Превенция на природни и причинени от човека бедствия в Европейския съюз

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Човешките жертви, икономическите и екологичните щети са най-сериозните въздействия на природните и причинените от човека бедствия, които изглежда нарастват както по отношение на своя брой, така и на сериозността им. Увеличаващата се уязвимост на подобни бедствия се дължи по-специално на въздействията на изменението на климата и на градското и индустриалното развитие.

Стратегията, предложена от Европейската комисия, е част от набор от инструменти с външно и вътрешно измерение. Тя не обхваща извънредни ситуации, свързани с конфликти или терористични актове.

Основни мерки

Тази стратегия от 2009 г. се основава на 3 основни теми:

• разширяване на съществуващи познания с оглед подобряване на ефективността на политиките за превенция, това включва:
  • събиране на сравнима информация за фактори за бедствия;
  • най-добри практики, свързани с процедури за управление на риска (планиране на земеползване, планове за извънредни ситуации и т.н.); и
  • очертаване на рискови области в ЕС;
• разширяване на сътрудничеството между лицата, които участват в управлението на бедствия, чрез мрежа от специалисти, която да подобри координацията на мерките на равнище ЕС, на национално и регионално равнище, и да повиши информираността на гражданите относно общоевропейския номер за спешни случаи „112“;
• използване на съществуващи законодателни и финансови инструменти за превантивно действие, например в областта на развитието на селските райони, гражданската защита, опазването на околната среда, изследванията, информационните и комуникационните технологии.

Обръщане на по-сериозно внимание върху превенцията в законодателството за гражданска защита

През декември 2013 г. Съветът и Европейският парламент приеха решението относно Механизъм за гражданска защита на Съюза. Това решение, което се прилага от 1 януари 2014 г., обръща inter alia специално внимание върху превенцията на бедствия, с правила, свързани с оценка на риска и оценяване на способността за управление на риска, и определя амбици озен набор от инициативи, които да бъдат реализирани от Комисията (включващи оценка на риска, способност за управление на риска и доброволна партньорска проверка).