ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/2

Разпределение на съдиите по състави

(2007/C 69/03)

На събранието си от 16 януари 2007 г. Съдът реши да разпредели г-н Арабаджиев в трети и седми състав.

Следователно, трети и седми състав включват следните членове:

Трети състав

г-н Rosas, председател на състава,

г-н Klučka, г-н Cunha Rodrigues, г-н Lõhmus, г-н Ó Caoimh, г-жа Lindh и г-н Арабаджиев, съдии

Седми състав

г-н Klučka, председател на състава,

г-н Cunha Rodrigues, г-н Lõhmus, г-н Ó Caoimh, г-жа Lindh и г-н Арабаджиев, съдии

На посоченото събрание Съдът реши да разпредели г-жа Toader във втори и шести състав.

Следователно, втори и шести състав включват следните членове:

Втори състав

г-н Timmermans, председател на състава,

г-н Kūris, г-н Schiemann, г-н Makarczyk, г-н Bay Larsen, г-н Bonichot и г-жа Toader, съдии

Шести състав

г-н Kūris, председател на състава,

г-н Schiemann, г-н Makarczyk, г-н Bay Larsen, г-н Bonichot и г-жа Toader, съдии

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/2

Списък, изготвен с оглед определяне на формациите на големия състав и на втори, трети, шести и седми състав

(2007/C 69/04)

На събранието си от 16 януари 2007 г. Съдът изготви списъка, посочен в член 11б, параграф 2 от Процедурния правилник, с който се определя, че големият състав включва следните членове:

г-н Schintgen

г-жа Toader

г-н Tizzano

г-н Арабаджиев

г-н Cunha Rodrigues

г-н von Danwitz

г-жа Silva de Lapuerta

г-н Bonichot

г-н Schiemann

г-жа Lindh

г-н Makarczyk

г-н Bay Larsen

г-н Kūris

г-н Ó Caoimh

г-н Juhász

г-н Levits

г-н Arestis

г-н Lõhmus

г-н Borg Barthet

г-н Klučka

г-н Ilešič

г-н Malenovský

На събранието си от 16 януари 2007 г. Съдът изготви списъците, посочени в член 11в, параграф 2, алинея първа от Процедурния правилник, с които се определя, че II и III състав включват следните членове:

Втори състав

г-н Schiemann

г-жа Toader

г-н Makarczyk

г-н Bonichot

г-н Kūris

г-н Bay Larsen

Трети състав

г-н Cunha Rodrigues

г-н Арабаджиев

г-н Klučka

г-жа Lindh

г-н Lõhmus

г-н O'Caoimh

На събранието си от 16 януари 2007 г. Съдът изготви списъците, посочени в член 11в, параграф 2, алинея втора от Процедурния правилник, с които се определя, че VI и VII състав включват следните членове:

Шести състав

г-н Schiemann

г-н Makarczyk

г-н Bay Larsen

г-н Bonichot

г-жа Toader

Седми състав

г-н Cunha Rodrigues

г-н Lõhmus

г-н O'Caoimh

г-жа Lindh

г-н Арабаджиев

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/3

Жалба, подадена на 28 декември 2006 г. от Moser Baer India Ltd срещу Решение на Първоинстанционния съд (четвърти състав), постановено на 4 октомври 2006 г. по дело T-300/03, Moser Baer India Ltd/Съвет на Европейските общности

(Дело C-535/06 P)

(2007/C 69/06)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Moser Baer India Ltd (представители: K. Adamantopoulos, Δικηγόρος, R. MacLean и J. Branton, Solicitors)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Комисия на Европейските общности, Committee of European CD-R and DVD+/-R Manufacturers (CECMA)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда

—	да отмени решението на Първоинстанционния съд от 4 октомври 2006 г. по дело Т-300/03, Moser Baer India Limited срещу Съвета на Европейския съюз,

—	да уважи иска, предявен в производството пред Първоинстанционния съд по дело Т-300/03, Moser Baer India Limited срещу Съвета на Европейския съюз, а именно да отмени Регламент (ЕО) № 960/2003 (1) на Съвета по отношение на жалбоподателя,

—	да осъди Съвета да заплати разноските както по настоящото производство, така и по дело Т-300/03, Moser Baer India Limited срещу Съвета на Европейския съюз.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата си срещу решението на Първоинстанционния съд.

Първото основание на жалбата е свързано с нарушение от страна на Първоинстанционния съд на принципите на съгласуваност и надлежно разследване при определянето на размера на изравнителното мито върху вноса на записваеми компактдискове в Европейската общност съгласно оспорвания регламент. Във връзка с това основание жалбоподателят изтъква, че Първоинстанционният съд не е спазил горепосочените принципи, като е постановил, че общностните институции са действали законосъобразно, включвайки всички активи на жалбоподателя в категорията на активите, ползващи се от изравнителна субсидия. По този начин Първоинстанционният съд е нарушил споменатите по-горе принципи на общностното право.

Второто основание на жалбата включва два аспекта, а именно, че: (i) Първоинстанционният съд е преценил неправилно противоречивите доказателства, представени по делото и съдържащи се в оспорвания регламент, относно ключов елемент за констатирането на вредата, а именно вносната цена на записваеми компактдискове от Индия през периода на разследване на вредата; и (ii) поддържането от Първоинстанционния съд на заключенията на оспорвания регламент относно запасите на индустрията на Общността е фактор в подкрепа на едно от заключенията на оспорвания регламент за наличие на вреда.

Според третото основание на жалбата, при преценката на съществуването на причинно-следствена връзка между индийския внос и твърдяната вреда за индустрията на Общността, Първоинстанционният съд не е отчел правилно разпоредбите на член 8, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 2026/97 на Съвета от 6 октомври 1997 година относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност, нито е взел предвид влиянието на фактори извън вноса на записваеми компактдискове от Индия.

(1) ОВ L 138, стр. 1.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/4

Искане за преюдициално заключение, представено от Cour de Cassation (Белгия) на 4 януари 2007 г. — Paul Abraham, Eugène Dehalleux и други/Région wallonne, Société de développement et de promotion de l'aéroport de Liège-Bierset SA, T.N.T. Express Worldwide (Euro Hub) SA, Société nationale des voies aériennes — Belgocontrol, Etat belge, Cargo Airlines Ltd

(Дело C-2/07)

(2007/C 69/07)

Език на производството: френски

Препращаща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Ищец: Paul Abraham, Eugène Dehalleux и други

Ответник: Région wallonne, Société de développement et de promotion de l'aéroport de Liège-Bierset SA, T.N.T. Express Worldwide (Euro Hub) SA, Société nationale des voies aériennes — Belgocontrol, Etat belge, Cargo Airlines Ltd

Преюдициални въпроси

Дали договор между държавен орган и частно предприятие, подписан с цел да бъде улеснено установяването на това предприятие на територията на летище, което разполага с писта с дължина над 2 100 метра, съдържащ точно описание на инфраструктурните работи по преустройството на пистата, които да бъдат извършени, без тя да се удължава, и по изграждането на контролна кула, която да даде възможност за полети на големи самолети 24 часа в денонощието и 365 дни в годината, и който предвижда както нощни, така и дневни полети след установяването на това предприятие, представлява проект по смисъла на Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (1) в редакцията, приложима преди измененията, внесени с Директива 97/11/ЕИО на Съвета от 3 март 1997 година (2)?

Строителните работи за внасяне на промени в инфраструктурата на съществуващо летище с оглед приспособяването му към проектирано увеличаване на броя на нощните и дневни полети без удължаване на пистата отговарят ли на понятието за проект, за който се налага проучване на въздействието по смисъла на членове 1, 2 и 4 от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година в редакцията, приложима преди измененията, внесени с Директива 97/11/ЕИО на Съвета от 3 март 1997 година?

Предвид липсата на изрична уредба в приложенията към Директива 85/337/ЕИО относно проектираното увеличаване на дейността на летищата, трябва ли държавата-членка, все пак, да отчита това увеличаване при разглеждане на възможните последици за околната среда от внесените в инфраструктурните обекти на летището промени с оглед да се подготви това разрастване на дейността?

(1) ОВ L 175, стр. 40.

(2) ОВ L 73, стр. 5.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/5

Иск, предявен на 11 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия

(Дело C-3/07)

(2007/C 69/08)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Condou-Durande, R. Troosters)

Ответник: Кралство Белгия

Искания

—

да се установи, че като не е приело необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2003/110/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно помощ в случаите на транзит за целите на извеждане от територията по въздух (1), или, във всеки случай, като не ги е съобщило на Комисията, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по тази директива;

—	да се осъди Кралство Белгия да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2003/110/ЕО е изтекъл на 5 декември 2005 г.

(1) ОВ L 321, 6.12.2003 г., стр. 26.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/5

Иск, предявен на 15 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република

(Дело C-7/07)

(2007/C 69/09)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: W. Wils)

Ответник: Френска република

Искания

—

Да се установи, че като не е приела всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби за съобразяване с Директива 2001/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 г. относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството (1), и във всеки случай като не е уведомила Комисията за приемането им, Френската република не е изпълнила задълженията, произтичащи от тази Директива;

—	да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и главни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2001/84/ЕО е изтекъл на 31 декември 2005 година.

(1) ОВ L 272, стр. 32.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/6

Иск, предявен на 15 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия

(Дело C-8/07)

(2007/C 69/10)

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: W. Wils)

Ответник: Кралство Белгия

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приело необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2001/84/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 година относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството, или във всеки случай като не е уведомило Комисията за тези разпоредби, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по тази директива,

—	да се осъди Кралство Белгия да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на директивата в националното право е изтекъл на 31 декември 2005 г.

(1) ОВ L 272, стр. 32.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/6

Иск, предявен на 16 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република

(Дело C-9/07)

(2007/C 69/11)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: J. Enegren, G. Rozet)

Ответник: Френска република

Искания

—

да се установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби с оглед на привеждане в съответствие с Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година за изменение на Директива 80/987/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (1) или при всички случаи, като не е уведомила Комисията за въпросните разпоредби, Френската република не е изпълнила задълженията си по член 2 от тази директива;

—	да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и главни доводи

Срокът за транспониране на директива 2002/74/ЕО е изтекъл на 8 октомври 2005 г.

(1) ОВ L 270, стр. 10.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/6

Иск, предявен на 16 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург

(Дело C-10/07)

(2007/C 69/12)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: J. Enegren, G. Rozet)

Ответник: Великото херцогство Люксембург

Искания

—

Да се установи, че като не е приело законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими за изпълнение на Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23 декември 2002 година за изменение на Директива 80/987/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (1) или, при всички случаи, като не е предоставило упоменатите разпоредби на Комисията, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по член 2 от тази директива,

—	да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски.

Правни основания и главни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2002/74/ЕО е изтекъл на 8 октомври 2005 г.

(1) ОВ L 270, стр. 10. Специално издание 2007 г., глава 05, том 06, стр. 149.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/7

Искане за преюдициално заключение, представено от Bundesverwaltungsgericht на 22 януари 2007 г. — 01081 Telecom AG/Федерална република Германия

(Дело C-15/07)

(2007/C 69/13)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Ищец: 01081 Telecom AG

Ответник: Федерална република Германия

Преюдициален въпрос

Съответства ли на член 27, изречение първо на Директива 2002/21/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) и на член 7 от Директива 2002/19/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) временното запазване на съществуваща отпреди законова разпоредба в националното законодателство, според която цените на връзката се определят съобразно разходите за ефективното предоставяне на услуги, въпреки че това не се изисква от Общностното право?

(1) ОВ L 108, стр. 33.

