Пътна безопасност: свидетелства за управление на превозни средства

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

С директивата се постига следното.

• Тя допринася за повишаване на пътната безопасност: въвежда се нова категория свидетелство за мотопеди и се изискват предварителен задължителен теоретичен тест, както и категоризиран достъп за по-тежките мотоциклети. С директивата допълнително се уточняват изискванията за изпитване. Професионалните водачи трябва да преминават медицински преглед на всеки 5 години. Определени са изисквания относно квалификацията и обучението на изпитващите по управление на превозно средство.
• Тя улеснява свободното движение на хора: въвежда се европейски образец на свидетелство за управление на превозни средства и се създава мрежа за обмен на информация относно свидетелствата за управление на превозни средства между държавите — членки на Европейския съюз (ЕС), като се опростява административната работа, необходима за взаимното признаване на свидетелствата за управление на превозни средства.
• Тя намалява възможността за измама: новото свидетелство има микрочип, включващ информацията, отпечатана на картата. Въвежда се срок на валидност за свидетелството за управление на лек автомобил и мотоциклет от 10—15 години, за да се даде възможност за редовна актуализация на защитните функции и информацията за притежателите. Създава се нова електронна мрежа за улесняване на комуникацията между националните органи за проверка на свидетелствата за управление.

Взаимно признаване на свидетелствата

Свидетелствата, издадени от държавите членки, трябва да се признават взаимно. Категориите свидетелства за управление на превозни средства са следните:

• категория АМ — за двуколесни и триколесни превозни средства с максимална проектна скорост не по-висока от 45 km/h, както и леки четириколесни превозни средства;
• категория А1 — за леки мотоциклети с обем на цилиндъра не повече от 125 cm3 и с мощност, която не превишава 11 kW;
• категория А2 — за мотоциклети с мощност под 35 kW;
• категория А — за тежки мотоциклети без ограничения за мощността;
• категория B — за пътнически превозни средства с тегло до 3500 kg и не повече от осем пътници;
• категория ВЕ — за превозни средства от категория B с прикачено тежко ремарке под 3500 kg;
• категория B1 (по избор) — за четириколесни превозни средства;
• категория С1 — за товарни превозни средства с тегло между 3500 kg и 7500 kg и до осем пътници;
• категория C1E — за превозни средства от категория С1 или B с прикачено тежко ремарке с комбинирана маса до 12 000 kg;
• категория C — за превозни средства с тегло над 3500 kg и не повече от осем пътници;
• категория CE — за превозни средства от категория C с прикачено тежко ремарке;
• категория D1 — за пътнически превозни средства за по-малко от 16 пътници и с дължина не превишаваща 8 m;
• категория D1E — за превозни средства от категория D1 с прикачено тежко ремарке;
• категория D — за пътнически превозни средства за повече от 8 пътници;
• категория DE — за превозни средства от категория D с прикачено тежко ремарке;
• леки ремаркета до 750 kg могат да бъдат теглени с превозни средства от категории B, C1, C, D1 и D.

Таблица на съответствията между тези категории и тези, посочени в свидетелствата за управление, издадени в държавите членки преди влизането в сила на настоящата директива, се съдържа в Решение(ЕС) 2016/1945.

Условия за издаване на свидетелства

• В свидетелствата за управление на моторни превозни средства се указват условията, при които водачът има право да шофира. Ако управлението е разрешено само за определени типове превозни средства или приспособени моторни превозни средства, то това трябва да е посочено с код в свидетелството за управление.
• Издаването на свидетелства за управление също е обект на определени условия:
  • свидетелства за категории C1, C, D1 и D се издават само на водачи, които вече имат право да управляват превозни средства от категория В;
  • свидетелства за категории ВЕ, С1Е, СЕ, D1E и DE се издават само на водачи, които вече имат право да управляват превозни средства, съответно от категория B, C1, C, D1 и D.
• Минималната възраст за издаване на свидетелства за управление е:
  • 16 години за категории АМ, А1 (леки мотоциклети) и B1 (триколесни и четириколесни моторни превозни средства);
  • 18 години за категории А2, B, BE и C1;
  • 21 години за категории С, СЕ, D1 и D1E;
  • 24 години за категории D и DE.
• Държавите членки могат да повишават или намаляват минималната възраст за определени категории в рамките на определени граници.
• Държавите членки трябва да гарантират, че кандидатите за свидетелства за управление на моторно превозно средство притежават необходимите знания и умения и показват необходимото поведение за управление на моторно превозно средство. Като цяло тестовете за тази цел трябва да включват:
  • теоретичен тест;
  • тест за проверка на уменията и поведението.

Изпитващи за издаване на свидетелства за управление

• Проверяващите теста за уменията и поведението трябва да имат минимални компетенции.
• Те са под режим за осигуряване на качество и периодично трябва да преминават обучение.

Изменения след избухването на пандемията от COVID-19

• Поради трудности при подновяването на свидетелствата за управление на превозни средства в резултат на извънредните обстоятелства, причинени от пандемията от COVID-19, започнала на 1 февруари 2020 г. в някои държави членки, с Регламент (ЕС) 2020/698 се удължава валидността на определени свидетелства за управление на превозни средства за период от 7 месеца от датата на изтичане на срока им, за да се гарантира непрекъснатостта на сухопътния транспорт.
• Когато дадена държава членка счита, че подновяването на свидетелствата за управление може да остане невъзможно след 31 август 2020 г. поради мерките, свързани с COVID-19, тя трябва да подаде до 1 август 2020 г. мотивирано искане за разрешение от Европейската комисия за удължаване на въпросните срокове.
• С оглед на продължаващата криза във връзка с COVID-19, с Регламент (ЕС) 2021/267 се определят специални и временни мерки относно подновяването или удължаването на срока на валидност на свидетелствата за управление и разрешенията и относно удължаването на някои срокове, посочени в Регламент (ЕС) 2020/698. Мерките са описани по-долу.
  • Срокът на валидност на свидетелствата за управление, който изтича между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължен с 10 месеца, считано от датата на изтичането им.
  • Срокът на валидност на свидетелствата за управление, който по силата на Регламент (ЕС) 2020/698 би изтекъл между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължен с 6 месеца или до 1 юли 2021 г., в зависимост от това коя от двете дати е по-късна.
  • Когато дадена държава членка счита, че подновяването на свидетелствата за управление вероятно няма да бъде възможно след 30 юни 2021 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи мотивирано искане за разрешение, за да удължи горепосочените срокове. Това искане може да се отнася за срока между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. и за срока от 10 месеца, или и за двата. Това искане трябва да се подаде до Комисията до 31 май 2021 г..
  • Ако изискванията са изпълнени и исканото удължаване не води до непропорционални рискове от гледна точка на безопасността и сигурността на транспорта, Комисията може да даде разрешение на държавата членка за удължаване на сроковете. Това удължаване трябва да бъде ограничено до необходимото, за да се отрази срокът, през който подновяването на прегледите за проверка на техническата изправност вероятно ще остане практически невъзможно, и във всеки случай не следва да надвишава 6 месеца. Решението на Комисията в тази връзка се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
  • когато дадена държава членка не е необходимо да прилага мерките, определени в Регламент (ЕС) 2021/267, тя следва да информира Комисията за това до 3 март 2021 г. Комисията трябва съответно да информира другите държави членки за това и да публикува известие в Официален вестник. При такава ситуация държавите членки не трябва да възпрепятстват трансграничните дейности на икономически оператор или на физическо лице, които са се позовали на тези извънредни мерки в друга държава членка.