Речник към резюметата

ШЕНГЕН (СПОРАЗУМЕНИЕ И КОНВЕНЦИЯ)

С подписването на Шенгенското споразумение на 14 юни 1985 г. Белгия, Франция, Германия, Люксембург и Нидерландия се договориха постепенно да премахнат контрола по своите вътрешни граници и да въведат свободно движение за всички граждани на участващите държави, други държави членки на ЕС и някои държави извън територията на Съюза.

Шенгенската конвенция допълва споразумението и определя мерките и защитните механизми за установяване на пространство без вътрешен граничен контрол. Тя беше подписана от същите пет държави на 19 юни 1990 г. и влезе в сила през 1995 г. Споразумението и конвенцията, както и свързаните с тях споразумения и правила, заедно образуват „достиженията на правото от Шенген“, което беше интегрирано в рамките на ЕС през 1999 г. и се превърна в законодателство на ЕС. С Договора от Лисабон „пространството (...) без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на лица“ с превърна в цел на ЕС.

Днес 26 европейски държави, включително 22 от 27-те държави членки на ЕС, са част от Шенгенското пространство.

България, Хърватия, Кипър и Румъния също са част от Шенгенското пространство, в съответствие със съответните си актове за присъединяване, но контролът на техните вътрешни граници все още не е отменен.

Ирландия е единствената държава членка, която не е част от Шенгенското пространство. Въпреки че участва в Шенгенското полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, тя не е част от пространството без вътрешен граничен контрол и поддържа граничен контрол с държавите от Шенген.

Други четири държави — Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария — също са свързани с достиженията на правото от Шенген чрез съответните си споразумения за асоцииране към Шенген с ЕС и следователно също са част от Шенгенското пространство.

Държавите кандидатки за присъединяване към ЕС, трябва да приемат всички достижения на правото от Шенген към момента на присъединяването си. Въпреки това граничният контрол на вътрешните граници се премахва (с единодушно решение на Съвета) само след оценка, която:

ВЖ. СЪЩО