28.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/1

(1)

На 27 февруари 2007 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Финландия за периода 2006-2010 г.

(2)

Макроикономическият сценарий, върху който се основава програмата, предвижда реалният ръст на БВП да спадне от определената от икономическия цикъл върхова стойност от 4,5 % през 2006 г. до средно 2,5 % през остатъка от периода на програмата. Оценен въз основа на наличната в момента информация, този сценарий изглежда се базира на реалистични предвиждания за ръста, като предвижданията за 2006 г. и 2010 г. изглеждат предпазливи. Предвижданията на програмата за инфлацията изглеждат реалистични.

(3)

За 2006 г. се очаква общият бюджетен излишък да бъде 2,9 % от БВП както според прогнозата на службите на Комисията от есента на 2006 г., така и в настоящата актуализация на програмата при планиран излишък от 1,6 % от БВП, установен в предишната актуализация на програмата за стабилност. Това се дължи на пренасянето на по-добрия от очакванията резултат за 2005 г. и неочаквания положителен ръст през 2006 г., който е довел до увеличаване на бюджетните приходи, като разходите си остават в планираните граници.

(4)

Основната цел на средносрочната бюджетна стратегия в програмата е да се осигури устойчивост на публичните финанси и балансирани финанси на централната администрация при нормални условия на икономически растеж. Предвижда се бюджетният основен излишък и първичен излишък да следват тенденция на леко понижаване, като и двата излишъка спаднат с 0,5 % от БВП до 2010 г. Спадът в нивото на приходите, който отразява постепенното навлизане на мерките за намаляване на данъците до 2007 г., се компенсира повече от достатъчно от намаляването на нивото на разходите поради таваните на бюджетните разходи на правителството и инициативите за реформи в публичния сектор. Макар бюджетната стратегия да не се е променила в сравнение с предишната актуализация, бюджетните цели са коригирани във възходяща посока с около 1 % от БВП за всяка година в резултат на пренасянето на по-добрия от очакванията резултат за 2005 г. и перспективите за по-висок растеж.

(5)

Очаква се структурното салдо (т.е. салдото, коригирано с отчитане на промените в икономическата конюнктура, без да бъдат взети предвид еднократните и други временни мерки), изчислено по общоприетата методология, да остане стабилно с излишък от близо 3 % от БВП през целия период на програмата. Средносрочната бюджетна цел, представена в програмата, е структурен излишък от 2 % от БВП, като се планира поддържането му през целия период на програмата. Предходната актуализация на програмата не определя изрично средносрочна бюджетна цел, но в становището на Съвета, въз основа на прогнозите за структурен излишък в предходната програма, се прави заключението, че тази средносрочна бюджетна цел ще бъде излишък от 1,5 % от БВП. Тъй като средносрочната бюджетна цел е по-амбициозна от минималната референтна стойност (дефицит от около 1,25 % от БВП), постигането ѝ следва да осигури резерв срещу появата на прекомерен дефицит. Средносрочната бюджетна цел е в рамките посочените в Пакта за стабилност и растеж граници за държавите-членки на еурозоната и валутно-курсовия механизъм (ERM II), като съответства на етичния кодекс и е значително по-амбициозна, отколкото предполагат коефициентът на задлъжнялост и средният ръст на потенциалното производство в дългосрочен план. Определянето на средносрочна бюджетна цел, която е значително над изискваното минимално ниво, се обосновава в програмата с целта за осигуряване на дългосрочна устойчивост на публичните финанси и с факта, че във Финландия въздействието от застаряването на населението се проявява на ранен етап.

(6)

Рисковете за бюджетните прогнози в програмата изглеждат като цяло балансирани. Макроикономическите предвиждания в програмата, както и прогнозите за данъчни постъпления изглеждат реалистични. Рисковете за прогнозите за данъчните постъпления, произтичащи от структурата на растежа, се уравновесяват с консервативни предвиждания за гъвкавост на данъците. Отклонения от планираните насоки на растежа могат да имат силно влияние върху фискалния резултат. Освен това се счита, че значителни рискове са свързани с промени в разходите на местната администрация.

(7)

Предвид тази оценка на риска, бюджетната ориентация в програмата изглежда достатъчно добра, за да се постигне средносрочната бюджетна цел със значителен резерв през целия програмен период, както е предвидено в програмата. Освен това то осигурява достатъчен резерв срещу надхвърляне на прага на дефицита от 3 % от БВП при нормални макроикономически колебания през периода на програмата. Ориентацията на фискалната политика според програмата изцяло съответства на Пакта за стабилност и растеж.

(8)

По предварителна оценка брутният държавен дълг е намалял до 39 % от БВП през 2006 г., много под посочената в Договора референтна стойност от 60 % от БВП. Според прогнозите в програмата, коефициентът на задлъжнялост ще спадне с 5,5 процентни пункта през периода на програмата.

(9)

Във Финландия дългосрочното въздействие на застаряването върху бюджета е по-високо от средното за ЕС, макар че приетите мерки за пенсионна реформа са спомогнали за ограничаване на увеличението на разходите за пенсии през следващите десетилетия до стойност, близка до средната за ЕС, изразена като дял от БВП. Първоначалното състояние на бюджета с голям структурен излишък допринася значително за намаляване на дългосрочното въздействие на застаряването на населението върху бюджета. Освен това големите активи, натрупани в публичния пенсионен фонд, ще финансират отчасти увеличените разходи за пенсии. Поддържането на високи първични излишъци обаче ще допринесе в средносрочен план за поява на рискове за устойчивостта на публичните финанси. Като цяло, Финландия изглежда е изложена на малък риск по отношение на устойчивостта на публичните финанси.

(10)

Програмата за стабилност съдържа качествена оценка на общото въздействие на доклада за изпълнение на националната програма за реформи от октомври 2006 г. в рамките на средносрочната фискална стратегия. Освен това тя предоставя систематизирана информация за преките бюджетни разходи или икономии от основните реформи, предвидени в националната програма за реформи, а посочените бюджетни прогнози отчитат изрично последиците, които залегналите в националната програма за реформи действия ще имат върху публичните финанси. Мерките в областта на публичните финанси, предвидени в програмата за стабилност, изглежда съответстват на предвидените в националната програма за реформи. По-конкретно и двете програми предвиждат прилагане на мерки за подобряване на производителността както на централната, така и на местната администрация и потвърждават намерението и занапред да се прилагат ограничения върху бюджетните разходи на централната администрация и след текущия законодателен период.

(11)

Бюджетната стратегия в програмата като цяло съответства на общите насоки на икономическата политика, включени в интегрираните насоки за периода 2005-2008 г.

(12)

Относно изискванията за данни, посочени в етичния кодекс за програмите за стабилност и сближаване, програмата има някои пропуски по отношение на задължителните и незадължителните данни (2).

28.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/5

(1)

На 27 февруари 2007 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Португалия за периода от 2006 г. до 2010 г.

(2)

Макроикономическият сценарий, заложен в програмата, предвижда повишаване на ръста на реалния БВП от 1,4 % през 2006 г. до 1,8 % през 2007 г. и 2,4 % през 2008 г. и евентуално от 3 % годишно за останалата част от периода на програмата. Оценен спрямо наличната в момента информация, този сценарий се основава на оптимистични предвиждания за растеж за 2008 г. и за последните години на периода на програмата, с бързо стесняваща се разлика между реалния и потенциалния БВП. Предвижданията на програмата относно инфлацията изглеждат реалистични.

(3)

През 2006 г. общият бюджетен дефицит се изчислява на 4,6 % от БВП в прогнозите на службите на Комисията от есента на 2006 г. и в новата актуализация, в съответствие с целта, посочена в предходната актуализация на програмата за стабилност. Според новата актуализация, целите по отношение на съвкупните бюджетни приходи и разходи са като цяло постигнати. Като процент от БВП и двете съотношения са малко по-ниски от прогнозите на службите на Комисията от есента на 2006 г.

(4)

Основната цел на средносрочната бюджетна стратегия на програмата е трайна корекция на големите фискални дисбаланси, и най-вече намаление на общия бюджетен дефицит под референтната стойност от 3 % от БВП през 2008 г. и по-нататъшна консолидация на бюджета след това. През периода на програмата са планирани съществени стъпки към фискална консолидация: предвижда се бюджетният дефицит постепенно да намалее от 4,6 % от БВП през 2006 г. до 0,4 % през 2010 г.; планът за корекции на първичното салдо е подобен, с подобрение от дефицит от 1,7 % от БВП през 2006 г. до излишък от 2,5 % през 2010 г. Планираното намаление на дефицита следва да бъде постигнато главно чрез ограничаване на първичните разходи, чийто общ размер следва да намалее в реални измерения през периода на програмата благодарение на коригиращите мерки от структурен характер с акцент върху преструктурирането на държавната администрация, човешките ресурси и обществените услуги, както и върху контрола на разходите за социално осигуряване и здравеопазване. В първите години на програмата по-високите данъчни постъпления, произтичащи основно от увеличение на някои ставки и по-ниски данъчни облекчения, както и от непрекъснатите усилия в борбата с измамите и укриването на данъци, също допринасят за фискалната консолидация. Програмата потвърждава планираните корекции, очертани в актуализацията на програмата за стабилност от декември 2005 г. спрямо до голяма степен непроменения макроикономически сценарий.

