Протокол за транспорта на Алпийската конвенция

РЕЗЮМЕ НА:

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ПРОТОКОЛА И РЕШЕНИЯТА?

Конвенцията за опазване на Алпите (вж. резюме) представлява рамково споразумение за защита и устойчиво развитие на Алпийския регион, предназначено за опазване и защита на Алпите (от екологична, икономическа и социална гледна точка) чрез прилагане на принципите на превенцията, „замърсителят плаща“ и сътрудничество между членовете му.

Един от протоколите е Протоколът за транспорта, обобщен тук.

Актът на подписването на този протокол от ЕС може да се разглежда като политическо послание към всички заинтересовани страни, приканващо договарящите страни да го подпишат и ратифицират.

Европейският съюз (ЕС) подписа и сключи Протокола за транспорта с Решения 2007/799/ЕО и 2013/332/ЕС на Съвета.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Цели

Целите на протокола за следните:

намаляване на действителните и потенциалните вредни последици от вътрешноалпийския транспорт;
принос за развитието на местообитанията и икономическите зони чрез хармонизирана транспортна политика, която се споделя от заинтересованите страни и включва различни видове транспорт (автомобилен, железопътен и др.);
смекчаване на заплахата за биологичното многообразие на Алпийския регион и неговото природно и културно наследство;
гарантиране чрез по-ефективни и устойчиви транспортни системи, че движението на трафика е икономически жизнеспособно.

По този начин договарящите страни по протокола се задължават да вземат предвид при управлението си на Алпийския регион рисковете и вредните последици, свързани с трафика, като замърсяването (шум или химически вещества) и сигурността на хората и имуществото. Успоредно с това подписалите страни трябва:

да повишат рентабилността на транспортния сектор;
да оптимизират използването на съществуващите инфраструктури;
да вземат предвид транспортните проблеми при оценяването и прилагането на други политики;
да включат регионалните и местните органи в процеса на вземане на решения.

Специфични мерки и стратегии

Освен това с Протокола за транспорта се определят редица специфични мерки и стратегии, предназначени да насърчават стабилното и безопасното управление на транспорта въз основа на следните принципи:

добра координация между различните видове транспорт и транспортни средства;
насърчаване на интермодалността;
трансфер на трафик към по-екологични видове транспорт;
защита на комуникационните пътища срещу природни опасности;
опазване на хората и околната среда;
постепенното намаляване на емисиите на вредни вещества и шум;
въвеждане и развитие на лесен за ползване, екологичен обществен транспорт;
използване на проучвания на въздействието за планирани проекти и консултации със засегнатите страни.

В протокола са определени също така и специфични принципи за различните видове транспорт:

засилване на железопътния транспорт чрез подобряване и по-добро използване на инфраструктурата, както и насърчаване на интермодалността при превоз на товари;
възползване в по-голяма степен от възможностите за речен и морски транспорт;
по отношение на автомобилния транспорт подписалите страни трябва да избягват изграждането на нови маршрути с голям капацитет. Проекти обаче могат да се осъществяват, ако въздействието върху околната среда е сведено до минимум;
вредните последици от въздушния транспорт трябва да бъдат намалени до минимум. Развлекателните дейности с безмоторни летателни средства също трябва да бъдат ограничени.

Елементите на този протокол се вземат предвид при решения, свързани с инфраструктурни проекти в Алпийския регион.

Например, член 11, параграф 1 от Протокола за транспорта гласи, че „Договарящите страни се въздържат от строителство на нови пътища с голям капацитет за трансалпийски транспорт.“ — което помага да се обясни до известна степен защо ЕС в момента финансира главно железопътни тунели в Алпите.

Принцип „замърсителят плаща“

Протоколът също така насърчава договарящите страни да прилагат принципа „замърсителят плаща“ и да създадат метод, при който се вземат предвид екологичните разходи при изчисленията на общите разходи за инфраструктурата.

Подписалите страни трябва да докладват на редовни интервали на постоянния комитет за мерките, предприети съгласно протокола. Комитетът изготвя доклад, в който се декларира съответствие с протокола.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

Протоколът влезе в сила на 25 септември 2013 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

На 14 май 1991 г. Съветът упълномощи Комисията да участва в преговорите за създаване на Алпийската конвенция и нейните протоколи.

Протоколът за транспорта беше отворен за подписване от договарящите страни на срещата на министрите на Конвенцията в Люцерн на 30 и 31 октомври 2000 г.

Съветът подписа Протокола за транспорта на Алпийската конвенция на 12 декември 2006 г. Това решение е придружено от съвместна декларация на Съвета и Комисията относно тълкуването на протокола.

Другите договарящи страни по Конвенцията — освен ЕС — са Германия, Франция, Италия, Лихтенщайн, Монако, Австрия, Швейцария и Словения.

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Протокол за изпълнение на Алпийската конвенция от 1991 г. в областта на транспорта — Протокол за транспорта (OВ L 323, 8.12.2007 г., стр. 15—22)

Решение 2007/799/ЕО на Съвета от 12 октомври 2006 година за подписване от името на Европейската общност на Протокол за изпълнение на Алпийската конвенция в областта на транспорта (протокол за транспорта) (OВ L 323, 8.12.2007 г., стр. 13—14)

Решение 2013/332/ЕС на Съвета от 10 юни 2013 година за сключване, от името на Европейския съюз, на Протокола за изпълнение на Алпийската конвенция от 1991 г. в областта на транспорта (Протокол за транспорта) (OВ L 177, 28.6.2013 г., стр. 13)

СВЪРЗАН ДОКУМЕНТ

Известие относно влизането в сила на Протокола за изпълнение на Алпийската конвенция от 1991 г. в областта на транспорта (Протокол за транспорта) (OВ L 206, 2.8.2013 г., стр. 1)

последно актуализация 15.05.2020