Акредитация на органите за оценяване на съответствието в Европейския съюз

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Национални органи по акредитация

• Държавите — членки на ЕС, трябва:
  • да определят един национален орган по акредитация с нестопанска цел;
  • да гарантират, че организацията разполага с достатъчно финансиране и персонал, за да изпълнява своите задължения;
  • да наблюдават организацията, за да гарантират, че тя отговаря на определените изисквания;
  • да съобщават съответната информация на Европейската комисия, която изготвя общественодостъпен списък на различните национални организации.
• Националните органи по акредитация трябва:
  • да определят дали отделните организации за оценяване на съответствието² са компетентни да вършат работата си и да следят за нейното изпълнение;
  • да ограничават, прекратяват или отнемат удостоверения за акредитация за организации за оценяване на съответствието, които не са в състояние да изпълняват своите задължения;
  • да бъдат обективни и безпристрастни, като прилагат ефективно управление и подходящи вътрешни мерки за контрол;
  • да са съгласни с извършването на партньорска оценка;
  • да информират останалите национални органи по акредитация за своите дейности по оценка на съответствието;
  • да направят информацията за тяхната работа обществено достъпна.
• Асоциацията „Европейско сътрудничество за акредитация (EA)“ управлява партньорските оценки, за да гарантира качеството на услугите, предоставени от националните органи по акредитация.
• Маркировката „СЕ“ може да се поставя върху даден продукт само от производителя или от субект, който е упълномощен да действа от негово име, при условие че са спазени всички стандарти за съответствие.
• С Регламент за изменение (ЕС) 2019/1020 се премахват членовете в Регламент (ЕО) № 765/2008, които се отнасяха до аспекти на надзора на пазара (вж. резюмето).