Целта на първоначалната конвенция от 1973 г. е да се създаде международен инструмент за опростяване и хармонизация на митническите процедури на нейните адресати и съответно за улесняване на международната търговия.
Ревизираната Конвенция от Киото изменя конвенцията и е основа за ефикасни, предсказуеми и ефективни митнически процедури. Тя има за цел:
да допринесе ефективно за развитието на международната търговия чрез:
опростяване и хармонизация на митническите процедури и практики; и
засилване на международното сътрудничество;
да съчетае значителните ползи от улесняването на законната търговия с подходящи нива на митически контрол;
да подобри ефикасността и ефективността на митническите администрации и съответно икономическата конкурентоспособност като цяло;
да стимулира икономическия растеж чрез улесняване на търговията.
Ревизираната Конвенция от Киото
е действащ инструмент;
отразява съвременните митнически практики;
насърчава митническия контрол;
предоставя митнически облекчения за международната търговия.
ОСНОВНИ АСПЕКТИ
Структура на ревизираната Конвенция от Киото
Ревизираната Конвенция от Киото се състои от основен текст, общо приложение и специфични приложения.
Общото приложение съдържа основните процедури и практики и присъединяването към него и прилагането му от договарящите страни е задължително. В него са включени и стандарти и преходни стандарти.
Специфичните приложения се отнасят до различни митнически процедури и съдържат стандарти и препоръчвани практики. Договарящите страни могат да се присъединят към специфични приложения и/или глави по своя преценка.
Приложенията са придружени от указания с информативен и незадължителен характер, разработени с цел да се гарантира еднакво тълкуване на правилата на ревизираната Конвенция от Киото, както и да се предоставят примери за национални практики.
посочват приложението или специфичните приложения, които приемат (изцяло или частично) в момента на присъединяването си към ревизираната Конвенция от Киото;
приемат правилата на ревизираната Конвенция от Киото и са обвързани с общото приложение или с всички стандарти;
могат също да заявят резерви, които се преразглеждат на всеки 3 години.
Договаряща страна може да приеме едно или повече от специфичните приложения или една или повече от техните глави.
Присъединяването към конвенцията е за неограничен период, но всяка страна може да се оттегли от нея по всяко време след влизането ѝ в сила. Това се прилага и за специфичните приложения или техните глави.
Ако дадена страна реши да оттегли приемането си на общото приложение, се счита, че е денонсирала ревизираната Конвенция от Киото.
Понастоящем договарящите страни по ревизираната Конвенция от Киото са 112.
Управление на ревизираната Конвенция от Киото
В ревизираната Конвенция от Киото се предвижда управителен комитет, който редовно администрира, преразглежда и актуализира конвенцията. Той:
наблюдава изпълнението на конвенцията;
осигурява еднаквото ѝ тълкуване и прилагане;
предлага изменения;
преглежда и актуализира практиките и указанията и препоръчва нови;
състои се от договарящите страни, вкл. ЕС;
заседава най-малко веднъж в годината и избира свой председател и заместник-председател;
взема решения с консенсус и, когато не може да бъде постигнат консенсус, решава чрез гласуване на присъстващите договарящи страни.
Митническите администрации, които са квалифицирани да станат договарящи страни, членовете на Световната търговска организация и представителите на други международни организации могат да присъстват на сесиите на управителния комитет като наблюдатели.
Гласуване
Всяка договаряща се страна може да гласува по въпроси, засягащи тълкуването, приложението и изменението на основната част и на общото приложение към ревизираната Конвенция от Киото.
ЕС няма отделен глас, а гласува от името на всички държави от ЕС, независимо дали те присъстват на заседанието.
Изменения на Конвенцията
Управителният съвет препоръчва на договарящите страни изменения в основната част, общото приложение, специфичните приложения и главите.
ОТКОГА СЕ ПРИЛАГАТ КОНВЕНЦИЯТА И РЕШЕНИЕТО?
Конвенцията влезе в сила на С Решение 2003/231/ЕО ЕС се присъединява към ревизираната Конвенция от Киото на Ревизираната Конвенция от Киото влeзe в сила на ЕС все още не се е присъединил към допълнение III към ревизираната Конвенция от Киото.
ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
Конвенцията от Киото на Световната митническа организация (WCO) е приета през 1973 г. като Международна конвенция за опростяване и хармонизация на митническите процедури. Тя влиза в сила на през 1974 г. с 63 договарящи страни. ЕС се присъединява към Международната конвенция за опростяване и хармонизация на митническите процедури през 1974.
През юни 1999 г. Съветът за митническо сътрудничество прие Протокола за изменение на Международната конвенция за опростяване и хармонизация на митническите процедури, известен като „ревизираната Конвенция от Киото“.
Протоколът за изменение съдържа допълнения I, II и III и замества Конвенцията от Киото от 1973 г.
Ревизираната Конвенция от Киото влeзe в сила на Договарящите страни по нея понастоящем са 112.
ЕС се присъедини към Протокола за изменение, включително допълнения I и II, с Решение 2003/231/ЕО на Съвета. На този етап ЕС не се е присъединил към допълнение III към ревизираната Конвенция от Киото.
Протокол за изменение на международната конвенция за опростяване и хармонизация на митническите процедури (съставено в Брюксел на одина) (ОВ L 86, , стр. 23—44)
Решение 2003/231/ЕО на Съвета от относно присъединяването на Европейската общност към Протокола за изменение към Международната конвенция за опростяване и хармонизация на митническите процедури (Конвенция от Киото) (ОВ L 86, , стр. 21—45)
Последващите изменения на Решение 2003/231/ЕО са включени в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.