Обезщетение на жертвите на престъпления в други държави от ЕС

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Директивата съдържа два главни елемента.

• Тя изисква всички държави от ЕС да имат режими за обезщетяване за жертви на тежки умишлени престъпления, извършени на тяхна територия. Организацията и действието на тези режими са предоставени на преценката на всяка държава от ЕС.
• Тя установява система за сътрудничество в целия ЕС, основана на националните режими.

Гарантиране на подходящо обезщетение

Осигуряването на подходящо обезщетение за жертвите може да се окаже трудно поради една от следните причини:

• извършителят на престъплението не разполага с необходимите финансови средства; или
• не е било възможно извършителят да бъде идентифициран и преследван (възможността за получаване на обезщетение от извършителя на престъплението е предмет на Директива 2012/29/ЕС, която установява минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления).

Съгласно Директивата жертвите трябва:

• да бъдат обезщетени независимо от страната си на пребиваване или държавата от ЕС, в която е извършено престъплението;
• да получат справедливо и подходящо обезщетение — точният размер е оставен на преценката на държавата от ЕС, в която е извършено престъплението.

Сътрудничество

Всички държави от ЕС трябваше да установят национални режими, предлагащи справедливо и подходящо обезщетяване, до 1 юли 2005 г. С Директивата се установява система за сътрудничество между националните органи с цел улесняване на достъпа до обезщетение за жертвите на престъпления в целия ЕС:

• жертвите на престъпления, извършени в държава от ЕС, различна от онази, в която обичайно живеят, може да поискат от орган в страната, в която живеят (орган за помощ), информация как да кандидатстват за обезщетение;
• националният орган след това изпраща молбата директно до националния орган на държавата от ЕС, в която е извършено престъплението (органа, вземащ решение), който отговаря за оценяване на молбата и изплащане на обезщетението;
• цялата комуникация трябва да се осъществява на езика на страната, вземаща решението. Европейската комисия състави стандартни формуляри за изпращане на молбите и решенията, свързани с обезщетяването на жертвите;
• директивата създава система от централни точки за контакт във всяка държава от ЕС с цел улесняване на сътрудничество при трансгранични ситуации, които осъществяват редовни срещи. Допълнителна информация може да се намери на уебсайта на Европейския портал за електронно правосъдие.