Общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС) на Европейския съюз

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

ДДС се прилага към всички сделки, извършвани в ЕС срещу заплащане от данъчно задължено лице (т.е. от всяко лице или субект, което доставя стоки или услуги в процеса на стопанската си дейност).

Вносът в ЕС подлежи на облагане с ДДС. В съответствие с Директива (ЕС) на Съвета 2025/1539, от 1 юли 2028 г. доставчикът или лицето, считано за доставчик (платформите), при продажбите на стоки от разстояние, внесени от държави извън ЕС, винаги ще бъде отговорен за ДДС при внос, вместо да се прилага общото правило, според което всяко лице, което внася, е отговорно.

С Директива за изменение (ЕС) 2025/516 се въвеждат мащабни промени за модернизиране на системата на ДДС и за нейното адаптиране към цифровата икономика. Те обхващат нови правила за електронно фактуриране и цифрово отчитане за платформите, улесняващи краткосрочното отдаване под наем на места за настаняване и превоза на пътници, както и разширени режими „обслужване на едно гише“, които допълнително ще намалят необходимостта от регистрация по ДДС в няколко държави членки, с поетапни срокове за прилагане в периода 2027–2035 г.

Облагаемите сделки включват доставките на стоки или услуги в рамките на ЕС, придобиванията на стоки между държавите — членки на ЕС (стоки, доставени и изпратени или превозени от предприятие в една държава членка до предприятие в друга) и вноса на стоки в ЕС от държави извън ЕС.

• Мястото на облагане зависи от естеството на сделката, вида на доставения продукт и дали е включен превоз.
  • Доставка на стоки. Където се доставят стоките.
  • Придобиване на стоки между държави членки. Където се доставят стоките (т.е. държавата членка, където стоките се намират накрая след превоза им от друга държава членка).
  • Внос на стоки. Обикновено държавата членка, в която пристигат стоките.
  • Доставка на услуги. Когато услугите се считат за доставени. Това зависи не само от вида на доставената услуга, но и от вида на клиента, получаващ услугата. Общото правило е, че услугата се облага с данък на мястото на клиента, ако е предприятие, или на мястото на доставчика, ако клиентът е частно лице. За да се гарантира облагането на услугата на мястото, където тя се ползва действително, има някои изключения от тези общи правила, като напр.:
    • услуги, свързани с недвижима собственост (недвижими имоти);
    • превоз на пътници;
    • дейности, свързани с култура, спорт, образование и развлечения;
    • ресторантьорски услуги.
• ДДС се начислява, когато стоките или услугите са доставени съобразно естеството на сделката. ДДС може да се начисли за придобиване на стоки между държави членки, когато доставката на стоки до съответната държава членка е завършена. При внос в ЕС ДДС се начислява, когато стоките са докарани в държава членка. От 01 юли 2028 г. доставчикът или лицето, считано за доставчик (платформите), при продажби на стоки от разстояние, внасяни от държави извън ЕС, винаги ще носи отговорност за ДДС при внос. При определени условия обаче държавите членки могат да позволят на клиента да заплати ДДС при внос, ако доставчикът или считаното за доставчик лице не изпълни своите задължения, без да се засяга отговорността на доставчика.
• Данъчната основа за доставка на стоки и услуги и придобиване на стоки между държави членки включва всички плащания към доставчика. Основата при внос на стоки е стойността им за митнически цели. Митата, данъците и другите такси са включени в данъчната основа, с изключение на самия ДДС, отстъпките от цените и намаленията, предоставени на клиента.
• Стандартната ставка на ДДС, приложима от всички държави членки за стоки и услуги, е най-малко 15 %. Държавите членки могат да прилагат една или две намалени ставки в размер най-малко 5 % към конкретни стоки или услуги, посочени в приложение III към директивата. При определени условия се прилагат и редица изключения от тези правила (напр. по-ниски ставки за други стоки или услуги).
