Първичното право на Европейския съюз

РЕЗЮМЕ НА:

Първично право на ЕС

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПЪРВИЧНОТО ПРАВО?

• Това е върховният източник на право в Европейския съюз (ЕС). То идва главно от учредителните договори, по-специално Римския договор (който се разви в Договора за функционирането на Европейския съюз) и Договора от Маастрихт (наричан също Договора за Европейския съюз).
• Първичното право определя разпределението на компетенциите (между ЕС и държавите — членки на ЕС). В него се предвижда законовият контекст, в рамките на който институциите на ЕС изготвят и прилагат политики.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Първичното право, известно също така и като първични източници, произтича от следните документи, свързани с ЕС:

• 1.

  учредителни договори,

• 2.

  договори за изменение,

• 3.

  договори за присъединяване,

• 4.

  протоколи, приложени към тези договори,

• 5.

  допълнителни споразумения за изменение на конкретни раздели на учредителните договори,

• 6.

  Хартата на основните права (след Договора от Лисабон).

• Учредителните договори са:
  • Договорът от Париж за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (1951 г.);
  • Договорът от Рим за създаване на Европейската икономическа общност и Евратом (1957 г.);
  • Договорът за Евратом (1957);
  • Договорът от Маастрихт (1992 г.).
• Договорите за изменение са:
  • Единен европейски акт (1986 г.);
  • Договорът от Амстердам (1997 г.);
  • Договорът от Ница (2001 г.);
  • Договорът от Лисабон (2007 г.).
• Договорите за присъединяване се отнасят до следните държави членки:
  • Дания, Ирландия и Обединеното кралство (1) (1972 г.);
  • Гърция (1979 г.);
  • Испания, Португалия (1985 г.);
  • Австрия, Финландия, Швеция (1994 г.);
  • Чешка република, Кипър, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения (2003 г.);
  • Румъния, България (2005 г.);
  • Хърватия (2012 г.).
• Допълнителните споразумения са:
  • Договорът от Брюксел (Договора за сливане) (1965 г.);
  • Договорът за изменение на някои бюджетни разпоредби на договорите на Общността (1970 г.);
  • Договорът за изменение на някои финансови разпоредби на Договорите за създаване на Европейските икономически общности и на Договора за създаване на единен Съвет и единна Комисия на Европейските общности (1975 г.);
  • Акта за избиране на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори (1976 г.).

Обхват на първичното право

• Географски:
  • държави членки;
  • най-отдалечените региони на ЕС.
• Времеви: от влизането в сила на договора.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Освен на първичното право правото на ЕС се основава на вторични и допълнителни източници.

• Вторичните източници включват пет вида правни актове: регламенти, директиви, решения, становища и препоръки.
• Допълнителните източници включват съдебна практика на Съда на ЕС (СЕС) и общи правни принципи.

Международните споразумения с трети държави или с международни организации също са неделима част от правото на ЕС. Тези споразумения са отделни от първичното право и вторичното законодателство и образуват категория sui generis (т.е. уникална самостоятелна категория). Съгласно решението на Съда на ЕС по делото Demirel срещу Stadt Schwäbisch Gmünd международните споразумения могат да имат пряко действие а правната им сила е по-голяма от тази на вторичното законодателство, което съответно трябва да бъде съобразено с тях. Дадено международно споразумение е пряко приложимо, ако съдържа ясно и точно задължение, което не зависи от приемането на последваща мярка.

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Консолидирани текстове на Договора за Европейски съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз — Консолидиран текст на Договора за Европейския съюз — Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Протоколи — Приложения към Договора за функционирането на Европейския съюз — Декларации, приложени към заключителния акт на Междуправителствената конференция, която прие Договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г. — Таблици на съответствието (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 1—388).

последно актуализация 12.10.2022

(1) Считано от 1 февруари 2020 г., Обединеното кралство се оттегли от Европейския съюз и стана трета държава (страна извън ЕС).