Едностранни актове

РЕЗЮМЕ НА:

Член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Член 289 от Договора за функционирането на Европейския съюз

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ЧЛЕНОВЕ 288 И 289 ОТ ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ДФЕС)?

Те описват основните едностранни актове на Европейския съюз (член 288) и по-специално онези, които са правни актове (член 299).

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Какво представляват едностранните актове?

Измежду източниците на правото на ЕС едностранните актове са онази част от вторичното законодателство на ЕС, която е различна от конвенции и споразумения.
Те се приемат автономно от институциите на ЕС в съответствие с учредителните договори.

Какви са различните видове едностранни актове?

Те са основно актовете, посочени в член 288 от ДФЕС:
- регламенти, директиви и решения, които съгласно посоченото в член 289, представляват правни актове. Те се приемат чрез законодателна процедура и имат задължително действие с нюанси на обхвата си и на обвързващия ефект.
- Становища и препоръки, които не са правни актове. Те не предоставят никакви права или задължения на онези, към които са адресирани, но могат да съдържат насоки относно тълкуването на правото на ЕС.
Другите необвързващи едностранни актове с по-политически характер се наричат „атипични актове“ — не защото те не се използват често, а защото не са включени в член 288. Те включват резолюции, заключения, съобщения и зелени и бели книги. Те са цитирани в други членове от Договорите за ЕС или идват от практиката на институциите на ЕС.

Правен статут на едностранните договори

Институциите на ЕС са свободни да избират вида акт, който считат за най-подходящ за изпълнението на своята политика.
Но тъй като ЕС разполага единствено с компетенциите, дадени му от договорите, всеки акт трябва да цитира правната база в ДФЕС, съответстваща на областта, в която европейските институции предприемат действие.
Освен това от актовете се изисква да цитират инструментите, които дават правомощия за тяхното приемане (в цитати, започващи с „като взеха предвид“) и да посочват причините, на които се основават (в съображения, започващи с „като имат предвид“).
Актовете трябва да се публикуват в Официален вестник на ЕС. Те могат да влязат в сила в деня на тяхното публикуване, освен ако в текста им не е посочено друго (което се среща често).
Тяхната законност може да се оспори в Съда на ЕС.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

Право на ЕС (Европейски портал за електронно правосъдие).

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част шеста — Институционални и финансови разпоредби — Институционални разпоредби — Глава 2 — Правни актове на Съюза, процедури за приемане и други разпоредби — Раздел 1 — Правни актове на Съюза — Член 288 (предишен член 249 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 171—172)

последно актуализация 21.03.2018