Регламенти на Европейския съюз

Регламентите са правни актове, определени с член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Те имат общо приложение и са задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави от Европейския съюз (ЕС).

ОБОБЩЕНИЕ

Регламентите са правни актове, определени с член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Те имат общо приложение и са задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави от Европейския съюз (ЕС).

Например, когато ЕС реши да предприеме действие за по-добра защита на човешкото здраве и околната среда от рисковете, свързани с химичните вещества, той прие регламент по този въпрос.

Регламентът е час от вторичното законодателство на ЕС. Той се приема от европейските институции въз основа на учредителните договори. Той има за цел да гарантира еднаквото прилагане на правото на ЕС във всички държави от ЕС.

Регламентът се приема като се следва законодателна процедура. Той е законодателен акт, приет от Съвета и Парламента в съответствие с обикновената или специалната законодателна процедура.

Регламентът е адресиран до абстрактни категории лица, а не до точно определени лица. Това е, което го отличава от решението, дефинирано в член 288 от ДФЕС. Той е задължителен в своята цялост.

Регламентът трябва да се спазва напълно от тези, за които се отнася. Той е правен акт, задължителен за:

институциите на ЕС;

държавите от ЕС;

лицата, за които е предназначен.

Регламентът се прилага пряко във всички държави от ЕС. Това означава, че:

се прилага незабавно като норма във всички държави от ЕС, без да е необходимо да бъде транспониран в националното законодателство;

създава права и задължения за физическите лица и те следователно може да се позовават на него директно пред националните съдилища;

може да се използва като отправна точка от физическите лица при техните отношения с други лица, държави от ЕС или органи на ЕС.

Регламентът е приложим във всички държави от ЕС, считано от датата на влизането му в сила (дата, която той определя или, ако това е невъзможно, 20 дни след публикуването му в Официален вестник). Неговите правни последици са едновременно, автоматично и еднакво задължителни във всички национални законодателства.

Делегирани регламенти

В процедурата за делегирани актове (член 290 от ДФЕС) Комисията може да приема делегирани регламенти за определяне или за допълване на някои детайли или аспекти на даден регламент или директива на ЕС.

Регламенти за прилагане

Според процедурата за актове за изпълнение (член 291 от ДФЕС) Комисията може да бъде упълномощена да приема регламенти за изпълнение на законодателство, изискващо еднакво прилагане в рамките на ЕС. Изпълнителните правомощия на Комисията трябва да се прилагат съгласно Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета.

Европейските институции също могат да приемат регламенти за изпълнение за Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие. Този тип регламент е определен в членове 164 и 178 от ДФЕС.

Това са правни актове, чиято валидност зависи от „основния регламент“. Докато основният регламент установява основните правила, регламентът за прилагане определя някои технически разпоредби.

За допълнителна информация, вж. уебсайта на Европейската комисия относно правото на ЕС.

Последна актуализация: 30.08.2015