Административно сътрудничество в областта на данъчното облагане

РЕЗЮМЕ НА:

Директива 2011/16/EС относно сътрудничеството между данъчните администрации на държавите — членки на ЕС

Изменение на Директива (ЕС) 2021/514

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИРЕКТИВИТЕ?

• Директива 2011/16/EС (директива относно административното сътрудничество — DAC) създава система за сигурно административно сътрудничество между националните данъчни органи на държавите — членки на Европейския съюз (ЕС) и определя правилата и процедурите за обмен на информация за данъчни цели.
• Директивата за изменение (ЕС) 2021/514 (по-известна като „DAC7“) въвежда нови правила за подобряване на тези процедури за сътрудничество и включва отчитане на продажбите и услугите, извършени чрез цифрови платформи.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

DAC се прилага за всички данъци, с изключение на следните:

• данък върху добавената стойност (ДДС) и мита;
• акцизи, които са предмет на друго законодателство на ЕС в областта на административното сътрудничество между държавите членки;
• вноските за задължително социално осигуряване, платими на държава членка или на социалноосигурителните институти, създадени от публичното право.

Това беше изменено в DAC7, за да се изясни, че информацията, обменяна съгласно директивата DAC7, може да се използва за администриране, оценка и налагане на ДДС и други непреки данъци.

Съответният национален орган трябва да създаде централно звено за връзка, чиято роля е да:

• поддържа контакт с Европейската комисия и с подобни органи в други държави от ЕС, пряко или чрез определени отдели или длъжностни лица;
• обработва искания за информация.

Исканията за информация трябва да се разглеждат по следните начини.

• Те трябва да бъдат потвърдени, ако е възможно по електронен път, в рамките на 7 работни дни.
• Те трябва да получат отговор възможно най-бързо и в рамките на 3 месеца от получаване на искането. Ако запитаният орган не е в състояние да направи това в определения срок навреме, той трябва да уведоми запитващия орган незабавно и във всеки случай в рамките на 3 месеца от получаване на искането. Срокът не може да надвишава 6 месеца от датата на искането.

Задължителен автоматичен обмен на информация

От 2015 г. националните органи трябва, поне веднъж годишно и когато е възможно, автоматично да предоставят на съответните държави членки информация за следните категории доходи и капитал за местни лица в друга държава членка:

• доходи от трудови правоотношения,
• директорски възнаграждения,
• схеми за животозастраховане,
• пенсии,
• собственост на и доходи от недвижимо имущество.

С Директива (EС) 2021/514 за изменение се добавя нова категория доход, получен от възнагражденията за права, добавен към горния списък. До 1 януари 2024 г. държавите членки трябва да информират Комисията за най-малко четири категории, за които техните компетентни органи ще съобщават, чрез автоматичен обмен, на компетентния орган на всяка друга държава членка, информация за жителите на тази друга държава членка. Тази информация се отнася за данъчни периоди, започващи на или след 1 януари 2025 г. От 2017 г. националните органи трябва автоматично да предоставят на съответните държави членки информация за финансовите сметки, държани от местни лица в друга държава членка, както и запредварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване.

Също така от 2017 г. съгласно Директива 2016/881/EС, националните органи трябва автоматично да предоставят на съответните държави членки информация относно отчетите по държави — отчети, подавани от мултинационални групи с дейности в ЕС. Те включват информация за всяка данъчна юрисдикция, в която групата извършва дейност, относно размера на приходите, печалбата преди данък върху дохода, платения и начислен данък върху дохода, броя на служителите, посочения капитал, неразпределената печалба и материалните активи.

Освен това до 2018 г. на властите трябва да бъде предоставен достъп до информацията относно действителните собственици, събрана съгласно Директива (ЕС) 2015/849, законодателството на ЕС за борба с изпирането на пари (вж. резюмето).

Считано от 2020 г. националните власти трябва да предоставят автоматично на държавите членки информация за подлежащите на оповестяване трансгранични договорености. Директива (ЕС) 2020/876 предвижда незадължително максимално удължаване от 6 месеца за крайните срокове за предоставяне на информация за задължително оповестяване за посредници и съответните данъкоплатци съгласно DAC6 — Директива (ЕС) 2018/822 за изменение.

