Предимство на европейското право

РЕЗЮМЕ НА:

Решение на Съда от 15 юли 1964 г. — Flaminio Costa срещу E.N.E.L

ЗАЩО РЕШЕНИЕТО ПО ДЕЛО COSTA СРЕЩУ E.N.E.L Е ОТ РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ?

• В решението си Европейският съд (понастоящем Съдът на Европейския съюз (Съдът) потвърди предимството на правото на Европейската икономическа общност (ЕИО) (понастоящем Европейския съюз (ЕС) пред националното законодателство на държавите — членки на ЕС.
• С това решение се определя общ принцип* на правото на Общността (понастоящем ЕС): предимството (наричано още „върховенството“ или „надмощието“) на правото на ЕС; той гарантира, че правото на ЕС има превес пред националните законодателства на държавите членки.
• Принципът на предимство гарантира, че правото на ЕС осигурява еднаква защита на гражданите в целия ЕС.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

В преюдициално заключение* относно Договора за ЕИО (понастоящем Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на ЕС), Съдът поясни следното.

• За разлика от обичайните международни договори, с Договора за ЕИО се създава европейски правен ред, който е неразделна част от правния ред на държавите членки и е задължителен за тях.
• Със създаването на ЕИО държавите членки прехвърлиха произтичащите от Договора права и задължения от своя вътрешен правен ред към правния ред на ЕИО, ограничиха суверенитета си и създадоха корпус от правни норми, приложими по отношение на техните граждани и самите тях.
• Следователно държавите членки не могат да приемат национални закони, които противоречат на правото на ЕС, без да се постави под съмнение правната основа на самия ЕС. Ако при все това те приемат такива закони, правото на ЕС следва да има предимство пред националното законодателство (т.е. го обезсилва) в националните съдилища на съответната държава.

Развитие преди и след съдебното решение

В друго важно дело, през 1963 г. Съдът постанови също толкова важен и допълващ общ принцип на правото на ЕС: принципа на непосредственото действие.

По-късно Съдът уточни обхвата на принципа на предимство в съдебната практика*.

• Той се прилага за всички актове на ЕС, които са със задължителен характер, независимо дали са част от първичното право (т.е. договорите), вторичното право (директиви, регламенти, решения и др.) или съдебната практика на Съда.
• Той засяга всички национални актове:
  • независимо от естеството им (актове, наредби, решения, постановления, циркулярни писма и т.н.) и независимо дали са издадени от изпълнителната власт, или по силата на законодателните правомощия на държава членка;
  • дори и да са приети след въпросния акт на ЕС (решение по дело Amministrazione delle Finanze срещу Simmenthal SpA, 1978 г.);
  • включително разпоредбите на конституцията на дадена държава членка, които противоречат на правото на ЕС (решения по дела Internationale Handelsgesellschaft mbH срещу Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel, 1970 г. и Wünsche Handelsgesellschaft срещу Germany, 1984 г., известни съответни като решения Solange I и Solange II).

В декларация относно върховенството, приложена към заключителния акт на междуправителствената Конференция, която прие Договора за функционирането на Европейския съюз, Конференцията:

• припомни принципа на предимство на правото на ЕС пред националното право;
• изтъкна, че това е основен принцип на правото на ЕС , независимо от факта, че той не е включен в Договора.

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Решение на Съда от 15 юли 1964 г., Flaminio Costa срещу E.N.E.L, Дело 6–64 (Специално издание на английски език, 1964 г., 00585)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Конференция, която прие Договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г. — А. Декларации относно определени разпоредби на договорите — 17. Декларация относно предимството на правото (ОВ C 115, 9.5.2008 г., стр. 344)

Договор за функционирането на Европейския съюз от 13 декември 2007 година — консолидиран текст (OВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 47—360)

Решение на Съда (първи състав) от 12 април 1984 г., Wünsche Handelsgesellschaft GmbH & Co. срещу Федерална република Германия. Искане за преюдициално заключение: Verwaltungsgericht Frankfurt am Main — Германия. Консервирани гъби — Защитни мерки. Дело 345/82 (Сборник със съдебна практика, 1984 г., 01995)

Решение на Съда от 9 март 1978 г., Amministrazione delle Finanze dello Stato срещу Simmenthal SpA. Искане за преюдициално заключение: Pretura di Susa — Италия. Неприлагане от националния съд на закон, който противоречи на общностното право Дело 106/77 (Сборник със съдебна практика, 1978 г., 00629)

Решение на Съда от 17 декември 1970 г., Internationale Handelsgesellschaft mbH срещу Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel. Искане за преюдициално заключение: Verwaltungsgericht Frankfurt am Main — Германия. Дело 11-70 (Сборник със съдебна практика, 1970 г., 01125)

последно актуализация 22.10.2021