Надзор на бюджетните политики

РЕЗЮМЕ НА:

Регламент (ЕО) № 1466/97 — засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕГЛАМЕНТА?

• С него се въвеждат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж. Тези предпазни мерки имат за цел да осигурят бюджетната дисциплина, необходима за безпроблемното функциониране на Европейския съюз (ЕС).
• Той се отнася не само за тези държави от ЕС, които са приели единната валута, но и за тези, които все още не участват в нея.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

• Целта на настоящия регламент е да се осъществи наблюдение и координация на бюджетните политики на държавите от ЕС като предпазна мярка, за да се постигне бюджетна дисциплина в рамките на ЕС.
• С оглед на това с него се предвижда провеждане на Европейски семестър в началото на всяка година, за да се помогне на държавите от ЕС при въвеждането на разумни бюджетни политики. Държавите от ЕС изпращат на Европейската комисия програми за стабилност (за държавите в еврозоната) и програми за сближаване (за държавите извън еврозоната), с които те приемат средносрочни бюджетни цели. Тези програми се оценяват от Комисията, а Съветът издава във връзка с тях специфични за всяка държава препоръки.

Европейски семестър за координация на икономическите политики

• Европейският семестър е 6-месечен период, през който се извършва преглед на бюджетните политики на държавите от ЕС.
• В началото на семестъра Съветът определя основните икономически предизвикателства за ЕС и предоставя на държавите от ЕС стратегически насоки на политиката, които трябва да се следват.
• Впоследствие държавите от ЕС трябва да изготвят въз основа на тези насоки:
  • своите програми за стабилност или програми за сближаване в съответствие с този регламент;
  • своите национални програми за реформи в съответствие с общите насоки за икономическите политики и насоките за политиките по заетостта.
• В края на Европейския семестър и след оценка на програмите Съветът изпраща на всяка държава от ЕС препоръки. Въз основа на оценката на Комисията Съветът представя своето становище, преди държавите от ЕС да изготвят своите окончателни бюджети за следващата година.

Средносрочни бюджетни цели

• Всяка държава от ЕС има средносрочна бюджетна цел по отношение на дефицита, определена в структурно изражение. Целите се различават в отделните държави от ЕС: те са по-строги, когато равнището на дълга и очакваните разходи, свързани със застаряването на населението, са по-високи.
• За държавите от ЕС, които са приели еврото, и за тези, които участват във валутния механизъм (ERM II), целта е определена в размер на -1 % от БВП до балансиран структурен бюджет или структурен излишък.
• Целите могат да се преразглеждат, когато се осъществява мащабна структурна реформа, или на всеки 3 години, когато се публикуват прогнози, които дават възможност за актуализиране на очакваните разходи, свързани със застаряване на населението.

Многостранен надзор: програми за стабилност и програми за сближаване

• Програмите за стабилност и програмите за сближаване служат като основа за многостранния надзор, осъществяван от страна на Съвета на ЕС. Този надзор, предвиден в член 121 от Договора за функционирането на ЕС, следва да предотврати на ранен етап прекомерни бюджетни дефицити и да насърчи координацията на икономическите политики.
• Всяка държава от ЕС трябва да представи на Съвета на ЕС и на Комисията програма за стабилност (за държавите в еврозоната) или програма за сближаване (за държавите извън еврозоната).
• Програмите за стабилност или програмите за сближаване трябва да включват следната информация:
  • средносрочната бюджетна цел и планираните корекции за постигане на целта;
  • салдото на държавния бюджет като процент от БВП, очакваното развитие на съотношението на брутния държавен дълг спрямо БВП, очаквания растеж на бюджетните разходи и растежа на бюджетните приходи при непроменена политика и количествена оценка на дискреционните мерки по отношение на приходите;
  • информация относно очакваните разходи, свързани със застаряване на населението, и други възможни разходи (като публични гаранции) с потенциално голямо въздействие върху сметките на сектор „Държавно управление“;
  • информация относно съгласуваността на програмите с общите насоки за икономическите политики и с националните програми за реформи;
  • основните допускания за икономическите перспективи, които могат да повлияят на осъществяването на програмите за стабилност и програмите за сближаване (растеж, заетост, инфлация и други важни променливи);
  • оценка и подробен анализ на предприетите или планираните бюджетни мерки и други мерки на икономическата политика, които са от значение за постигането на целите на програмата;
  • анализ на начина, по който промените в основните икономически допускания биха се отразили на състоянието на бюджета и на състоянието на дълга;
  • ако е приложимо, причините за отклонението от необходимите планирани корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел.
• Освен това в програмите за сближаване трябва да се посочи връзката между тези цели и стабилността на цените и валутния курс, както и със средносрочните цели на паричната политика.