(5)

Предвижда се структурното салдо (т.е. салдото, коригирано според промените в икономическата конюнктура, без да се вземат предвид еднократните и другите временни мерки), изчислено съгласно общоприетата методология, да се подобри от дефицит от около 3,5 % от БВП през 2006 г. до 0,5 % до 2010 г. За периода на програмата се предвижда структурното салдо да намалее средно с близо 0,75 % от БВП годишно. Средносрочната цел за състоянието на бюджета, представена в програмата, е структурен дефицит от 0,5 % от БВП, който програмата цели да постигне до 2010 г., една година по-рано от имплицитно предвиденото в предходната програма. Тъй като средносрочната бюджетна цел е по-амбициозна от минималната референтна стойност (дефицит от около 1,5 % от БВП), нейното постигане би осигурило резерв срещу възникването на прекомерен дефицит. Средносрочната бюджетна цел попада в границите, определени за държавите-членки от еурозоната и валутно-курсовия механизъм (ERM II) в Пакта за стабилност и растеж и етичния кодекс, и адекватно отразява коефициента на задлъжнялост и средния потенциален ръст на брутния вътрешен продукт в дългосрочен план.

(6)

Бюджетните резултати са изложени на известни рискове, които произтичат по-конкретно от ефекта от мерките за ограничаване на държавните разходи. На фона на трудна макроикономическа обстановка правителството неотдавна предприе решителни мерки за справяне с нарастването на разходите, особено в областта на държавната администрация, здравеопазването и социалното осигуряване, в добавка към новата правна рамка за подобряване на фискалната дисциплина на ниво регионална и местна администрация. Други мерки, отчасти също свързани с държавния сектор, са все още в процес на подготовка. Очакваният благоприятен ефект на тези мерки върху бюджета е все пак несигурен, особено за 2008 г. и след това. Тъй като фискалната консолидация зависи съществено от съкращаването на разходите, по-нататъшният напредък в непрекъснатото подобрение на бюджетната рамка и в прилагането на механизмите на оценка и контрол на изпълнението на бюджета също ще допринесе за постигане на бюджетните цели. Макроикономическият сценарий увеличава риска от по-слабо изявено възстановяване на стопанската дейност, като по този начин положителният ефект върху държавните финанси ще бъде по-умерен. Предвижданията за гъвкавост на данъчните постъпления спрямо стопанската дейност през 2007 г. са свързани с планираното по-нататъшно подобряване на събираемостта на данъците.

(7)

С оглед на тази оценка на риска, бюджетната ориентация в програмата е като цяло в съответствие с препоръката на Съвета за коригиране на прекомерния дефицит до 2008 г., при условие че обявените в програмата мерки се прилагат изцяло и ефективно и биват засилени в случай на по-нисък от планирания икономически растеж. След коригиране на прекомерния дефицит програмата цели корекции в съответствие с Пакта. Имайки предвид обаче рисковете за бюджетните цели, възможно е бюджетната ориентация на програмата да не осигурява достатъчен резерв срещу превишаване прага на дефицита от 3 % от БВП при нормални макроикономически колебания до края на програмния период. Следователно, възможно е рисковете по отношение на бюджетните цели да попречат на постигането на средносрочната цел до 2010 г., както е предвидено в програмата. По този начин през годините, следващи коригирането на прекомерния дефицит, приспособяването към очертаната в програмата средносрочна бюджетна цел може да наложи засилване на мерките за съответствие с Пакта за стабилност и растеж, който определя, че за държавите-членки от еурозоната и валутно-курсовия механизъм (ERM II) годишното подобрение на структурното салдо трябва да бъде 0,5 % от БВП като минимална референтна стойност, като корекцията следва да бъде по-голяма при благоприятна икономическа конюнктура и може да бъде по-малка в периоди на по-неблагоприятна икономическа конюнктура.

(8)

Брутният държавен дълг се изчислява на 67,5 % от БВП през 2006 г., над референтната стойност от 60 % от БВП по Договора. Програмата предвижда коефициентът на задлъжнялост да нарасне през 2007 г. и да намалее с близо 6 процентни пункта през останалата част от периода на програмата. Развитието на коефициента на задлъжнялост е подвластно на рисковете за гореспоменатите бюджетни цели, както и на дълготрайната несигурност по отношение на разликата между изменението на държавния дълг и дефицита, който клони към високи стойности и в миналото е бил основен увеличаващ дълга фактор. Накрая, рентабилността на държавните предприятия крие риск в средносрочен план. В зависимост от тези рискове, коефициентът на задлъжнялост би започнал да намалява към референтната стойност в края на периода на програмата.

(9)

Португалия неотдавна въведе в действие пенсионни реформи, насочени към укрепване на устойчивостта на публичните финанси. Прогнозите в програмата предполагат, че общото увеличение на разходите, свързани със застаряването, през следващите десетилетия ще бъде значително по-малко в резултат от реформата, въпреки че ще остане значимо. Първоначалното състояние на бюджета, макар и по-добро в сравнение с 2005 г., все още представлява риск за устойчивостта на публичните финанси, дори и преди да се вземе предвид дългосрочният ефект на застаряването на населението върху бюджета. Освен това, настоящото равнище на брутния дълг е над референтната стойност по Договора. Като цяло, рискът по отношение на устойчивостта на публичните финанси на Португалия е висок. Планираната консолидация на бюджета, подкрепена от по-нататъшно ограничаване на разходите, свързани със застаряването на населението, би допринесла значително за намаляване на тези рискове.

(10)

Програмата за стабилност съдържа качествена оценка за общия ефект от доклада за изпълнение на националната програма за реформи от октомври 2006 г. в рамките на средносрочната фискална стратегия. Освен това, тя предоставя систематизирана информация за преките бюджетни разходи или икономии по основните реформи, предвидени в националната програма за реформи, като нейните бюджетни прогнози ясно отчитат въздействието на описаните в нея действия върху публичните финанси. Мерките в областта на публичните финанси, предвидени в програмата за стабилност, са в съответствие с предвидените в националната програма за реформи. По-конкретно и двете програми отделят внимание на връзката между реформата в публичната администрация и стратегията за фискална консолидация, като предоставят допълнителна информация за различни мерки.

(11)

Бюджетната стратегия в програмата като цяло съответства на общите насоки на икономическата политика, съдържащи се в интегрираните насоки за периода 2005-2008 г.

(12)

Относно изискванията за данните, посочени в етичния кодекс за програмите за стабилност и сближаване, програмата предоставя всички задължителни и по-голяма част от незадължителните данни (2). Що се отнася до структурата на модела, тя се отклонява в някои съществени отношения от посочения в етичния кодекс (3).

i)

да прилага неотклонно структурните мерки, предвидени в програмата, с цел коригиране на прекомерния дефицит до 2008 г. и да има готовност да ги засили, за да се овладее въздействието върху бюджета от евентуален по-нисък от предвидения икономически растеж;

ii)

след коригирането на прекомерния дефицит да изпълни предвиденото коригиране съгласно средносрочната цел и, ако е необходимо, да подкрепи това със засилени мерки и да се погрижи съотношението дълг—БВП да бъде съответно намалено;

iii)

да продължи започнатата реформа в публичната администрация; да продължи да укрепва бюджетната рамка, включително оценката и контрола на изпълнението на бюджета на всички нива на държавното управление, най-вече за да се постигне планираното ограничаване на разходите;

iv)

с оглед равнището на дълга и планираното увеличение на разходите, свързани със застаряването на населението, да подобри дългосрочната устойчивост на публичните финанси чрез постигане на средносрочната бюджетна цел, както и осигуряване и евентуално подобряване на положителните резултати от предприетите пенсионни реформи.

28.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/9

(1)

На 27 февруари 2007 г. Съветът разгледа първата програма за стабилност на Словения за периода от 2006 г. до 2009 г.

(2)

Макроикономическият сценарий, който стои в основата на програмата, предвижда реалният БВП да нараства устойчиво с над 4 % за периода на програмата. Оценен спрямо наличната в момента информация, този сценарий изглежда се базира на реалистични предположения за растежа. Предвижданията на програмата за инфлацията също изглеждат реалистични.

