Конвенция срещу корупцията, в която участват длъжностни лица

РЕЗЮМЕ НА:

Конвенция за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица от ЕС или длъжностни лица от държавите от ЕС

Акт на Съвета за изготвяне на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на ЕС или длъжностни лица от държавите от ЕС

КАКВА Е ЦЕЛТА НА КОНВЕНЦИЯТА И НА АКТА?

Конвенцията:
- има за цел да гарантира, че всяка държава от ЕС предприема необходимите мерки, за да криминализира корупцията, която включва обществени длъжностни лица*;
- е предназначена да се бори с корупцията, включваща европейски длъжностни лица* или държавни служители* от държави от ЕС и да засилва съдебното сътрудничество между държавите от ЕС в тази борба.
Актът изразява решението на Съвета за изготвяне на конвенцията.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Съгласно конвенцията всяка държава от ЕС трябва да предприеме необходимите мерки, за да криминализира както активната*, така и пасивната корупция* на обществени длъжностни лица. Както участието във, така и разследването, на която и да е от тези форми на корупция, са обхванати от конвенцията.
Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В допълнение държавите от ЕС трябва да позволяват ръководителите на предприятията или всякакви други лица, притежаващи власт, да вземат решения или да упражняват контрол в дадено предприятие, да бъдат обявявани за наказателно отговорни в случаите на активна корупция от лице под тяхна власт, действащо от името на предприятието.
Всяка държава от ЕС трябва да установи своята компетентност относно нарушенията в съответствие със задълженията, възникващи в резултат на настоящата конвенция, когато:
- нарушението е извършено изцяло или частично на нейната територия;
- нарушителят е неин гражданин или е нейно длъжностно лице;
- нарушението е извършено срещу ЕС или длъжностни лица, или срещу член на институциите на ЕС, който също е един от нейните граждани;
- нарушителят е длъжностно лице на ЕС, работещо за институция, агенция или орган на ЕС, която има седалище в засегнатата държава от ЕС.
Ако дадена процедура, свързана с нарушение в съответствие със задълженията, възникнали от конвенцията, засягат най-малко 2 държави от ЕС, тези държави трябва да сътрудничат на разследването и преследването, както и да приложат наложеното наказание.
Държавите от ЕС трябва да прилагат принципа, при който не могат да се извършват два пъти съдебни действия за едно и също престъпление (също известен като принципа ne bis in idem), но са възможни изключения от този принцип.
Държавите от ЕС могат да приемат вътрешни правни договорености, които отиват извън задълженията, определени в конвенцията.
В случай на спор между държавите от ЕС относно интерпретирането или прилагането на конвенцията и в отсъствието на взаимно решение, казусът трябва да бъде разгледан от Съвета, както е определено в дял IV от Договора за Европейския съюз. Ако Съветът не достигне до решение в срок от 6 месеца, 1 от страните по спора може да отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз. Този съд има също така компетентност по отношение на спорове между дадена държава от ЕС и Европейската комисия.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

Конвенцията влезе в сила на 28 септември 2005 г. и всички държави от ЕС се присъединиха към нея.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Криминализирането на активната и пасивната корупция е обхванато от редица международни и европейски инструменти през последните 2 десетилетия.

Международно равнище

Криминализирането на активната и пасивната корупция е регулирано от Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията (UNCAC), която е международен договор с универсален обхват. Тя влезе в сила на 14 декември 2005 г. До декември 2014 г. всички държави от ЕС ратифицираха Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията и ЕС стана договорна страна през 2008 г. (Решение 2008/801/ЕО).
Конвенцията за борба с подкупването на чужди държавни служители при международни търговски сделки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (в сила от 1999 г.) установява правно обвързващи стандарти за криминализиране на подкупването на чужди длъжностни лица при международни търговски сделки, и предвижда множество свързани мерки, които да ги направят ефективни. Тя се фокусира върху „предлагането“ на международна корупция.

Европейско равнище

Наказателната конвенция относно корупцията на Съвета на Европа (в сила от 2002 г.) също е амбициозен инструмент, който има за цел да се координира криминализирането на корупционните практики. Тя също така предоставя допълнителни мерки по наказателно право и за подобряване на международното сътрудничество в преследването на корупционните нарушения.

