Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

 

ОБОБЩЕНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

Договорът от Лисабон има за цел да подпомогне създаването на общо европейско пространство, където хората да се движат свободно и да се възползват от ефективна правна защита. Създаването на такова пространство е от значение за областите, в които европейските граждани имат големи очаквания, например относно имиграцията и борбата срещу организираната престъпност и тероризма. Тези въпроси имат значително трансгранично измерение и следователно изискват ефективно сътрудничество на европейско равнище.

Договорът от Лисабон разделя темите, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие, в четири области:

политиките относно контрола по границите, убежището и имиграцията;

съдебното сътрудничество по граждански дела;

съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси;

полицейското сътрудничество.

Въпросите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество, преди бяха обхванати от третия стълб на Европейския съюз (ЕС), управляван от междуправителственото сътрудничество. В рамките на третия стълб европейските институции нямаха никакви компетенции и следователно не можеха да приемат регламенти или директиви. Договорът от Лисабон слага край на това разграничение и дава възможност на ЕС да взема участие по всички въпроси, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

КОНТРОЛ ПО ГРАНИЦИТЕ, УБЕЖИЩЕ И ИМИГРАЦИЯ

Договорът от Лисабон предоставя нови компетенции на европейските институции, които от този момент нататък могат да приемат мерки с оглед на:

установяването на общо управление по външните граници на ЕС; по-специално чрез укрепване на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници, известна като Frontex;

създаването на обща европейска система за убежище; тази система ще се основава на единен европейска статус и обща процедура за предоставяне и отнемане на убежище;

установяването на правила, условия и права по отношение на легалната миграция.

СЪДЕБНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА

Договорът от Лисабон дава право на европейските институции да приемат нови мерки относно:

прилагането на принципа за взаимно признаване: всяка съдебна система трябва да признава решенията, приети от съдебните системи на другите държави от ЕС като валидни и приложими;

ефективния достъп до правосъдие;

развитието на алтернативни методи за разрешаване на спорове;

обучението на магистрати и съдебни служители.

СЪДЕБНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ

С премахването на третия стълб на ЕС цялото съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси стана поле, в което европейските институции могат да законодателстват.

По-специално европейските институции могат от този момент нататък да установяват минимални правила относно определянето и санкционирането на най-тежките престъпления. В допълнение ЕС също може да взема участие при определянето на общи правила за функционирането на наказателната процедура, например по отношение на допустимостта на доказателствата или на правата на личността.

Освен това Договорът от Лисабон възнамерява да засили ролята на Евроюст в ЕС. Мисията на Евроюст е да помогне за координирането на разследвания и преследвания на компетентните органи на държавите от ЕС. Понастоящем Евроюст има само правомощия да прави предложения: тя може да изиска от национални органи да инициират разследвания или наказателни преследвания. Отсега нататък Договорът от Лисабон предлага на европейските институции възможността за разширяване на мисиите и правомощията на Евроюст с обикновената законодателна процедура.

Освен това Договорът от Лисабон разглежда възможността за създаване на актуална Европейска прокуратура от Евроюст. Една такава прокуратура следва да има значителни правомощия, за да може да разследва, преследва и да изправи пред съда извършителите на престъпления. Освен това Европейската прокуратура ще може да изпълнява ролята на прокурор в компетентните съдилища на държавите от ЕС.

Независимо от това, Договорът от Лисабон все още не е установил Европейската прокуратура, а просто дава право на Съвета да приема регламент с единодушие в това отношение. Ако Съветът не постигне единодушие, тогава девет държави от ЕС, най-малко, ще имат възможност да създадат Европейска прокуратура помежду си в рамките на засиленото сътрудничество.

ПОЛИЦЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Както и при съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, полицейското сътрудничество се възползва от премахването на третия стълб на ЕС. Отсега нататък европейските институции ще бъдат в състояние да приемат регламенти и директиви в тази област.

Обикновената законодателна процедура следователно ще обхване всички неоперативни аспекти на полицейското сътрудничество. От друга страна, оперативното сътрудничество ще се определя чрез специална законодателна процедура, която изисква единодушието на Съвета. Въпреки това Договорът от Лисабон предвижда също така и възможност за установяване на засилено сътрудничество, ако не е постигнато единодушие в Съвета.

Освен това Договорът от Лисабон предвижда постепенното укрепване на Европейската полицейска служба (Европол). Както и при Евроюст, Договорът от Лисабон овластява Съвета и Европейския парламент да развиват мисиите и правомощията на Европол в рамките на обикновената законодателна процедура. Понастоящем ролята на Европол се ограничава до улесняване на сътрудничеството между органите на държавите от ЕС. Договорът от Лисабон уточнява, че новите задачи биха могли да включват и координацията, организацията и изпълнението на оперативните действия.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ

Обединеното кралство, Ирландия и Дания се ползват от специални условия, които включват всички мерки, приети в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Тези три държави имат възможност да вземат решение да не участват в законодателните процедури в тази област. Следователно те няма да бъдат обвързани от приетите мерки.

В допълнение за Обединеното кралство, Ирландия и Дания се прилагат два вида дерогационни клаузи:

клауза за „възможност за участие“ , която дава възможност на всяка една от тях да участва при всеки конкретен случай поотделно в процедурата по приемане на мярка или на прилагането на вече приета мярка. След това те ще бъдат обвързани с тази мярка по същия начин, както и останалите държави от ЕС;

клауза за „неучастие“ , която им позволява да не прилагат дадена мярка по всяко време.

последно актуализация 22.09.2015