Нови задължения за предоставяне на информация

Директива (EС) 2021/514 за изменение също така въвежда нови задължения за предоставяне на информация за операторите в ЕС и цифровите платформи извън ЕС, които позволяват на определени продавачи да бъдат свързани с други потребители, за да извършват следните трансгранични или вътрешни дейности:

• отдаване под наем на имоти,
• лични услуги,
• продажба на стоки,
• отдаване под наем на всякакъв вид транспорт.

Цифровите платформи на ЕС, които изпълняват определени условия в повече от една държава членка могат да изберат да изпълнят задълженията си за предоставяне на информация в една такава държава членка. Операторите на цифрови платформи извън ЕС, които имат задължение за предоставяне на информация съгласно DAC7, трябва да се регистрират в дадена държава членка.

Операторите на цифрови платформи извън ЕС могат да бъдат освободени от задълженията си за предоставяне на информация съгласно DAC7, ако трябва да изпълняват еквивалентни задължения за предоставяне на информация в квалифицирана юрисдикция извън ЕС — и тази юрисдикция обменя тази еквивалентна информация с всички съответни държави — членки на ЕС в съответствие със специално споразумение.

В новото приложение V са посочени правилата за процедурите за комплексна проверка, изискванията за предоставяне на информация и други правила за операторите на платформи.

Спонтанна информация

Националните органи трябва спонтанно да предоставят информация на своите партньори навсякъде в ЕС възможно най-скоро и не по-късно от 1 месец, след като бъде налична, ако:

• смятат, че може да има загуба на данъчни приходи в друга държава членка;
• лице в една държава получава данъчно облекчение или освобождаване, което би увеличило данъчното му задължение в друга държава;
• бизнес взаимоотношенията между двама души в различни държава биха могли да доведат до данъчни спестявания за един от тях или и за двамата;
• изкуствените трансфери на печалби в рамките на група от предприятия могат да доведат до данъчни спестявания;
• получат информация от друг орган, която би могла да бъде важна при изчисляването на данъчните им задължения.

Националните органи:

• в две или повече държави членки могат да се договорят да извършват едновременен контрол на данъкоплатците, при които и двата имат интерес;
• които са помолени да предоставят информация или предоставят информация спонтанно, могат да поискат обратна връзка от тези, които я използват — и тя трябва да бъде предоставена в рамките на 3 месеца;
• които получават информация от държава извън ЕС, могат да споделят тази информация със своите колеги от ЕС, ако смятат, че е от полза — стига да са уведомили въпросната държава за намерението си да я споделят (а тази държава има право да откаже).

Цялата информация, споделяна между националните органи, е обект на официална тайна.

Всяка година националните органи трябва да предоставят на Комисията данни за обема на автоматичния обмен на информация и когато възможно, трябва да изчисляват свързаните разходи и ползи.

Съвместни ревизии

Директива (ЕС) 2021/514 за изменение включва нов раздел, посветен на изясняването на правната рамка и принципите, които се прилагат при провеждането на съвместни ревизии между две или повече държави членки. От държавите членки се изисква да приемат и публикуват тези правила до 31 декември 2023 г. и да ги приложат най-късно от 1 януари 2024 г.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

• Директива 2011/16/EС се прилага от 11 март 2011 г. и трябваше да стане закон на държавите членки до 1 януари 2013 г.
• Директива (EC) 2021/514 за изменение трябва да стане закон в държавите членки до 31 декември 2022 г. и правилата ѝ се прилагат от 1 януари 2023 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

• Изправени пред нарастващата мобилност на данъкоплатците, по-големия брой трансгранични транзакции и появата на нови финансови инструменти, националните данъчни администрации трябва да увеличат административното сътрудничество, за да гарантират спазването на данъците и да намалят укриването на данъци, избягването на данъци и данъчните измами.
• За допълнителна информация вж.:
  • Административно сътрудничество в (прякото) данъчно облагане в ЕС (Европейска комисия)

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (OВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1—12)

Последващите изменения на Директива 2011/16/EС са инкорпорирани в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

Директива (ЕС) 2021/514 на Съвета от 22 март 2021 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (OВ L 104, 25.3.2021 г., стр. 1—26)

последно актуализация 06.12.2021