Бележка: Макар по-голямата част от отделните държави от ЕС да са страни по следните конвенции (Конвенцията за борба с подкупването на чужди държавни служители при международни търговски сделки и Наказателната конвенция относно корупцията), самият ЕС не е страна по тях.

За допълнителна информация вж.:

Корупция (Европейска комисия).

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Обществено длъжностно лице: всяко европейско или национално длъжностно лице, включително всеки държавен служител на друга държава от ЕС.

Европейско длъжностно лице: всяко лице, което е длъжностно лице или друг щатен служител по смисъла на Правилника за длъжностните лица на ЕС, както и всяко лице, което е изпратено на работа в ЕС от държавите от ЕС или частен орган, което изпълнява същите функции, като тези, които се изпълняват от длъжностни лица на ЕС или от другите служители.

Държавен служител: длъжностно лице или обществено длъжностно лице, както е определено по националното право на държавата от ЕС, в която засегнатото лице изпълнява тази функция за целите на прилагането на наказателното право на тази държава от ЕС.

Активна корупция: умишленото действие на дадено лице, което пряко или чрез посредник обещава или дава облаги от какъвто и да е вид на длъжностно лице, на себе си или на трета страна, или което приема да извърши (сам/сама) или да не извърши действие по служба, или да наруши служебните си задължения при осъществяване на функциите си.

Пасивна корупция: умишленото действие на длъжностно лице, което пряко или чрез посредник иска или получава облаги от какъвто и да е вид за себе си или за трета страна, или което приема обещание за такава облага, за да извърши или да не извърши действие по служба, или да наруши служебните си задължения при осъществяване на функциите си.

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Конвенция, съставена на основание член К.3, параграф 2, буква в) от Договора за Европейския съюз, за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите-членки на Европейския съюз (ОВ C 195, 25.6.1997 г., стр. 2—11)

Акт на Съвета от 26 май 1997 година за съставяне на основание член К.3, параграф 2, буква в) от Договора за Европейския съюз на Конвенция за борбата с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите-членки на Европейския съюз (ОВ C 195, 25.6.1997 г., стр. 1)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (OВ L 283, 31.10.2017 г., стр. 1—71)

Директива (EС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 година относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (OВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29—41)

Решение (ЕС) 2016/63 на Съвета от 15 януари 2016 година относно присъединяването на Хърватия към Конвенцията, съставена на основание член К.3, параграф 2, буква в) от Договора за Европейския съюз, за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите — членки на Европейския съюз (ОВ L 14, 21.1.2016 г., стр. 23—24)

Решение 2008/801/ЕО на Съвета от 25 септември 2008 година за сключване от името на Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията (ОВ L 287, 29.10.2008 г., стр. 1—110)

Решение 2007/751/ЕО на Съвета от 8 ноември 2007 година относно присъединяването на България и Румъния към Конвенцията, приета на основание член К.3, параграф 2, буква в) от Договора за Европейския съюз, за борбата с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите-членки на Европейския съюз (ОВ L 304, 22.11.2007 г., стр. 34—35)

Решение 2003/642/ПВР на Съвета от 22 юли 2003 година за прилагане по отношение на Гибралтар на Конвенцията за борбата с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите-членки на Европейския съюз (ОВ L 226, 10.9.2003 г., стр. 27)

Рамково решение 2003/568/ПВР на Съвета от 22 юли 2003 година относно борбата с корупцията в частния сектор (ОВ L 192, 31.7.2003 г., стр. 54—56)

Обяснителен доклад относно Конвенцията за борбата с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите-членки на Европейския съюз (Текст, одобрен от Съвета на 3 декември 1998 г.) (ОВ C 391, 15.12.1998 г., стр. 1—12)

Акт на Съвета от 27 септември 1996 година за съставянето на протокол към Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ C 313, 23.10.1996 г., стр. 1—10)

Акт на Съвета от 26 юли 1995 година за съставяне на Конвенция за защита на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 48—57)

последно актуализация 08.03.2019