Съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност: компетентност, признаване и изпълнение

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Регламентът се прилага за гражданскоправни въпроси¹ при:

• развод;
• законна раздяла;
• обявяване на недействителност на брака;
• родителска отговорност (определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или прекратяване), по-специално:
  • упражняване на родителски права и право на лични отношения;
  • настойничество, попечителство² и подобни институции;
  • деца в институция или поверени на приемна грижа;
  • защита на деца по отношение на тяхната собственост.

Задълженията за издръжка са изключени от обхвата на регламента.

В трансграничен контекст регламентът предвижда:

• хармонизирани правила относно юрисдикцията по въпроси, свързани с разводи, законна раздяла или обявяване на недействителност на брака;
• хармонизирани правила относно юрисдикцията в спорове, свързани с родителската отговорност, като напр. упражняване на родителски права, правата на лични отношения или преместването на дете в друга държава на ЕС;
• подобрена процедура на връщане в случаите на отвличания на деца чрез въвеждането на ясни крайни срокове, така че делата да могат да бъдат уреждани бързо; съдилищата от първа и втора инстанция трябва да издават решенията си в рамките на 6 седмици;
• насърчаване на медиацията;
• децата да имат възможността да бъдат изслушвани в съдебните производства, които ги засягат;
• премахване на необходимостта от посредническа процедура за („екзекватура“) за решения относно родителска отговорност, като с това се спестяват време и разходи за отделните лица;
• по-ясни правила за преместването на деца в друга държава от ЕС, включително нуждата от съгласие във всички ситуации, с изключение на такива, при които детето ще бъде преместено при родител;
• по-ефективно прилагане на решенията, въвеждащи възможни основания за спиране или отказване на изпълнителното производство;
• опростено движение на решения, автентични документи³ и някои споразумения в рамките на ЕС посредством правилата за признаване и изпълнение в други държави от ЕС;
• по-добро сътрудничество между централните органи на различните държави от ЕС и между съдилищата, като се спазват правата на страните и поверителността.

Висшият интерес на детето е от първостепенно значение в съответствие с член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 20 ноември 1989 г., както се прилагат от националното право и процедури.

Регламентът допълва Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, която е насочена към взимането на решения относно връщането на детето в тяхната държава по произход.

Отмяна

Регламент (ЕС) № 2019/1111 отменя Регламент (ЕО) № 2201/2003, считано от 1 август 2022 г.