27.2.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/1

I – IV

1 – 13

1 – 4

5 – 13

14 – 18

14 – 15

16 – 18

19 – 66

20 – 25

20 – 23

24 – 25

26 – 27

28 – 54

28 – 49

50 – 54

55 – 66

55 – 62

63 – 66

67 – 74

69

70 – 72

73 – 74

ЕИО

Европейска икономическа общност

EWS

Early Warning System (система за ранно предупреждение)

ОВ

Официален вестник

MCC

Minimum Common Core (минимално общо ядро)

НКТС

Нова компютризирана система за транзит

OLAF

Европейска служба за борба с измамите

ЕС

Европейски съюз

ГД БЮДЖЕТ

Генерална дирекция „Бюджет“

ГД TAXUD

Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“

ЕО

Европейски общности

I.

Измамите, които са оказали влияние върху транзитния режим между 1990 г. и 1994 г., са довели до загуба на приходи, изчислена на 320 милиона ECU за общностния бюджет. Европейският парламент, Съветът и Сметната палата тогава бяха препоръчали компютризиране на транзитните процедури, реформа на нормативната ѝ база и засилване на физическите проверки, основани на обща система за анализ на риска.

II.

В отговор на тези препоръки през 1997 г. Комисията представи „план за действие за транзита в Европа“. През 2001 г. тя въведе ревизирана правна рамка и до края на 2005 г. координира прилагането на нова компютризирана транзитна система (НКТС), която позволява обмен на електронни съобщения между митническите служби на всички държави-членки.

III.

Палатата провери прилагането на новата нормативна система, както и пускането в действие на НКТС в 11 държави-членки. Контролът ѝ покриваше приключването на транзитните операции, евентуалното получаване на съответните мита и мерките в борбата с измамите. Основните констатации са следните:

IV.

Липсата на сведения относно измамите и пропуските, засягащи управлението на риска в държавите-членки, изискват координирани дейности на европейско равнище. Комисията би трябвало да има достъп до подробни сведения от НКТС с цел да анализира риска и да насърчава, въз основа на най-добрите практики, стратегиите за физическите проверки, насочени към транзитните стоки.

1.

Митническият транзит улеснява движението на стоки на територията на Общността и опростява митническите формалности. Данъците и таксите, с които се облагат стоките, внасяни в Общността, са временно отложени до пристигането им до крайно предназначение. Самите митнически формалности са пренесени от точката на преминаване на границата до точката на крайно предназначение.

2.

Общностният транзит се прилага:

3.

Основният риск, свързан с общностния транзит, е, че стоките с необщностен произход могат незаконно да избегнат митническия контрол и да бъдат отклонени към вътрешния пазар без да са заплатени митническите данъци и такси, особено данък добавена стойност и акцизите.

4.

Като се има предвид временният и преходен характер на всеки транзит, митническите власти считат контрола на транзитните операции за второстепенен приоритет. За да се компенсира финансовият риск, транзитните операции обикновено имат гаранция, която обезпечава плащането на данъците и таксите. Може да става въпрос за индивидуална гаранция, която покрива само една операция, или за обща гаранция, покриваща съвкупност от транзитни операции (1).

5.

В началото на деветдесетте години се забеляза увеличение на измамите при транзитните операции. Между 1990 г. и 1994 г. (2) загубите се изчисляват на 320 милиона ECU за Общността без това да включва последващите възстановявания (clawback) от държавите-членки, като загубите при националните данъци бяха дори по-големи. Съветът (3) и временната анкетна комисия за режима на общностния транзит на Европейския парламент (4) тогава счетоха компютризирането на транзита и реформата на нормативната база относно общностния транзит за достатъчно важни елементи за борбата с измамите, гледна точка, споделена от Палатата в годишния ѝ доклад за финансовата 1994 година (5).

6.

В действителност преди компютризирането на системата декларациите за общностен транзит бяха изготвяни върху хартиен носител. Копията от оригиналните декларации, съхранявани в митническата служба на отпътуване, придружаваха стоките до митническата служба на предназначение. Същата трябваше да изпрати до службата на отпътуване документ, който да уведомява, че стоките са пристигнали и да посочва дали са били установени нередности. Процедурата беше бавна и носеше много рискове.

