Ограничаване на експозицията на работниците на рискове, дължащи се на електромагнитни полета (от юли 2016 г.)

Директивата определя минималните изисквания за здраве и безопасност при експозиция на работниците на рискове, дължащи се на електромагнитни полета.

АКТ

Директива 2013/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета) (Двадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) и за отмяна на Директива 2004/40/ЕО

ОБОБЩЕНИЕ

Директивата е специална директива в рамките на Директива 89/391/ЕИО. С нея се въвеждат мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците. Тя заменя Директива 2004 (2004/40/ЕО), която никога не е влизала в сила, поради проблеми, свързани с изпълнението на клаузите й, по-специално в медицината.

Приложно поле

Директивата предвижда мерки за защита на работниците от всички известни краткосрочни преки и непреки неблагоприятни ефекти върху здравето, причинени от електромагнитните полета. Тя не разглежда потенциалните дългосрочни ефекти, но ако се появят научно потвърдени доказателства за евентуалните дългосрочни ефекти, Европейската комисия ще прецени какво действие да препоръча.

Мерките предвиждат минимално равнище на защита за всички работници в ЕС, оставяйки държавите членки да запазят изискванията или да установят по-строги изисквания. Държавите членки трябва да транспонират директивата в националното си законодателство до 1 юли 2016 г.

Определения

Настоящата директива обхваща преки биофизични ефекти. Тези ефекти са пряко предизвикани в човешкото тяло от наличието на електромагнитно поле. Включително термични ефекти като нагряване на тъканите и нетоплинни ефекти като стимулация на мускулите, нервите или сетивните органи.

Под непрекиефекти се разбира ефекти, предизвикани от наличието на обект, например пейсмейкър и други импланти, в електромагнитното поле, което може да предизвика опасност за здравето или безопасността.

Директивата определя гранични стойности на експозиция, базирани на биофизични и биологични съображения, за защита на работниците от вредните последици за здравето и ефектите за чувствителността. Тя също съдържа и стойности за предприемане на действие, за да се определи кога да се вземат мерки за защита или превенция.

Задължения на работодателите

Директивата определя различни задължения на работодателите. Те трябва да гарантират, че експозицията на работниците на електромагнитни полета е в границите, определени от директивата. Ако тези граници се надвишат, страните трябва да предприемат незабавни превантивни действия. Въпреки това, съществуват изключения, при които нивата могат да бъдат превишени при определени много стриктни условия.

Като цяло, работодателите трябва да гарантират, че рисковете от електромагнитни полета при работа са премахнати или сведени до минимум. Редовните оценки на риска и експозицията и използването на практически ръководства може да помогнат това да се осигури.

При установяване на рисковете за здравето на работниците, работодателите трябва да имат план за действие за защита и превантивни мерки. Той може да включва технически и/или организационни мерки, особено за работниците, изложени на специфичен риск.

Законодателството изисква здравен мониторинг за предотвратяване или ранно диагностициране на неблагоприятните последици за здравето. Ако се установи прекомерна експозиция, работодателите трябва да осигурят подходящи медицински прегледи или индивидуално здравно наблюдение в съответствие с националното законодателство и практика.

ПРЕПРАТКИ

Акт

Влизане в сила

Краен срок за транспониране в държавите членки

Официален вестник на Европейския съюз

Директива 2013/35/ЕС

29.6.2013 г.

1.7.2016 г.

ОВ L 179, 29.6.2013 г., стр. 1-21

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Директива 89/391/ЕИО от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (Официален вестник L 183, 29.6.1989, стр.1-8).

16.10.2014