Директиви на Европейския съюз

 

РЕЗЮМЕ НА:

Член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) — директиви

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ТОЗИ ЧЛЕН?

С него се определят различните видове правни актове, включително и директивите, които ЕС може да приема.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Директивата е част от вторичното законодателство на ЕС. Следователно тя се приема от институциите на ЕС в съответствие с учредителните договори на ЕС. След като бъде приета на равнището на ЕС, тя се въвежда — или транспонира — от държавите от ЕС и става законодателство в тези държави.

Например с Директивата относно организацията на работното време се определят задължителни периоди за почивка и ограничение на седмичното работно време, разрешено в ЕС.

От всяка отделна държава обаче зависи да разработи свои собствени закони, за да определи как да се прилагат тези правила.

Обвързващ правен акт с общо приложение

Член 288 от ДФЕС гласи, че директивата обвързва държавите, до които е адресирана (една, няколко или всички), по отношение на резултата, който трябва да се постигне, а формата и средствата остават в сферата на компетентност на националните органи.

Директивата обаче е различна от регламент или решение:

Приемане

Директивата се приема, като се следва законодателна процедура. Тя е законодателен акт, приет от Съвета и Парламента съгласно обикновената законодателна процедура или само от Съвета съгласно специални законодателни процедури; в този случай, Парламентът следва да съгласи или да бъде консултиран.

Задължително транспониране

За да породи действие дадена директива на национално равнище, държавите от ЕС трябва да приемат закон, с който да я транспонират. С тази национална мярка трябва да се постигнат целите, определени от директивата. Националните органи трябва да съобщят тези мерки на Европейската комисия.

Транспонирането трябва да се изпълни до крайния срок, определен при приемането на директивата (обикновено в рамките на 2 години).

Когато дадена държава не транспонира някоя директива, Комисията може да започне процедура за нарушение и да заведе дело срещу тази държава пред Съда на ЕС (неизпълнението на съдебното решение в този случай може да доведе до нова присъда, по силата на която могат да бъдат наложени глоби).

Максимално и минимално хармонизиране

Важно е да се прави разграничение между изискванията за минимално и максимално (пълно) хармонизиране, определени в директивите.

В случай на минимално хармонизиране, с директивата се определят минимални стандарти, често като признание на факта, че правните системи на някои държави от ЕС вече имат определени по-високи стандарти. В този случай държавите от ЕС имат право да определят по-високи стандарти от тези, установени в директивата.

В случай на максимално хармонизиране държавите от ЕС нямат право да въвеждат правила, по-строги от определените в директивата.

Защита на физическите лица в случай на неправилно транспониране на директивите

По принцип директивата поражда действие само когато се транспонира. Въпреки това Съдът на ЕС счита, че директива, която не е транспонирана, може да произведе директно някои ефекти, когато:

Когато тези условия са изпълнени, физическите лица могат да се позоват на директивата срещу държава от ЕС в съда. Дадено физическо лице обаче няма право да подава жалба срещу друго физическо лице във връзка с прякото действие на директива, ако тя не е била транспонирана (вж. Решение на Съда от 14 юли 1994 г., Paola Faccini Dori срещу Recreb Srl, C-91/92, ECLI:EU:C:1994:292).

Съдът също така дава възможност, при определени условия, физически лица да получат обезщетение за директиви, чието транспониране е лошо или забавено (Решение на Съда от 19 ноември 1991 г., Andrea Francovich и Danila Bonifaci и други срещу Италианска република, съединени дела C-6/90 и C-9/90, ECLI:EU:C:1991:428).

Борба със закъсненията при транспониране

Късното транспониране на директивите в държавите от ЕС остава постоянен проблем, който пречи на гражданите и предприятията да се възползват от най-осезаемите ползи от законодателството на ЕС.

ЕС си е поставил за цел да намали дефицита при транспонирането до 1 %. От таблицата за транспониране на директивите на ЕС относно единния пазар, публикувана от Европейската комисия през декември 2016 г., се вижда, че 20 държави не са били в състояние да постигнат тази цел, а само 1 държава е успяла да постигне дефицит на съответствие на националното законодателство под 0,5 %, както е предложено в Акта за единния пазар от април 2011 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част шеста — Институционални и финансови разпоредби — Дял I — Институционални разпоредби — Глава 2 — Правни актове на Съюза, процедури за приемане и други разпоредби — Раздел 1 — Правни актове на Съюза — Член 288 (предишен член 249 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 171—172)

последно актуализация 11.07.2018