(2) ОВ L 108, стр. 7.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/7

Искане за преюдициално заключение, представено от Cour de cassation (Франция) на 23 януари 2007 г. — Paul Chevassus-Marche/Groupe Danone SA, Kro beer brands SA (BKSA), Eaux minérales d'Evian SA (SAEME)

(Дело C-19/07)

(2007/C 69/14)

Език на производството: френски

Препращаща юрисдикция

Cour de cassation (Франция)

Страни в главното производство

Ищец: Paul Chevassus-Marche

Ответник: Groupe Danone SA, Kro beer brands SA (BKSA), Eaux minérales d'Evian SA (SAEME)

Преюдициален въпрос

Трябва ли да се тълкува член 7, параграф 2 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите-членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители (1) в смисъл че, търговски представител, натоварен с определена географска област, има право на комисиона в хипотезата, когато търговска сделка е била сключена между трета страна и потребител, принадлежащ към тази област, без упълномощителят да е участвал пряко или непряко в сделката?

(1) ОВ L 382, стр. 17.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/7

Искане за преюдициално заключение, направено от Wojewódzki Sad Administracyjny we Wrocławiu на 25 януари 2007 г. — Alicja Sosnowska/Dyrektor Izby Skarbovej we Wrocławiu Ośrodek Zamiejscowy w Wałbrzychu

(Дело C-25/07)

(2007/C 69/15)

Език на производството: полски

Препращаща юрисдикция

Wojewódzki Sąd Administracyjny we Wrocławiu

Страни в главното производство

Ищец: Alicja Sosnowska.

Ответник: Dyrektor Izby Skarbovej we Wrocławiu Ośrodek Zamiejscowy w Wałbrzychu

Преюдициални въпроси

Дава ли член 5, параграф 3 от Договора за създаване на Европейската общност, във връзка с член 2 от Първа директива 67/227/ЕО на Съвета от 11 април 1967 година за хармонизиране на законодателството на държавите-членки относно данъка върху оборота (1) и с член 18, параграф 4 от Шеста директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (77/388/ЕИО) (2) право на държава-членка да приеме във вътрешноправната си уредба на данъка върху стоки и услуги разпоредбите, съдържащи се в член 97, параграф 5 и 7 от Закона от 11 март 2004 г. за данъка върху стоки и услуги?

2)	Принадлежат ли съдържащите се в член 97, параграф 5 и 7 от Закона от 11 март 2004 г. за данъка върху стоки и услуги разпоредби към специалните мерки за предотвратяване на някои форми на отклонение от или избягване на данъка по член 27, параграф 1 от Шеста директива?

(1) ОВ 71, стр. 1301/67.

(2) ОВ L 145, стр. 1.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/8

Иск, предявен на 29 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Унгария

(Дело C-30/07)

(2007/C 69/16)

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Condou-Durande и Simon B. D.)

Ответник: Република Унгария

Искания

—

Съдът на Европейските общности да обяви, че Република Унгария не е изпълнила задълженията, произтичащи от Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (1), тъй като не е приела законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с тази Директива, или не е уведомила Комисията за приемането им.

—	да се осъди Република Унгария да заплати съдебните разноски.

Правни основания и главни доводи

Срокът за привеждане на вътрешното право в съответствие с Директивата е изтекъл на 23 януари 2006 г.

(1) ОВ L 16, стр. 44.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/8

Иск, предявен на 30 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург

(Дело C-34/07)

(2007/C 69/17)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: M. Condou-Durande)

Ответник: Великото херцогство Люксембург

Искания

—

да се установи, че като не е приело необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (1) и, във всеки случай, като не ги е съобщило на Комисията, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията, които произтичат за него от директивата;

—	да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2003/109/ЕО е изтекъл на 23 януари 2006 г.

(1) ОВ L 16, 2004 г., стр. 44.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/8

Иск, предявен на 1 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република

(Дело C-37/07)

(2007/C 69/18)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: M. Condou-Durande)

Ответник: Френска република

Искания

—

да се установи, че като не е приела законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (1), и като във всеки случай не е уведомила Комисията за приемането им, Френската република не е изпълнила задълженията, произтичащи от тази директива;

—	да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2003/109/ЕО е изтекъл на 23 януари 2006 г.

(1) ОВ L 16, 2004 г., стр. 44.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/9

Иск, предявен на 1 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Португалска република

(Дело C-41/07)

(2007/C 69/19)

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: A. Caeiros и B. Stromsky)

Ответник: Португалска република

Искания

—

да се установи, на първо място, че като не е приела всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2005/28/ЕО (1) на Комисията от 8 април 2005 г. относно определяне на принципи и подробни насоки за добра клинична практика по отношение на лекарствените продукти за хуманна употреба, предназначени за изследване, както и изискванията относно издаването на разрешително за производството или вноса на такива продукти, Португалската република не е изпълнила задълженията си по силата на член 31 от посочената директива,

—	да се установи при условията на евентуалност, че във всички случаи, като не е уведомила Комисията за посочените разпоредби, Португалската република не е изпълнила задълженията, които произтичат от посочената директива,

—	да се осъди Португалската република да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 29 януари 2006 г.

(1) ОВ L 91, стр. 13.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/9

Искане за преюдициално заключение, направено от Tribunal de Pequena Instância Criminal do Porto (Португалия) на 2 февруари 2007 г. — Liga Portuguesa de Futebol Profissional (CA/LPFP) и Baw International Ltd/Departamento de Jogos da Santa Casa da Misericordia de Lisboa

(Дело C-42/07)

(2007/C 69/20)

Език на производството: португалски

Препращаща юрисдикция

Tribunal de Pequena Instância Criminal do Porto

Страни в главното производство

Ищци: Liga Portuguesa de Futebol Profissional (CA/LPFP) и Baw International Ltd

Ответник: Departamento de Jogos da Santa Casa da Misericordia de Lisboa

Преюдициални въпроси

Представлява ли пречка за свободното предоставяне на услуги предоставеният на Santa Casa [da Misericórdia de Lisboa] изключителен режим, доколкото той се прилага по отношение на Baw [International Limited], т.е. на един доставчик на услуги, установен в друга държава-член, в която предоставя правомерно подобни услуги, без да има място на стопанска дейност в Португалия, поради нарушаване на принципите на свободно предоставяне на услуги, на свобода на установяване и на свобода на плащанията, утвърдени съответно в членове 49, 43 и 56 на Договора ЕО?

Противопоставят ли се правото на Общността и по-специално посочените принципи на национален правен режим като този — предмет на спора по главното производство, който от една страна, предоставя изключителен режим в полза на един-единствен икономически субект по отношение на провеждането на лотарии и залагания, и, от друга страна, разпростира действието на този изключителен режим върху „цялата национална територия, включително (…) и Интернет“?

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/9

Искане за преюдициално заключение, представено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 2 февруари 2007 г. — D.M.M.A. Arens-Sikken/Staatssecretaris van Financiën

(Дело C-43/07)

(2007/C 69/21)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Ищец: D.M.M.A. Arens-Sikken

Ответник: Staatssecretaris van Financiën

Преюдициални въпроси

Трябва ли членове 73б и 73г от Договора за EО (настоящи членове 56 EО и 58 EО) да се тълкуват като забрана за държавите-членки да облагат с данък настъпило чрез наследствено правоприемство придобиване на разположен на територията на дадена държава-членка недвижим имот, който към момента на смъртта принадлежи към наследствената маса на пребиваващо в друга държава-членка лице, според стойността на недвижимия имот, без да се взимат предвид Overbedelingsschulden [задължения на преживелия съпруг–наследник да прехвърли приспадащите се части от наследството на децата от брака], които произтичат вследствие на извършена от родителите в завещателно разпореждане подялба на наследството?

При положителен отговор на предходния въпрос, и освен това, ако трябва да се определи чрез сравнение, дали, и при утвърдителен отговор, до каква степен, трябва да бъдат взети предвид Overbedelingsschulden, кой от посочените в 3.6.6 два начина на сравнение или друг подобен, трябва да бъда приложен в сходен на конкретния случай, за да се определи, дали дължимият данък наследство би бил по-нисък от данъка за прехвърляне, ако към момента на смъртта си наследодателят е имал местожителство в Нидерландия?

При преценката, дали съгласно Договора за ЕО съществува евентуално задължение на държавата-членка по местонахождение на недвижимия имот да допусне пълното или частично приспадане на Overbedelingsschulden, има ли значение фактът, че приспадането води до по-малък размер на прихващането с цел избягване на двойното данъчно облагане в държавата-членка, която поради местожителството на наследодателя счита себе си за оправомощена да наложи данък във връзка с наследяването?

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/10

Иск, предявен на 2 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

(Дело C-44/07)

(2007/C 69/22)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: U. Wölker)

Ответник: Федерална република Германия

Искания

—

Федерална република Германия е нарушила задълженията си, произтичащи от Директива 2003/4/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета, като не е приела всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби за транспонирането на тази директива, съответно не е уведомила Комисията за тези разпоредби,

—	да се осъди Федерална република Германия да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 14 февруари 2005 година.

(1) ОВ L 41, стр. 26.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/10

Иск, предявен на 5 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

(Дело C-50/07)

(2007/C 69/23)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Stromsky и S. Pardo Quintillan)

Ответник: Кралство Испания

Искания

—

да се установи, че като не е приело необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за изпълнение на Директива 2004/24/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за изменение на Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, по отношение на традиционните растителни лекарствени продукти или, във всеки случай, като не е уведомило Комисията за приемането им, Кралство Испания не е изпълнило задълженията, произтичащи по силата на член 2 от тази Директива,

—	да се осъди Кралство Испания да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Срокът, определен за съобразяване на вътрешното право с Директива 2004/24/ЕО, е изтекъл на 30 октомври 2005 г.

(1) ОВ L 136, стр. 85.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/11

Иск, предявен на 5 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург

(Дело C-51/07)

(2007/C 69/24)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: г-н Condou-Durande)

Ответник: Великото херцогство Люксембург

Искания

—

да се установи, че като не е приело необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2003/110/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно помощ в случаите на транзит за целите на извеждане от територията по въздух (1) и, при всички случаи, като не ги е съобщило на Комисията, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си, произтичащи от тази директива;

—	да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2003/110/ЕО е изтекъл на 5 декември 2005 г.

(1) ОВ L 321, 6.12.2003 г., стр. 26.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/11

Иск, предявен на 6 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция

(Дело C-53/07)

(2007/C 69/25)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Πατακιά и C. Zadra)

Ответник: Република Гърция

Искания на ищеца

—

да се установи, че Република Гърция не е изпълнила задълженията, произтичащи от Директива 2004/104/ЕО (1) на Комисията от 14 октомври 2004 г. за адаптиране към техническия прогрес на Директива 72/245/ЕИО на Съвета относно радиосмущенията (електромагнитна съвместимост) на превозни средства и за изменение на Директива 70/156/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета, като не е приела законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с тази директива, и във всеки случай като не е уведомила Комисията за тези разпоредби.

—	да се осъди Република Гърция да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Срокът за привеждане на националното право в съответствие с Директива 2004/104/ЕО е изтекъл на 31 декември 2005 г.

(1) ОВ L 337, 13.11.2004 г., стр. 13.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/11

Иск, предявен на 7 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

(Дело C-58/07)

(2007/C 69/26)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Condou Durande и A. Alcover San Pedro)

Ответник: Кралство Испания

Искания

—

да се установи, че като не е приело необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2003/110/ЕО (1) на Съвета от 25 ноември 2003 г. за помощ в случаите на транзит за целите на извеждане извън територията по въздух, и във всеки случай, като не е уведомило Комисията за приемането им, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си, произтичащи от тази Директива.

—	да се осъди Кралство Испания да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Срокът, определен за привеждане на вътрешното право в съответствие с Директива 2003/110/ЕО, е изтекъл на 5 декември 2005 г.

(1) ОВ L 321, стр. 26.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/12

Иск, предявен на 7 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

(Дело C-59/07)

(2007/C 69/27)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Condou-Durande и A. Alcover San Pedro)

Ответник: Кралство Испания

Искания

—

да се установи, че като не е приело необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за съобразяване с Директива 2003/109/ЕО (1) на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни и, във всички случаи, като не е уведомило Комисията за тях, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по посочената директива.