(3)

За 2006 г. общият бюджетен дефицит се изчислява на 1,6 % от БВП според прогнозите на службите на Комисията от есента на 2006 г. спрямо целта от 1,7 % от БВП, заложена в актуализацията на програмата за сближаване от декември 2005 г. Прогнозната стойност за 2006 г. от 1,2 % от БВП, която се основава на по-скорошни данни, е по-ниска в сравнение с 2005 г.

(4)

Бюджетната стратегия на програмата е насочена към постигане на средносрочната бюджетна цел до 2009 г. съгласно Пакта за стабилност и растеж, чрез по-късна консолидация. В резултат на провежданата данъчна реформа и редица мерки за намаляване на разходите, приходите и разходите, изразени като процент от БВП, спадат значително през периода на програмата. Планирано е до 2008 г., когато съответните съотношения се понижат по сходен начин, бюджетният дефицит да се движи около 1,5 % от БВП. За 2009 г. дефицитът спада до 1,0 %, като съкращаването на разходите превишава намалелите приходи. Отначало първичното салдо се влошава от 0,1 % от БВП през 2006 г. до — 0,3 % от БВП през 2008 г. и след това се подобрява до 0,3 % от БВП през 2009 г. В сравнение с последната актуализация на програмата за сближаване, програмата за стабилност отлага с една година целта за постигане на номинален дефицит от 1 % от БВП при по-благоприятен макроикономически сценарий.

(5)

За периода на програмата структурното салдо (салдото, коригирано според промените в икономическата конюнктура, без да бъдат взети предвид еднократните и други временни мерки), изчислен по всеобщо приетата методология, е планиран да се подобри с около 0,25 % от БВП. Както е посочено в актуализацията на програмата за сближаване от декември 2005 г. средносрочната бюджетна цел, представена в програмата за стабилност, е структурен дефицит от 1 % от БВП, който да бъде постигнат до 2009 г., една година по-късно в сравнение с предходната програма. Програмата отдава забавянето на голям железопътен проект с приблизителна стойност 0,4 % от БВП през 2007 г., 0,5 % от БВП през 2008 г. и 0,2 % от БВП през 2009 г., както и на някои разходи от временно естество. Тъй като средносрочната цел е по-амбициозна от минималната референтна стойност (дефицит от около 1,5 % от БВП), достигането ѝ следва да се счита за изпълнение на целта за осигуряване на резерв срещу прекомерен дефицит. Средносрочната цел е в рамките на посочените в Пакта за стабилност и растеж граници и насоки за еурозоната и държавите-членки на валутно-курсовия механизъм (ERM II) и адекватно отразява коефициента на задлъжнялост и средния потенциален растеж в дългосрочен план.

(6)

Рисковете за бюджетните прогнози в програмата изглеждат като цяло балансирани, но е възможно бюджетните резултати да бъдат по-неблагоприятни от предвидените за 2009 г. От една страна, предположенията за растеж и данъчни постъпления изглеждат правдоподобни. Освен това, Словения отбелязва преизпълнение на бюджета през последните години, подкрепено от ефективен бюджетен механизъм за съкращаване на общите бюджетни разходи при неочакван спад в постъпленията. От друга страна, независимо от усилията за преструктуриране на общите бюджетни разходи, делът на задължителните разходи остава много голям, макар и с тенденция към намаляване. Мерките за значително съкращаване на първичните разходи като процент от БВП, обявени за 2009 г., остава да бъдат уточнени в детайли.

(7)

Предвид настоящата оценка на риска, бюджетната ориентация на програмата може да не е достатъчна, за да гарантира постигането на средносрочната цел до 2009 г., както е предвидено в програмата. Бюджетът обаче осигурява достатъчен резерв срещу надхвърляне на прага на дефицит от 3 % от БВП при нормални макроикономически колебания през периода на програмата. Темпът на приспособяване към предвидената в програмата средносрочна цел е недостатъчен и следва да бъде засилен, за да бъде в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, в който се посочва, че за еурозоната и държавите-членки от валутно-курсовия механизъм (ERM II) годишното подобрение на структурното салдо следва да е 0,5 % от БВП като референтна стойност, както и че корекциите следва да бъдат по-големи при благоприятна икономическа конюнктура и могат да бъдат по-малки при неблагоприятна. По-конкретно, в течение на периода на програмата се очаква благоприятна икономическа конюнктура, но не е планирано забележимо подобрение на структурното салдо преди последната година на програмата.

(8)

Брутният държавен дълг се изчислява на 28,5 % от БВП през 2006 г., много под посочената в Договора референтна стойност от 60 % от БВП. Програмата предвижда коефициентът на задлъжнялост да намалее с 0,8 процентни пункта през целия период на програмата.

(9)

В Словения нивото на дългосрочното въздействие на застаряването върху бюджета е сред най-високите в ЕС, което до голяма степен се дължи на значително увеличените разходи за пенсии като дял от БВП. Въпреки че се предприемат известни действия, по-силната фискална консолидация и осъществяването на по-нататъшни мерки за реформа, насочени към задържане на значителното увеличение на свързаните със застаряването разходи, биха допринесли за намаляване на рисковете за устойчивостта на публичните финанси. Макар че първоначалното бюджетно състояние допринася за стабилизиране на коефициента на задлъжнялост в средносрочен аспект, слабото структурно подобрение за периода на програмата няма да е достатъчно за ограничаване на очакваното дългосрочно въздействие на застаряването върху бюджета. Като цяло рискът за устойчивостта на публичните финанси на Словения изглежда висок.

(10)

Програмата за стабилност съдържа качествена оценка на общото въздействие на националната програма за реформи на Словения от октомври 2006 г. в рамките на средносрочната фискална стратегия. Освен това, тя предоставя известна информация за преките бюджетни разходи или икономии в резултат на основните реформи, предвидени в националната програма за реформи, като обаче бюджетните прогнози не отчитат изрично последиците върху публичните финанси на всички посочени в националната програма за реформи действия. Мерките в областта на публичните финанси, предвидени в програмата за стабилност, са в съответствие с предвидените в националната програма за реформи. По-конкретно, програмата за стабилност дава подробности за данъчната реформа, обявена в националната програма за реформи, и допълва предвидените в националната програма за реформи действия с мерки по отношение на разходите.

(11)

Бюджетната стратегия в програмата е отчасти в съзвучие с общите насоки на икономическата политика, включени в интегрираните насоки за периода 2005-2008 г. По-конкретно се наблюдава несъответствие в приспособяването към средносрочната цел.

(12)

Относно изискванията за данни, посочени в етичния кодекс за програмите за стабилност и сближаване, в програмата са налице известни празноти в задължителните и незадължителните данни (2).

i)

възползвайки се от благоприятните икономически условия, включително по-добрите от очакваните бюджетни резултати за 2006 г., да ускори постигането на средносрочната цел;

ii)

с оглед на прогнозираното нарастване на разходите, свързани със застаряването, да подобри дългосрочната устойчивост на публичните финанси, по-конкретно чрез заздравяване на текущата пенсионна реформа с допълнителни мерки, насочени по-специално към увеличаване дела на по-възрастните трудещи се на пазара на труда и насърчаване на нарастването на дела на частните спестовни пенсионни схеми.

28.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/12

(1)

На 27 февруари 2007 г. Съветът разгледа актуализираната програма за сближаване на Дания за периода от 2006 г. до 2010 г.

(2)

Макроикономическият сценарий, върху който се основава програмата, предвижда снижаване на реалния ръст на БВП от 2,7 % през 2006 г. до 1,0 % средно през остатъка от периода на програмата. Оценяван на фона на текущата налична информация, този сценарий изглежда се базира на подчертано предпазливи предположения за растеж, особено за периода 2008-2010 г., което се дължи на техническите прогнози в актуализираната програма за премахване (положително) на разликата между потенциалния и реалния БВП през 2010 г. Предвижданията за инфлацията, заложени в програмата, изглеждат реалистични.

(3)

За 2006 г. общият бюджетен излишък се изчислява на 3,2 % от БВП, според прогнозите на службите на Комисията от есента на 2006 г., при планиран излишък от 2,1 % от БВП посочен в предишното актуализиране на програмата за сближаване. Това е отражение на по-високия от очаквания ръст, както и на все още високите цени на енергията, предвид значението на приходите, свързани с производството на нефт и газ на Дания.