7.

Именно затова през 1997 г. Комисията представи „план за действие за транзита в Европа“ (6) и предложи съвкупност от мерки, имащи за цел по-доброто управление на рисковете, свързани с режима за транзита и намаляването на уязвимостта от измамите. Тези мерки касаят преди всичко пускането в действие на компютризираната транзитна система, наблюдението върху разрешенията на операциите по транзита, засилването на контролните дейностите на всички равнища и в крайна сметка подобряването на сътрудничеството между митническите администрации, както и между митниците и операторите. Същевременно тя започна проверка на нормативната система относно транзита.

8.

През 1999 г. бе приета правната уредба на проекта НКТС (Нова компютризирана транзитна система), имаща за цел да замести процедурата за общностен транзит, основана на хартиени носители с обмен на електронни съобщения между митническите служби и, на по-късен етап, между операторите и митниците.

9.

В рамките на борбата срещу измамите НКТС преследваше двойна цел:

10.

Диаграма 1 представя нормална процедура за транзит в рамките на НКТС.

11.

През 2001 г. успоредно с компютризирането Комисията представи реформа на нормативната база на транзита (7), предвиждаща по-специално нови разпоредби с оглед на:

12.

Пускането в действие на НКТС премина през няколко етапа. „Основният пакет“ (9) беше завършен на 30 юни 2003 г. в EС-15 и Комисията продължи да съдейства за пускането в действие на НКТС в страните в процес на присъединяване. Следващите етапи се отнасяха предимно за компютризирането на обработката на гаранции вследствие на молби за издирване. Те бяха завършени през януари 2006 г.

13.

От 1 юли 2005 г. декларациите за общностен транзит се извършват като общо правило по електронен път (10). Статистиките на Комисията показват увеличение на броя на транзитни преминавания, отбелязани от НКТС, от около 5,5 милиона през 2004 г. на повече от 7,5 милиона през 2005 г.

14.

Одитът на Палатата имаше за цел да установи със сигурност, че държавите-членки прилагат правилно ревизираната нормативна система и че новите транзитни процедури са добре координирани от Комисията и се прилагат правилно от държавите-членки, така че да защитят ефикасно финансовите интереси на ЕС.

15.

Също така трябваше да се оцени прилагането на мерките, препоръчани от Европейския парламент, Съвета и Палатата, и по-специално тези от плана за действие на Комисията. В това отношение специално внимание се обърна на проучването на уязвимостта на новата система срещу измами и контрола по този въпрос от службите на Комисията.

16.

На всички държави-членки беше изпратен въпросник за събиране на актуални сведения относно транзита. Между май 2005 г. и януари 2006 г. бяха извършени одитни мисии в 11 държави-членки, представляващи почти 80 % от транзитните операции на НКТС (11).

17.

Тези одити обхванаха:

Общо 620 досиета и 26 транзитни декларации бяха проверени по време на одита.

18.

Ролята на службите на Комисията също беше анализирана, и по-специално работата по координирането и управлението на Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ (ГД TAXUD), контролните дейности на Генерална дирекция „Бюджет“ (ГД БЮДЖЕТ), свързани с транзита, и интервенциите за предотвратяване и за борбата срещу измамите на OLAF.

19.

Приложение I посочва основните слабости, отбелязани в посетените страни.

20.

Комисията координира осъществяването на проекта НКТС в държавите-членки и положи значителни усилия да осигури подпомагане и инструменти за контрол. Тя разви също така стандартната програма на НКТС, наречена MCC (Minimum Common Core — минимално общо ядро), и осигурява нейната поддръжка. Програмата MCC се използва в 15 държави-членки. Останалите 10 държави-членки предпочетоха да разработят собствени национални програми за транзитния режим.

21.

Разработването е многократно предоставяно на други изпълнители чрез обикновените процедури за участие в търг. През 2005 г. службата за вътрешен одит на Комисията провери организацията, планирането и управлението на проекта НКТС и ги оцени като много удовлетворителни. В замяна се критикува фактът, че не е сключено нито едно оперативно споразумение между Комисията и държавите-членки що се отнася до управлението на критичните ситуации, засягащи разположението и непрекъснатостта на НКТС.