—	да се осъди Кралство Испания да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Срокът, определен за привеждане на вътрешното право в съответствие с Директива 2003/109/ЕО, е изтекъл на 23 януари 2006 г.

(1) ОВ 2004 L 16, стр. 44.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/12

Иск, предявен на 7 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности срещу Чешката република

(Дело C-60/07)

(2007/C 69/28)

Език на производството: чешки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Šmerdová и L. Pignataro)

Ответник: Чешка република

Искания

—

да се постанови, че като не е приела законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобрази с Директива 2004/33/ЕО (1) на Комисията от 22 март 2004 година за прилагане на Директива 2002/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои технически изисквания за кръвта и кръвните съставки, или във всички случаи, като не е уведомила Комисията за тези разпоредби, Чешката република не е изпълнила задълженията си по член 9, параграф 1 от тази директива.

—	да се осъди Чешката република да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Крайният срок за транспониране на директивата е изтекъл на 8 февруари 2005 г.

(1) ОВ L 91, стр. 25. Чешко специално издание, глава 15, том 08, стр. 272.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/12

Иск, предявен на 8 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

(Дело C-62/07)

(2007/C 69/29)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Stromsky и D. Recchia)

Ответник: Италианска република

Искания

—

да се установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2005/28/ЕО (1) на Комисията от 8 април 2005 г. относно определяне на принципи и подробни насоки за добра клинична практика по отношение на лекарствените продукти за хуманна употреба, предназначени за изследване, както и изискванията относно издаването на разрешително за производството или вноса на такива продукти, Италианската република не е изпълнила задълженията, произтичащи от член 31, параграф 1 от тази директива,

—	да се осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и главни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2005/28/ЕО е изтекъл на 29 януари 2006 г.

(1) ОВ L 91, стр. 13.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/13

Иск, предявен на 8 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Австрия

(Дело C-63/07)

(2007/C 69/30)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: V. Kreuschitz и I. Kaufmann-Bühler)

Ответник: Република Австрия

Искания на ищеца

—

да се установи, че Република Австрия е нарушила задълженията си по член 14, параграф 1 от Директива № 2002/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 година относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рисковете от физически агенти (вибрации) (шестнадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (1), като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на тази директива, съответно не е уведомила Комисията за подобни разпоредби,

—	да се осъди Република Австрия да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 6 юли 2005 г.

(1) ОВ L 177, стр. 13.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/13

Иск, предявен на 8 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Ирландия

(Дело C-64/07)

(2007/C 69/31)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: A. Alcover San Pedro и D. Lawunmi)

Ответник: Ирландия

Искания

—

да се установи, че като не е приела законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобрази с Директива 2004/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно намаляването на емисиите от летливи органични съединения, които се дължат на използването на органични разтворители в някои лакове и бои и в продукти за пребоядисване на превозните средства, и за изменение на Директива 1999/13/ЕО (1) или, при всички положения, като не е нотифицирала Комисията за такива разпоредби, Ирландия не е изпълнила задълженията си съгласно член 14 от тази директива.

—	да се осъди Ирландия да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 30 октомври 2005 г.

(1) OВ L 143, стp. 87.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/14

Иск, предявен на 8 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Ирландия

(Дело C-65/07)

(2007/C 69/32)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Stromsky и D. Lawunmi)

Ответник: Ирландия

Искания

—

да се установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2004/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за изменение на Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, по отношение на традиционните растителни лекарствени продукти (1), или, във всеки случай, не е съобщила на Комисията за приетите разпоредби, Ирландия не е изпълнила задълженията си съгласно член 2 на тази директива.

—	да се осъди Ирландия да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Срокът, предвиден за транспониране на директивата, е изтекъл на 30 октомври 2005 г.

(1) ОВ L 136, стр. 85.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/14

Иск, предявен на 8 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности срещу Ирландия

(Дело C-66/07)

(2007/C 69/33)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Stromsky и D. Lawunmi)

Ответник: Ирландия

Искания

Ищецът моли Съда да:

—

постанови, че като не е приела законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с Директива 2004/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за изменение на Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (1), или във всички случаи, като не е уведомила Комисията за тези разпоредби, Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 3 от тази директива.

—	да осъди Ирландия да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Крайният срок за транспониране на директивата е изтекъл на 30 октомври 2005 г.

(1) ОВ L 136, стр. 34.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/14

Иск, предявен на 9 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

(Дело C-70/07)

(2007/C 69/34)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: V. Kreuschitz и I. Kaufmann-Bühler)

Ответник: Федерална република Германия

Искания

—

Федерална република Германия е нарушила задълженията си, произтичащи от член 14, параграф 1 на Директива № 2002/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 година относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рисковете от физически агенти (вибрации) (шестнадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (1), като не е въвела в сила законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими за транспониране на Директивата, съответно не е информирала Комисията за тези разпоредби.

—	да се осъди Федерална република Германия да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Срокът за транспониране на Директивата е изтекъл на 6 юли 2005 година.

(1) ОВ L 177, стр. 13.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/15

Иск, предявен на 12 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция

(Дело C-77/07)

(2007/C 69/35)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Zavvos и W. Wils)

Ответник: Република Гърция

Искания

—

да се установи, че като не е приела всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2001/84/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 г. относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството, и като във всеки случай не е съобщила тези разпоредби на Комисията, Република Гърция не е изпълнила задълженията, произтичащи от тази директива;

—	да се осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2001/84/ЕО в националното право е изтекъл на 31 декември 2005 г.

(1) ОВ L 272, 13.10.2001 г., стр. 32.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/15

Иск, предявен на 14 февруари 2007 — Комисия на Европейските общности/Република Гърция

(Дело C-80/07)

(2007/C 69/36)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Patakia и B. Stromsky)

Ответник: Република Гърция

Искания

—

да се установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за съобразяване с Директива 2005/28/ЕО (1) на Комисията от 8 април 2005 година относно определяне на принципи и подробни насоки за добра клинична практика по отношение на лекарствените продукти за хуманна употреба, предназначени за изследване, както и изискванията относно издаването на разрешително за производството или вноса на такива продукти, или, във всеки случай, като не е уведомила Комисията за приемането им, Република Гърция не е изпълнила задълженията си, произтичащи от тази Директива;

—	да се осъди Република Гърция да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2005/28/ЕО във вътрешното право е изтекъл на 29 януари 2006 г.

(1) ОВ L 91, 9.4.2005 г., стр. 13.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/16

Иск, предявен на 14 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция

(Дело C-81/07)

(2007/C 69/37)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Zaffos и K. Simonsson)

Ответник: Република Гърция

Искания

—

да се установи, че Република Гърция, като не е изработила, одобрила и приложила плановете за приемане и третиране на отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари, не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 5, параграф 1 и член 16, параграф 1 от Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 година относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари (1).

—	да се осъди Република Гърция да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2000/59/ЕО във вътрешното право е изтекъл на 28 декември 2000 г.

(1) ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 81.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/16

Иск, предявен на 14 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция

(Дело C-83/07)

(2007/C 69/38)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: Μ. Kostantinidis и J.-B. Laignelot)

Ответник:Република Гърция

Искания

—

да се установи, че Република Гърция, като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за съобразяване с Директива 2004/12/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки, и във всеки случай, като не е уведомила Комисията за приемането им, не е изпълнила задълженията си, произтичащи от тази директива.

—	да се осъди Република Гърция да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2004/12/ЕО във вътрешното право е изтекъл на 18 август 2005 г.

(1) ОВ L 47, 18.2.2004 г., стр. 26.

Първоинстанционен съд на Европейските общности

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/17

Решение на Първоинстанционния съд от 30 януари 2007 г. — France Télécom/Комисия

(Дело T-340/03) (1)

(„Конкуренция - Злоупотреба с господстващо положение - Пазар на услуги за високоскоростен достъп до интернет - Хищнически цени“)

(2007/C 69/39)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: France Télécom SA, по-рано известно като Wanadoo Interactive SA (Париж, Франция) (представители: O. Brouwer, H. Calvet, M. Pittie, J. Philippe и J. Janssens, адвокати)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: първоначално S. Rating и E. Gippini Fournier, впоследствие E. Gippini Fournier)

Предмет

Искане за отмяна на решението на Комисията от 16 юли 2003 г. по процедура за прилагане на член [82 ЕО] (дело COMP/38.233 — Wanadoo Interactive) или, евентуално, искане за отмяна или намаляване на наложената на ищеца глоба.

Диспозитив

1)	Искът се отхвърля.

2)	Осъжда се ищецът да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 289, 29.11.2003 г.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/17

Решение на Първоинстанционния съд от 31 януари 2007 г. — С/Комисия

(Дело T-166/04) (1)

(„Длъжностни лица - Изпълнение на решение на Първоинстанционния съд - Иск за отмяна - Липса на основание за постановяване на решение - Иск за обезщетение на вреди - Служебно нарушение - Загуба на възможност“)

(2007/C 69/40)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: С (Брюксел, Белгия) (представители: J. Sambon, P.-P. Van Gehuchten и P. Reyniers, aдвокати)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: C. Berardis-Kayser и L. Lozano Palacios)

Предмет

От една страна искане за отмяна на мълчаливия отказ относно искането на ищеца за изпълнение на решението на Първоинстанционния съд, постановено на [поверително] (2) по дело [поверително], както и, доколкото е необходимо, на решението за отхвърляне на жалбата му от 12 февруари 2004 г., а от друга страна, искане за поправяне на материалните и морални вреди, за които се твърди, че са претърпени.

Диспозитив

1)	Основанието за произнасяне по искането за отмяна е отпаднало.

2)	Комисията се осъжда да заплати на ищеца, г-н С, сумата от 15 000 еуро.

3)	Комисията се осъжда да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 179, 10.7.2004 г.

(2) Неотбелязани поверителни данни.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/17

Решение на Първоинстанционния съд от 1 февруари 2007 г. — Комисия/IAMA Consulting

(Дело T-242/04) (1)

(„Програма Esprit - Финансиране от Общността - Насрещен иск, предявен в приложение на арбитражна клауза - Възстановяване на недължимо изплатени от Комисията помощи“)

(2007/C 69/41)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: E. de March, подпомаган от A. Dal Ferro, адвокат)

Ответник: IAMA Consulting Srl (Милано, Италия) (представители: първоначално V. Salvatore, а впоследствие P. Sorteni, адвокати)

Предмет

Искане на Комисията да се осъди IAMA Consulting Srl да възстанови недължимо изплатените от Комисията суми във връзка с изпълнението на договорите Regis 22337 и Refiag 23200, свързани с Програма Esprit на Общността.

Диспозитив

IAMA Consulting Srl се осъжда да заплати на Комисията сума в размер на 31 757 еуро, заедно с лихва за забава в размер на 4,78530 еуро на ден, считано от 16 май 2004 г. до окончателното изплащане, във връзка с договора Refiag, от която сума следва да се приспаднат междувременно изплатените от IAMA суми, както и сума в размер на 164 345 еуро, заедно с лихва за забава в размер на 24,76432 еуро на ден, считано от 16 май 2004 г. до окончателното изплащане, във връзка с договора Regis, от която сума следва да се приспаднат междувременно изплатените от IAMA суми.

2)	IAMA Consulting се осъжда да понесе направените от него разноски, както и половината от стойността на разноските на Комисията

3)	Комисията понася половината от стойността на направените от нея разноски.

(1) ОВ C 47, 21.2.2004 г. (предишно дело C-517/03).

