Създаване на фондове за преобразуване на проблемни банки

РЕЗЮМЕ НА:

Съобщение (COM(2010) 254 окончателен) — Фондове за преобразуване на проблемни банки

КАКВА Е ЦЕЛТА НА СЪОБЩЕНИЕТО?

С него се представят намеренията на Европейската комисия за създаване на фондове за преобразуване на проблемни банки.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Каква е ролята на фондовете за преобразуване на проблемни банки?

• Фондовете за преобразуване на проблемни банки следва да осигуряват финансиране за организираното преобразуване на неплатежоспособни банки. С оглед на постигането на тази цел те биха могли да прилагат мерки, като:
  • финансиране на „мостови банки“ (т.е. институции, създадени от национален регулаторен орган или централна банка, които да управляват неплатежоспособна банка, докато не се намери купувач, който да поеме нейните операции),
  • финансиране на пълно или частично прехвърляне на активи и/или пасиви от изпадналата в затруднение институция,
  • финансиране на разделянето на оздравена банка и банка с проблемни активи.
• Фондовете за преобразуване на проблемни банки могат да се използват и за покриване на административни разходи, както и на такси за правни и консултантски услуги.
• Те обаче не трябва да се използват като застраховка срещу фалит или да се използват за спасяване на банка в затруднение.

Как могат да се финансират фондовете за преобразуване на проблемни банки?

Комисията счита, че чрез изготвянето на финансови споразумения за даден фонд следва да се осигурят необходимите ресурси и същевременно да се насърчи подходящо поведение.

Като основа за изчисляване на вноските във фондовете за преобразуване на проблемни банки биха могли да се използват 3 параметъра:

• банковите активи биха могли да служат като показател за ресурсите, които може да е необходимо да бъдат изразходени за преобразуването на проблемната банка. Банковите активи вече са обект на надзорни изисквания по отношение на собствения капитал, претеглени спрямо риска. Въз основа на активите би могъл да се наложи данък. Това обаче би могло да доведе до допълнително капиталово изискване, поради което е необходимо да се разглежда внимателно в контекста на протичащите по-широки реформи на стандартите по отношение на собствения капитал,
• банковите пасиви също биха могли да служат като показатели за ресурсите, които може да е необходимо да бъдат изразходени за преобразуването на проблемната банка. Най-вероятно е разходите по преобразуването на проблемна банка да възникнат поради необходимостта от подпомагане на някои пасиви (с изключение на собствения капитал и обезпечени пасиви, като например влоговете). Възможно е обаче те да не бъдат достатъчно точен показател за степента на риска,
• печалбите и премиите също биха могли да се използват като показател за определяне на размера на данъците.
• Финансовите споразумения следва да отговаря на следните критерии:
  • да избягват възможен арбитраж,
  • да са показател за точните рискове,
  • да отчитат системния характер на някои финансови институции,
  • да са базирани на вероятните ресурси, които ще трябва да бъдат изразходени при евентуална необходимост от преобразуване,
  • да не допускат нарушаване на конкуренцията.

Какви методи на управление следва да се използват за фондовете за преобразуване на проблемни банки?

• Фондовете за преобразуване на проблемни банки следва да бъдат отделени от националния бюджет и да се използват единствено за покриване на разходите по преобразуването.
• Управлението на тези фондове следва да бъде поверено на органите, които отговарят за преобразуването на финансовите институции и които следва да действат като независими изпълнителни органи.
• При използването на фондовете за преобразуване на проблемни банки следва да се спазват също така правилата на ЕС за държавна помощ.
• Целта на Комисията бе да приеме до началото на 2011 г. законодателни предложения относно управлението на кризи и фондовете за преобразуване на проблемни банки.

Как могат да се интегрират фондовете за преобразуване на проблемни банки в една нова рамка за финансова стабилност?

• Комисията предложи засилване на капиталовите изисквания и реформиране на финансовия надзор в ЕС. Тя се ангажира да укрепи схемите за гарантиране на депозитите и корпоративното управление на финансовите институции.
• Комисията също така се ангажира да приложи превантивни мерки, за да ограничи рисковете от фалит на банки и за да намали имплицитните гаранции, свързани с институциите, смятани за твърде големи, за да бъдат оставени да фалират.
• Комисията също така планираше да приеме през октомври 2010 г. план-график за установяването на европейска рамка за управление на кризи. Целта на предложения план e да се изготвят общи инструменти, които да са на разположение на държавите от ЕС и които да дадат възможност за предприемането на бързи и ефективни действия в случай на банкови фалити. Тези мерки следва да не водят до разходи за данъкоплатците.
• Предложени са инструменти, които ще допълват дейността на фондовете за преобразуване на проблемни банки:
  • планове за възстановяване и преобразуване на проблемни банки,
  • превръщане на дълг в собствен капитал.

Определяне на общ подход към фондовете за преобразуване на проблемни банки

• Следва да се определи европейски и глобален подход към създаването на фондове за преобразуване на проблемни банки.
• Съгласно тази нова мярка националните органи ще продължат да отговарят за всекидневния надзор, но следва да бъдат въведени солидни правила в рамките на ЕС за разрешаване на възможни кризи.
• Първата стъпка при този общ подход беше създаването на система въз основа на хармонизирана мрежа от национални фондове, обвързани с набор от координирани споразумения за управление на кризи. Тази система трябваше да бъде преразгледана до 2014 г. с оглед на създаването на интегрирани споразумения на ЕС в областта на управлението на кризи и надзора, както и в по-дългосрочен план — на фонд на ЕС за преобразуване на проблемни банки.

Развития след 2010 г.

След публикуването на това съобщение Европейската комисия издаде серия от законодателни предложения с оглед на преобразуването на проблемни банки. През 2014 г. ЕС прие:

• Директива 2014/49/EС относно схемите за гарантиране на депозитите с цел защита на вложителите в кредитни институции,
• Директива 2014/59/EС, с която се определят правила за възстановяването и преструктурирането на кредитни институции и инвестиционни посредници,
• Регламент (ЕС) № 806/2014 относно Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране. С него се определят правила и процедури за преструктуриране на проблемни банки и инвестиционни посредници.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

С оглед на ограничаване на банковите фалити в резултат на финансовата криза през октомври 2008 г. правителствата на държавите от ЕС предоставиха държавна помощ, за да подпомогнат финансовия сектор. Тази помощ засегна значително данъкоплатците и увеличи държавния дълг на държавите от ЕС. Със създаването на фондове за преобразуване на проблемни банки следва да се предотврати прибягването в бъдеще до държавна помощ за справяне с фалити на финансови институции.

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите —Фондове за преобразуване на проблемни банки (COM(2010) 254 окончателен, 26.5.2010 г.)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Директива 2014/49/EС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно схемите за гарантиране на депозити (преработен текст) (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149—178)

Последващите изменения на Директива 2014/49/EО са инкорпорирани в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

Директива 2014/59/EС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190—348)

Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1—90)

последно актуализация 20.02.2017