Принципа на субсидиарност

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Определение за субсидиарност

• С принципа на субсидиарност се цели да се определи степента на намеса, която е най-уместна, в областта на споделените компетенции между ЕС и държавите — членки на ЕС. Това може да се отнася до действия на европейско, национално или местно равнище. При всички случаи ЕС може да се намесва само ако е в състояние да предприеме по-ефективни действия, отколкото държавите членки на национално или местно равнище.
• Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност определя три критерия, насочени към определяне на необходимостта от намеса на равнище ЕС:
  • Има ли действието междунационални аспекти, които не могат да бъдат решени от държавите членки?
  • Действията, предприети на национално равнище, или липсата на действия ще бъдат ли в противоречие с изискванията на Договора?
  • Действията на равнище ЕС имат ли ясни предимства?
• Принципът на субсидиарност има също така за цел да доближи ЕС до гражданите, като гарантира, че се предприемат действия на местно равнище, когато това е необходимо.

Допълване с принципа на предоставената компетентност и принципа на пропорционалност

• Член 5 от Договора за Европейския съюз дефинира разделянето на компетенциите между ЕС и държавите членки. Той се позовава най-напред на принципа на предоставената компетентност, според който ЕС разполага само с онези компетенции, които са му дадени от Договорите.
• Субсидиарността и пропорционалността са производни принципи на принципа на предоставената компетентност. Те определят до каква степен ЕС може да прилага компетенциите, дадени му от Договорите.
• По силата на принципа на пропорционалност средствата, използвани от ЕС за изпълнението на целите, определени в Договорите, не могат да надхвърлят необходимото.
• Следователно ЕС може да действа в дадена област на политика само ако:
  • действието съставлява част от компетенциите, дадени на ЕС от Договорите (принцип на предоставената компетентност);
  • в контекста на компетенциите, споделени с държави членки, равнището на ЕС е най-уместно за изпълнението на целите, определени в Договорите (принцип на субсидиарност);
  • съдържанието и формата на действието не превишават необходимото за постигане на целите, определени в Договорите (принцип на пропорционалност).

Мониторинг на принципа на субсидиарност

С Договора от Лисабон се преработи горепосоченият протокол, за да се подобри и засили мониторингът.

• Механизмите за мониторинг на принципа на субсидиарност са въведени с Протокол (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност и с Протокол (№ 1) относно ролята на националните парламенти в ЕС.
• Протокол № 2, който първоначално беше въведен с Договора от Амстердам, предвижда спазването на определени задължения по време на действителното изготвяне на законодателни актове. По този начин, преди да предложи законодателни актове, освен в изключителни спешни случаи, Европейската комисия трябва да проведе широка консултация и, когато е целесъобразно, да вземе предвид регионалните и местните измерения на предвиденото действие. Тази консултация дава възможност на Комисията да събере становища от национални и местни институции и от гражданското общество относно необходимостта от дадено законодателно предложение, по-специално по отношение на принципа на субсидиарност.
• Освен това с протокола се добавя задължение за Комисията да придружава проектите на законодателни актове с подробна декларация, в която се демонстрира съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност.

Съгласно Протокол (№ 1) с Договора от Лисабон се добавя допълнителна реформа, чрез която националните парламенти са тясно свързани с мониторинга на принципа на субсидиарност. Националните парламенти извършват двоен мониторинг, както следва.

• Те имат право на възражение при изготвянето на законодателен акт. По този начин те могат да отхвърлят законодателно предложение пред Комисията, ако считат, че принципът на субсидиарност не е спазен.
• Те могат да оспорят даден законодателен акт пред Съда на ЕС, ако считат че принципът на субсидиарност не е спазен.

Договорът от Лисабон също така свързва Европейския комитет на регионите с мониторинга на принципа на субсидиарност. По същия начин като националните парламенти Комитетът може да оспорва пред Съда на ЕС даден законодателен акт, който не съответства на принципа на субсидиарност.

Всяка година Комисията изготвя годишен доклад относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност и относно отношенията с националните парламенти и като част от изпълнението на инициативата за по-добро регулиране публикува годишни доклади относно субсидиарността и пропорционалността.