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/18

Решение на Първоинстанционния съд от 31 януари 2007 г. — Minin/Комисия

(Дело T-362/04) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Рестриктивни мерки по отношение на Либерия - Замразяване на финансови средства на лица, свързани със Charles Taylor - Компетентност на Общността - Основни права - Иск за отмяна)

(2007/C 69/42)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Leonid Minin (Тел Авив, Израел) (представители: T. Ballarino и C. Bovio, адвокати)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: E. Montaguti, L. Visaggio и C. Brown)

Встъпили страни в подкрепа на ответника:Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално, S. Marquardt и F. Ruggeri Laderchi, впоследствие S. Marquardt и A. Vitro); и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: първоначално, R. Caudwell, впоследствие, E. Jenkinson)

Предмет

Първоначално, искане за отмяна на Регламент (ЕО) № 1149/2004 на Комисията от 22 юни 2004 година за изменение на Регламент (ЕО) № 872/2004 относно по-нататъшни рестриктивни мерки по отношение на Либерия (ОВ L 222, стр.17) и, впоследствие, искане за частична отмяна на Регламент (ЕО) № 874/2005 на Комисията от 9 юни 2005 година за изменение на Регламент № 872/2004 (ОВ L 146, стр. 5).

Диспозитив

1)	Искът се отхвърля.

2)	Ищецът се осъжда да понесе освен собствените си разноски и тези на Комисията.

3)	Съветът и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят собствените си разноски.

(1) ОВ C 273, 6.11.2004 г.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/18

Решение на Първоинстанционния съд от 31 януари 2007 г. — Aldershoff/Комисия

(Дело T-236/05) (1)

(„Оценка [Оценка да се чете доклад за оценяване] относно развитието на кариерата - Оценка за финансовата година 2003 - Явна грешка в оценката - Липса на мотиви - Право на изслушване“)

(2007/C 69/43)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Willem Aldershoff (Брюксел, Белгия) (представители: S. Orlandi, X. Martin, A. Coolen, J-N. Louis и E. Marchal, адвокати)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: C. Berardis-Kayser и M. Velardo)

Предмет

Отмяна на оценката относно развитието на кариерата на ищеца за финасовата година 2003.

Диспозитив

1)	Оценката относно развитието на кариерата на ищеца г-н Willem Aldershoff за финансовата година 2003 се отменя.

2)	Комисията се осъжда да понесе своите съдебни разноски, както и тези на ищеца.

(1) ОВ C 205, 20.8.2005 г.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/19

Определение на Първоинстанционния съд от 12 януари 2007 г. — SPM/Комисия

(Дело T-447/05) (1)

(„Обща организация на пазара - Банани - Режим на внос на банани с произход от страни от АКТБ [Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн] на територията на Европейския съюз - Регламент (ЕО) № 2015/2005 - Иск за отмяна - Процесуална легитимация - Недопустимост“)

(2007/C 69/44)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Société des plantations de Mbanga SA (SPM) (Douala, Камерун) (представители: първоначално P. Soler Couteaux и S. Cahn, впоследствие B. Doré, адвокати)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: F. Clotuche-Duvieusart и L. Visaggio)

Предмет

Иск за отмяна на Регламент (ЕО) № 2015/2005 на Комисията от 9 декември 2005 година относно вноса през месеците януари и февруари 2006 г. на банани с произход от страни от АКТБ [Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн] в рамките на тарифната квота, предоставена с Регламент (ЕО) № 1964/2005 на Съвета от 29 ноември 2005 година относно митническите ставки за банани (ОВ L 324, стр. 5)

Диспозитив

1)	Искът се отхвърля като недопустим.

2)	Sociéte des plantations de Mbanga SA (SPM) следва да понесе собствените си разноски и тези, направени от Комисията.

(1) ОВ C 74, 25.3.2006 г.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/19

Определение на Първоинстанционния съд от 17 януари 2007 г. — Diy-Mar Insaat Sanayi ve Ticaret и Akar/Комисия на Европейските общности

(Дело T-129/06) (1)

(„Иск за отмяна - Съществени изисквания за форма - Задължително представителство на физическите или юридическите лица от адвокат, който има право да практикува пред съд на държава-членка - Подаване на жалбата, на която са отстранени нередовностите, след изтичане на срока - Недопустимост на иска“)

(2007/C 69/45)

Език на производството: немски

Страни

Ищци: Diy-Mar Insaat Sanayi ve Ticaret Ltd Sirketi и Musa Akar (Анкара, Турция) (представител: Ç. Şahin, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: P. van Nuffel et F. Hoffmeister)

Предмет

Иск, насочен, от една страна, към отмяна на Решение MK/KS/DELTUR/(2005)/SecE/D/1614 от 23 декември 2005 г. относно възлагането на обществена поръчка за строителни работи във връзка с изграждането на учебни заведения в провинциите Siirt Diyarbakir (EuropeAid/121601/C/W/TR), и от друга страна, към спиране на изпълнението на разглежданата процедура.

Диспозитив

1)	Искът се отхвърля като недопустим.

2)	Ищците, Diy-Mar Insaat Sanayi ve Ticaret Ltd Sirketi и Musa Akar, понасят собствените си разноски и заплащат солидарно разноските, направени от Комисията.

(1) ОВ C 212, 2.9.2006 г.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/20

Иск, предявен на 15 януари 2007 г. — Федерална република Германия/Комисия

(Дело T-14/07)

(2007/C 69/46)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: федерална република Германия (представители: M. Lumma, C. Schulze-Bahr, подпомагани от адвокат C. von Donat)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—

да се отмени Решение C(2006) 5163 окончателeн на Комисията от 3 ноември 2006 г. за намаляване на предоставеното с Решение C(95) 1427 на Комисията от 11 юли 1995 г. финансово участие на Европейския фонд за регионално развитие в Оперативната програма на Северен Рейн-Вестфалия в рамките на инициативата на Общността МСП (ЕФРР № 94.02.10.029), доколкото намаляването превишава размера на неизползваната сума от участието на ЕФРР,

—	да се осъди Комисията да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

С атакуваното решение Комисията е намалила участието на Европейския фонд за регионално развитие (EФРР) в Оперативната програма на Северен Рейн-Вестфалия в рамките на инициативата на Общността МСП.

В подкрепа на своя иск ищецът твърди, че атакуваното решение нарушава Решение C(95) 1427 на Комисията от 11 юли 1995 г., с което е предоставено одобрение.

Освен това, ищецът се позовава на нарушение на член 24, параграф 2 от Регламент 4253/88 (1), тъй като изискванията за намаляване не са налице. В тази връзка той изтъква по-специално, че отклоненията от указателния план за финансиране не представляват съществена промяна на програмата.

Дори и да е налице съществена промяна на програмата, ищецът твърди, че е налице предварително одобрение на Комисията за гъвкаво прилагане на указателните планове за финансиране, предоставено чрез нейните „Насоки за финансово приключване на оперативните мерки (1994 — 1999) на Структурния фонд “(SEC (1999) 1316).

Дори да се приеме, че са налице предпоставките за намаляването, ищецът възразява, че ответникът не е упражнил предоставеното му право на преценка във връзка с конкретната програма. Според ищеца, Комисията е трябвало да прецени дали намаляването на участието на EФРР се явява пропорционално.

(1) Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 г., относно определяне на разпоредбите за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2052/88, по отношение на координацията на дейностите на различните структурни фондове, от една страна, между тях и Европейската инвестиционна банка, и други съществуващи финансови инструменти, от друга (ОВ L 374, 31.12.1988 г., стр. 1).

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/20

Иск, предявен на 15 януари 2007 г. — Федерална република Германия/Комисия

(Дело T-15/07)

(2007/C 69/47)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Федерална република Германия (представители: M. Lumma, C. Schulze-Bahr, подпомагани от адвокат C. von Donat)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—

да се отмени решението на Комисията С(2006) 5164 окончателен от 3 ноември 2006 г. за намаляване на предоставеното с Решение на Комисията № С(95) 1739 от 27 юли 1995 г. финансовото участие на ЕФРР в Оперативната програма на Северен Рейн Вестфалия в рамките на инициативата на Общността RECHAR II (ЕФРР № 94.02.10.041/ ARINCO № 94.DE.16.056),

—	да се осъди Комисията да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

С атакуваното решение Комисията е намалила участието на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) в Оперативната програма на Северен Рейн Вестфалия в рамките на инициативата на Общността RECHAR II.

В подкрепа на своя иск ищецът твърди, че атакуваното решение противоречи на одобрението на Комисията, предоставено с решение С(95) 1739 от 27 юли 1995 г.

Освен това, ищецът се позовава на нарушение на член 24, параграф 2 от Регламент 4253/88 (1), тъй като изискванията за намаляване не са били налице. В тази връзка той изтъква по-специално, че отклоненията от указателен план за финансиране не представляват съществена промяна на програмата.

Дори и да е налице съществена промяна на програмата, ищецът претендира, че има предварителното одобрение на Комисията за гъвкаво прилагане на указателните планове за финансиране, което му е предоставено чрез нейните „Насоки за финансово приключване на оперативните мерки (1994 — 1999) на Структурния фонд “(EK (1999) 1316).

Дори да се приеме, че са налице предпоставките за намаляването, ищецът възразява, че ответникът не е упражнил принадлежащото му право на преценка във връзка с конкретната програма. Според ищеца Комисията е трябвало да прецени дали намаляването на участието на ЕФРР е изглеждало пропорционално.

(1) Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година, относно определяне на разпоредбите за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2052/88, по отношение координацията на дейностите на различните структурни фондове, от една страна, между тях и Европейската инвестиционна банка, и другите съществуващи финансови инструменти, от друга (ОВ L 374, 31.12.1988, стр. 1).

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/21

Иск, предявен на 29 януари 2007 г. — Kronberger/Парламент

(Дело T-18/07)

(2007/C 69/48)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Hans Kronberger (Виена, Австрия) (Представител: адвокат W. L. Weh)

Ответник: Европейски парламент

Искания на ищеца

—	да се отмени поради недействителност решението на Парламента, с което се обявява за валиден мандатът на един от членовете му,

—	да се осъди Европейският парламент да заплати разноските за процесуален представител по съответната тарифа.

Правни основания и основни доводи

Ищецът се е кандидатирал за мандат в Европейския парламент в хода на изборите за Европейски парламент, състояли се в Австрия на 13 юни 2004 г.

Предмет на настоящия иск е решението на Европейския парламент от 28 април 2005 г., съгласно което оспорването на валидността на мандата на един от членовете му от страна на ищеца следва да се приеме за неоснователно.

Ищецът обосновава иска си като се позовава по-специално на това, че австрийските разпоредби относно подаването на преференциални гласове са несъвместими с член 1 на Акта за въвеждане на преки избори за членове на Европейския парламент (1), поради което те противоречат на общностното право.

(1) ОВ L 278, 8.10.1976 г.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/21

Иск, предявен на 25 януари 2007 г. — Systran SA и Systran Luxembourg/Комисия

(Дело T-19/07)

(2007/C 69/49)

Език на производството: френски

Страни

Ищци: Systran SA и Systran Luxembourg [представители: J.-P. Spitzer и E.de Boissieu, адвокати]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищците

—	да се постанови незабавно да бъде прекратено нарушението на правата на интелектуална собственост и действията по разкриване от Европейската общност в лицето на Комисията;

—

да се постанови изземване на всички държани от Комисията и дружество GOSSELIES материали с нанесените от GOSSELIES информационни промени върху тях, за основа на които, при незачитане на правата на SYSTRAN, са ползвани версиите EC-SYSTRAN и Unix SYSTRAN Unix, както и възстановяването на тези права на SYSTRAN, или поне унищожаване на материалите под контрола на служител на министерството;

—	да се осъди Европейската общност в лицето на Комисията да заплати обезщетение за поправяне на вредите, претърпени от ищците в резултат на нарушението, извършено от Комисията и по-специално от DGT (Генерална дирекция „Писмени преводи“) при изпълнение на функциите ѝ;

—

размерът на обезщетението възлиза на:

—	за SYSTRAN Luxembourg — 1 531 000 еуро;

—	за SYSTRAN SA — 47 014 000 еуро — временно определена сума, и 2 000 000 еуро за претърпени неимуществени вреди;

—	да се постанови публикуване, за сметка на Комисията, на бъдещото решение на Първоинстанционния съд в специализираните вестници, в специализираните списания и в специализираните Интернет страници по избор на SYSTRAN;

—	при всички случаи да се осъди Комисията да заплати всички разноски.