(4)

Бюджетната стратегия се стреми към поддържане на структурни излишъци (т.е. коригирани с отчитане на промените в икономическата конюнктура излишъци, без да се вземат предвид еднократни и други временни фактори, като определени специфични променливи приходи), възлизащи на 0,5 % до 1,5 % от БВП средно през периода на програмата до 2010 г., което предполага подчертано намаляване на коефициента на държавния дълг, с цел да се гарантира фискална устойчивост в дългосрочен план. Стратегията се основава на ограничаване на разходите (годишен ръст на реалното потребление на публичния сектор, ограничен приблизително до 1 % средно за периода от 2007 г. до 2010 г., в сравнение с 0,5 % в предишната актуализация на програмата) и на поддържане на въведеното през 2001 г. замразяване на данъците, както и на съгласуваните реформи за засилване на предлагането на работна сила и на заетостта. Актуализираната програма предвижда излишъкът слабо да се понижи от 3,1 % от БВП през 2006 г. до 2,8 % през 2007 г., след което да намалее до 1,2 % през 2010 г. (първоначално се предвиждаше намаление от 4,7 % през 2006 г. до 1,8 % през 2010 г.). Намаляването от 2008 г. нататък отразява подчертано предпазливите предположения за ръста на БВП. В сравнение с предходната актуализация на програмата, бюджетното салдо е по-високо през 2006-2008 г., но по-ниско към края на периода на програмата.

(5)

Очаква се структурното салдо, изчислено по общоприетата методология, да бъде около 2 % от БВП или по-добро през целия период на програмата, със слабо влошаване през 2007 г. и малко по-голямо подобрение през 2008 г. Средносрочната цел за състоянието на бюджета, представена в програмата, е структурно салдо между 0,5 % и 1,5 % от БВП до 2010 г., което програмата предвижда да поддържа с голям резерв през целия период на програмата. Средносрочната цел е определена с оглед осигуряване на фискална устойчивост и остава същата като при предишното актуализиране на програмата, след като се отчете изключването от новата програма на пенсионната схема от втория стълб (включена в предишните програми на Дания) в съответствие с решението на Евростат от 2 март 2004 г.) (2). Тъй като средносрочната цел е по-амбициозна от препоръчания минимум (прогнозен дефицит от около 0,5 % от БВП), постигането й би означавало гарантиране на резерв в случай на прекомерен дефицит. Средносрочната цел е в рамките на посочените граници за държавите-членки в еурозоната и обхванати от ВКМ II (ERM II) в Пакта за стабилност и растеж, като съответства на етичния кодекс и е значително по-амбициозна, отколкото се предполага от коефициента на дълга и средният потенциален ръст на БВП в дългосрочен план.

(6)

Бюджетните резултати биха могли да бъдат по-добри от предвидените в програмата, по-специално за периода от 2008 г. до 2010 г. Това основно се дължи на подчертано предпазливия макроикономически сценарий на програмата, който надделява над риска от по-висок ръст на реалните разходи на публичния сектор в сравнение с планираните.

(7)

Предвид настоящата оценка на риска, бюджетната ориентация в програмата изглежда достатъчно добра, за да поддържа постигането на средносрочната цел за срока, предвиден в програмата. Освен това, той осигурява достатъчен резерв срещу преминаване на прага от 3 % дефицит от БВП при нормални макроикономически колебания през всяка година. Ориентацията на фискалната политика, предвидена в програмата, изцяло съответства на Пакта за стабилност и растеж.

(8)

Изчислява се, че брутният държавен дълг е намалял под 30 % от БВП през 2006 г., много под посочената в Договора референтна стойност от 60 % от БВП. Предвижданията на програмата са коефициентът на брутния дълг да намалее с около 11 процентни пункта през периода на програмата.

(9)

Нивото на дългосрочното въздействие на застаряването на населението в Дания върху бюджета се очаква да бъде по-високо от средното за ЕС, което до голяма се дължи на относително голямото увеличение на дела на разходите за пенсии в БВП през следващите десетилетия. Въпреки това, пакетът от всеобхватни реформи, приет през юни 2006 г. — „Споразумение за бъдещ просперитет, благоденствие и инвестиции в бъдещето“ или, накратко, „Споразумение за благоденствие“ (Welfare Agreement), има за цел да забави пенсионирането. Както средната възраст за пенсиониране, така и тази за ранно пенсиониране, постепенно ще бъдат увеличавани с две години, което ще бъде последвано от индексиране на възрастовите прагове спрямо промените в очакваната продължителност на живота. Следователно, Споразумението за благоденствие допринася за ограничаване на дългосрочните разходи и, по този начин, подобрява устойчивостта на публичните финанси. Освен това, първоначалното състояние на бюджета с голям структурен излишък допринася значително за намаляване на дългосрочното въздействие на застаряващото население върху бюджета. Поддържането на високи първични излишъци в средносрочен план ще допринесе за намаляване на риска за устойчивостта на публичните финанси. Като се има предвид подобно развитие, рискът за устойчивостта на публичните финанси на Дания изглежда малък.

(10)

Програмата за сближаване съдържа качествена оценка на общото въздействие на доклада за изпълнение на националната програма за реформи от октомври 2006 г. в рамките на средносрочната фискална стратегия. Освен това, тя предоставя систематична информация за преките бюджетни разходи или икономии от основните реформи, предвидени в националната програма за реформи, а при прогнозирането на бюджета отчита изрично последиците върху публичните финанси на посочените в националната програма за реформи действия. Мерките в областта на публичните финанси, предвидени в програмата за сближаване, изглеждат в съответствие с предвидените в националната програма за реформи. По-конкретно, двете програми предвиждат провеждане на реформи, които имат за цел да повишат предлагането на работна сила в дългосрочен план, по-специално споразумението за увеличаване на законоустановената възраст за пенсиониране, което да доведе до насърчаване на по-дълъг ефективен трудов живот.

(11)

Бюджетната стратегия в програмата като цяло съответства на общите насоки на икономическата политика, включени в интегрираните насоки за периода 2005-2008 г.

(12)

Относно изискванията за данни, посочени в етичния кодекс за програмите за стабилност и сближаване, програмата предоставя всички задължителни и по-голямата част от незадължителните данни (3).

28.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/16

(1)

На 27 февруари 2007 г. Съветът разгледа актуализираната програма за сближаване на Кипър за периода от 2006 г. до 2010 г.

(2)

Макроикономическият сценарий, върху който се основава програмата, предвижда ръстът на реалния БВП да нарасне от 3,7 % през 2006 г. до средно 4,1 % през остатъка от периода на програмата. Оценяван въз основа на текущите налични данни, този сценарий явно се основава на допустими предвиждания за растеж. Прогнозите на програмата относно инфлацията също изглеждат реалистични.

(3)

За 2006 г. бюджетният дефицит се изчислява на малко под 2 % от БВП според прогнозите на службите на Комисията от есента на 2006 г., каквато е била поставената цел в предишната програма за сближаване. Като се има предвид, че ръстът на реалния БВП е по-нисък от предвидения в предишната програма (3,7 % вместо 4,2 %), общите разходи се очаква да бъдат по-големи от планираното, но се смята, че това ще се компенсира с по-големи общи приходи.

(4)

След корекцията на прекомерния дефицит през 2005 г. и отмяната на процедурата относно прекомерния дефицит през юли 2006 г., програмата си поставя за цел по-добро консолидиране на публичните финанси. Предвижда се бюджетното салдо от дефицит от 1,9 % от БВП през 2006 г. да достигне балансирано положение през 2010 г. изцяло чрез съкращаване на разходите, като съотношението на приходите остава постоянно през периода на програмата. Докато за общите разходи се предвижда да спаднат с 1,75 процентни пункта от БВП за целия период на програмата, като всеки един процентен пункт от БВП съответства на намаляващи плащания на лихви, то отделянето на средства за социалната област се планира да нарасне с 1,25 процентни пункта. Предвижда се първичният излишък да се повиши от 1,5 % от БВП през 2006-2007 г. до малко над 2 % от БВП през 2008 г., след което да остане постоянен. Планираното консолидиране се развива с малко по-бързи темпове в сравнение с предишната програма за сближаване, докато макроикономическият сценарий остава почти същият.

(5)

Структурното салдо (тоест салдото, коригирано с промените в икономическата конюнктура без еднократни и други временни мерки), изчислено по общоприетата методология, се очаква да се подобри от дефицит от около 1,5 % от БВП през 2006 г. до излишък от около 0,25 % от БВП в края на периода на програмата. Подобно на предишната програма за сближаване, средносрочната бюджетна цел, представена в програмата, е структурен дефицит от 0,5 % от БВП, който програмата си е поставила за цел да постигне до 2008 г., една година по-рано в сравнение с предишната програма. Тъй като средносрочната бюджетна цел е по-амбициозна от минималната референтна стойност (дефицит от около 1,75 % от БВП), постигането ѝ би означавало осигуряване на резерв срещу поява на прекомерен дефицит. Средносрочната бюджетна цел попада в границите, определени в Пакта за стабилност и растеж и етичния кодекс за държавите-членки, включени в еурозоната и обхванати от валутно-курсовия механизъм (ERM II), и адекватно отразява коефициента на задлъжнялост и средния потенциален ръст на брутния вътрешен продукт в дългосрочен план.

