С Директива 2011/98/ЕС се създава:
Директивата се прилага за граждани на държави извън ЕС, които имат разрешение да пребивават или да работят в ЕС, независимо от целта, за която са първоначално приети. Това включва:
Определени категории граждани на държави извън ЕС не са обхванати от директивата — като тези, които вече са получили статут на дългосрочно пребиваващи в ЕС (те са обхванати от друго законодателство на ЕС).
Органите в държавите членки трябва да разглеждат всяко заявление за това единно разрешение за пребиваване и работа (ново, изменено или подновено) в рамките на единна процедура за кандидатстване. Те трябва да решат дали заявлението трябва да бъде подадено от гражданина на държава извън ЕС или от неговия работодател (или от двамата).
Форматът на единното разрешение е същият като описания в Регламент (ЕО) № 1030/2002, който определя единен формат на разрешенията за пребиваване за граждани на държави извън ЕС.
Единното разрешение позволява на бенефициерите от държави извън ЕС да се ползват с определен набор от права, включително:
Директивата определя специфични критерии, въз основа на които държавите членки могат да ограничат равното третиране в определени области (достъп до образование/обучение, социалноосигурителни обезщетения като семейни обезщетения или жилищно настаняване).
Директива 2011/98/ЕС ще бъде отменена и заменена с Директива (ЕС) 2024/1233 (вж. резюмето), считано от
Директива 2011/98/EO трябваше да бъде транспонирана в националното законодателство до Тези правила се прилагат от
Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава-членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава-членка (ОВ L 343, , стр. 1—9).
последна актуализация