Договор от Ница

РЕЗЮМЕ НА:

Договор от Ница

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДОГОВОРА?

• Договорът подготвя ЕС за най-голямото му разширяване едновременно с 10 нови държави членки (Чехия, Кипър, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения), които се присъединяват към ЕС през май 2004 г., и с още две държави (България и Румъния) през януари 2007 г.
• Той изменя Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО).
• По-конкретно, Договорът реформира институциите на ЕС, така че те да могат да функционират ефективно в един разширен ЕС от 27 държави членки — нещо, което се предвиждаше, но не успя да се реализира с Договора от Амстердам.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Подобряване на легитимността и ефективността на институциите на ЕС в перспективата на разширеното членство на ЕС

• Методът за определяне на състава на Европейската комисия се променя:
  • съставът на Комисията се променя постепенно от двама комисари за по-големите държави (Франция, Германия, Италия, Испания и Обединеното кралство (1)) и 1 за другите държавите до максимален брой от 27 комисари, като всяка държава членка на равни начала има право да назначи комисар на ротационен принцип;
  • председателят на ЕК и комисарите оттук нататък се назначават с квалифицирано мнозинство в Съвета;
  • председателят на ЕК получава увеличени правомощия над колегиума на комисарите, а именно да разпределя или реорганизира отговорностите на комисарите и — с одобрение на колегията с обикновено мнозинство — да освободи един от комисарите.
• Системата за гласуване в Съвета на Европейския съюз се предефинира:
  • тежестта на гласовете се ребалансира, за да отразява по-добре относителното население на държавите членове;
  • условията за получаване на квалифицирано мнозинство се увеличават, като сега са необходими 73,9 % от гласовете (вместо 71,3 %) , както и мнозинството от държавите от ЕС, които представляват (ако тази проверка се изисква от държава членка) поне 62 % от населението на ЕС;
  • използването на гласуването с квалифицирано мнозинство се разширява в нови области.
• Съставът на Европейския парламент се преразглежда и правомощията му се увеличават:
  • броят на местата е увеличен до 732 членове от 27 държави членки на ЕС;
  • процедурата за съвместно решение (днес обикновена законодателна процедура) се разширява почти във всички области, в които Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство;
  • Парламентът може сезира Съда на ЕС, също както дадена държава членка или Комисията.
• Съдът на Европейския съюз се реформира основно:
  • той ще заседава в различни формации: в камари от 3 до 5 съдии, в голяма камара (11 съдии) или в пленарно заседание (по 1 съдия на държава от ЕС);
  • компетенциите на Първоинстанционния съд (понастоящем Общия съд) се разширяват, а именно по отношение на някои референтни категории за nреюдициални запитвания*;
  • с единодушие Съветът може да създава съдилища със специфична компетентност, които да се занимават на първа инстанция със случаи от специални области на правото, напр. патенти.
• Въвеждат се нови правила за засилено сътрудничество:
  • то включва само минимум от 8 държави от ЕС (а не мнозинство, както по-рано);
  • в основния „стълб“ на Европейската общност държавите от ЕС вече нямат възможност да налага вето върху стартирането на засиленото сътрудничество. Освен това заедно с одобрението на Комисията (което винаги е необходимо) понастоящем се изисква одобрението (или към днешна дата съгласието) на Парламента, ако за съответната област на сътрудничество се изисква съвместно решение;
  • възможността за засилено сътрудничество се разширява до общата външна политика и политиката за сигурност, с изключение на отбраната и в тази област — с право на вето от държавите в ЕС;
  • по отношение на сътрудничеството в областта на правосъдие и вътрешни работи засиленото сътрудничество е особено гъвкаво: държавите от ЕС нямат право на вето и не се изисква нито одобрението на Комисията, нито на Парламента.

Основни други промени, произтичащи от Договора

• Наред с възможността за санкции срещу държава от ЕС за нарушаване на основните права (въведени с Договора от Амстердам), в член 7 от ДЕС се добавя превантивен механизъм.
• ДЕС се изменя, за да се вземе предвид развитието на европейската политика за сигурност и отбрана.
• Признава се ролята на Евроюст за развитието на юридическото сътрудничество по наказателноправни въпроси.
• Брюксел е определен като място за официални заседания на Европейския съвет.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДОГОВОРЪТ?

Подписан на 26 февруари 2001 г., Договорът влиза в сила на 1 април 2003 г. Някои от правилата му обаче започват да се прилагат на по-късна дата.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

• История на ЕС (Съвет на ЕС)
• Договори на ЕС (Европейска комисия)
• Общ преглед на договорите (EUR-Lex).

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Договор от Ница за изменение на Договора за Европейския съюз, Договорите за създаване на Европейската общност и някои свързани актове (OВ C 80, 10.3.2001 г., стр. 1—87)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Договор за Европейския съюз — консолидирана версия от 1992 г. (OВ C 191, 29.7.1992 г., стр. 1—112)

Договор за създаване на Европейската общност — консолидирана версия от 2002 г. (OВ C 325, 24.12.2002 г., стр. 33—184)

последно актуализация 21.03.2018

(1) Обединеното кралство напуска Европейския съюз и става трета държава (държава извън ЕС) от 1 февруари 2020 г.