С подписването на Шенгенското споразумение на Белгия, Франция, Германия, Люксембург и Нидерландия се споразумяха постепенно да премахнат контрола по техните вътрешни граници. Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение допълва споразумението и определя договореностите и предпазните мерки за установяване на пространство без контрол по вътрешните граници. Тя беше подписана от същите пет държави — членки на Европейския съюз (ЕС) на и влезе в сила през 1995 г. Споразумението и конвенцията заедно със съответните договорености и правила формират „достиженията на правото от Шенген“, което беше интегрирано в правната рамка на ЕС през 1999 г., като по този начин се превърна в законодателство на ЕС. С Договора от Лисабон „пространството ... без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на лица“ се превърна в цел на ЕС.
Понастоящем 30 европейски държави, включително 26 от 27-те държави членки и четирите държави от Европейската асоциация за свободна търговия, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, са част от Шенген.
Кипър прие достиженията на правото от Шенген като част от процеса на неговото присъединяване към ЕС и е държава от Шенген. Това означава, че той участва в по-тясно сътрудничество в рамките на Шенген. Съветът на Европейския съюз обаче все още не е премахнал контрола по границите с Кипър, а неговото цялостно приобщаване понастоящем е в ход.
На Ирландия, от друга страна, е позволено по изключение съгласно Шенгенския протокол да не прилага шенгенските правила. Поради това тя поддържа нейни собствени визова и гранична политики. Като се имат предвид обаче ползите от сътрудничеството в рамките на Шенген, Ирландия поиска да участва в някои Шенгенски пространства, включително Шенгенската информационна система и съдебното и полицейското сътрудничество.
Като част от Процеса на разширяване на ЕС, държавите — кандидатки за членство в ЕС трябва да приемат система за управление на Шенген. Това изисква привеждане на националните правила в съответствие с всички шенгенски изисквания и изграждане на стабилни национални системи за тяхното ефективно прилагане.
След като една държава се присъедини към ЕС, тя става държава от Шенген. Всички шенгенски правила са обвързващи при присъединяването, въпреки че някои от тях се прилагат на по-късен етап. Те включват пълен достъп до всички информационни системи, право на издаване на шенгенски визи и премахване на контрола по вътрешните граници. За прилагането на този набор от правила, с премахването на контрола по вътрешните граници като окончателен ключов етап, новата държава от Шенген трябва да премине процес на оценяване. Този процес се координира от Европейската комисия в тясно сътрудничество с държавите членки съгласно механизма за оценка по Шенген.
След като с оценката бъде потвърдено, че държавата от Шенген е готова да се присъедини изцяло към Шенгенското пространство и да премахне контрола по вътрешните граници, Съветът трябва да вземе решение, за да се позволи тази последна стъпка.