(6)

Рисковете в предвижданията за бюджета изглеждат до голяма степен балансирани. Поставените цели за 2007 г. са допустими спрямо прогнозите на службите на Комисията от есента на 2006 г., а що се отнася до 2008 г., през която се планира подобряване на първичния излишък, в програмата е налице сравнително подробна информация относно мерките за осъществяване на тази корекция. Независимо от това обаче, съществува известен риск от закъснения, поради предвижданата висока степен на свиване на разходите и ограничената информация за поставените горни граници на разходването и изпълнението им. От друга страна, общите очаквани резултати спрямо поставените бюджетни цели са добри.

(7)

С оглед на тази оценка на риска бюджетната ориентация на програмата изглежда достатъчна, за да гарантира постигането на средносрочната цел до 2008 г., както е предвидено в документа. Освен това, тя осигурява достатъчен резерв срещу надхвърляне прага на дефицита от 3 % от БВП при нормални макроикономически колебания през периода на програмата. Темпът на корекциите за постигане на поставената в програмата средносрочна цел съответства на Пакта за стабилност и растеж, в който се посочва, че за държавите-членки, включени в еурозоната и обхванати от валутно-курсовия механизъм (ERM II) годишното подобрение на структурното салдо следва да е 0,5 % от БВП като база, както и че корекциите трябва да бъдат по-големи при добра икономическа обстановка и по-малки при лоша икономическа обстановка. След постигането на средносрочната цел, заложената в програмата линия на фискалната политика също съответства на предвидената в Пакта.

(8)

Брутният държавен дълг се изчислява на 64,75 % през 2006 г., над 60 % от посочената в Договора стойност. Програмата предвижда коефициентът на задлъжнялост да спадне под предвидената стойност от 60 % от БВП през 2008 г. и да достигне малко над 46 % от БВП до края на периода на програмата. Рисковете от предвижданото развитие на коефициента на задлъжнялост изглеждат балансирани като цяло. Предвид оценката на риска, коефициентът на задлъжнялост намалява в достатъчна степен, като се доближава до съответната стойност от началната фаза на периода на програмата и се предвижда да я достигне до 2007 г.

(9)

Дългосрочното влияние на застаряването на населението в Кипър върху бюджета е сред най-високите в ЕС, което до голяма степен се дължи на дела на увеличените разходи за пенсии в БВП. Първоначалното бюджетно състояние допринася за намаляване на част от предвижданото дългосрочно въздействие на застаряващото население върху бюджета, но не е достатъчно, за го компенсира. Освен това, настоящото равнище на брутния дълг е над посочената в Договора стойност. Консолидирането на публичните финанси, заедно с прокарване на мерки за реформиране на пенсионната система с цел да се ограничи значителното увеличение на разходите, свързани със застаряването, би допринесло, както признават и самите власти, за намаляване на рисковете за устойчивостта на публичните финанси. Като цяло оценката е, че съществува висок риск за устойчивостта на публичните финанси на Кипър.

(10)

Програмата за сближаване съдържа качествена оценка на общото въздействие от доклада за изпълнение на националната програма за реформи от октомври 2006 г. в рамките на средносрочната фискална стратегия. Освен това, тя предоставя систематична информация за преките бюджетни разходи или икономии от основните реформи, предвидени в националната програма за реформи, а при прогнозирането на бюджета отчита последиците върху публичните финанси на очертаните в националната програма за реформи действия. Мерките в областта на публичните финанси, предвидени в програмата за сближаване, изглеждат в съответствие с набелязаните в националната програма за реформи. По-конкретно, двете програми предвиждат постепенно реформиране на пенсионната система и здравеопазването, за да се отговори на последствията от застаряването на населението. Освен това, съществува потребност от насърчаване на обучението през целия живот и от повече възможности за заетост и обучение за младите хора.

(11)

Бюджетната стратегия в програмата като цяло съответства на общите насоки на икономическата политика, съдържащи се в интегрираните насоки за периода 2005-2008 г.

(12)

Относно изискванията за данните, посочени в етичния кодекс на програмите за стабилност и сближаване, програмата предоставя всички задължителни и повечето незадължителни данни (2).

(i)

да осъществява контрол върху публичните разходи за пенсии и да осъществи още реформи в областта на пенсионната система и здравеопазването с цел да се подобри дългосрочната устойчивост на публичните финанси;

(ii)

да осъществи фискалната консолидация според предвиденото в програмата.

28.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/19

(1)

На 27 февруари 2007 г. Съветът разгледа актуализираната програма за сближаване на Литва за периода от 2006 г. до 2009 г. Актуализацията беше представена почти две седмици след срока 1 декември, определен в етичния кодекс, с оглед изменението на процедурата за одобрение на програмата, която понастоящем изисква и участието на Парламента.

(2)

Макроикономическият сценарий, върху който се основава програмата, предвижда постепенно понижаване на ръста на реалния БВП от 7,8 % през 2006 г. до 4,5 % през 2009 г. Въз основа на текущите налични данни, този сценарий се базира на предпазливи предположения за растеж от 2007 г. Предвижданията на програмата относно инфлацията изглеждат подценени в светлината на най-новото развитие на конюнктурата.

(3)

За 2006 г. общият бюджетен дефицит се изчислява на 1 % от БВП в прогнозите на службите на Комисията от есента на 2006 г. спрямо целта за 1,4 % от БВП, посочена в предходната актуализация на програмата за сближаване. Актуализираната програма представя прогнозен дефицит, изчислен на 1,2 %. Въпреки това предварителната информация за цялата 2006 г. сочи един дори по-добър резултат за дефицит, клонящ към нула. Това се дължи на много по-голяма от прогнозираната икономическа активност и трудова заетост, по-бърз растеж на заплатите и подобрено събиране на данъците, постигнато независимо от изменението на бюджета от юли 2006 г., с което разходите бяха увеличени с около 0,5 % от БВП.

(4)

Основната задача на програмата е постепенно да се намали общият бюджетен дефицит през периода на програмата, за да се постигне средносрочната цел (вж. по-долу) до 2008 г. и балансиран бюджет през 2009 г. Първичният дефицит се очаква да достигне нулево ниво до 2007 г., като бъде регистриран излишък от 0,8 % от БВП в края на периода на програмата. В сравнение с предходната актуализация, планираната корекция е по-амбициозна, но върху нея тежи по-малко благоприятен макроикономически сценарий към края на периода на програмата. Предвижданата фискална консолидация разчита на увеличение на съотношението приходи–БВП, което е по-високо от повишението на съотношението разходи към БВП (2,6 процентни пункта спрямо 1,4 процентни пункта). По отношение на приходите само 0,5 процентен пункт се обяснява с увеличение на съотношението на данъците, което основно се дължи на очаквано подобрение на събирането на данъците. Останалото увеличение не е описано в програмата, но изглежда се свързва с притока на средства от ЕС. При разходите промените произтичат от подем в публичното инвестиране, социални трансфери и „други “първични разходи, който частично се уравновесява със значителни съкращения на държавните разходи като процент от БВП (с повече от 2 процентни пункта).

(5)

Структурното салдо (тоест салдото, коригирано според промените в икономическата конюнктура без еднократните и други временни мерки), изчислено по общоприетата методология, се очаква постепенно да се подобри от дефицит от 1,75 % от БВП през 2006 г. до излишък от 0,5 % от БВП през 2009 г. Подобно на предишната актуализация на програмата за сближаване, средносрочната бюджетна цел, представена в програмата, е структурен дефицит от 1 % от БВП, който програмата цели да постигне до 2008 г. Тъй като средносрочната бюджетна цел е по-амбициозна от минималната референтна стойност (дефицит от около 2 % от БВП), постигането ѝ би означавало осигуряване на резерв срещу поява на прекомерен дефицит. Средносрочната бюджетна цел попада в границите, определени за държавите-членки от еурозоната и валутно-курсовия механизъм (ERM II) в Пакта за стабилност и растеж и етичния кодекс, и адекватно отразява коефициента на задлъжнялост и средния потенциален ръст на брутния вътрешен продукт в дългосрочен план.

(6)

Рисковете за бюджетните прогнози в програмата са като цяло балансирани до 2007 г., но бюджетните резултати могат да се окажат по-неблагоприятни от прогнозираните в програмата от 2008 г. нататък. Бюджетната стратегия разчита на значително увеличение на съотношението приходи–БВП и съществено съкращение на съотношението публични разходи–БВП, което би могло да бъде по-добре конкретизирано, като се вземе предвид, че средносрочната рамка за планирането и контрола на публичните финанси не е достатъчно обвързваща. Докато вероятната приемственост от постигането на по-нисък от очаквания дефицит през 2006 г. предполага, че целта за 2007 г. може да бъде достигната, то липсата на подробна информация за предвижданите мерки внася значителна неяснота за постигане на бюджетните цели от 2008 г. нататък.

