Източници за правото на Европейския съюз

РЕЗЮМЕ НА:

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ЧЛЕНОВЕ 216 И 288 ОТ ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА ЧЛЕН 6 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ?

В член 216 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се посочват условията, при които Европейският съюз (ЕС) може да сключва споразумения с трети държави и с международни организации.
Член 288 от ДФЕС определя различните типове правни актове, които ЕС може да приема.
Член 6, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) гласи, че основните права представляват общи принципи на правото на ЕС.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Правото на ЕС има три източника: първично законодателство, общи принципи на правото на ЕС и вторично законодателство (подробно описано в йерархията на нормите).

Първично законодателство

Основните източници на първичното законодателство са договорите за създаването на ЕС: ДЕС, ДФЕС и Договор за Европейската общност за атомна енергия — Евратом. С тези договори се определя разпределението на компетенциите (правомощията) между ЕС и държавите — членки на ЕС, като се описват правомощията на институциите на ЕС. Следователно в тях се определя правната рамка, в която трябва да работят институциите на ЕС, за да прилагат политики.
Първичното законодателство включва също:
- договорите на ЕС за изменение;
- протоколите, приложени към учредителните договори и договорите за изменение;
- договорите за присъединяване на нови държави членки към ЕС;
- Хартата на основните права (след Договора от Лисабон — декември 2009 г.).

Общи принципи на правото

Това може да бъдат неписани източници на правото, разработени от съдебната практика на Съда на Европейския съюз (Съд на ЕС).
Общите принципи на правото на ЕС могат да се дължат и на общите конституционни традиции на държавите членки. В договорите основните права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, са изрично посочени като общи принципи на правото на ЕС.

Вторични законодателство

Вторичното законодателство включва правни актове, които могат да бъдат разделени на две категории:

посочените в член 288 от ДФЕС: регламенти, директиви, решения, становища и препоръки;
тези, които не са посочени в член 288 от ДФЕС: атипични актове, като например процедурните правилници на институциите и междуинституционалните споразумения.

Международните споразумения с трети държави или с международни организации също са неделима част от правото на ЕС. Те са различни от първичното и вторичното законодателство. Съгласно решението на Съда на ЕС по делото „Meryem Demirel срещу Stadt Schwäbisch Gmünd“ (дело 12/86) те могат да имат пряко действие и тяхната правна сила е по-висша от тази на вторичното законодателство, което следователно трябва да се съобразява с тях. Техните правила имат пряко действие, ако съдържат ясно и точно задължение, което не зависи от приемането на последваща мярка.

Други източници на правото на ЕС

Методите включват следното:

съдебна практика на Съда на ЕС;
международно право — често е източник, от който черпи Съда на ЕС при разработването на съдебната си практика. Съда на ЕС се позовава на писаното и обичайното право.

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част пета — Външна дейност на Съюза — Дял V — Международни споразумения — Член 216 (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 144).

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част шеста — Институционални и финансови разпоредби — Дял I — Институционални разпоредби — Глава 2 — Правни актове на Съюза, процедури за приемане и други разпоредби — Раздел 1 — Правни актове на Съюза — Член 288 (предишен член 249 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 171.

Консолидиран текст на Договора за Европейския съюз — Дял I — Общи разпоредби — Член 6 (предишен член 6 от ДЕС) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 19).

последно актуализация 21.04.2022