• Директивата позволява случаи на освобождаване от ДДС. Повечето от тях са освобождаване без право на приспадане (напр. медицински грижи, социални услуги или финансови и застрахователни услуги). Съществува обаче и освобождаване с право на приспадане (напр. доставки на стоки между държави членки или износ на стоки за държава извън ЕС). Повечето освобождавания са задължителни за държавите членки, но някои от тях не са задължителни.
• От 01 юли 2032 г. използването на електронно удостоверение за освобождаване от ДДС става задължително за някои освободени сделки по член 151 от директивата. Дотогава държавите членки могат да продължат да използват удостоверения на хартиен носител или съществуващите си електронни системи, ако желаят. Те ще разполагат със срок до 30 юни 2031 г., за да приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с новите правила. Удостоверението се издава от оправомощения орган или лице, чиито покупки се ползват от освобождаването, то трябва да бъде подписано по електронен път както от този орган или лице, така и от приемащата държава членка и замества използвания преди това хартиен формуляр.
• Европейската комисия ще разработи и управлява централна система от информационни технологии за съхранение и обработка на електронни удостоверения за освобождаване. Тази система ще регистрира удостоверенията, издадени от оправомощени органи или лица, ще гарантира тяхната достъпност за доставчиците и националните органи и ще функционира въз основа на общи технически спецификации.
• Данъчно задълженото лице може да приспадне размера на ДДС, платен върху придобитите стоки или услуги, използвани за облагаеми сделки, в държавата членка, в която са придобити тези стоки или услуги. ДДС върху входящите ресурси може да бъде приспаднат от дължимия ДДС за облагаеми сделки (напр. местни доставки на стоки или услуги). По принцип правото на приспадане не е налице в случай на освободена икономическа дейност или ако данъчнозадълженото лице прилага определени специални режими. В някои случаи приспаданията може да бъдат ограничавани или коригирани.
• Директивата предвижда задължения на данъчнозадължените лица и на някои данъчно незадължени лица. По принцип ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги. Изключенията включват конкретни сделки, при които клиентът плаща ДДС (напр. услуги, предоставени на дадено предприятие от доставчик в друга държава, и сделки, при които държавата членка може да определи клиентът да плаща ДДС, както е при някои поддаващи се на измама доставки).
• От 01 юли 2028 г. доставчиците или считаните за доставчици на продажби от разстояние на внесени стоки, които не са установени в ЕС и не са регистрирани в портала за обслужване на едно гише при внос (IOSS), трябва да назначат данъчен представител в държавата членка на вноса, който да изпълнява задълженията по ДДС във връзка с отговарящите на условията пратки. Това задължение не се прилага, ако доставчикът е установен в държава, обхваната от споразумение на ЕС за взаимопомощ.
• Държавите членки могат също така да постановят, че други лица, като косвени митнически представители или лица, отговорни за митнически задължения, носят солидарна отговорност за ДДС при внос, дължим при дистанционни продажби на внесени стоки.
• Директивата допуска изключения за държавите членки от стандартните правила за ДДС (напр. с цел предотвратяване на определени типове неплащане на данъци). Има и специални режими на ДДС, чиято цел е намаляването на документацията (напр. за малки предприятия и фермери).
• Освен това тя позволява на държавите членки, които са най-сериозно засегнати от измами с ДДС, да прилагат временно общо отменяне на задължението за ДДС. Това включва прехвърляне на отговорността за плащане на ДДС от доставчика на клиента. Държавите членки могат да използват тази мярка само за вътрешни доставки на стоки и услуги за над 17 500 EUR за сделка само до 30 юни 2022 г. и то при много строги условия.

