Единен европейски акт

РЕЗЮМЕ НА:

Единен европейски акт

КАКВА Е ЦЕЛТА НА АКТА?

• Единният европейски акт (ЕЕА) има за цел да преразгледа договорите от Рим за създаване на Европейската икономическа общност (ЕИО) и на Европейската общност за атомна енергия.
• Това беше направено с цел да се даде нов тласък на европейската интеграция и да се завърши вътрешният пазар (област, която няма вътрешни граници и в която има свободно движение на стоки, хора, услуги и капитал) до 1 януари 1993 г.
• ЕЕА измени правилата за функционирането на европейските институции и разшири правомощията на тогавашната Европейска общност в редица области на политиката.
• Чрез създаването на нови компетенции на Общността и реформирането на институциите ЕЕА отвори пътя за по-нататъшна политическа интеграция и за икономически и паричен съюз, които ще бъдат заложени в Договора за Европейския съюз (Договор от Маастрихт).

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Цели

• Междуправителствените преговори, завършили с ЕЕА, имат двоен мандат за сключване на:
  • Договор за обща външна политика и политика на сигурност и
  • акт за изменение на Договора за ЕИО, по-специално по отношение на:
    • процедурата за вземане на решения в рамките на Съвета;
    • правомощията на Европейската комисия;
    • правомощията на Европейския парламент;
    • разширяването на отговорностите на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия.

Структура

• ЕЕА се състои от преамбюл и 4 дяла и съдържа серия от декларации, приети от конференцията.
• В преамбюла са посочени основните цели на договора и е изразена решимостта на подписващите страни да променят взаимоотношенията си като цяло с оглед създаването на Европейски съюз. Също така в преамбюла се определя уникалният характер на акта, който обединява общите правила по отношение на сътрудничеството в областта на външната политика и Европейските общности. И накрая, обръща се внимание на двете цели за преразглеждане на договорите, а именно „да се подобри икономическото и социалното положение чрез разширяване на общите политики и преследване на нови цели“ и „да се осигури по-безпроблемно функциониране на общностите“.
  • Дял I съдържа правила, които са общи за политическото сътрудничество и за Европейската общност.
  • Дял II е посветен на измененията на договорите за създаване на Европейските общности.
  • Дял III се отнася до европейското сътрудничество в областта на външната политика.
  • Дял IV се отнася до общите и до окончателните правила.

Институционални промени

• За да се създаде възможност за създаването на единния пазар до 1993 г., ЕЕА въведе увеличен брой случаи, в които Съветът да може да взема решения с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие. Това опрости вземането на решения и означаваше, че честите закъснения, присъщи на търсенето на единодушно споразумение между тогавашните 12 държави членки, биха могли да бъдат избегнати. За приемането на законите, предназначени за установяване на единния пазар, с изключение на мерките, свързани с данъчното облагане, свободното движение на хора и правата и интересите на заетите лица, вече не се изисква единодушие.
• ЕЕА създаде Европейския съвет, който формализира конференциите или срещите на върха на държавните и правителствените ръководители, въпреки че компетенциите на този орган бяха конкретизирани по-късно в член 15 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).
• Правомощията на Парламента бяха засилени чрез включване на изискването за неговото одобрение при сключването на споразумения за разширяване и асоцииране. ЕЕА въведе процедурата за сътрудничество, която укрепи позицията на Парламента в междуинституционалния диалог и му предостави възможност за две четения на проектозаконите, предложени в рамките на ограничен брой правни основания, като по този начин се подготви пътят към бъдещата роля на Парламента като съзаконодател заедно със Съвета.
• ЕЕА изясни някои правила относно изпълнителните правомощия. Член 10 даде възможност на Съвета като общо правило да предоставя на Комисията изпълнителни правомощия за правилата, определени от Съвета. Съветът си запазва правото да упражнява директно изпълнителните правомощия само в конкретни случаи. Също така ЕЕА създаде основите на Първоинстанционния съд (ЕПС) — сега Общ съд.

Области на политиката

• Съгласно ЕЕА гласуването с квалифицирано мнозинство стана новата норма в четири от съществуващите области, обхванати от договорите:
  • обща митническа тарифа;
  • свободно движение на капитал;
  • свободно движение на услуги; и
  • морски и въздушен транспорт.
• ЕЕА въведе няколко нови области на политиката, в които решенията ще се вземат с квалифицирано мнозинство. Те са:
  • вътрешен пазар;
  • икономическо и социално взаимодействие — за компенсиране на последиците от завършване на изграждането на вътрешния пазар върху по-слабо развитите региони;
  • социална политика — 2 нови аспекта на тази политика, здравословни и безопасни условия на труд и социален диалог между синдикатите и работодателите;
  • научноизследователската и развойната дейност;
  • Околна среда — въвеждане на принципа на субсидиарност (т.е. да се предприемат мерки на европейско равнище, където те са по-ефективни, отколкото на равнище отделна държава); и
  • обща външна политика — председателството на Съвета отговаря за инициирането на действия и за координирането на позициите на държавите членки.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА АКТЪТ?

ЕЕА се прилага от 1 юли 1987 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

История на Европейския съюз — 1980—1989 г. (Европа).

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Единен европейски акт (ОВ L 169, 29.6.1987 г., стр. 1—28 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT))

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Завършване на вътрешния пазар — Бяла книга на Комисията до Европейския съвет (Милано, 28—29 юни 1985 г.) (COM(85) 310 final, 14.6.1985 г.)

последно актуализация 04.04.2018