Началото на сътрудничеството за развитие на Европейския съюз (ЕС) съвпадна с подписването на Договора от Рим през 1957 г., а отвъдморските държави и територии на държавите членки бяха неговите първи бенефициери. През годините степента на сътрудничеството за развитие на ЕС постепенно нарасна. В момента ЕС е най-големият донор в света и работи с около 160 държави.
Сътрудничеството за развитие трябва да се извършва в съответствие с принципите и целите на външната дейност на ЕС. Неговата основна цел е намаляване и, в дългосрочен план, унищожаване на бедността в света чрез насърчаване на устойчивото икономическо, социално и екологично развитие на развиващите се страни в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие.
Ръководните принципи на външните действия и на сътрудничеството за развитие на ЕС се съдържат съответно в член 21 от Договора за Европейския съюз и в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Инструментите на ЕС за финансиране на външната дейност претърпяха рационализиране през последните години. След приемането на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. Инструментът за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа е основният инструмент за финансиране на външната дейност на ЕС. Той обхваща сътрудничеството с всички държави извън ЕС, различни от отвъдморските държави и територии и държавите, получаващи предприсъединително финансиране.
Преди 2021 г. Европейският фонд за развитие (който не беше част от бюджета на ЕС) беше основният инструмент на ЕС за помощ за развитие за 79-те държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и отвъдморските държави и територии. В последната многогодишна финансова рамка на ЕС (2021—2027 г.) сътрудничеството с държавите от АКТБ беше включено в рамките на бюджета на ЕС и е обхванато от Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа.
Въпреки че срокът на действие на споразумението от 2000 г. между ЕС и държавите от АКТБ (Споразумението от Котону) трябваше да изтече през 2020 г., неговото действие беше удължено до , освен ако не бъде сключено ново споразумение за партньорство между ЕС и държавите от АКТБ или се прилага временно преди тази дата.