На Директива 2006/112/ЕО са направени редица изменения, включително някои, дължащи се на пандемията от COVID-19.

• С Директива за изменение (ЕС) 2020/284 се въвеждат определени изисквания към доставчиците на платежни услуги да водят отчет на трансграничните плащания, свързани с електронната търговия. След това данните ще бъдат предоставени на националните данъчни органи при строги условия, включително тези, свързани със защитата на данните. Тези изисквания се прилагат от 01 януари 2024 г.
• С Директива за изменение (ЕС) 2020/285 се въвеждат опростени правила за намаляване на административната тежест и разходите за съответствие за малките предприятия, както и за създаване на по-благоприятна данъчна среда, която да им помогне да растат и да търгуват по-ефективно през граница. Малките предприятия ще могат да се възползват от опростени правила за спазване на разпоредбите във връзка с ДДС, когато годишният им оборот остава под праг, определен от съответната държава членка, който праг не може да бъде по-висок от 85 000 EUR. При определени условия малките предприятия от други държави членки, които не надвишават този праг, също ще могат да се възползват от опростената схема, ако общият им годишен оборот в целия ЕС не надвишава 100 000 EUR. Новите правила ще се прилагат от 01 януари 2025 г. С Директива за изменение (ЕС) 2025/516 се пояснява как се изчисляват оборотните прагове, като гарантира, че се отчитат само продажби от разстояние, извършени от държавата членка на установяване на доставчика.
• С пакета от мерки за ДДС за електронната търговия (Директиви за изменение (ЕС) 2017/2455 и (ЕС) 2019/1995) се въведоха нови опростявания за дружествата, извършващи трансгранични продажби на стоки или услуги. Той гарантира, че ДДС за такива доставки се плаща правилно на държавата членка на клиента в съответствие с принципа на данъчно облагане в държавата членка по местоназначение. Първите мерки влязоха в сила през 2015 г. и обхващаха само далекосъобщителните услуги, услугите по разпространение на радио и телевизия и електронните услуги. Дружествата, които предоставят далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и електронни услуги по модела „дружество—потребител“ в ЕС, вече могат да декларират и да плащат ДДС по опростена система (обслужване на едно гише). С Директива за изменение (ЕС) 2025/516 допълнително се разширява обхватът на сделките, които се ползват от това опростяване.
• Като последица от избухването на пандемията от COVID-19 с Решение (ЕС) 2020/1109 се отлага датата на влизане в сила на втория пакет от 01 януари 2021 г. на 01 юли 2021 г., за да се даде възможност на държавите членки и на предприятията да разполагат с повече време да се подготвят за новите правила.
• С Директива (ЕС) 2020/1756, след оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, се въвеждат идентификационни номера за целите на ДДС в Северна Ирландия със специална представка, за да се прави разлика между:
  • данъчно задължени лица и данъчно незадължени юридически лица, чиито сделки със стоки в Северна Ирландия са предмет на законодателството на ЕС в областта на ДДС;
  • лицата, извършващи други сделки, за които са идентифицирани за целите на ДДС в Обединеното кралство.
• С Директива (ЕС) 2020/2020 се осигурява по-лесен достъп до доставки на ваксини срещу COVID-19 и медицински изделия за диагностика ин витро (тестови комплекти) в отговор на пандемията от COVID-19 в Европа. От 12 декември 2020 г. до 31 декември 2022 г. с нея на държавите членки се позволява да:
  • се освобождават от ДДС с право на приспадане доставките на ваксини срещу COVID-19 и медицински изделия за ин витро диагностика, както и на услугите, тясно свързани с тези ваксини и изделия;
  • прилагат намалена ставка на ДДС за медицинските изделия за ин витро диагностика на COVID-19 и свързаните с тях услуги, какъвто е случаят с ваксините.
• Директива (ЕС) 2021/1159 е свързана с временните изключения при внос и някои доставки в отговор на пандемията от COVID-19. Това ще улесни Европейската комисия и агенциите на ЕС да купуват стоки и услуги, за да ги разпространяват безвъзмездно (т.е. като дарения) в държавите членки.

Реформа на системата на ДДС

Като част от реформата, предложена в плана за действие във връзка с ДДС на Комисията за 2016 г. с Директива за изменение (ЕС) 2022/542 се изменя Директива 2006/112/ЕО чрез:

• актуализиране на списъка на стоките и услугите, за които са разрешени намалени ставки на ДДС (приложение III); въпреки това броят на позициите, за които могат да се прилагат намалени ставки, е ограничен, за да се предотврати разпространението на намалените ставки;
• отваряне на съществуващите изключения, позволяващи на някои държави членки да прилагат преференциални ставки за определени продукти за всички държави членки, при условие че са съвместими с договорените принципи,
• постепенно премахване на периоди за намалени ставки или изключения, прилагани за продукти с отрицателно въздействие върху околната среда (например върху изкопаеми горива и други стоки с подобно въздействие върху емисиите на парниковите газове, които вече не се използват, считано от 01 януари 2030 г. най-късно, и върху химически пестициди и изкуствени торове, които вече не се използват, считано от 01 януари 2032 г. най-късно),
• позволяване на държавите членки да прилагат намалена ставка, по-специално за:
  • услуги за достъп до интернет с цел справяне с ниското покритие на тези услуги и насърчаване на тяхното развитие,
  • слънчеви панели, електрически велосипеди и услуги за рециклиране на отпадъци, считани за екологично чисти стоки и услуги,
  • стоки и услуги, обслужващи специфични цели на социалната и културната политика.

С Директива (ЕС) на Съвета 2025/425 от 18 февруари 2025 г. се изменя Директива 2006/112/ЕО относно въвеждането на задължително електронно удостоверение за освобождаване от ДДС. Държавите членки трябва да приложат тези нови правила най-късно до 01 юли 2031 г., като се предвижда преходен период до 30 юни 2032 г., след който използването на електронното удостоверение става задължително.

С Директива (ЕС) 2025/516 на Съвета от 11 март 2025 г. се изменя Директива 2006/112/ЕО по отношение на правилата за ДДС за цифровата ера. Тя въвежда електронното фактуриране като стандарт, нови задължения за цифрово отчитане, правила, съгласно които платформите се третират като предполагаеми доставчици при краткосрочното отдаване на жилища под наем и при услугите за превоз на пътници, разширен обхват на режима „обслужване на едно гише“, както и поетапни срокове за прилагане от 2027 г. до 2035 г.

С Директива (ЕС) 2025/1539 на Съвета от 18 юли 2025 г. се изменя Директива 2006/112/ЕО относно правилата за ДДС при продажби от разстояние на внесени стоки, назначаването на данъчни представители и отмяната на специалния режим. Тя се прилага от 01 юли 2028 г.