Разпределение на правомощията в рамките на Европейския съюз

 

ОБОБЩЕНИЕ

Европейският съюз разполага само с правомощията, които са му дадени по силата на Договорите за ЕС (принцип за възлагане на правомощия). Съгласно този принцип ЕС може да действа единствено в рамките на правомощията, които са му дадени от държавите от ЕС в Договорите, за постигане на целите, заложени в тях. Правомощията, които не са му предоставени в Договорите, принадлежат на държавите от ЕС. Договорът от Лисабон разяснява разпределението на правомощия между ЕС и държавите от ЕС. Тези правомощия са разделени в 3 главни категории:

3 основни вида правомощия

Специални правомощия

ЕС може да предприема мерки, за да гарантира, че държавите от ЕС координират икономическите, социалните и трудовите си политики на равнището на ЕС.

Общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС се характеризират с конкретни институционални параметри, като например ограниченото участие на Европейската комисия и на Европейския парламентв процедурата за вземане на решения и изключването на законодателна дейност. Тази политика се определя и прилага от Европейския съвет (състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите от ЕС) и от Съвета (състоящ се от представители на всяка държава от ЕС на ниво министерство). Президентът на Европейския съвет и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност представляват ЕС по въпросите на общата външна политика и политиката на сигурност.

Упражняване на правомощията

Упражняването на правомощията на ЕС е обект на два основни принципа, определени в Член 5 от Договора за Европейския съюз:

последно актуализация 26.01.2016