Международна програма за опазване на делфините

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Споразумението относно Международната програма за опазване на делфините е насочено към намаляването на смъртността при делфините по време на улов на риба тон в източната част на Тихия океан.

По-конкретно целите на споразумението са:

• постепенно намаляване на случайната смъртност на делфини в мрежа гъргър¹ за рибата тон; риболов в източната част на Тихия океан до нива, близки до нула, чрез определяне на годишни граници;
• насърчаване на научните изследвания с цел търсене на екологично устойчиви средства за улов на едър тон с жълти перки, като се пропускат делфините;
• осигуряване на дългосрочна устойчивост на запасите от риба тон чрез избягване на страничния улов² и връщането обратно в морето на млади индивиди на риба тон.

Мерки

Страните по споразумението са длъжни да ограничат общата случайна смъртност на делфините по време на риболов на риба тон до не повече от 5000 годишно (през 2015 г. действителната смъртност беше 533 делфина). За постигането на това те се споразумяха за:

• установяване на система, която осигурява стимули за капитаните на риболовните кораби да продължат да намаляват случайната смъртност на делфините, както и система за техническо обучение и удостоверяване на капитаните;
• насърчаване на проучванията с цел подобряване на риболовните уреди и съоръжения, оборудването и риболовните техники;
• установяване на справедлива система за оценка на границите за смъртност на делфините в съответствие с правилата на споразумението;
• налагане на определени действащи изисквания (относно риболовните уреди и оборудване за безопасност на делфините, освобождаването на делфините и т.н.) на риболовните кораби;
• установяване на система за проследяване и проверка на събрания улов на риба тон със или без смъртност или сериозни наранявания на делфините;
• обмяна на научноизследователски данни.

Дългосрочна устойчивост

С цел да се гарантира дългосрочната устойчивост на морския живот, договарящите се страни трябва:

• да изготвят програми, които правят възможно оценяването, наблюдението и свеждането до минимум на страничния улов на млади индивиди на риба тон и на нецелеви видове риба;
• да развиват и изискват използването на подбрани риболовни уреди и риболовни техники;
• да изискват от корабите да освобождават живи случайно уловени морски костенурки или други застрашени видове.

В допълнение към тези специфични задължения подписалите споразумението страни също така трябва да изпълняват следните задължения, с цел да се осигури дългосрочна устойчивост на запасите от риба тон и други запаси от морски видове:

• да приемат мерки за опазване и управление;
• да правят оценка на улова и страничния улов на млади екземпляри на едър тон с жълти перки и други запаси от живи морски ресурси, свързани с улова на риба тон.

Програма за наблюдение

Трябва да се въведе програма за наблюдение от всички страни на борда на кораби с товароподемност по-голяма от 363 метрични тона. Наблюдателите на борда трябва да преминат специално обучение и да съберат цялата необходима информация за риболовните операции на кораба, на който са назначени.

Страните трябва да се съобразяват с тези изисквания и с действащите изисквания посредством:

• годишна програма за удостоверяване и инспекция на корабите;
• санкции, приложими в случай на нарушения;
• стимули.

Преглед и оценка

• Всяка страна създава Национален научен консултативен комитет, който да извършва анализи и научни оценки, да изготвя препоръки до своите правителства и да гарантира редовен обмен на данни между страните. На практика тази роля беше поета от Научния персонал на IATTC и Консултативния научен комитет на IATTC.
• Създава се Международна комисия за контрол, съставена от представители на страните по споразумението, на неправителствени организации и на индустрията за риба тон. Тази Комисия изпълнява задачи за наблюдение и анализ. Тя препоръчва на срещата на страните съответни мерки за постигане на целите на споразумението.