Правни основания и основни доводи

Съгласно лицензионни договори за използване на софтуера за машинен превод SYSTRAN, сключени между дружествата, чиито правоприемници са ищците, от една страна, и Комисията от друга, последната получава правото да използва софтуера както за свои нужди, така и за нуждите на европейската администрация. Според ищците договорите изобщо не предвиждат прехвърляне на правата на интелектуална собственост върху софтуера SYSTRAN на Комисията. От 1999 г. до 2002 г. SYSTRAN осигурява, посредством свое дъщерно дружество SYSTRAN Luxembourg, процеса на преминаване към новата система. Сключеният с тази цел договор предвижда, че цялата система за превод остава собственост на Комисията, „без обаче това да засяга вече съществуващите права на интелектуална или индустриална собственост“.

През октомври 2003 г. Комисията публикува покана за представяне на оферти за възлагане на обществена поръчка, свързана с „поддръжката и лингвистичното подобряване на службата за машинен превод на Европейската комисия, както и предоставяне на свързани с това услуги“ (1). Ищците не вземат участие в тази процедура. При все това дружеството SYSTRAN изразява резерви относно предмета на поканата за оферти и бъдещия договор, като според последното договорът може да засегне правата му на интелектуална собственост върху софтуера.

В настоящия иск ищците твърдят, че възлагане на поръчката на дружество, различно от SYSTRAN, само по себе си нарушавало правата им на интелектуална собственост и би довело до разкриване на тяхното ноу-хау на лицето, на което е възложена поръчката. Те твърдят, че изпълнението на предвидените в поканата за представяне на оферти задачи, се състои, освен друго, и в изменения и приспособяване на първоначално създадената от SYSTRAN система, и поради това се изисквало поне предварително съгласие на последното дружество. Във връзка с това те твърдят, че след като никога не поискала такова съгласие, Комисията била виновна за нарушаване правото на интелектуална собственост върху системата SYSTRAN и следователно, за разкриване на ноу-хауто на ищците в нарушение на член 4 от Директива 91/250/ЕИО (2), както е транспонирана в националните правни системи.

Ищците претендират, че неправомерното използване на софтуера SYSTRAN и разкриването на ноу-хауто представлявало виновно действие, което обвързвало отговорността на Общността по силата на членове 235 и 288, алинея втора ЕО. Те считат още, че в резултат на това виновно действие са настъпили вреди, които трябва да бъдат възстановени от Комисията.

(1) Покана за представяне на оферти № 2003/S 191-171556 (ОВ S 191).

(2) Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми, ОВ L 122, стр. 42.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/22

Жалба, подадена на 26 януари 2007 г. от Европейската комисия срещу Решение, постановено на 14 ноември 2006 г. от Съда на публичната служба по дело F-100/05, Chatziioannidou/Комисия

(Дело T-20/07 P)

(2007/C 69/50)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (Брюксел, Белгия) (представители: K. Hermann и D. Martin)

Друга страна в производството: Eleni Chatziioannidou (Auderghem, Белгия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решението на Съда на публичната служба от 14 ноември 2006 година, постановено по дело F-100/05,

—	да се отхвърли искът, предявен от г-жа Chatziioannidou,

—	да се постанови, че всяка от страните ще поеме собствените си разноски по настоящото дело и по производството пред Съда на публичната служба.

Правни основания и основни доводи

С оспорваното в рамките на настоящата жалба решение от 14 ноември 2006 година Съдът на публичната служба (СПС) отменя решенията на Комисията от 30 ноември 2004 г. и от 20 февруари 2005 г., с които се изчисляват годините осигурителен стаж на E. Chatziioannidou след прехвърлянето на актюерската равностойност на придобитите от нея пенсионни права в Гърция към общностната пенсионна схема.

В подкрепа на искането си за отмяна на споменатото решение Комисията изтъква едно основание, свързано с нарушение на Регламенти № 1103/97 (1) и № 974/98 (2), както и на общите разпоредби по прилагането на член 11 от приложение VIII (3). Комисията твърди, че предпоставките, на които изцяло се опират заключенията на СПС са резултат от неправилно тълкуване на обхвата на Регламент № 1103/97. Комисията смята, противно на мнението на Съда на публичната служба, че въпросният регламент урежда запазването на договорните задължения, поети от частни субекти, но не и от публични общности. Освен това, тя твърди, че при всички случаи този въпрос няма отношение към разглеждания спор, доколкото Комисията не е имала никакви задължения към E. Chatziioannidou към датата на въвеждането на еурото и следователно принципът на продължителността на действието на договорите, уреден в член 3 на Регламент № 1103/97, в този случай е правно неприложим. Обратно, според Комисията в случая би трябвало да се приложи Регламент № 974/98 и по-конкретно неговият член 14, в чиято светлина трябва да се разглеждат и общите разпоредби по прилагането. Следователно, разпоредбата на член 4, параграф 4 от общите разпоредби по прилагането, уреждащи правилата за преизчисляване в еуро на суми, прехвърлени във валута, различна от еурото, не може да се приложи в случай на прехвърляне след въвеждането на еурото на пенсионни права, придобити във вече въвелата еурото Гърция. Комисията освен това посочва, че, противно на мнението на Съда на публичната служба, поради разделението на правомощията между Комисията и националните власти по прилагането на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, E. Chatziioannidou не може да упреква Комисията за метода на изчисляване размера на актюерската равностойност, прехвърлена от гръцките власти към Комисията, тъй като единствено гръцките власти са били компетентни да изберат подходящ метод на изчисление, но са решили да прехвърлят по сметката на Общностите сума, вече посочена в еуро.

(1) Регламент (ЕО) № 1103/97 на Съвета от 17 юни 1997 година относно определени разпоредби, отнасящи се до въвеждането на еурото, ОВ L 162, стр. 1. Специално издание 2007 г., глава 10, том 01.

(2) Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 година относно въвеждането на еурото, ОВ L 139, стр. 1. Специално издание 2007 г., глава 10, том 01

(3) Общи разпоредби по прилагането на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника, така както е изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година (ОВ L 124, стр. 1).

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/23

Иск, предявен на 29 януари 2007 г. — L'Oréal/СХВП — Spa Monopole (SPALINE)

(Дело T-21/07)

(2007/C 69/51)

Език, на който е подаден искът: английски

Страни

Ищец: L'Oréal SA (Париж, Франция) [представител: E. Baud, адвокат]

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Други страни в производството пред апелативния състав: SA Spa Monopole, Compagnie fermière de Spa, накратко SA Spa Monopole NV (Spa, Белгия)

Искания на ищеца

—	да се отмени решението на Първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 18 октомври 2006 г., постановено по Дело R 415/2005-1;

—	да се осъди ответника и, ако е необходимо, и встъпилата страна, да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Ищецът

Марка на Общността, предмет на спора: Словната марка на Общността „SPALINE “за стоки от клас 3 (сапуни за вана и душ, овлажнители за кожата, лосиони за тяло, тонери за кожата, адстрингентни вещества, продукти за почистване на кожата и тялото, маски за лице, ексфолианти и ароматизиращи продукти)- приложение № 989 236

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: SA Spa Monopole NV

Марка или знак, на който е направено позоваване: Националните и международно регистрирани словни и фигуративни марки „SPA“, „LIP SPA“, „SPA SKIN CARE “и „Les Thermes de Spa “за стоки от класове 3, 32, 42

Решение на отделапо споровете: Уважава възражението

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Представени правни основания: Ищецът представя едно единствено правно основание в подкрепа на иска си като твърди, че оспорваното решение нарушава член 8, алинея 5 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета.

На първо място ищецът твърди, че оспорваното решение не преценява правилно изискванията за прилагане на член 8, алинея 5 от РМО, доколкото не взема предвид и така напълно пренебрегва описателния и родов характер на думата „spa“, що се отнася до козметичните средства на територията на Бенелюкс.

По-специално ищецът твърди, че оспорваното решение не преценява правилно някои от изискванията, предвидени в член 8, алинея 5 от РМО доколкото, обратно на мотивите на Първия апелативен състав, за съответния потребител тези знаци не са визуално, фонетично или концептуално подобни, за да установи той връзка между тях. Нещо повече, ищецът изтъква, че чрез употребата на марката на Общността „SPALINE “не може неоснователно да се извлече полза от репутацията на по-ранната марка на Бенелюкс — „SPA “и че, на последно място, тази употреба не е необоснована.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/24

Иск, предявен на 5 февруари 2007 г. — Borco-Marken-Import Matthiesen/СХВП (α)

(Дело T-23/07)

(2007/C 69/52)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Borco-Marken-Import Matthiesen GmbH & Co. KG (Хамбург, Германия) (представител: адвокат M. Wolter)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Искания на ищеца

—	да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 30 ноември 2006 г. по дело № R 0808/2006-4,

—	да се установи, че разпоредбите на член 7, параграф 1, букви б) и в) и на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 40/94 не препятстват публикуването на заявената марка за стоките от клас 33 („алкохолни напитки (с изключениe на бира), вина, пенливи вина и напитки на винена основа“),

—	Службата за хармонизация във вътрешния пазар да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността,предмет на спора: Фигуративна марка „α “за стоки от клас 33 (заявка № 4 634 663)

Решение на проверителя: Отхвърляне на заявката

Решение на апелативния състав: Отхвърляне на жалбата

Приведени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 40/94 (1), тъй като неправомерно е прието, че са налице абсолютни основания за отказ. Освен това, неправилно са били преценени обхватът и значението на член 12 от Регламент (ЕО) № 40/94.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 14.1.1994 г., стр. 1).

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/24

Иск, предявен на 30 януари 2007 г. — Iride и Iride Energia/Комисия

(Дело T-25/07)

(2007/C 69/53)

Език на производството: италиански

Страни

Ищци: Iride SpA и Iride Energia SpA (Торино, Италия) [представители: L. G. Radicati di Brozolo, M. Merola, C. Bazoli, адвокати]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищците

—

да се обяви недействителността на решението в частта, в която определя мерките като държавни помощи, както и в частта, с която преустановява отпускането на помощта, докато Италия не представи доказателство за възстановяването от страна на AEM Torino на помощта, обявена за незаконна и несъвместима с Решение 2003/193/ЕО от 5 юни 2002 г. относно данъчните облекчения за бивши общински предприятия;

—	да се осъди Комисията да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Предявеният от Iride SpA и Iride Energia SpA („ищците“) иск има за предмет решението от 8 ноември 2006 г., с което Комисията е приключила започнатата на основание член 88, параграф 2 ЕО процедура за проверка на съответствието с общностното право на обезщетение, което Италия възнамерява да отпусне на AEM Torino за невъзвръщаемите разходи в енергийния сектор (1).

Ищците искат Първоинстанционният съд на Европейските общности да обяви недействителността на решението в частта, която определя като държавни помощи мерките за обезщетяване на AEM Torino за невъзвръщаемите разходи, възникнали в течение на процеса на либерализация на енергийния сектор, и в частта, с която преустановява отпускането на помощта, докато Италия не представи на Комисията доказателство, че AEM Torino не се е възползвал от предходната помощ, обявена за незаконна и несъвместима с Решение 2003/193/ЕО относно данъчните облекчения за бивши общински предприятия („Решението за данъчни облекчения“), или доказателство, че AEM Torino е възстановил с лихвите предходната помощ, получена в рамките на посочения режим.

Искът се опира по-специално на следните основни доводи:

a)	Въпросната мярка не представлява държавна помощ, доколкото не се финансира чрез използване на държавни средства и не предоставя безвъзмездно преимущество на бенефициерите.

