Емисии от промишлеността и отглеждането на животни

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Обхват

Законодателството обхваща дейности с промишлен мащаб в следните сектори (прилага се минимален капацитет):

• енергетика;
• производство и преработка на метали, включително производство на батерии;
• минерали, включително стъкло, азбест и керамика;
• минно дело, по-специално някои руди;
• химикали и газове;
• управление на отпадъците;
• предварителна обработка на текстил (като измиване и избелване) и довършителни работи;
• дъбене на необработени и сурови кожи
• кланици и животински и растителни суровини, включително обезвреждане или рециклиране на животински трупове и странични продукти;
• интензивно отглеждане на свине и домашни птици;
• електролиза на вода за производство на водород;
• повърхностна обработка на вещества, предмети или продукти с използване на органични разтворители;
• производство на въглерод (аморфен въглерод) или електрографит;
• улавяне на потоци от CO₂;
• консервиране с химикали на дървесина и изделия от дървесина;
• самостоятелно третиране на отпадъчни води при определени обстоятелства.

Всички инсталации, обхванати от директивата, трябва да предотвратяват и намаляват замърсяването чрез прилагане на най-добрите налични техники (НДНТ) и да използват ефективно на енергията, водата и ресурсите, както и да прилагат мерки за предотвратяване и управление на отпадъците.

Общи принципи

Държавите — членки на ЕС предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при експлоатацията на инсталациите се съблюдават следните принципи:

• предприемане на всички необходими превантивни мерки срещу замърсяването;
• недопускане на значително замърсяване;
• предотвратяване на образуването на отпадъци в съответствие с Директива 2008/98/ЕО (вж. резюмето);
• подготовка на отпадъците (по реда на йерархията на отпадъците в ЕС) при образуването им за повторна употреба, рециклиране или оползотворяване, или когато това е технически или икономически невъзможно,обезвреждането им, като се избягва или намалява въздействието върху околната среда;
• ефективно използване на енергията и насърчаване на използването на възобновяема енергия, когато е възможно;
• ефективно използване на материалните ресурси и водата, включително чрез повторна употреба;
• внедряване на система за управление на околната среда (СУОС);
• предприемане на необходимите мерки за предотвратяване на аварии и ограничаване на последствията от тях;
• при прекратяване на дейностите — въвеждане на мерки за избягване на риска от замърсяване и връщане на обекта в задоволително състояние.

Разрешителни

• Инсталациите могат да работят само ако имат официални разрешителни и трябва да отговарят на всички условия, посочени в тях.
• Условията на разрешителното се основават на заключенията за НДНТ, приети от Европейската комисия.
• Нормите за допустими емисии трябва да бъдат определени на ниво, което гарантира, че емисиите на замърсители не превишават нивата, свързани с използването на НДНТ. Дерогации са възможни при строги условия.
• Разрешителните могат да съдържат и норми за допустими екологични показатели за ресурсна, енергийна или водна ефективност.
• От националните органи се изисква да извършват редовни проверки на инсталациите.
• Държавите членки трябва да разработят електронни системи за издаване на електронни разрешителни до 31 декември 2035 г.
• Комисията организира обмен на информация с държавите членки относно електронните разрешителни и издава насоки за най-добри практики.

Иновация

Законодателството съдържа набор от правила за ускоряване и улесняване на внедряването на иновативни техники в промишлените инсталации, за да се допринесе за постигането на целта за нулево замърсяване, декарбонизация и кръгова икономика до 2050 г. То включва създаването на център за събиране и анализиране на информация за иновативни техники (Европейски иновационен център за индустриална трансформация и емисии).

Специфични правила

Директивата определя минимални изисквания за специфични отрасли в отделни глави. Тя включва специфични правила, свързани, наред с други теми, със:

• горивни инсталации — експлоатационни аспекти, норми за допустими емисии и правила за мониторинг и съответствие (с възможност за освобождаване до 31 декември 2029 г. за инсталации, които са част от малка изолирана система);
• инсталации за изгаряне на отпадъци и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци — експлоатационни изисквания, норми за допустими емисии, правила за мониторинг и съответствие;
• инсталации и дейности, при които се използват органични разтворители — норми за допустими емисии, схеми за намаляване на емисиите и изискванията за заместване на опасни вещества;
• инсталации, които произвеждат титанов диоксид — задават се норми за допустими емисии и правила за мониторинг и се забранява изхвърлянето на определени форми на отпадъци в какъвто и да е воден обект.
• отглеждане на домашни птици и свине — държавите членки имат възможност да използват система за разрешителни или система за регистрация за животновъдни стопанства; и в двата случая тези стопанства трябва да работят в съответствие с правила за единни условия на работа, които трябва да бъдат разработени от Комисията.

Информиране и участие на обществеността и правоприлагане

В съответствие с Орхуската конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, информирането и участието на обществеността са задължителни за предоставянето на всички нови разрешителни и всички основни техни преразглеждания.

В законодателството се поставя силен акцент върху защитата на човешкото здраве, което е изрична цел на Директивата за емисиите от промишлеността. С него също така се установява правото на хората да търсят обезщетение за вреди за тяхното здраве, причинени от незаконно замърсяване.

Достъп до правосъдие се предоставя на членовете на заинтересованата общественост в съответствие с най-високите стандарти, определени от Съда на Европейския съюз, за да се допринесе за защитата на правото им да живеят в среда, подходяща за личното здраве и благополучие.

Директивата съдържа призив към държавите членки да установят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за нарушения, като вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, дали е било повтарящо се, и хората и околната среда, засегнати от него.

Санкциите трябва да включват глоби, които за най-тежките нарушения трябва да възлизат на най-малко 3 % от годишния оборот на оператора в ЕС.