Орхуската конвенция дава на членовете на обществеността (лица или сдружения, които го представляват) правото на достъп до информация и участие в процеса на вземането на решенията по въпроси за околната среда, както и на обжалване, ако тези права не са спазени.
С решението се одобрява Орхуската конвенция (подписана от Европейската общност — вече Европейски съюз (ЕС) и държавите от ЕС през 1998 г.) от името на ЕС.
Конвенцията, в сила от , се базира на предпоставката, че по-голямата обществена информираност и участието във въпросите на околната среда ще подобрят опазването на околната среда. Тя е предназначена да допринесе за защита на правото на всеки човек от настоящите и бъдещите поколения да живее в околна среда, благоприятна за неговото здраве и благосъстояние. За тази цел конвенцията предвижда действия в 3 области:
Институциите на ЕС са обхванати от определението за държавен орган по смисъла на конвенцията на същата основа като националните и местните органи.
Страните, подписали конвенцията, се съгласяват да прилагат изброените права и задължения:
Конвенцията определя точните права и задължения относно достъпа до информация за околната среда, включително крайните срокове за предоставяне на информация и причините, поради които държавните органи могат да откажат достъп до определени типове информация.
Достъп може да се откаже в 3 случая:
Исканията могат да бъдат отказани и от съображения за поверителност на работата на държавните органи, националната отбрана и обществената сигурност, за придвижване на хода на правосъдието или с цел спазване на поверителността на:
Тъй като разкриването на информация може да служи на обществения интерес, всички тези причини за отказ могат да се тълкуват ограничително.
В решението за отказ на достъпа трябва да са посочени причините за него и да се посочва какви форми на преразглеждане са достъпни за заявителя.
Държавните органи трябва да поддържат информацията, с която разполагат, актуална и за тази цел създават обществено достъпни списъци, регистри и архиви. Във връзка с това тези органи се насърчават прогресивно да използват електронни бази данни, съдържащи доклади за състоянието на околната среда, законодателството, националните планове и политики и международните конвенции.
През 2003 г. държавите от ЕС приеха Директива 2003/4/ЕО относно обществения достъп до информация за околната среда. Те трябваше да въведат директивата в националното си законодателство до
През 2006 г. ЕС прие Регламент (ЕО) № 1367/2006, който изисква институциите и организациите на ЕС да приложат задълженията, съдържащите се в Орхуската конвенция.
Втората част от конвенцията засята участието на обществеността при вземането на решения. Това трябва да бъде осигурено чрез процедура за допускане за определени дейности (основно от промишлено естество), изброени в приложение I към конвенцията. При окончателното решение за допускане на дейността трябва да се вземе предвид резултата от участието на обществеността.
Обществеността трябва да бъде информирана на ранен етап от процедурата по вземане на решения относно:
Сроковете за процедурата трябва да позволяват ефективно участие на обществеността.
Определена е опростена процедура за формулирането на планове и програми относно околната среда.
Конвенцията приканва подписалите я да популяризират участието на обществеността в подготвянето на политики за околната среда, както и на стандарти и законодателство, които биха могли да имат значително въздействие върху околната среда.
През 2003 г. държавите от ЕС приеха Директива 2003/35/ЕО за участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда.
През 2006 г. Решение 2006/957/ЕО на Съвета внесе изменение на конвенцията, което увеличава участието на обществеността в решения относно съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда. На равнище ЕС това изискване вече е спазено от определени членове на Директива 2001/18/ЕО относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и Регламент (ЕС) № 1829/2003 относно генетично модифицираните храни и фуражи
Няколко други директиви на ЕС относно околната среда съдържат правила за участието на обществеността при вземането на решения, свързани с околната среда. Те включват Директива 2001/42/ЕО и Рамковата директива относно водите (Директива2000/60/ЕО).
Всички лица, които считат, че правото им на достъп до информация е било нарушено (напр. неразгледано, неправомерно отклонено или неадекватно удовлетворено искане за информация), трябва да имат достъп при подходящи обстоятелства до процедура на преразглеждане според националното законодателство.
Достъпът до правосъдие е гарантиран и в случай че процедурата на участие според конвенцията е била нарушена. Достъпът до правосъдие се допуска и за уреждане на спорове, свързани с действия или пропуски на частни лица и държавни органи, които нарушават разпоредбите на националните правила, свързани с околната среда.
Директиви 2003/4/ЕО и 2003/35/ЕО съдържат разпоредби за достъпа до правосъдие. Предложение от 2003 г. за директива относно достъпа до правосъдие по въпросите за околната среда беше оттеглено през 2014 г. като част от проверка на Европейската комисия за пригодност на правото на ЕС (известно като REFIT).
През април 2017 г. Комисията прие документ за подпомагане на достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда. В него се обяснява как лицата и сдруженията могат да оспорват решения, действия и пропуски на държавни органи, свързани с екологичното законодателство на ЕС, пред националните съдилища.
Конвенцията се прилага от Решението се прилага от
За допълнителна информация вж.:
Решение 2005/370/ЕО на Съвета от за сключване от името на Европейската общност на Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси (OВ L 124, , стр. 1—3)
Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (ОВ L 124, , стр. 4—20)
последна актуализация