б)

Решението Deggendorf (2) не би могло да намери приложение към фактите по случая. По-специално, Комисията не е доказала наличието на предпоставките (и по-точно на потенциален ефект на кумулиране на предходните с новите мерки), които, според изведените от същото решение принципи, трябва да са налице, за да може да се преустанови осъществяването на мярката. В частност, Комисията не е обяснила как ефекти на кумулиране с помощите, представляващи предмет на Решението за данъчни облекчения, могат да се породят от мерки като т. нар. „stranded costs“[„заседнали разходи“], които имат чисто изравнителни цели и следователно изчерпани в миналото последици, като тези мерки позволяват разходи, поети в период на регулиран пазар, да се погасяват по начин, аналогичен на този, по който биха действали предприятията, ако либерализацията на сектора не беше осъществена преди да бъде завършено погасяването на гореспоменатите разходи.

(1) ОВ L 366, 21.12.2006 г., стр. 62.

(2) Дело C-355/95, TwD/Комисия (Сб. 1997, стр. I-2549)

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/25

Иск, предявен на 7 февруари 2007 г. — US Steel Košice sro с/у Комисията

(Дело T-27/07)

(2007/C 69/54)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: US Steel Košice sro (Košice, Словакия) [представители: E. Vermulst, адвокат и C.Thomas, solicitor]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отмени Решение на Комисията от 29 ноември 2006 г. относно националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове, нотифициран от Словакия съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета;

—	да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати разноските на ищеца.

Правни основания и основни доводи

Ищецът иска отмяна на Решение на Комисията от 29 ноември 2006 г. относно националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове за периода 2008-2012, нотифициран от Словакия съгласно Директива 2003/87/ЕО (1).

В подкрепа на иска си ищецът на първо място твърди, че оспорваното решение нарушава дял 4, точка 2 (а) от приложение ХIV към Договора за присъединяване от 2003 г. (2), тъй като неправилно приема, че условията на тази разпоредба представляват отделни задължения, които се прилагат до 2009 г. независимо дали Словакия продължава да освобождава ищеца от данъци, освобождаване, което, независимо от член 87 и 88 ЕО, Словакия може да предоставя на последния до края на фискалната 2009 година. Ищецът твърди, че така решението противоречи още на критерий 4 от приложение III на Директива 2003/87/ЕО, който изисква националният план да съответства на други законодателни и политически актове на Общността.

На второ място ищецът твърди, че оспорваното решение нарушава принципа на оправданите правни очаквания, тъй като Комисията при различни случаи е създавала очакване у ищеца, че ограниченията на производството, предвидени в дял 4, точка 2(а) от приложение ХIV към Договора за присъединяване, се преустановяват в момента, в който ищецът престане да ползва освобождаване от данъци.

На трето място ищецът поддържа, че оспорваното решение е незаконосъобразно, тъй като, вместо да се ограничи до правомощията, възложени ѝ с член 9, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, Комисията извършва напълно независимо изчисление на съответното общо количество емисии в Словакия и го налага на Словашката република. По този начин Комисията изземва правомощията, които членове 9 и 11 от Директива 2003/87 предоставят на държавите-членки.

На четвърто място ищецът твърди, че оспорваното решение е незаконосъобразно, доколкото се основава единствено на математическо изчисление, наложено без обществено обсъждане и пренебрегващо известни фактори, които влияят на специфичните за Словакия емисии за периода 2008-2012. Ищецът счита, че този подход нарушава член 9, параграф 1 и член 11, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО, критерии 1, 2 и 3 от приложение III към същата директива, както и принципа на оправданите правни очаквания. Ищецът твърди че, доколкото Комисията е имала някаква свобода на преценка, същата е допуснала явна грешка в тази преценка.

На последно място ищецът твърди, че оспорваното решение е опорочено поради злоупотреба с власт, тъй като цели да доведе до недостиг на квоти, например с цел повишаване на цените им.

(1) Директива 2003/87/EC на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/EО на Съвета (OВ 2003 L 275, стр. 32).

(2) Акт относно условията за присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в Учредителните договори на Европейския съюз (OВ 2003 L 236, стр. 33).

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/26

Иск, предявен на 7 февруари 2007 г. — Fels-Werke и други/Комисия

(Дело T-28/07)

(2007/C 69/55)

Език на производството: немски

Страни

Ищци: Fels-Werke GmbH (Goslar, Германия), Saint-Gobain Glass Deutschland GmbH (Aachen, Германия) и Spenner Zement GmbH & Co. KG (Erwitte, Германия) [представители: адвокати H. Posser и S. Altenschmidt]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищците

—

да се отмени член 1, точка 2 от Решението на Комисията от 29 ноември 2006 г. относно Националния план за разпределение на разрешителни за емисии на парникови газове, предоставен от Германия съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (номерът на документа не е публикуван), доколкото с този член се определят като несъвместими с Директива 2003/87/ЕО гарантираните квоти за първия период на търговия, посочени в Глава 6.2 от Националния план на Германия за разпределение в рубрики „Допълнителни нови инсталации съгласно § 11 ZuG 2007 [Закон за разпределение на квоти] “и „Разпределение съгласно § 8 ZuG 2007 [Закон за разпределение на квоти]“,

—

да се отмени член 2, точка 2 от Решението, доколкото с този член на Федерална република Германия се поставят изисквания за прилагането на гарантираните за първия период на търговия квоти, посочени в Глава 6.2 от Националния план на Германия за разпределение в рубрики „Допълнителни нови инсталации съгласно § 11 ZuG 2007 [Закон за разпределение на квоти] “и „Разпределение съгласно § 8 ZuG 2007 [Закон за разпределение на квоти]“, и така се налагат същите фактори за изпълнение, приложими към други сравними инсталации,

—	да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Ищците атакуват решението на Комисията от 29 ноември 2006 г. относно Националния план за разпределение на разрешителни за емисии на парникови газове, предоставен от Германия съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Във въпросното решение Комисията възразява относно определени аспекти на Националния план на Германия за разпределение поради несъвместимост с приложение III към Директива 2003/87/ЕО. (1)

Ищците — оператори на инсталации, подлежащи на включване в схемата на търговия с квоти, твърдят, че са пряко и лично засегнати от оспорваното решение.

В подкрепа на иска си те посочват следните четири правни основания:

На първо място, те изтъкват, че на 29 ноември 2006 г. Комисията вече не е била оправомощена да отхвърли Националния план на Германия за разпределение, тъй като предвиденият за това в член 9, параграф 3 от Директива 2003/83/ЕО задължителен срок е бил изтекъл.

В допълнение, ищците оспорват по същество неправилното прилагане на член 9, параграф 3 във връзка с критериите на приложение III към Директива 2003/87/ЕО. Според тях, критикуваните от Комисията гарантирани квоти за по-нови инсталации не представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. Те не водят също така до неоснователно поставяне в по-благоприятно положение на засегнатите инсталации.

Освен това, според тях оспорваното решение не е достатъчно обосновано и поради това нарушава член 235 от Договора за ЕО.

Ищците считат, на последно място, че оспорваното решение накърнява общностния принцип на оправдани правни очаквания.

(1) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, стр. 32).

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/27

Иск, предявен на 9 февруари 2007 г. — Lactalis Gestion Lait и Lactalis Investissements/Съвет

(Дело T-29/07)

(2007/C 69/56)

Език на производството: френски

Страни

Ищци: Lactalis Gestion Lait SNC и Lactalis Investissements SNC (Laval, Франция) (представител: A. Philippart, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на ищците

—

да се установи, че член 1, първи параграф от Директива 67/227/ЕИО, така както е пояснен в четвъртото съображение, задължава държавите-членки да премахнат и заменят системите на кумулативни многостепенни данъци върху оборота, които нарушават конкуренцията и пречат на търговията между държавите-членки,

—

да се установи, че член 1, трети параграф от Директива 67/227/ЕИО, така както е пояснен в осмото съображение, забранява на държавите-членки (нови и стари) да запазват или да въвеждат мерки, предвиждащи плавно изравняване на данъка върху оборота върху вноса или износа при търговията между държавите-членки,

—	да се установи, че член 1 от Първа директива 67/227/ЕИО заменя системите на кумулативни многостепенни данъци с обща система на ДДС и че занапред е забранено запазването или въвеждането на кумулативни многостепенни данъци, които нарушават конкуренцията и пречат на търговията,

—

да се установи, че противно на целта, която си поставя, Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно обща система на ДДС, като отменя Първа директива 67/227/ЕИО, с изключение на член 2, който определя характеристиките на ДДС, дава непълна и погрешна картина на съществуващото законодателство в областта на ДДС и засяга хармонизацията на законодателството относно данъка върху оборота,

—

да се установи, че като премахва всяко позоваване на принципа за забрана на кумулативните многостепенни данъци и като позволява по този начин запазването и въвеждането отново на данък върху оборота, който може да наруши конкуренцията и да попречи на търговията между държавите-членки, Съветът нарушава целите, определени от член 3 и член 93 ЕО и засяга пряко и лично интересите на ищците,

—	да се отмени член 411-1 от Директива 2006/112/ЕО, доколкото последният отменя четвърто и осмо съображение и член 1, първи и трети параграф от Директива 67/227/ЕО на Съвета и явно нарушава член 3 и член 93 ЕО,

—	да се осъди Съветът да възстанови на ищците разноските, направени в рамките на производството пред настоящата инстанция.

Правни основания и основни доводи

С настоящия иск ищците претендират за отмяна на член 411-1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно обща система на данъка върху добавената стойност (1) доколкото този член отменя член 1, първи и трети параграф от Първа директива 67/227/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 година в областта на хармонизацията на законодателството на държавите-членки относно данъка върху оборота (2), които предвиждат премахването и забраняват запазването или въвеждането на кумулативни многостепенни данъци.

Ищците твърдят, че като е приел тази директива, Съветът е нарушил целите на договора, формулирани в член 3 и член 93 ЕО, които предвиждат хармонизация на законодателството относно данъка върху оборота. Те изтъкват също така, че отмяната на Директива 67/227/ЕИО посредством Директива 2006/112/ЕО води до преразглеждане на принципа на забрана на кумулативните многостепенни данъци, които, според ищците, поради естеството си, могат да нарушат условията на конкуренция и да попречат на търговията между държавите-членки.

(1) ОВ L 347, стр. 1.

(2) ОВ L 71, стр. 1301.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/28

Иск, предявен на 12 февруари 2007 г. — Du Pont de Nemours (France) и други срещу Комисията

(Дело T-31/07)

(2007/C 69/57)

Език на производството: английски

Страни

Ищци: Du Pont de Nemours (France) SAS (Puteaux, Франция), Du Pont Portugal Serviços (Лисабон, Португалия), Du Pont Ibérica SL (Барселона, Испания), Du Pont de Nemours (Belgium) BVBA (Mechelen, Белгия), Du Pont de Nemours Italiana Srl (Милано, Италия), Du Pont de Nemours (Nederland) BV (Dordrecht, Нидерландия), Du Pont de Nemours (Deutschland) GmbH (Bad Homburg, Германия), DuPont CZ s.r.o. (Прага, Чешка република), DuPont Hungary Trading Ltd (Budaors, Унгария), DuPont Poland Sp.z o.o. (Варшава, Полша), DuPont Romania Srl (Букурещ, Румъния), Du Pont (UK) Ltd (Herts, Обединено кралство), Du PontAGro Hellas SA (Атина, Гърция), DuPont International Operations Sarl (Швейцария), DuPont Solutions (France) SAS (Puteaux, Франция) (представители: D. Waelbroeck, N. Rampal, адвокати)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищците

—	да се отмени приложението към Директива 2006/133/ЕО на Комисията за изменение на Директива 91/414/ЕИО за включване на флузилазола като активно вещество, доколкото в него се постановява, че срокът на включване на флузилазола изтича на 30 юни 2008 г.,

—

да се отмени член 3, параграф 2 от Директива 2006/133/ЕО за изменение на Директива 91/414/ЕИО за включване на флузилазола като активно вещество, доколкото в него се определя 30 юни 2008 г. за дата, до която държавите-членки след нова оценка изменят или оттеглят разрешението за продукти, съдържащи флузилазол,

—

да се отмени част А от специалните разпоредби, съдържащи се като приложение в Директива 2006/133/ЕО на Комисията за изменение на Директива 91/414/ЕИО, доколкото с нея се ограничават видовете култури, за които държавите-членки могат да разрешат използването на флузилазол след включването му в Приложение I към Директива 91/414/ЕИО, и която трябва да бъде приложена в срок до 30 юни 2007 г. („оспорваните ограничения“),

—

да се осъди Комисията да поправи вредите, претърпени от ищците вследствие на оспорваните ограничения, и да се определи размерът на обезщетението за претърпените от тях вреди, които към момента се оценяват на приблизително 109 милиона щатски долара (около 84 милиона еуро); или друга сума, отразяваща претърпените или бъдещи вреди на ищците, които ще бъдат установени от тях в хода на настоящото производство, особено за да бъдат надлежно взети предвид бъдещите вреди,

—

евентуално, да се постанови страните да представят в разумен срок, считано от датата на съдебното решение, сметки относно размера на обезщетението, определено от тях по взаимно съгласие, или, при липсата на съгласие, да се постанови страните да представят в същия срок своите предложения с подробни сметки,

—

да се постанови заплащането на лихва в размер на лихвения процент, определен към съответния момент от Европейската централна банка за основни операции на рефинансиране, увеличен с два пункта, или в друг подходящ размер, определен от Съда, върху дължимата сума, считано от датата на решението на Съда до датата на действителното плащане,

—	да се осъди ответникът да заплати всички разноски, свързани с настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

В иска си ищците молят за частична отмяна на приложението към Директива 2006/133/ЕО (1) на Комисията от 11 декември 2006 година за изменение на Приложение I към Директива 91/414/ЕИО (2) относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (наричана по-долу „ДПРЗ“), доколкото с него се ограничава както срокът на включване на флузилазола, така и видовете култури, за които държавите-членки могат да разрешат използването на флузилазол.