(7)

С оглед оценка на риска, бюджетната ориентация на програмата може да не е достатъчна да се гарантира, че средносрочната цел ще бъде постигната до 2008 г., както е предвидено в програмата. Независимо от това, тя изглежда осигурява достатъчен резерв срещу превишаване на прага на дефицита от 3 % от БВП при нормални макроикономически колебания през периода на програмата. Според програмата, темпът на корекциите с оглед постигането на средносрочната цел е в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, който определя, че корекцията следва да бъде по-голяма при благоприятни икономически условия и може да бъде по-малка при по-неблагоприятни такива. Въпреки това, с оглед набелязаните по-горе рискове, планираната структурна корекция следва да бъде засилена и подкрепена с мерки, за да може годишното подобрение на структурното салдо да е 0,5 % от БВП като еталон, както се изисква за държавите-членки, включени в еурозоната и обхванати от валутно-курсовия механизъм (ERM II).

(8)

Съотношението на брутния държавен дълг се оценява на 18,5 % от БВП през 2006 г., значително под референтната стойност от 60 % от БВП, заложена в Договора. Програмата предвижда коефициентът на задлъжнялост да остане около 19 % от БВП през 2007-2008 г., преди да спадне до 17,75 % през 2009 г.

(9)

Дългосрочното влияние върху бюджета от застаряването в Литва е по-малко от средните стойности за ЕС, с ограничено увеличение на разходите за пенсии през следващите десетилетия, повлияно от приведените в действие пенсионни реформи. Сегашното равнище на брутния дълг на Литва е много ниско и евентуално подобряване на състоянието на бюджета, както е планирано в актуализацията на програмата за сближаване, би допринесло за ограничаване на рисковете за дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Като цяло за Литва съществува малък риск по отношение на устойчивостта на публичните финанси.

(10)

Програмата за сближаване не съдържа качествена оценка за общия ефект от Доклада за изпълнение на националната програма за реформи от октомври 2006 г. в рамките на средносрочната фискална стратегия. Все пак тя предоставя систематизирана информация за преките бюджетни разходи по основните реформи, предвидени в националната програма за реформи, като нейните предвиждания за бюджета вземат под внимание въпроса за публичните финанси и споменатите в нея необходими действия в тази връзка. Мерките в областта на публичните финанси, предвидени в програмата за сближаване, са в съответствие с предвидените в националната програма за реформи. По-конкретно, и двете програми поставят ударение върху продължаващите реформи в пенсионната система, здравеопазването и данъчната система. Независимо от това, планираният общ бюджетен дефицит, представен в програмата за сближаване, е значително по-нисък от представения в националната програма за реформи.

(11)

Бюджетната стратегия в програмата като цяло съответства на главните насоки на икономическата политика, съдържащи се в интегрираните насоки за периода 2005–2008 г.

(12)

Относно изискванията за данни, посочени в етичния кодекс за програмите за стабилност и сближаване, програмата предоставя всички задължителни и повечето незадължителни данни (2).

i)

да оползотвори периодите на благоприятна икономическа конюнктура, като се стреми към по-взискателен планиран дефицит през 2007 г., имайки предвид възможния по-добър дефицит през 2006 г., и подкрепи набелязания път към средносрочната цел с мерки, които биха гарантирали годишно подобрение на структурното салдо от 0,5 % от БВП като референтна стойност, както се изисква за държавите-членки, включени в еурозоната и обхванати от валутно-курсовия механизъм (ERM II), и планираното подобрение след средносрочната цел;

ii)

да продължи да подобрява средносрочната рамка за планирането и контрола на публичните финанси.

28.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/23

(1)

На 27 февруари 2007 г. Съветът разгледа актуализираната програма за сближаване на Унгария за периода от 2006 г. до 2010 г.

(2)

Макроикономическият сценарий на програмата предвижда забавяне на икономическата активност през 2007 г. и 2008 г. в резултат на мерките за фискална консолидация, с възстановяване на предконсолидационния темп на растеж до 2009 г. Оценяван въз основа на наличната понастоящем информация, този сценарий за периода до 2008 г. изглежда напълно приемлив, дори в известна степен предпазлив, а за следващите години — доста благоприятен. Програмата предвижда скок на инфлацията през 2007 г., последван от рязък спад, но прогнозираната динамика на инфлацията през целия период на програмата е по-скоро благоприятна.

(3)

Според прогнозите на службите на Комисията от есента на 2006 г., общият бюджетен дефицит за 2006 г. възлиза на 10,1 % от БВП и отговаря на коригираната в актуализацията от септември 2006 г. цел (2), в сравнение с целта от 6,1 % от БВП, заложена в актуализираната програма за сближаване от декември 2005 г. Надхвърлянето на поставената цел в сравнение с реалния дефицит почти изцяло се дължи на разходите (около 5 % от БВП), главно оперативни разходи на централните бюджетни институции, пенсионни и здравни разходи и капиталовложения на местното управление. То отразява също така включването на държавни инвестиции за магистрали (1,1 % от БВП). Пакетът корекции в бюджета от 1,5 % от БВП, приет през лятото на 2006 г., съдържа мерки за увеличаване на приходите, както и незабавно съкращаване на някои разходи в областта на здравеопазването, субсидиране на цената на газта и публичната администрация. Очаква се тези мерки (освен изтеглянето на 0,3 % от БВП от общия резерв на бюджета) да окажат силен ефект както през 2007 г., така и след това.

(4)

Главната цел на актуализацията е да коригира прекомерния дефицит до 2009 г. (намаляване на дефицита от 10,1 % от БВП през 2006 г. на 3,2 % от БВП през 2009 г. (3)), в съответствие с актуализацията от септември 2006 г. на фона на подобен макроикономически сценарий, с по-нататъшно намаляване през 2010 г. Подобрението на първичното салдо би трябвало да следва същия темп. Планираната корекция е за началото на периода, като се предвижда почти половината от процентното намаляване на дефицита да стане през 2007 г. Планираната номинална корекция за периода на програмата ще се постигне чрез увеличаване на съотношението приходи-БВП с почти 1 процентен пункт и намаляване на съотношението разходи-БВП с 6,5 процентни пункта. Първоначалното нарастване на данъчната тежест с 1,6 процентни пункта от БВП през 2007 г. постепенно се замества с мерки в областта на разходите. Заедно със съкращаването на разходите и замразяването на бюджета, предприети от лятото на 2006 г., властите започнаха да засилват контрола върху разходите и да укрепват институционалната рамка на публичните финанси. Освен това, програмата подробно очертава план за цялостна структурна реформа, целта на която е да се постигне целевият дефицит, особено през следващите години на програмата.

(5)

Структурното салдо (т.е. салдото, коригирано според промените в икономическата конюнктура, без да бъдат взети предвид еднократните и други временни мерки), изчислено по общоприетата методология, се очаква да се подобри от 9,75 % от БВП през 2006 г. до около 3 % в края на периода на програмата. Средносрочната бюджетна цел, заложена в програмата, е структурен дефицит в размер на 0,5 % от БВП, който програмата няма за цел да постигне в рамките на периода на програмата. Това е по-амбициозен подход в сравнение с предходната актуализация на програмата, която беше заложила средносрочна бюджетна цел — структурен дефицит между 0,5 % и 1 % от БВП. Средносрочната бюджетна цел адекватно отразява коефициента на задлъжнялост и ръста на потенциалното производство в дългосрочен план. Тъй като средносрочната бюджетна цел е по-амбициозна от минималната референтна стойност (очакван дефицит от около 1,5 % от БВП), постигането ѝ би означавало постигане на целта за осигуряване на резерв в случай на възникване на прекомерен дефицит.

(6)

Бюджетните резултати биха могли да бъдат по-лоши от заложените в програмата, особено от 2008 г. Рисковете пред динамиката на дефицита, произтичащи от макроикономическите резултати, изглеждат добре балансирани до 2008 г., но по-слабото от предвиденото нарастване на БВП в следващите години може да доведе до по-голям дефицит. Макар в планирания бюджет за 2007 г. да са включени съкращения на разходите в краткосрочен план и временно замразяване на бюджета, съществува известна несигурност по отношение ефективността на усилията по замразяване на разходите (също и поради слабите резултати от подобен контрол през 2004-2006 г.). Предстои проверка на ефективността на новите фискални правила и първоначалните стъпки към многогодишна бюджетна рамка за преобръщане на практиката на редовни преразходи. Правителството взе решение да предприеме редица стъпки за реформиране на публичната администрация, здравеопазването, пенсионната система, субсидирането на цените и системата на образованието. Вследствие на тези мерки, бюджетните резултати биха могли да се доближат повече до целевия дефицит за 2007 г. и 2008 г., отколкото прогнозирания от службите на Комисията през есента на 2006 г. Въпреки това, оставащите структурни реформи, необходими да заменят мерките по овладяване на разходите, срокът на които изтича в края на 2008 г., все още се нуждаят от цялостно уточняване и осъществяване. Освен това, през годините след програмата, съществува риск от разхлабване на бюджетната дисциплина, както показва предишният опит. И още, ако планът за преструктуриране на компаниите за обществен транспорт не принесе очакваните резултати, натрупаните от тях загуби биха могли временно да увеличат дефицита.

