Член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) — решения
Член 297 от ДФЕС — законодателни и незаконодателни актове
В член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се определят различните видове законодателни актове, които Европейският съюз (ЕС) може да приема, включително решения.
В член 297 от ДФЕС се определят правилата за подписване, публикуване и влизане в сила на различните видове законодателни актове, приети от институциите на ЕС.
В изпълнение на компетенциите на ЕС институциите на ЕС могат да приемат пет вида законодателни актове. Решението е законодателен акт, който е задължителен в своята цялост. Когато в решението се посочват страните, до които то е адресирано, то е задължително само за тях.
Решението е част от вторичното законодателство на ЕС. То се приема от институциите на ЕС в съответствие с договорите.
Актът е задължителен в своята цялост
Съгласно член 288 от ДФЕС решението е задължително в своята цялост. Решението може да бъде законодателен или незаконодателен акт.
Решенията представляват законодателни актове, когато се приемат от:
Решенията представляват незаконодателни актове, когато не са приети в съответствие със законодателна процедура. Те могат да се приемат например от Европейския съвет, Съвета или Европейската комисия.
Незаконодателните решения могат да приемат формата на делегирани актове и актове за изпълнение.
Решения с конкретен адресат
Дадено решение може да има един или повече адресати (една или няколко държави — членки на ЕС, едно или няколко дружества или индивида). Например, когато Комисията реши да наложи глоба на дадено дружество за злоупотреба с господстващо положение на пазара, тя адресира решението си до това дружество.
Незаконодателно решение, в което се посочва до кого е адресирано, трябва да се сведе до знанието на засегнатата страна и то влиза в сила след това уведомяване. Уведомяването може да се състои в изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка.
Решенията, адресирани до едно или няколко конкретни лица и дружества, имат пряко действие и следователно могат да бъдат използвани като основание пред националните съдилища от адресатите.
Решенията, насочени към конкретна държава члена или към всички държави членки като адресат/адресати, също могат да влизат в сила незабавно. Това зависи от тяхното естество, предистория и формулировка. Формулировката трябва да бъде достатъчно ясна, безусловна и точна. Съдът на Европейския съюз признава единствено „вертикалното“ незабавно влизане в сила на решения, адресирани до една или няколко държави членки. Това означава, че индивидите могат да се позовават на решение само срещу държавата членка, до която то е адресирано, а не срещу друг индивид.
Решения без адресати
След влизането в сила на Договора от Лисабон вече не е задължително в решенията да се посочва до кого са адресирани. По-специално член 288 от ДФЕС разяснява, че дадено решение може да посочва до кого е адресирано, а в неговия предшественик (член 249 от Договора за създаване на Европейската общност) се говореше само за решения, в които се посочва, до кого са адресирани.
Незаконодателните решения се превърнаха в основни законодателни актове в областта на Общата външна политика и политиката за сигурност (ОВППС).
За тези цели и на основата на Договора за Европейския съюз Европейският съвет и Съветът приемат незаконодателни решения (член 31, параграф 1 от този договор).
Публикуване на решения и влизане в сила
Съгласно член 297 от ДФЕС се изисква законодателните решения да бъдат публикувани в Официален вестник на Европейския съюз. Те влизат в сила на датата, посочена в тях, или, ако такава не е посочена, на 20-ия ден след публикуването им. Същото правило се прилага и за незаконодателни решения, в които не се посочва до кого са адресирани.
Решение, в което се посочва до кого е адресирано, може също така да се публикува в Официален вестник. Публикуването обаче не отменя необходимостта от уведомяване, което е единственият начин да се гарантира, че актът произвежда правни последици.
За допълнителна информация вж.:
Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част шеста — Институционални и финансови разпоредби — Дял I — Институционални разпоредби — Глава 2 — Правни актове на Съюза, процедури за приемане и други разпоредби — Раздел 1 — Правни актове на Съюза — Член 288 (предишен член 249 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 171—172)
Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част шеста — Институционални и финансови разпоредби — Дял I — Институционални разпоредби — Глава 2 — Правни актове на Съюза, процедури за приемане и други разпоредби — Раздел 2 — Процедури за приемане на актовете и други разпоредби — Член 297 (предишен член 254 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 176)
последно актуализация 26.07.2021