични индивидуални решения. Освен това ЕНОЗД приканва законодателят да улесни ефективното упражняване на правата на субектите на данни в трансграничен контекст, като предвиди компетентният орган, който е в директен контакт с осигуреното лице, да функционира като едно гише, което предоставя услуги не само по отношение на компенсациите на базата на общественото осигуряване, но и по отношение на всички данни, обработвани във връзка с тези компенсации.

49.

По отношение на мерките за сигурност, ЕНОЗД препоръчва „общата рамка за сигурност “за предаването на данни, определена с член 4 на предложението, да вземе предвид в необходимата степен съответните препоръки относно защитата на данните и сигурността при обработката. В този контекст в съответните дейности на компетентната административна комисия следва да участват по необходимия начин и съветници-експерти по защита и сигурност на данните.

26.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 91/24

—

на страницата, посветена на конкуренцията, на уебсайта Europa (http://ec.europa.eu/comm/competition/mergers/cases/). Този сайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително индекси за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex под номер 32007M4577. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право (http://eur-lex.europa.eu).

26.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 91/24

—

на страницата, посветена на конкуренцията, на уебсайта Europa (http://ec.europa.eu/comm/competition/mergers/cases/). Този сайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително индекси за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex под номер 32007M4594. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право (http://eur-lex.europa.eu).

26.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 91/25

26.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 91/26

26.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 91/27

—

Инвестиции в земеделски стопанства, максимално 40 % и максимално 400 000 EUR в рамките на три стопански години,

—

Предоставяне на помощи за консултантски услуги Насърчаване на отделни стопанства за консултации във връзка със системи за управление, максимално 80 % и максимално 2 000 EUR,

—

Уедряване на земеделски площи, максимално 90 %,

—

Максимално 60 %, но общо не повече от 400 000 EUR за всяко сдружение на производители за период от 5 години.

—

Инвестиции в земеделски стопанства (Agrarinvestitionsförderungsprogramm (AFP) (Програма за подпомагане на инвестициите в селското стопанство)).

С цел подпомагането на конкурентоспособно, устойчиво селско стопанство, което се съобразява с околната среда и с хуманното отношение към животните и е мултифункциално, могат да се отпускат помощи за инвестиции в земеделски стопанства за първично производство на селскостопански продукти. Интересите на потребителите, развитието на селските райони и опазването на биологичното разнообразие трябва също да бъдат взети под внимание, така както и подобряването на условията на живот, труд и производство

Мярката се основава на член 4 (инвестиции в земеделски стопанства).

—

Предоставяне на помощи за консултации на отделни стопанства във връзка със системи за управление (AFP).

Помощи за консултации на отделните стопанства ще се отпускат за консултантски услуги извън рамките на стандартното консултиране във връзка с прилагането на системи за документиране. Мярката има за цел подпомагането на земеделските производители при спазването на стандартите на модерно и качествено селско стопанство, по-специално членове 4 и 5, както и приложения III и IV към Регламент (ЕО) № 1782/2003 (кръстосано спазване). Консултантските услуги ще се извършват от държавни и частни консултантски организации, които трябва да бъдат признати от федералните провинции. Данните от системите за документиране са в основата на отнасящото се до стопанството консултиране. Мярката по принцип може да се приложи за всички получатели на помощи и се изплаща под формата на парична помощ на организациите, които извършват консултирането.

Мярката се основава на член 15 (Предоставяне на техническа помощ в селскостопанския сектор).

—

Уедряване на земеделски площи (принципи за насърчаване на интегрираното развитие на селските райони (насърчаване на реорганизирането на собствеността върху земеделската земя)).

Целта на подпомагането е да се реорганизира собствеността върху земеделската земя и да се преобразуват селските райони, за да се подобри земеделската структура съгласно процедурите, предвидени в закона за уедряване на земеделските земи и в закона за преустройство на селското стопанство, включително мерки за осигуряване на устойчиво и продуктивно природно равновесие, както и на доброволна ротация на културите. От помощта могат да бъдат покрити разходите по този процес.

Мярката се основава на член 13 (помощи за уедряването на земеделски площи).

—

Разходи, възникващи при създаване на сдружения на производители (принципи за насърчаване подобряването на структурата на пазара (сдружения)).

Помощта има за цел да подпомага създаването на сдружения, както и дейността им, а така също и подобряване конкурентоспособността на предприятията за преработка и продажба на селскостопански продукти, като по този начин допринася за гарантиране пласирането на продукцията или за по-високи приходи на производителите.

Подпомагането допринася за приспособяване към изискванията на пазара на добива, преработването и продажбата на селскостопански продукти по отношение на техния вид, количество и качество.

Насърчаването на сдруженията се основава на член 9 (помощи за сдружения на производители).

Provincie Noord-Brabant

Brabantlaan 1

Postbus 90151

5200 MC 's-Hertogenbosch

Nederland

Provincie Limburg

Limburglaan 10

Postbus 5700

6202 MA Maastricht

Nederland

—

параграф 1.2: 3 000 000 EUR за периода 2007-2013 г.,

—

параграф 1.4: 60 000 EUR за периода 2007-2013 г.;

—

параграф 1.5: 1 250 000 EUR за периода 2007-2013 г.,

—

параграф 1.9: 4 500 000 EUR за периода 2007-2013 г.,

—

параграф 6.1: 3 000 000 EUR за периода 2007-2013 г.,

—

параграф 6.4: 1 200 000 EUR за периода 2007-2013 г.