(7)

Предвид оценката на този риск, бюджетната стратегия на програмата изглежда съвместима с препоръчаната от Съвета корекция на прекомерния дефицит до 2009 г., в случай че мерките бъдат приложени изцяло. Това по-специално се отнася до пълното осъществяване на мерките за консолидация, заложени с бюджета за 2007 г., както и в новата програма, а и по-нататъшното уточняване и навременно приемане на заявените допълнителни мерки в рамките на структурната реформа. През 2010 г., след планираната корекция на прекомерния дефицит, трябва да се направи решителна крачка към постигане на средносрочната бюджетна цел на програмата. Това би било и първата стъпка към осигуряване на достатъчен резерв срещу нежелателното надвишаване прага на дефицита от 3 % от БВП при нормални макроикономически колебания, какъвто все още няма.

(8)

Брутният държавен дълг се изчислява на 67,5 % от БВП през 2006 г., което надхвърля референтната стойност от Договора от 60 % от БВП. През 2008 г. програмата предвижда коефициентът на задлъжнялост да нарасне до 71,25 %. След 2008 г. се очаква ново понижаване и връщане към 67,5 % през 2010 г. Развитието на коефициента на задлъжнялост не изглежда така благоприятно, както е предвидено в програмата, което се дължи на гореспоменатите рискове за бюджетните цели. Предвид тази оценка на риска, коефициентът на задлъжнялост може да не намалява в достатъчна степен, за да се доближи до референтната стойност до края на периода на програмата.

(9)

Дългосрочното въздействие на застаряването върху бюджета в Унгария е значително по-високо от средното в ЕС, което очевидно е резултат от рязкото и продължително по време увеличаване на пенсионните разходи като дял от БВП. Докато се предприемат първи важни стъпки, все пак цялостното осъществяване на по-нататъшни мерки на реформата, насочени към ограничаване на значителното нарастване на свързаните със застаряването разходи, така, както това е планирано в програмата, ще допринесе за намаляване на рисковете за устойчивостта на публичните финанси. Най-важното е, че слабото изходно състояние на бюджета, което се е влошило значително в сравнение с 2005 г., съставлява риск за устойчивостта на публичните финанси, дори без да се отчита дългосрочното влияние върху бюджета на застаряването на населението. Освен това, настоящото равнище на брутния дълг е над референтната стойност от Договора. Предстоящото планирано консолидиране на бюджета би допринесло за намаляване на рисковете по отношение на устойчивостта на публичните финанси. Като цяло, съществува висок риск за устойчивостта на публичните финанси в Унгария.

(10)

Програмата за сближаване съдържа качествена оценка за цялостното въздействие на актуализираната национална програма за реформи на Унгария от октомври 2006 г. в рамките на цялостната средносрочна стратегия. Освен това, тя предоставя известна информация за преките бюджетни разходи или икономии от основните реформи, предвидени в националната програма за реформи, но при прогнозирането на бюджета не отчита изрично последиците за публичните финанси на всички очертани в националната програма за реформи действия. Мерките в областта на публичните финанси, предвидени в програмата за сближаване, изглежда съответстват на предвидените в националната програма за реформи. Това особено важи за плановете за структурна реформа и наскоро приетите мерки, предвидени в програмата за сближаване, които изцяло отговарят на плана за реформи, представен в националната програма за реформи, и по-специално стъпките, предприети за реформи в публичната администрация, здравеопазването, пенсионната, образователната и други субсидирани системи.

(11)

Бюджетната стратегия в програмата като цяло съответства на общите насоки на икономическата политика, включени в интегрираните насоки за периода 2005-2008 г.

(12)

Относно изискванията за данни, посочени в етичния кодекс на програмите за стабилност и сближаване, програмата предоставя всички задължителни и повечето незадължителни данни (4).

(i)

Строго да изпълни бюджета за 2007 г. и да предприеме адекватни действия за коригиране на прекомерния дефицит до 2009 г., ако се наложи и чрез допълнителни мерки; да постигне, включително и като използва всякакви допълнителни приходи за намаляване на дефицита, стабилно понижаване на съотношението брутен дълг–БВП, за предпочитане преди 2009 г.;

(ii)

Да подобри контрола върху бюджета чрез усъвършенстване на фискалните правила и укрепване на институционалната рамка на публичните финанси въз основа на първите стъпки, предприети с бюджета за 2007 г.;

(iii)

Постоянно да ограничава разходите чрез приемане и бързо осъществяване на заявената модернизация в публичната администрация и здравеопазването, както и да извърши планираната реформа в образователната система;

(iv)

Предвид нивото на задлъжнялост и увеличението на разходите, свързани със застаряването на населението, да подобри дългосрочната устойчивост на публичните финанси, като осъществи адекватен напредък за постигането на средносрочната бюджетна цел и проведе допълнителните заявени мерки в пенсионната реформа.

28.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/28

Commission of the European Communities,

Competition DG

Merger Registry

Rue Joseph II/Jozef II-straat 70

B-1000 Brussels

28.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/29

28.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/33

—

на страницата, посветена на конкуренцията, на уебсайта Europa (http://ec.europa.eu/comm/competition/mergers/cases/). Този сайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително индекси за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex под номер 32007M4441. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право (http://eur-lex.europa.eu).

28.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/33

—

на страницата, посветена на конкуренцията, на уебсайта Europa (http://ec.europa.eu/comm/competition/mergers/cases/). Този сайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително индекси за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex под номер 32007M4544. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право (http://eur-lex.europa.eu).

28.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/34

—

на страницата, посветена на конкуренцията, на уебсайта Europa (http://ec.europa.eu/comm/competition/mergers/cases/). Този сайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително индекси за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex под номер 32007M4560. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право (http://eur-lex.europa.eu).

28.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/35

(1)

Съветът на Европейския съюз отдава основополагащо значение на установяването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, което e основна грижа на гражданите на държавите, обединени в Съюза.

(2)

Европейският съюз си е поставил целта да осигури на гражданите в това пространство на свобода, сигурност и правосъдие висока степен на сигурност посредством разработването на общи процедури между държавите-членки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправните въпроси.

(3)

Заключенията на заседанието на Европейския съвет в Тампере през октомври 1999 г. потвърдиха необходимостта от подобряване обмена на информация между компетентните органи на държавите-членки с оглед разкриване и разследване на нарушения.

(4)

В Програмата от Хага за укрепване на свободата, сигурността и правосъдието в Европейския съюз от ноември 2004 г., Европейският съвет изтъкна своето убеждение, че за тази цел е необходимо да се приложи новаторски подход към трансграничния обмен на информация относно правоприлагането.

(5)

В тази връзка Европейският съвет заяви, че обменът на подобна информация следва да отговаря на условията, приложими към принципа на наличността. Това означава, че когато за изпълнение на служебните си задължения служител от правоприлагащ орган в една държава-членка на Съюза се нуждае от информация, той може да я получи от друга държава-членка, и че правоприлагащите органи в държавата-членка, която притежава дадената информация, я предоставят за заявеното ѝ предназначение, съобразявайки се с нуждите на органите на следствието в тази държава към дадения момент.

(6)

Европейският съвет определи 1 януари 2008 г. за краен срок за постигане на тази цел, залегнала в Програмата от Хага.

(7)

Рамково решение 2006/960/ПВР от 18 декември 2006 г. относно опростяване обмена на информация и разузнавателни данни между правоприлагащите органи на държавите-членки на Европейския съюз (2) предписва правила, според които правоприлагащите органи на държавите-членки могат бързо и ефективно да обменят налична информация и разузнавателни данни с цел провеждане на разследвания на престъпления или на криминални разузнавателни операции.

(8)

В Програмата от Хага за укрепване на свободата, сигурността и правосъдието същевременно се изтъква, че следва да се използва целият потенциал на новите технологии, както и да има взаимен достъп до националните бази данни. Програмата от Хага също предвижда, че създаването на нови, централизирани европейски бази данни следва да се основава единствено на проучвания, доказали полезността им.

(9)

За да бъде постигнато ефективно международно сътрудничество, особено важно е да се обезпечи бърз и ефективен обмен на прецизна информация. Целта е да се въведат процедури, обезпечаващи бързи, ефективни и евтини способи за обмен на данни. За целите на съвместното използване на данни тези процедури се подлагат на отчетност и включват подходящи гаранции по отношение на точността и сигурността на данните по време на прехвърлянето и съхранението им, като се предвиждат и процедури за записване на обменените данни и ограничения върху използването на обменената информация.