22.

Тъй като нормативните текстове изискват компютризирането на транзитните операции като основна цел на митническата политика на Общността (12), Комисията наблегна върху ролята си на координатор на проекта НКТС и посочи, че практическият контрол на пускането в действие на проекта принадлежи на държавите-членки.

23.

Дейностите на Комисията по координирането я накараха да извършва редовни посещения за подпомагане в държавите-членки, както и за предоставянето на техническа помощ.

24.

Извършените от Комисията тестове и проверки не позволиха избягването на известни проблеми, свързани със средата на информационния контрол.

25.

Пет от посетените държави-членки, от които четири използват програмата MCC, са срещнали значителни счетоводни проблеми при опита си да включат НКТС в националната си информационна среда, например при контролирането на наличието на ново митническо предназначение на всички приключили транзитни операции или за използването на вече съществуващите рискови профили. Четири от тях накрая са предпочели НКТС да остане автономна система и не са я свързали с националните информационни митнически системи.

26.

ГД TAXUD следи за еднаквото прилагане на митническите правила на Общността от националните администрации. В рамките на нормалните проверки, свързани с традиционните собствени ресурси, ГД БЮДЖЕТ проверява спазването на действащите митнически разпоредби и си сътрудничи тясно с ГД TAXUD по въпросите за митническата политика, повдигнати при проверките.

27.

От 2001 г. до 2005 г. не е извършена нито една проверка, касаеща традиционните собствени ресурси и ориентирана специално към транзита, тъй като Комисията бе решила да изчака окончателното въвеждане на НКТС, преди да са ангажира в обстоятелствена проверка. Въпреки това основната част на НКТС бе реализирана през юни 2003 г. (виж точка 12), а основните елементи на реформата на нормативната база влязоха в сила през 2001 г. Транзитът представлява основната тема в програмата за извършване на контрол на ГД БЮДЖЕТ за 2006 г.

28.

След реформата на нормативната база (виж точка 11) Комисията уточнява правилата на транзитния режим в един „наръчник транзит“ (13), изготвен в съвместно споразумение с националните администрации и на разположение на 19 езика на Общността.

29.

Става ясно, че държавите-членки все още неправилно прилагат ревизираните нормативни разпоредби; всъщност отклонения по отношение на действащите разпоредби (някои от формално естество) бяха констатирани в 392 от 620-те разгледани досиета при одита.

30.

При опростените транзитни процедури икономическите оператори на Европейския съюз обикновено прибягват до общите гаранции и статута на изпращач/упълномощен посрещач. Член 373 от разпоредбите за прилагане на Митническия кодекс на Общността уточняват общите приложими условия за всеки желаещ да се възползва от тези опростени процедури (виж приложение II).

31.

Общата гаранция позволява покриването на голям брой транзитни операции с един-единствен инструмент. Тази гаранция действа до изравняването до средна сума на митническите данъци и такси, наречена референтна сума (14), която трябва да се проверява ежегодно от съответната митническа служба.

32.

Статутът на упълномощен изпращач, разполагащ с обща гаранция, позволява ангажирането на транзитни операции без представяне на стоките на митницата. По подобен начин упълномощеният получател може да приключи транзитната процедура без да представя стоките на митническите власти.

33.

Когато операторът иска да се възползва от намаление или освобождаване от гаранция или когато иска да транспортира чувствителни стоки при транзитен режим, наложените критерии за надеждност са по-строги. Таблица 1 представя критериите, на които трябва да отговарят кандидатите за общи гаранции, покриващи нормалните и чувствителните стоки (15).

34.

Митническите власти не са длъжни да извършват проверки след издаването на разрешение, с изключение на годишния преглед на референтната сума. Въпреки това титулярът на разрешение е длъжен да сигнализира за всеки елемент, който би могъл да окаже влияние върху оставането му в сила или съдържанието му (16).

Таблица 1

Необходими критерии за получаване на обща гаранция или на освобождаване от гаранция

35.

В шест от държавите-членки митниците не бяха в състояние да предоставят доказателствени елементи, удостоверяващи, че необходимите условия за статут на изпращач/упълномощен получател са били проверени преди издаване на разрешението. В пет от тях след издаването на разрешението митниците не са проверили дали бенефициерът продължава да отговаря на необходимите условия.

36.

Що се отнася до използването на общи гаранции, положението беше тревожно: в девет държави-членки митниците не разполагаха с достатъчно сведения, удостоверяващи, че бенефициерите отговарят на необходимите условия при издаването на разрешение. В четири държави-членки митниците са приели изчислената референтна сума от операторите вместо да пристъпят към предвидения годишен преглед. В една държава-членка операторите са продължили да се възползват от освобождаване от гаранции или от общи гаранции с намалена стойност, въпреки че митническите власти са започнали срещу тях процедури за принудително събиране.

37.

Когато дадена транзитна операция не е приключена в срок, трябва да започне проучване, отправено от страната на отпътуване, за да се определи дали тази операция е приключила нормално и дали има породен митнически дълг. Ревизираните разпоредби на Митническия кодекс на Общността значително скъсиха сроковете за уведомяване на основния длъжник (20) и започването на издирване в случаите на компютризирани процедури.

38.

Занапред следва (21) едновременно с уведомяването на основния длъжник да се започне и процедура по издирване веднага след изтичането на определения срок (22) за представяне на стоките в службата на предназначението, когато не е изпратено съобщение „известие за получаване“. Това изискване не беше спазено в нито една от посетените държави-членки.

39.

Националните правила обикновено допускат двуседмично закъснение преди започването на процедурата по издирване.

40.

Въпреки това десет от единадесетте посетени държави-членки не са спазили собствената си нормативна уредба и са започнали издирванията със закъснение, значително надвишаващо две седмици. В някои държави-членки операторите не сътрудничиха по задоволителен начин на митниците и това доведе до закъснения при приключването на сметките, които от своя страна могат да предизвикат закъснения при събирането на митническите данъци и такси.

41.

В годишния си доклад относно финансовата 1994 година Палатата беше подчертала, че процедурите по събирането трябва да бъдат засилени, като бъдат прегрупирани към задълженията на основния длъжник. Тя препоръча въвеждането на засилена и хармонизирана наказателна система.

42.

Преди пускането в действие на системата за компютризирано управление на издирванията страната изпращач адресираше формуляр с известие за издирване (TC 20) на страната получател, за да събере необходимите специфични сведения (23). Митническите власти на държавата-членка получател бяха длъжни да отговорят незабавно на тези известия за издирване (24). В девет от одитираните държави-членки митническите власти са реагирали със закъснение на известията за издирване или не са предоставили необходимите сведения. В седем от тях действията по разследванията са започнали с няколко месеца закъснение, като сведенията, които са предоставени, все така не позволяват да се определи със сигурност дали митата в крайна сметка са получени. Тези недостатъци са забавили събирането на митата.

43.

Повечето от посетените държави-членки считаха, че внедряването на модула за управление на издирванията на НКТС (25) ще разреши тези проблеми с комуникацията, нещо, което одитът на Палатата не успя да провери поради скорошното въвеждане на модула.

44.

Приключилите процедури по издирване обикновено предоставят необходимите сведения за установяване на съществуването на митнически дълг и определянето на страната, която трябва да получи митата. При съмнения новата нормативна уредба определя пораждането на дълг в страната на отпътуване или пристигане, най-късно десет месеца след като стоките са поставени под транзитен режим (26).

45.

Предишните разпоредби относно процедурите по събиране вече бяха породили проблеми при прилагането им в две от държавите-членки. Комисията възбуди съдебно преследване срещу тях пред Съда на Европейските общности и спечели делата (27).

46.

Не всички държави-членки са интерпретирали и прилагали разпоредбите по еднакъв начин. В 10 от посетените 11 държави-членки срокът от десет месеца е спазван рядко, като закъсненията често се оказват значителни. В две от държавите-членки митническите власти са изчакали края на 10-месечния срок, въпреки че необходимите условия за установяване на дълга са били изпълнени доста преди този срок. В една от държавите EU-10, 18 месеца след присъединяването, в посетените митнически служби не е започнала почти никаква дейност по събирането, касаеща подобни случаи.

47.

Нормативната уредба на Общността не уточнява срока за започване на процедура по събиране в страните по местоназначение на транзита. Въпреки това, когато за неприключена транзитна операция митническите власти имат сведения, че има пораждане на митнически дълг в тяхната страна, и когато длъжникът може да бъде определен и митата да бъдат ликвидирани, те разполагат със срок от максимум две седмици, за да осчетоводят дълга (28).

48.

В посетените държави-членки тези случаи рядко са третирани с необходимото старание, като по този начин се забавя събирането на собствени ресурси. В три от държавите-членки, въпреки че самите получатели на стоките са информирали митническите власти и са поискали митата да бъдат събрани, тези власти са започнали процедурите по събиране с няколко месеца закъснение.

49.

Както Палатата беше подчертала в годишния си доклад относно финансовата 1994 година и в специалния си доклад № 8/99 относно обезпеченията и гаранциите (29), държавите-членки посочиха, че закъсненията, засягащи събиранията, често се дължат на факта, че нормативната уредба на Общността не налагаше стойността и кодът на стоките да фигурират винаги в транзитните декларации. В две от държавите-членки властите все пак са изискали от операторите да предоставят тези сведения преди началото на всяка транзитна операция.

50.

Както при всички митнически задължения, констатирани a posteriori, митническият кодекс (30) постановява, че когато същите са дължими за неприключени транзитни операции, вписването (осчетоводяването) на дълга трябва да се извърши в срок от два дни, считано от датата, на която сумата и длъжникът са станали известни. Този срок може да стигне до 14 дни в някои случаи, предвидени в митническия кодекс (31).

51.

В 10 от 11-те посетени държави-членки са установени закъснения при вписванията, надвишаващи 14-дневния срок. Тези закъснения се дължат на недостатъчност на процедурите по издирване. В пет държави-членки други закъснения са засегнали счетоводните вписвания поради сложността на процедурите по събиранията. От 194 проверени досиета в рамките на одита в 110 има установени закъснения при вписването.

52.

Държавите-членки трябва да водят подробно счетоводство в съответствие с регламента за собствените ресурси (32). Те трябва да съберат сведенията от вписванията в счетоводство А и да предоставят на разположение на Комисията, приспадайки разходите по събиране, всички констатирани мита в рамките на втория месец, следващ този, в който митата са били констатирани. По изключение когато митата останат неплатени и не е предоставено никакво обезпечение, или пък когато са покрити с гаранции, но се оспорват, митата могат да не се предоставят на разположение, докато не бъдат действително събрани. Ако държавите-членки действат по този начин, въпросните мита се вписват в отделно счетоводство (счетоводство Б) (33).

53.

Държавите-членки следват различни практики за осчетоводяване на собствените ресурси за събиране, когато транзитните операции не са приключени. В една държава-членка митата, свързани с неприключени транзитни операции, покрити с отделна гаранция, бяха вписани в счетоводство Б. Три държави-членки са счели, че действителната сума покрита от общи гаранции е неизвестна при установяването на реда за събиране и че следователно никаква сума не може да бъде вписана в счетоводство А. Тези държави-членки са вписали всички въпросни мита в счетоводство Б, т.е. третирали са ги, все едно че няма никаква учредена гаранция. Същата практика е била наблюдавана в митническите бюра на други две държави-членки.

54.

За да се избегнат различните тълкувания, Комисията предложи митата, покрити от гаранции, да се вписват в счетоводство А, докато другите да се вписват в счетоводство Б. Що се отнася до общите гаранции, държавите-членки не винаги следват тълкуването на Комисията. Поради тази причина Комисията заведе дело пред Съда на Европейските общности относно счетоводното третиране на мита, покрити с гаранции.

55.

НКТС допринася за предотвратяването на някои форми на измами като използването на фалшиви печати или удостоверения за гаранция и позволява ускоряването на процедурата по издирване в случай на неприключили транзитни операции. Въпреки това компютризирането не би могло да попречи на грешките на описание или умишленото фалшифициране на декларации, имащи за цел да злоупотребят със системата.

56.

За да се оцени ефективността на реформата на транзитния режим по отношение на намаляването на измамите, свързани с транзитни операции, би следвало да се разполага с едновременно надеждни и изчерпателни сведения, касаещи измамите на равнище ЕС. Въпреки това одитът показа, че надеждността и изчерпателността на сведенията за измамите и нередностите, свързани с транзитните операции на равнище ЕС, с които се разполага, не са гарантирани.

57.

Комисията постоянно анализира неприключилите транзитни движения в програмата НКТС. Данните, с които се разполага, показват спад наполовина между 2004 г. (2,5 %) и 2005 г. (1,2 %). Въпреки това този анализ на вписаните транзитни движения в НКТС не включва тези, които са извършени на територията на една-единствена държава-членка (34), които все пак представляват значителна част от всички транзитни движения на НКТС.

58.

Базата данни OWNRES проверява случаите на измама и нередности, свързани със собствени ресурси за суми, надвишаващи 10 000 EUR, оповестени от държавите-членки на Комисията (ГД БЮДЖЕТ) по силата на регламента за собствените ресурси (35).

59.

Въпреки усилията на Комисията да подобри качеството на данните OWNRES, същото остава незадоволително. При все това данните OWNRES представляват единственият източник, използван в последните годишни доклади на Комисията относно борбата срещу измамите, и за разлика от други източници посочват нарастване в брой и стойност на случаите на измама и нередности, оповестени в областта на транзита между 2001 г. (година на реформата на нормативната база) и 2005 г. Необходимо е в този случай да се вземат нови мерки с оглед данните да бъдат използвани като източник на надеждна информация за анализ на измамите, свързани с различни общностни митнически режими.

60.

Системата EWS, пусната в действие през 1992 г., въвежда понятието чувствителни стоки (виж точка 11). Практическото функциониране на системата EWS е подобно на това на НКТС: отправната служба изпраща предварително известие за чувствителни стоки в службата по местоназначение и при необходимост в преходните служби, както и до Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

61.

Според OLAF през 2004—2005 г. непристигналите транзитни пратки до местоназначение, оповестени от държавите-членки, са били двадесет пъти по-малко в сравнение само с първия триместър на 1998 г.

62.

Поради пускането в действие на НКТС и сходството на сведенията за въвеждане в двете системи, държавите-членки считат в действителност, че НКТС е достатъчна и не поддържат повече EWS. При все това OLAF няма достъп до данните, които се съдържат в транзитните декларации на НКТС. През януари 2006 г. бе прието ревизиране на административните споразумения, за да може от 2007 г. службата да има достъп до данните, засягащи транзита на чувствителни стоки.

63.

Едно добро равновесие между търговския обмен и ефективната защита на финансовите интереси на Общността изисква уместно управление на рисковете и проверка на транзитните операции въз основа на анализа на риска.

64.

Палатата констатира, че в много от държавите-членки анализът на рисковете в областта на транзита е недостатъчен. Само една страна практикува случаен компютърен подбор, за да поддържа известна степен на несигурност между операторите. Само три от 11 държави-членки използват автоматизиран анализ на риска, въведен в НКТС и основаващ се на специфични за транзита рискови профили. Митническите власти на тези три държави-членки отчитат факта, че неизискването на код на стоките в транзитните декларации е сериозна пречка при извършването на ефективни проверки на операциите. В специалния си доклад № 8/99 Палатата вече беше подчертала, че липсата на разпоредби, изискващи сведения за естеството и стойността на стоките в единния административен документ, възпрепятства проверките на митническите власти на Общността.

65.

Определянето на рисковете и проверката на стоките все още зависят от инициативността на митническия служител. Повечето от посетените държави-членки не са отчели като приоритетни проверките на транзитните пратки, отчасти защото данните, фигуриращи в транзитните декларации, са били ограничени. В пет държави-членки Палатата констатира, че процентът на физическите проверки на транзитните пратки е особено нисък (около 1 %), докато в седем от посетените 11 държави-членки не е упражняван почти никакъв контрол върху изпращачите или упълномощените получатели.

66.

НКТС предоставя на Комисията статистически данни за броя и статута на транзитните операции, както и за засегнатите страни, но не дава никакви сведения за стоките или операторите, които биха позволили по-пълен анализ. Освен това службите на Комисията все още не са анализирали механизмите за измами, свързани с транзита, не са предприели дейности за осведомяване в тази област, нито са разработили досега инструменти за анализ на специфичните рискове за транзитните операции.

67.

Комисията изпълни ключовите елементи от плана за действие за транзита, особено като компютризира процедурата по транзита и като приключи реформата на нормативната уредба (действаща от 2001 г.).

68.

Одитът на Палатата по общностния транзит потвърди качеството на пускането в действие на Новата компютризирана транзитна система (НКТС), независимо че някои технически проблеми продължават да съществуват. Той позволи също така да бъдат показани недостатъците и разликите в прилагането на правните разпоредби относно транзита и свързаните разпоредби относно традиционните собствени ресурси. Пропуски са засегнали мерките, имащи за цел борбата срещу измамите, свързани с транзита, както на общностно, така и на национално равнище.

69.

Комисията успешно координира пускането в действие на НКТС в държавите-членки. Въпреки това информационната среда на някои държави-членки не позволи осигуряването на оптимално функциониране на системата (виж точки от 20 до 25).

Комисията би трябвало:

70.

До края на 2005 г. Комисията не бе пристъпила към нито един специфичен контрол, касаещ транзита, за да оцени дали нормативната реформа, започнала през 2001 г., бе ефективно приложена (виж точки 26 и 27).

71.

Държавите-членки често не прилагаха ревизираните разпоредби правилно. Така например митническите правила на Общността постановяват, че единствено надеждните оператори, които отговарят на специфични критерии, са упълномощени да прилагат опростените транзитни процедури. Одитът установи липса на контрол по спазването на тези критерии, което може да навреди на финансовите интереси на Общността (виж точки от 30 до 36). Що се отнася до процедурата по издирване, тя се оказа тежка и сложна, като държавите-членки нито бяха приложили действащата нормативна уредба, нито показваха необходимото старание при започването на подобна процедура. Въвеждането на нови процедури в рамките на НКТС е от твърде скоро, за да може да се определи въздействието им (виж точки от 37 до 43). На последно място процедурите по събиране често са били започнати със закъснение и по този начин традиционните собствени ресурси не са събрани и предоставени навреме (виж точки от 44 до 49).

72.

В рамките на традиционните собствени ресурси отчитането на неприключените транзитни операции е извършено със закъснение, свързано с разликите при прилагането на счетоводните процедури или просто с неправилното прилагане на нормативните разпоредби, най-вече що се отнася до гаранциите (виж точки от 50 до 54).

Комисията би трябвало да вземе под внимание недостатъците, установени по време на одита на Палатата при изготвянето на указанията за прилагане на разпоредбите относно оторизирания икономически оператор (36).Що се отнася до процедурите по издирване, Комисията би трябвало:

73.

Предоставените на Комисията източници на информация относно измамите, свързани с транзитните операции, все още не са достатъчно надеждни, за да се определи приносът на реформата на нормативната база и на проекта НКТС за намаляване на измамите и за анализа на предполагаемите случаи вследствие на това (виж точки от 55 до 62).

74.

Службите на Комисията все още не са направили анализ на механизмите за измами, свързани с транзитните операции, нито са разработили инструменти за анализ на специфичния риск. Систематичното управление на риска в областта на транзита е на елементарно равнище или не съществува в много държави-членки и само една малка част от тях са въвели профили на риска в НКТС. Физическите проверки на транзитните пратки са малко, дори липсват в някои държави-членки (виж точки от 63 до 66).

Комисията би трябвало да вземе мерки за подобряване на надеждността на източниците на информация за измамите и да ги използва по-добре при изготвянето на стратегии за управление на риска.При пускането в действие на общата рамка за управление на риска (37) Комисията би трябвало да подпомогне осъществяването на разумен брой физически проверки, съсредоточени върху транзитните пратки и изготвянето на автоматизирани специфични рискови профили за транзита.