Делегирани актове

Съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз законодателният орган на Европейския съюз (ЕС) може да предоставя правомощия на Комисията чрез специални правила, заложени в законодателен акт („основния акт“), да приема „делегирани актове“. Делегираните актове са незаконодателни актове, приети от Европейската комисия с цел изменение или допълване на несъществени елементи от законодателството.

Правомощията на Комисията да приема делегирани актове са предмет на строги условия:

• основният акт трябва да определя целите, съдържанието, обхвата и продължителността на делегирането на правомощието;
• делегираният акт, приет въз основа на това делегиране, не може да променя съществени елементи на основния акт;
• делегираните актове могат да бъдат само от общ характер (т.е. не могат да се отнасят за отделни ситуации).

Комисията се консултира с експерти от държавите — членки на ЕС, преди да приеме делегираните актове. Освен това Европейският парламент или Съветът на Европейския съюз може да оттегли делегирането на правомощие на Комисията. Също така делегиран акт, приет от Комисията, може да влезе в сила само ако няма повдигнати възражения от страна на Съвета или Парламента, в срока, определен в основния акт, който обикновено е 2 месеца.

Делегирани актове се използват обикновено, когато трябва (редовно) да се адаптират законодателни актове, включително приложенията към тях, за да се вземе предвид научно-техническият прогрес.

ВЖ. СЪЩО:

• Съвет на Европейския съюз
• Европейска комисия
• Европейски парламент
• Йерархия на нормите на Европейския съюз (ЕС)
• Актове за изпълнение
• Законодателни актове
• Държави членки
• Незаконодателни актове
• Договори
• Вторичното законодателство на Европейския съюз (резюме)
• Договор за функционирането на Европейския съюз (резюме).