Принципът на субсидиарност е определен в член 5, точка 3 от Договора за Европейския съюз. Той има за цел да гарантира, че решенията се вземат на възможно най-близко ниво за гражданите и че се извършват постоянни проверки, за да се провери дали действията на равнището на Европейски съюз (ЕС) са оправдани с оглед на възможностите, налични на национално, регионално или местно равнище.
По-конкретно това е принципът, при който ЕС не предприема действия (с изключение на областите, които попадат в изключителната му юрисдикция), освен ако не е по-ефективен от действията, предприети на национално, регионално или местно равнище.
Той е тясно свързан с принципа на пропорционалност, който изисква всяко действие, предприето от ЕС, да не надхвърля необходимото за постигане на целите на договорите. Друг свързан принцип, принципът на възлагане, гласи, че всички политически области, които не са изрично договорени в договорите от всички държави членки на ЕС, остават в тяхната област.
Съществуват два съответни протокола, приложени към Договора от Лисабон:
В случай на нарушение на принципа на субсидиарност Европейският комитет на регионите или държавите членки могат да отнесат даден приет акт директно до Съда на Европейския съюз.
ВЖ. СЪЩО