Неписаните източници на европейското право: допълнително законодателство

РЕЗЮМЕ НА:

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ЧЛЕН 19 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ?

Член 19 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) описва ролята и състава на Съда на Европейския съюз (Cъда на ЕС).
Той формира правната база на допълнителното законодателство, като определя Съда на ЕС за върховния съд, който да гарантира, че законодателството на ЕС се тълкува и прилага правилно, както при искове, предявени директно пред него, така и при искания за преюдициални заключения* (за допълнителна информация вж. резюмето относно преюдициалните запитвания).

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Какво означава допълнително законодателство?

Допълнителното законодателство определя неписаните източници на правото на ЕС спрямо първичните и вторичните източници.
Тези източници се използват от Съда на ЕС основно като правни норми в случаи, в които първичното и вторичното законодателство не решават проблема.

Кои са допълнителните източници на правото?

Допълнителните източници на правото включват съдебната практика* на Съда на ЕС, международното право* и общите принципи на правото. Тези 3 източника се припокриват.
Съдебната практика на Съда на ЕС
- Често пъти се налага Съдът на ЕС да проявява творчество при тълкуването на правото на ЕС, за да запълни празнотите, оставени от първичното и/или вторичното законодателство.
- Неговите решения дават официално и правнообвързващо тълкуване на правото на ЕС и като такива се цитират като източник на право (включително и от самия Съд на ЕС).
Международно право
- Международното право (включително международни споразумения, сключени от ЕС и държавите от ЕС) се използва от Съда на ЕС при разработването на неговата съдебна практика, доколкото неговите правила се прилагат за ЕС и те не са несъвместими със специфичната структура на ЕС.
- Освен правните ангажименти на ЕС и на държавите от ЕС, международното право също така е източник на вдъхновение за Съда на ЕС при формулирането на общи принципи на правото.
Общите принципи на правото
- Общите принципи, разработени от съдебната практика на Съда на ЕС, позволяват на Съда да прилага правила в различни области, които не се споменават в договорите.
- Общите принципи на правото на ЕС могат да бъдат общи за всички национални правни системи на държавите от ЕС и съвместими с целите на ЕС или специфични за ЕС, дори и ако са вдъхновени от принципи, които са залегнати само в определени национални правни системи.

Основни права

Основните права (член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС)) представляват специална категория източник на право:
- частично първичен — член 6, параграф 1 от ДЕС признава Хартата на основните права на Европейския съюз за равносилна на договорите;
- частично допълнителен — член 6, параграф 3 от ДЕС признава изрично за общи принципи на правото на ЕС „основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки“.

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Преюдициално заключение: заключение от Съда на Европейския съюз в отговор на въпрос от национален съд относно тълкуването или валидността на европейското право, като по този начин се допринася за единното прилагане на правото на ЕС.

Съдебна практика: законодателство, установено от решенията от предходни случаи.

Международно право: наборът от правила, който регулира правните отношения между държави или нации.

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Консолидиран текст на Договора за Европейския съюз — Дял III — Разпоредби относно институциите — Член 19 (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 27)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част първа — Принципи — Дял I — Категории и области на компетентност на Съюза — Член 6 (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 52—53)

последно актуализация 12.03.2018