Етикетиране, представяне и реклама на хранителните продукти

Предварително опакованите хранителни продукти трябва да отговарят на правилата относно етикетирането, представянето и рекламата за тях. Тези правила са съгласувани на ниво Европейски съюз (ЕС), за да дадат възможност на европейските потребители да направят своя информиран избор, както и да се премахнат бариерите за свободното движение на храни и условията на нелоялна конкуренция.

АКТ

Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето, рекламата на храните [Вж. акт(ове) за изменение].

ОБОБЩЕНИЕ

Настоящата директива се прилага за храните, предназначени да се доставят като такива до крайния потребител или в ресторанти, болници, столове и други подобни заведения за обществено хранене. Тя не се отнася за стоките, предназначени за износ извън Европейския съюз (ЕС).

Етикетирането, представянето и рекламата на храните трябва да са такива, че да не:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБОЗНАЧАВАНЕ НА ЕТИКЕТА

Етикетът на храните трябва да съдържа задължителни текстове. Тези текстове трябва да са лесни за разбиране и виждане, ясни и четливи и да не се изтриват. Някои от тях трябва да са разположени в едно зрително поле.

Когато храните са предварително опаковани, задължителните данни се изписват върху опаковката или върху етикет, прикрепен към нея.

Задължителните данни обхващат:

ИЗКЛЮЧЕНИЯ И СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Европейските разпоредби, приложими за определени храни, гласят, че посочването на списъка на съставките и срока на минимална годност има назадължителен характер. Тези разпоредби могат да предвидят други задължителни данни, при условие че те не вредят на информирането на купувача.

Специални разпоредби са предвидени по отношение на:

ПРЕДПАЗНИ КЛАУЗИ

Търговията с хранителни продукти в съответствие с настоящата директива може да бъде забранена само за нехармонизирани национални разпоредби, обосновани от специфични причини, например като опазване на общественото здраве, предотвратяване на измами или защита на индустриалната и търговската собственост.

КОМИТОЛОГИЯ И ХРОНОЛОГИЯ

Прилагането на директивата е гарантирано от Европейската комисия, подпомaгана от Постоянения комитет по хранителната верига и здравето на животните.

Директива 2000/13/ ЕО заменя Директива 79/112/ЕИО на Съвета за етикетирането, представянето и рекламата на хранителни продукти.

Препратки

Акт

Влизане в сила

Краен срок на транспониране в държавите-членки

Официален вестник

Директива 2000/13/ЕО

26.5.2000 г.

-

ОВ L 109 от 6.5.2000 г.

Акт(ове) за изменение

Влизане в сила

Краен срок на транспониране в държавите-членки

Официален вестник

Директива 2001/101/ЕО

18.12.2001 г.

31.12.2002 г.

ОВ L 310 от 28.11.2001 г.

Директива 2002/67/ЕО

8.8.2002 г.

30.6.2003 г.

ОВ L 191 от 19.7.2002 г.

Акт за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Литва, Латвия, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия към ЕС

1.5.2004 г.

Най-късно през 2007 г.

ОВ L 236 от 23.9.2003 г.

Директива 2006/107/ЕО

1.1.2007 г.

1.1.2007 г.

ОВ L 363 от 20.12.2006 г.

Директива 2003/89/ЕО

25.11.2003 г.

25.11.2004 г.

ОВ L 308 от 25.11.2003 г.

Директива 2006/142/ЕО

12.1.2007 г.

23.12.2007 г.

ОВ L 368 от 23.12.2006 г.

Регламент (ЕO) № 1332/2008

20.1.2009 г.

-

ОВ L 354 от 31.12.2008 г.

Регламент (ЕO) № 596/2009

7.8.2009 г.

-

ОВ L 188 от 18.7.2009 г.

Последвалите изменения и корекции на Директива 2000/13/ЕО са включени в основния текст. Настоящата консолидирана версия е само за информация.

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 30 януари 2008 г. относно информацията за потребителите на храни [COM(2008) 40 окончателен – непубликуван в Официален вестник].

Настоящото предложение има за цел да обедини директиви 2000/13/ЕО и 90/496/ЕИО по отношение на етикетирането на храни, за да се подобри нивото на информация и защитата на европейските потребители. Предложението въвежда нови изисквания за етикетиране. Задължителната информация трябва да идентифицира храните, техния състав и хранителни характеристики, произхода им, както и безопасните условия за тяхното използване (трайност, влияние и евентуални възможности за неблагоприятни последици върху здравето). Тази информация трябва да е представена по такъв начин, че да е лесна за четене и разбираема за потребителя. Минималният размер на шрифта трябва да е 3 mm.

Етикетите на храните трябва да съдържат задължителни данни, като енергийна информация и количеството на определени хранителни вещества в състава (мазнини, наситени мазнини, въглехидрати, както и конкретни данни за съдържанието на захар и сол).

От друга страна, потребителите трябва да са добре информирани, особено когато купуват храни по интернет или чрез други средства за дистанционна продажба.

Държавите-членки запазват възможността да приемат допълнителни задължителни текстове за специфични категории храни, с цел да запазят общественото здраве и безопасност, както и индустриалната и търговската собственост. Тези допълнителни данни се съобщават на Комисията под формата на проект, което може да доведе до отрицателни становища.

Процедура за съвместно вземане на решение (2008/0028/COD)

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕЗИЦИ ЗА ЕТИКЕТИРАНЕ

Interpretative Commission communication concerning the use of languages in the marketing of foodstuffs in the light of the judgment in the Peeters case [COM(93) 532 final – Official Journal C 345 of 23.12.1993] (На 10 нември 1993 г. Комисията прие тълкувателно съобщение относно използването на езиците в търговията с храни като продължение на заключителнотo решение на Съда на Европейските общности по дело „Peeters“). В това съобщение Комисията подчертава, че етикетирането на хранителни продукти, предназначени за продажба на крайния потребител, трябва да е на лесноразбираем език; обикновено става дума за официалния език (официалните езици) на съответната страна за търговия. Въпреки това се допуска използването на думи или фрази на чужд език, ако са лесноразбираеми за купувача.

See also

Последна актуализация: 16.11.2010