Ищците твърдят, че оспорваните ограничения са незаконосъобразни, доколкото се основават само на оценка на „опасността“, а не на оценка на „риска“, както изисква Директива 91/414/ЕИО. По-конкретно те изтъкват, че с намаляването на срока на включване, от обичайния десетгодишен срок на 18 месеца, както и с ограничаването на разрешеното използване на флузилазол само за някои култури, Комисията според тях е нарушила задълженията си, произтичащи от Договора за ЕО, посочената по-горе директива и разпоредбите за изменението ѝ, както и някои основни принципи и цели на правото на Общността. По-специално ищците твърдят, че ответникът е нарушил принципа на пропорционалност, принципа на благоразумно управление и правото на изслушване, както и принципите на правната сигурност, на оправданите правни очаквания, на недискриминацията и задължението за излагане на подходящи мотиви. Накрая се изтъква, че ответникът е злоупотребил с правомощията си с оглед на факта, че решение за ограниченията е взето произволно, без да се зачитат критериите, предвидени в директивата.

В допълнение към иска за отмяна ищците са предявили иск за обезщетение на основание на член 235 и член 288, параграф 2 от Договора за ЕО, за да бъдат поправени вредите, които твърдят, че са претърпели вследствие на оспорваните ограничения.

(1) Директива 2006/133/ЕО на Комисията за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета за включване на флузилазола като активно вещество, ОВ 2006 L 349, стр. 27.

(2) Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, ОВ 1991 L 230, стр. 1, Специално издание 2007 г., глава 03, том 10.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/29

Иск, предявен на 7 февруари 2007 г. — Словакия/Комисия

(Дело T-32/07)

(2007/C 69/58)

Език на производството: словашки

Страни

Ищец: Словашка република [представител: J. Čorba]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се обяви оспорваното решение за нищожно,

—

в случай, че Първоинстанционният съд не приеме становището, изразено в точка 95 от исковата молба, на основание член 231, втори параграф ЕО да се оставят в сила тези последици от оспорваното решение, въз основа на които ищецът определя общото количество на квотите и тяхното разпределение на отделни предприемачи на своята територия,

—	да се осъди ответникът да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Ищецът оспорва Решение на Комисията от 29 ноември 2006 година относно националния разпределителен план за определяне на квоти за емисии на парникови газове, за който Словашката република е извършила уведомление в съответствие с Директива № 2003/87/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета. Според оспорваното решение някои части от националния разпределителен план на Словакия са несъвместими с Приложение III на Директива № 2003/87/ЕО.

В подкрепа на своя иск ищецът твърди, че Комисията е нарушила член 9, параграф 3 във връзка с член 9, параграф 1 и член 11, параграф 2 от Директива № 2003/87/ЕО, както и принципа за оправдани правни очаквания, като е приложила в оспорваното решение собствен метод за определяне на максималното средно годишно количество на квотите за емисии, без да се съобрази с националния разпределителен план, с което неправомерно е иззела задача, която директивата възлага на държавите-членки.

В допълнение, ищецът твърди, че дори ответникът да е имал право да приложи собствен метод за определяне на максималното средно годишно количество на квотите за емисии, той е нарушил принципа за лоялно сътрудничество на институциите на Общността с органите на държавите-членки, като при въпросното определяне не е потърсил мнението на ищеца преди приемането на оспорваното решение.

Освен това, ответникът е нарушил член 9, параграф 3 във връзка с член 1, член 9, параграф 1 и критерии 1—4 от Приложение III на Директива № 2003/87/ЕО, както и основния принцип за пропорционалност, доколкото приложеният от него метод за определяне на максималното средно годишно количество на квотите за емисии не взема предвид нуждата от увеличаване на производството на електроенергия от богати на въглерод източници на територията на ищеца като резултат от задължението за затваряне на два блока от атомната електроцентрала в Jaslovské Bohunice.

В заключение, ищецът твърди, че е допуснато нарушение на основното процедурно изискване за достатъчно мотивиране.

(1) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32; Специално издание за Словакия, глава 15, том 007, стр. 631).

Съд на публичната служба на Европейския съюз

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/30

Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 13 февруари 2007 г. — Guarneri/Комисия

(Дело F-62/06) (1)

(Длъжностни лица - Заплата - Семейни надбавки - Надбавка за дете на издръжка - Правило за ненатрупване на националните надбавки)

(2007/C 69/60)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Daniela Guarneri (Woluwe-Saint-Еtienne, Belgique) [представител: E. Boigelot, адвокат]

Ответник: Комисия на Европейските общности [представители: J. Currall и D. Martin]

Предмет

Отмяна, от една страна, на Решение на Комисията от 5 август 2005 г., с което, като се прилага правилото за ненатрупване на националните надбавки съгласно член 67, параграф 2 на Правилника, от семейните надбавки, получавани от ищцата, се приспада белгийската пенсия за дете-сирак, и, от друга страна, на решение на Органа по назначаването (ОН) от 14 февруари 2006 г., с което се отхвърля жалбата на ищцата срещу оспорваното решение.

Диспозитив на решението

1)	Решението на Комисията на Европейските общности от 5 август 2005 г. се отменя в частта, с която се приспада сумата на получаваната от г-жа Guarneri белгийска пенсия за дете-сирак от изплащаната ѝ надбавка за дете на издръжка.

2)	Исканията се отхвърлят в останалата си част.

3)	Комисията на Европейските общности се осъжда да заплати разноските.

4)	Съветът на Европейския съюз поема собствените си разноски.

(1) ОВ C 165, 15.7.2006 г., стр. 35.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/30

Иск, предявен на 29 януари 2007 г. — Angioi/Комисия

(Дело F-7/07)

(2007/C 69/61)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Marie-Thèrese Angioi (Valenciennes, Франция) [представител: M.-A. Lucas, адвокат]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се отмени решението на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) от 14 март 2006 г., определящо резултатите на ищеца от тестовете за предварителен подбор на договорно наети служители — ЕС 25;

—	да се отмени решението на EPSO и/или на Комитета за подбор да не регистрира ищеца в базата данни на кандидатите, представили се успешно на тестовете за предварителен подбор;

—	да се отмени продължението на процедурите за подбор;

—	да се осъди ответника да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на своя иск ищцата изтъква три довода.

В първия си довод ищцата поддържа, че публикуваната от EPSO на 20 юни 2005 г. покана за заявяване на интерес (ПЗИ) противоречала на член 12, параграф 1 ЕО и на член 82, параграфи 1 и 3, буква „д “от Условията за работа на другите служители (УРДС). Тя по-специално критикува ПЗИ за това, че от една страна е определила за основен език на кандидатите този на тяхната националност (или в случай на държави-членки с няколко официални езика — този на задължителното им образование), и от друга страна, че е предвиждала тестовете за предварителен подбор за всеки кандидат да протичат на различен от основния език, като той бъде избран между английски, френски и немски. Резултатът от тези разпоредби бил, на първо място, че кандидатите са били възпрепятствани да посочат като основен език друг общностен език, по който притежават задълбочени познания, без все пак да имат съответната националност и, на второ място, че са били задължени да положат изпитите на един от трите езика, посочени по-горе. Системата съдържала разлика в третирането в зависимост от националността, която не е обективно оправдана от изискванията на дейностите, които ще се упражняват.

Вторият довод се извежда от нарушението на принципите за добро управление, за равно третиране, за обективност и за оправдани правни очаквания, доколкото изпитите за предварителен подбор на ищцата са били изпъстрени с инциденти, които са я смутили и лишили от част от определеното й време, без да й бъде разрешено да започне изпита от начало или да се възползва от допълнително време.

С третия си довод ищцата изтъква, от една страна, нарушаване на принципа на равното третиране, доколкото поставените въпроси са били подбрани по случаен начин от база, съдържаща въпроси с много различно ниво и с понякога съмнителна валидност и, от друга страна, нарушаване принципите за защита на оправданите правни очаквания, за прозрачност и за задължение за мотивиране, доколкото EPSO не й е изпратила въпросите, които са й били поставени.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/31

Иск, предявен на 5 февруари 2007 г. — Angé Serrano/Парламент

(Дело F-9/07)

(2007/C 69/62)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Pilar Angé Serrano (Люксембург, Люксембург) [представител: E. Boigelot, адвокат]

Ответник: Европейски парламент

Искания на ищеца

—	да се отмени Решението на Европейския парламент от 20 март 2006 година, с което ищцата е преназначена на степен В*6, стъпка 8, считано от 1 май 2004 г.,

—	да се осъди ответникът да заплати сумата от 25 000 EUR като обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и за накърняване на кариерата на ищцата, под условие за възможно увеличаване или намаляване на сумата в хода на производството,

—	да се осъди ответникът да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Ищцата, длъжностно лице в Европейския парламент, успешно издържала конкурс за преминаване в категория (от категория С в категория В) преди влизането в сила на 1 май 2004 г. на промяната в Правилника, вече е предявила пред Първоинстанционния съд на Европейските общности иск срещу решението да бъде преназначена на степен В*5 (1).

В настоящото производство ищцата оспорва решението от 20 май 2006 г., с което Парламентът я преназначава на степен В*6, стъпка 8. В подкрепа на иска си ищцата изтъква основания, много сходни с посочените по дело Т-47/05. Освен това, тя посочва, че въпреки назначаването й на нова степен, системата след реформата на Правилника отново поставяла под съмнение полезния ефект на преминаването й от категория С в категория В, доколкото новата степен не й давала никакво предимство пред колегите й, които не са издържали конкурс за преминаване в категория.

(1) Дело Т-47/05, Angé Serrano и др./Парламент, OB C 93, 14.4.2005 г., стр. 36.

