Финансовите обезпечения - подобряване на правната яснота

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Обхванати контрагенти

Директивата се прилага за финансови обезпечения между определени категории контрагенти с цел да се гарантира правната сигурност в целия ЕС:

• централни банки;
• публични органи;
• определени финансови институции, които са обект на надзор,
• централни контрагенти, агенти по сетълмента и клирингови агенции,
• лица, които не са физически лица (некорпорирани предприятия и партньорства), при условие че другата страна по финансовото обезпечение е един от горепосочените субекти и държавата — членка на ЕС не е избрала да не упражни тази възможност.

Видове обезпечения

Директивата определя активите, които могат да се използват като финансово обезпечение:

• допустимите финансови обезпечения се състоят от парични средства и финансови инструменти (като например акции и облигации) и вземания по кредити.
• Държавите членки могат да ограничат използването на определени инструменти, например акции, емитирани от предоставящия обезпечението или от свързаните с него дружества.

Форми на обезпечения

Директивата признава два вида договорености, чрез които задълженията се гарантират с обезпечение:

• финансови обезпечения с прехвърляне на правото на собственост, при които пълното право на собственост върху обезпечението преминава към обезпеченото лице,
• финансови обезпечения с учредяване на залог, при които обезпечението се предоставя като залог, но собствеността остава у лицето, предоставящо обезпечението.

Официални изисквания

Директивата свежда до минимум националните формалности, така че финансовите обезпечения да бъдат ефективни и приложими без прекомерна административна тежест. С директивата, обаче, се изисква финансовите обезпечения да са удостоверени в писмена форма или по друг приравнен от закона начин.

Права на употреба по финансови обезпечения с учредяване на залог

Обезпеченият има право на ползване на залога за финансово обезпечение като пълноправен собственик, съгласно договорените условия:

• ако се използва обезпечение, получаващото обезпечението лице трябва да върне еквивалентни активи, когато задължението приключи,
• директивата позволява замяна на обезпечението, като осигурява гъвкавост и същевременно поддържа защитата и за двете страни.

Принудително изпълнение на обезпечение

Директивата установява правила за принудителното изпълнение на обезпечението при настъпване на събитие, пораждащо право на принудително изпълнение, като например неизпълнение от страна на предоставящия или получаващия обезпечението:

• обезпечението може да бъде принудително изпълнено чрез продажба, придобиване или прихващане на стойността му спрямо съответните финансови задължения (в зависимост от вида на обезпечението),
• принудителното изпълнение трябва да се извършва в съответствие със съгласуваните договорни условия и не трябва да изисква предварително одобрение от съд,
• стойността на присвоеното обезпечение трябва да се определя по разумен от търговска гледна точка начин и да е уговорена в договора за финансово обезпечение с учредяване на залог.

Приключващо нетиране²

Директивата изисква признаване на приключващо нетиране дори при производство за несъстоятелност. Приключващото нетиране преобразува, при настъпване на събитие, водещо до принудително изпълнение, взаимните вземания в едно нетно салдо, платимо между страните, независимо дали чрез нетиране, приспадане или по друг начин. Това гарантира запазването на финансовата стабилност чрез ограничаване на разпространението на последиците от неизпълнението на задължения.

Защита по закона за несъстоятелност

Директивата защитава финансовите обезпечения от прилагане на някои национални правила за несъстоятелност:

• финансовите обезпечения не могат да бъдат обявявани за несъстоятелни единствено на основание, че са били сключени малко преди откриването на производство по несъстоятелност,
• допълнителното финансово обезпечение е защитено от оспорване единствено на основанието, че е предоставено малко преди производството по несъстоятелност, ако предоставянето на допълнително финансово обезпечение е необходимо, за да се вземат предвид промените в стойността на предоставеното първоначално финансово обезпечение или в размера на съответното финансово задължение,
• получателите на обезпечение могат да упражняват правата си независимо от оздравителните мерки или ликвидацията спрямо предоставящия обезпечението, дори ако финансовото обезпечение е било предоставено в деня на — но след момента на започване на — производството по ликвидация или оздравителните мерки, ако могат да докажат, че не са знаели, нито е следвало да знаят, за започването на такова производство или такива мерки.

Конфликт на закони

Директивата предвижда, че обезпечението под формата на безналични ценни книжа се урежда — по определени въпроси — от законодателството на държавата, в която се поддържа съответната сметка, в която се държат ценните книжа.

Взаимодействие с други законодателни актове на ЕС

Директивата е изменена с Директива 2009/44/ЕО, Директива 2014/59/ЕС (виж резюме) и Регламент (ЕС) 2021/23 (виж резюме), като по този начин е приведена в съответствие с рамката на ЕС за финансовите пазари и за преструктуриране на проблемни институции. С Директива (ЕС) 2025/1 допълнително се изменя Директива 2002/47/ЕО, за да се поясни, че когато застрахователните и презастрахователните предприятия са обект на процедури на ЕС за преструктуриране, обичайните права за използване, принудително изпълнение върху или приспадане на обезпечение могат да бъдат ограничени. Това привежда директивата в съответствие с действащите режими на ЕС за преструктуриране на банки и централни контрагенти и гарантира еднакво третиране в целия финансов отрасъл.