Дефекти на продукти — отговорност

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Посредством новата директива съществуващите правила за отговорност се адаптират към следните области.

• Цифрова икономика Определението за „продукт“ е изяснено, за да включва софтуер, включително системите с изкуствен интелект (ИИ):
  • всички видове софтуер, включително приложения и системи с ИИ, са обхванати от новата директива;
  • производителят носи отговорност за дефекти, които могат да се появят след актуализация или надстройка на софтуера, извършена под негов контрол;
  • производителят носи отговорност за дефекти, които биха могли да се появят при непрекъснатото изучаване на системата с ИИ, когато системата с ИИ остава под контрола на производителя;
  • цифровите услуги, които са необходими за функционирането на продукта и които са включени в продукта под контрола на производителя, са обхванати от директивата.
• Глобални вериги за създаване на стойност. Директивата гарантира, че винаги има отговорно лице в ЕС, към което пострадалият може да отправи иск за обезщетение, когато производителят е установен извън ЕС:
  • вносителите и упълномощените представители могат да бъдат подведени под отговорност за вреди, причинени от дефекти на продукт;
  • при липса на вносител или упълномощен представител доставчиците на услуги за обработка на поръчки могат да бъдат подведени под отговорност за дефекти на продукт;
  • онлайн платформи, които действат като производител, вносител, упълномощен представител, доставчик на услуги за обработка или дистрибутор могат да бъдат подведени под отговорност за дефекти на продукт, продаван на тяхната платформа, както всеки друг икономически оператор;
  • онлайн платформи, действащи само като посредник за дефектния продукт, все още могат да бъдат подведени под отговорност при определени условия.
• Кръгова икономика. Дружество или лице, което съществено модифицира продукт извън контрола на първоначалния производител, става производител на продукта и може да бъде подведено под отговорност за всеки дефект.

Директивата обхваща и следните основни елементи.

• Наличие на дефекти. Продуктът е дефектен, когато не осигурява безопасността, която човек има право да очаква или която се изисква съгласно законодателството на ЕС или националното законодателство. Оценката на дефекта би включвала, наред с други обстоятелства:
  • представянето и характеристиките на продукта, включително неговото етикетиране;
  • въздействието, което оказва върху продукта евентуалната способност да продължи да се самообучава или да придобива нови характеристики;
  • разумно предвидимото въздействие, което оказват върху продукта други продукти, за които може да се очаква, че ще бъдат използвани заедно с него.
• Вреди. Правото на обезщетение съществува, когато една от следните видове вреди е причинена от дефект на продукта:
  • смърт или телесна повреда (включително медицински призната вреда за психичното здраве);
  • имуществени вреди;
  • унищожаване или повреждане на данни, които не се използват за професионални цели.
• Достъп до доказателства. Директивата установява право и на двете страни да поискат достъп до доказателства, необходими в подкрепа на техните искове.
• Отговорност и обезщетения.
  • Всяко лице, което е претърпяло вреди, причинени от дефект на продукт, може да предяви иск пред национален съд.
  • Дружествата остават отговорни за дефекти на продуктите си за период от 10 години след пускането на продукта на пазара.
  • 10-годишната давност се удължава до 25 години, когато телесните наранявания се появяват бавно (латентни увреждания на здравето).
  • Пострадалите разполагат с три години, за да предявят иск за обезщетение пред национален съд.