24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/31

Иск, предявен на 8 февруари 2007 г. — Botos/Комисия на Европейските общности

(Дело F-10/07)

(2007/C 69/63)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Patricia Botos (Мeise, Белгия) [представител: L. Vogel, адвокат]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—

да се отмени решението, прието на 30 октомври 2006 г. от органа по назначаване (ОН), с което е отхвърлена подадената от ищцата на 24 април 2006 г. жалба срещу следните шест административни решения: i) решение, прието на 23 януари 2006 г. от Службата за управление и изплащане на индивидуалните права; ii) решение, прието на 23 януари 2006 г. от началника на бюрото в Брюксел за изплащания по общата здравноосигурителна схема; iii) решение, прието на 9 февруари 2006 г. от Службата за управление и изплащане на индивидуални права; iv) решение, прието на 9 февруари 2006 г. от началника на бюрото в Брюксел за изплащания по общата здравноосигурителната схема; v) решение, прието на 20 февруари 2006 г. от началника на бюрото в Брюксел за изплащания по общата здравноосигурителната схема; vi) справка за възстановените медицински разноски, изготвена от началника на бюрото в Брюксел за изплащания по общата здравноосигурителната схема, с дата 23 февруари 2006 г.;

—	да се отменят, ако се окаже необходимо, шестте горепосочени решения;

—	да се осъди ответника да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищцата представя едно единствено правно основание, изведено от нарушението на член 72 от Правилника и от допуснатата явна грешка в преценката. Тя твърди, че с оспорваните решения ОН неправилно е отказал да признае, че „синдромът на хроничната умора“, от който тя страда, представлява сериозно заболяване по смисъла на цитирания член и в резултат на това, е отказал да възстанови на ищцата направените от нея разноски за свързаните с това заболяване лабораторни анализи и лекарства. Различни документи, между които задълбочено медицинско изследване, свидетелствали за сериозния характер на това заболяване и за необходимостта стойността на лекарствата и на анализите, от които ищцата твърди, че се е нуждаела, да бъдат възстановени в размер на 100 %, без ограничение или съкращение.

		ISSN 1830-365X
Официален вестник на Европейския съюз		C 69

Издание на български език	Информация и известия	Година 50 24 март 2007 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейските общности
2007/C 069/01	Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюз ОВ C 56, 10.3.2007 г.	1

	V Обявления
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд на Европейските общности
2007/C 069/02	Полагане на клетва от новите членове на Съда	2

2007/C 069/03	Разпределение на съдиите по състави	2

2007/C 069/04	Списък, изготвен с оглед определяне на формациите на големия състав и на втори, трети, шести и седми състав	2

2007/C 069/05	Полагане на клетва от новите членове на Първоинстанционния съд	3

2007/C 069/06	Дело C-535/06 P: Жалба, подадена на 28 декември 2006 г. от Moser Baer India Ltd срещу Решение на Първоинстанционния съд (четвърти състав), постановено на 4 октомври 2006 г. по дело T-300/03, Moser Baer India Ltd/Съвет на Европейските общности	3

2007/C 069/07	Дело C-2/07: Искане за преюдициално заключение, представено от Cour de Cassation (Белгия) на 4 януари 2007 г. — Paul Abraham, Eugène Dehalleux и други/Région wallonne, Société de développement et de promotion de l'aéroport de Liège-Bierset SA, T.N.T. Express Worldwide (Euro Hub) SA, Société nationale des voies aériennes — Belgocontrol, Etat belge, Cargo Airlines Ltd	4

2007/C 069/08	Дело C-3/07: Иск, предявен на 11 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия	5

2007/C 069/09	Дело C-7/07: Иск, предявен на 15 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република	5

2007/C 069/10	Дело C-8/07: Иск, предявен на 15 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия	6

2007/C 069/11	Дело C-9/07: Иск, предявен на 16 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република	6

2007/C 069/12	Дело C-10/07: Иск, предявен на 16 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург	6

2007/C 069/13	Дело C-15/07: Искане за преюдициално заключение, представено от Bundesverwaltungsgericht на 22 януари 2007 г. — 01081 Telecom AG/Федерална република Германия	7

2007/C 069/14	Дело C-19/07: Искане за преюдициално заключение, представено от Cour de cassation (Франция) на 23 януари 2007 г. — Paul Chevassus-Marche/Groupe Danone SA, Kro beer brands SA (BKSA), Eaux minérales d'Evian SA (SAEME)	7

2007/C 069/15	Дело C-25/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Wojewódzki Sad Administracyjny we Wrocławiu на 25 януари 2007 г. — Alicja Sosnowska/Dyrektor Izby Skarbovej we Wrocławiu Ośrodek Zamiejscowy w Wałbrzychu	7

2007/C 069/16	Дело C-30/07: Иск, предявен на 29 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Унгария	8

2007/C 069/17	Дело C-34/07: Иск, предявен на 30 януари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург	8

2007/C 069/18	Дело C-37/07: Иск, предявен на 1 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република	8

2007/C 069/19	Дело C-41/07: Иск, предявен на 1 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Португалска република	9

2007/C 069/20	Дело C-42/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Tribunal de Pequena Instância Criminal do Porto (Португалия) на 2 февруари 2007 г. — Liga Portuguesa de Futebol Profissional (CA/LPFP) и Baw International Ltd/Departamento de Jogos da Santa Casa da Misericordia de Lisboa	9

2007/C 069/21	Дело C-43/07: Искане за преюдициално заключение, представено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 2 февруари 2007 г. — D.M.M.A. Arens-Sikken/Staatssecretaris van Financiën	9

2007/C 069/22	Дело C-44/07: Иск, предявен на 2 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия	10

2007/C 069/23	Дело C-50/07: Иск, предявен на 5 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания	10

2007/C 069/24	Дело C-51/07: Иск, предявен на 5 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург	11

2007/C 069/25	Дело C-53/07: Иск, предявен на 6 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция	11

2007/C 069/26	Дело C-58/07: Иск, предявен на 7 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания	11

2007/C 069/27	Дело C-59/07: Иск, предявен на 7 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания	12

2007/C 069/28	Дело C-60/07: Иск, предявен на 7 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности срещу Чешката република	12

2007/C 069/29	Дело C-62/07: Иск, предявен на 8 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република	12

2007/C 069/30	Дело C-63/07: Иск, предявен на 8 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Австрия	13

2007/C 069/31	Дело C-64/07: Иск, предявен на 8 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Ирландия	13

2007/C 069/32	Дело C-65/07: Иск, предявен на 8 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Ирландия	14

2007/C 069/33	Дело C-66/07: Иск, предявен на 8 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности срещу Ирландия	14

2007/C 069/34	Дело C-70/07: Иск, предявен на 9 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия	14

2007/C 069/35	Дело C-77/07: Иск, предявен на 12 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция	15

2007/C 069/36	Дело C-80/07: Иск, предявен на 14 февруари 2007 — Комисия на Европейските общности/Република Гърция	15

2007/C 069/37	Дело C-81/07: Иск, предявен на 14 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция	16

2007/C 069/38	Дело C-83/07: Иск, предявен на 14 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция	16

	Първоинстанционен съд на Европейските общности
2007/C 069/39	Дело T-340/03: Решение на Първоинстанционния съд от 30 януари 2007 г. — France Télécom/Комисия (Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Пазар на услуги за високоскоростен достъп до интернет — Хищнически цени)	17

2007/C 069/40	Дело T-166/04: Решение на Първоинстанционния съд от 31 януари 2007 г. — С/Комисия (Длъжностни лица — Изпълнение на решение на Първоинстанционния съд — Иск за отмяна — Липса на основание за постановяване на решение — Иск за обезщетение на вреди — Служебно нарушение — Загуба на възможност)	17

2007/C 069/41	Дело T-242/04: Решение на Първоинстанционния съд от 1 февруари 2007 г. — Комисия/IAMA Consulting (Програма Esprit — Финансиране от Общността — Насрещен иск, предявен в приложение на арбитражна клауза — Възстановяване на недължимо изплатени от Комисията помощи)	17

2007/C 069/42	Дело T-362/04: Решение на Първоинстанционния съд от 31 януари 2007 г. — Minin/Комисия (Обща външна политика и политика на сигурност — Рестриктивни мерки по отношение на Либерия — Замразяване на финансови средства на лица, свързани със Charles Taylor — Компетентност на Общността — Основни права — Иск за отмяна)	18

2007/C 069/43	Дело T-236/05: Решение на Първоинстанционния съд от 31 януари 2007 г. — Aldershoff/Комисия (Оценка [Оценка да се чете доклад за оценяване] относно развитието на кариерата — Оценка за финансовата година 2003 — Явна грешка в оценката — Липса на мотиви — Право на изслушване)	18

2007/C 069/44	Дело T-447/05: Определение на Първоинстанционния съд от 12 януари 2007 г. — SPM/Комисия (Обща организация на пазара — Банани — Режим на внос на банани с произход от страни от АКТБ [Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн] на територията на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 2015/2005 — Иск за отмяна — Процесуална легитимация — Недопустимост)	19

2007/C 069/45	Дело T-129/06: Определение на Първоинстанционния съд от 17 януари 2007 г. — Diy-Mar Insaat Sanayi ve Ticaret и Akar/Комисия на Европейските общности (Иск за отмяна — Съществени изисквания за форма — Задължително представителство на физическите или юридическите лица от адвокат, който има право да практикува пред съд на държава-членка — Подаване на жалбата, на която са отстранени нередовностите, след изтичане на срока — Недопустимост на иска)	19

2007/C 069/46	Дело T-14/07: Иск, предявен на 15 януари 2007 г. — Федерална република Германия/Комисия	20

2007/C 069/47	Дело T-15/07: Иск, предявен на 15 януари 2007 г. — Федерална република Германия/Комисия	20

2007/C 069/48	Дело T-18/07: Иск, предявен на 29 януари 2007 г. — Kronberger/Парламент	21

2007/C 069/49	Дело T-19/07: Иск, предявен на 25 януари 2007 г. — Systran SA и Systran Luxembourg/Комисия	21

2007/C 069/50	Дело T-20/07 P: Жалба, подадена на 26 януари 2007 г. от Европейската комисия срещу Решение, постановено на 14 ноември 2006 г. от Съда на публичната служба по дело F-100/05, Chatziioannidou/Комисия	22

2007/C 069/51	Дело T-21/07: Иск, предявен на 29 януари 2007 г. — L'Oréal/СХВП — Spa Monopole (SPALINE)	23

2007/C 069/52	Дело T-23/07: Иск, предявен на 5 февруари 2007 г. — Borco-Marken-Import Matthiesen/СХВП (α)	24

2007/C 069/53	Дело T-25/07: Иск, предявен на 30 януари 2007 г. — Iride и Iride Energia/Комисия	24

2007/C 069/54	Дело T-27/07: Иск, предявен на 7 февруари 2007 г. — US Steel Košice sro с/у Комисията	25

2007/C 069/55	Дело T-28/07: Иск, предявен на 7 февруари 2007 г. — Fels-Werke и други/Комисия	26

2007/C 069/56	Дело T-29/07: Иск, предявен на 9 февруари 2007 г. — Lactalis Gestion Lait и Lactalis Investissements/Съвет	27

2007/C 069/57	Дело T-31/07: Иск, предявен на 12 февруари 2007 г. — Du Pont de Nemours (France) и други срещу Комисията	28

2007/C 069/58	Дело T-32/07: Иск, предявен на 7 февруари 2007 г. — Словакия/Комисия	29

2007/C 069/59	Дело T-5/05: Определение на Първоинстанционния съд от 22 януари 2007 г. — Verband der Internationalen Caterer in Deutschland/Комисия	29

	Съд на публичната служба на Европейския съюз
2007/C 069/60	Дело F-62/06: Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 13 февруари 2007 г. — Guarneri/Комисия (Длъжностни лица — Заплата — Семейни надбавки — Надбавка за дете на издръжка — Правило за ненатрупване на националните надбавки)	30

2007/C 069/61	Дело F-7/07: Иск, предявен на 29 януари 2007 г. — Angioi/Комисия	30

2007/C 069/62	Дело F-9/07: Иск, предявен на 5 февруари 2007 г. — Angé Serrano/Парламент	31

2007/C 069/63	Дело F-10/07: Иск, предявен на 8 февруари 2007 г. — Botos/Комисия на Европейските общности	31

2007/C 069/64	Дело F-33/06: Определение на Съда на публичната служба от 12 февруари 2007 г. — Campoli/Комисия	32