Преглед на програмите за стабилност и програмите за сближаване

• Въз основа на оценките на Комисията и Икономическия и финансов комитет Съветът преглежда средносрочните бюджетни цели, представени от държавите в техните програми. Той проверява по-специално:
  • дали целта се основава на реалистични икономически допускания;
  • дали предприетите или планираните мерки са достатъчни за постигане на целта;
  • дали оценката на планираните корекции показва, че въпросната държава се стреми да подобри ежегодно своя (структурен) бюджетен баланс;
  • дали годишният растеж на бюджетните разходи на съответната държава не е твърде голям, т.е дали не надвишава целевото равнище в средносрочен план.
• Когато изготвя своите оценки, Съветът трябва да вземе под внимание осъществяването на важни структурни реформи, и по-специално пенсионните реформи.
• Съветът трябва да прегледа програмата в срок от 3 месеца от предоставянето ѝ. По препоръка на Комисията и след консултации с Икономическия и финансов комитет Съветът представя становище относно програмата. Когато счете, че целите и съдържанието на дадена програма следва да бъдат засилени, Съветът може да поиска от съответната държава да я коригира.

Избягване на прекомерен дефицит: механизъм за ранно предупреждение

• Като част от многостранния надзор Съветът наблюдава изпълнението на програмите за стабилност и програмите за сближаване въз основа на информацията, предоставена от държавите от ЕС, и оценките, извършени от Комисията и Икономическия и финансов комитет.
• Ако Комисията установи значително отклонение от средносрочната бюджетна цел или от планираните корекции, които следва да доведат до постигането на целта, тя ще даде препоръки на съответната държава за предотвратяване на прекомерен дефицит (механизъм за ранно предупреждение съгласно член 121, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС).
• Освен това приетите от Съвета препоръки могат да се оповестят публично.

Насоки на Европейската комисия

• През 2015 г. Комисията разясни със съобщение как възнамерява да приложи правилата на Пакта за стабилност и растеж с цел по-тясно обвързване на структурните реформи, инвестициите и фискалната отговорност, за да се стимулира създаването на работни места и растеж в ЕС.
• Тези насоки имат 3 основни цели:
  • да се насърчи ефективното провеждане на структурните реформи;
  • да се насърчат инвестициите, по-специално в контекста на новия Европейски фонд за стратегически инвестиции, който е основен елемент на Плана за инвестиции за Европа, предложен от Комисията;
  • да се отчете по по-добър начин икономическата ситуация във всяка една държава от ЕС.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА РЕГЛАМЕНТЪТ?

Той се прилага от 1 юли 1998 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

• Съгласно правилата на Пакта за стабилност и растеж държавите от ЕС трябва да прилагат разумни бюджетни политики, за да предотвратят прекомерен бюджетен дефицит, който може да застраши икономическата и финансовата стабилност на ЕС.
• През 2011 г. Пактът за стабилност и растеж претърпя обстойни реформи. Приетите нови мерки са важна стъпка към гарантиране на бюджетна дисциплина, насърчаване на стабилността на икономиката на ЕС и предотвратяване на друга криза.
• Пактът за стабилност и растеж сега включва шест законодателни акта (известни като „пакетът от 6 законодателни акта“), които влязоха в сила на 13 декември 2011 г., и още два акта („пакетът от 2 законодателни акта“), които влязоха в сила на 30 май 2013 г.:
  • Регламент (ЕС) № 1173/2011 за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната;
  • Регламент (ЕС) № 1174/2011 относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната;
  • Регламент (ЕС) № 1175/2011 за изменение на Регламента за засилване на надзора върху състоянието на бюджета;
  • Регламент (ЕС) № 1176/2011 относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси;
  • Регламент (ЕС) № 1177/2011 за изменение на процедурата при прекомерен дефицит;
  • Директива 2011/85/EС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки;
  • Регламент (ЕС) № 472/2013 за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност;
  • Регламент (ЕС) № 473/2013 относно общите правила за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите в еврозоната.
• За допълнителна информация вж.:
  • „Пакт за стабилност и растеж“ (Европейска комисия).

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 година за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1—5)

Последващите изменения на Регламент (ЕО) № 1466/97 са инкорпорирани в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Регламент (EС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната (ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 1—7)

Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната (ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8—11)

Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси (ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25—32)

Регламент (EС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33—40)

Вижте консолидираната версия.

Директива 2011/85/EС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41—47)

Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност (ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1—10)

Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната (ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11—23)

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка — Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж (COM(2015) 12 final, 13.1.2015 г.)

последно актуализация 18.04.2017