—

параграф 1.2: максимум 60 % от допустимите разходи, но не повече от 1,2 млн. EUR на проект, в съответствие с член 4, параграф 2, буква Д и член 4, параграф 4, букви А и В,

—

параграф 1.9: максимум 60 % от допустимите разходи, в съответствие с член 4, параграф 2, буква Д и член 4, параграф 4, букви А и В,

—

параграф 6.1: максимум 60 % от допустимите разходи, в съответствие с член 4, параграф 2, буква Д и член 4, параграф 4, букви А и В,

—

параграф 1.4: максимум 50 % от допустимите разходи, но не повече от 20 000 EUR на проект, в съответствие с член 4, параграф 2, буква Д и член 4, параграф 4, букви А и В,

—

параграф 1.5: максимум 50 % от допустимите разходи, но не повече от 1,25 млн. EUR, в съответствие с член 4, параграф 2, буква Д и член 4, параграф 4, букви А и В,

—

параграф 6.4: максимум 50 % от допустимите разходи, но не повече от 50 000 EUR на проект, в съответствие с член 4, параграф 2, буква Д и член 4, параграф 4, букви А и В.

—

параграф 1.2: помощта е предназначена за покриване на разходите за изготвяне на предпроектни проучвания и бизнес планове, както и за изграждане и подобряване на съоръжения в съответствие с целите, залегнали в член 4, параграф 3, букви А-Г,

—

параграф 1.9: помощта е предназначена за покриване на разходите за изграждане и подобряване на съоръжения в съответствие с целите, залегнали в член 4, параграф 3, букви А-Г,

—

параграф 6.1: помощта е предназначена за покриване на разходите за изграждане и подобряване на съоръжения в съответствие с целите, залегнали в член 4, параграф 3, букви А-Г,

—

параграф 1.4: помощта е предназначена за покриване на разходите за изготвяне на предпроектни проучвания и бизнес планове, насочени към изграждане и подобряване на съоръжения в съответствие с целите, залегнали в член 4, параграф 3, букви А-Г,

—

параграф 1.5: помощта е предназначена за покриване на разходите за изготвяне на предпроектни проучвания и бизнес планове, както и за изграждане и подобряване на съоръжения в съответствие с целите, залегнали в член 4, параграф 3, букви А-Г,

—

параграф 6.4: помощта е предназначена за покриване на разходите за изготвяне на предпроектни проучвания и бизнес планове, насочени към подобряване на съоръжения в съответствие с целите, залегнали в член 4, параграф 3, букви А-Г.

Provincie Limburg

Limburglaan 10

Postbus 5700

6202 MA Maastricht

Nederland

Provincie Limburg

Limburglaan 10

Postbus 5700

6202 MA Maastricht

Nederland

Provincie Limburg

Limburglaan 10

Postbus 5700

6202 MA Maastricht

Nederland

Ministerstvo zemědělství ČR

Těšnov 17

CZ-117 05 Praha 1

Ministerstvo zemědělství ČR

Těšnov 17

CZ-117 05 Praha 1

26.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 91/33

26.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 91/34

European Commission

Directorate-General for Competition

State Aid Greffe

SPA 3 6/5

B-1049 Brussels

Факс №: (32-2) 296 12 42

—

an annual compensation of GBP 150 million granted to POL for the net public service cost of rural counter coverage (“rural network support”),

—

an aid devoted to back POL's debt to Royal Mail Group plc which had financed POL's balance-sheet deficits up to 31 March 2002 (“debt payment funding”),

—

a rolling working capital loan to POL for over-the-counter cash payments meant to fund the basic postal account.

26.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 91/42

1.

На 19 април 2007 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятия International Power plc („IPR“, Обединеното кралство) и Mitsui & Co., Ltd. („Mitsui“, Япония) придобиват по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от регламента на Съвета съвместен контрол над предприятия Deeside Power Development Company Limited („Deeside“, Обединеното кралство), Rugeley Power Limited („Rugeley“, Обединеното кралство), International Power IQ Limited („Indian Queens“, Обединеното кралство) и International Power Fuel Company Limited („IPFC“, Обединеното кралство), понастоящем единствено под контрола на IPR, посредством покупка на дялове в новосъздадено дружество, представляващо съвместно предприятие.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004. Въпреки това, Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2) следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележките могат да се изпращат до Комисията по факс (факс: (32-2) 296 43 01 или 296 72 44) или по пощата с позоваване на COMP/M.4654 — IPR/Mitsui (UK Electricity Generation Business) на следния адрес:

26.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 91/43

1.

На 19 април 2007 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие Bridgepoint Capital Group Ltd. („Bridgepoint“, Обединеното кралство) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от регламента на Съвета пълен контрол над образователното подразделение на Wolters Kluwer N.V. („WKE“, Нидерландия) посредством покупка на акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004. Въпреки това, Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2) следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележките могат да се изпращат до Комисията по факс (факс: (32-2) 296 43 01 или 296 72 44) или по пощата с позоваване на COMP/M.4658 — Bridgepoint Capital/Wolters Kluwer Educational Division на следния адрес:

26.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 91/44

1.

На 18 април 2007 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 и вследствие на препращане съгласно член 4, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие HgCapital Investments Managers Ltd, UK („HgCapital“) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от регламента на Съвета контрол над целите предприятия Denton ATD, Inc., САЩ, Robert Denton, Inc., САЩ, и Denton COE GmbH, Германия (наричани заедно „Denton“), посредством покупка на дялове.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004. Въпреки това, Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележките могат да се изпращат до Комисията по факс (факс: (32-2) 296 43 01 или 296 72 44) или по пощата с позоваване на COMP/M.4498 — HgCapital/Denton на следния адрес: