Процедура за европейска заповед за плащане

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Обхват

Процедурата за европейска заповед за плащане (ЕЗП) се прилага за всички граждански и търговски дела в случаите, когато най-малко една от страните живее в държава от ЕС, различна от тази, в която е подадено заявлението за издаване на заповед.

Процедурата не се прилага за дела, свързани с:

• приходи, митници или административни въпроси;
• отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавната власт;
• режимите на съпружеска собственост;
• производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност и конкордати;
• социалното осигуряване;
• вземания, произтичащи от извъндоговорни задължения, освен ако те не са били предмет на споразумение между страните или ако не е имало признаване на дълг; или те са свързани с ликвидни задължения, произтичащи от съсобственост на имущество.

Подаване на молба

• Регламентът включва стандартен формуляр, за подаване на молба за EOP в съда.
• В молбата трябва да е посочена конкретната сума, която се дължи към момента на подаване на молбата.
• Компетентността на съдилищата се определя от правилата, определени в Регламент (EО) № 1215/2012.
• Съдът, в който е подадена молбата, проверява дали са изпълнени отделните изисквания (трансграничния характер в случай на граждански и търговски дела, компетентността на съда и др.), възможно най-бързо, както и дали вземането е основателно.
• Съдът трябва да уведоми ищеца за основанията за отхвърлянето на молбата. В този случай молбата не подлежи на обжалване, но ищецът може да подаде нова молба за издаване на европейска заповед за плащане или да използва всяка друга процедура, предвидена по законодателството на държава от ЕС.

Издаване на европейска заповед за плащане

• Ако са изпълнени изискванията, съдът издава възможно най-рано и обикновено в 30-дневен срок от подаването на молбата европейска заповед за плащане.
• ЕЗП е издадена единствено на основание информацията, която е била предоставена от ищеца, когато е определено, че е добре основана.
• Освен ако ответникът не подаде възражение до съда, издал заповедта, заповедта автоматично се признава и се привежда в изпълнение в другите държави от ЕС без възможност за оспорване на нейното признаване.
• Процедурите за привеждане в изпълнение се регулират от правото на държавата от ЕС, в която е изискано привеждането в изпълнение.

Връчване на ЕЗП на ответника

ЕЗП може да бъде връчена на ответника в съответствие с националното законодателство на държавата, в която се връчва. Възможните начини за връчване на ЕЗП с и без обратна разписка на ответника са определени в регламента.

Възражение срещу европейската заповед за плащане

• Ответникът може да подаде възражение срещу европейската заповед за плащане до съда по произход. Възражението се изпраща в 30-дневен срок от връчването на ЕЗП.
• Когато ответникът подаде възражение, производството продължава пред компетентните съдилища на държавата от ЕС по произход освен ако ищецът не е поискал прекратяване на производството.

Ответникът има право да поиска преглед на ЕЗП от компетентния съд след като 30-дневният срок за подаване на възражение е изтекъл, ако:

• заповедта за плащане е била връчена без обратна разписка на ответника и връчването не е било извършено в срок, който да му позволи да подготви защита;
• ответникът е бил възпрепятстван да оспори вземането поради форсмажорни обстоятелства или в резултат на извънредни обстоятелства;
• е ясно, че заповедта за плащане е била издадена неправомерно.

Ако съдът отхвърли молбата на ответника, ЕЗП остава в сила. От друга страна, ако съдът прецени, че прегледът е основателен, ЕЗП става невалидна.