(10)

Тези изисквания са удовлетворени от Договора от Прюм от 27 май 2005 г. между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия и Република Австрия относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма, трансграничната престъпност и нелегалната миграция. С оглед изпълнение на съществените изисквания на Програмата от Хага за всички държави-членки и постигане в срок на набелязаните в нея цели, основните положения от Договора от Прюм трябва да добият задължителен характер за всички държави-членки. Следователно, настоящото решение на Съвета се базира на основните разпоредби, залегнали в Договора от Прюм.

(11)

Следователно, настоящото решение съдържа разпоредби, предназначени да подобрят обмена на информация, по силата на които държавите-членки си предоставят взаимно права на достъп до своите автоматизирани файлове с ДНК анализи, до автоматизираните си дактилоскопични системи за идентификация и до данните за регистрация на превозни средства. Когато става въпрос за данни от националните файлове с ДНК анализи и автоматизирани дактилоскопични системи за идентификация, следва да е налице система, функционираща на принципа „има/няма информация“, която дава възможност на търсещата държава-членка да изиска конкретни лични данни от държавата-членка, администрираща файла, и, когато е необходимо, да изиска допълнителна информация чрез процедури за взаимопомощ.

(12)

Това ще ускори значително съществуващите процедури, защото ще даде възможност на държавите-членки да установят дали някоя от останалите държави-членки разполага с нужната ѝ информация и ако да, то коя от тях.

(13)

Сравняването на трансграничните данни следва да разкрие ново измерение в борбата с престъпността. Информацията, получена чрез сравняване на данните, следва да предложи на държавите-членки нови подходи към следствието и по този начин да се превърне във важен фактор, подпомагащ дейността на техните правоприлагащи органи.

(14)

Правилата следва да се базират на работа на националните бази данни на държавите-членки в мрежа и следователно представляват прост и ефективен подход към борбата с трансграничната престъпност.

(15)

При съблюдаване на определени условия, държавите-членки следва да могат да предоставят лични и нелични данни с оглед подобряване обмена на информация във връзка с големи събития, които имат трансгранично измерение.

(16)

С оглед на по-нататъшното подобряване на международното сътрудничество, по-специално в борбата с трансграничната престъпност, освен че усъвършенства обмена на информация, настоящето решение позволява, наред с всичко останало, по-тясно сътрудничество между полицейските власти, например чрез съвместни операции за сигурност (например съвместни патрули) и трансгранична намеса в случай на непосредствена заплаха за живота или физическата цялост.

(17)

По-тясното полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправните въпроси трябва да бъде съчетано със зачитане на основните права, по-специално правото на личен живот и на защита на личните данни. Това следва да се гарантира в настоящото решение чрез изчерпателните специални мерки за защита на данните, които следва да са съобразени със специфичното естество на обмена на данни, който то урежда. Конкретните разпоредби за защита на данни, съдържащи се в решението, следва да отдават особено внимание на спецификата на трансграничния онлайн достъп до бази данни. Тъй като при режима на онлайн достъп държавата-членка, която администрира файла, няма възможност да прави предварителни проверки, настоящото решение следва да съдържа редица мерки, гарантиращи извършването на последващ мониторинг.

(18)

Отчитайки значимостта на настоящото решение за защитата на правата на личността и отчитайки, че предоставянето на лични данни на друга държава-членка изисква достатъчен стандарт на защита на данните от страна на получаващата държава-членка, държавите-членки следва да осигуряват ефективното изпълнение на всички съдържащи се в настоящото решение правила за защита на данните.

(19)

Тъй като целите на настоящото решение, по-специално подобряването на информационния обмен в Европейския съюз, не могат да бъдат осъществени в достатъчна степен от отделните държави-членки поради трансграничното естество на борбата с престъпността и на въпросите на сигурността, и тъй като на държавите-членки им се налага да разчитат една на друга в тези области, и следователно могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Европейския съюз, Съветът може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, постановен в член 5 от Договора за ЕО, на който се позовава член 2 от Договора за ЕС. Съгласно принципа за пропорционалност, предвиден в член 5 от Договора за ЕО, настоящото решение не предвижда повече от необходимото за постигане на тези цели.

(20)

Настоящото решение зачита основните права и спазва принципите, залегнали по-специално в Хартата на Европейския съюз за основните права.

а)

Разпоредби относно условията и процедурата за автоматичен трансфер на ДНК профили, дактилоскопични данни и определени данни, свързани с националната регистрация на превозните средства (Глава 2);

б)

Разпоредби относно условията за предоставяне на данни, свързани с големи събития, които имат трансгранично измерение (Глава 3);

в)

Разпоредби относно условията за предоставяне на информация с цел предотвратяване на терористични престъпления (Глава 4);

г)

Разпоредби относно условията и процедурата за засилване на сътрудничеството между представителите на граничната полиция чрез прилагане на различни мерки (Глава 5).

а)

търсещата държава-членка посочи причината, поради която изисква това;

б)

търсещата държава-членка предостави заповед за разследване или декларация, издадена от компетентния орган, както е предвидено в законодателството на тази държава-членка, посочваща, че изискванията за събиране и изследване на клетъчен материал биха били изпълнени, ако съответното лице се намираше на територията на търсещата държава-членка; и

в)

съгласно законодателството на държавата-членка, от която се търси информация, са изпълнени изискванията за събиране и изследване на клетъчен материал и за предоставяне на получения ДНК профил.

а)

данни, свързани с притежатели или с оператори; и

б)

данни, свързани с превозни средства.

а)

се уведомяват възможно най-бързо за подобни ситуации с трансгранично въздействие и като обменят имаща отношение към случая информация;

б)

предприемат и координират необходимите полицейски мерки за поддържане на обществения ред в рамките на територията си при ситуации с трансгранично въздействие;

в)

доколкото е възможно, като изпращат служители, специалисти и консултанти, както и като доставят оборудване, по искане на държавата-членка, на чиято територия е възникнала ситуацията.

а)

„обработване на лични данни “означава всякаква операция или набор от операции, извършвани с или без автоматични средства по отношение на личните данни, като събиране, записване, организиране, съхранение, адаптиране или промяна, сортиране, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предоставяне, разпространяване или друга форма на предоставяне, равняване, комбиниране, блокиране, изтриване или унищожаване на данни. Обработка по смисъла на настоящото решение включва и уведомяване дали има или няма попадение;

б)

„автоматизирана процедура за търсене “означава пряк достъп до автоматизираните файлове на друг орган, при който отговорът на процедурата по търсенето е напълно автоматизиран;

в)

„обозначаване “означава маркирането на съхранените лични данни, без да се цели ограничаване на тяхната обработка в бъдеще;

г)

„блокиране “означава маркирането на съхранените лични данни с цел ограничаване на тяхната обработка в бъдеще.

а)

се установи дали има съвпадение между сравняваните ДНК профили или дактилоскопични данни;

б)

се изготви и подаде полицейско или съдебно искане за правна помощ в съответствие с националното законодателство, когато тези данни съвпадат;

в)

се направи запис по смисъла на член 31.

а)

ако не са или вече не са необходими за целта, за която са предоставени; ако са били предоставени лични данни, които не са били поискани, получаващият орган незабавно проверява дали те са необходими за целите, за които са били предоставени;

б)

след изтичане на максималния срок да съхранение на данни, посочен в националното законодателство на предоставящата ги държава-членка, ако предоставящият орган е информирал получаващия орган за тези максимални срокове към момента на предоставяне на данните.

а)

се предприемат модерни технически мерки, за да се осигури защитата и сигурността на данните, по-специално тяхната поверителност и неприкосновеност;

б)

се използват признати от компетентните органи процедури за криптиране и упълномощаване, когато се използват общодостъпни мрежи; както и

в)

допустимостта на търсене в съответствие с член 30, параграфи 2, 4 и 5, може да бъде проверена.

а)

основанието за предоставяне;

б)

предоставените данни;

в)

датата на предоставяне; както и

г)

наименованието или референтният номер на получаващия орган и на органа, администриращ файла.

а)

Само специално упълномощени служители на националните точки за контакт могат да извършват автоматизирани търсения или сравнявания. Списъкът на служителите, упълномощени да извършват автоматизирани търсения или сравнявания, се предоставя при поискване на контролните органи, посочени в параграф 5, и на другите държави-членки;

б)

Всяка държава-членка гарантира, че всяко предоставяне и получаване на лични данни от органа, администриращ файла, и от получаващия орган се записва, включително нотификация относно това дали има или няма попадение. Записът включва следната информация:

а)

мониторинг по отношение защитата на данните;

б)

гарантиране сигурността на данните.

28.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/46

28.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/47

28.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/49