Витамини и минерали

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Обхват

Регламентът обхваща витамини, минерали и някои други вещества, които се влагат в храните. Той се прилага за:

• храни за специални хранителни потребности;
• нови храни и нови хранителни съставки;
• генетично модифицирани храни;
• добавки в храните и ароматизанти;
• практики и процеси за винопроизводство.

Той не се прилага за добавки към храни, обхванати от Директива 2002/46/ЕО.

В регламента са посочени витамините и минералите, които могат да бъдат влагани в храните.

В храните могат да бъдат влагани само витамини и/или минерали, посочени в приложение I, под формата, описана в приложение II, като са предмет на правилата, установени в регламента.

Списъците могат да бъдат променяни, като се вземе предвид становището на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ).

Етикетиране

Етикетирането за питателност на продуктите, в които са вложени витамини и минерали и които са обхванати от регламента, е задължително. То трябва да включва следната информация:

• общото количество витамини и минерали, вложени в храната;
• количеството белтък, въглехидрати, захари, мазнини, наситени мастни киселини, влакнини и натрий (в съответствие с Регламент (ЕС) № 1169/2011 за етикетирането на храните);
• енергийната стойност на продукта.

Етикетирането, представянето и рекламирането на храни, в които са вложени витамини и минерали:

• не трябва да подвеждат или заблуждават клиента относно хранителната им стойност;
• не трябва да включват твърдения или загатвания, че балансираното и разнообразно хранене не е адекватен източник на хранителни вещества.

Максимални и минимални нива

Доброволното влагане на витамини и минерали в храните може да допринесе за постигането на адекватен прием на тези вещества и да намали риска от недостиг.

Прекомерният прием на витамини и минерали обаче може да има отрицателно влияние върху здравето. Поради това регламентът предвижда установяването на максимални количества витамини и минерали, които да бъдат влагани в храните.

При максималните количества се вземат предвид:

• горните безопасни нива за витамини и минерали след научна оценка на риска;
• потенциалният прием на витамини и минерали от други храни; и
• референтните количества за прием на витамини и минерали, препоръчителни за населението.

При необходимост се взема предвид и приносът на отделните продукти към цялостното хранене на населението и профилът на хранителните съставки, установен в съответствие с Регламент (ЕО) 1924/2006.

Влагането на витамин или минерал в дадена храна трябва да води най-малко до значително количество от съответния витамин или минерал в храната, като това количество е определено в съответствие с приложението към Регламент (ЕС) № 1169/2011.

Забрани и ограничения

Забранява се добавянето на витамини и минерали към:

• необработени храни, включително плодове, зеленчуци, месо, птици и риба;
• напитки, съдържащи повече от 1,2 % (обемни) алкохол, освен в конкретни случаи и при условие че не са предявени хранителни и здравни претенции.

Регламентът разрешава процедура за забрана или ограничаване на използването на вещества, различни от витамини или минерали, които притежават хранителен или физиологичен ефект¹. За някои вещества тези процедури за придружени от други конкретни европейски мерки за контрол. Държавите от ЕС могат да подадат искане към Европейската комисия, като предоставят научно доказателство, което да позволи да класифицирането на определен продукт в приложението III към регламента (вещества, чиято употреба в храните е забранена, ограничена или подлежи на контрол от Общността). Регламент за изпълнение (ЕС) № 307/2012 изяснява условията за подаване на подобно искане и също така определя естеството на доказателството, което трябва да го придружава.

Постоянен комитет по растенията, животните, храните и фуражите подпомага Комисията.