Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда (ОВОС)

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Директива 2011/92/ЕС определя процеса за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), който гарантира, че проектите, които могат да имат значително въздействие върху околната среда, са предмет на оценка, преди да бъдат разрешени.

През 2014 г. е прието законодателство за изменение (Директива 2014/52/ЕС). В съответствие с целта за по-интелигентно регулиране тя:

• помага за намаляване на административната тежест;
• подобрява степента на опазване на околната среда, за да се позволят по-стабилни, по-предвидими и устойчиви бизнес решения относно публичните и частните инвестиции;
• взема под внимание заплахите и предизвикателствата, възникнали след влизането в сила на първоначалните правила преди 30 години. Това означава, че е обърнато по-голямо внимание на аспекти като ефективността на ресурсите, изменението на климата и предотвратяването на бедствия, които в момента са отразени по-добре в процеса за оценка.

Основните изменения са:

• държавите от ЕС могат да опростят различните си процедури за екологична оценка;
• Въведени са срокове за различните етапи на екологичните оценки;
• Опростена е скрининг процедурата за определяне на необходимостта от ОВОС;
• Решенията трябва да бъдат надлежно мотивирани съгласно актуализираните критерии за скрининг;
• Докладите от ОВОС трябва да бъдат по-разбираеми за обществото, особено по отношение на оценките на настоящото състояние на околната среда и алтернативите на въпросния проект;
• Подобрени са качеството и съдържанието на докладите. Компетентните органи също трябва да докажат своята обективност с цел избягване на конфликти на интереси;
• Основанията за решения за съгласие за развитие¹ трябва да бъдат ясни и по-прозрачни за обществеността;
• Ако проектите водят до значителни неблагоприятни въздействия върху околната среда, разработчиците са задължени да избегнат, предотвратят или намалят тези въздействия. Такива проекти трябва да се наблюдават.

Процес за ОВОС

Процесът за ОВОС действа по следния начин:

• разработчикът на проекта може да поиска компетентния орган да посочи какво следва да бъде обхванато от информацията за ОВОС, която трябва да бъде предоставена (етап на определяне на обхвата);
• разработчикът трябва да предостави информация за въздействието върху околната среда (под формата на доклад от ОВОС, изготвен в съответствие с приложение IV към директивата);
• органите в областта на околната среда и обществото, както и местните и регионалните органи (включително всички засегнати държави от ЕС) трябва да бъдат информирани и да се проведат консултации с тях;
• компетентният орган решава дали да вземе под внимание резултатите от консултациите; това решение включва също така и обосновано заключение относно значителните ефекти от проекта;
• органът информира обществото за своето решение;
• обществото може да оспори решението пред съда.

Обществени допитвания

Допитването с обществото е основна характеристика на процеса за ОВОС. За да се гарантира ефективно обществено участие, докладът от ОВОС и друга информация трябва да се предоставят възможно най-скоро. Това може да се направи електронно, чрез обществени обявления, чрез пускане на бюлетини по пощата или чрез местни вестници.

Отговорност на националните органи

Органите трябва да решат в рамките на разумен период от време дали да дадат одобрение за проекта или не. Те трябва да предоставят на обществеността, както и на екологичните, местните и регионалните органи съдържанието на положителното решение, съдържащо основните причини за тяхното одобрение и всички други екологични или други условия, които прилагат. Ако те откажат да дадат разрешение, трябва да обосноват своя отказ.

Държавите от ЕС могат да определят по-строги условия и наказания за всякакви нарушения.